Българи събраха 550 000 лева за генератори за Украйна (видео)
Българи събраха 550 000 лева за генератори за Украйна.
Дарителската кампания бе организирана от издателя и бивш депутат на “Демократична България” Манол Пейков. Тя е започнала на 26 ноемрви и е приключила на 7 декември, което означава, че са дарявани по 43 лева на минута.
„Това е абсолютно невероятно и голям комплимент за българите и е най-важното послание, че се ражда гражданско общество. А гражданското общество е това, което прави една държава смислена. Дарителството е симптом за гражданско общество и е може би най-вълнуващото събитие в живота ми“, каза Пейков в студиото на „Сега“.
Продажба на генератори
“Генераторите ще осигурят топлина и светлина на болници и училища в Киев, Чернивци, Нетишин, Херсон и Болград“, уточни издателят. Той изрази разочарование, че българското Министерство на отбраната е предпочело да продава генератори, като го нарече „цинизъм“.
„Тъжно е, че българското Министерство на отбраната не действа адекватно на ситуацията“, коментира още издателят.
Оръжие за Украйна
Той припомни и че въпреки решението на българския парламент да изпрати оръжие в Украйна, това още не е направено.
От началото на войната в Украйна Манол Пейков е организирал десетина кампании за лекарства, дрехи, храни. Но от март до ноември кампаниите му са събрали общо около 270 000 лв. или двойно по-малко, отколкото инициативата за купуване на генератори.
iStock
Събраните пари стигат за над 110 генератора, като някои хора са дарили такива в рамките на кампанията. Първата партида се очаква да тръгне за Украйна на 12 декември.
Управителят на издателство “Жанет 45” е отговорен и за кампании за пребиваване на украинци в Пловдив, а също и за издръжка на тараклийски студенти в България. По думите му, градът е дал пример за адекватно поведение към бежанците от войната.
Българи събраха 550 000 лева за генератори за Украйна
Маги Халваджиян: От 25 години съм на избори за зрителския вот два пъти годишно (видео)
Маги Халваджиян: От 25 години съм на избори за зрителския вот два пъти годишно – това заяви продуцентът на “С Рачков всичко е възможно” и “Звездите в нас” в интервю за “На фокус” с Лора Крумова по NOVA.
Началото на “С Рачков всичко е възможно”
„Изключително съм доволен от шоуто „С Рачков всичко е възможно“, което се излъчи в събота вечерта. Беше много смешно, което ни беше и целта. Изключително приятна атмосфера, хората в залата умираха от смях, а такова нещо не бях виждал от години да се случва. Радвам се, че гледах и предварителните данни, че сме били и конкуренцията. Бяхме на избори и взехме по-добрия дял. Някои хора се дразнят от рейтингите, но те са критерии дали си успял с това, с което си се заел. Всеки един от нас работи, за да направи нещо по-добро. Рейтингът показва колко хора са те гледали. Ако са те гледали повечето хора, значи си направил успешен продукт“, пояснява продуцентът.
Вчера вечерта започна шоуто за имитации „Звездите в нас“, в което част от журито е Софи Маринова. Изключително популярната певица до този момент никога не е била жури.
„Когато ѝ се обадих и я поканих да бъде част от журито, тя бе притеснена какво ще говори. Но тя е правила тези неща, има ухо. Чувствителна е, сладка, първична и това ѝ е чарът. В първото предаване беше много стресната, докато се ориентира в обстановката. Но тъй като сме заснели и второто предаване, в него ще видите една съвсем различна Софи Маринова”.
“Вчера вечерта зрителите я видяха леко смутена, но се постарахме още в първия лайв да я по разчувстваме. В журито са Виктор Калев, Софи Маринова, Дони и Тита, докато водещите са Ненчо Балабанов и Мария Игнатова. Всички тези хора са били пряко свързани с „Капките“ и затова ги взех за жури и водещи. Мария беше част от първи сезон, а Ненчо спечели „Като две капки вода“. Софи Маринова е била два пъти участник в предаването“, споделя мотивите си за избор на жури и водещи на новото музикално шоу Маги Халваджиян.
Кои са трите разлики между „Звездите в нас“ и „Като две капки вода“?
