“Твърде леки присъди”, “България не се справя с мигрантите” – Германските медии коментират трагедията с мигранти у нас
Какво пишат германските медии за трагедията с мигранти у нас?
Досега трафикантите на хора в България се отърваваха с парични глоби или твърде леки присъди. Това отбелязва Die Welt по повод трагедията със загиналите мигранти край София. Ето какво още пишат някои германски медии.
Списанията Spiegel и Stern,телевизия NTV, Вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, Die Welt и много други. Голям брой германски медии съобщиха за трагедията със загиналите мигранти край София.
Случай с подобен мащаб досега не е имало в България. Това коментира обществено-правната медийна мрежа ARD. И припомня, че България защитава границата си към Турция с ограда, където наскоро е имало инцидент с ранен млад бежанец. Изданието пояснява и това, че България иска да стане част от Шенгенското пространство. Но е била спряна от ветото на Австрия, която счита, че България не подсигурява достатъчно добре своите граници.
По 6000 до 7000 евро на човек
Списание Spiegel в своето онлайн-издание изтъква, че трафикът на нелегални мигранти е печеливш, но смъртоносен бизнес. Изданието отбелязва, че крайните цели на мигрантите са най-вече Великобритания, Германия и Франция, за което загиналите в България са платили по 6000 до 7000 евро на човек.
Българските каналджии са получили една част от тези пари: шофьорите – по 100 евро за всеки превозен мигрант, а ръководителят на трафикантите – до 1000 евро за всеки човек. Spiegel също припомня, че нерегулираната миграция е накарала Австрия и Холандия да блокират желанието на България за прием в Шенген през декември 2022г.
Телевизия NTV на сайта си информира за задържането на предполагаемия шеф на трафикантите на хора в България и коментира в тази връзка, че досега страната е била известна с твърде либералното си отношение спрямо криминалните банди на трафиканти.
Твърде меки присъди
Die Welt цитира данни на българското Министерство на вътрешните работи за осуетени 164 000 опита за нелегално преминаване на границите през миналата година. Вестникът отбелязва, че София има намерение да затегне законодателството срещу трафика на хора. „Досега каналджиите обикновено се отърваваха с парична глоба или условна присъда“, коментира изданието.
Какво пишат германските медии за трагедията с мигранти у нас?
Die Welt отрича разследването за българската помощ за украйна да е платена публикация
Die Welt отрича разследването за българската помощ за украйна да е платена публикация, става ясно от позиция на изданието, публикувана от Deutsche Welle.
“Съгласна съм, че е абсолютно поръчково. То се видя и колко струва”, заяви Корнелия Нинова в bTV по адрес на публикацията на германския ежедневик Die Welt, озаглавена “България – страната, която тайно спаси Украйна”. И продължи: “Имаше публикации колко струва да си поръчаш статия в Die Welt – 26 и нещо хиляди, нещо такова.”
Така лидерката на БСП се присъедини към президента Румен Радев, който в интервю за “Дарик радио” ден по-рано обяви, че статията “има очевидно поръчков характер”. Твърденията на Нинова за “26 и нещо хиляди” всъщност препращат към публикации в съмнителни сайтове. Te цитират цените на Die Welt за публикуването на т.нар. адверториал или рекламна статия. Публикации, които според правилата изрично се обозначават като платени.
Стоят ли някакви доказателства зад думите на Нинова и Радев? Или те без колебание, на база единствено на спекулации, обвиняват водеща германска медия в нарушаване на основни журналистически и етични правила? Ето какво ни казаха от “Ди Велт” и Германския съвет по печата.
“Ди Велт” категорично отрича
“Не, в този текст не става въпрос за адверториал”, отговарят от “Ди Велт” на запитане на Дойче Веле. Те обясняват мотивите зад публикуването на статията лаконично: “За журналистите е естествено да търсят вълнуващи истории и да ги разследват”. Самият автор Филип Фолкман-Шлук даде интервю за bTV. Той заяви, че дебатите около предоставянето на оръжия на Украйна от страна на Германия са поводът да разкаже българската история.
“Започнах да се интересувам каква е ситуацията в другите страни и откъде (Украйна) всъщност получава голяма част от оръжията по време на войната”, обяви той. Фолкман-Шлук каза още, че се е свързал с Кирил Петков. Той му е разказал интересни неща. Затова журналистът се е обърнал към украинския външен министър Дмитро Кулеба, който да потвърдил думите на бившия български премиер.
“В основата на нашето определение за качествена журналистика е независимостта на нашите журналисти в редакционната им работа. Това важи както за този случай, така и за всички останали случаи”, подчертава говорител на Die Welt пред DW.
Die Welt е създаден през 1946 година, а от 1953 е в групата на “Аксел Шпрингер” – заедно с основаното в САЩ “Политико”, икономическия портал “Бизнес Инсайдър”, германския таблоид “Билд” и други. Тиражът на ежедневника е около 88 000 бройки ежедневно, а welt.de е сред петте най-посещавани сайтове на медии в Германия.
В изданието на Die Welt от 18 януари, където се появява текстът за България, публикацията не е маркирана като платена. В точка 7 от Етичния кодекс на печатните медии в Германия, съблюдаван от Германски съвет по печата, изрично се казва: “Платените публикации трябва да бъдат оформени по такъв начин, че да бъдат разпознаваеми като реклама за читателя. Разграничението от редакционната част може да се направи чрез обозначаване и/или дизайн.”
Германският съвет по печата е създаден през 1956 година. Той функционира на принципа на саморегулацията. Всеки гражданин, без значение дали живее в Германия, или не, може да се обърне с оплакване към него, ако смята, че някоя медия нарушава кодекса. Oплакването може да бъде подадено онлайн. Съветът разглежда случаите и има право да накаже медията включително с публично порицание, което трябва задължително да бъде публикувано. Последно неделното издание на Die Welt е порицано през 2022 година. Тогава то е цитирало своя събеседничка, въпреки че ѝ обещало, че няма да я цитира без изрично нейно съгласие.
“Медиите от групата на Die Welt в последните години не са порицавани за нарушаване на точка 7”, уточняват от германски Съвет по печата пред DW. Справка на сайта на Съвета посочва, че наказания по тази точка не са налагани на групата на Die Welt от над 10 години. “За въпросната статия не са получававани оплаквания при нас”, посочват от медийния регулатор.
Къде могат да изпратят запитване Радев и Нинова?
Ако президентът Радев или лидерката на БСП Корнелия Нинова имат доказателства, че статията в “Ди Велт” е платена, те могат да поискат порицание за Die Welt от Германския съвет по печата. Това се прави онлайн, става бързо и лесно.
ДВ изпрати запитване до пресцентъра на БСП дали Корнелия Нинова има конкретни доказателства за изказванията си. До публикуването на този текст отговор не беше получен.
Die Welt отрича разследването за българската помощ за украйна да е платена публикация
Die Welt: Проруска линия се прокарва между Будапеща и София
Die Welt: Проруска линия се прокарва между Будапеща и София – това пише едно от най-четените немски издания.
Напрежение и протести срещу решението на служебното правителство на България да преговаря отново с “Газпром”: това са често срещани сцени в българската столица, откакто реформаторското правителство на Кирил Петков беше свалено с вот на недоверие.
Така авторът на статията Филип Фолкман-Шлук описва атмосферата в София.
“В момента управлява служебен кабинет на проруския президент Румен Радев”, обяснява той.
“В началото на октомври България ще гласува отново, за четвърти път в рамките на по-малко от две години”, четем още в статията. И ще трябва да избира “между върховенство на закона и шуробаджанащина, между прозападна и проруска” ориентация. “И залогът за ЕС е много голям”, пише авторът.
По традиция България е културно тясно свързана с Русия, а Кремъл залива страната с агресивна пропаганда. Същевременно от години българските граждани протестират срещу шуробаджанащината и проблемите в правосъдието, които държат страната на последното място в класациите за икономическите показатели в ЕС, обобщава изданието.
Според различни изследвания, България е разделена поравно между прозападно и проруски настроените граждани и затова резултатът от изборите е определящ.
Правителството на Кирил Петков огласи случаи, които показват как парични потоци от Москва са повлияли на политици в България през годините. Руски дипломати бяха изгонени заради подозрения в шпионаж, а през април Москва спря газа за България, припомня “Die Welt”.
“Последиците за Европа ще са тежки, ако следващото правителство загърби усилията на Петков и върне България под влиянието на “Газпром””, казва пред “Ди Велт” експертът по българска политика и балкански въпроси Якуб Биеламович, анализатор в Institut of New Europe. Той смята, че в ЕС съществува риск от оста София-Будапеща, която би могла да блокира санкции срещу Москва.
