Костадинов се умилява по комунистическото минало (видео)
Интересен повод предизвика Костадин Костадинов да си направи дневните словесни упражнения – смъртта на 18 мигранти. В гостуване по bTV, Костадинов се умили по комунистическия режим, защото… охраната на границата ни… била по-добра тогава. Явно това е повод за Костадинов да напомни колко често поглежда назад с умиление…
Вижте как Костадинов се отново се обърна с добро към човеконенавистния режим, чиито жертви продължават да се раждат и днес.
България продължава да погазва правата на мигрантите по границата
Годишен доклад за състоянието на човешките права на организацията Human Rights Watch разкрива как страни членки на ЕС продължават незаконно да отблъскват мигранти и да упражняват насилие по границите си.
Измежду страните е и България, като става въпрос за мигрантите, идващи през турската граница.
Отделен доклад на нидерландската организация Lighthouse Reports, включващ смущаващи доказателства, говори за същото. В него се илюстрира как силите за сигурност в България, Унгария и Хърватия задържат търсещи убежище на неразкрити места. След това карат хората да пресичат наобратно границата.
Били са документирани злоупотреби, насилие и издевателства.
“Хората ни разказаха за стрелби и побоища. Те са били държани в претъпкани фургони, на открито и в импровизирани помещения. Прекарват часове и дори дни без храна или вода, преди да бъдат отведени обратно на границата и принудени да преминат. Жени, мъже и деца ни казаха, че български, хърватски и унгарски гранични служители са им взели обувки, чанти, пари, телефони и дори храна.”, се споменава в доклада.
Годишният доклад също посочва как нарастващата инфлация по отношение на цените на храните и енергията и продължителната covid пандемия са оказали негативно влияние върху хората, живеещи с ниски доходи или в бедност. Забелязва се влошаване на правата на адекватен жизнен стандарт, здравеопазване, на жилище и на социална сигурност.
На по-голям риск от бедност са били изложени жените и домакинствата с един родител. Данни на ЕС от септември 2022 г. показват, че броят на засегнатите е достигнал 95.4 милиона души. Това се равнява на 21.7% от населението.
Докладът засяга ощенивата на бедност в Румъния и България, които надхвърлят 30%. Двете страни са представили пред Европейската комисия национални цели за намаляне на броя хората, засегнати или изложени на риск от бедност и социално изключване, с 15.6 милиона до 2030 г.
България продължава да погазва правата на мигрантите по границата
Отново не ни приеха в Шенген и отново това води до пропуснати икономически ползи
Отново не ни приеха в Шенген и отново това води до пропуснати икономически ползи, пише Адриан Николов за Института за пазарна икономика.
За пореден път стана ясно, че България няма да стане част от Шенгенското споразумение. А причините са повече от ясни. Недоверието в работата на институциите и способността им да охраняват ефективно външната граница на безвизовото пространство са налице. Освен задълбочаване на европейската интеграция на страната и все по-близкото обвързване с „клуба на богатите“ обаче, присъединяването към Шенген би имало и съвсем конкретни позитиви за българската икономика, с които на този етап се разминаваме.
Повишаване на обема на търговията с останалите членове на шенгенското пространство. Елиминирането на последните останали бариери и усложнения пред търговията с останалата част на ЕС (и няколко държави извън него) носи със себе си ръст на търговските обеми с всички останали членове. Оценките на този ефект са доста различни. Проучване от средата на миналото десетилетие го оценява на около 0,1% ръст годишно. Но германският институт IFO е на мнение, че възстановяване на граничния контрол би означавало свиване на търговията с около 3%. Дори и да допуснем, че включването в Шенген би донесло само 1% ръст на търговията със страните в ЕС, това би измерило в по-нисък ръст на износа и вноса от почти 700 милиона лева годишно. От гледна точка на държавата, по-големи търговски потоци означават и по-високи данъчни приходи.
Намаление на разходите и несигурността за износителите. Понастоящем чакането на границите носи значителни допълнителни разходи за износителите и транспортните фирми (според някои оценки – около 100 милиона лева годишно). Не е без значение и блокирането на ресурсите им. Камионите, които чакат по границите, не могат да се използват за друг превоз. Намалява се и несигурността. При липса на граничен контрол времето, което отнема превоза на дадена стока, може да бъде оценено с голяма доза точност. Това далеч не е така при наличие на граница.