„Първата съществена разлика е, че в новото шоу са отбори, докато в „Капките“ са индивидуални изпълнители. Например имаме отбор на Елвис Пресли. Той е от трима човека, но те имитират един изпълнител. Втората разлика е, че имаме един образ през цялото предаване. В „Капките“ ти се падат да имитираш различни образи, докато в „Звездите в нас“ ако си дошъл да имитираш Елвис Пресли, то ти си в този образ от началото докрай. Разбира се, изпълняват се различни песни, но от фенове на определен артист. Изненадахме се, тъй като има доста добри имитатори. Третата разлика е, че участват непопулярни хора, които не са стъпвали на сцена.”
“Форматът „Като две капки вода“ е за популярни хора – звезди, които почти всички ги познават, докато в новото шоу може да пееш, но не си звезда.”
“Изненадах се, тъй като дойдоха хора с различни професии и нямат нищо общо с пеенето. Например имаме една участничка, която е охрана в стратегически обект, имаме фризьори и всякакви хора, които искат да пеят и обожават някоя звезда. Единственият ни проблем, с който се сблъскахме при подготовката за предаването е, че трябва да направим отбор от трима. Например идва момче, което имитира страхотно Рей Чарлс, но не идват още двама и няма как да сформираме отбор. За съжаление такива хора отпаднаха и не успяхме да ги вземем в шоуто, защото не може да направим отбор“, разказва повече за шоуто за имитации продуцентът.
„Шоуто се казва „Звездите в нас“, тъй като звездите са в тези хора. Тоест, участниците искат да бъдат тези звезди. От 10 години ми казват: „Стига с тези известни в „Капките“, дайте ни обикновени хора. Много добро е шоуто и ще видите как обикновените хора се справят. Някои от тях са супер шашнати, а други се държат абсолютно професионално, което много ме учуди“, разкрива Маги Халваджиян.
За политиката
„От няколко години за мен политиката сякаш се случва на друга планета. Ядосвам се, а през последните години не чувам и платформи“, коментира спиралата от избори на избори, в която се оказа страната ни Халваджиян.
„Фен съм на президентските републики, но смятам, че на балканските държави не може да съществува заради манталитета ни. В бивши тоталитарни държава, сред които сме и ние, това е абсурд. Всички сме наясно, че в България гражданско общество няма. То е толкова крехко, едва надигащо главица, заедно с корумпирани медии, които подкрепят статуквото. Мисля си, че при тези обстоятелства една президентска република ще ни закопае тотално. При такива обстоятелства Президентът ще може да прави каквото си поиска. Това е поради липса на контрол, липса на гражданско общество и цялата власт ще се концентрира в ръцете на един човек“, споделя мнението си продуцентът за референдума за смяна на системата.
„Помня режима на тока, купонната система и опашките по магазините за кисело мляко. Спомням си опашките с денонощия по бензиностанциите. Можем да правим предаване и на свещи, но трябва да има ток, за да си пуснеш телевизора. Не знам с какво може да бъде стреснат този народ. Той е в стрес през последните 30 години, а преди това още 40 години, но тогава не го разбираше. Не ми се иска през 2023 година да преживяваме някакви неща, които си мислехме, че са останали години назад във времето.“
Маги Халваджиян: От 25 години съм на избори за зрителския вот два пъти годишно
Възмущение от случващото се в България е причината Дияна да остане във все по-непопулярната професия „журналист“ вече тридесет години. Заплащането на журналиста е ниско, а емоционалната цена на това да останеш верен на себе си – висока. Журналистите в България рядко получават признателност, но Дияна не може и да си представи да работи нещо друго. „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“, смее се тя.
Сериозна е обаче, когато казва, че журналистиката носи и много удовлетворение.
Как изглежда то за нея? „Да има реакция, последствия, търсене на отговорност“, казва Дияна. За нея са важни дори скромните победи и малките подобрения, извоювани в резултат от отказа ѝ да си замълчи. Радва я, когато нейни материали накарат общинските служби по озеленяване и поддръжка да си свършат работата или не допуснат млад човек от уязвима група да бъде неправомерно уволнен.
