Костадинов опита да изгони недудобни медии от пресконференция (видео)

Костадинов опита да изгони недудобни медии от пресконференция в БТА. Лидерът на “Възраждане” заяви, че не желае да дава пресконференция в присъствието на журналисти от “Дневник”, “Клуб Z” и Mediapool защото това според него не са български медии и “обслужват чужди интереси”.

„Принципите и честта ни не позволява да общуваме с подобни жълто-кафяви отходни канали на Американското посолство“, добави той.

След като няколко минути той настояваше репортерката на медията да напусне залата за пресконференции, Костадинов попита дали домакините от БТА няма да “съдействат” – вероятно очаквайки тя да бъде изгонена с охрана. Уви, това не се случи и лидерът на “Възраждане” прекрати пресконференцията, без да отговори на нито един въпрос и без дори да направи обещаното изявление.

Костадинов опита да изгони недудобни медии от пресконференция

Красноречивото мълчение на ГЕРБ в изборната нощ (видео)

След напускането на залата беше даден импровизиран брифинг. В него председателят на “Възраждане” начерта основните цели на партията в 48-ото Народно събрание.

„Единственият мандат, който „Възраждане“ ще подкрепи, е мандатът на „Възраждане“. Ние имаме готов състав на кабинет“, подчерта той.

“Преговорният екип много ме развесели. Ще започнем разговори с всички сили в парламента за влизането на България в еврозоната. Това ще унищожи държавата и икономиката”, допълни Костадинов и уточни, че ако няма кабинет, се отива на нови избори.

Нашият коментар

Крайно неприемливо е народен представител да дели хората и да лепи етикети на определени медии, само защото не харесва съдържанието им. Явно Костадин Костадинов върви по пътя на Бойко Борисов, който нарича журналистите “мисирки” и на Волен Сидеров, който е влизал и във физически сблъсъци с журналисти. Това не просто е вредно за медиите. Това е вредно поведение за цялото общество.

Костадинов определя българска медия, собственост на българско юридическо лице, като “чуждестранен агент”. Интересно как би приел присъствието на журналисти от ВВС или ZDF на пресконференция? Дали и към тях би подходил по този начин?

Някои вероятно го аплодират за това поведение. Но истината е, че всички ние като общество допускаме подобно поведение да се толерира. Политици обиждат и гонят журналисти, нарушавайки редица български и международни закони и директиви. Политици дават “брифинг” от диван, джип или в зала, но само пред одобрени от тях медии, вероятно и с написани и одобрени предварително въпроси. Така цялата картина се изкривява. Няма кой да зададе неудобните въпроси. Няма и кой да им отговори.

А ето и част от въпросите, чиито отговори нямаше как да чуем:

Ще продължи ли “Възраждане” да гласува с ГЕРБ и ДПС по основни теми, както до момента?

Източник: Стража

Би ли участвала партията в коалиция с други, получили доверие на изборите, въпреки предизборните си заявки и обещания?

По какъв начин е изразходвана субсидията на партията при последните избори?

Как се отчитат “безотчетните” пари на депутатите на партията за гориво, кафе и храна, за които Елена Гунчева твърди, че са отивали лично при лидера на партията?

Видео: bTV

Костадинов опита да изгони недудобни медии от пресконференция

Read more

Спас Иванов: Изгонването на руските дипломати намали коментарите от тролове (видео)

Спас Иванов: Изгонването на руските дипломати намали коментарите от тролове – това заяви ИТ специалистът в “ДЕНЯТ с В.Дремджиев”. Той беше гост, за да коментира атаките срещу “Дневник” и “Капитал”.

По думите на специалиста по киберсигурност изгонването на руските дипломати е оказало съществено влияние над социалните мрежи и най-вече – над страниците на различни медии. Той даде за пример страницата ни Gospodari във Facebook, в която действително новините, свързани с Украйна и войната, до преди месец бяха обект на хиляди коментари, основно от фалшиви профили. След изгонването на определените като шпиони дипломати обаче, тролските коментари са далеч по-малко.

Цялото интервю с него можете да гледате тук:

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика

“Вероятно парите се бавят”, обясни Спас Иванов.

В стремежа си да имат максимално силно вляние хакерите атакуват основно журналисти и медии, които си позволяват открито да показват, че не са съгласни с руската агресия. Това налага затягане на сигурността на потенциалните мишени на атаки. Крие и рискове за сигурността на самите засегнати лица, обясни още Спас Иванов.

Спас Иванов: Изгонването на руските дипломати намали коментарите от тролове

Read more

Хартиените дневници в училищата остават в миналото

От следващата учебна година всички училища в страната трябва да водят дневниците си само в електронен вид. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката.