“Вероятно България няма да бъде толкова открито проруски настроена, колкото е Унгария в момента”, казва Биеламович. “Но правителството в София със сигурност ще намери начин да отлага и да протака мерките”, смята експертът. “А Европа и Украйна нямат никаква нужда от нещо подобно.”
В последните години България задоволяваше 3/4 от газовите си нужди с внос от Русия. Това припомня швейцарският “Нойе Цюрхер Цайтунг” (НЦЦ). Въпреки това, когато “Газпром” реши да спре доставките на синьо гориво за София, правителството, вместо да демонстрира несигурност, започна да търси алтернативи. То бързо започна разговори за удвояване на доставките от Азербайджан и завършване на газовата връзка с Гърция.
Кирил Петков експулсира седемдесет руски дипломати. Така той подчерта на символично ниво, че преувеличаваната, но все пак неоспорима традиционна близост на България с Русия е история, пише още изданието.
Ще потече ли руски газ отново към България?
Но след като правителството на Петков падна, много неща се промениха. Служебният кабинет изпраща донякъде стряскащи предупреждения за снабдяването с необходимия газ през зимата. “Единственото хранилище в България е запълнено едва на 60 процента – много по-малко, отколкото в други страни в Европа”, посочва изданието.
“Въпросът с какви средства най-бедната страна в ЕС ще се справи със следващи покачвания на цените на газа е напълно основан. И дали въобще ще успее.”
Авторът подчертава, че без съмнение България се намира в трудна енергийно-политическа ситуация.
“Вярно е, че откакто се смени правителството, не бе направено почти нищо за осигуряването на алтернативни доставки. Точно обратното. Лицензът на тръбата с Гърция беше забавен в последния момент (…), а от седемте поръчани танкера с втечнен газ от САЩ шест бяха отказани.”
Прозападните гласове в България се опасяват, че чрез енергийната политика се осъществява геостратегическо преориентиране на страната. Това пише швейцарското издание, а дебатите за газа ще доминират политическата кампания.
Дали до изборите въобще ще се стигне до нови преговори с “Газпром” обаче не е ясно. Според енергийния експерт Васко Начев, държавната компания “Газпром” няма да започне разговори с България, за да увеличи натиска върху страната. В сряда руският вестник “Комерсант” написа, че заради договорените наскоро по-големи доставки за Унгария, “Турски поток” няма достатъчен капацитет за доставки за България, обобщава НЦЦ.
Die Welt: Проруска линия се прокарва между Будапеща и София
Петков пред “Ню Йорк Таймс”: Щом България може да се изправи срещу Путин, всеки може
Щом най-зависимата от Русия държава, която е и с най-нисък БВП в ЕС на глава от населението, може да се изправи срещу Путин – значи всеки може. Това казва премиерът Кирил Петков пред вестник “Ню Йорк Таймс”, пише Mediapool.
На 11 май американското издание публикува обширен материал за отношенията между София и Москва в контекста на войната в Украйна.
“Русия традиционно е имала огромно влияние тук, но се оказахме голяма изненада за тях. Те не разбират какво се случи”, каза Петков. И допълва, че в момента страната ни се намира под жестока атака, свързана с подстрекаване на размирици с цел разклащане на правителството.
За енергийното изнудване Кирил Петков коментира, че Русия се опитва да превърне България в пример за останалите държави, с което се цели шоково повишаване на цените на енергията и сваляне на правителството.
Финансовият министър и
вицепремиер Асен Василев твърди, че България е напреднала доста в осигуряването
на алтернативни източници на газ от Азербайджан, пише още американското
издание.
“За нас “Газпром”
очевидно е в миналото”, казва Василев пред “Ню Йорк Таймс”,
цитиран от в. “Сега”.
Според него Москва си е направила грешно сметката, защото на практика е принудила обичайно враждуващи балкански страни да се обединят бързо и да противодействат на риска от спиране на доставките.
“Това ми дава голяма надежда, че енергийното оръжие не само ще се окаже “хартиен тигър”, но и ще се върне като бумеранг срещу Русия”, казва вицепремиерът.
Германският вестник “Ди Велт” също излиза с публикация за България.
