На фона на приетата във все повече държави 4-дневна (32-часова) работна седмица, властите в Южна Корея готвят увеличаването ѝ на 69 часа. При това със закон, пише Булевард България.
Действащото законодателство в страната гласи, че работниците не могат да бъдат държани на работа повече от 52 часа на седмица (при 40 стандартно за страните в Европа). Това включва 12 извънредни часа към иначе обичайните пет 8-часови работни смени. С това поне формално началниците могат да бъдат глобени при нарушение и дори осъдени на затвор.
Новото предложение на правителството обаче променя този режим и предвижда работодателите и служителите да измерват извънредния труд на месечна, тримесечна или дори годишна база. Разрешеният брой на часовете, в които служителите биха могли да работят извънредно през седмицата, вече става не 12, а 29 ч. Така работодателите могат да изискват от работниците им да се трудят над 13 часа дневно в дните от понеделник-петък.
С това предложение властите в Сеул се опитват да решат един наболял проблем за страната. С всяка изминала година населението на Южна Корея намалява и остарява. Тя е световен рекордьор по ниски нива на раждаемост с 0,81 раждания на една майка през 2022 година. По този показател България е с 1,6.
Предложението на правителството обаче среща сериозен отпор от най-младите хора. Те обвиняват правителството, че узаконява злоупотребите от страна на работодателите спрямо служителите и че още повече задълбочава демографската криза в държавата.
Предложението, макар и на пръв поглед странно, има своите основания в държавата, наречена „Чудото на река Хан“. Отдадеността на работата и висшето образование в Корея се свързва с рекордния икономически растеж от 50-те години. Ето защо работодателските организации срещат готвената промяна с ентусиазъм и оптимизъм.
Страната обаче бележи негативна статистика на смъртни случаи сред работещите хора. Тя е и рекордьор по самоубийствата сред населението на развитите държави, отбелязва CNN. Високата смъртност бе и причината, поради която Сеул реши да въведе лимит до 52 часа за работната седмица – решение, от което сега се опитва да се откаже.
Ето кой е най-добрият град за живеене в България според ИПИ
Ето кой е най-добрият град за живеене в България според годишното изследване за развитието на регионите на Института за пазарна икономика (ИПИ) – Габрово е най-добър град за живеене с нарастващи заплати, доходи и стандарт на живот. Нивото на бедност в Габрово е ниско, отчитат данните.
Снимка: iStock
В София инвестициите са на най-високо ниво, а пазарът на труда във Велико Търново е с най-добри показатели.
Най-ниските местни данъци са във Видин, а администрацията е най-добре развита в Добрич.
В морската столица Варна има благоприятен естествен и механичен прираст и висок дял на градското население.
Най-качествено е образованието в Смолян, а здравеопазването в Плевен.
Търговище е представен като най-сигурният град. Там се отчита най-ниска натовареност на наказателните съдии и най-бързо правораздаването.
Най-чист е Бургас заради достъпа до канализация и пречиствателни станции, голям дял горски територии и добро управление на битовите отпадъци.
Русе пък получава приза за най-културен град заради високия брой посещения на кина, театри, музеи и библиотеки.
Изследването на регионите на ИПИ показва, че икономическата и социална карта на страната е променена през последното десетилетие. Причината са множество предизвикателства. Сред тях са забавянето на инвестициите и растежа, пандемията и последвалата рецесия, бързото възстановяване, политическата нестабилност. Войната в Украйна и енергийната криза в Европа също имат своето отражение. Въпреки това различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера.
В много региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.
Към добре представящите се в цялост София, Пловдив, Варна, Бургас и Габрово се присъединяват Стара Загора, Велико Търново и Русе. Те преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство остава демографската криза. Данните от Преброяване‘21 за трудоспособното население показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал. 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила.
Липсата на адаптация към намаляващото население продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика, се посочва в изследването.