Въпреки че истината понякога тържествува, предизвикателствата често надделяват. В малките градове авторите на критични към властта материали са подложени на различни форми на натиск. Очернящите кампании в жълтите медии и тролските атаки в дигиталното пространство са предпочитани инструменти за сплашване на независими журналисти, но понякога последните са обект и на директни заплахи. Критичните журналисти не само не получават достъп до публично финансиране, но често са избягвани и от честния бизнес. В разговори с потенциални рекламодатели Дияна е свикнала да чува: „Не мога да рекламирам при теб, защото ще ми отрежат главата“.
Езикът е образен, но последствията за бизнеса биха били съвсем реални. Затова, за да поддържа сайта Radian.bg и да плаща хонорари на своите двама колеги, Дияна разчита на неколцина смели компании с национален бизнес и без местни зависимости.
Самата тя работи на три места, за да се издържа.
Всичко това е преодолимо според нея. Все по-непоносимо ѝ се струва обаче усещането, че е сама. Приела е, че единствено тя в района на Шумен прави журналистически разследвания на местната корупция, но я гнети фактът, че освен Radian.bg „дори публични факти няма кой да съобщи“. В тази култура на мълчание, единственият начин да се освети местна несправедливост или злоупотреба е да се привлече интереса на национален вестник или телевизия – или, както в случая със зала „Арена Шумен“, на международна медия.
Безразличието на хората, било от страх или защото са свикнали със злоупотребите с власт, натъжава Дияна най-много. Изглежда, че никой нехае, че „гордостта и бижуто на Шумен“ им е струвало 14 милиона лева, но покривът му протича веднага след първите дъждове, а щетите по интериора са сериозни. Няма и желаещи да търсят отговорност както от строителя, така и от местната власт.
„Как е възможно това, защо хората не са ядосани?“ не спират да питат колегите на Дияна от немската телевизия ZDF по време на посещението си в Шумен. Втората по големина обществена медия в Германия изпраща разследващ екип на място, след като научава за случая със залата от публикации в „За истината“ и в „Черна книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издавания от фондация „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец.
Нито една местна медия не отразява историята, нито гражданите на Шумен търсят обяснения от властта.
Равнодушието понякога е прекалено дори за борбен оптимист като Дияна. През 2016 г. тя е на път да се откаже от професията, когато на работен семинар случайността я среща с основателя на „За истината“ Спас Спасов. Дияна така и не прави съдбовната крачка.
„Много е важно да видиш, че не си сам“, споделя за срещата си със Спас Дияна.
Освен че предоставя независима трибуна на разследващи журналисти от страната, „За истината“ организира обучения и осигурява юридическа закрила на съдебно преследвани журналисти. Най-важният принос на платформата обаче е в създаването на общност, на мрежа от съмишленици, борещи се със сходни предизвикателства.
Все по-често употребяван инструмент за сплашване на неудобни журналисти е пълното им пренебрегване. Докато други, лоялни репортери получават информация безпроблемно, Дияна е премахната от списъците за разпространение на информация, а на въпросите ѝ по време на пресконференции просто не отговарят. Затова често ѝ се налага да подава декларации по Закона за достъп до обществена информация.
„По всякакъв начин ми пречат да работя“, казва тя, но не планира да се отказва и смята да се ядосва още дълго. Надеждата ѝ е, че повече граждани ще се присъединят към нейното възмущение и ще я подкрепят в осветляването на истината.
Каузата си заслужава – качеството на живот на нашите общности зависи от това.
Тошко Йорданов през 2021: Който гласува каквото и да е с ГЕРБ, е предател към гражданското общество (видео)
Тошко Йорданов през 2021: Който гласува каквото и да е с ГЕРБ, е предател към гражданското общество.
Както знаете, ние от Господарите обичаме да припомняме… На 21 април 2021 година по време на заседание на Народното събрание, Тошко Йорданов коментира внесени декларации от партия ГЕРБ. В хода на речта си, от трибуната Тошко Йорданов казва, че „Всеки в тази зала, който е извън ГЕРБ, трябва да знае, че ако гласува, каквото и да е с ГЕРБ, ще бъде предател към гражданското общество.“
След малко повече от година, ИТН е партията, която поиска оставката на Никола Минчев като председател на Народното събрание, заедно с ГЕРБ и ДПС… А обръщането на палачинката след само една година, бе оправдано от ИТН като тяхно лично решение. Да, времената се менят, но просто ни се струва, че процесът е прекалено бърз…
Над 170 000 лайка за дезинформация. Установиха предизборен пик на проруските постове в социалните мрежи
Една от най-големите дезинформации във Facebook и Twitter по време на предизборната кампания е била насочена към увеличаване на руското влияние в България. Това става ясно от изследване на неправителствената организация Център за изследване на демокрацията (ЦИД), публикувано в петък и цитирано от Свободна Европа.
