<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=125212" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Делото за мил...

Почти половината от българите не знаят какво е антисемитизъм

08 Април 2022
0 2869

Сред българските евреи преобладава усещането, че антисемитските прояви и езикът на омразата се засилват – в България и дори в по-голяма степен в Европа. В същото време обаче те се чувстват в безопасност в нашата страна. Смятат, че са добре интегрирани в българското общество и срещат положително отношение от страна на етническите българи.

Към такива изводи навежда изследване на социологическата агенция „Алфа Рисърч”, цитирано от “Сега”, посветено на обществените нагласи спрямо антисемитизма и езика на омразата в България.

Евреите виждат ръст на антисемитизма, българите – не чак толкова

74% от анкетираните български евреи са на мнение, че у нас се наблюдава ръст на антисемитските прояви. Но далеч повече (91 на сто) са онези, които считат, че подобна тенденция е по-видима в Европа, отколкото в България. Усещането на останалите български граждани по въпроса обаче едва ли би могло да бъде по-различно – само 11% вярват, че антисемитизмът се превръща в по-сериозен проблем.

Как се промени българската памет за Холокоста през годините

Почти половината от българите не са наясно какво е антисемитизъм
Reuters

Що се отнася до носителите на антисемитизма, изследването констатира, че около 3-4% от населението отказва да общува с хора с еврейски произход и е склонно да оправдава антисемитски прояви. В тази група влизат основно млади мъже, занимаващи се преобладаващо с ръчен труд, които се информират най-вече от интернет. Около 10% са носителите на латентни антисемитски нагласи – група, характеризираща се с декларативна солидарност с евреите, но и силна възприемчивост към конспиративни теории.

Евреи и българи се разминават и за езика на омразата

Разминаване, макар и не толкова категорично, се наблюдава и по отношение на оценките за езика на омразата. Като проблем в България го разпознават 70% от българските евреи и само 37% от широката общественост. Този резултат се отразява и на видимостта на проблема. 95% от евреите забелязват език на омразата спрямо своята общност в интернет и социалните медии. Сред обществеността онези, които отчитат същото, са наполовина по-малко (48%).

По-тревожното е друго – мнозинството (64%) от евреите разпознават език на омразата в говоренето на публични личности. Това усещане се споделя от 17% от широката общественост. „Сред евреите е налице усещането, че явлението излиза извън неформалните граници и получава своего рода „легитимност“ чрез използването му в изказванията на публични личности и политици, вкл. в мейнстрийм медиите”, коментират социолозите.

Българите гледат преобладаващо положително на евреите

Като цяло, в образа на евреите в българското общество преобладават положителните нагласи. Най-много от анкетираните (37%) са онези, които смятат, че евреите са запазили силен дух и богата култура, въпреки историческите си изпитания. Българите вярват, също така, че евреите имат твърде голямо влияние върху световната политика (36%); че евреите са добре интегрирани в обществото (35%); че евреите са предприемчиви и обичат да работят (34%); че евреите по света са жертва на многовековна дискриминация и преследване (21%).

Сред отрицателните представи най-силна е тази, че евреите са алчни и обичат парите (17%); че работят задкулисно за своите интереси (13%); че са се обогатили за сметка на другите (12%).

В България добросъседството се цени високо

Огромното мнозинство от българските евреи и широката общественост обаче се чувстват добре едни с други. Повечето хора у нас (83%) не виждат проблем да имат за съсед евреин. Над половината не биха се противопоставили евреи да заемат ръководни постове (59%) или да приемат чрез брак в семейството си човек от еврейски произход (52%).

Почти половината от българите не знаят какво е антисемитизъм
Reuters

Около една трета от анкетираните могат да посочат поне един еврейски празник и познават бележити българи от еврейски произход (най-известно е името на бившия външен министър Соломон Паси, следван от хора на изкуството като Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе и Валери Петров).

Тези възприятия се отразяват и в еврейската общност. В огромното си мнозинство българските евреи се смятат за добре интегрирани у нас (91 на сто) и се чувстват в безопасност (88 на сто). Едва 11% са избягвали еврейски събития заради опасения за сигурността си.

Познание и памет

37% от анкетираните българи признават, че са почти или изобщо неинформирани за Холокоста. 49 на сто казват същото за явлението „антисемитизъм”. Според социолозите налице е ясно изразена възрастова зависимост – колкото по-млади са интервюираните, толкова по-слабо са информирани. Това повишава риска младите хора да попаднат под въздействието на антисемитска пропаганда.

Тук излиза наяве въпросът за засиленото изучаване на събитията от миналото в училищата и университетите. А също и за изграждането на музей или постоянна изложба, посветени на спасяването на българските евреи през Втората световна война. Подобна инициатива се подкрепя от 94% от българските евреи и 53% от широката общественост.

Проучването е осъществено в рамките на проект на Дипломатическия институт към българското външно министерство. Финансирано е със средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Фонда за двустранни отношения на Норвежкия финансов механизъм. Проведено е на два етапа в периода 5 – 21 февруари 2022 г. и се състои от национална представителна извадка и изследване сред еврейската общност в България.

Почти половината от българите не са наясно какво е антисемитизъм

Източник: “Сега”

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции