Райското пръскало вече не е най-високият водопад у нас, разкрива доц. д-р Борислав Александров от УАСГ в интервю за bTV. Най-високият водопад у нас е Дяволското пръскало с неговите 202,5 метра.
„Преди време стартирахме един интересен проект, който е към фонда за научни изследвания на нашия университет. Проект, който беше свързан със създаване на база данни за геопространствена формация за водопади в България и благодарение на наш колега Момчил Цветанов планински водач, който ни подсказа, че вероятно има водопади по-високи от Райското пръскало и е добре геодезисти да погледнат на този случай, за да кажат дали е така“, обясни той.
„Оказа се, че Дяволското пръскало на този етап е по-висок от това, което направихме като геодезически измервания прецизни“, каза Александров.
„Близо 75 метра има разлика, да“, обясни доц. Ахинора Балтакова, геоморфолог СУ „Св. Климент Охридски“.
„От Райското пръскало, което за момента се водеше в литературата и интернет, че е 128 и половина и сравнение с него Дяволското е доста по-високо“, каза доц. Д-р Борислав Александров геодезист УАСГ.
„Това, с което аз се включих, е дефинирането на най-горната и най-долната точка на всеки един от водопадите, които сме измервали. Един от най-важните елементи е склонът. Водопадът се характеризира даден водопад се характеризира с това, че склонът е отвесен, за да може водопадът да извършва свободно падане. В природата такива скокове са над 45 градуса“, заяви доц. Ахинора Балтакова.
Приемането на точен критерии и методология за измерването на тези природни дадености, ясно определят, какво е и какво не е водопад.
„И затова дефинирахме водопади със склонове с над 45 градуса като безспорни водопади“, обясни доц. Балтакова.
„По-скоро нямаше утвърдена база данни, която да бъде дефинирана в Министерството на туризма, в Министерството на екологията и да може човек да погледне и да каже, това е базата данни, която показва водопади – толкова, височини, но вече има класификация, създадена по този проект и предстои да бъде известена научно“, обясни доц. д-р Борислав Александров.
„Всъщност аз бях провокирана от въпроса на колегите, точно да дефинирам мястото, откъде точно започва и свършва водопада и аз тогава осъзнах, че никой досега не се е занимавал с този въпрос. Даже сега пускам научна публикация по въпроса, до момента в България няма научна публикация на тази тема“, каза доц. Ахинора Балтакова.
„Измерването на водопадите е част от познанието за природата, което имаме. Водопадът е една много специфична природна красота. Това е една магия. Както огънят, когато го гледаш, така и водопадите и морето, това една стихия. Водопадът е една квинтесенция на падащата вода. А също така това е едно предизвикателство“, заяви Момчил Цветанов, планински водач.
А учените зная, че това не никак лесна работа – да измериш водопад. Казват – не е кабинетен труд, но предизвикателството си струва.