Авторите са установили, че харесванията, споделянията, коментарите и кликовете под постовете на проруски страници и групи, разпространяващи дезинформационно съдържание за Covid-19 са над 170 000 през март 2021 г.
Снимка: AP
От ЦИД са изследвали поведението в социалните мрежи, проявено от 1 до 22 март от три обществени групи – партии и лидери, проруски и антилиберални медии, като и мейнстрийм медии. Разгледани са били 756 публични страници във Facebook. Резултатът е анализ на дезинформацията в популярните в България социални мрежи, разпространена по време на предизборната кампания.
Някои по-малки политически групи, някои от които са със силни проруски и екстремистки възгледи, значително са увеличили своята активност през март.
Авторите твърдят, че обществената уязвимост към такава дезинформация засилва липсата на разбиране на същността на демократичното управление.
Националистическите и проруските партии се възползват от слабите места на обществото, за да постигнат непропорционално голямо негативно въздействие върху функционирането на демократичните институции, смятат от ЦИД.
Авторите са установили сериозна онлайн активност както на основните политически участници, така и на крайните политически групи. Тя е била подсилена от публични Facebook групи и свързани страници, които споделят съдържанието им и осигуряват трибуна на поддръжниците им, включително “интернет тролове”. Резултатът е една кампания с разширен обхват и възможност за негативни коментари по адрес на опонентите.
Анализът се спира на четири популярни дезинформационни послания:
“Covid-19 e измама или поне преувеличена заплаха, което означава, че не са необходими мерки за ограничаване на заразата, а ваксините са опасни”;
“Руските енергийни проекти трябва да бъдат подкрепени, защото спомагат за енергийната сигурност на България”;
“Европейският зелен пакт вреди на българската икономика”;
“ЕС проявява лицемерие в изискванията си за демокрация и прозрачност и толерира оцеляването на корумпираното управление в България. ЕС насърчава либералните ценности за сметка на традиционните”.
Според авторите е много трудно да се противодейства на дезинформацията във Facebook и Twitter. По думите им гражданското общество и държавните институции следва да разработят модел на публично-частно партньорство срещу злоупотребите при създаване на медийно съдържание за политически цели в социалните мрежи.
Нужно е и по-голямо сътрудничество със самите социални медии, за да може да се постигне ефективна проверка на публикуваната информация и блокиране на съдържание, което провокира разделение. От ЦИД смятат, че трябва да се разработят и мерки за прозрачност за финансиране на политическите кампании онлайн, така че информацията за техните разходи за реклама и разпространение да е публично достъпна.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Демокрацията не се отвоюва само с ентусиазъм и протести, а е непрекъснат процес с участието на гражданите
Сред най-ранните спомени на Ива Лазарова е участието ѝ в антиправителствените протести, които разтърсват страната през 1989 – 1990 година. Десетки хиляди българи демонстрират по улиците в продължение на седмици. Исканията им? Свобода и демокрация. Зареждат ги оптимизмът и надеждата за по-добро бъдеще, разказва тя пред Фондация “Америка за България”.
През следващото десетилетие Ива научава важен урок за демокрацията – тя не се отвоюва само с ентусиазъм и няколко протеста, изграждането ѝ e процес, който изисква непрекъснато участие от страна на гражданите и техните представители. Ще измине цяло десетилетие, белязано от политически и икономически кризи и далеч по-драматичните протести от 1996 – 1997, преди България да поеме твърдо по своя демократичен курс.
Много от демонстрантите от зората на демокрацията не дочакват това да се случи. Те напускат България в търсене на по-достоен живот и възможности за своите семейства.
Ива и семейството ѝ, както и хиляди други като тях, остават тук. Не ги прогонват вкопчилите се във властта представители на стария режим, празните магазини, безконтролно растящите цени на продукти от първа необходимост, хиперинфлацията, сривът в банковата система.