Директор на столично училище използва електронния дневник за предизборна агитация

Същото изискване се въвежда и за детските градини, центровете за подкрепа на личностно развитие и останалите образователни институции.

iStock

Решението заменящо хартиените дневници с електронни бе прието още през 2016 г. Досега обаче директорите можеха да избират как да водят документацията на учебните заведения.

Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование на МОН вече е напълно готова. Образователните институции имат всички необходими условия да въведат електронния дневник.

Все по-трудно в училище: Според децата материалът е сложен и не е за тяхната възраст

Услугата е безплатна и ще спести много средства за отпечатване на хартиени дневници.

Около 200 000 лв. са били похарчени за хартиени документи през последната учебна година.

iStock

Училищата ще могат да избират дали да използват безплатната услуга на МОН или да използват софтуерни продукти на външни доставчици срещу заплащане.

Всички електронни дневници ще се съхраняват във формат PDF за срок от пет години и ще бъдат разпечатвани само при необходимост.

От идната учебна година отпада и воденето на хартиени лични картони. Хартиени могат да останат ученическата книжка и личната карта, посочиха от МОН.

Хартиените дневници в училищата остават в миналото

Източник: NOVA

Read more

След 77 години откриха кой е предал Ане Франк

Откриха кой е предал Ане Франк и семейството ѝ на нацистите.

Ново разследване води до самоличността на човека, който предава Ане Франк и нейното семейство на нацистите след 2 години криене.

Франк умира в концлагер през 1945 г, а нейният дневник, публикуван след смъртта ѝ, става най-добре запазеното и подробно описание на живота на евреите по време на войната.

78 години по-късно. Денят, в който бяха спасени 50 хиляди български евреи

Екип от специалисти, в това число бивш агент на ФБР, историци и други експерти, посвещават 6 години на разследването си. Използват съвременни технологии за пробиване на “студени случаи”, благодарение на компютърен алгоритъм, който да търси връзки между хиляди хора. Работа, която по принцип би отнела стотици часове, информира BBC.

Wikipedia

Експертите стигат до заключението, че евреин на име Арнолд ван дер Берг, нотариус, който по това време е водил съвсем спокоен живот в Амстердам, е предал Ане и семейството ѝ.

Ван ден Берг е бил член на Съвета на евреите в Амстердам – институция, която е била задължена да налага нацистки вярвания в еврейските райони. Съветът е бил разпуснат през 1943 г., а членовете му били изпратени в концлагери.

Близо 2/3 от младите хора в САЩ нямат представа, че 6 милиона евреи са убити при Холокоста

Той е успял да се размени с тази съдба и се предполага, че е снасял информация на нацистите.

“Когато ван ден Берг губи всичките си протекции, възпиращи го да бъде пратен в лагер, е трябвало да предостави нещо много ценно на нацистите, с които е имал контакт, за да осигури безопасност за себе си и съпругата му”, обяснява бившият ФБР агент Винс Панкоук пред CBS 60 Minutes.

Wikipedia

Разследващият екип споделя, че им е било трудо с откритието, че най-вероятно друг евреин ги е предал. Но също са открили, че Ото Франк, бащата на Ане, може да е знал за предателя и да го е запазил в тайна.

Открито е копие от анонимна бележка, изпратена към Ото Франк, която именува Арнолд ван ден Берг като предателя.

България: цялата истина за спасяването на евреите

Панкоук казва пред 60 Minutes, че антисиметизмът може да е причината, поради която това не е било публична информация.

“Може би си е мислел, че ако го повдигне на тема, само ще хвърли още масло в огъня,” допълва Панкоук. “Не трябва да забравяме, че самия той [Арнолд ван ден Берг] е бил евреин, което го е поставило в една ужасна ситуация и той е направил каквото е могъл, за да спаси живота си.”

Wikipedia

Ван ден Берг умира през 1950 г.

Къщата-музей на Ане Франк излезе с изказване, че са много впечатлени от работата на изследователския екип.

Музеят не е участвал директно в разследването, но е предоставял много полезна информация в архивите си.

Източник: BBC
Снимки: Wikipedia

След 77 години откриха кой е предал Ане Франк

Read more

Жена разкри, че цял живот майка ѝ я е лъгала, че е инвалид (снимки)

Жена разкри как майка ѝ е “откраднала детството ѝ”, като в продължение на 30 години умишлено е симулирала, че има сериозно заболяване.

Жена разкри, че през целия ѝ живот майка ѝ е лъгала, че е инвалид

38-годишната Хелън Нейлър от Нотингам е била на седем години, когато майка ѝ Елинор ѝ е казала, че има миалгичен енцефаломиелит. Това е т.н. синдром на хроничната умора, който уж я приковава в инвалидната количка.

