Купуваме с 30% по-скъп хляб в сравнение с миналата година (видео)

Купуваме с 30% по-скъп хляб в сравнение с миналата година, предава NOVA.

Данните на Евростат отчитат рекорден ръст в цената на хляба не само за България, но и за целия Европейски съюз. Като причина се посочват сътресенията на световните пазари на храни заради войната в Украйна – затруднен износ на зърно, сериозен скок в цените на пшеницата, покачването в цената на природния газ.

Ръстът в цената на хляба се дължи на поскъпването на основните суровини, коментира собственикът на хлебопекарна в Пловдив Нестор Куцев.

И допълва: “Най-много се повиши цената на слънчогледовото масло. Тази на брашното се запази след отмяната на ДДС ставката. Тарифите на тока и горивата също сериозно влияят на крайната цена”.

Снимка: iStock

Рязкото поскъпване на хляба може да доведе до бунтове в ЕС

От бранша твърдят, че поскъпване на цената на хляба след 9-ти юли няма. Тогава с актуализацията на бюджета ДДС за хляба и за брашното беше намален до нула. Производителите у нас обясняват данните на Евростат с поскъпване на годишна база заради разходи за ток, газ и заплати. Сметката им показва, че ако ставката не беше паднала, то към момента щяхме да имаме още 20% скок в цената на хляба, което на практика означава ръст с 50 на 100 за  година.

Купуваме с 30% по-скъп хляб в сравнение с миналата година (видео)

Read more

Как домакинствата се справят с растящите цени и ниските заплати? (видео)

България е с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз – 332 евро, сочат данни на “Евростат”. За сравнение в Люксембург, където е най-висока, е 2257 евро.

Дори и след планираното увеличение в бюджета за следващата година, минималната заплата ще достигне до 364 евро. Така пак оставаме на дъното в ЕС по този показател.

Ще остане ли София без градски транспорт заради високите сметки за ток? (видео)

Как домакинствата се справят с растящите цени и ниските заплати?

Масово се усеща поскъпването на тока и на продукти от първа необходимост като масло, сирене, олио.

Как домакинствата се справят с растящите цени и ниските заплати?

Източник: bTV

Read more

България падна на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища

България падна на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища, пише в.Сега. Румъния ни изпревари още преди години. Но според най-новите данни на Евростат вече са ни задминали още шест държави – всичките от Източна Европа.

Оказва се, че “само” 85% от българите имат свой дом, докато в северната съседка цели 96.1% обитават къщи или апартаменти, които са си тяхно притежание. В Cлoвaĸия и Хърватия делът на собствените жилища също е много висок, над 90 на сто. Другите преди нас са Унгapия, Литвa и Πoлшa. В Западна Европа положението е много по-различно – значителен процент от населението живее под наем. В Германия например половината домакинства са наематели на имота, който обитават. Дeлът нa жилищнaтa coбcтвeнocт e ниcъĸ също в Aвcтpия –  55%, и в Дaния – 59%, coчaт дaннитe нa Евростат. 

Като цяло пpeз 2020 г. 70% oт нaceлeниeтo в EC e живялo в собствен дом, а останалите 30% са били под наем. 

Прави впечатление, че делът на собствениците у нас е висок и в групата на богатите, но и при хората с ниски доходи (при тях процентът е 81 на сто).

На практика за България се наблюдава лек спад в последното десетилетие – от 87% на близо 85 на сто. Това има своите обяснения. Поколенията се сменят, младите днес са много по-мобилни и затова по-често влизат в ролята на наематели. От друга страна цените на жилищата в големите градове у нас и особено в София вече са толкова високи, че все повече се говори за имотен балон. Затова мнозина кандидат-купувачи предпочитат да изчакват. 

Eто пълните данни за страните от ЕС за 2020 г. според Евростат:

България падна на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища

България падна на седмо място в ЕС по дял на собствените жилища

Източник: в.Сега

Read more

„Евростат“: Българите харчат най-много за храна и напитки

„Евростат“: Българите харчат най-много за храна и напитки, съобщава bTV.

Над 20 на сто от разходите на българите са за храна и напитки, сочат данните на „Евростат“ за 2020 г. Почти толкова домакинствата дават за вода, ток, газ и горива.

За транспорт отиват близо 12%, за култура и здравеопазване – приблизително по 7% от разходите. 

Около 5 на сто от разходите са за алкохол, цигари и ресторанти, а най-малко (около 1%) – за образование. 

„Евростат“: Българите харчат най-много за храна и напитки

Прогноза: През януари стойността на всеки 100 лева ще намалее с 10% (видео)

За сравнение, най-много за храна в Европейския съюз отделят румънците (25,1%), а най-малко Люксембург (8,2), при средно 13,5% за общността.

По данните на „Евростат“ най-големият разход за европейците са битовите сметки – ¼ от всички разходи отиват за вода, ток, газ и горива. 

Разходите за това перо са се увеличили с над 2% за година. Статистиците са категорични, че инфлацията се дължи на пандемията и противоепидемичните мерки.

„Евростат“: Българите харчат най-много за храна и напитки

Източник: bTV

Read more

Евростат: Допълнителната смъртност в България през септември е над 50%

Допълнителната смъртност в България през септември е над 50%, пише Dir.bg, цитирайки данни на Евростат.

Починалите в България през септември тази година са с 50,2% повече от средното за този месец в годините от 2016-а до 2019-а.

Според доклада на Европейската статистическа агенция, който сравнява допълнителните смъртни случаи с нивата им отпреди пандемията, България има най-голяма допълнителна смъртност в ЕС. Следват Литва, Гърция и Румъния – и трите над 30%.