„Разбираш, че се случва нещо, което кара баща ти да работи здраво и да не се прибира – нещо, което пречи на обществото да се развива“, спомня си Ива. Още тогава, през 1997 – годината, в която е приета в гимназия, а българите щурмуват сградата на парламента в знак на протест срещу влошаващата се икономическа обстановка, Ива си обещава, че ще работи, за да поправи това „нещо“.
Ива следва „Международни отношения“ в университета – специалност, която ѝ дава теоретични познания за различните форми на участие в обществения живот. За собствения си ангажимент обаче Ива черпи вдъхновение от опита си по време на летните бригади в САЩ в началото на 2000-те.
С приятели попада в непознат квартал в Харуич, Кейп Код, и така се запознава с т.нар. „наблюдатели на квартала“ – това са обикновено съседи, които живеят на една улица и съдействат на полицията, ако забележат нещо подозрително. Това е напълно доброволна дейност и е пример за това колко сериозно американците приемат своите граждански отговорности. Да принадлежиш към една общност – била тя кварталната или националната общност – означава да участваш в грижата за нея, независимо дали това попада в официалната ти длъжностна характеристика.
По-важният извод за Ива е, че дори зряла представителна демокрация като американската и силните институции, на които се крепи, изискват непрестанно гражданско участие, за да работят оптимално. Този ѝ опит я кара да заключи, че „средата е такава, каквото ние я направим“.
Това убеждение ръководи работата на Ива в Института за развитие на публичната среда (ИРПС), към екипа на който се присъединява през 2007 година и чийто изпълнителен директор е от 2017 година. На института тя гледа като на вид граждански надзор върху обществения живот в страната, чиято цел е да гарантира, че правилата се прилагат еднакво за всички в общността. „Нищо друго не ме влече освен спазването на правилата“, казва Ива.
Институтът извършва наблюдение на изборния процес и работата на депутатите, мониторинг на разходването на публични средства от политическите партии и техните представители и анализи на това как обществените институции прилагат законите. „Няма как да се създаде нормална бизнес среда, ако няма равни условия и хората във властта не следват правилата“, обяснява Ива.
Според нея злоупотребата с общественото доверие на ниво парламент в най-голяма степен може да навреди на общността и нейното благосъстояние, тъй като парламентът е основната институция в парламентарна демокрация като българската. Поради това, формирането на парламента е основен фокус в работата на института. „Това, което се случва на изборите, е най-важното за публичната среда. Изборният ден е моментът, в който се ражда парламентът“, казва Ива.
Вярна на това убеждение, Ива не пропуска да гласува дори когато това изисква допълнителни усилия. През лятото на 2005 година тя и приятелите ѝ изминават 50 км с колело по натоварен път в юнската жега на Кейп Код, за да гласуват в изборите за 40-то Народно събрание.
За да гарантира честността на изборите, институтът събира данни и работи с независими наблюдатели на изборния ден, сезирайки необходимите институции при възникване на нередности. През годините институтът разкрива редица изборни нарушения и случаи на купуване на гласове. Нещо повече, ИРПС помага за демократизирането на изборния процес, като настоява за въвеждането на преференции (възможността избирателите да гласуват не само за политически партии, а и за отделни кандидати) и осигуряването на достъп до публично финансиране за по-малките партии. Предложението на института за организация на гласуването за избиратели в карантина бе прието от парламента и ще бъде приложено от Централната избирателна комисия на парламентарните избори на 4 април.
„ИРПС е сред малкото български организации, насочени към подобряване на средата за изборния процес и е единствената организация, която систематично събира всички налични публични данни за изборните разпоредби и практики и ги обобщава, за да изготвя изчерпателни и обективни анализи. Именно затова са важни неправителствените организации – че търсят и постигат системна промяна [чрез] последователен и професионален диалог с публичните институции“, казва Красимира Величкова, дългогодишен поддръжник на института и изпълнителен директор на Българския дарителски форум.
Платформата на ИРПС „Отворен парламент“ помага на българските избиратели да направят информиран избор, като предоставя информация за работата на народните представители и разходването на публични средства от партиите. Сайтът „Аз гласувам“ събира на едно място данни за развитието, актуалните платформи и позиции по общественозначими теми на партиите. Ресурсите на института за свободно достъпни за всички.