Улеснения и спестено време за пътниците. През цялата 2021 г. пътуванията на български граждани в ЕС са били малко над 700 хиляди. В годините преди ковид пандемията броят им е бил в пъти по-голям – 4,2 милиона през 2019 г. Ние имаме всички причини да очакваме, че те постепенно ще се възстановяват. Дори да допуснем че премахването на граничния контрол спестява само по 20 минути на пътуване (а често опашките са чувствително по-дълги), то спестеното време на пътниците би надхвърлило 1,4 милиона часа годишно. А това е време, в което те могат да са продуктивни или да се възползват пълноценно от почивката си.
Повишен потенциал за растеж на пограничните райони. Улесняването на връзките с околните шенгенски страни създава възможности за развитие на трансграничен бизнес. Това важи с особена сила в сценарий, в който Румъния също се присъединява към споразумението. Малкото разстояние между Русе и Силистра до водещия икономически център Букурещ има ключово значение. Днес то обаче е затруднено от контрола по мостовете на Дунав.
Нови възможности за пазара на труда. Присъединяването към Шенгенското пространство създава нови възможности за работа както за българи, така и за граждани на други страни в България. На фона на все по-осезаемия недостиг на работници в българската икономика, максималното улесняване на възможностите за работа на чужденци в страната изглежда необходима стъпка.
Спестявания от администрация и проверки. Докато нуждата от административно обслужване и проверки на външните за Шенген граници остават, държавният бюджет би реализирал значителни спестявания от предоставянето им по границите с шенгенските страни, както и на българските международни летища. Това създава и възможности за по-плодотворна работа на наетите в гранична полиция и митническите власти. Днес те обслужват трафика към шенгенски държави.
Нито една от тези видими положителни последици от присъединяването към шенгенското пространство не е еднократна.
Те се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави. А това означава, че всяко поредно отлагане води до все по-големи пропуснати ползи за българската икономика. Ясна е и причината, поради която присъединяването следва да бъде ключов приоритет, заедно с институционалната реформа и затварянето на пробойните, които изисква.
Отново не ни приеха в Шенген и отново това води до пропуснати икономически ползи
The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит
The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит – това пише престижното издание в анализ на ситуацията в страната.
Може и да е обгърнат от мълчанието на Уестминстър. Но с всеки изминал ден и по всякакъв начин Брекзит става все по-реален. Толкова дълго време този спор се водеше с помощта на абстрактни съществителни: „свобода“, „суверенитет“, „контрол“. Но сега реалността е друга. Тази седмица стана ясно, че Брекзит е увеличил сметките за храна на британците драстично. Разликата е почти 6 млрд. паунда за период от две години. Най-много са пострадали домакинствата с най-малки доходи. Има причина политиците да говорят за „въпроси, свързани с хляба“. В храната и разходите за нея няма нищо абстрактно.
Поглеждайки назад, винаги е било показателно, че участниците в кампанията за напускане на ЕС се стремяха да избягват сферата на конкретното.
Те предпочитаха да се придържат към неосезаемото говорене за „независимост“ или възвръщане на контрола върху националната ни съдба. Знаеха, че реалността е враждебна среда за проекта „Брекзит“, която ще разкрие неговата глупост. Оставащите се опитаха да се противопоставят. Надяваха се да се бият не на бойното поле на мечтите, а на терена на фактите и цифрите. Това обаче така и не се получи. То само ги правеше скучни и ги превръщаше в разглезени счетоводители. Освен това всичките им цифри сами по себе си бяха абстракции – проекции на едно хипотетично бъдеще. Мрачните прогнози можеха да бъдат и бяха отхвърлени като „проект на страха“.
Нещо повече, феновете на Брекзит предлагаха материално успокоение на онези, които искаха да получат малко конкретика, примесена с визия и романтика. Те обещаваха, че за Националната здравна служба (NHS) ще бъдат отделяни допълнително 350 млн. паунда седмично. Великобритания извън ЕС ще се радва на „абсолютно същите предимства“, които е имала в него. Ежедневието не само щеше да бъде същото, но и много по-добро. През 2019 г., три години след референдума, Джейкъб Рийс-Мог беше много конкретен. „Виждам възможностите за по-евтина храна, дрехи и обувки, което ще помогне най-вече на доходите на най-незаможните членове на нашето общество“.
