Забраната за износ на инсулин и някои антибиотици продължава
Забраната за износ на инсулин и някои антибиотици продължава с решение на Министерството на здравеопазването.
От Здравното министерството уточниха, че данните на Изпълнителната агенция по лекарствата и Регионалните здравни инспекции показват продължаваща тенденция за нерегулярни доставки, забавяне или отказ от складовете на търговците на едро, което води до затруднение в снабдяването, както на аптеките, така и на пациентите с посочените лекарствени продукти.
От МЗ добавиха, че целта на удължаването на забраната за износ е да бъде осигурено достатъчно количество от тези лекарствени продукти, необходими за лечението на българските пациенти, опазване на тяхното здраве и гарантиране на непрекъснатост на лекарствената им терапия.
Електронната рецепта е задължителна само за две групи медикаменти- антибиотици за системна употреба и лекарства за лечение на диабет. Електронна рецепта не се изисква за антибиотични капки за очи, антибиотични кремове, съставки (ампули) за лекарства, които се приготвят в аптека и др., се казва в съобщението.
Издадените до влизане в сила на Наредбата рецепти на хартиен носител, чиято валидност е 6 месеца, се изпълняват по досегашния ред, съобщават от МЗ.
Е-рецептите влязоха в ход, защото България е единствената страна в ЕС с увеличена употреба на антибиотици. В останалите държави изписването на тези лекарства е намаляло драстично през пандемията. Данните са отчетени в доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Само трима от 10 европейци са наясно, че ненужната употреба на антибиотици ги прави неефективни.
Здравното министерство публикува на сайта си списък на лекарствата, които ще се продават без електронни рецепти.
ЕС препоръча да се увеличи производството на антибиотици
ЕС препоръча да се увеличи производството на антибиотици, предаде “Дневник”. Препоръката се основава на прогноза за сходна заболеваемост от респираторни инфекции. Като тази през отминалата зима, когато оралните антибиотици в цяла Европа не достигаха. Тогава цели групи препарати през определени периоди липсваха от аптеките.
“Ако търсенето през предстоящия зимен сезон е подобно на средното ниво на потребление през предходните години, събраните данни предполагат, че предлагането в ЕС на перорални форми на ключови антибиотици от първа и втора линия за респираторни инфекции ще съответства на търсенето през следващата зима“.
Close-up of medical vial with the European Union flag and a blurred doctor on the background. Selective focus. Concept of Covid vaccination campaign in Europe
Това се казва в съвместно изявление на Европейската агенция по лекарствата и Европейския орган за готовност и реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването (HERA).
Анализът е направен въз основа на данни за търсенето и предлагането на амоксицилин, амоксицилин/клавуланова киселина, пеницилин V. Както и азитромицин, кларитромицин, цефтриаксон, цефотаксим и пиперацилин-тазобактам.
Европейските институции нямат право да указват на държавите членки лекарствената политика, която да следват. Националните власти са длъжни да планират и осигуряват нужните медикаменти. ЕС може да издава само препоръки, оставяйки преценката за изпълнението им на здравните власти.
Съветите на ЕС от днес (17 юли) препоръчват да се увеличи производството на ключови антибиотици. Както и здравните власти “да продължат да се ангажират с притежателите на разрешения за търговия”, като се задействат преди есенния и зимния сезон. Така ще дадат на производителите достатъчно време, за да гарантират, че разполагат с достатъчен производствен капацитет. И по този начин ще отговорят на изискванията.
Посочва се още, че поръчките на лекарства трябва да са “както обикновено, без да е необходимо да се запасяват”. Тъй като това може да причини или влоши дефицита. Препоръка е отправена и към лекарите да не изписват антибиотици без необходимост. Като ги прилагат само за лечение на бактериални инфекции.
“Антибиотиците трябва да се използват разумно, за да се поддържа тяхната ефикасност и да се избегне антимикробна резистентност“. Това се казва още в насоките, изпратени до европейските столици.
Health themes. Background of a large group of assorted capsules, pills and blisters. Drug abuse.
Те “не са подходящи за лечение на вирусни инфекции като настинка и грип, където не са ефективни”, пишат лекарствената агенция и Еврокомисията, като съветват властите да организират информационни кампании за гражданите за употребата на антибиотици.
Еврокомисията ще събере в четвъртък експерти от здравните министерства в 27-те членки на ЕС, за да обмислят какво още е необходимо за подсигуряването на антибиотици.
Европейският съюз работи по списък лекарства със значително въздействиевърху общественото здраве, за които трябва да се вземат мерки за увеличаване на доставките им, за да се осигури непрекъснатост на грижите за пациентите по всяко време. Очаква се първата версия на списъка на ЕС с критични лекарства да бъде пусната до края на 2023 г.
ЕС препоръча да се увеличи производството на антибиотици
Стрептококовата инфекция е лечима с правилния антибиотик, заяви проф. Кантарджиев (видео)
Стрептококовата инфекция е лечима с правилния антибиотик, заяви проф. Кантарджиев. В ефира на NOVA вирусологът проф. Тодор Кантарджиев призова да не се всява излишна паника след информацията за починали деца в Гърция.
„Нека да не плашим майките. Стрептококите са бактериите, които правеха най-големи проблеми преди 60 години, създавайки вътреболнични инфекции. Когато се въведоха антибиотиците, те намаляха, но все още има проблеми. Те са червеният вятър, гърлоболът при децата, както и така наречените раневи инфекции. Лечението е с пеницилинов антибиотик. Стрептококите са навсякъде. Смътните случаи от стрептококи идват от неправилна употреба на скъпи антибиотици. Когато се дават антибиотици на пеницилинова основа, заразата минава”, коментира вирусологът.
Снимка: iStock
Проф. Кантарджиев увери, че няма опасност от зарази по българското Черноморие. По думите му рисковете от зарази са най-големи на местата, където са наводненията.
„Когато водата залее септичните ями, трябва да се внимава. Когато се гази вода, по време на спасителните действия, всички ранички по кожата на човек трябва да се дезинфекцират. Това е много важно, защото има опасност от лептоспироза – инфекция, която прониква от вода с фекално замърсяване“, коментира той рисковете от зарази след отдръпването на водата в наводнените от пороите райони.
Кантарджиев посочи, че е важно когато дворовете се почистват от калните наноси, те да се дезинфекцират. „Много е важно да се спазва хигиената, когато се работи в наводнена област. Миенето на ръцете и дезинфекцията е необходимо. Важно е и да се ползва проверена вода, тъй като водоизточниците се замърсяват”, напомни вирусологът. Питейната вода може да се дезинфекцира чрез преваряване, с капки йод или с хапчета хлор, обясни той.
Няма опасност от холера по Черноморието заради замърсяване от Украйна, категоричен е проф. Кантарджиев.
„От седмици се говорят само неверни неща и се повтарят думи на псевдоспециалисти. Едното е холерата. В тази държава на пръсти се броят хората, които сме работили с микроба на холерата”, подчерта той. И допълни: „Когато се каже някаква такава глупост и като няма идея за какво говори и това се повтори 20 пъти – хората се плашат. Няма опасност да дойде холера по Черно море у нас заради замърсяване от Украйна”.
Проф. Кантарджиев увери, че изследванията, които се правят на морската вода у нас са много коректни.
Стрептококовата инфекция е лечима с правилния антибиотик, заяви проф. Кантарджиев (видео)
Лекари в Бургас поставиха по погрешка двойна доза антибиотик на новородено (видео)
Лекари от Първо детско отделение на Университетската болница в Бургас по погрешка поставиха двойна доза антибиотици на новородено, показва NOVA.
Майката на бебето Кристина Стоянова завежда детето си на лечение за пневмония. По време на лечението тя вижда как медицинската сестра дава на бебето й втора доза антибиотик, минути след като е направено първото вливане. Медикът се извинява, като казва, че недоглеждането е в резултат на претоварване.
Учени създадоха антибиотик, който не води до резистентност
Учени създадоха широкоспектърен антибиотик, който не предизвиква антибактериална резистентност. Пробивът в бактериалното лечение осъществиха учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара, съобщава изданието EBioMedicine.
Антибактериалната резистентност (AMR) възниква, когато когато структурата на бактериите се променя и те успяват да се преборят с медикаментите, които обикновено ги убиват. Това ограничава възможностите за лечение и се превръща във все по-сериозен здравен проблем. От изданието припомнят, че той засяга здравето и благосъстоянието на хората в страните с ниски и средни доходи.
До откритието се е стигнало случайно при разработването на специална мини електростанция за презареждане на телефони, основана на микроби. По-късно възниква идеята тези съединения да бъдат модифицирани в потенциални антибиотици.
— eBioMedicine – The Lancet Discovery Science (@eBioMedicine) February 17, 2023
Първоначално учените се опасявали, че тези химикали може да са токсични за човешкия организъм. Но се оказало, че един от тях е безвреден. При тестове с различни бактериални патогени, химикалът успял да унищожи всеки един от тях. Но по-голямата новина била, че бактериите не развиват резистентност към него. Именно AMR възпрепятстваше създаването на нови антибиотици.
За разлика от пеницилина, който засяга специфична функция на микробите, новият антибиотик засяга много функции едновременно. Той разрушава бактериалната мембрана, което води до дезактивиране на патогена. В бъдеще се планират допълнителни проучвания за определяне на безопасността и ефикасността на лекарството при хора, за да се определят всички клинични ползи и рискове.
iStock
Учени създадоха антибиотик, който не води до резистентност
Личният лекар на починалата жена във Враца говори за случилото се (видео)
Личният лекар на починалата жена във Враца говори за случилото се пред bTV.
Продължава разследването за смъртта на младата жена, която почина след забавено лечение във врачанската болница.
Личният лекар на починалата заяви, че тя е дошла при нея с хрема и са се разбрали да се обади, ако се влоши.
Трети ден не спира и гражданското недоволство срещу здравната система, която допусна трагедията
Попечители на 5-годишното дете на починалата- стават нейните родители. Съдбата му провокира вълна от съпричастност.
Аутопсия ще установи точната причина за смъртта.
По неофициална информация жената е страдала от тежко белодробно заболяване, за което близките не са знаели.
Междувременно се появиха желаещи да осиновят петгодишния син на починалата.
Миглена посещава личния си лекар за последно на 24 януари заради обилна хрема. Незабавно е изпратена в COVID зона, където установяват, че няма коронавирус и е с 99 сатурация.
„И се върна при нас, при прегледа нищо особено, освен една хрема и леко обложен език, друго нямаше. Изписала съм обаче лечение с антибиотик, тя беше с детето си тук и се уточнихме, ако има усложнение, задух или кашлица, да се обади“, разказва д-р Цветанка Генкова, личен лекар на починалата.
Оттогава обаче д-р Генкова няма връзка с пациентката.
„Пред очите на детето й, знаеш ли моето внуче, като е отишло на другия ден на градина какво е казало на госпожите – мама умря“, споделя Цветанка Сиринярска, майка на починалата.
„Сега могат да приказват много работи, от това е била болна, от онова, тя в болница не е влизала въобще до ден днешен, откак аз съм я отчувал“, казва Кольо Сиринярски.
Почерненото семейство издирва мъжа, снимал пред регистратурата
„Ще му благодарим много, защото, ако не беше той, тая работа нямаше да се раздуха изобщо, да се види кой е виновен, защо и какво е станало“, казва Сиринярски.
В социалните мрежи започна кампания за подпомагане на семейството, дори предложения за осиновяване в чужбина на петгодишното момченце.
Близките няма да повдигат искове към никого. Благодарят на всички, които ги подкрепят.
Разкритата банкова сметка в помощ на Ники е на името на бабата Цветанка Сиринярска.
Дарителска сметка
IBAN: BG59DEMI92401000290753
BIC код DEMIBGSF
Сметката е на името на Цветанка Сиринярска
Личният лекар на починалата жена във Враца говори за случилото се
Проект на български студенти може да направи революция в антибиотиците
Проект на български студенти може да направи революция в антибиотиците, съобщава bTV.
Проект, посветен на антибиотичната резистентност, донесе сребърен медал на българския отбор по синтетична биология на най-голямото международно състезание в тази научна общност – iGEM, съобщава БТА. Зад отличието седят студенти от Софийския университет и от ТУ-София.
Те са участвали в надпревара с над 350 отбора от целия свят, включително – от „Харвард“ и MIT.
Какво представлява?
Проектът на нашия тим е силно обвързан с наложилата се епидемична обстановка и с повишаващото се количество на прием на антибиотици. Известно е, че спорадичният и прекомерният прием на антибиотици често води до предизвикването на антибиотична резистентност и в даден момент антибиотиците спират да действат, обясняват от пресцентъра на СУ.
В рамките на големия проблем за антибиотичната резистентност, отборът на България се е фокусирал върху идентифицирането на специфични гени, обуславящи въпросната резистентност. Проектът дава научната основа за създаването на информационна база за лесно определяне на правилната антибиотична терапия. На базата на получените резултати, научните среди в света могат да преразгледат цялостния процес на създаването на антибиотици.
Работата на отбора е била фокусирана върху два ключови подхода за изследване на антибиотичната резистентност. Първият се основава на откриването на специфични гени, които я обуславят, а вторият се концентрира върху откриването на мутации, променящи нормалните белтъци на бактериите по начин, който ги прави устойчиви.
В отбора на България са студентите от СУ и от ТУ-София:
Теодора Гамизова – магистър в “Генно и клетъчно инженерство” – капитан на отбора;
Александър Попов – бакалавър в “Мехатроника”;
Пасхалина Карадакова – магистър в “Генно и клетъчно инженерство”;
Ива Владимирова – бакалавър в “Молекулярна биология”;
Паула Николова – бакалавър в “Молекулярна биология”;
Росен Иванов – магистър в “Клетъчна биология и патология”;
Джонг Парк – магистър в “Биохимия”.
Инструкторите на отбора са: Микаела Станчева – магистър в “Генетика и геномика”, и Антонио Стоичков – бакалавър във “Философия”, а ръководителите на отбора са гл. ас. д-р инж. Борис Киров и гл. ас. д-р Славил Пейков.
Това не е първото участие на България в състезанието. Досега българският отбор има спечелени два бронзови и един сребърен медал.
Проект на български студенти може да направи революция в антибиотиците
