Президентът Румен Радев отбеляза 9 години откакто заема поста на държавен глава.
„Пътят на България отвъд вътрешните и международни кризи изисква трезва оценка на предизвикателствата и системни действия от институциите в защита на националните интереси. Изисква и неотклонния поглед на българското общество върху работата на всеки, който взима решения, прави административни назначения, разпределя публични средства и провежда политики, предопределяйки бъдещето на страната ни”, написа в профила си във Facebook президентът Румен Радев.
„Българският народ е единен в настояването за възстановяване на чувството за справедливост и за достойно бъдеще и това е посоката, която трябва да следва всяка институция. С вицепрезидента Илияна Йотова ще продължим да работим за България”, добавя още той в своята публикация.
Той започна първия си мандат през 2017 година.
Протестите през 2020
Наред с всички политически кризи в страната, един от ключовите моменти в управлението на президента беше и активната му подкрепа за протестите през 2020 година срещу правителството на Бойко Борисов и бившия главен прокурор Иван Гешев. Протестите бяха насочени срещу корупцията, съдебната реформа и управление на Борисов. Радев зае позиция срещу правителството, като заяви, че хората, които искат да променят управлението, трябва да бъдат чути. Той призова: “Мутри вън“.
Радев: Властта не чува хората и говори за ремон на кабинета (видео)
Радев предложи и свой план за политическа реформа, който включваше създаването на нова избирателна система, както и реформа в съдебната власт.
Служебни кабинети
Досега Румен Радев е назначил общо 5 служебни правителства. (най-много от всички президенти до момента).
Първото негово служебно правителство, създадено по времето на първия му мандат, бе с премиер Огнян Герджиков. То бе назначено на 27 януари 2017 г. и разпуснато на 4 май 2017 г., като основната му задача бе не само подготовката на изборите, но и подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС – 2018.
Второто правителство беше с премиер Стефан Янев. То работи в периода от 12 май до 16 септември 2021 г.
Третото правителство отново беше с премиер Стефан Янев. То е назначено на 16 септември 2021 г. и работи до 13 декември 2021 г.
Четвъртото правителство, създадено от Радев в рамките на година и половина, е с премиер Гълъб Донев. То е назначено с Указ от 2 август 2022 г. и работи до 3 февруари 2023 г.
И петото служебно правителство, от общо деветте в историята на страната, е назначено от президента Румен Радев на 2 февруари, и започва работа от 3 февруари. Премиер в него остава Гълъб Донев.
Войната в Украйна и “Крим е руски”
По време на предизборния си дебат срещу проф. Анастас Герджиков Румен Радев изпадна в неудобна ситуация, след като беше попитан “Чий е Крим?”. А отговора си - “Руски, какъв да е” той предизвика гневна реакция у демократичната общност у нас. Припомнете си тази негова реплика:
Вижте как протече предизборният дебат между Румен Радев и проф. Атанас Герджиков (видео)
и още по темата: Как се стигна до протест срещу президента?
Въпреки това беше избран за нов мандат, а по време на него дойде и по-ключовия въпрос - на чия страна да застане по отношение на войната в Украйна. Видяхме го често да защитава проруски позиции. Той се изправи срещу натиска за по-твърда позиция срещу Русия, като по-скоро поддържаше някаква идея за диалог. Той демонстрира различна позиция от официалната за България, като каза, че привържениците на подпомагането на украинската съпротива са "войнолюбци". Повече за нагласите му спрямо Украйна може да видите тук:
Радев от Брчксел ще настоява за мирно разрешаване на конфликта в Украйна (видео)
Припомянме и че по време на посещението си в София, украинският президент Володимир Зеленски се срещна с държавния ни глава. Тогава Радев изказа съпричастност с украинския народ, но повтори позицията си, че е против предоставянето на военна помощ за Украйна. Той многократно нарече войната конфликт, а Зеленски се обърна към него с думите: “Това не е конфликт, господин президент. Въпросът не е и че Путин води война срещу нас. Той не просто води война, той няма да се успокои, докато не ни избие” Нашият президент обаче настояваше:“Продължавам да твърдя, че този конфликт няма военно решение” Той смята, че все повече оръжие трудно води до такова решение.
"Президентът на България Румен Радев се държа двусмислено за НАТО и враждебно към предоставянето на оръжие на Киев"- пише в своята статия Политико по повод срещата.
Зеленски направи на пух и прах българския президент, пише "Политико".
Налагане на вето по различни поводи
През 9-годишното си управление той се възползва и от правото си на вето многократно като постави вето върху повече от 30 закона и над 10 пъти сезира Конституционния съд за поправки в Основния закон.
През 2020 г., налага вето върху Закон за съдебната власт, изразявайки загриженост за нарушаването на принципите за разделение на властите.
През 2023 година налага вето и върху Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, изразявайки опасения относно съответствието на някои разпоредби с Конституцията.