През цялото си детство момиченцето само се грижило за себе си. Животът ѝ се въртял единствено и само около болестта на жената, която я е родила. А за капак на всичко ѝ било съобщено, че баща ѝ има сърдечно заболяване.

Обратът в историята идва чак през 2016 г. Тогава майката умира, а дъщерята отрива нейните дневници. В тях тя научава смразяващата истина. Повече от 30 години Елинор е ходила на шопинг и на обяд, когато Хелън не била в къщата. А пред нея се преструвала, че спи по 18 часа на ден.

По думите на вече зрялата жена, майка ѝ е имала Синдром на Мюнхаузен. Това е психологическо състояние, при което някой симулира заболяване. Най-често обаче родителят представя детето си за болно.

В новата си книга “Моята майка, Мюнхаузен и аз”, Хелън обяснява:

Жена разкри, че през целия ѝ живот майка ѝ е лъгала, че е инвалид

“Нейните манипулации ме принудиха да се жертвам и да правя непрестанни компромиси, защото тя изглеждаше зле, а аз го правех, защото я обичах”.

“Всичко, което знаех за себе си – моята самоличност и моето възпитание – се основаваше на убеждението, че съм дъщеря на двама родители с физически увреждания. Само дето това беше лъжа”. допълни още тя.

“Това е идеалното скривалище за някой, който се преструва на болен”

По нейни думи, за болестта, която Елинор твърдяла, че има, няма лечение.

“Това е идеалното скривалище за някой, който се преструва на болен”, посочи Хелън.

В дневниците пишело още, че като бебе била оставяна сама с часове, докато родителите ѝ се забавлявали навън. Когато не можела да заспи, дори и давали уиски, за да спре да плаче.

Жена разкри, че през целия ѝ живот майка ѝ е лъгала, че е инвалид

Когато била на 10 години, Елинор и казала, че баща ѝ Алън може “да умре всеки момент поради сърдечно заболяване”. През целия живот тя се посветила на грижата за тях, но когато срещнала съпруга си, всичко се променило.

Майката отказала да приеме новия член на семейството, а по-късно и двете ѝ внучета.

“Все още се чувствам така, сякаш никога няма да разбера цялата история, никога няма да разбера какво се е случило”, казва Хелън сега.

Жена разкри, че през целия ѝ живот майка ѝ е лъгала, че е инвалид

“Има дни, в които нищо не ми изглежда истинско, в които не знам на кого мога да се доверя”, завършва тя.

Жена разкри, че през целия ѝ живот майка ѝ е лъгала, че е инвалид

Източник: Daily Mail

Read more

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика.

Защо магистрала в България струва два пъти повече от магистрала в Германия – и защо качеството е в пъти по-ниско? Как се строи булевард без план и одобрение за строеж? Какво прави властта с парите на данъкоплатеца? Законни и морални ли са действията ѝ в името на гражданите? Работят ли държавните служители за обществения интерес или използват своите позиции за лично облагодетелстване?

Работата на журналиста според Спас Спасов е не просто да задава тези въпроси, а да не спира, докато не получи отговори – докато не стигне до истината. От 2005 година той е кореспондент на „Дневник“ и „Капитал“ във Варна, а през последните пет години развива и проекта „За истината“ – независима платформа в подкрепа на критичната и разследваща регионална журналистика, финансирана от Фондация „Америка за България“. Спас е специализирал в САЩ и Холандия, завършил е курса „Медиите в интернет“ в Центъра за обучение и квалификация на журналисти в Париж. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ – България).

Още надолу: България вече е на 112-то място по свобода на словото

Често той и мрежата от журналисти, с които работи в страната през платформата „За истината“, са сред малцината задаващи неудобните въпроси, а мъчно достигнатите отговори – най-близкото до истината за работата на местните управници и разходването на публични средства.

И въпреки опитите на властимащите да спрат или затруднят разследванията им, Спас, Емилия, Венелина, Дияна, Иван, Елена и другите им колеги от „За истината“ неуморно търсят отговори. Така те осветляват работата на заемащите публични длъжности и ги държат отговорни за действията им.

Примерите за това са много:

През октомври 2021 година Министерството на икономиката спира опита за скрита приватизация на публично предприятие в Пловдив след материали на Спас Спасов по темата, публикувани в „Дневник“ и „Капитал“. Негово разследване за двете медии преди две години разкрива, че за ремонта на варненски булевард са похарчени над 130 милиона лева, което е четири пъти по-висока цена от тази за километър от автомагистрала. А на всичко отгоре част от булеварда се срутва малко след края на строителните работи.

„Самият факт, че една тайна е станала публична, вече е победа. В противен случай истината щеше да остане скрита“, казва Спас. „Така развиваме имунната си система като граждани.“

Разследване на Емилия Димитрова от Севлиево – един от авторите на „За истината“, довежда до отстраняването на управителя на Дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово заради конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.

През миналата година материали на Венелина Попова от Стара Загора за дарения на санкциониран по американския закон „Магнитски“ български депутат установяват законови нарушения и редица допълнителни нередности.

Но триумфът на истината често има висока цена. Авторите на критични материали са подложени на натиск. Имената им са очерняни в жълтите медии, а заплахи получават както те, така и техните семейства. Често срещу тях и техните медии се водят скъпи съдебни дела, които изтощават ресурсите им и ги поставят за дълго в отбранителна позиция.

Именно тези предизвикателства провокират Спас да създаде „За истината“ през 2017 година. Година по-рано в „Дневник“ той публикува серия от разследващи материали за начините, по които частни регионални медии са финансирани с публичен ресурс, и какво се случва с журналистите, работещи в тях. Поредицата материали констатира тъжния извод, че „Регионалната журналистика се продава евтино и се купува масово“.

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика
Ленко Ленков от Фондация „Америка за България“, Спас и колеги на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“

„Картината, която разследването очерта, беше изключително тревожна“, обобщава Спас. За да получат финансиране, издателите на регионални медии се превръщат в обслужващ персонал на властта, а губещи са гражданите. „Липсата на местни медии като „куче пазач“ води до фатално манипулиране на информацията, която гражданите получават, но и до пълна безконтролност на местните власти“, категоричен е Спас. Това прави възможни парадокси като съществуването на предаване в частна радиостанция в Габрово, платено от местната администрация, в което „водещи“ са нейни служители. „Никой не би повярвал, че това е възможно, докато не го чуе с ушите си, или не види документите за отпуснатото публично финансиране“, коментира Спас.

„Средата, в която работят колегите в Севлиево, Шумен, Хасково, Харманли, Стара Загора, е несравнимо по-трудна [от тази в столицата и големите градове]“, обяснява той. „Там „ответният удар“ идва много по-бързо. А когато си обект на атака в малкия град, в буквалия смисъл на думата е проблем дори да се разходиш по улицата.“

Тревожните заключения за регионалната журналистика са повратна точка за Спас и решаващи за появата на платформата „За истината“. Идеята за нея идва след негово посещение в редакцията на „ПроПублика“ в Ню Йорк – независима журналистическа организация, работеща в сферата на разследващата журналистика. Това се случва по време на пътуване в САЩ през 2013 година за участие в програма на World Press Institute с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Основната част от финансирането на ProPublica в размер на 10 милиона долара годишно се осигурява от един дарител – фондацията „Сандлър“. Останалата част се набира от физически лица и други неправителствени организации. Това осигурява на „ПроПублика“ независимост от корпоративни интереси, свобода на действие и сериозен финансов гръб. Спас адаптира този модел за българската реалност и така през 2017 година, с финансовата подкрепа на „Америка за България“, се ражда независимата онлайн платформа за разследваща регионална журналистика „За истината“.

„Само допреди пет години колегите, които работят в Смолян, Севлиево и Шумен, в Бургас, Стара Загора и Харманли, изобщо не се познаваха. Сега знаят, че има и други „мохикани“ като тях и това им дава повече кураж. Не е лесно да си сам, но когато има общност, която да застане зад теб, имаш силите да се справиш“, казва Спас.

Освен независима трибуна и мрежа от съмишленици, платформата организира обучения и предоставя юридическа закрила на разследващи журналисти от страната.

Успехите не закъсняват. Днес платформа „За истината“ е търсен партньор от български и международни медии, като и от неправителствени организации като фондациите „Антикорупционен фонд“ и „Фридрих Науман“. Кореспондентската мрежа на „За истината“ е ключова за създаването на „Черна книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издавания от „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец. За своите разследвания журналистите, работещи за „За истината“, са удостоявани и с редица отличия, сред тях са награди от конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“, награда „Паница“ за гражданска доблест, както и три награди „Златен ключ“ на „Програма Достъп до информация“ – две от които за самия Спас.

Репортер на „Господарите“ с отличие от конкурса за журналисти „Валя Крушкина“

„Най-голямата награда е усещането, че си изпълнил една от най-важните задачи пред журналистиката – да работи за промяна, за това животът на хората да става по-добър, по-справедлив“, казва той.

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика
Спас в дискусия за бъдещето на регионалните медии в България на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“. Снимка: АЕЖ – България

Стремежът за промяна към повече свобода и справедливост го мотивира още през годините, когато прохожда в професията. В края на 80-те системата се пропуква, а Спас е сред хората в професията, които първи в България започват да се занимават с „критична журналистика“. Това е „псевдонимът“, зад който по това време оцеляват опитите за разграничение от партийната пропаганда на комунистическия режим.

Започва работа във варненски седмичник в началото на повратната 1989 година и още с първите статии си спечелва неприятели. Критичните му материали за системата на военни обучения за подрастващи предизвикват дебат, непознат в годините на „униформено“ единомислие. Но репортажите на Спас за принудителното изселване на български турци от района на Североизточна България през лятото на 1989 година са приети като откровено опасни за режима. За щастие, няколко месеца след публикацията на текстовете Берлинската стена пада и започва демократизацията на страните от бившия Източен блок.

Спас вярва, че демократизацията е процес, в който журналистиката играе фундаментална роля. Смята, че „само така свободата може да бъде гарантирана – чрез поддържането на открит канал за комуникация между гражданите и хората, на които те са делегирали правото да ги управляват. Журналистиката прави този диалог възможен и трябва да натиска „червения бутон“ на алармата всеки път, когато хората с власт се опитат да заглушат или подменят този разговор.“

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика
Журналистът Спас Спасов

Но според Спас журналистиката е много повече от посредник, тя е и морален компас. „Почти всяко [журналистическо] разследване се развива по две „писти“ – едната на закона, другата – на морала“, казва той в интервю за бюлетина на „Програма Достъп до информация“. „Ребусът, който непрекъснато трябва да решаваме в работата си на разследващи журналисти, е къде е границата между двете, кое натежава повече. Защото неморалното често се оказва напълно законно… В моята работа съм намерил решението в един принцип на американската журналистика, който гласи: „Не питай кое е законно и незаконно, а кое е морално и неморално. Спомни си, че робството някога е било законно.“

Спас смята, че днес журналистиката е изправена и пред още едно тежко предизвикателство. „Ролята на критичната журналистика ще става все по-отговорна, защото с експлозията на социалните мрежи тя вече загуби битката за бързина на информацията“, смята той. „Задачата ѝ оттук нататък все по-устойчиво ще се фокусира в това да обяснява фактите, да дава отговор на въпроса „защо?“, да търси новини зад новините, да доказва и да опровергава.“

Защото приема професията си като кауза, Спас ѝ посвещава вече над три десетилетия от живота си. Като журналист в различни печатни и електронни медии през годините разследва неправомерното разходване както на средства от националния бюджет, така и на европейски фондове, работи по случаи на лошо управление и злоупотреба с власт, търси истината за нерегламентирани взаимоотношения между държавни служители и частни фирми.

През септември тази година Спас участва в конференция „Нови хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute в партньорство с АЕЖ – България и с подкрепата на „Америка за България“. Основна тема на събитието бяха предизвикателствата пред медиите по света – сред които „натиска на икономическите кризи и все по-стесняващите се канали за финансиране на независимите медии, натискът на социалните мрежи, които трайно замениха рационалния и дълбок поглед към новините с „бързата емоция“. Сред темите на конференцията бяха растящото недоверието към журналистите, популизмът, и обезценяването на професията във време, в което всеки може да е репортер, стига да има интернет и телефон в ръцете си.“

В България това обезценяване е особено осезаемо, смята Спас. „Според проучване на Галъп Интернешънъл в България независимостта на медиите е нещо, което дълбоко не интересува хората“, с тревога споделя той. Една от причините за това според него е липсата на базови познания по медийна грамотност в учебните програми. „Резултатът от това е липса на елементарни познания у младите българи за ролята на свободната журналистика“. Според него в страни като САЩ и Франция подобни образователни програми от години са част от обучението в училище. А усилията на Асоциацията на европейските журналисти това да се случва и в българските училища са стъпка в правилната посока и дават надежда.

България е последна в ЕС по медийна грамотност и най-благодатна за дезинформация

„Нека не очакваме младите хора да се вълнуват бурно и масово от политика и това, което се случва у нас и по света“, казва Спас. „Времето за това идва по-късно – с усещането, че си част от общност. Но критичният рефлекс трябва да бъде формиран още в училище“, категоричен е той. В това вижда и нова роля за журналистиката – да бъде ориентир в морето от съдържание, да възпитава усет за точността на фактите и нулева толерантност към езика на омразата и дезинформацията.

Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика

Източник: Фондация “Америка за България”

Read more

Германска журналистка: “България притежава невероятен потенциал“

“България притежава невероятен потенциал“ – това обяви германска журналистка, пише Дойче Веле.

Вие участвахте в обмен на журналисти в България. Защо избрахте точно България?

Сузан Еберлайн: Мисля, че България избра мен. След участия в Стокхолм и Рим по програмата “Еразъм”, както и в други журналистически проекти в чужбина, исках отново да посетя една непозната страна, да я опозная и да работя като временна кореспондентка. Инициативата на Международната журналистическа програма (IJP) и на Фондация “Конрад Аденауер” (KAS) предлага точно тази възможност и затова кандидатствах. Югоизточна Европа, както и кирилицата бяха голямо предизвикателство за мен, което приех с голяма радост.

Какви са впечатленията ви от България и българите?

Сузан Еберлайн: България има 7000-годишна история и това се усеща много силно. Родена съм в ГДР през 1988 г. и в работата си в Тюрингия често работя върху теми, свързани с комунистическото минало и паметта. Затова беше много интересно да видя големите прилики между България и ГДР по времето на социализма и как пътищата им се разделят след падането на Берлинската стена.

Преходът и трансформацията в България сякаш още не са довършени. Имам следните наблюдения: бившият комунистически елит все още заема важни позиции и влияе върху медиите, политиката и икономиката; младите и умни българи предпочитат да търсят късмета си в чужбина, като това изтичане на мозъци може да се усети особено в здравеопазването. Тези, които остават в страната, се надяват на ново начало, но чакат импулс отгоре, като по времето на социализма, когато държавата се е грижела за всичко и е нямало лична инициатива. Това все още си личи в България, въпреки че страната притежава невероятен потенциал.

Кое беше най-вълнуващото ви преживяване в България?

Сузан Еберлайн:Посещенията ми в парламента две седмици след изборите през юли бяха изключително вълнуващи. Сградата прилича на малък дворец, но обноските там не са много аристократични. Репортерите искат да ловят цитати и обграждат политиците като хищници плячката си и, въпреки пандемията, почти никой не спазва дистанция. За мен тези сцени перфектно символизираха политическия хаос, в който страната се намира в момента.

Друго много интересно събитие беше срещата с германския посланик Кристоф Айххорн, която организира ръководителят на медийната програма на Фондация “Конрад Аденауер” Хендрик Зитиг. Посланикът е бивш журналист и имахме много да си приказваме.

Немската телевизия ZDF: България е най-корумпираната страна в ЕС (видео)

Кое беше най-хубавото място, което посетихте?

Сузан Еберлайн:Много ми хареса София, защото разходката из града е като пътуване назад във времето. Следи от дългата история се виждат навсякъде. Скалите в Белоградчик също много ме впечатлиха. Ходила съм и на Седемте рилски езера, които са просто магически. Знам, че са много популярни и масово посещавани, но когато бях там през седмицата нямаше хора и успях да се насладя на пейзажа.

Кои предразсъдъци за България и българите бяха най-бързо разсеяни?

Сузан Еберлайн:Нямах никаква представа за България, нито пък някакви предразсъдъци. Може би си представях българите малко мълчаливи, което бързо беше опровергано. Повечето българи бяха много гостоприемни и любезни с мен.

България в момента е едва на 112-о място в класацията по свобода на медиите – последна от всички държави-членки на ЕС. Какъв беше Вашият опит със свободата на медиите в България?

Сузан Еберлайн:Това ми беше много любопитно, защото в Германия свързват този проблем най-вече с Полша и Унгария. В България политиката, бизнесът и медиите са много тясно обвързани. Малък брой предприемачи притежават голяма част от медиите и заглушават критичните гласове. “Дневник”, като независим вестник, пише критично и затова е обект на силен тормоз и критики. Например като замразяват банковите сметки на вестниците или завеждат съдебни дела срещу редакционния екип, пречейки на журналистите да си вършат работата.

Как оценявате работата и качеството на българските медии? Как беше работата Ви в редакционния екип на “Дневник”?

Сузан Еберлайн:Мога да говоря само за редакционния екип на “Дневник”: Журналистите там отразяват събитията независимо и критично и разчитат на сериозни източници, което определено ги прави една от качествените медии в страната. По време на престоя ми една от водещите теми бяха опитите за съставяне на ново правителство с мандата на партията на Слави Трифонов, на които се гледаше много критично. 

Написахте седмична колонка за България във вестниците “Зюдтюрингер Цайтунг” и “Дас Фрайе Ворт”. Колко голям беше интересът към вашите репортажи и към България като цяло?

Сузан Еберлайн: Изненадващо голям! Никога не бях получавала толкова много съобщения от читателите. Мнозина от тях ми писаха за техните собствени спомени от България и изразиха благодарност за моята колонка. Някои ми писаха, че, когато четат моите текстове, имат чувството сякаш те самите пътуват из България. Много съм доволна, защото регионален вестник като нашия, който повече отразява местни събития, обикновено няма кореспонденти и репортажи от чужбина. Мисля, че читателите се радваха да пътуват с мен из България.

Германска журналистка: “България притежава невероятен потенциал“

Сузан Еберлайн с шефа на медийната програма на Фондация “Конрад Аденауер” Хендрик Зитиг

Какво, според Вас, трябва да се знае за България в Германия?

Сузан Еберлайн:Че България не е само “Слънчев бряг” и “Златни пясъци”, а много повече! Тези два курорта определено не са за мен, защото не са автентични. Да, почиващите там изливат много пари в страната, но ще остане ли така в дългосрочна перспектива? Малко ме е страх, че евтиният манталитет на туризма по Черноморието слага имидж на цялата страна и ще изплаши чуждите туристи.

Бихте ли отишли ​​отново в България?

Сузан Еберлайн: Без съмнение, да! Има още много вълнуващи теми, които бих желала да проуча. Също така бих искала да пътувам още повече из страната. Има още толкова много да се види!

Кои неща от България ви липсват в Германия?

Сузан Еберлайн:Голямото желание на българите да общуват и да разговарят. Те просто обичат да отделят много време за разговори – без значение колко спонтанно възникват или колко въпроси им задавам. Ще ми липсва и евтиният обществен транспорт. Обиколих страната предимно с автобус и влак, и то само за няколко лева. И много ще ми липсва лютеницата в Германия, но вече съм намерила рецептата в интернет.

Какъв съвет бихте дали на всеки, който пътува за България?

Сузан ЕберлайнПътувайте не само за Черноморието, но и в София, във вътрешността на страната, ходете по планините. Свържете се с хората, задавайте им въпроси и се наслаждавайте на една многолика страна.

Read more

Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.

Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г., съобщава Дневник.

В началото на седмицата юридическата фейсбук общност “Правна лудост” разкри, че проблемната монография, която е обект на проверка за плагиатство, вече има втора версия от 618 страници – с 80 страници по-тънка от първоначалната (издадената през 2015г. от “Нова звезда” е с обем от 698 страници).

След обвиненията в плагиатство книгата на Петър Илиев излиза с 80 страници по-малко

Във видеото ви припомняме най-ярките моменти от скандалното интервю на Петър Илиев.
Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.

Съкратеният вариант е предаден и в Етичната комисия на Софийския университет, която се занимава от средата на август с казуса има ли съвпадения межу оригинала на книгата на Илиев и защитената през 2008 г. докторска дисертация на доц. д-р Наталия Киселова “Парламентарен контрол”.

Комисията обаче разполага с екземпляри и от двата варианта (този от 698 и този от 618 страници).

Съдиятa пo aдминиcтpaтивнo пpaвo в София Bacил Πeтpoв също потвърди за оригинала от преди шест години, който е в по-големия обем. Той обяви публично, че e изпpaтил нa Eтичнaтa ĸoмиcия личния си eĸзeмпляp от ĸнигaтa на Петър Илиев. Тя е в oбeм от 697 cтpaници (разликата идва, че някои броят и последната празна страница, а на други – не).

Още една бройка от съкратения вариант в Националната библиотека

От Националната библиотека “Кирил и Методий” съобщиха, че издателството вече е предало в отдел “Депозит” два броя от книгата. Доскоро в библиотеката нямаше нито един екземпляр от нея, въпреки че има подобно законово изискване.

“Дневник” научи, че през 2016 г. на “Нова звезда” е съставен констативен протокол за липса на депозирани екземпляри от “Компетенцията на Народното събрание”, но въпреки това книги не са получени.

На 13 август – няколко дни след началото на проверката срещу Илиев в Софийския университет, е занесен само един екземпляр. Обемът му е от 618 страници, тоест съкратен. От издателството го депозирали като оригинален от 2015 г., въпреки че кеширана версия в “Гугъл” пази информация от продажбата на книгата както на страницата на “Нова звезда”, така и на големите електронни книготърговци “Озон” и “Стор.бг” и там се вижда ясно, че книгата е от 698 страници.

Тази седмица, след медийните публикации, че се е появил нов вариант на изданието, от “Нова звезда” са занесли втора бройка в националната библиотека. Тя отново е в редуциран обем, като отново се декларирали, че това е оригиналът.

“Дневник” потърси издателството за обяснение, но оттам отказаха да говорят. Три дни по-рано сътрудничка на “Нова звезда” обясни, че в издателството не са печатали наново книгата, а са получили няколко броя от по-тънкия й вариант от автора. “Не знам откъде ги е взел”, каза служителката. “Клуб Z” пък цитира издателството, че авторът искал да “поправи грешката”.

Двата варианта са в Етичната комисия

С редуциран екземпляр от 618 страници разполага и деканът на юридическия факултет на СУ Даниел Вълчев. На въпрос на “Дневник” откъде я има той отговори, че я е получил от автора с обяснението, че това била книгата от 2015 г.

Съкратеният вариант е предаден и в Етичната комисия. Там обаче разполагат и с издадената преди шест години книга от 698 страници.

Всички, които имат първоначалния вариант на книгата от 698 страници, го притежават още от 2015 г. От Националния институт на правосъдието казаха, че са купили книгата с обем 697 страници през 2015 г. от книжарницата на “Нова Звезда” в Съюза на юристите в София. Те разполагат с платежен документ за това, който е с конкретната дата.

“Дневник” очаква отговор и от библиотеката на Конгреса на САЩ, където книгата е налична в пълния си обем. От Националната библиотека заявиха, че не са я предоставили по договора си за книгообмен. Те не разполагали досега с екземпляр от изданието. Това според тях означава, че авторът или издателството са изпратили “Компетенцията на Народното събрание” в престижната библиотека. Тя освен че посочва, че страниците са 697, дава достъп и до съдържанието, в което библиографията започва на 657 страница. В редуцирания вариант, лансиран за оригинален, такава страница не съществува.

Личен екземпляр на съдия в пълен обем за Етичната комисия

Юридическият сайт “Де факто” съобщи в петък, че съдиятa пo aдминиcтpaтивнo пpaвo в София Bacил Πeтpoв e изпpaтил нa Eтичнaтa ĸoмиcия личния си eĸзeмпляp от ĸнигaтa в по-големия обем.

Съдия Васил Петров сочи като доказателство свой имейл от 2015 г., когато си е купил книгата и тя е била с обем 697 страници.
Съдия Васил Петров сочи като доказателство свой имейл от 2015 г., когато си е купил книгата и тя е била с обем 697 страници.

“Cлeдя paзвитиeтo нa cлyчaя c интepec и любoпитcтвo. Рaзпoлaгaм c eĸзeмпляp oт paбoтaтa нa д-p Πeтъp Илиeв, зa ĸoятo ce твъpди в мeдиитe, чe e изтeглeнa oт пeчaт и нeoтĸpивaeмa”. Това зaявявa юpиcтът пред “Де факто”.

В имeйл дo комисията тoй пocoчвa: “Πpeдocтaвям cвoя eĸзeмпляp oт ĸнигaтa нa д-p Πeтъp Илиeв в oбeм нa 697 cтp. (пocлeднaтa 698-a cтp. e ocтaвeнa пpaзнa), ĸaтo пoдпиcвaм ĸнигaтa нa c. 1 и cлaгaм cвoй пapaф нa c. 101, 201, 301, 401, 501, 601. Moля, cлeд oтпaдaнe нa нyждaтa oт нeгo, дa ми въpнeтe eĸзeмпляpa”. Съдия Петров е приложил и копие от свой имeйл oт 5 юни 2015 г., от който се вижда, че тогава книгата е била в пълния си обем.

Съдията заявява още, че e гoтoв личнo дa cвидeтeлcтвa пpeд ĸoмиcиятa зa пpидoбивaнeтo нa ĸнигaтa и вĸлювaнeтo й в библиoгpaфcĸи oпиc в имeйл нa 5 юни 2015 г. cyтpинтa. “Toвa oзнaчaвa, чe нaй-ĸъcнo в дeня пpeди тoвa cъм ĸyпил ĸнигaтa oт няĸoя ĸнижapницa в Coфия и тя e билa нaличнa зa пpoдaжбa имeннo в oбeмa oт 697 cтp. – виднo oт пpилoжeнaтa oт мeн paзпeчaтĸa oт имeйл”, ĸaзвa той.

Книгата е налична и в електронните каталози на множество библиотеки

Сред тях и тази на Конгреса на САЩ, на Висшия адвокатски съвет, Нов български университет,/ Националния институт на правосъдието. Там е посочено, че обемът й е 697 или 698 страници. Разликата идва, че на някои места броят и последната празна страница, а на други – не.

Ето някои от тях:

Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.
Съдържанието на книгата може да се види както в американската, така и в българските библиотеки.
Съдържанието на книгата може да се види както в американската, така и в българските библиотеки.
Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.
Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.
Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.
Доскоро това (горната част на снимката) беше информацията за книгата на страницата на издателство "Нова звезда". Броят на страниците вече е поправен.
Доскоро това (горната част на снимката) беше информацията за книгата на страницата на издателство “Нова звезда”. Броят на страниците вече е поправен.

Съкратената книга на Петър Илиев се представя като оригинала от 2015 г.

Източник: Дневник

Read more