Работата на ИРПС не е по вкуса на мнозина. Неведнъж осъмват със счупени входни табели, а един път запорират и банковата им сметка. Въпреки тези предизвикателства, членовете на екипа работят там от поне десетилетие и са обединени в ангажимента си да настояват за по-голяма отчетност и прозрачност на институциите, а българските граждани информирани за дейността на техните представители.
„Правим това, което ни харесва и продължаваме да вярваме. Като си правил нещо с достойнство, можеш да държиш главата си гордо изправена“, казва Ива.
„Аз съм последният човек, който ще остави демокрацията“ – категорична е тя.
Защо го прави? Заради тези, които, като семейството ѝ, избират да останат в България, дори в най-тежките моменти. Те не се отказват от демократичните си идеали и продължават да работят за постигането им – за България, в която има свободен избор, политически плурализъм и върховенство на закона, а правилата важат за всички.
Ива иска да им покаже, че изборът им е бил правилният.
Наръчник за граждани: 6 съвета за по-силна демокрация
Всички сме били там. Тръпката от новото вече я няма и предизвикателствата изглеждат по-големи от постиженията и подобреното качество на живот. Следните шест съвета на Фондация “Америка за България” ще ви помогнат да заздравите връзката си с демокрацията.
1. Потърсете достоверна информация. Достъпът до надеждна информация е в основата на всяка добра връзка. Потърсете независими източници на информация, които разглеждат проблемите от всички ъгли по балансиран, безпристрастен начин. Такъв източник са медиите с прозрачна собственост, които спазват високи етични стандарти. Гледайте този видеоклип за медиите и демокрацията, създаден от фондация „Софийска платформа“ и образователния сайт Уча.се с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България, за да разберете как да различавате между достоверните източници на информация и разпространяващите фалшиви новини и дезинформация сайтове.
2. Бъдете проактивни. Не намирате информацията, която търсите, въпреки че се отнася до работата на публична институция? Подайте заявление за достъп до обществена информация! Имате право да бъдете информирани за дейността на обществените институции и за това как се харчат данъците ви. Разберете как да упражните това си право с помощта на екипа на фондация „Програма Достъп до Информация“. Свържете се с тях на http://www.aip-bg.org/contacts/.
Има и други начини да сте проактивни, например като подкрепите неправителствена организация, работеща за по-прозрачни и отчетни публични институции, или като станете част от екипа ѝ. Можете да се присъединете и към гражданска група с интереси, сходни до вашите – били те свързани с качеството на въздуха или градоустройството. Резултатът ще бъде по-удовлетворяваща връзка с демокрацията.
3. Доверете се… предпазливо. Доверието е важно, но още по-важно е да се уповавате на факти. Информирайте се за работата на народните представители с помощта на инициативата „Отворен парламент“ на Института за развитие на публичната среда. Ако искате да научите повече за биографиите на депутатите, законодателната им дейност и техните доходи, следете докладите и анализите на института в „Отворен парламент“. Те ще ви помогнат да разберете дали вашите представители изпълняват обещанията си и дали заслужават повторното ви доверие на предстоящите избори.
4. Поучете се от чуждия опит. Те живеят в чужбина от години, но връзката им с България е все така силна. Нещо повече, тези наши сънародници са силно ангажирани с демократичния процес в страната. Те участват в разкриването на избирателни секции зад граница или в наблюдението на изборния ден, подкрепят български образователни инициативи и културни мероприятия, поддържат интереса към страната ни сред международната общност. Научете повече за тях в секция „Гледна точка“ на „Отворен парламент“.
5. Гласувайте. С гласа си влияете директно на демократичния процес. Посетете сайта „Аз гласувам“ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), за да научите кои са важните дати за изборите, от какви документи имате нужда, за да гласувате, и какви са правата и задълженията ви като гласоподавател. Там ще откриете събрана на едно място информация за платформите на политическите партии и позициите им по общественозначими теми.
Във видеото горе можете да видите серия илюстрации, посветени на гласуването при младите.
Този кратък филм от Тануки Филмс, създаден с подкрепата на ИРПС, напомня, че всеки гласоподавател има право да гласува свободно и анонимно.
6. Бъдете търпеливи. Изграждането на демокрация е дългосрочен процес. Имайте търпение и не забравяйте, че единствено демократичното управление и активните граждани гарантират равни възможности и справедливо отношение за всички.