По-евтина храна, каза той. Вече не е необходимо да разчитаме нито на обещанията на едната, нито на прогнозите на другата страна, за да определим дали Рийс-Мог е бил прав, или не за това. Вместо това разполагаме с твърди цифри и собствените си очи.
Изследване на Лондонското училище по икономика (LSE) от тази седмица установи, че цялата допълнителна бюрокрация, породена от Брекзит е довела до скок в цените. Разходите за храна, внесена от ЕС, са добавили общо 210 лири към сметката за хранителни продукти на средното домакинство през 2020 г. и 2021 г.. Това е увеличение с 6% за този период.
Тъй като по-бедните семейства харчат по-голям дял от малкото, което имат, за храна, тази такса от 210 лири за Brexit ги е засегнала непропорционално силно. „От известно време се запасявам с храна“, написа тази седмица лондончанката Шарън Спайс. „Консервирани зеленчуци, супи, риба тон, риба, говеждо месо… Трябва да сменям консервите си, за да съм сигурна, че са с изтекъл срок на годност“.
Не е като да няма достатъчно храна за всички.
Тази година около 7 милиарда ястия са били изхвърлени, като земеделските производители посочват като основен фактор Брекзит и произтичащия от него недостиг на работници за бране на плодове и зеленчуци. Националният съюз на фермерите установи, че около 4% от членовете му са загубили реколтата си, защото не са имали достатъчно хора, които да я приберат. Досега този недостиг се покриваше от сезонни работници, идващи от континента, но Брекзит ги изключи – и така напълно годна за консумация храна е оставена да гние.
Малко по малко реалността успява там, където реториката (и статистическите прогнози) се провалят. Противниците на Брекзит вече не са принудени да изтъкват, че в един толкова взаимосвързан свят като нашия прекъсването на връзките е безсмислено. Или че да се отделиш от търговски блок, съставен от най-близките ти съседи, така че да е по-трудно да продаваш твоите стоки и да купуваш техните, е очевидно икономическо безумие. Вместо това реалността го доказва ден след ден.
В болницата, където напрежението в Националната здравна служба (NHS) – под формата на недостиг на същия този персонал – е „изострено от гласуването за Брекзит“.
Това сочи проучване на Nuffield Trust, публикувано тази седмица. В по-ранен доклад на Nuffield се посочва, че „ситуацията в областта на социалните грижи е най-спешна“. Спирането на миграцията от ЕС възпрепятства бъдещите работници да дойдат в страната, за да помагат.
Или пък на летището, където на британските туристи се налага да се редят с часове на опашка. Там, където някога, въоръжени със старите си кафяви паспорти, са можели да преминат безпроблемно. Така те губят ценна част от трудно спечелената си годишна почивка. Или пък на фериботния терминал, където британските музиканти, които някога са си изкарвали прилично прехраната с концерти на континента, сега откриват, че Брекзит е блокирал пътя им.
Тъй като реалността върши своята работа, дори онези, които преди това са симпатизирали на каузата Брекзит, гледат на нея с нови очи.
Изведнъж различните статистически данни, които някога са били размазани, започват да образуват модел. Ако управлявате малък бизнес, който преди е можел да достави даден продукт в Нидерландия например за два дни, сега това отнема 21 дни. Тогава разбирате защо броят на търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС е намалял с една трета. Разбирате и защо Службата за бюджетна отговорност изчислява, че само Брекзит ще влоши положението на Великобритания с 4%. Тези 4% се изразяват в приблизително 100 млрд. паунда по-малко генерирани парични средства всяка година. Това са 40 млрд. паунда по-малко данъчни приходи. Следователно 40 млрд. паунда по-малко разходи за училища, болници и всички неща, от които се нуждаем колективно и отчаяно.
Ето защо подкрепата за Брекзит се срива, като всяко проучване отбелязва рекордно ниски стойности.
Спадът на консерваторите в социологическите проучвания едновременно отразява и засилва тенденцията, защото в очите на избирателите Брекзит винаги е бил проект на торите. Съдбата на двамата е свързана. Като се има предвид, че септемврийският минибюджет подкопа репутацията на торите като икономически компетентни, той със сигурност е повлиял на обществената оценка за тяхното значимо постижение. Британците усетиха по джоба си влиянието на некомпетентността на Лиз Тръс: за тези, които някога са вярвали на партията, която я избра, това прави настояването на консерваторите, че Брекзит в крайна сметка ще се оправи, да звучи по новому кухо.
