Родители нападнаха млада лекарка в Шумен (видео)

Родители нападнаха млада лекарка в Шумен, показва репортаж на NOVA.

По време на нощно дежурство родители на дете се нахвърлят върху 25-годишната лекарка д-р Айлин Ахмед. Майката дори опитва да я души. Случилото се е от нощта на понеделник срещу вторник.

„Сестрата ми звънна и каза, че има няколко души с едни и същи оплаквания. Веднага отреагирах, прегледах ги, разпитах ги и обясних какъв е редът”, разказа Ахмед.

Нов случай на агресия над медици в Самоков (видео)

Според нея случаят не е бил спешен, но въпреки това тя е казала, че ще ги прегледа и ще помогне.

„Когато влязох в регистратурата, за да обсъдим със сестрите реда на нещата, мъжът блъсна вратата. Агресивно ни каза, че детето е болно, има коремна болка и е със същите симптоми като останалите”, каза лекарката.

По думите ѝ дежурните веднага са се обадили на дежурния педиатър. „Бащата на детето започна да се държи по-арогантно, започна да използва нецензурни думи. Казах на сестрата да звънне на полицията и го помолих да напусне, докато дойдат полицаите. Той започна да се държи още по-агресивно. Започнаха нападки, тръгна срещу мен с цел нападение и в този момент дойде охраната и го изкара навън”, добави Айлин Ахмед.

Конфликтът обаче продължава. „Изкараха го навън. В този момент съпругата на този мъж, т.е. майката на детето, ме нападна. Имаше опит за удушаване с думите: „Ще ви убия, ще направя всичко за детето си”, въпреки че ние се опитвахме да направим всичко за детето ѝ”, посочи още младата лекарка.

Тя е категорична, че не е имало забавяне в прегледа или нещо, което да е провокирало хората. „Отреагирахме на минутата, нямаше такова нещо”, каза Ахмед.

Запитана дали според нея е можело да се действа по-адекватно и дали лекарите са допуснали някаква грешка, тя заяви, че такава не е имало.

„Ще търся правата си. Не искам този случай да остане безнаказан. Не искам това да продължава”, добави тя.

От полицията потвърдиха, че работят по случая и предстои да бъдат изяснени всички обстоятелства.

Родители нападнаха млада лекарка в Шумен

Read more

Близо 20% от лекарите у нас са пенсионери, сред тях и над 80-годишни

Близо 20% от лекарите у нас са пенсионери, сред тях и над 80-годишни, пише OFFNews.

Над 55 години са 53,5 на сто от лекарите у нас, които са общо 29 604 за страната. Това сочат данните на Националния статистически институт към края на 2021 г. На пенсионна възраст – над 65 години, са 18,6 на сто. Aктивно работят и над 80-годишни медици. Някои от най-възрастните представители на хуманната професия споделят и своята мотивация за труд на тази възраст.

Застаряването на лекарите е сред сериозните проблеми на ръководствата на лечебните заведения. Според главния лекар на МБАЛ-Търговище д-р Иван Светулков в такива условия се работи много трудно.

“Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира”. Това коментира д-р Красимир Панчев, председател на Лекарската колегия в Кюстендил.

„Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, но нито един не го иска“. Така мисли 80-годишният завеждащ лечебната дейност в сектора по фтизиатрия към отделение „Пулмология и фтизиатрия“ на държавната болница „Д-р Стамен Илиев“ в Монтана д-р Цветан Петров.

Мотивира ме любовта към професията, казва 85-годишният общопрактикуващ лекар Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото й измерение не е без значение.

Близо 20% от лекарите у нас са пенсионери, сред тях и над 80-годишни

„Индекс на болниците“: Има недостиг на лекари и сестри в над 70% от лечебните ни заведения

Проблемът със застаряването на лекарите е свързан и с липсата на млади практикуващи медици – до 35 години.

Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на сто от всички. По думите на директора на болницата в Чирпан д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Националното сдружение на общинските болници, младите лекари идват за малко и бързо си отиват. Те най-често намират реализация в чужбина.

Най-младият сред личните лекари в Русенско – 45-годишният д-р Айдън Джиниев казва, че причината е прекалено голямата натовареност с административна дейност, липсата на професионално развитие и време за адекватна почивка и отпуск. По думите му, за да бъде тази специалност желана, трябва да се облекчи административната дейност.

Каква е картината в страната?

Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област. От тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21. Това съобщи Милена Караиванова, началник на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.

Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болницата в Чирпан през последната година, каза директорът й д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Националното сдружение на общинските болници. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болницата са напуснали трима млади специалисти. Най-често намират реализация в чужбина, обясни д-р Неделчо Тотев. Той е категоричен, че трябва изключително спешно да се предприемат мерки от държавата, защото дефицитът нараства с всяка една година.

Най-възрастният общопрактикуващ лекар на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена.

От всичките 389 лекари, членуващи в местната колегия, 152-ма са над 61-годишна възраст, посочиха още от там. Средната възраст на лекарите сред мъжете е 58 години, а тази сред жените – 57.

Четиридесет и четири процента от сестринския персонал в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст. Това каза изпълнителният директор на здравното заведение д-р Александър Величков. Това са общо 64 души, сред които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 процента от лекарите. “Младите хора не остават в големите градове и това не е само при лекарското съсловие. Това е свързано с по-добро заплащане, семейство, деца, образование, култура”, коментира д-р Величков. Според него тенденцията е големите градове да стават все по-големи, а малките – обратното. Въпреки това към момента в кюстендилската болница няма недостиг на медицински специалисти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са завършили в България.

“Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира“. Така смята д-р Красимир Панчев, председател на Лекарската колегия в региона.

“Съсловието в малките градове е напълно обезверено, а въвеждащата се в момента електронна система не ни облекчава”, коментира още д-р Панчев. Той посочи, че вече има заявления от медицински специалисти, които декларират отказ да работят със здравната каса. Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга – ще доведе до увеличаване на заплащането”, каза още д-р Панчев.

В област Търговище работещите лекари в заведения за болнична и извънболнична помощ, както и в други здравни заведения, са общо 312.

Кадровият дефицит и застаряването на специалистите е сред сериозните проблеми на ръководствата на лечебните заведения. Според главния лекар на МБАЛ-Търговище д-р Иван Светулков в такива условия се работи много трудно. “По биологични причини или смърт много колеги отпаднаха от състава. Поради липсата на кадри или заради наложително излизане в по-продължителен болничен или отпуск, сме на ръба при съставянето на графици за подсигуряване на 24-часови дежурства“. В болницата в Търговище най-възрастните лекари са д-р Георги Георгиев и д-р Владимир Горанов, които са над 75-годишни.

По данни от статистиката в региона преобладават лекарите на възраст 55-64 години – 133-ма. Общо 16 са работещите медици възраст над 75 години, лекарите, а 49 са тези, които активно упражняват професията си във възрастовия диапазон 65-74 години. Медиците до 35 години са 33-ма.

Възрастовата структура на областната болница в Търговище, където работят 98 лекари и 228 медицински специалисти, показва, че процентът на младите специалисти е малък. При лекарите най-голяма е групата на работещите на възраст между 51-61 години – почти 38 процента, а на младите до 30 години – 11 на сто.

Общо 803 лекари практикуват на основен трудов договор в лечебните и здравни заведения в област Русе.

Най-много са лекарите във възрастовия интервал между 55 и 64 години – 298 души или 37,1 процента от всички работещи в областта, а на работещите над 75-годишна възраст – 2,6 на сто при 1,9 процента за 2020 година. Делът на младите лекари до 35-годишна възраст към края на миналата година е 16,3 процента или 131 души.

Близо две трети от редовните членове на Регионалната лекарска колегия (РЛК) към Българския лекарски съюз във Враца са в предпенсионна и пенсионна възраст, съобщи председателят на колегията д-р Ирена Мазнева.

От общо 612 лекари, членуващи в съсловната организация, 203-ма са на възраст 51-60 години, а 200 лекари – на възраст 61-70 години, сочи справката на РЛК-Враца към 30 юни тази година.

Само 25 са лекарите под 30 години. 72 техни колеги или 12 на сто от общия брой са над 70-годишна възраст и поне част от тях продължават да практикуват и след пенсионирането си. 

Макар и наскоро да навърши 80 години, завеждащият лечебната дейност в сектора по фтизиатрия към отделение „Пулмология и фтизиатрия“ на държавната болница „Д-р Стамен Илиев“ в Монтана д-р Цветан Петров все още е на работното си място. Той е единственият специалист по лечение на туберкулоза в област Монтана и е най-възрастният работещ лекар в региона. „Пенсионер съм от 17 години. Имам си всичко, които ми трябва да живея. На работното си място съм все още по две причини – да съм полезен на хората и да излекувам още болни преди да си отида от този свят, и защото никой друг лекар не иска да заеме мястото ми. Младите лекари завършват образованието си, а после повечето от тях поемат към чужбина.

Други се насочват към по-платените дейности в медицината у нас. Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, но нито един не го иска. Никой не специализира в лечение на туберкулоза и до сега няма кой да ме смени“, сподели възрастният лекар. Той коментира, че туберкулозата все още е опасна, макар и не както преди 80-100 години. Лечението й е продължително и скъпо, а заради пандемията в последните две години много заразени не идваха да се лекуват. Сега имаме бум и отделението е почти пълно, сподели д-р Цветан Петров.

Над 55-годишна възраст са 70 процента от лекарите, практикуващи в област Смолян

Застаряването на населението в планинската област се отразява и на средната възраст на медицинските специалисти в региона. Едва 6.8 на сто са младите лекари до 35 г. В областта работят 305 медици. От тях между 55 и 64 г. са 135, а в групата от 65 до 74 г. попадат 66. Практикуващите доктори над 75-годишна възраст са 15, като в Смолян работи общопрактикуващ лекар на 80 г. В болнични заведения в областта има осем лекари над 75 г., а в извънболничната помощ – шестима.

Близо 20% от лекарите у нас са пенсионери, сред тях и над 80-годишни

Read more

Проблем: след 5 години всеки втори личен лекар ще е пенсионер (видео)

Проблем: след 5 години всеки втори личен лекар ще е пенсионер.

Българските младежи са сред най-неквалифицираните

Проблем: след 5 години всеки втори личен лекар ще е пенсионер (видео)

Кадровите проблеми в здравеопазването не са един и два. Такъв има и с личните лекари. Докато през годините общопрактикуващите медици се превърнаха в част от семействата ни, сега по места джипита няма.

“Статистиката показва, че в близко бъдеще ще сме изправени пред сериозен дефицит. Данните показват, че 88% от личните лекари са над 50-годишна възраст. След пет години всеки втори личен лекар ще е пенсионер.”

Това твърди Мария Ванкова от бТВ. Тя проследява малките населени места и присъствието на доктори там.

Във видеото е взета за пример община Трън. Там има 52 населени места, които се връщат в миналия век. От този месец е останал един общопрактикуващ лекар там. Другият е напуснал кабинета си след 22 години работа.

Проблем: след 5 години всеки втори личен лекар ще е пенсионер (видео)

Източник: бТВ

Read more

Д-р Роберт Рейдак, който върна зрението на майка и децата ѝ, ослепени при бомбардировка

Когато домът на Олена в град Северодонецк в Източна Украйна попада под обстрел, тя прикрива двете си деца със собственото си тяло, пише Свободна Европа. Тримата оцеляват, но не се разминават без сериозни наранявания. Майката и синовете ѝ – петгодишните близнаци Назар и Тимур – са ослепени.

Сега обаче Олена отново вижда, а синовете ѝ също имат шанс да си възвърнат зрението. Това стана възможно благодарение на доктор Роберт Рейдак – професор в Медицинския университет в полския град Люблин и завеждащ Клиниката по офталмология в университетската болница.

Поставиха бележка със заплахи върху колата на бежанка от Украйна (видео)

От началото на войната, която Русия започна, д-р Рейдак съветва своите колеги в Украйна как да помагат на ранените. Понякога се налага да организира евакуацията на хората до Люблин, където самият той и колегите му да ги оперират. Такъв е случаят на Олена и синовете ѝ.

Д-р Роберт Рейдак, който върна зрението на майка и децата ѝ, ослепени при бомбардировка
Атаката, която ранява семейството, е от сутринта на 11 март – две седмици след като Русия нападна Украйна.

„Отидох до кухнята и видях бомбата да влиза през прозореца ми. Всичко стана толкова бързо, че не знаех какво се случва. Само я видях как лети към мен“, казва Олена Селичзянова пред Би Би Си. Тя разказва как е паднала на колене и е издърпала двамата си синове зад гърба си, за да ги предпази от взрива. След това не помни нищо.

ДБ поиска Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата

Олена, Назар и Тимур са ослепени от осколките от снаряда. Парчета метал и стъкло се забиват в ръцете и лицата им. Имат тежки изгаряния. В окото на Олена попада парче стъкло. Тримата са извадени от останките на апартамента и са заведени в болница в Северодонецк, но бързо става ясно, че нараняванията им са твърде сериозни и трябва да бъдат преместени.

Офталмологът от Лвов д-р Наталия Прейс попада на историята на семейството и изпраща снимките им на своя професор от университета Роберт Рейдак.

Той знае, че те трябва да бъдат оперирани веднага, но пътуването от Източна Украйна ще им отнеме поне седмица заради непрекъснатите бомбардировки.

„Те идват от ада“, казва проф. Рейдак пред Би Би Си. „Майката беше напълно сляпа, можеше само да се протегне, за да докосне децата си. Те бяха толкова гладни и уморени, когато пристигнаха, че само ядяха, спяха и плачеха.“

Д-р Роберт Рейдак, който върна зрението на майка и децата ѝ, ослепени при бомбардировка

Патрон – кучето-талисман на украинските сапьори (видео)

Майката претърпява операция на двете очи. Сега тя е възстановила зрението си почти напълно. Един от синовете ѝ – Назар, обаче е загубил едното си око. Неговото възстановяване и това на брат му Тимур, който също има травма на окото, ще отнеме по-дълго време, но лекарите се надяват, че момчетата накрая ще могат да виждат.

Преди войната Олена работи като готвачка в училището в Северодонецк. Сега обаче не иска да се върне в родния си град. Една от причините е, че домът ѝ е напълно разрушен при бомбардировката. Олена си търси работа и жилище в Полша, а проф. Рейдак ѝ помага и с това.

От началото на руската военна инвазия в Украйна д-р Рейдак дава онлайн консултации на колегите си в болницата в Лвов и в други украински градове.

Той работи заедно с бившата си студентка д-р Наталия Прейс и помага с евакуацията на пациенти, които имат нужда от помощ, която лекарите в Лвов не могат да им окажат. Медицинският университет в Люблин изпраща лекарства и медицински консумативи в Украйна.

Бежанците от Украйна вече надхвърлят 4 милиона

Сега проф. Рейдак и екипът му се подготвят да оперират близнаците Назар и Тимур отново, а след това ще очакват нови пациенти, пристигащи от Украйна.

Д-р Роберт Рейдак, който върна зрението на майка и децата ѝ, ослепени при бомбардировка

Източник: Свободна Европа

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Read more

МОН уличи професор в плагиатство за две научни титли

Венелин Терзиев, професор и университетски преподавател, е получил две научни титли с плагиатство. Това сочи проверка извършена от Комисията по академична етика (КАЕ) към Министерството на образованието и науката (МОН).

Петър Илиев не приема становището на СУ за установено плагиатство

През 2021 г. министър Николай Денков възложи проверка на дисертациите на Терзиев. Сигналът, по който МОН започна проверката, е срещу четирима докторанти, чийто научен ръководител е Терзиев. Сред тях е и бившият служебен министър на икономиката Даниела Везиева.

МОН уличи професор в плагиатство за две научни титли
Facebook/venelin.terziev1
Открито е нарушаване на авторски права в дисертациите му за придобиване научните степени “доктор” и “доктор на науките” в професионалното направление “Икономика”.

Швейцарски професор обвини министър Николова в плагиатство в нейна дисертация

В първия случай е установена висока степен на плагиатство (22,2%) в научен труд на тема “Въздействие на активни политики и програми върху пазара на труда”, защитен във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” през 2014 г. Сред установените нарушения са некоректни цитирания, излагане на данни с неуточнен произход и съвпадение на текстове с публикации на други автори.

При втората проверка е установено плагиатство при придобиването на научната степен “доктор на науките” през 2015 г. В дисертацията “Предизвикателства пред социалното програмиране в контекста на насърчаване на социалната активност и регулирането на социалното развитие чрез активни политики” са плагиатствани 231 страници от общо 374. Това е 61,8% от научния труд. Отново има неточни и подвеждащи цитирания.

МОН уличи професор в плагиатство за две научни титли
Facebook/venelin.terziev1

Ректорът на ТУ-Варна бе официално уличен в плагиатство

Не е установено плагиатство при проверката на публикации за заемане на професорска длъжност.

В личния си профил във Facebook Терзиев коментира ситуацията.

“Смятам за липса на професионализъм изтъкването на лични мотиви при приемане на обществен ангажимент. […] Приемам сигнала срещу мен като проява на грозна лична вендета и опит за сриване на престижа на българските университети.”

МОН уличи професор в плагиатство за две научни титли

Източник и снимки: bTV, Facebook/venelin.terziev1

Read more

Управляващите обмислят пациентът да не е “вързан” към един личен лекар

Управляващите обмислят пациентът да не е “вързан” към един личен лекар, пише Mediapool.

Пациентите да не са ограничени да посещават само един личен лекар. Те да могат да се обръщат към различни специалисти по обща медицина. Това е една от промените, които управляващите обмислят в здравния сектор. Тя е наред със замяната на клиничните пътеки, дотации за млади лекари и увеличено производство на здравни кадри. Насоките за промени бяха очертани от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Антон Тонев (“Продължаваме промяната”) по време на дискусия “Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени” във вторник.

Пациентите да не са ограничени с един личен лекар

Като една от екстравагантните идеи, които да бъдат обсъдени, Тонев представи възможността за излизане от регламента на личен лекар и преминаване към регламент на специалисти по обща медицина, които както и специалистите в извънболничната помощ да се конкурират за пациентите. По думите му пациентите ще избират спрямо качеството на предлаганата услуга и личния контакт. Идеята е пациентите да не бъдат ограничени за определен период от време само в посещаването на един лекар.

“По този начин доходите на специалистите по обща медицина ще зависят от броя пациенти, които ще прегледат. Няма да се получава един “студен резерв” от пациенти, върху който да стъпват доходите на общопрактикуващите лекари”, обясни Тонев. Сега личните лекари получават плащания за брой записани пациенти в листата им.

В края на 2023 пилотно отпадане на клиничните пътеки

Тонев съобщи, че към края на годината управляващите ще представят проект за преход от финансиране на болниците с клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ). Идеята е в края на 2023 година ДСГ пилотно да се внедрят в няколко болници от всеки вид: държавни, областни, общински и частни.

Тонев даде заявка, че няма да се правят резки промени в сектора, а ще се търси обществена подкрепа. “Поехме властта в едно много размирно време с много кризи. Част от тях са сравнително преодолени. В следващите 2 месеца ще представим някои наши законодателни инициативи, ще се опитаме да ги аргументираме и да съберем максимална подкрепа. Всяка рязка промяна дори с добри намерения, не винаги води до добри резултати”, посочи той.

Управляващите обмислят пациентът да не е "вързан" към един личен лекар
Дотации за млади лекари

Управляващите предвиждат законодателни промени с акцент върху развитието на младите лекари и медицински сестри. Тонев съобщи, че в Националния рамков договор за 2023 година ще залегнат конкретни политики по доходите на младите специалисти. Предвижда се участието на млади специалисти в определени медицински дейности да бъде дотирано през специална добавка към стойността на клиничните пътеки (докато все още се работи с тях).

Когато млад специалист до 31-32 години участва в основната процедура, която носи финансиране по клиничната пътека, да има добавка, която да отиде при младия специалист”. Това поясни Тонев. По този начин ще се увеличат доходите на младите кадри. Те са толкова нужни на фона на застаряващите кадри у нас.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров съобщи, че средната възраст на лекарите в страната е 53 години, а 63% от всички лекари са над 50 години. Още по-тревожна е ситуацията при сестрите. Близо 30% от тях са над 60-годишна възраст и на 31% от медицинските сестри им предстои пенсиониране през следващите 10 години, съобщи Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.

Свръхпроизводство на кадри

Тонев съобщи, че ще се работи и за разширяване на възможностите за кариерно израстване, въвеждане на мандатност за ръководителите на клиники.

По отношение на кризата с недостига на медицински сестри управляващите възнамеряват да заложат на увеличено производство на кадри, включително и разкриване на още филали на висшите училища, които да обучават децицитните специалисти.

“Истината е, че ние имаме нужда от свръхпроизводство, за да задоволим нуждите на вътрешния пазар, заяви Тонев.

Управляващите предвиждат още да развият системата на амбулаторните процедури и диагностичните услуги да станат по-достъпни.

И още промени

Здравният министър проф. Асена Сербезова също очерта някои от набелязаните краткосрочни и дългосрочни промени в сектора.

Една от краткосрочните мерки е оптимизиране броя на болниците в страната. По думите ѝ увеличения брой лечебни заведения създава предпоставки за недостиг на медицински специалисти. Друга мярка е да се разтоварят сестрите, които са дефицитни, от определени задачи, които могат да се изпълняват от кадри с друга квалификация.

Предвижда се също въвеждането на единни задължителни правила за минимални възнаграждения на персонала и разпределението на допълнителните средства за всички участници в лечебно-диагностичната дейност в държавните и общински болници. Целта е да се преоодолее съществуващия дисбаланс във възнагражденията.

Сербезова каза още, че се обмисля увеличение на държавната субсидия за обучение на медицински сестри. По думите ѝ общините също трябва да бъдат привлечени в процеса по задържане на медицинските кадри като се изготвят регионални политики. В това число влизат и социални стимули като предоставяне на жилище и възможност за записване на деца в училища и детски градини.

Ще се работи и в посока повишаване на трудовите възнаграждения.

Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов също очерта някои от насоките за промени в сектора, по които ще се работи: “Огромен процент от клиничните манипулации с еднодневен характер може да се реализират в доболничната помощ, но е нужна апаратура и подготвени кадри, което не може да стане за няколко месеца и дори за година”. Михайлов каза още, че трябва да бъде въведена единна система за специализация на кадрите. Друг приоритет пред управляващите е преразглеждането на здравната карта, определяща необходимостта от лечебни заведения и медицински кадри в страната.

Депутатът от Демократична България и зам.-председател на здравната комисия в парламента д-р Александър Симидчиев съобщи, че до момента сред пристигналите от Украйна в България има 51 лекари и 68 медицински сестри, които са готови да останат и да работят в страната ни, ако в рамките на по-малко от година България признае дипломите им. Той съобщи, че за признаването на дипломите на пристигналите от Украйна ще се търси съдействие от Министерството на здравеопазването и, ако има нужда и от Народното събрание. По думите му проблемът с езиковата бариера може да бъде решен в рамките на година с курсове в ИЧС.

Управляващите обмислят пациентът да не е “вързан” към един личен лекар

Read more

Мъж нахлу във ваксинационен кабинет с юмруци и заплахи (видео)

Мъж нахлу във ваксинационен кабинет с юмруци и заплахи към медицинско лице. Случката е от Регионалната здравна инспекция в града под Балкана. Тя е заснета от охранителна камера.

Ром: Аз съм калашник, автомат, помпа (видео)

Мъж нахлу във ваксинационен кабинет с юмруци и заплахи (видео)

От кадрите се вижда как мъжът размахва ръка на фелдешера. След това и юмрук пред лицето й.

Полицията се е отзовала незабавно на сигнала и са прегледани записите от всички охранителни камери. Все още не е установена самоличността на мъжа. Междувременно директорът на здравната инспекция вече е подал жалба по случая.

“Дойде при мен много разтревожена фелдшерката и ми докладва, че мъж е нахлул в кабинета и се опитал да я удари. През цялото време е крещял: “Бог ще ви накаже! Вие сте убийци! Бог ви вижда! Бог знае какво да прави!”. И избягал. Даже най-интересното е, че фелдшерката го разпознава като наскоро ваксиниран пациент. Ваксинацията е пожелание, ние никого не караме насила. Дошъл е, ваксинирал се е. Като и през това време е говорил почти същото. Не мога да си обясня тази агресия към медиците и това отношение към тях.”

Коментарът е на д-р Орлин Димитров – директор на РЗИ Враца.

Мъж нахлу във ваксинационен кабинет с юмруци и заплахи видео

Източник: БНТ, бТВ

Read more

Медик в Германия пресъздава усилията на лекарите срещу коронавируса в картини (видео)

Медик в Германия пресъздава усилията на лекарите срещу коронавируса в картини, съобщава bTV.

Младежът рисува картини от реанимацията и представя пандемията под друг ъгъл.

За Симон връзката между медицина и изкуство е най-естественото нещо на света. Изкуството винаги е носел в себе си, започва да рисува още като дете. Баща му е лекар и той приема медицината просто като професията на родителя.

Медик в Германия пресъздава усилията на лекарите срещу коронавируса в картини (видео)
Снимка: btvnovinite.bg

Докато съдбата не обърква плановете му. Завършва образованието си за медицински работник и започва работа в германска болница. Следва и изобразително изкуство и така започва да запечатва на платната си всичко, случващо се в болницата.

„В моите картини основният фокус не е върху пациентите. Да, виждаме ги понякога, но те не са основното. Акцентът е върху това, което се случва, какво преживявам. Аз рисувам моите картини, изследвайки какво се случва“, споделя Симон Сържасентана.  

Рязко в живота на Симон навлиза коронавируса. Той преобръща всичко. Дългите часове дежурства затварят плътно вратата към изкуството, докато негови колеги не му подават отново ключа.

Снимка: btvnovinite.bg
И така там, където приключват новинарските картини от болницата, започва изкуството на Симон.

Но то е различно, защото младият мъж е част от този пъзел, а не само посетител.

„Това, което вплитам в моите картини, е, че аз съм част от всичко това, става дума и за мен. Затова мога да покажа тази близост, която цари в болницата. Мисля, че ако не си част от всичко това, е невъзможно да го постигнеш. Мисля, че картините ми създават това усещане, че показват всичко такова, каквото е – отвътре“, казва още Симеон.

В началото той е притеснен дали картините му няма да бъдат възприети като спектакъл, възкръснал от трагедията. При първата си изложба пред колеги и приятели изпитва страх как ще възприемат те творбите му.  

Снимка: btvnovinite.bg

И така без да си даде сметка, Симон открива вдъхновение във време, когато повечето хора са го изгубили. С картините си пренася във вечността тези, превърнали се в символ на години, които никой от нас не очакваше да преживее.

„Моите картини показват хората от болници, хората под маските, кои са те всъщност. Не съм предполагал, че с картините ще уловя важен за историята момент, но се радвам, че мога да го покажа от близо, от моята перспектива, като някой, който е част от цялата тази история“, смята Симон.

Снимка: btvnovinite.bg

Може би и в този момент Симон е в болницата, за да запечата с фотоапарата си миг, който след това ще оживее на платното. След години, когато всичко това свърши, да ни накара да си спомним за хората, помогнали ни да се изправим на крака.

Медик в Германия пресъздава усилията на лекарите срещу коронавируса в картини

Източник и видео: bTV

Read more

Какво правят докторите в операционната, докато пациентът не чува?

Питали ли сте се какво правят докторите в операционната, докато пациентът не чува? Отговор на този въпрос дава настоящата любопитна статия.

Законно ли е да си смениш пола в България? (видео)

Какво правят докторите в операционната, докато пациентът не чува?

Тиха музика – често класическа – сериозни, безизразни лица и мълчание. То се прекъсва единствено от повелително “Скалпел!”, “Затворете!” или леко напрегнато “Какви са показателите?”. Това е стереотипът, насаден от филмите за атмосферата в операционната зала.

Той обаче няма нищо общо с реалната операционна, в която работят съвсем нормални хора. Те се държат като всички нас – според характера и ситуацията.

И не спазват някакъв ритуал на уважение, само защото в ръцете им лежи упоен, безпомощен човек.

Просто си вършат работата и отпускат напрежението като всички останали.

Различните случаи

Някои може да са по-тихи и сериозни и дори наистина да слушат класическа музика. Но операционните зали са пълни и с “нещата от живота”, понякога дори доста отвъд добрия вкус.

Уважаван хирург във Великобритания, например, наскоро загуби правото да практикува професията си, защото е оставял инициалите си върху черния дроб на пациентите си.

Хирург изписал инициалите си върху черния дроб на двама пациенти

Пациент пък осъди преди няколко години анестезиолог от щата Вирджиния, САЩ, защото си е правил неуместни шеги, докато човекът е бил под упойка. Болният е помолил да му разрешат да записва по време на колоноскопията си. Идеята била да е сигурно, че няма да забрави инструкциите, които ще му дадат след това.

На записа обаче се чува как анестезиологът Тифани Ингам казва на упоения мъж: “След 5 минути разговор с теб преди операцията исках да те ударя в лицето”. И се подиграва с обрив по тялото му: “Сигурно е туберкулоза на пениса”.

Резултатът е присъдени 500 000 долара обезщетение на пациента.

До съд стига и случай от 2011 г., когато анестезиолог украсява със стикери лицето на пациентка под упойка, а сестра го снима.

Естествено, гаври и уронване на достойнството на пациентите са по-скоро изключение, а не правило в операционните зали.

Поведението в операционната зала дори е изследвано. Д-р Лаура Джоунс, специалист по медицинска антропология от университета Аймъри в Атланта, Джорджия. Тя е присъствала в 200 операционни по време на работа и е записала над 6000 разговора, за да изследва поведението на екипите.

Тя също установява, че хирурзите, анестезиолозите и асистентите им спорят, флиртуват, хвърлят неща из залата и си подмятат шеги.

Обичайно хирурзите и останалите в екипа клюкарстват, обсъждат с останалите новините, спортните събития, децата и внуците или кой на каква ваканция ще ходи, е установила Джоунс.

Тя обаче е станала свидетел и на случаи, когато медицинският персонал мята отпадъци през операционната към кошчето за боклук и празнува при точно попадение, танцува на пуснатата музика или пък хора от екипа отъркват крака един в друг, флиртувайки.

Чула е как пациентка в безсъзнание е наречена “гигантска” и екипът коментирал, че са нужни десет души, за да я мръднат.

Присъствала е и когато лекар е изхвърчал от операционната бесен, след като асистент без да иска му пръснал в окото от телесната течност на заразно болен пациент.

Обичайно шегите не са чак толкова солени, а по лекарските стандарти – изобщо.

Например за хирург, който извършва колоректална операция, е напълно нормално докато е над ректума на пациента да сподели с останалите колко вкусна шунка си е купил напоследък. С пълно описание на текстурата, сочността и вкуса на месото.

Или поне така твърди във форума Quora асистентът на оператора, който е държал ретрактора. Няма обаче причина да не му вярваме.

Друг потребител на форума пък твърди, че лекар от Аляска, който оперирал гърба на пациент, толкова е искал да покаже гениталиите на пациента на жена си, че ги снимал. Можем само да си представим какъв разговор е текъл по време на операцията…

Професионализъм

Може да звучи крайно гадно, но не бива да забравяме, че това няма отношение към самата операция. Лекарят може и да е заинтригуван от мъжките достойнства на пациента, но това не значи, че не си е свършил работата. И то по всички правила на медицината.

Освен това за пациента неговата собствена операция е изключително важна, стресираща и напрегната и съответно изисква съответното отношение.

В повечето случаи обаче в очите на операционния екип това е просто е рутинна и често скучна процедура.

Затова и започват вицове и разговори за времето, споделяне на плановете за уикенда, проблемите с децата, политиката. Често водещите хирурзи, бидейки алфа-мъжкарите в ситуацията, обичат да се отплесват. Във философстване държат речи на идейно ниво. Или се отдават на назидателни разсъждения от сорта на “Господ е Дядо Коледа за възрастни”.

Съвсем не е изключено затлъстели пациенти да стават повод за доста ехидни коментари. “Тази жена е огромна. Обадете се на аквариума, китът им е избягал”.

Или пък, дори и пациентът да е в съзнание заради процедура, която го изисква – например цезарово сечение, операторът да плюе злобно по свекърва си.

Освен невинните клюки и общите разговори, нещата могат и да станат и пиперливи, изпълнени със сексуални намеци.

Има хирурзи, които предпочитат да мълчат. А има и такива, които лесно избухват и започват да крещят и да обиждат асистенти и сестри. Или открито да флиртуват.

Всичко това е дразнещо и смущаващо, в някои случаи и много обидно. Но, от гледна точка на пациента, е добре.

Защото ако изведнъж всички в операционната млъкнат, това е сигурен знак, че нещо се е объркало.

И тишината е последното, което човекът на операционната маса би искал да чуе.

Какво правят докторите в операционната, докато пациентът не чува?

Източник: webcafe

Read more

Учени от Харвард разтълкуваха кошмарите и сънищата

Какво представляват сънищата? Защо са ни необходими? Имат ли смисъл? Възможно ли е да ги използваме за проникване в подсъзнанието? Да намерим решение на проблем и дори да направим брилянтно откритие? Съвременната наука засега няма еднозначен отговор на нито един от тези въпроси. Но учени от Харвард разтълкуваха кошмарите и сънищата.

Син на Арнолд Шварценегер разкри защо не ползва фамилията на баща си (снимки)

Учени от Харвард разтълкуваха някои известни сънища

„Основната пречка при изучаването на сънищата е изненадващо проста. Ние не помним повечето от тях”. Това казва Уилям Домхоф, професор по психология в Калифорнийския университет. Той е автор на книгата “Неврокогнитивна теория на сънищата”.

„По време на сънищата мозъкът ни работи. Може да се каже, че той мисли. Но го прави в съвсем различно биохимично състояние, отколкото по време на будност.” Това заявява пък Дейдр Барет, изследовател на съня от Харвардския университет. Той добавя още:

“Когато сънуваме, независимо дали е кошмар или красива приказка, тези части на мозъка, които отговарят за емоциите и визуалните образи, са по-активни. Но тези, където „живеят“ логиката и словесната информация, са пасивни.“

Имат ли смисъл сънищата? Въпреки че мозъкът мисли по различен начин насън, той е зает със същите теми, въпроси, страхове, идеи, които ни вълнуват в реалния живот. И многобройни проучвания потвърждават това, подчертава Барет.

„Разбира се, сънищата имат и смисъл, и значение! Дори само защото са свързани с истински емоционални преживявания и конфликти.“ Това пък са думи на Алън Айлър, психолог от Медицинския факултет на Мичиганския университет. „По същата причина не трябва да се търси дълбок смисъл или символично значение във всеки сън.”

“Сънищата са като мислите. Не всяка мисъл, която ни идва в главата, е умна, дълбока и важна. Същото е и със сънищата.“

„Повтарящите се от нощ в нощ сюжети всъщност са рядкост. Въпреки че може да ни се струва различно. Това е така, защото има повече шансове да запомним това, което се повтаря.“ Думите са на Домхоф.

Ако виждате един и същи сън, най-вероятно той е свързан с ключови защитни механизми, които се активират у вас в трудни ситуации. Или с обичайните ви начини за справяне с трудностите.

Летя някъде… и се събуждам

Често се случва да падаме, да пропадаме някъде, да летим надолу. Но вместо да паднем и да се разбием, изведнъж се събуждаме. Най-вероятно това е реакция на сигналите, които изпраща вътрешното ухо. Органът, отговорен не само за слуха, но и за равновесието. „Това се случва секунди преди да се събудите. Все още спите, но мозъкът вече започва да разпознава сигналите на вътрешното ухо и да ги възприема като информация за движения, въпреки че в действителност тялото е неподвижно.

Искам да закрещя или побягна, но не мога

А ако насън ни се иска да крещим, но не по никакъв начин не можем? Трябва да тичаме с всички сили, но тялото сякаш е от камък, не мърда нито крак, нито ръка? Това усещане може да се появи по време на фазата на бърз сън, или REM. Тя представлява 20-25% от нощната ни почивка. Мозъкът е активен, очните ябълки се движат бързо. Мускулите са напълно отпуснати. Тоест сякаш са парализирани. Именно това състояние на мускулите в съня може да се прояви като неспособност да управляваме тялото си. Нито да изкрещим, нито да бягаме, нито да се изправим. И без значение какъв кошмар изглежда това усещане насън, всъщност няма нищо страшно. Дори напротив:

„В противен случай в леглото бихме движили ръцете и краката си, повтаряйки движенията, които ни се присънват.“

Бихме размахвали юмруци, ако сънят ни „показва“ бой. Бихме крещели на висок глас, плашейки съседите. С всички сили щяхме да махаме с крака, когато сънуваме преследване. Бихме могли да изобразим нещо и от еротичните съновидения. Сънищата на човека са свързани с пътуване във времето, твърди сомнолог.

Но има и друго обяснение, по-скоро психологическо, отколкото физиологично.

„Ако ви се струва, че искате, но не можете да избягате от опасността в нощния кошмар, може би тази опасност символизира нещо много привлекателно за вас в реалния живот. И вие изобщо не искате да избягате от нея, въпреки че се страхувате. Или ви гризе чувство за вина за нещо и подсъзнателно вярвате, че заслужавате кошмар за наказание.“ Така Айлър обяснява кошмарите. Защо не помним всичко? Отговорът е абсурдно прост: който спи повече, помни повече сънища. Защо е така?

Първо, виновна е същата фаза на бързия сън. Именно по време на REM-фазата сънищата са като вълнуващ филм. Те са тези, които помним най-често. През нощта периодите на „бърз“ сън се удължават. Първият е само 5 минути, а по-близо до сутринта – до 40 минути. Следователно липсата на сън ни лишава от най-интересните сънища – нямаме време да стигнем до тях. И тогава не си спомняме какво сме сънували.

„Ако спите 6 часа вместо нормалните 8 часа, тогава губите не една четвърт от сънищата си, а почти половината. И то най-ярките и запомнящи се от тях.” Барет обяснява това в книгата си “Сънища по време на пандемия”. Ние обикновено помним сънища, ако внезапно се събудим по време на REM-фазата. При хронично недоспиване на организма не му е до това. Тъй като най-накрая сме му дали възможност за почивка, по-добре е да спи, както се казва, “без да се глези с филми”.

Източник: Актуално

Read more