<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=147780" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Нов закон в Т...

Самоцензура и заплахи – какво се случва с българските медии?

18 Октомври 2022
0 129

Самоцензура и заплахи – какво се случва с българските медии? Отговор дава доклад на Асоциацията на европейските журналисти в България, посветен на годишната анкета, оценяваща медийната свобода у нас.

Сред основните предизвикателства, пред които се изправят журналистите у нас, са: стрес, онлайн тормоз, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание, автоцензура. Продължават да бъдат актуални и проблемите с концентрациите и непрозрачната медийна собственост. Сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите е водещо предизвикателство за голяма част от работещите в тях.

Това са част от отговорите на работещи в медиите в България, дадени в годишната анкета на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Проведено за шести път, проучването отчита ръст на позитивните нагласи сред журналистите, въпреки че като водещи фактори с дълбок отпечатък върху медийната среда се превръщат пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически криза в България. Изследването се провежда през година и е анонимно. Докладът за 2022 година е със заглавие “Медии под обстрел”.

Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16.2%. Един от петима я определя като “лоша”. Почти всеки десети – “много лоша”. В изследването са участвали 204-ма души, като от организацията уточняват, че то не е представително. В същото време обаче това е единственото изследване, което анализира мненията на самите журналисти.

За 2022 г. данните на АЕЖ показват, че:

  • Увеличават се отговорите, според които има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети.
  • Появява се нов феномен – онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск, като за такъв натиск съобщават и журналисти, които твърдят, че са нападани заради позицията им спрямо войната в Украйна.
  • Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със съдебно дело. Това е ръст с около 4% спрямо предходното изследване на АЕЖ.
  • Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%).
  • Регионалните медии изчезват.

“Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна. Причина е и че медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба”, коментира при представянето на резултатите председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева.

SLAPP

Проучването показва, че е нараснал делът на журналистите, които са били заплашвани с воденето на съдебно дело срещу тях. Всеки втори анкетиран познава колега, срещу когото е водено сплашващо дело. Един от трима е чувал за такива дела, а информацията за такъв процес влияят на всеки четвърти участник в анкетата. “Близо 25% си налагат автоцензура и избягват проблемни теми, защото знаят, че може да бъдат съдени”, коментира съсловната организация.

Съдебните дела срещу журналисти (известни като SLAPP -Strategic lawsuits against public participation ) са проблем, констатиран и от редица международни организации. Той през последните години той се задълбочава, а случаите зачестяват. В края на 2021 г. бе поета инициатива в Европейския парламент за единно европейско законодателство за защита срещу SLAPP, като българските мерки за тези дела все още не са изготвени и разработени.

Самоцензура и заплахи &#8211; какво се случва с българските медии?

АЕЖ прикани журналистите да бойкотират политици като Костадинов

Автоцензура

Проучването показва, че тежестта на “външния натиск” като форма на ограничение върху свободата на словото намалява за сметка на вътрешния натиск и автоцензурата.

От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предходно проучване “външният натиск” събираше най-много отговори (76.7%) в сравнение с “вътрешния” (65.8%) и “самоцензурирането” (20.8%). През 2022 г. се наблюдава скок – вече 25.5 % oт участниците в проучването споделят, че се самоцензурират.

Ето и един от отговорите в анкетата: “Практикува се (бел. ред автоцензурата) от журналистите, тъй като у тях съществува усещането, че даден материал няма да бъде възприет добре от дадена политическа фигура и/или партия, или пък от обществото. Автоцензурата у журналистите е нещо, което се е насъбирало с години и в един момент просто става част от човека, практикуващ професията. Дори смятам, че да се самоцензурираш е далеч по-лошо от това някой друг да упражнява цензура върху теб. Журналистите изпитват страх да не загубят работата си, особено в тези трудни времена, в които живеем, и на фона на цялата конкуренция и борба за място в медиите. Автоцензурата е съвкупност от много неща, компромиси със себе си и пр.”

Вътрешният натиск от редактори и рекламодатели

След вътрешните източници на натиск върху работата на журналистите водеща практиката продължава да бъде да се сваля или променя съдържанието от страна на по-високопоставен редактор. На второ място е посочена “принудата” от собственик на медията. Тя е следвана от “инструктажите” на рекламния отдел. Мъмренето и порицанието също са срещани инструменти за “регулация” и намеса в публикациите и видеоматериалите

Почти всеки втори журналист споделя, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%). Малко по-голям е делът на хората, които са били свидетели на такъв. Висок остава процентът на хората, които са на мнение, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. За малко над 80% от анкетираните намесата е “по-скоро практика” и “широко разпространена практика”.

Политическата намеса остава

Източници на външен натиск са държавни, областни и общински институции, като през последните две години делът на журналистите, които ги посочват, се е увеличил. “С всяка изминала година местните и държавните институции все повече използват различни инструменти за натиск. А те се приписваха основно на икономическите субекти и рекламодателите. Влиянието на местната власт в някои медии се вижда и от отговорите на въпроса: “Плаща ли общината на медии от вашия регион за публикуване на готови прессъобщения?”. Всеки трети отговаря положително. А други 30.4% посочват, че не знаят, но са чували за подобни практики”. Това пише още в доклада по резултатите от проучването.

Все пак първото място сред центровете на влияние върху редакционното съдържание заемат политиците. Отреждат им го 72.5% от участниците.

Увеличение има и в натиска, който упражняват криминалните групировки (с близо 10 на сто спрямо 2020 г.).”В рамките на последните две години остават почти без промяна резултатите от въпроса, който очертава отношенията между критични медии и държавните институции. Откази или системно забавяне на обществена информация, изваждане от списъци с прессъобщения или официална информация, избягване да се дават интервюта в медии с критични журналистически гласове. Наблюдават се и практики на партийни централни и държавни институции да не информират редакции своевременно за пресконференции или за актуални теми от обществен интерес. Всеки трети журналист отговаря, че често е обект на различно отношение в сравнение с представители на медии, подкрепящи властите. 40.2% посочват “понякога”, а “никога” – 11.8%. Около 16% отказват да дадат отговор на този въпрос”, пише още в доклада.

Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбандирани от сложни събития, като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреб

За изследването

Анкетата на АЕЖ се провежда от 2011 година насам и това е шестото издание. Проучването е с национален обхват, но не е представително за професионалната общност. Една от причините е и липсата на пълни и достоверни официални данни за работещите в медийния сектор в страната. Резултатите се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно през сайта на АЕЖ-България. През 2022 г. в проучването са участвали 204 души (през 2017 г. броят на участниците е 200, а през 2020 – 204). Респондентите са посочили, че работят като журналисти и медийни експерти. Заемат различни длъжности – репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии, университетски преподаватели.

Самоцензура и заплахи – какво се случва с българските медии?

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции