Страните членки на ЕС трябва да въведат еврото като платежно средство, гласят договорите. Това е възприето от всички 27 държави в Общността, освен от Дания. Но е известно, че наред с Швеция и Дания, най-вече в Източна Европа има мнозина, които предпочитат присъединяването към еврозоната да се отложи. Полша, Чехия и Унгария цели 20 години след влизането си в ЕС така и не са станали част от еврозоната, а при България и Румъния вече изминаха 17 години. Тяхната парична политика е независима от Европейската централна банка, макар тя все пак да оказва влияние, посочва в своя публикация "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).
Какво става в България и Румъния?
Германското издание посочва, че България и Румъния са смятани от мнозина за следващите членове на еврозоната. България се подготвя за това от 2020 година, евромонетите, които трябва да заменят лева, вече са проектирани. Но заради високата инфлация през лятото ЕЦБ и ЕК не разрешиха планираното за началото на 2025 година въвеждане на единната европейска валута.
ФАЦ цитира думите на подуправителя на БНБ Петър Чобанов, който признава, че политическата ситуация в София, където вероятно предстоят осмите поред парламентарни избори за последните четири години, не може да не е дала отражение. "Политическата несигурност влияе на процеса." Управителят на Австрийската национална банка Роберт Холцман от своя страна е сигурен, че "в рамките на една година" България може да приеме еврото. Така тя би станала 21-ата страна в еврозоната, а Румъния би могла също да влезе в края на десетилетието.
Германското издание пише, че в Румъния одобрението на елита и на населението към еврото е високо. Но предстои да се види дали това ще остане така и след президентските и парламентарните избори. Шансове за бързо присъединяване обаче няма. Инфлацията и държавният дефицит в Румъния са далеч от стойностите, изисквани като условие за членство в еврозоната.
А другите на Балканите?
На стартова позиция е и Черна гора, продължава ФАЦ. Присъединителни преговорите могат да приключат през 2026 и от 2028 година членството в ЕС да стане факт, казва Ирена Радович, управителка на местната национална банка. Оттам нататък тя очаква много бързо след еврочленството факт да стане и въвеждането на еврото. Страната и сега е неформален член на еврозоната. Еврото - точно както в Косово, във Ватикана и в други малки държави - е законно платежно средство, а правителството е делегирало паричната политика на ЕЦБ.
Подобна е и ситуацията в Босна и Херцеговина. "Гледаме много внимателно какво прави ЕЦБ", казва управителката на Националната банка в Сараево Ясмина Селимович. След хиперинфлацията от 1990-те години страната обвърза валутата си с германската марка, респективно впоследствие с еврото. Икономическата интеграция с ЕС е много напреднала, три четвърти от износа са към Общността, оттам са и почти 60 процента от вноса. Пак оттам идват значителни парични преводи от мигрантите, които формират повече от една десета от икономиката. Сложното вътрешнополитическо положение обаче изключва присъединяването към ЕС в обозримо бъдеще.
Експертката по Източна Европа от London School of Economics Пирошка Наги-Мохачи е на мнението, че интензивната икономическа обвързаност на източноевропейските държави от ЕС с Общността представлява основателна причина за скорошното приемане на еврото в тази част от континента: Източна Европа е по-силно обвързана със Западна Европа, отколкото западноевропейците помежду си, казва тя, цитирана от ФАЦ. Тя посочва като доказателство доминацията на австрийски, италиански, френски и белгийски банки в Източна и Югоизточна Европа.
В Чехия са скептични. В Хърватия са доволни.
В Прага обаче Централната банка е скептична спрямо еврото, както и голяма част от населението. Правителството дори не може да се споразумее за отговорник по въвеждането на еврото - позицията остава незаета вече седем години. Собствената парична политика е важна, казва подуправителката на банката Ева Замразилова: "Бяхме много доволни, че имаме собствени инструменти за борба с инфлацията". При нас това се случи по-бързо и по-ефективно, отколкото в еврозоната, казва тя. В Словакия пък управителят на Централната банка Петер Казимир, който сам се определя като "евроентусиаст и еврооптимист", изтъква положителното влияние на ниските лихви в еврозоната. Те са помогнали на страната му да привлече инвестиции и чуждестранен капитал.
Сходен аргумент привежда и шефът на Хърватската национална банка Борис Вучич. Преди присъединяването към еврото лихвите по кредитите в Хърватия са били много по-високи, отколкото в еврозоната. Днес имотните и фирмените кредити в Хърватия са по-изгодни, отколкото в Германия.
Хърватия има и висок кредитен рейтинг "А", което Вучич също свързва с единната европейска валута. Полският икономист професор Михал Бржоза-Бжежина обаче изтъква, че рискът вследствие на членството в еврозоната естествената лихвена ставка в страна като Полша да бъде надхвърлена, е твърде голям. Това в крайна сметка би могло да доведе до "прегряване" на икономиката, на което местната централна банка не би могла да реагира, ако е с вързани ръце. Това съвпада с обстоятелството, че никой в полския политически елит - както и в Унгария - не обмисля сериозно адаптиране към еврото.
