Малките ледници в Пирин чезнат заради климатичните промени. Според данни от извършено теренно проучване в планината те ще изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (ИГГГ) към Българската академия на науките (БАН) при представянето на резултатите, информира БТА.
В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето.
Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години. Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени, подчерта доц. Гачев.
Снимка: iStock
Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години.
Според доц. Гачев дефицитът на сняг през декември и януари отчасти се компенсира от значителни валежи през март и април. Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг, поясни той. Според доцента това влияе върху състоянието на микроледниците.
„Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“, обясни доц. Гачев.
И допълни, че последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция.
Снимка: iStock
Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък в сравнение с този на Снежника. Затова интензивните валежи през май и юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученият.
Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, подчерта доц. Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Еверест не винаги ще бъде най-високият връх в света
