<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=117905" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Македонският...

През 2022 г. кабинетът ще счупи всички рекорди по харчене?

07 Февруари 2022
0 1346

Анализ на Таня Петрова за в. “Сега” .

Всяко правителство се опитва да „продаде“ на гражданите проектобюджета на държавата, опаковайки го с политически послания. През годините имахме постна пица, пица с месо, затягане на коланите и прочие метафори.

Новата четворна коалиция се опитва да ни продаде проектобюджет 2022 с две послания – това е проект на инвестициите в инфраструктура и в човешки капитал. Както често се получава при маркетинга, рекламираното на опаковката се разминава със съдържанието.

Забележителният ръст на капиталовите разходи, рекламиран от новото правителство, всъщност прикрива пълния провал в изпълнението на проектите за ново строителство през турбулентната 2021 г. Ръстът е голям, защото базата, спрямо която се отчита, е безпрецедентно ниска.

През 2022 г. кабинетът ще счупи всички рекорди по харчене
Булфото

Твърдението, че новото правителство не разчита толкова на еврофондовете, а ще прави държавни инвестиции, пък замазва друг провал. А именно забавянето на Националния план за възстановяване и устойчивост. Така че по-убедителна е частта за инвестициите в човешки капитал, макар и там да има половинчати решения.

Какво показват числата? 

Проектобюджетът за 2022 г. залага капиталови разходи, т.е. инвестиции в материални активи. Те са в размер на 5,8% от БВП (по прогноза БВП ще достигне 143,03 млрд. лв.). Тоест 8,2 млрд. лв. разход за строителство и придобиване на имоти и съоръжения. „Инвестициите нарастват от 2,9% за 2021 г. на 5,8% за 2022 г.“. Това обясни при гласуването на проектобюджета в МС премиерът Кирил Петков.

С какво ще се захване новият кабинет?

И Петков, и финансовият министър Асен Василев обаче пропускат факта, че постигнатото ниво от 2,9% капиталови разходи за 2021 г. е ниско. Капиталовите разходи за 2021 г. бяха заложени на ниво от 6,1 млрд. лв. В края на годината обаче оказаха с изпълнение от 3,8 млрд. лв. Така вместо делът им да възлиза на 4,8% от БВП, той се оказа 2,9% от БВП.

Закъснели и нови проекти

Интересно е да се проследи и къде е по-голям този провал – в националния бюджет или при парите от еврофондовете. Според данните на МФ капиталовите разходи по държавния бюджет (без общини, университети, НОИ и НЗОК) в края на годината са били 768 млн. лв. при планирани 2,4 млрд. лв. Че има нереализирани проекти, се видя и от наличието на готови пари, които новото правителство да насочи към спешни мерки за енергетика и пенсии в края на годината. 

Тези числа на практика показват, че през 2021 г. плановете на държавата да строи са претърпели пълно фиаско. Така че през 2022 г. новото правителство ще се опита да навакса, като комбинира закъснели и нови проекти. Намерението е доста амбициозно. Причината – бюджет ще има едва през април и времето за изпълнение на проекти, провеждане на поръчки и сключване на договори е кратко.

Кабинетът, уви, не успя да навакса друго закъснение – при Националния план за възстановяване и устойчивост. Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев мимоходом обяви, че през 2022 г. България очаква по плана скромната сума от 1,6 млрд. лв. Това на практика е авансът, който държавата ни бе заложила да получи още миналата година. Парите вероятно ще дойдат през юни. Като от изказването на Василев се разбра, че България не очаква друго плащане през годината.

Отлагането на постъпленията от ЕС за 2023 и 2024 г. се вижда и от тригодишната бюджетна прогноза. Така твърдението, че правителството не чака на еврофондове, а инвестира национални пари, може да се разглежда и като закономерно следствие от забавянето на милиардите по линия на ЕС. 

Ако махнем инвестициите, бюджетът излиза на излишък

Правителството получи серия от критики за сериозния дефицит, заложен в проектобюджета. Минусът в държавната хазна е планиран да достигне 2,5% от БВП без Covid-19 мерките и 4,1% с включени мерки. “Така, ако махнем инвестициите, които са 5,8%, бюджетът ще излезе на плюс от 1,7% от БВП”, изчисли Кирил Петков.