Ето кой е най-добрият град за живеене в България според ИПИ
Според проучването броят на работещите пенсионери между 2014 и 2018 г. се е повишил с около 30%. През 2018 г. техният брой е 295 500 души. Анализаторът от БСК Светлана Дончева коментира резултатите:
“Това са тенденциите, които естествено се налагат поради демографската криза, прерастваща в катастрофа, която още не сме осъзнали.”
Трите сектора, в които застаряването на работната сила се усеща най-силно, са преработващата промишленост, образованието и здравеопазването. Според проучването най-много млади хора работят в IT сектора, както и във финансовия и застрахователния бранш.
Ефектът от застаряващото население влияе на почти всички сфери на икономическия живот. Конкурентоспособността на българските компании е пряко засегната от липсата на висококвалифицирани специалисти.
Според последното преброяване на населението на НСИ, броят на трудоспособното население в България е намалял с 415 000 души само за 10 години. Дончева изрази опасения, че тази тенденция ще се задълбочи, ако не бъдат приложени адекватни политики.
За всеки 100 човека, които се пенсионират, едва 69 идват на тяхното място
В същото време средната продължителност на живота също се е увеличила. Това естествено води и до увеличаване на периода, в който един човек може да бъде трудово активен.
Според Дончева до 2037 г. двата пола ще се изравнят по критерия възраст и ще се пенсионират на 65 години.
“Този процес на все по-дълъг трудов живот, съчетан с негативните демографски процеси, които водят до намаляване на общия брой трудоспособно население, определя все по-голямото значение на т. нар. поколение Т (традиционалистите). Това са хората, които са израснали в периода на утвърждаване на социализма и държавната планова икономика и на които им се налага да удължават своя престой на работното място, защото няма кой да ги замести”, поясни експертът.
Коефициентът на демографско заместване в България е изключително нисък – 69/100. Тоест на всеки 100 човека, които се пенсионират, едва 69 ги заместват. Останалите 31 обикновено се заместват от хора, които вече са се пенсионирали. Според Дончева все по-често ще виждаме работещи пенсионери.
В проучването се посочва и конфликтът между старите и новите поколения на работното място. Разбирането на поколението Т, че успехите и израстването в йерархията идват след дълги години упорита работа е в директен сблъсък с вижданията на младите, за които успехът и издигането могат да се случат “за една нощ”.
Изследване: Все повече българи работят след пенсионирането си
Рускини, родили 10 деца, ще получат новия орден “Майка-героиня”
Нов орден бе учреден от президента Владимир Путин. Той е за рускините, които са родили и отгледали 10 или повече деца. Новата титла е “Майка-героиня” и идва с еднократно плащане от 1 милион рубли (или около 31 000 лв.)
“Майка-героиня” ще бъде включена в списъка на най-високите титли в Русия, наред с “Герой на Русия” и “Герой на труда”.
iStock
За да бъде получен орденът, трябва да е минала поне година след раждането на десетото дете и всички деца трябва да са живи.
Изключение се прави само ако някое от децата е изчезнало или загинало при защита на отечеството и неговите интересни, по време на граждански, служебен или военен дълг или при терористични атаки и извънредни ситуации.
Путин посочи, че званието е било присъждано още през СССР, а днес “традициите на голямото семейство” постепенно се възраждат.
“По правило наистина можете да разчитате на тези, които са отгледани в голямо семейство. Те няма да подведат нито приятел, нито колеги, нито родината си”, каза президентът.
Още през декември миналата година държавният глава заяви, че “няма достатъчно работна ръка”.
През първата половина на 2022 г. в страната са се родили с 6,3% по-малко деца, отколкото през същия период 2021 г. Това са 42 900 по-малко деца, според данни на Росстас.
iStock
След разпада на СССР населението на Русия намалява с огромна скорост. През 1991 г. в страната има 148,2 милиона жители. Демографските прогнози предвещават, че до 2050 г. Русия ще остане с население между 130 и 140 милиона граждани.
“Русия плаща цената на 90-те години”, обясни демографът Ален Блум пред France 24. “Когато Съветският съюз се разпадна, страната изпадна в сериозна демографска криза. За първи път смъртността в Русия значително надвиши раждаемостта, което доведе до намаляване на населението. Днес хората в детеродна възраст са тези, които са родени през този период и просто няма достатъчно от тях, за да стимулират растежа на населението”, обяснява изследователят.
Рускини, родили 10 деца, ще получат новия орден “Майка-героиня”
Населението на Китай ще започне да намалява до 3 години
Населението на най-многолюдната страна в света Китай ще започне да намалява до 3 години. Причините – демографската криза, забавящата се икономика, бързо застаряващата работна сила. Въпреки че миналата година властите разрешиха на двойките да имат до три деца, раждаемостта в КНР спадна до рекордно ниско ниво, пише bTV.
“Темпът на нарастване на общия брой на населението се забави значително и ще навлезе в етап на отрицателен прираст през периода на “14-ия петгодишен план”. Това съобщиха от Националната комисия по здравеопазване (НКЗ) в понеделник, като се позова на периода между 2021 и 2025 г.
В началото на тази година беше съобщено, че според прогнозите се очаква населението да навлезе в нулев растеж “или дори отрицателен растеж” през този 5-годишен период. В него се допълва, че през последните години общият коефициент на плодовитост е спаднал под 1,3, а около 2035 г. се очаква страната да навлезе в етап на силно застаряване, като повече от 30% от населението ще бъде на възраст над 60 години.
Населението на Китай ще започне да намалява до 3 години
Очакваната средна продължителност на живота на българите падна с една година
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот за населението на България за периода 2019-2021 г. е 73.6 години, като спрямо предходния период (2018-2020 г.) е намаляла с една година. Това показаха данните на Националния статистически институт (НСИ).
По данни от текущата демографска статистика населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло със 77 611 души, или с 1.1%. Починалите са се увеличили с близо 20 на сто, пише Дневник.
Средната продължителност на живота при мъжете е 70.1 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока – 77.4 години.
Наблюдава се намаление на средната продължителност на живота при мъжете с 0.3 години, докато при жените остава непроменена. Разликата е открита при сравнение на данни от 2011 и 2021 г.
Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2.4 години по-висока (74.3 години) в сравнение с населението в селата (71.9 години). Спрямо 2011 г. за населението в градовете намалението е с 0.3 години, а за населението в селата – с 0.1 години.
Очакваната продължителност на живота варира от 70.5 години във Видинска област до 75.5 години в област Кърджали, като общо в седем области тя е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Ловеч (8.4 години), а най-малка – в област Кърджали (5.7 години).
Очакваната средна продължителност на живота на българите падна с една година
България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст до 2050 година
България е една от най-бързо топящите се страни в света. Очаква се до 2050 г. да загубим близо една трета от населението си в трудоспособна възраст. Това сочи доклад на Агенцията по заетостта и Европейската комисия.
Много фактори допринасят за тази статистика, включително ниската раждаемост, емиграцията и бързо застаряващото население, пише bTV.
До 2050 г. една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече. Най-вероятно това ще доведе до недостиг на пазара на труда и ще затрудни значително системата за социално осигуряване.
В документа пише, че нови политики, предназначени да увеличат заетостта до максимална възможна степен, ще бъдат жизненоважни за облекчаване на последствията на бързо намаляващата работа сила.
“През следващите 20-30 години българските работодатели ще работят с все повече възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от около 130, които навлизаха, в момента 100 души ще се заместват от една 70”, посочи Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП).
Работното време, комбинацията между личен и професионален живот би трябвало да са различни при млад и възрастен работник, посочиха експертите.
Водят се дебати за увеличаване на пенсионната възраст. Обмисля се и предложение за доброволно оставане по-дълго на пазара на труда и създаване на условия възрастните сами да го поискат.
България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст до 2050 година
“Необезпокоявано измиране”: ФАЦ за топяща се България
Всеки месец изчезва по едно село: никъде населението не се топи толкова бързо, колкото в България. Въпреки това повечето българи отхвърлят притока на чужденци, пише ФАЦ в статия под заглавие “Необезпокоявано измиране”.
Автор на статията е балканският наблюдател на вестника и отличен познавач на България Михаел Мартенс. Той поставя в центъра демографските проблеми на страната, но „надстроява“ тази тема с различни аспекти от развитието на българското общество и актуалната българска политика. Тук обобщаваме някои от акцентите в статията.
БулФото
България се топи с рекордна бързина
В началото Мартенс припомня, че към края на НРБ населението на България е достигнало почти 9 милиона. През последните десетилетия се топи с рекордна бързина.
Според автора два фактора допринасят за тази тенденция: относително ниската раждаемост и високата емиграция. Само в Германия вече официално са се заселили 390 000 българи. Той добавя, че западните държави компенсират топенето на населението си. приемайки повече мигранти. В България – най-бедната страна от ЕС – почти никой не се заселва.
Мартенс отбелязва, че в София обезлюдяването не се усеща, а напротив. Населението на града расте, също както и населението на Пловдив, Бургас и Варна. Но успоредно с това в България има повече от 180 села-призраци, където не живее никой или поне не постоянно.
„Статистически всеки месец изчезва по едно село, а 800 училища в провинцията бяха закрити, защото няма достатъчно деца. Когато пътувате из България, бързо ще се натъкнете на такива села-призраци. Останките от едновремешната инфраструктура, като запусната пощенска станция, осиротяло начално училище или затворен селски магазин, напомнят за едни други времена“, пише Мартенс.
БулФото
Страх от мигранти
По-нататък авторът сравнява демографските тенденции в България в зависимост от етническата принадлежност. Той отбелязва, че раждаемостта спада и в групите на българските турци и на ромите, които иначе по традиция са по-многодетни.
Има паникьори, според които през 2100 година в България ще живеят 8 милиона роми, 1,5 милиона турци и само 300 000 българи, пише Мартенс и продължава:
„Но един поглед назад към миналото показва колко несериозно е да се предсказват демографските процеси за 90 години напред. Ако през 1910 година някой беше решил, че до 2000 година в България ще продължи тогавашната тенденция, прогнозата щеше да гласи, че страната е заплашена от драматично пренаселване. Вместо това раждаемостта започна да спада още през 50-те години на 20 век – по-рано, отколкото в редица западни държави. Една от причините е безскрупулната кампания по урбанизиране, водена от комунистическия режим, която разкъса социални и семейни връзки“.
Вина със сигурност не носят противозачатъчните хапчета, добавя Мартенс. Той цитирайки техния изобретател Карл Джераси, който е син на български евреин.
Мартенс цитира и съвета на Джераси към България: да приема повече мигранти, особено от Турция. Защото държави с топящо се население трябва да са наясно, че отхвърлянето на имиграцията е равносилно на самоубийство. Това са думи на Джераси от интервю за български вестник.
„Но препоръките на Джераси не са популярни в България. Нито едно правителство досега не се е заело сериозно с тяхното осъществяване. Хората се боят от мигрантите и сякаш искат да останат само сред своите си – докато измрат. Така поне изглеждат нещата“, обобщава Мартенс.
Варна – Протест срещу мигрантите 2016 г./БулФото
Нова надежда
Но може би положението не е чак толкова мрачно, колкото изглежда, пише по-нататък авторът. Според него има признаци, че топенето на населението ще се забави, а един ден може и да спре.
„Особено след смяната на правителството, която издигна на власт харвардския възпитаник и реформатор Кирил Петков, много млади българи са окрилени от надежда. От надеждата, че родината им може да се превърне в страна, която няма нужда да напускаш, за да водиш добър живот и да създадеш семейство. Петков убедително олицетворява желанието на младото поколение за решителна битка срещу корупцията. За изграждане на едно общество, в което решаващи са не връзките и подкупите, а талантът и волята за високи постижения“, пише Михаел Мартенс.
Той цитира българския икономист Стефан Колев, който преподава в германския град Цвикау. През последните години младите българи са променили нагласите си към емигрирането.
Ако през 90-те много млади хора напускаха страната с твърдото решение да не се завърнат никога, днес те искат да се изучат в чужбина. След това е съвсем нормално да се върнат в България, казва Колев. Днес в България е удобно да се практикуват високо платените професии, които могат да се работят от вкъщи. Животът в страната е привлекателен не само заради ниските данъци, но и заради природата, морето, планините, градовете.
Прогрес през новия век
Икономистът твърди, че стопанският ръст в България през последните 20 години е сензационен. Големи чуждестранни инвестиции водят до възраждане на индустрията, а безработицата е ниска. Има недостиг на квалифицирани кадри, а техническият прогрес е в състояние да компенсира топящото се население в трудоспособна възраст, смята Колев. Но и той има известни резерви, пише Михаел Мартенс и цитира икономиста с наблюдението, че обезлюдяването на българската провинция е „опустошително“.
Според Колев една от възможните терапии би било интегрирането на ромите, които досега се подвизават в периферията на обществото.
„Ако заплатите в България продължат да растат, а данъците останат ниски, тогава за ромите, пък и за цяла България може да се окаже, че вече не е толкова привлекателно да се живее за сметка на социалните системи в северозападната част на Европа“, четем към края на обширната статия от Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“.
“Необезпокоявано измиране”: ФАЦ за топяща се България
Българите са вече само 6,5 милиона: какво трябва да се промени?
Българите са вече 6,5 милиона.Какви промени трябва да настъпят за да се преборим с демографската криза, пита DW.
За последните десет години населението на България се е свило до 6,5 милиона. То е намаляло с 844 000 души. Тази на пръв поглед суха статистика ще наложи много промени в страната. Ето някои от тях:
Населението на България се е свило до 6,5 милиона души, показват предварителните данни от националното преброяване. Това е реалността и едва ли ще се промени, следователно – държавата ще трябва да се пригоди да работи и предоставя услуги на население, което е с 844 000 по-малко спрямо преброяването преди десет години. “Приносът” на емиграцията в този спад е 47%, останалото се дължи на смъртността.
Да се говори пак за нова демографска стратегия е като жалба по изгубена младост. Предишната (2006-2020), както и годишните отчети за изпълнението ѝ, подготвени от Министерството на труда и социалната политика, могат да се открият в Портала за обществени консултации. Те представляват микс от статистически данни и разказ за свършеното от няколко министерства по различни програми. Из хилядите страници, пълни с графики, таблици и отчети, тенденцията е неизменна – миграция, висока смъртност, ниска раждаемост. През всичките години, в които правителствата на тройната коалиция, а после и на ГЕРБ са отчитали делата си в изпълнение на стратегията, българите са напускали страната, за да потърсят бъдеще за себе си. Броят на живеещите зад граница е стигнал 1,5 милиона, като близо 950 000 живеят в държави от ЕС, а най-много са в Германия – 342 000 души.
Нов ред за избори, ново деление
Политиците не могат да си позволят дълго да игнорират данните от преброяването, макар че в края на годината националната статистика обеща окончателните – с корекции от 1% до 2%. Догодина предстоят местни избори, а през 2024 – европейски. Избирателните списъци най-сетне трябва да бъдат изтръскани от “мъртвите души”. За последния вот избирателите с право на глас бяха малко над 6,7 милиона – повече от преброеното население. А и след като българските граждани са по-малко, разходите за организиране на избори също ще се съкратят. Новите статистически данни за населението могат да променят и районирането на България – за едни обезлюдени райони мандатите ще намалеят, а за други като София, която е привлякла значителен дял хора, ще се увеличат. На последните парламентарни избори през ноември м.г. за столицата, разделена на три многомандатни района, мандатите са общо 42. При ново райониране дали няма да стигнат 60, което е една четвърт от народните представители?
Преброяването диктува промени на законодателите и изборната администрация, но то поставя на дневен ред и необходимостта от ново административно-териториално деление. Местните избори ще се състоят през есента на 2023 година, а дотогава има достатъчно време за анализ и широка дискусия за необходимостта от 265 общини с над 3000 кметства и съответна администрация. Административната реформа, обещана от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, би могла да започне и оттук. Макар че едва ли новите управляващи ще се осмелят предвид политическата съпротива, която би срещнала една такава смислена инициатива. Влиянието на партиите се измерва, освен чрез парламентарно представителство, и чрез броя на кметовете и общинските съветници.
Различно еврофинансиране? И нова такса смет?
Актуалните статистически данни се използват при определяне на бюджети и оперативни програми. Преди шест години тогавашната регионална министърка Лиляна Павлова съобщи, че България трябва да представи ново териториално разпределение – в съответствие с европейските изисквания, след програмния период 2014-2020 година, т.е. от следващия, който започва от 2021 година. Европейските критерии са за минимум 150 000 души население на област, за да получи целево финансиране. Окончателните данни от преброяването ще покажат дали и половината от 28-те области в България отговарят на това изискване.
С резултатите от преброяването е обвързан и новият начин за определяне на такса смет, който да следва принципа “замърсителят плаща”. Той беше заложен в Закона за местните данъци и такси още в края на 2017 година, но така и не е влязъл в действие. В началото на миналата година Националното сдружение на общините в България поиска ново отлагане, като се мотивира с резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд. Предвид съобщението на НСИ, че окончателните данни ще са готови в края на 2022, новата методика за определяне на такса смет според реалното количество боклук може да влезе в сила най-рано от 2024 година.
Стига да има политическа воля, статистическите данни от преброяването могат да послужат както за изготвяне на здравна карта, така и за Национална карта на висшето образование. Кому са необходими нови болнични легла или нови ВУЗ-ове/филиали, след като хората са по-малко, а броят на студентите намалява от година на година и капацитетът не се запълва?
Да, една суха на пръв поглед статистика може да предизвика значими промени, преустройвайки държавата така, че да отговаря на реалните нужди на гражданите си. Утопия е да се разчита на обрат: темповете на миграцията и на измирането трудно могат да се забавят. Засега никой не го обещава.
Вижте как се е променила демографската картина у нас през 2020 година
Вижте как се е променила демографската картина у нас през 2020 година, предава БНР.
Застаряването е най-значимата тенденция за България, а положителната е значителното намаляване на детската смъртност. Това показва отчетът за изпълнението на Националната демографска стратегия за 2020 година. Проследяват се измененията на основни параметри за състоянието на населението спрямо година по-рано.
Снимка: БулФото
През 2020-а в страната са регистрирани 59 440 родени деца, което е 4% по-малко спрямо предишната година.
Миналата година в страната са починали 301 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5 промила при 5,6 през 2019-а и 14,4 през 2005 г.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2020-а се увеличава с два месеца спрямо година по-рано и е 27 години и 5 месеца.
Извънбрачните раждания са почти 60% от всички. За 80 на сто от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
Броят на жените във фертилна възраст е 1,452 милиона, като намалява с 13 хиляди спрямо година по-рано.
Сключените бракове са 22 хиляди – със 7 хиляди по-малко спрямо 2019-а.
Разводите са 9 хиляди, като отбелязват спад от близо 1900.
Снимка: БулФото
Починалите са 24 700, което е ръст от 15 на сто спрямо предходната година.
Вижте как се е променила демографската картина у нас през 2020 година
