Навършват се 152 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. В цялата страна денят ще бъде отбелязан с редица събития. В Карлово, родният му град, ще се проведе възпоменателна церемония на едноименния площад с участието на представителни формирования.
В Стара Загора, Хасково, Ямбол, Горна Оряховица и Чирпан ще почетат паметта на Апостола с поднасяне на венци и цветя пред неговите паметници. Във Варна за първи път военният ритуал за отбелязването на годишнината ще се проведе на 18 февруари от 10.00 ч. пред паметника на Левски в Морската градина, където ще бъдат положени венци и цветя и ще бъде отслужена заупокойна молитва.
Би трябвало духът на националния ни герой да живее у всеки от нас. Но дали е така? Огромен процент от хората в България знаят името Му, но не и биографията, не и философията на Апостола. Когато историците се опитват да ги запознаят с тези важни детайли, предначертали на практика бъдещето на България, много повече са тези, които предпочитат да не слушат и да не четат. За тях Левски е търговска марка, маска на фалшив патриотизъм, но не и философия.
И въпреки псевдопатриотите у нас, всъщност духът на Апостола е жив. Той е в хората, които се борят България да бъде европейска "чиста и свята република" без расизъм, без разделение между хората и без почит към една или друга чужда държава. Той е в тези, които излизат на спортните и културните сцени "за България", а не заради личните си финансови или други подбуди. Духът на Левски е в учителите, които не учат децата да преразказват или направо рецитират уроците, а ги учат на свободолюбие, на отстояване на правата им и защита на онеправданите. Духът му е в още много хора. Но достатъчни ли са те за истинската свобода?
Ако всички ние не осъзнаем, че трябва да съхраняваме заветите на Апостола, един ден този дух ще изчезне. Дълг на всеки от нас е да го пазим. Да го предаваме на поколенията. Да се вслушваме във всеки детайл, до който можем да стигнем през тефтерчето на Левски - един от малкото автентични източници, помагащ да се докоснем до Него. До един Човек, който ако днес беше у нас, вероятно щеше да бъде предаден много по-рано. Тъжно, но факт. Просто защото днес е по-лесно да предадеш хората, отколкото да се опиташ да разбереш какво се опитват да кажат. По-лесно е да се наведеш, отколкото да се бориш.
Всъщност винаги е било така.