Подобен подход към дефицита е изключително несериозен, коментират финансисти. По същата логика Петков може да махне целия разход за пенсии например (планиран на 9,9% от БВП и бюджетът ще излезе на още по-голям излишък), дават пример експертите. Ясно е, че тези внушения се правят чисто политически, но са манипулативни. Още повече че в дефицита за 2022 г. на начислена основа трябва да се включат авансово платени разходи с пари от 2021 г. в размер на 2,9 млрд. лв.

Къде ще бъдат насочени инвестициите?

Правителството следва да бъде похвалено за това, че за пръв път се изсветляват част от разходите, заложени по централния бюджет. Досега те се правеха на тъмно, като заложени проекти за изпълнение бяха известни само на изпълнителната власт. Централният бюджет редовно се оказваше и източник на икономии и резерви, които могат да бъдат пренасочвани за други проекти, без да се нарушава нивото на планираните общи разходи за годината.

През 2022 г. кабинетът ще счупи всички рекорди по харчене

Сега проектобюджетът за 2022 г. включва подробен списък на планираните плащания от централния бюджет в отделни сектори. Това са наука, образование, спорт, култура и др. Уви, централният бюджет не е изсветлен напълно и в списъка липсват сериозни и неизбежни разходи. 

От обясненията на премиера стана ясно, че именно в централния бюджет е заложено плащането на неплатените, но извършени дейности по пътно поддържане през 2021 г. Договорите бях наддоговорени в милиарди, а строителните фирми претендираха за 870 млн. извършени, но неразплатени дейности. Тези пари ще се плащат след проверки, има заложени суми, но не е ясно доколко публично ще се случва всичко това. 

Не се разбра дали в централния бюджет са предвидени пари за друго искане и на строители, и на общини – за актуализиране на действащите в момента договори за строителство заради ръста на цените. От Националното сдружение на общините предупредиха, че в момента са в изпълнение проекти за 2,2 млрд. лв. по оперативните програми. Като довършването им е минирано от огромния скок на цените на  строителните материали. Изобщо не е ясно как ще се реши този проблем, защото актуализиране на цени в договорите е възможно само ако в тях предварително са залегнали подобни клаузи, като не трябва да се надвишават определени нива в стойността на поръчките.

Как се разпределят инвестициите по министерства

Регионалното министерство е едно от ведомствата, което обира най-големия пай от ръста на капиталовите разходи. Увеличението е в размер на 675 млн. лв. спрямо планираното м.г. Министър Гроздан Караджов все пак положи сериозни усилия да състави програма и да получи ясна представа за техническата готовност за изпълнение на проектите. Много сериозно в МРРБ скача и перото за текущите разходи. Отчита се ръст от почти 1 млрд. лв., там са парите и за текуща поддръжка на пътища.

Голям ръст на капиталовите разходи през 2022 г. има и транспортното министерство – 248 млн. лв. при едва 8,5 млн. за 2021 г. Това обаче се дължи на размествания в начина на отчитане на капиталовите разходи на НКЖИ. Петкратен ръст на капиталовите разходи спрямо плана за 2021 г. има при културното министерство (58 млн. лв. вместо 10,4 млн. лв.). При спортното министерство разходите за инвестиции скачат тройно (15,5 млн. лв. при 5,2 млн. лв.). А при МВР – двойно (30 млн. лв. при 15 млн. през 2021 г.). Военното министерство ще харчи 294 млн. лв. за капиталови разходи при 147 млн. лв. за 2021 г. Отделно министерствата ще финансират и други разходи по линия на централния бюджет.

Мъгла за разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост

От начина, по който е съставен бюджетът и мотивите към него, не става ясно какви точно разходи ще се реализират в рамките на 2022 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост.

И приходите, и разходите по линия на ЕС са дадени накуп и не може да се разбере какво точно се случва по отделните програми за финансиране. Не е ясно и как се разпределят разходите по оперативните програми за довършване на стария програмен период и изпълнение на новия. Новите оперативни програми пък се забавиха и още не са одобрени.

В бюджета има и една макровъпросителна. А именно ще се реализира ли планираният от правителството растеж през 2022 г., на базата на който са правени всички тези разчети. Правителството залага растеж от 4,8%, движен от публичните инвестиции и потреблението. На този фон БНБ очаква забавяне на растежа през 2022 г. до 3,6% от БВП. В позицията си по проектобюджета фискалният съвет изтъкна, че всички останали външни институции залагат по-консервативна оценка от тази на МФ. Ако рамката излезе твърде оптимистична, ще има допълнително влошаване на дефицита.

През 2022 г. кабинетът ще счупи всички рекорди по харчене

Източник: “Сега”

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции