Кирил Петков за дефицита: Проблемът е в събираемостта на данъците (видео)
Кирил Петков за дефицита: Проблемът е в събираемостта на данъците.
„Ако сравним януари 2022 г. и този януари, ще видим, че би трябвало да има близо 400 млн. по-високо събиране на ДДС, отколкото в момента е събрано. Според нас има риск чадърите над някои големи фирми отново да са опънати.” Това каза пред NOVA бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“.
Той нарече кризата с фалита на държавата „една фалшива новина“, като посочи, че според БНБ фискалният ни баланс в момента е на едно от най-високите си нива за последните 30 години.
„И преди миналите избори имаше пресконференция със страшната зима и завършихме на -2,9% дефицит”, припомни експремиерът и бивш служебен министър на икономиката.
По думите на Петков, от ПП знаят как да съберат ДДС и как всички фирми да имат равно начало пред НАП.
„След няколко седмици ще направим редовно правителство и този проблем няма да съществува. Няма да се налага да затягаме коланите”, каза той.
Според Петков предстоящите избори са „малко по-различни”. „Със сигурност ще бъдем първи. И със сигурност ще има правителство. Ще предложим правителство с позитивна политика. Искам да видя коя партия не би се съгласила да подкрепи такава програма”, допълни съпредседателят на ПП.
Кирил Петков за дефицита: Проблемът е в събираемостта на данъците
Русия губи половин милиард долара на ден заради санкциите
Русия губи половин милиард долара на ден заради санкциите, предава Mediapool.
Енергийните свръхпечалби вече са блян за Русия. Приходите, които през 2022 г., снабдяваха бюджета с пари за армията, а бизнеса – с валута за внос на стоки, намаляха повече от половината.
Според изчисления на анализатори от Deutsche Bank доходите на руската икономика от износ на петрол и газ са намалели с 500 милиона долара на ден. Тези цифри са в сравнение с нивата на приходите от преди нахлуването в Украйна.
Петролните приходи, които бяха 500-600 милиона долара дневно, паднаха до 300 милиона долара на ден. Това заедно с цените на руския сорт Urals, който петролните компании продават с повече от 40% отстъпка спрямо Brent.
Стойността на петрола с руски произход падна с почти една трета. Това се случи в резултат на западните санкции, които включват ембарго на ЕС и въведен от Г-7 “таван на цените”. Според Министерството на финансите средната цена на Urals през януари и декември е паднала до 50 долара за барел. За сравнение – през октомври е била 79.5 долара, а през летните месеци – над 80 долара.
Снимка: iStock
Спадът на приходите от газ е още по-чувствителен. Миналата година физическият обем на доставките за Европа падна до минимум от края на 80-те години на миналия век. Някога най-големият пазар за продажби на “Газпром” намаля от 2.5 милиарда кубически метра на седмица до само 500 милиона. Русия печели 50 милиона долара на ден от износ на газ. В сравнение с 300 милиона долара средно за периода от август 2021 г. до август 2022 г., според изчисления на Deutsche Bank.
“Ерата на свръхдоходи за Русия от пазара на петрол и газ приключи, казва Янис Клуге, икономист в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността. Това представлява заплаха за бюджета, който миналата година достигна дефицит от 3.3 трилиона рубли, а тази година е планиран с “дупка” от 3 трилиона рубли”.
Според Министерството на финансите, петролните и газови приходи на хазната са спаднали с 47% на годишна база. Непетролни и газови – с 28%, а месечният дефицит – достигнал почти 1.8 трилиона рубли – е рекорден за януари през последните 25 години.
Как Русия се справя с дефицита?
Министерството на финансите продаде за пръв път в историята 3.6 тона злато от Фонда за национално богатство, за да се справи с дефицита. То също така „разпечата“ последните налични валутни резерви, които не са обект на западни санкции – 310 милиарда китайски юана от ФНБ. През януари Министерството на финансите и Централната банка продадоха на фондовата борса юани за 54.5 милиарда рубли. През февруари ще утроят тази сума до 160.2 милиарда рубли.
Тази година “ще бъде истинско изпитание” за руската икономика, казва Тим Аш, старши сътрудник за Русия и Евразия в Chatham House. Към петролното ембарго от 5 февруари е добавена забрана за доставка на петролни продукти за страните от ЕС. Пренасочването на обеми към Азия ще бъде много по-трудно, дори и с ценови отстъпки. Индия и Китай имат собствена мрежа от рафинерии. Те предпочитат да купуват суров петрол, за да го преработват сами, предупреждава анализаторът на Bruegel Бен Макуилямс.
В резултат на това Русия ще трябва да намали добива, единодушни са експертите. Правителството вече обяви доброволно намаляване с 500 000 барела на ден от март. Но това е само началото, според Международната агенция по енергетика и ОПЕК. По техни оценки добивът на петрол до края на годината ще намалее с 8-10%, до 9.9-10.1 милиона барела на денонощие.
Още по-мрачна картина прогнозират други анализатори. Според тях петролната индустрия на Русия ще бъде принудена да намали производството с 18% до 8.8 милиона барела на денонощие. Това ще е най-ниското ниво от началото на 2000-те години.
Русия губи половин милиард долара на ден заради санкциите
Китайският юан крепи икономиката на Путин, но докога?
Китайският юан крепи икономиката на Путин, но докога?
Русия е започнала да разпродава запасите си от китайска валута, за да покрие бюджетния дефицит, дължащ се на спада в приходите от нефт и газ и разходите за войната. Но докога юанът ще може да поддържа руската икономика? Отговорите дава публикация на Deutsche Welle.
Спадът в приходите от продажбата на нефт и газ заради западните санкции доведе до увеличение на руския бюджетен дефицит и сега Кремъл разпродава част от резервите си в китайска валута. През 2022 година руският бюджетен дефицит възлезе на 3,3 трилиона рубли (45 милиарда евро) или 2,3 процента от БВП. Спадът в експортната цена на руския нефт под 50 долара за барел може да увеличи дефицита още повече. Това може да накара Кремъл да продава юани още по-активно, смятат анализаторите от агенция Блумбърг.
Снимка: iStock
Бюджетът на Русия за 2023 година е съставен на базата на средногодишна цена от 70 долара за барел. Петролното ембарго и установения ценови таван струват на Кремъл над 160 милиона евро дневно, изчисляват анализатори.
Руският икономист Николай Корженевски подчертава, че тези цифри са свидетелство за влошаване на ситуацията с руските държавни финанси. „За една година ситуацията може да стане критична, ако се окаже невъзможно да се правят разходи, без да се наруши макроикономическото равновесие.” Американският професор Марк Кац пък заявява пред Дойче веле, че ако Путин използва юаните за балансиране на бюджета, това може да засили зависимостта на Русия от Китай.
Както пише Блумбърг, позовавайки се на анализатори и експерти от банка Citigroup, ако доходите на Кремъл от продажбата на нефт не паднат рязко, Русия ще може да води войната в Украйна цели три години. Преценките на агенцията са, че руските резерви в юани могат да се свършат през 2023 година. Това би могло да се случи, ако цената на руския нефт падне до 25 долара за барел и още повече.
Същевременно експертите от Citigroup предполагат, че и при цена на нефта от 35 долара за барел Русия ще изхарчи изцяло резервите си в юани тази година. Руското правителство би могло да попълни наново тези свои запаси, ако стойността на нефта надхвърли 60 долара, казват анализаторите.
