<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=118212" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Пореден скан...

Може ли регистрирането на умиращ човек да е по-важно от спасяването му?

09 Февруари 2022
0 171

Може ли регистрирането на умиращ човек да е по-важно от спасяването му? Отговор търси Диляна Теохарова от Свободна Европа.

Жена умира пред невръстното си дете, докато чака да бъде приета в болница. Близките ѝ обвиняват бюрокрацията в болницата. Служителката, която е трябвало да регистрира пациентката, казва, че просто е изпълнявала задълженията си.

Трагичният случай на 43-годишната Миглена Сиреняска миналата седмица провокира политически реакции и протести пред врачанската болница „Христо Ботев“. Прокуратурата започна разследване, а здравната министърка Асена Сербезова разпореди проверки.

Жена почина пред очите на детето си след 40 минути чакане в Спешнo отделение (РЕПОРТАЖ)

Възможно ли е обаче регистрирането на пациент в критично състояние да се окаже по-важно от самото му спасяване? Наистина ли медицинските стандарти в България позволяват човек да почине, докато болницата обработва личните му данни?

Пред гишето на болницата

Хронологията на този случай започва с комуникация между семейството на починалата и „Бърза помощ“. Според разказа на Николай Витанов, който живее с нея на семейни начала, жената се е лекувала вкъщи от симптоми на настинка в продължение на седмица.

След като състоянието ѝ се влошава, а дишането ѝ става силно затруднено, мъжът решава да повика линейка. Витанов разказва, че от спешния телефон 112 са го посъветвали първо да провери дали Миглена има висока температура. След това са го попитали защо сам не докара жена си в болница.

За случилото се във врачанската болница след това има различни версии. Според най-разпространената от тях семейството е чакало около 40 минути на регистратура преди да бъде приета жената.

Първоначалната проверка на Регионалната здравна инспекция във Враца обаче констатира, че това забавяне е било в рамките на само на 6 минути. Това обяви директорът на инспекцията д-р Орлин Димитров пред бТВ още миналата седмица.

Може ли регистрирането на умиращ човек да е по-важно от спасяването му?

Встрани от споровете колко време точно е продължило регистрирането на Миглена Сиреняска, преди тя да почине, най-голямо възмущение сред обществото предизвика поведението на медицинската сестра Виктория Христова.

Тя беше заснета от друг посетител на болницата как на гишето на регистратурата иска личните данни на жената, която през това време е във видимо лошо състояние на инвалидна количка. Освен това Христова беше заснета да прави тест за коронавирус на пациентката.

Въпросното видео беше публикувано в началото на миналата седмица в социалните мрежи, а скоро след това – изтрито. За кратко време обаче то успя да провокира много критики – и към медицинската сестра, и към болничните стандарти като цяло.

Как трябва да се действа в такъв случай

Въпреки че най-често болниците в България следват свои протоколи при спешни случаи, има общи правила за действие. Те са описани в Наредба № 3 на Министерския съвет от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“.

В тази наредба са описани всички моменти от взаимодействието със спешната помощ, в които се извършва т.нар. триаж – разпределение по категории по спешност.

Първата фаза от това разпределение би трябвало да се случи още при обаждането на телефон 112. Тогава диспечерът дава дистанционни насоки за действие и получава субективна информация за състоянието на пациента. Именно на базата на тази информация би трябвало да се прецени кой мобилен екип с коя линейка са най-подходящи за конкретния случай.

Триаж се извършва и при пристигането на медицинския екип на мястото на инцидента. В този случай той е по обективни показатели. Тогава екипът преценява коя е най-подходящата болница, в която да бъде откаран пациентът и кой е най-подходящият маршрут.

Следващият етап от разпределянето на случая се извършва от лекари на място в спешното отделение.

Трите категории, в които може да попадне един пациент, са критичен спешен пациент с животозастрашаващи признаци (код червено – А1), нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто – В2), както и стабилен спешен пациент (код зелено – С3).

По думите на главния координатор на съвета по спешна медицина и завеждащ отделението по реанимация в болница „Токуда“ д-р Николай Младенов годишно в спешните звена се обслужват около 780 000 души.

„От тези над 780 000 души около 25% се нуждаят от спешна помощ. Тоест, те са реално за спешното отделение, другите 75% са т. нар. неотложни и те трябва да си отидат при [личните лекари]“, коментира той пред бТВ.

Затова при триажиране има два основни риска – приемане на твърде много неспешни пациенти, което задръства системата, както и подценяване на степента на спешност на даден случай, което може да доведе до трагичен край.

