Засаждането на дървета на грешни места може да ускори, вместо да забави глобалното затопляне, твърдят учени. Засаждането на дървета е начин за намаляване на глобалното затопляне, поради способността им да съхраняват големи количества въглерод от атмосферата. Но международна група учени твърдят, че засаждането на дървета на високи географски ширини би ускорило, вместо да забави глобалното затопляне. Това става ясно от публикация в списание Nature Geoscience, цитирана от научния сайт Phys.org.
Мащабните проекти за засаждане на дървета в Арктика се подкрепят от правителства и корпорации като начин за смекчаване на най-лошите последици от изменението на климата. Когато обаче дърветата са засадени на грешни места, като тундра и блата, те могат да влошат глобалното затопляне.
Според Йепе Кристенсен от университета в Орхус в Дания, уникалните характеристики на арктическите и субарктическите екосистеми ги правят неподходящи за засаждане на дървета за смекчаване на климата.
„Почвите в Арктика съхраняват повече въглерод от цялата растителност на Земята“, казва Кристенсен. „Тези почви са уязвими към смущения, като например горско или селско стопанство, но също и проникване на корените на дърветата. Полупостоянната дневна светлина през пролетта и началото на лятото, когато снегът все още покрива земята, също прави енергийния баланс в този регион изключително чувствителен, тъй като зелените и кафявите дървета ще поемат повече топлина от слънцето, отколкото белия сняг", допълва Кристенсен.
Освен това регионите около Северния полюс в Северна Америка, Азия и Скандинавия са предразположени към природни смущения, сред които горски пожари и суши, които убиват растителността. Изменението на климата прави тези смущения едновременно по-чести и по-тежки.
„Това е рисковано място за дърво, особено като част от хомогенна плантация, която е по-уязвима от подобни смущения“, казва Кристенсен. И допълва: „Въглеродът, съхраняван в тези дървета, рискува да предизвика смущения и да бъде изхвърлен обратно в атмосферата в рамките на няколко десетилетия“.
Изследователите казват, че засаждането на дървета на високи географски ширини е отличен пример за климатично решение с желан ефект в един контекст, но обратен ефект в друг.
„Дебатът за климата е много фокусиран върху въглерода, тъй като основният начин, по който хората са променили климата на Земята през миналия век, е чрез емитирането на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива“, обяснява Кристенсен. „Но в основата си изменението на климата е резултат от това колко слънчева енергия, навлизаща в атмосферата, остава и колко отново излиза – така нареченият енергиен баланс на Земята“.
„Вратата към ада“ расте застрашително бързо
Парниковите газове са важен определящ фактор за това колко топлина може да излезе от атмосферата на нашата планета. Изследователите обаче казват, че на високи географски ширини колко слънчева светлина се отразява обратно в космоса, без да се преобразува в топлина (известен като ефект на албедо), е по-важно от съхранението на въглерод за общия енергиен баланс.
Учените призовават за по-цялостен поглед върху екосистемите, за да се идентифицират наистина значими решения, базирани на природата, които не компрометират общата цел: забавяне на изменението на климата.
„Холистичният подход не е просто по-богат начин за разглеждане на ефектите върху климата от базирани на природата решения, но е наложителен, ако искаме да променим реалния свят“, казва професор Марк Масиас-Фаурия от Института за полярни изследвания на Скот към университета в Кеймбридж.
Изследователите обаче признават, че може да има и други причини за засаждане на дървета, като например необходимостта от дървен материал, но тези случаи не идват с бонуси за смекчаване на климата.
„Горското стопанство в Далечния север трябва да се разглежда като всяка друга производствена система и да се компенсира отрицателното му въздействие върху климата и биоразнообразието“, казва професорът. „Не можете да измамите Земята. Като продаваме северното залесяване като решение за климата, ние само се заблуждаваме“.
И така, как можем да намалим глобалното затопляне на високи географски ширини? Изследователите предполагат, че работата с местните общности за поддържане на устойчиви популации от големи тревопасни животни, като елен карибу, може да бъде по-жизнеспособно, базирано на природата решение за изменението на климата в арктическите и субарктическите региони, отколкото засаждането на милиони дървета.