Много преди пандемията много либерални коментатори и други хора предупреждаваха за опасностите на новата ера на пост-истината. Направихме всичко по силите си, но можехме да кажем, че това не е напълно убедително. Всичко беше твърде абстрактно. Тогава удари COVID-19 и изведнъж хората видяха с голяма яснота, че истината може да бъде разликата между живота и смъртта.
Националният спор за Брекзит премина от абстракции и обещания към студена, все по-твърда реалност. По свои собствени причини нашите политици сега мълчат по този въпрос. Но реалността става все по-трудна за пренебрегване – и с всеки изминал ден става все по-силна.
The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит
Марк Рюте през май: Кирил Петков се бори с корупцията и ще бъдем добри партньори (видео)
Марк Рюте през май: Кирил Петков се бори с корупцията и ще бъдем добри партньори. Това заяви тогава нидерландският премиер след срещата си с бившия премиер и лидер на “Продължаваме промяната” Кирил Петков.
“Аз казах на моя екип, това е нов премиер, който се бори с корупцията, модернизира страната, ще бъдем партньори в толкова много области…”, заяви Рюте тогава.
Месеци по-късно именно той се обяви против приемането на България в Шенген. По думите на Марк Рюте решението за блокиране на българското присъединяване не е политическо, а се основава на факти. Външният министър Вопке Хукстра пък добави, че е “твърде рано” за промяна на тази позиция по отношение на България.
Разширяването на Шенгенското пространство с България, Румъния и Хърватия е включено в дневния ред на срещата на министрите на вътрешните работи и правосъдието от Европейския съюз на 8 декември.
На нея министрите трябва да постигнат единодушно съгласие за приемането на нови държави. Дори една държава да е против, България няма да получи разрешение.
Формално България е изпълнила всички условия, за да бъде приета в пространството за безвизово пътуване и падане на границите в зоната. Освен Нидерландия, Австрия също е против приемането на България, като е възможно противопоставяне и от страна на Швеция.
На 16 ноември Европейската комисия призова Съвета на ЕС да вземе необходимите решения без допълнително забавяне. По този начин да позволи на трите балкански страни да участват пълноценно в Шенгенското пространство.
След това българският парламент също прие декларация, с която призовава страните членки на ЕС да подкрепят присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенген.
Марк Рюте през май: Кирил Петков се бори с корупцията и ще бъдем добри партньори
Австрия: България и Румъния не са дорасли за Шенген
Под заглавието “България и Румъния не са дорасли за Шенген” сайтът на австрийските радио и телевизия (ОРФ) публикува снощи информация за срещата на австрийския канцлер Карл Нехамер с хърватския му колега Андрей Пленкович в Хърватия. Австрийският канцлер е заявил подкрепа за приемането на Хърватия в Шенгенското пространство, но не и аз България и Румъния.
На пресконференция австрийският канцлер подчеерта, че 40% от нелегалните мигранти минават през Турция, България, Румъния и Унгария.
„Изпитваме изключителен натиск от нелегалните мигранти, въпреки че сме вътрешна, а не гранична стана в ЕС.“ Това каза Нехамер.
Още през 2015 г. Австрия прие и осигури закрила на много хора, припомни той. В момента десетки хиляди украински бежанци са в страната. 95 000 молби за получаване на бежански статут са постъпили в австрийската администрация. Много от хората дори нямат право да го получат. Според Нехамер проблемът най-вече е, че голяма част от пристигащите са без регистрация. Той подчерта, че е нужна директива за връщане, за да може търсещите бежански статут, идващи от сигурни трети страни, да бъдат връщани по-бързо.
iStock
Карл Нехамер: Така не може да се случи разширяването на Шенгенското пространство.
„Сега дискутираме разширяване на Шенгенското пространство, като същевременно виждаме, че външните граници са недостатъчно или изобщо не са защитени, а от друга страна вътрешната гранична защита трябва да намалее. От наша гледна точка това няма да е възможно.“, поясни Нехамер.
„Така не може да се случи разширяването на Шенгенското пространство.“
Днес австрийският канцлер заяви в Загреб, че Хърватия изпълнява своите задължения, за разлика от другите две страни.