През 2024 година — отново вето, този път върху Закона за съдебната власт. През същата година тихомълком приема и Закона за хазарта. Налага вето и върху Закона за насърчаване на инвестициите, приети от ГЕРБ, ДПС и ИТН, като основните му мотиви са опасението, че те "застрашават конституционно гарантираното право на българските граждани на здравословна околна среда.
Сред претите закони е този срещу ЛГБТ, което пък стана повод за множество протести в София, под призивите ”България не е Русия”. Става дума за промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Те практически забраниха да се обсъждат с деца теми, свързани с ЛГБТ, което според протестиращи поставя под въпрос европейската идентичност на страната.
Нека не забравяме и част от политическите конфликти, в които президентът участваше през годините:
В началото на първия мандат на Радев, БСП, начело с Корнелия Нинова, заставаше плътно зад него. Президентът получи подкрепа за своите решения за налагане на вето върху редица закони и за критиките си към управлението на Борисов. БСП виждаше в Радев политически съюзник, който изразява опозиционни настроения и задава алтернатива на управляващите.
С течение на времето, обаче, разногласията между Радев и ръководството на БСП станаха очевидни. Радев често изразяваше независими позиции, които невинаги съвпадаха с линията на БСП. Той настояваше за “мощна политическа алтернатива”, но не я обвързваше директно с партията. В много моменти критикуваше ръководството на БСП и по-специално Корнелия Нинова за нейните политически решения, включително провала на партията да изгради трайна коалиционна политика. И най-вече, служебните правителства – назначените от Радев служебни кабинети през 2021 г. не включваха представители на БСП на ключови позиции, което доведе до разрив между тях.
През 2022 г. отношенията достигнаха ново дъно, когато той обвини БСП в липса на воля за решителни реформи. Конфликтът се задълбочи по време на обсъжданията за изпращане на военна помощ за Украйна. Докато БСП се противопоставяше на идеята, Радев подкрепи политиката за укрепване на съюзническите ангажименти на България в НАТО.
Въпреки че БСП официално подкрепи кандидатурата на Радев за втори мандат, напрежението бе очевидно, а подкрепата - по-скоро формална. Изключването на БСП от служебните кабинети беше възприето от партията като знак за липса на доверие. Въпреки че Румен Радев започна своята политическа кариера с подкрепата на БСП, той се дистанцира от партията и започна да действа като независима фигура, често в конфликт с нейното ръководство.
Конфликтът с ПП
През май 2021 г. Румен Радев назначи първото си служебно правителство, в което Кирил Петков и Асен Василев заеха ключови министерски постове – Петков като министър на икономиката, а Василев като министър на финансите. Двамата станаха известни с решителните си действия срещу корупцията, включително разкрития за злоупотреби в Българската банка за развитие и “Автомагистрали”. Радев изрази подкрепа за тяхната работа, а те бяха възприемани като негови близки съюзници.
След като през септември 2021 г. Петков и Василев основаха „Продължаваме промяната“, успяха да спечелят изборите и формираха правителство с Кирил Петков като премиер, Радев започна да се дистанцира от тях, подчертавайки, че не подкрепя конкретни политически проекти, а действията на отделни личности.
През 2022 г. отношенията между него и ПП се влошиха значително. Радев зае позиция против изпращането на оръжие за Украйна, изтъквайки опасения за въвличането на България във войната. ПП обаче подкрепи предоставянето на военна помощ, което предизвика остри публични разногласия между Радев и Петков. Президентът неколкократно критикува правителството на Кирил Петков за липсата на ефективност, особено по отношение на икономическата политика, инфлацията и енергийната сигурност. Решението за отстраняване на шефа на ДАНС и назначаването на нов ръководител също допринесе за раздора между тях, то беше критикувано остро от Радев и беше наречено прибързано и политически мотивирано.
След падането на правителството на ПП през юни 2022 г. Радев назначи ново служебно правителство, което на практика демонстрираше ясно разграничение от политиките на ПП. Въпреки това, ПП и „Демократична България“ успяха да формират коалиция с ГЕРБ през 2023 г., което допълнително обтегна отношенията им с президента. Радев критикува коалицията, наричайки я „неестествен съюз“, а ПП - ”шарлатани”.
Най-голямато разковниче между тях обаче си останаха евроатлантическите ценности на ПП и проруските нагласи на държавния глава.
В крайна сметка, много от целите, които самият Радев си постави, все още са неизпълнени, като дистанционното гласуване и Съдебната реформа, които бяха обещани още през 2017 година.
5-те гряха на Румен Радев (Коменатър на “Господарите“)
Румен Радев все по-активно гради политическия си имидж - този път с акция в Родопите
Освиркаха Радев в Пловдив (видео)
Румен Радев определено е “спорна фигура” в политическото пространство. Вероятно скоро ще стане ясна целта на това негово объркващо поведение. Дали след този мандат ще видим и негов политически проект, или това са само “зли езици”, предстои да разберем. Но едно е сигурно - ще продължаваме да следим всяко негово действие с особено внимание.
По материала работи: Никол Димитрова