Ето какво ще пише на част от българските евромонети -"България", "стотинка", "Боже, пази България" са сред идеите за надписи.
Какво губи България от отлагането на приема в еврозоната?
"Управителният съвет на БНБ се обедини около идеята да бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети. Това ще осигури приемственост в използваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските граждани." Това съобщи управителят на БНБ Димитър Радев, пише OffNews.
Затова Мадарският конник ще бъде изобразен на малките монети. Свети Иван Рилски - на монетата от 1 евро. И Паисий Хилендарски - на монетата от 2 евро. Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата "България", както и думата "евро" (за монетите от 1 и 2 евро) и "стотинка", съответно "стотинки" (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента).
снимка: iStock
Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ". То е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето, допълва Радев.
Предстои изработването на художествените проекти, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение, проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.
Радев е убеден, че 1 януари 2025 г. остава реалистична дата за приемането на България в еврозоната. "Ако правим правилните неща и изпълним необходимите условия с фокус върху инфлацията". БНБ банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок, смята той.
Гуверньорът посочва инфлацията и икономическия растеж като макроикономически рискове пред страната, върху които влияят не само външни фактори, но и вътрешни. По-конкретно - развитието на монетарните и фискалните условия в страната.
"БНБ провежда системна и последователна политика на затягане на монетарните условия. Последната стъпка в това отношение в сила от 1 юли т.г. е увеличението на 12% на задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ. На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки. Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията", казва Радев.
Темповете на кредитна експанзия намаляват - сочат наблюденията му.
"Ние въздействаме на процеса чрез три групи от мерки. Първо, използвайки наличните инструменти на паричната политика - например, посоченото вече решение за увеличаване на задължителните минимални резерви. Второ, използвайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика - например, увеличението на антицикличния капиталов буфер. И трето, ускоряване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим внимателно процеса и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това е необходимо."
Според него повишаване на лихвите както по кредитите, така и по депозитите може да се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година.