„Ще подкрепим пътя на Хърватия към Шенгенското пространство“, цитира ОРФ. Медията допълва, че вероятно още в навечерието на посещението Нехамер е смекчил заплахата на министъра на вътрешните работи Герхард Карнер за налагане на вето.
Как “Евролаб 2011” си гарантира още 10 години на границата?
Как “Евролаб 2011” си гарантира още 10 години на границата? Отговор търси материал на Mediapool. Фитосанитарният контрол бе иззет от фирмата и поверен на държавата от 20 май тази година. Оттогава насам тече съдебна битка. Последната развръзка – фирмата е спечелила на първа инстанция делото за правото да обитава сградата на агенцията по храните на ГКПП “Капитан Андреево”.
Казусът се завързва още повече. Преди седмица служебното правителство обяви въпросните помещения за територия от значение за националната сигурност.
В края на ноември миналата година тогавашният шеф на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) откри тръжна процедура за отдаване под наем на помещенията ѝ на граничния пункт.
“Евролаб 2011” бе избрана за победител в търга в самото навечерие на Нова година – 31 декември. Още същия ден зам.-шефът на БАБХ Николай Роснев подписа заповедта, с която фирмата получи сградите на БАБХ за десет години. Моментът изглежда избран много прецизно. Точно тогава бе в ход смяната на тогавашното служебно правителство с редовното на Кирил Петков.
Подписването на договора е регистрирано в системата на БАБХ на 31 декември. Това е един час и девет минути преди да се регистрира встъпването в длъжност на новия директор на агенцията Христо Даскалов. След това Даскалов в продължение на седем месеца води битката срещу частния контрол по границата. Тази битка стана нещо като политическо знаме на “Продължаваме промяната”.
В приложението към договора за наем са описани сградите, които се отдават – те са шест. В тях се осъществява граничният контрол върху живи животни, продукция за човешка консумация, продукция за друга консумация и фитосанитарен контрол. Сега БАБХ планира да разположи в тях държавната лаборатория, но решението на съда поставя тези планове под голям въпрос.
На 1 юли тази година, седем месеца след подписването на договора с “Евролаб 2011”, Христо Даскалов издава нова заповед. С нея той отменя предишната заповед в полза на фирмата. Аргументът на Даскалов е, че тогавашният зам.-шеф на БАБХ не е имал право да подписва договорите за наем, тъй като вече е бил назначен нов началник на агенцията по храните.
Очаквано, “Евролаб 2011” обжалва новата заповед пред съда.
Столичният административен съд (АССГ) категорично отхвърля като незаконни действията на Христо Даскалов. Това е поредното загубено от БАБХ дело в сложната съдебна сага между агенцията по храните и частната фирма.
Според Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Даскалов има 7 дни, за да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, а след това да уведоми заинтересованите страни. Това може да се случи само при подаване на редовна и допустима жалба. В случая подобно нещо не се е случило. Плюс това зам.-шефът на БАБХ е имал правомощия да подпише договора за наем, защото е притежавал действащо пълномощно от предишния началник на агенцията.
БАБХ трябва да плати “Евролаб 2011” и сумата в размер на 1250 лева разноски по делото.
Национална сигурност под наем
Преди седмица служебното правителство се принуди да обяви някои помещения от граничния пункт “Капитан Андреево” за стратегически обект от значение за националната сигурност, за да гарантира контрола върху вноса на турска земеделска продукция в страната. През “Капитан Андреево” минава значителна част от турското карго за Западна Европа.
Служебният министър на земеделието Явор Гечев твърди, че с решението на правителство части от пункта да станат обект на националната сигурност, се слага край на съдебните спорове. Според него така държавата гарантира контрола върху вноса от Турция.
“С това недвусмислено се слага точка на темата за това какво прави държавата по отношение на официалния контрол от агенцията по храните”, казва Гечев. С решение на правителството помещенията на граничния пункт, където се извършва контрол по влизащите на територията на страната храни, придобиват особен статут.
По думите на Гечев ДАНС ще контролира достъпа на хора до контролните помещения на границата. Агенцията ще упражнява всякакъв вид специфична защита, включително физическа охрана. Въпросът обаче е, че една частна фирма има напълно валиден договор за наем, който не желае да прекрати.
