Материал на британското BBC за Пловдив описва какво значи “да бичиш айляк”

Вторият по големина град в България – Пловдив може да се похвали със свой стил на живот, пише журналистът Уил Бъкингам за BBC. Още щом слезете от автобуса, след като сте напуснали столицата София, ще усетите, че темпото се е променило. Хората се движат по-бавно – така, щото сякаш имат цялото време на света за себе си.

Докато се отправяте към центъра на града през парка, където възрастни мъже играят шах, а младежи се крият под сенките на вековните дървета, ще усетите, че Пловдив е с нещо неповторимо различен, но на първо време е трудно да се определи с какво точно.

В централния квартал „Капана“ са наредени барове и кафенета. Около ярко изрисуваните стенописи може да се видят млади хора, които се смеят, флиртуват или просто разглеждат телефоните си. В кафето до джамията „Джумая“ се събират хора, които с часове могат да си говорят, докато пият силно турско кафе.

Дори котките по калдъръмените улици на стария град изглеждат по-мудни от всяко друго място по света. Те стават, разтягат се, мъркат и след това отново лягат, за да спят. Ако попитате пловдивчани защо градът е толкова спокоен, те ще ви отговорят: „айляк“.

Думата „айляк“ не се използва толкова често извън Пловдив и може да се намери само в българските речници от 19 век. Тя е заемка от турското „aylaklık“, което означава „безделие“, но коренът на думата е „aylık“, което означава „месец“.

Според директорката на “Къща за литература и превод” Яна Генова изначало думата обозначава сезонните работници, които се наемат месец за месец.

Пловдивчани го употребяват с глагола „бича“, което означава удрям, бичувам или отрязвам греди от ствола на дърво. Идеята за “бичене” е, че айлякът е нещо активно. Да практикувате „айляк“ е да отделите време за себе си. Вие трябва да поемете инициативата, за да се откъснете от ежедневните си грижи.

Но какъвто и да е историческият смисъл на думата „айляк“, в Пловдив тя вече е придобила различно значение и със сигурност не трябва толкова да се превежда, колкото да се живее.

“Айляк”, казват хората тук, е да намираш време, без да го търсиш съзнателно. Например отивате на закуска с приятели и оставате заедно до късно през нощта. То е да намирате удоволствието от живота, без това непременно да е обвързано с пари или придобиване на по-висок социален статус. Понякога означава просто да се скитате по улицата.

“След няколко дни в Пловдив”, споделя Бъкингам, “аз престанах да бъда скептик и неусетно започнах да “бича айляк”. Разхождах се по улиците. Не бързах за никъде, движех се спокойно. И странно, открих, че не съм си изгубил времето, а всичко съм изпълнил, но с по-малко стрес. Към края на престоя си се зачудих дали Пловдив има какво да предложи на останалия свят?

В последния следобед от престоя ми в Пловдив, седнах в кафене до “Джумаята”. Поръчах си турско кафе и порция кюнефе (десерт, първоначално разпространен в Близкия изток – чудесно съчетание между баклава и сирене). Кафето ми пристигна с малка чаша сиропирана розова вода, предназначена да отнеме от горчивината му. До джамията, под розовите храсти, две бели котки дремеха спокойно. Свалих часовника си, оставих телефона в джоба си. Нямах срещи, за които да бързам. Изпих кафето си, знаейки, че следобедът тепърва започва, а аз имам цялото време на света”, завършва разказа си Уил Бъкингам.

Източник: BBC

Снимки: FB/People to People

Read more