Ще съумее ли Брюксел да се възползва от това неочаквано единство в Европа, пита “Ди Велт”, цитиран от “Дойче веле”.
Доскоро смятани за
“проблемни деца” на Общността, днес редица страни от Източна и
Централна Европа вече изглеждат съвсем различно – също като България
демонстрират смело проевропейско поведение и решителност, посочва изданието.
В България се забелязват наченки
на истинска политическа промяна след годините, в които страната беше окупирала
последните места във всички класации за правова държава и медийна свобода.
Сегашният премиер Кирил Петков, който е завършил Харвард, само преди година и
половина участваше в антиправителствените демонстрации, залели страната,
припомня германският вестник.
Много от гражданите на България тогава въстанаха срещу мрежа от корумпирани политици и олигарси, обвинявани в това, че контролират правосъдието и систематично се обслужват с парите от Брюксел, четем в публикацията.
От миналия декември 42-годишният Петков е министър-председател на страната.
Това, което се случва в
България, е важно и за единството на целия ЕС – особено сега в контекста на
войната в Украйна, се казва по-нататък в публикацията. Страната, която беше
част от съветския блок, е все още тясно свързана с Русия – икономически и
културно, а се намира и под влиянието на мощната пропагандна дейност на Кремъл.
Но сега България застана твърдо на страната на Украйна. Неотдавна премиерът Кирил Петков посети украинския президент Володимир Зеленски, а след това изрази увереност, че Украйна ще спечели тази война. Преди две седмици Путин спря газа на България, но още преди това българското правителство беше обявило, че работи за прекратяването на зависимостта си от “Газпром”, пише още вестникът.
Петков и гръцкият му колега
Мицотакис наскоро дадоха старт на проект за изграждане на терминал за втечнен
газ в Егейско море, който от 2023 година ще обслужва и други страни от ЕС.
“Този натиск от страна на Путин няма да успее”, категоричен е българският премиер.
И понеже той управлява в коалиция с българските социалисти, които дотук блокират по-сериозна помощ за Украйна, включително доставките на оръжие, наскоро той дари в полза на Украйна една своя месечна заплата и призова във Фейсбук сънародниците си да сторят същото, припомня “Ди Велт”.
През последните години най-вече възходът на популистките и антиевропейски партии застрашаваха единството на Европа. То пострада и от последиците от дълговата криза, кризата с бежанците и от Брекзит. Но ЕС преодоля всички тези кризи, а евроскептиците днес са в отстъпление.
Най-вече Полша реагира отрано и
решително срещу руската заплаха. Вицепремиерът Ярослав Качински, който дълго
време играеше в един отбор с унгарския премиер Виктор Орбан, сега го обвини, че
е “сляп” за престъпленията на Кремъл. В Словакия пък се опасяват, че
могат да са следващите, нападнати от Русия, и също обърнаха гръб на Орбан, пише
още “Ди Велт”.
“Особено на градската средна класа и на добре образованите млади българи им писна от погрешния начин, по който се управлява страната им”, пише германското издание “Ди Велт” в статия посветена на “проблемните страни в Европа”.
Наред с България, Унгария, Полша, Чехия, Словения, Румъния и Хърватия са другите страни, спрямо които най-вече трябва да се приложи правилото да се спазва върховенство на закона като условие за достъп до еврофондовете.
Президентът на Полща Аджей Дуда, Виктор Орбан и премиерът на Словения Янез Янша. Снимка: Die Welt
Статията започва с предупреждение, че “потъпкването на законите и размахът на корупцията в ЕС са много по-големи, отколкото знаят повечето хора. И няма значение дали на власт са премиери, представящи се за консерватори, социалдемократи или либерали”.
“Стотици хиляди българи демонстрират това лято в множество градове срещу буржоазно-националистическото правителство”, пишат авторите Филип Фриц и Кристоф Шилц. Те припомнят, че България е далеч назад от всички останали страни в ЕС в класацията на Transparency International за възприятие за корупция.
“На срещите на лидерите на ЕС премиерът Бойко Борисов винаги играе в Брюсел ролята на добрия европеец, но сега е под натиск от протестиращите. ЕС редовно критикува отсъствието на независимо правораздаване в страната, а нов доклад оцени, че в България има “сериозен риск за медийния плурализъм”, допълва “Ди Велт”.