Как “Евролаб 2011” си гарантира още 10 години на границата?
Русия планира затваряне на границите и въвеждане на “изходна виза”
Русия планира затваряне на границите и въвеждане на “изходна виза”, пише руското издание Медуза, позоваващо се на източници от президентството на Руската федерация.
Най-вероятната дата за въвеждане на забраната е 28 септември.
Вторият източник, също близък до администрацията на президента, твърди, че това ще стане „след референдумите“. Те се провеждат в самопровъзгласилите се ДНР, ЛНР и в окупираните територии на Херсонска и Запорожка области на Украйна. Ще приключат на 27 септември вечерта.
Изданието отбеляза, че ще бъде въведено подобие на “изходни визи”: за да напуснат Русия, мъжете ще трябва да получат разрешение от военната служба.
По-рано Медуза същ писа, че границите за мъже ще бъдат отворени до края на “референдумите” на 27 септември.
Мобилизацията в Русия започна на 21 септември. Според руския президент Владимир Путин на мобилизация подлежат тези, които са в запаса. “Приоритетно” на мобилизация подлежат редници и сержанти до 35 години, младши офицери – до 50 години, старши офицери – до 55 години. В Русия войниците и сержантите са в запаса до 50 години, а генералите вече са до 70 години.
Като част от мобилизацията Русия ще призове 1,2 милиона души в армията. Това каза по-рано пред Meduza източник, близък до едно от федералните министерства. Кремъл отрича тази информация.
На този етап руснаците могат да влязат без задграничен паспорт в Армения – за 180 дни, в Беларус – за 90 дни и в Киргизстан и Казахстан – за 30 дни.
Със задграничен паспорт, но без виза руснаците могат да пътуват до Сърбия, Черна гора, Молдова, Азербейджан, Таджикистан, Узбекистан, Грузия, Индия, Индонезия, Малайзия, Шри Ланка, Монголия, Камбоджа, Лаос, Виетнам, Израел,Катар, Непал, Турция, Мавриций, Южна Корея, Тайланд, Мексико, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Чили, Еквадор, Перу, Доминиканската република, Коста Рика, Египет, РЮА, Мароко. За останалите държави е необходима виза, а в момента няма как такава да бъде издадена.
Русия планира затваряне на границите и въвеждане на “изходна виза”
Скоро най-верните на Путин руснаци ще осъзнаят ужаса, но дали няма да е късно?
Скоро най-верните на Путин руснаци ще осъзнаят ужаса, но дали няма да е късно? Отговор търси руският политолог и публицист Фьодор Крашенинников в свой материал за Deutsche Welle.
Освобождаването от украинските войски на окупираните от Русия райони в Харковска област представлява толкова сериозна заплаха за целия руски фронт, че Владимир Путин спешно обяви мобилизация. Причината за нарастващите военни проблеми на руския президент е добре известна: няма достатъчно войници, т.нар. “пушечно месо”. Ако той не подсили спешно армията си с десетки хиляди новобранци, фронтът ще се срине под ударите на украинската отбрана. Така ще се стигне до загуба на контрол дори в териториите, които руският президент отдавна смята за свои: Донецк, Луганск, а и Крим. Подобна военна катастрофа може да доведе до края на режима на Путин. И никаква пропаганда няма да може да обясни или оправдае факта, че Русия е загубила войната.
Широко разгласените обиколки на вербовчиците по затворите говорят именно за това, че Русия не успява да вербува руски граждани. За масова подкрепа на действията на властите или за пълно доверие в пропагандата вече не може да става и дума. Иначе още от първите дни на войната пред военните поделения щеше да има опашки от желаещи да отидат на фронта.
През тези месеци многократно беше задаван въпросът защо никой в Русия не е разтревожен от смъртта на хилядите войници във войната в Украйна. Често се припомняше войната в Чечения и активността на майките на войниците тогава и се питаше защо сега няма такава. Отговорът е прост: онези, които са отишли да се сражават доброволно и са загинали на фронта в Украйна, не е имало кой да ги оплаче – често дори и в най-близкото им обкръжение. Защото в армията са били набирани твърде специфични контингенти.
За повечето руснаци войната оставаше нещо далечно и повече приличаше на дълга телевизионна програма. Някой някъде воюва. “Нашите” постоянно побеждават и напредват. Всичко, което трябва да направи обикновеният човек, е да казва по всякакъв повод, че Путин постъпва правилно. Или най-малкото, че нещата не са никак еднозначни.
