Върховният касационен съд (ВКС) е осъден да плати над 15 000 лева на незаконно уволнен свой служител, който е бил нарочен за виновен за скандала със заснет клип в столичната съдебна палата преди близо 5 години.
Това става ясно от решение на Софийския градски съд, който и на втора инстанция отменя заповедта за уволнение на работника, като му присъжда обезщетение за шестте месеца, в които е останал без работа, след като е бил дисциплинарно уволнен, показа проверка на „Лекс“.
До уволнението на мъжа се стигнало, след като през пролетта на 2020 г. става ясно, че в Съдебната палата е сниман клипът на песента YERBA на изпълнителя Алек Сандър. Видеото предизвика скандал, тъй като в палатата са снимани въоръжени мъже и разголени жени, една от които е плеймейтката Жанета Осипова. Освен това в песента се пее за легализация на марихуаната.
Клип с разголена плеймейтка в Съдебната палата в София предизвика скандал и проверка (видео)
Това доведе до обществена реакция и проверки както от страна на Върховния касационен съд, чийто председател тогава стопанисва палатата, така и от Министерството на правосъдието, което отговаря за охраната на сградата и от Инспектората на ВСС. А накрая управлението на сградата е отнето от ВКС и възложено на председателя на Софийския апелативен съд.
Клипът е заснет на 16 февруари 2020 г., но едва след премиерата му на 10 април 2020 г. се разбира какви сцени са снимани в палатата.
Само месец по-късно тогавашният председател на ВКС Лозан Панов подписва заповедта за уволнение на нарочения за виновен служител, който е работил на безсрочен трудов договор като „специалист-топлинна инсталация“ в сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ в отдел „Управление на собствеността“ във ВКС. Мъжът е завел дело срещу уволнението си и още на 29 октомври 2020 г. Софийският районен съд (СРС) е отменил заповедта на Панов и е осъдил ВКС да плати обезщетение на уволнения. Делото е стигнало до СГС, след като върховният съд е обжалвал отмяната на заповедта, а служителят е останал недоволен от решението на първата инстанция, според която той е бил без работа до октомври, а не до ноември, заради което е намалила обезщетението му на 11 800 лева.
Причината за уволнението
От решението на СГС става ясно, че служителят е уволнен, тъй като не е изпълнил законните нареждания на работодателя си и за „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. В заповедта за уволнение се казва, че председателят на ВКС му възложил, а служителят „не е изпълнил задължението си да упражни възложения му контрол при заснемане на филмова продукция на 16.02.2020 г., нито е уведомил (устно или писмено) прекия си ръководител и/или главния секретар за липсата на точно изпълнение на поетите задължения, съгласно условията на договора от страна на наемателя (промяна на уговореното място и използване на неразрешена по- голяма площ), в резултат на което работодателят е разбрал за това неизпълнение от публикации в медии, като са произтекли вредоносни последици“.
Въпросът за контрола възниква от това, че според договора между ВКС и фирмата, заснела клипа, видеото е трябвало да бъде част от саундтрак към романтична комедия и да бъде заснето във фоайето на палатата, както и в зала №5 на партера. Вместо това са били заснети сцените, които стават причина за скандала, а записи са били правени и на централното стълбище, както и по останалите етажи и пред няколко зали.
От материалите по делото става ясно, че по предложение на началника на отдел „Управление на собствеността“ в деня на заснемане на клипа уволненият след това служител е бил определен да присъства в палатата, за да осигури достъп на снимачния екип и да наблюдава заснемането.
На 23 април са му поискани писмени обяснения и той същия ден е написал, че е възприел задълженията си за извънреден труд в смисъл „да не допуска повреждане на имуществото в сградата на Съдебната палата“, „да съдейства за решаване техническите проблеми на продукцията“ и „след приключване на снимките евентуално използваното оборудване да бъде върнато на място“. Служителят е посочил, че снимането било основно във фоайето на втория етаж, което било единственото подходящо място за подаване на ток и в малка част от фоайето на четвъртия етаж. Основно контактувал с режисьора на продукцията, като съдействал за осветяване или спиране на осветлението, когато било необходимо да няма външна светлина, което наложило снимките да продължат до по-късно през деня. На следващия ден докладвал, че няма нанесени щети и не е имало аварии.
В заповедта му за уволнение обаче се казва, че не е изпълнил добросъвестно задължението да следи за изпълнението на договора с фирмата, съгласно заповедта на своя ръководител, като впечатление прави и изводът, че „с бездействието си е позволил накърняване интересите на съдебната система“.
За това председателят на ВКС преценил, че нарушенията са много тежки и наложил на служителя най-тежкото дисциплинарно наказание.
В решението на съда обаче изрично са посочени задълженията на служителя, спрямо длъжностната му характеристика, в която се казва, че основна цел на длъжността е обезпечаване на техническата експлоатация, поддържането и ремонта на отоплителната, вентилационната и климатични системи в сградата на съдебната палата. Посочено е също, че той може да изпълнява и други задачи, възложени от непосредствения ръководител, но в рамките на основната цел на длъжността.
От своя страна, мъжът твърди, че при уволнението му не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1 от Кодекса на труда да бъдат изискани от него писмени или устни обяснения преди да му бъде наложено наказанието, като оспорва и изводите за извършени нарушения.
Относно даваните от служителя обяснения по повод на снимането на клипа, съдът отбелязва, че те нямат за предмет посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни простъпки.
Съдът: Не може специалист-топлинна инсталация да контролира снимачен екип
В решението си съдебният състав с председател и докладчик Рени Коджабашева казва на първо място, че след като председателят на ВКС не е уточнил конкретно нарушението на служителя, той не би могъл и да иска обяснения за него.
„Предвид взаимната обусловеност между мотивирането на дисциплинарното наказание по реда на чл.195, ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които служителят трябва да отговори при изискването на обяснения, не може да се приеме в случая, че наказанието е наложено съобразно предвидените в КТ формални изисквания за законност“, се казва в решението.
След това съдът припомня, че съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от Кодекса на труда, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя, или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
„Неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Независимо от това, следва да се отбележи, че не са установени по делото и вменените на ищеца дисциплинарни нарушения“, пише СГС.
Освен това според съда не може да бъде направен и извод, че служителят е извършил изобщо някакво нарушение във връзка с изпълнението на трудовите му задължения. В тази връзка съдия Коджабашева отбелязва, че в заповед от 13 февруари на служителя е възложено да работи извънредно на 16-и, без да са му вменени конкретните задължения, описани след това в заповедта за уволнение – да не допуска заснемане извън фоайето на партера, без да уведоми прекия си ръководител и без да получи разрешение от главния секретар или председателя на съда.
„Същевременно, дори да са му вменени такива задължения, те нямат пряка връзка с осъществяваните от него като „специалист- топлинна инсталация“ в сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“, отдел „Управление на собствеността“ на ВКС, трудови функции“, се казва в решението. В него съдът подчертава още, че задължения за контрол на снимачния екип не са му били възлагани, а такава преценка е могла да бъде извършена не от „специалист- топлинна инсталация“, а от служител с такива функции.
С други думи, няма как парнаджията на ВКС да следи за снимачния процес на клип, който се снима в палатата и да отговаря за съдържанието му.
Според съда още при сключването на договора за наем е трябвало да бъде преценено и да не се допуска „накърняване интересите на съдебната система“, както се твърди в уволнителната заповед.
„Безкритичното сключване на договора от страна на Главния секретар на ВКС, без да се държи сметка за характера на институцията и хипотетичната възможност в рамките на декора на Съдебната палата да бъдат заснети кадри, насочени или резултативно водещи до уронване престижа на съдебната власт, не може да служи за предпоставка за налагането на наказание на служител, чиято функция- според цитираната заповед от 13.02.2020 г., е била единствено „да положи извънреден труд във връзка с изпълнението на договора от 7.02.2020 г. за заснемането на филмова продукция“, пише в заключение СГС и добавя, че уволненият парнаджия не е имал укоримо поведение и по Етичния кодекс за поведение на съдебния служител.
Втората инстанция уважава напълно иска на служителя за оставането му без работа, след като установява, че следващият му трудов договор е едва от януари 2021 г. Според чл. 225 от Кодекса на труда при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение за времето, в което е бил без работа, което може да е до 6 брутни заплати. Така ВКС е осъден да плати на уволнения близо 14 200 лева обезщетение и още 1250 лева разноски.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС