КЗК е силна бухалка, но не и силен съюзник срещу високите цени на храните, става ясно от действията на Комисията през последните години. Преди 9 месеца от КЗК започнаха проверка за картел при пазара на олио и брашно, припомня Mediapool. Оттогава служителите на държавното звено продължават да събират информация от потенциалните нарушители. Твърдят, че дружествата не предоставят такава или се бавят.
Според данни на Евростат за 2021 г. няколко групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи в абсолютна сума дори от пазарите на далеч по-богати общества като тези в Германия, Франция, Швеция и Естония. Става сума за маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата. В същото време хлябът и месото са на сравнително приемливи нива. Плодовете и зеленчуците нито са много евтини, нито много скъпи.
Много рядко в своята практика КЗК е разкривала забранени споразумения при храните от първа необходимост. В това време тя редовно обявява производства, наблюдения и анализи на този сектор, показва преглед на работата на комисията.
През 2013 г. например антимонополният орган наложи солидни глоби на 8 фирми. Тогава беше установено “забранено вертикално споразумение, което нарушава конкуренцията на пазара на бутилирано слънчогледово олио, като пряко или косвено определя цени за препродажба”. Наложена бе глоба от 2 млн. лв.
Фрапиращото е, че през 2007 г. част от същите фирми отново бяха глобени с около 2 млн. лв. заради картелни цени. Още по-фрапиращо е, че реално след обжалвания пред две инстанции на ВАС въпросната глоба в крайна сметка се стопи до 893 000 лв. Очевидно акциите на КЗК едва ли имат особен ефект. В началото на третото десетилетие от новия век България отново е на лидерските позиции по скъпотия на този продукт в ЕС.
Съдът одобри абсурдна санкция на КЗК (РЕПОРТАЖ)
Защо се бави последната проверка?
“Спецификата на изисканата информация и необходимият за предоставяне обем затрудниха значително запитаните дружества и компетентните органи в определените от КЗК срокове”, посочват от КЗК. Така става ясно, че и последната проверка на антимонополната комисия, започната на 14 април, за извършване на анализ на пазарите на слънчогледово мляко и олио, се движи с бавни темпове.
Първоначалните заключения са, че при зърното и конкретно хлебната пшеница през 2021 г. събраната реколта е рекордна за последните години. Но паралелно с повишението на добива, е отчетен ръст и при износа. Това потвърждава мнението на участниците на пазара, че търсенето надвишава предлагането.
Въпреки високия добив цената на суровината бележи ръст. В края на годината тя достига до рекордни нива. Те се запазват и в началото на 2022 г. Това влияе директно върху цената на хляба.
Друга основна причина за поскъпването на брашното и олиото са цените на съответните енергоносители. През 2021 г. се наблюдава значително повишение, както на електроенергията, така и на цената на природния газ.
През 2018 г. е приет секторен анализ на търговията с храни и бързооборотни стоки. Установен е натиск от страна на търговските вериги за допълнителни и нарастващи годишни бонуси и отстъпки, маркетингови бюджети, налагането на политика на увеличаващи се промоционални отстъпки за сметка на производителя. Любопитното е, че те са въвеждани с допълнителни споразумения към вече съществуващи договори.
В крайна сметка КЗК тогава заключи, че въведените през 2015 г. законодателни промени срещу злоупотребата с по-силна позиция при договаряне имат именно за цел да намалят риска от злоупотребата с пазарна сила на предприятията и да ограничат неблагоприятните практики при провеждането и сключването на договори.
Какво може да прави КЗК?
Ръководството на КЗК също разпалва спорове в последните 2 години. Причината затова е, че в “12 без 5”, в края на третия мандат на кабинета “Борисов” бе променен законът и мандатите на настоящото ръководство бяха удължени с още 2 години. Начело на комисията остана и продължава да бъде Юлия Ненкова, която е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.
КЗК е силна бухалка, но не и силен съюзник срещу високите цени на храните