Снимка: iStock
Създаването на резервите
Путин прави китайския юан основна резервна валута след въвеждането на санкциите от Вашингтон и Брюксел. Те доведоха до замразяването на 300 милиарда долара валутни резерви на Руската централна банка. По думите на руския министър на финансите Антон Силуанов от всички валути на „приятелски страни” юанът „в най-голяма степен притежава характеристиките на резервна валута и достатъчна ликвидност на вътрешния валутен пазар”. Но експертите смятат, че така Русия може да изпадне в големи финансови затруднения. Ако войната в Украйна се проточи.
Германският икономист Ерик Хонц е на мнение, че Русия се опитва да покаже на пазарите как рублата продължава да се конвертира в друга основна световна валута. Що се отнася до влиянието на Китай, руските продажби на юани влизат в „пряко противоречие” с усилията на Пекин да получи по-широко признание за валутата си за плащания по международни сделки, особено на стоковите пазари, смята Хонц.
Икономиките се сближават
На фона на войната в Украйна руската икономика се е сближила с китайската. Това се отнася най-вече за енергийните планове на Москва, предвиждащи увеличение на износа за Китай.
Двустранната търговия между Китай и Русия през 2022 година се е увеличила с близо 34,5 процента. Достигнала е рекордните 172,5 милиарда долара, а поставената цел до 2024 е обемът да достигне 200 милиарда.
Руският икономист Станислав Митрахович изброява трите основни риска, с които може да се сблъска Русия, ако започне да залага все повече на юана. На първо място руската финансова система не е добре приспособена. До голяма степен не е готова за проблемите, свързани с голямата зависимост от юана, казва той пред Дойче веле. На второ място курсът на юана се регулира от китайската държава. Това може да превърне Русия в „заложничка на китайските интереси”. И на трето място – юанът остава вързан към други световен валути. Това означава, че Китайската централна банка може лесно да го девалвира за вътрешни цели.
Ивайло Мирчев: Няма как да се прави балансиран бюджет при 8-9% годишен дефицит (видео)
Депутатът от “Демократична България” Ивайло Мирчев се появи в “Здравей, България” по НОВА, за да коментира икономическата ситуация. По думите му няма как да се прави балансиран бюджет при 8-9% годишен дефицит.
“При едно лошо развитие на икономиката за следващата година може да отидем до абсолютно невиждан от 1996 г. бюджетен дефицит. Преведено – това означава, че България трябва да изтегли огромни заеми, по които само лихвите ще бъдат милиарди годишно.”
„Когато тази година имате вече 8-9% дефицит, не може следващата да кажете, че ще правим балансиран бюджет. Не става, чисто икономически. Може, в най-добрия случай, да отидем на 5-6% дефицит. Само, че тогава вече влизаме в истинска дългова спирала, защото не можем да спрем да теглим заеми”, поясни той.
Според Мирчев това ще са заеми за най-различни разходи, включени в бюджета. Мирчев призова останалите депутати от името на ДБ да са внимателни когато гласуват толкова високи разходи, като тези които предстои да се гласуват днес.
Минималната работна заплата
„Съгласни сме, че минималната работна заплата трябва да се вдига с нивото на конкурентоспособност”, добави депутатът.
Мирчев изтъкна множеството ни сравнения с Румъния, но подчерта, че там минималната работна заплата не е висока от вчера. “Това е отдавна”, каза той.
“Вдига се минималната работна заплата тогава, когато трудът, който ние полагаме, е по-ефективен.”, обясни Мирчев. “Ние веднага, още днес, може да гласуваме в НС 3000 лв. минимална работна заплата. Това, което ще стане в резултат, е ситуацията от 1996 г. – ще се увеличат разходите за бюджета.”
НОВА/стоп кадър
Влизаме ли в дългова спирала?
Попитан за какви разходи става въпрос, Мирчев уточни, че не говори само за минималната заплата, а за комплект от нови разходи. По думите му в момента става въпрос за взимане на заеми на стойност около 15 млрд. лева.
Той припомни и условие, поставено при преминаването на България към валутен борд. То гласи, че в добри години на излишък, страната ни трябва да си плаща заемите. В лоши години – дефицитът трябва да е максимум 3%.
“За да може валутния борд да устои”, подчерта Ивайло Мирчев.
Той припомни, че с предложенията на правителството България стига бюджетен дефицит от 6,6% тази година, а с диференцираните ставки на ДДС – 7-8%
Рублата отново се срина. Тя достигна най-ниското си ниво спрямо долара от края на април, или от осем месеца насам. Един долар се разменяше за 72 рубли в ранната търговия, което е нов спад с 1,4 на сто спрямо сряда, съобщава bTV.
Спрямо еврото спадът е подобен. В ранната търговия едно евро се разменяше за 76,69 рубли.
Руската валута продължава да пада и спрямо юана и достигна седеммесечно дъно от 10,26 рубли за юан.
Рублата падна с почти 10% през декември. Отслабването произтича от опасения, че петролното ембарго и таванът на цените ще намалят приходите на Русия от износ на петрол. Това ще увеличи бюджетния дефицит, тъй като вносът постепенно се възстановява, казва анализаторът на Alfa Capital Юлия Мелникова, пише Reuters.
Лидерите на Европейския съюз се съгласиха с поредния пакет от санкции срещу Москва миналата седмица. Евродепутатите поставиха в черен списък още близо 200 души и забраниха инвестиции в руската минна индустрия.
“Санкционната риторика е негативна и за националната валута”, коментира Юлия Мелникова.
Припомняме, че през август 2022 г. Русия обяви, че разработва собствена система за международни плащания. Чрез новата платежна система страната ще замени Обществото за световна междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT).
Новата система трябва да бъде защитена от външен натиск и да улесни руските банки и техните клиенти да извършват международни плащания.
В края на октомври бюджетът е с дефицит от 20 милиона лева
В края на октомври бюджетът е с дефицит от 20 милиона лева. Последните месеци на годината по традиция са свързани с по-високи разходи. Това е защото държавата се разплаща за инфраструктурните проекти и ремонти в страната, обясни служебният министър Росица Велкова.
В първите девет месеца на годината приходите бяха повече от разходите, като в края на септември дори имаше излишък от около един милиард лева. Министерството на финансите заяви, че през октомври е върнат обемен данъчен кредит към фирмите по ЗДДС. Нараснали са и социалните разходи, включващи преизчислението на пенсиите. Това е причината този милиард да бъде похарчен.
50,232 милиарда лева са приходите в бюджета в края на октомври. Те нарастват с 19,2% в сравнение с миналата година. Номиналното увеличение на данъчните постъпления спрямо октомври 2021 г. е с 4,616 милиарда лева, а на неданъчните – с 3,450 милиарда лева. Ръста на неданъчните приходи е от печалбата на публичните предприятия от сектор “Енергетика”. Това е поради отчисленията във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” за осигуряване на компенсации на небитовите потребители на ток. Постъпленията от грантове, оперативни програми и европейски фондове остават сходни до тези от миналата година.
50, 252 милиарда лева са бюджетните разходи в края на октомври. Преди година те са били 41,406 милиарда лева. През последния месец са изхарчени над 6 милиарда лева.
Без нов бюджет докато не се състави редовен кабинет
Министерството на финансите заяви, че към септември Фискалния резерв разполага с 13,2 милиарда лева. Част от тези пари са набрани с дългови емисии.
Служебният финансов министър посочи, че е възможно годината да завърши с по-нисък бюджетен дефицит от от очаквания – 3,4%. Бюджет 2022 е разчетен с недостиг от 6,2 милиарда лева. Това представлява 4,1% от БВП на България.
В края на октомври бюджетът е с дефицит от 20 милиона лева
Сабрутев изброи Топ 3 на лъжите, произнесени от Даниел Митов в национален ефир
Сабрутев изброи Топ 3 на лъжите, произнесени от Даниел Митов в национален ефир. Депутатът от “Продължаваме промяната” бе гост в “Седмицата” на Дарик радио непосредствено след народния представител от ГЕРБ.
„Това, което чухме от Даниел Митов, е низ от лъжи”, заяви Венко Сабрутев.
Според Сабрутев първата лъжа е свързана с обявените от Митов тежки дефицити в държавния бюджет, оставени от Асен Василев.
„Ние издадохме държавата с милиард и половина преизпълнение на приходите и към този момент държавата има преизпълнение от над милиард. Два милиарда по-нисък външен дълг и над 6 милиарда наличност по сметките на държавата. Ние не теглихме дългове, ние намалявахме дълговете”, обяви Венко Сабрутев.
“Втората лъжа е, че Делян Добрев говори истината и вади фактури. Това, което видяхме от Делян Добрев, е обвинения, че продължаваме да купуваме руски газ през посредници на цена 30% над тази на “Газпром” от две фирми – “Винтерсхал” и “Газпром Шварц АГ”. Какво казват фактите – това са две дружества, които са под санкциите на Москва”, посочи той.
Както има европейски санкции срещу Русия, така има и санкции на Москва срещу конкретни дружества и държави в ЕС и изобщо в света, поясни Сабрутев.
“Тези две дружества няма как да купуват руски газ, за да ни продават руски газ. Накратко – ние сме купували по-евтин газ от, евентуално ако Русия ни беше доставяла, и сме купували газ, който не е руски. Какво направи Делян Добрев – извади класифицирана информация – доклад на “Булгаргаз”, който е с гриф “секретна тайна”. Той е входиран в секретното деловодство на министерство на енергетиката. Тук ДАНС и прокуратурата трябва да се активират максимално бързо – има къртица в държавата”, категоричен е Венко Сабрутев.
Третата лъжа е, че ГЕРБ са започнали съдебната реформа, допълни новоизбраният народен представител.
„Това може би не е лъжа – те създадоха специализираните съд и прокуратура. Бухалката на ГЕРБ за кражба на фирми, за рекет на фирми, рекет на физически лица. Това, което ние направихме, е да “изчегъртаме” тяхната псевдо съдебна реформа”, заяви още Сабрутев.
“Продължаваме промяната” ще подходи отговорно и ще бъде конструктивна опозиция, каза още той и добави, че партията няма да подкрепи правителство на ГЕРБ, но в парламента ще работи за мерки, които да решат ключови проблеми на хората и бизнеса. Сред тях са увеличаване на минималната работна заплата до 50% от средната работна заплата за страната, нарастване на пенсиите с 20%, както и подпомагане на уязвимите групи, засегнати от инфлацията.
Fitch Ratings прогнозират, че бюджетният дефицит ще се увеличи до 4,9% от БВП през 2022 г., от 4,1% през 2021 г., движен предимно от мерките за подкрепа.
Очакваният от рейтинговата агенция дефицит за тази година е по-голям от този заложен както в настоящия бюджет, така и в плановете за неговата актуализация. A именно 4,1%, което в номинално изражение е разлика от около 1 млрд. лв.
В края на май агенцията S&P също запази рейтинга на страната ни.
В същото време от Fitch очакват, че дефицитът ще намалее до 2,9% от БВП през 2023 г. Въпреки по-големите дефицити, нивото на държавния дълг на България ще остане много ниско в сравнение със страните от ЕС и тези с рейтинг „ВВВ“.
Рейтингът на България е подкрепен от нейната силна външна и фискална позиция, спрямо държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. От друга страна, неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния растеж и на публичните финанси в дългосрочен план. Положителната перспектива отразява плановете за членство в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения във външната позиция на страната.
Властите остават ангажирани с приемането на еврото до 2024 г., като рисковете около времевия хоризонт произлизат главно от външни фактори.
От рейтинговата агенция не очакват забавяне с повече от една година на приемането на еврото. Това е в случай, че страната не успее да изпълни критериите за конвергенция през 2023 г. Те считат, че на ниво ЕС има ясен ангажимент за ускоряване на този процес. Fitch Ratings прогнозират растежът на БВП да се забави до 3% през 2022 г. от 4,2% през 2021 г. Причината – по-високата инфлация и по-слабото външно търсене влияят съответно на потреблението и външната търговия на страната.
Икономическото развитие през първото тримесечие на 2022 г. се задържа изненадващо добре, като частното потребление остана устойчиво, но от рейтинговата агенция очакват активността да отслабне с нарастването на инфлационния натиск през годината. Fitch Ratings продължават да очакват умерено ускоряване на растежа през 2023 г. (до 3,8%), дължащо се до голяма степен на по-силните инвестиции свързани с фондовете на ЕС. Политическата несигурност остава важен негативен риск.
Отново възникналите перспективи за нови избори могат да забавят усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост. Той беше окончателно одобрен през април.
Въпреки това, рисковете около по-съществено забавяне изглеждат ограничени в момента. Те подчертават устойчивостта на икономиката през последните няколко години както към вътрешни, така и към външни шокове. Правителството предложи актуализация на закона за бюджета за 2022 г., като реакция срещу инфлацията и шока в цените на енергията. Предвиждат се мерки за подкрепа на стойност около 2,1 млрд. лв. (2,0% от БВП).
Освен намаляване на ставките на ДДС за някои стоки, увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца и фиксирани компенсации за цените на течните горива, планът предвижда двустепенно увеличение на пенсиите през юли и октомври.
Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга са напредък към присъединяването към еврозоната, включително по-голямо доверие в България да отговаря на критериите за членство и подобряване на потенциала за растеж на икономиката.
Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга са значително забавяне на присъединяването към еврозоната или голям неблагоприятен макроикономически шок, което би намалило значително средносрочните перспективи за растеж в сравнение с текущите очаквания на рейтинговата агенция.
Предвидено е дефицитът да остане 4,1%. Това е и основният аргумент на вицепремиера Асен Василев срещу твърденията, че антикризисните мерки са проинфлационни.
Прогнозираната инфлация е 11,9%. В бюджета, приет в края на февруари, бе прогнозирана инфлация от 5,6% с очакване тя да се забави към края на годината до 3,1%.
Министерството на финансите прогнозира забавяне на ръста на икономиката от 2.9% до 150.949 млрд. лв., както и увеличение на броя на работещите с 1,7%.
Предвидено е приходите да се увеличат с 1,645 млрд. лв. Също с 1,645 млрд. лв. ще се увеличат и бюджетните разходи.
Таванът на държавния дълг се увеличава и от 7.3 млрд. лв. нов дълг за годината ще достигне до 10.3 млрд. лв. С парите от новия дълг ще бъдат рефинансирани предстоящите плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари. Вицепремиерът Асен Василев обяви в петък, че сега условията за теглене на нов дълг са по-благоприятни и това е причината за вземането на парите сега, а не догодина. С промяната максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38.5 млрд. лв. или 25.6% от БВП.
Заеми за „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“
Предвидено е държавните газови дружества “Булгаргаз” и “Булгартансгаз” да вземат държавно гарантирани заеми за общо 532 млн. евро. “Булгаргаз” ще вземе 150 млн. евро, за да осигури алтернативни на руските количества, а “Булгартрансгаз” – 382 млн. евро, които ще се използват за три проекта – разширението на хранилището в Чирен, газовата връзка със Сърбия и за да си изпълни задълженията по европейска директива за условията за достъп до газопреносни мрежи.
В обявения от правителството пакет от антикризисни мерки влизат увеличение на пенсиите с 20%, 0% ДДС за хляба, намаляване на ставката за парно, топла вода и природен газ на 9% и отстъпката от 25 стотинки за литър гориво при зареждане до 50 литра. Мерките, свързани с ДДС ставките ще бъдат в сила за 1 година.
Заложена е и помощ за младите семейства – размерът на данъчното облекчение за семейства с деца се увеличава от 4500 лв. на 6000 лв. годишно.
С мерките се изпълнява и ангажиментът, поет в коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, за увеличаване на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.
Предстои въвеждане на допълнително облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества с цел компенсиране на небитовите потребители, въвеждане на електронни ваучери за улеснение на работещите, като общият им размер ще бъде увеличен до 1,2 млрд. лв., и намаляване на лихвата до 8% за просрочени плащания към държавата, общините, както и за комунални услуги.
Пенсионната реформа остава за октомври. Предвижда се от през есента да бъдат преизчислени пенсиите на 770 хил. възрастни по т. нар. „швейцарско правило“.
Първите подводни камъни за актуализацията са още около изпълнението на антикризисните мерки. От една страна са синдикатите, които настояват за увеличение на минималната заплата от 710 лв. на 760 лв., без което отказват да подкрепят актуализацията, от друга – неразбирателството в коалицията. Още в средата на май от “Демократична България” обявиха, че нулев ДДС за хляба може да има, но само с промяна на още няколко закона и след формулирането на дефиниция за хляб.
Спор ще възникне и около поисканото от социалния министър увеличение
с 10% на заплатите на държавната администрация от 1 юли. Дебатирана ще бъде и идеята
на “Има такъв народ” за диференциация на антикризисните мерки.
Миналата седмица председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански заяви,
че помощите трябва да отиват към нуждаещите се, вместо да се раздават на
калпак.
В обявения пакет се предвиждаше още отпадане на акциза за
електрическа енергия, природен газ и метан. За прилагането на тази мярка обаче
ще е необходимо разрешение от Европейската комисия, каквото към момента няма.
Пътят от проекта до закона
В края на миналата седмица след коалиционен експертен съвет
четирите формации се споразумяха до понеделник да се събират допълнителни
предложения, а във вторник да се проведе Национален съвет за тристранно
сътрудничество. В сряда актуализацията на бюджета трябва да бъде одобрена от
Министерски съвет, а след това да бъде внесена в Народното събрание, където се
очаква да бъде приета до края на месеца, за да могат антикризисните мерки да
влязат в сила от 1 юли.
Очаква се законопроектът да бъде разгледан в бюджетна
комисия тази седмица, а след това да влезе на първо четене и в зала.
Асен Василев: През септември ще стане ясно дали ще има по-високи нива на инфлация (видео)
През септември ще стане ясно дали ще има по-високи нива на инфлация. Това заяви финансовият министър Асен Василев пред bTV.
Според Василев антикризисните мерки не са проинфлационни.
И обясни защо: „Те биха били, ако бюджетният дефицит растеше, тъй като това означава, че ще наливаме повече средства в икономиката, създавайки по-голям дефицит. Това, което ние правим, е допълнителните приходи, които се очакват, да се връщат обратно в икономиката и при най-уязвимите групи целево. Така че от тази гледна точка не би следвало да създадат допълнителна инфлация“.
Асен Василев коментира, че в момента инфлацията не идва толкова от енергийни продукти, а от храни, транспорт, облекла и обувки.
„Всъщност остава последно строителната инфлация да влезе в икономиката и можем да стигнем до по-високи нива. Това ще го знаем чак септември по две причини. Първата, трябва да видим какво ще стане с цените на храните, защото в момента има недостиг, огромен. Индия затвори износа на зърно, има голямо количество зърно в Украйна, което не е ясно дали ще успее да стигне до международните пазари. Цените на торовете се вдигнаха драматично, което оскъпява цялата продукция. Цените на зърното влизат съответно и в месото. Около 20% е увеличението на хранителната кошница към момента, а през лятото не очакваме някакви драматични движения. Въпросът е какво ще се случи есента“, заяви Василев.
Той допълни, че при актуализацията на бюджета има заложени буфери, за да може да се реагира при необходимост.
Снимка: iStock
Цената на хляба
Относно цената на хляба Асен Василев подчерта, че тя зависи от хлебопроизводителите и от стойността на зърното. А цената на зърното се покачи драматично покрай кризата с Украйна.
„Това, което държавата може да направи, е да не оскъпява хляба с 20%“, посочи министър Василев.
А вече хлебопроизводителите ще преценяват дали да си вземат тези 20%, за да увеличат печалбите или не, допълни той.
Акцизът на пропан-бутана е част от акциза на горивата, той
не е метан и природен газ, съответно няма как да бъде намален, тъй като вече е
на минималната ставка, отбеляза Асен Василев.
„Акциз на газ можем да освободим, тъй като общото потребление на газ в енергийния микс на страната е под 15% и имаме право по евродиректива да го намалим. Но за пропан-бутана специално 25-те стотинки отстъпка също важат, така че там не би следвало да има проблем. Мисля, че и намаленото ДДС за газа, което сме сложили, също ще важи“, каза Василев.
Очакванията са около 1 млн. семейства да се възползват от мярката, която ще важи само за автомобили с български талон. Тя е насочена основно към уязвимите групи от населението, тъй като отстъпките ще важат за най-ниския клас горива.
Пенсиите
Според министър Василев дефицитът в НОИ ще се увеличи, но
малко.
„Ще се върне горе-долу около 50 на 50, както беше преди това – 50% самофинансиране, 50% финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но е това, което имаме от самото начало на пенсионната система в България. По една проста причина – вие знаете, че имаше един период, в който реално всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране на пенсионната система, изчезна“, обясни още министърът.
В момента през пенсионните вноски се финансират половината пенсии, а през другите бюджетни постъпления – другата половина, допълни Василев.
В момента Българя има второто най-ниско ниво на дълг към
брутен вътрешен продукт в целия Европейски съюз, обясни финансовият министър.
Той допълни, че страната ни е далеч от минималната гранична стойност на дълг,
която би ни попречила за еврозоната.
„Дългът, който ще се тегли, е в рамките на обема, заложен с бюджета още от февруари. Допълнителен дълг на този, който е заложен февруари месец, не се предвижда“, отбеляза Василев.
Отношенията с президента
Министър Василев коментира, че с президента Румен Радев имат еднаква позиция по това, че трябва да се подпомогнат най-уязвимите граждани.
„Тази криза, която се вижда по повод инфлацията, която е и в Европа, и в Щатите, в България е изпреварваща и малко по-високо, просто защото сме по-бедни, тоест храните и енергийната кошница са много по-голяма част от нашата кошница от продукти. И мисля, че и президентът, което каза, е „това са много добри намерения, нека да ги видим реализирани и превъплътени в законодателство“. Това смятаме да направим и с актуализацията на бюджета“, уточни Василев.
Комисията за енергийно и водно регулиране трябва внимателно
да прегледа сметките, коментира финансовият министър по повод очакванията на част
от топлофикациите за поскъпване на парното с 50%.
„Това го казвам от собствен опит. 2013 година влязох в правителството като министър на икономиката, енергетиката и туризма в една толкова тежка ситуация – хора се палиха по улиците заради високите цени на тока. Около три седмици по-късно всички дружества, държавни и недържавни, поискаха увеличение на цената с 40%. Направи се преглед на разходите, как се натоварва системата, какво може да се спести и накрая се стигна до увеличение от 1 до 2% за две от дружествата и намаление с половин процент за едно. Тоест, когато чуете увеличение с 50%, първото нещо е да се прегледат всички разходи. Да се види реално дали това са мечтите и желанията на някой и дали всичко е оптимизирано. Като се направи оптимизация, обикновено процентите спадат драматично“, подчерта финансовият министър Асен Василев.