Как се извършва регистрация

В случая от врачанската болница обаче се появява още една подробност – пациентите, които не са пристигнали с линейка, трябва да се запишат на регистратура. Записването представлява кратко интервю, което цели да установи както личните данни на пациента, така и налични алергии или заболявания, които биха могли да повлияят по време на лечението. От две години насам в това интервю е включен и тест за коронавирус.

В тези случаи Наредба №3 предвижда, че „при пациентите се провежда регистрационно интервю единствено след извършване на медицински триаж“.

Това „регистрационното интервю може да бъде извършено и извън зоната за регистрация (регистратурата) на място в стандартните клинико-терапевтични зони в зависимост от състоянието на спешния пациент“.

С други думи наредбата позволява в случаи на критични пациенти от категория А1 регистрацията да се извърши от техни близки, за да получат те медицинска помощ по-бързо.

„Няма как да искаме пациентът да има три имена и ЕГН веднага в момента на постъпване, защото при нас постъпват и хора в кома, хора без документи, те влизат при нас и получават съответното ниво на медицинска помощ“, казва пред БНР д-р Калоян Бакалов, който завежда спешното отделение във варненската болница “Св. Анна”.

Как се работи на регистратура

По думите на Бакалов човекът на регистратура обикновено е медицинска сестра, която има необходимата подготовка да прецени какви действия са необходими при всеки отделен пациент.

Според д-р Мирослав Ненков обаче няма единни правила за поведение на хората, които отговарят за болничната регистрация.

„Всъщност проблемът е там, че моите колеги – и лекари, и сестри, никога никой не ги обучава как да общуват с пациенти. Никой не следи дали това момиче на регистратурата спазва някакъв писан протокол, дали въобще има някакъв писан протокол в това спешно отделение“, казва той пред бТВ.

Ваня Креймър пред Северозападната болница в Чикаго
Ваня Креймър пред Северозападната болница в Чикаго
Как се случват нещата в САЩ?

В САЩ, например, по думите на българката Ваня Креймър, която работи в онкологията на Северозападната болница в Чикаго, има строг протокол. Там на регистратура могат да работят и хора без медицинско образование, но само след като са преминали специфични квалификационни курсове.

“Колегите на регистрацията в спешното отделение работят в пълен синхрон с парамедиците в линейките, медицинските сестри и лекарите“. Това казва Креймър пред Свободна Европа.

„Много често на регистратура стои триаж медицинска сетра. Има 4-степенна система за спешност – 1-ва степен са най-тежките случаи. Такива хора се приемат веднага. Ако са в съзнание, от тези пациенти се записва само името и датата на раждане. Целта е да се провери дали са в електронния регистър на болницата. Така ще е ясно каква кръвна група са и дали имат алергии. Но първо и веднага се приема пациентът, за да му се окаже първа помощ. Много често с дни не е ясно името на пациента и той е записан с кодово име.“

Липсата на синхрон в България

Според Николай Болтаджиев, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, стандартът, описан в Наредба №3, е „лобистки“ . Така е на практика неприложим в повечето болници.

„И да се спазва, и да не се спазва, той е така направен, че надали щеше нещо да помогне в случая“. Това казва Болтаджиев пред Свободна Европа.

д-р Николай Болтаджиев
д-р Николай Болтаджиев
По неговите думи в повечето болници липсват необходимите условия и медицински кадри, описани в наредбата.

„Ние знаем, че нашата система не е съответстваща на западните системи. И тук има едни хубави пожелания като, например, триаж и всички тези неща, които ги пише в този стандарт. Много от тях може само в “Пирогов” да се осъществят, защото стандартът е писан от тамошни специалисти, за тамошни условия.“

Има и още една липса, която Болтаджиев подчертава:

„Това е липсата на грижа. Тя е характерна за цялото ни здравеопазване. Пациентът не е обгрижен. Той не е в системата, той е някъде встрани. Ето, виждате, тук той умира, докато се искат документи, ЕГН, да се попълнят формулярите.“

Николай Болтаджиев не се ангажира с предположение дали починалата Миглена е щяла да оцелее, ако веднага е била приета в противошоковата зала на врачанската болница. Но отбелязва, че „ако беше веднага обгрижена, както трябва, тя щеше да почине с грижа и никой нямаше да бъде упрекнат“.

Може ли регистрирането на умиращ човек да е по-важно от спасяването му?

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции