Българите приемат ЛГБТИ хората по-лесно, когато ги познават. Това показва проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на фондация "Глас", проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна през ноември 2023 г. Агенцията е използвала метода на пряко стендартизирано интервю, пише Дневник.
ЛГБТИ хората са новата мишена на отровните медийни стрели
С разширяването на личните контакти с хора от общността нараства и положителното отношение към тях, сочат данните. Най-голяма част, 46%, смятат, че човек, определящ се като ЛГБТИ, е като всеки един от нас. А сред водещите характеристики, с които ги свързват, са още - "смели, отстояват идентичността си" (18%), "образовани" (16%), "творчески личности" (15%), "с добри професии" (12%). Най-често споделяната негативна асоциация е, че хората с различна сексуална ориентация "парадират със своята идентичност" (24%).
"В българското общество преобладава по-скоро неутралното отношение към ЛГБТИ хората, отколкото подчертано негативното или позитивното", Геновева Петрова, социолог.
Как се информират българите по темата
За периода от 2019 до 2023 г. делът на заявяващите целенасочен интерес и респективно, отличаващи се с по-добра информираност по темата, нараства от 24% до 28%. Значителен е и ръстът в дела на мнозинството българи, които не са търсили активно информация. Но до тях са достигнали различни медийни публикации: от 48% през 2019 г. до 67% четири години по-късно. С най-висока запознатост се открояват жителите на София и големите градове, жените, най-младите (18 - 29 г.) и средните поколения (40 - 49 г.).
Водещи източници на информация са разговорите с приятели и познати (38%), постове в социални мрежи (33%), информационни предавания в медиите (30%) и информационни/новинарски сайтове (29%). Като постовете в социалните мрежи се ползват със значително по-ниска степен на доверие в сравнение с другите три.
Факторите, които влияят силно върху отношението към ЛГБТИ хората, са личният опит и общуване с тях:
- 35% заявяват, че познават хора, които се определят като хомосексуални. А 25% - бисексуални
- 6% познават някой, определящ себе си като ЛГБТИ
- 15% заявяват, че лично познават еднополови двойки
- 32%, че знаят историята на такива хора.
"Има повишена запознатост и информираност по темата, както и много ясно проличаваща тенденция, че колкото повече личен опит имат в общуването си с ЛГБТИ хора, толкова повече българите разбират какви са проблемите на тази общност", коментира Геновева Петрова на официалното представяне на данните.
Тя посочва обаче, че все още голяма част от обществото не е изградило за себе си позиции и убеденост по отделните цели, които си поставят ЛГБТИ хората. "Сравнение с преди години има забележима, важна промяна в отношението на българите към тях. Без тази промяна в отношението всички останали промени по-скоро нямат шанс", допълни още социологът.
Според проучването 68% от анкетираните смятат, че ако в горните класове в училище има ученик с хомосексуална ориентация, той ще бъде обект на подигравки. А 8% са на мнение, че би повлиял на другите да изберат такава идентичност.
снимка: Unsplash
Враждебно отношение
Значителна част от анкетираните смятат, че ЛГБТИ хората срещат враждебно отношение в различни житейски ситуации. Според 47% това се наблюдава при открито заявяване на идентичност. А при 46% - когато са на публични места, 36% при отглеждане на дете, 33% в училище, 31% при търсене на работа.
Според проучването има тенденция към отслабване влиянието на крайно враждебни и откровено манипулативни тези. Например 36% не са съгласни с твърдението, че хомосексуалността и трансджендър идеологията са психични разстройства, срещу 25% съгласни. И още - 37% не са съгласни, че тази идентичност е само "западен феномен", срещу други 25% съгласни. От по-големият дял от обществото се отхвърля и тезата, че ЛГБТИ хората са педофили. 39% срещу 16%, които все още са склонни да я приемат. "Регистрираните положителни тенденции. Макар и все още плахо, показват променящи се обществени нагласи", посочват от "Алфа рисърч".
Подкрепата за важни за общността политики, по-конкретно уреждане на статута на еднополовите двойки, обаче е ограничена - 34% одобрение срещу 27% неодобрение. Като по-голям е делът на анкетираните, които не заемат конкретна позиция - 39%.
По-висока подкрепа идва от жителите на София и големите градове. Високо образование, жените, средните поколения (40 - 49 г.).