А сега самият Путин промени ситуацията. Сега ще воюват и ще загинат и тези, които са вярвали, че Русия е на ръба на победата. А и тези, които дори не са се интересували от войната, и тези, които са били против нея. Войната вече е във всеки дом.
Протести срещу мобилизацията
В първия ден на мобилизацията в Русия бяха задържани над 1300 протестиращи. Някои от тях получиха повиквателни направо в полицейския участък. Разбира се, това все още е твърде малко, за да се спре войната. Вероятно онези, които отдавна са си изградили мнение за войната и за Путин, чак сега излизат на протест.
Мобилизацията не само се превърна в нов повод за протести. Тя в същото време откри и нови възможности за сплашване на инакомислещите. На първо място, самата перспектива да бъдеш арестуван на протестите е особено непривлекателна сега, когато е по-рационално да се криеш от властите, за да не те пратят на фронта.
Второ, мобилизацията е добър начин да се изолират активисти, протестиращи и обикновени млади хора, които не са удобни на властите. Те да се затворят в казарми, далеч от големите градове. Отдавна е известно, че в руската армия може да се изкара цяла служба, без да се вземе в ръце оръжие. Всичко това трябва да се вземе предвид, когато се оценяват настоящите мащаби на протестите в Русия и резултатите от тях.
Путин наруши негласния си договор с руснаците
Но все пак кога ужасът на случващото се ще достигне, ако не до всички, то поне до по-голямата част от активното население? И дали някога ще се случи?
Историята ни учи, че това най-вероятно ще се случи – но не през следващите няколко дни или седмици. Едва след месец или месец и половина, когато десетки хиляди обикновени граждани вече ще са на фронтовата линия, техните семейства и всички останали ще осъзнаят ужаса на новата ситуация.
Дори и най-лоялните на Путин руснаци ще установят, че той едностранно е нарушил негласния си договор с тях, на който се крепи властта му вече 20 години – не се занимаваш с политика и правителството не се занимава с теб. Обикновените хора, които старателно не са се занимавали с политика, послушно са ходили до урните, вярвали са на пропагандните фалшиви истории и са презирали инакомислещите, ще се окажат измамени и наказани заради вярата си в Путин. Нещо повече, много от най-верните на Путин хора ще останат инвалиди, сираци, вдовци, а някои дори ще умрат – и това ще бъде моментът, в който на вярата в Путин ще бъде сложен край.
Путин игра ва банк.
Той се заблуди, че като призове стотици хиляди руснаци на фронта, бързо ще приключи войната, ще победи Украйна и по този начин ще “премахне” всички въпроси и съмнения, натрупали се у населението. Той не иска да приеме друг възможен сценарий.
В същото време другият вариант е много по-реалистичен: Украйна, подкрепяна от целия свят, ще издържи, ще продължи да се бори и да побеждава, докато в Русия ще има само безкрайна мобилизация, поток от “погребения” от фронта, конфискация на лични автомобили за нуждите на армията, лов на “укриващи се” и “дезертьори”, плачещи майки, съпруги, деца – и много месеци без светлина и надежда. Докато на улицата не излязат изморените от войната и победени войници, дезертьори, вдовици, сираци и майки, които са загубили синовете си. И няма да има кой да ги разпръсне.
Между другото, точно така идва краят на управлението на Николай II през 1917 година.
Скоро най-верните на Путин руснаци ще осъзнаят ужаса, но дали няма да е късно?
Литва, Латвия, Естония и Полша затвориха границите си за руснаци с шенгенски визи
Литва, Латвия, Естония и Полша затвориха границите си за руснаци с шенгенски визи. И четирите страни няма да разрешават на руски граждани с шенгенски визи за туризъм, бизнес, спорт или културни цели да преминават границите им.
Четирите държави от Европейския съюз предприемат този ход в отговор на руското нахлуване в Украйна. По-рано всяка от тях самостоятелно въведе ограничения, по силата на които издаването на визи и разрешения за пребиваване на руснаци до голяма степен бе преустановено. Това е тяхно самостоятелно решение, което надхвърля ограниченията за визовиия режим за руснаци, който въведе преди дни Европейският съюз по предложение на Еврокомисията.