Евростат: Допълнителната смъртност в България през септември е над 50%

Щом е вторник, няма значение, че умираме

Ройтерс отбелязва, че България страната в ЕС с най-нисък процент на ваксинирани срещу Covid-19. Тя е била най-силно засегната от пандемията от края на лятото и регистрира рекорди по брой починали заразени през последните седмици.

Според доклада миналата седмица в България са били направени 44 ваксинации срещу коронавируса на 100 души население. Това е най-малък относителен дял в Европа.

Като цяло допълнителните смъртни случаи в ЕС през септември са били 12%. Това е значително увеличение от юли, когато те са били 5%. Като цяло регионът е имал пик на допълнително починали през ноември 2020 г.

Сред страните с най-малка допълнителна смъртност през септември са Швеция и Белгия. Белгия имаше по-висока смъртност по-рано през пандемията.

Евростат: Допълнителната смъртност в България през септември е над 50%

Източник: Dir.bg

Read more

На дъното сме в европейска класация по навлизането на цифровите технологии

България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави членки на ЕС в класирането по Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., съобщи Европейската комисия.

Пускат туристически полети до стратосферата с космическа гледка за 50 000 евро (видео)

На дъното сме в европейска класация по навлизането на цифровите технологии

По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС.

Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29 на сто от населението на България на възраст от 16 до 74 години в сравнение със средно 56 на сто за ЕС.

Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват, посочват от Брюксел.

Що се отнася до свързаността, България достига едва 59% при цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет сред домакинствата с абонамент (средна стойност за ЕС: 77 на сто).

Страната ни също така изостава при разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 мегабита в секунда (Mbps) – 15 на сто, при средно 34 на сто за ЕС.

При мобилния широколентов достъп има висока степен на покритие с 4G мрежи, но покритието с 5G мрежи е нула процента за 2020 г. в сравнение със средно 14 на сто за ЕС.

Разпространението на мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско – 63 на сто (при средно 71 на сто за ЕС). Неотдавна приключилият търг за радиочестотен спектър за 5G мрежи е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър в определени обхвати. В резултат от търга беше постигнато значително подобрение в сравнение с 2020 г.Готовността за навлизане на 5G сега е 20.55 на сто при средно 39 на сто за ЕС.

По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена, смятат експертите на ЕК.

Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдатнасърчавани да ги използват. Освен това интензивното информиране как новата инфраструктура може да помогне на малките и средните предприятия да се цифровизират и да повишат равнището на уменията си може да има положително въздействие.

Феновете са озадачени след обяснение на Дуейн Джонсън защо уринира в бутилки във фитнеса (видео)

Използването на изкуствен интелект е по-широко разпространено от средното за ЕС. От друга страна повечето малки и средни предприятия все още не извършват електронна търговия. Едва 8 на сто от българските малки и средни фирми правят онлайнпродажби, а 3 на сто от тях  реализират трансгранични продажби. Към момента 8 на сто от оборота е от онлайн сегмента, като тези стойности са приблизително наполовина на съответните средните за ЕС.

По отношение на цифровата публична администрация остарялата правна уредба продължава да е основна пречка. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36 на сто от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64 на сто), а цифровите обществени услуги за гражданите са с резултат 57 от 100 (средно за ЕС: 75).

Независимо от това цифровите обществени услуги за предприятията и използването на отворени данни от публичните администрации са малко над средното за ЕС.

Националната стратегия в тази област и дейността на Държавнаагенция “Електронно управление” доведоха до обещаващи подобрения. Бяха предприети редица действия за работа с хората, с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление (с подкрепата на фондовете на ЕС).

Все още има забавяния в прилагането на електронна идентификация и електронния подпис, въпреки че се предлагат и други начини за идентификация. Беше дадено предимство на системите за подпомагане на решенията в областта на електронното здравеопазване, за да се подкрепят процесите на администриране в здравеопазването и кампанията за ваксинация срещу Covid-19, пише в съобщението.

Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС.

Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 на сто от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56%.

Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС.

Специалистите в областта на ИКТ съставляват 3.3 на сто от общата заетост. Този показател бележи нарастване в сравнение с 2019 г. (като стойностите достигат тези от 2018 г.), макар че това е малко като дял от работната сила предвид недостига на пазара на труда и по-бързото увеличение на средната стойност за ЕС, която сега е 4.3 на сто.

Жените обаче са 28 на сто от всички специалисти по ИКТ, което прави България лидер по този показател в ЕС.

Източник: Mediapool

Read more

34% от българите са в риск от бедност и социално изключване

33,6% от българите са в риск от бедност и/или социално изключване, сочат данните на Евростат за 2020 година. По този показател страната е втората най-зле засегната държава след Румъния. Има незначително покачване спрямо данните за 2019 година, когато в такъв риск живееха 33,2% от българските граждани.

Схема с фалшиви Covid-19 сертификати: документът струва 500 лева (видео)

Спрямо 2015 година нещата седят значително по-добре – тогава 43,4% от българите са били в риск от бедност и социално изключване.

Лидер по този показател през миналата година е Румъния, където 35,8% от населението живее в риск от бедност и социално изключване. Ситуацията в страната обаче се подобрява – през 2019 година този процент беше 36,3 на сто.

На обратния полюс са също три държави от бившия социалистически блок – Чехия (11,5%), Словакия (13,8%) и Словения (14,3%).

Разликата е не само между отделните страни, но и между регионите в тях. В Източна Европа рискът се повишава за живеещите в селските райони. В Западна Европа пък в градовете често рискът от социално изключване е по-голям, обясняват още от статистическата агенция.

Като цяло социалното положение на европейците през 2020 година се влошава – 21,9%, или 96,5 млн. души, са в риск от бедност и социално изключване. Година по-рано този дял беше 21,1%. През 2015 година обаче почти всеки четвърти европеец е живеел в този риск (24%).

42% от живеещите в домакинство от един родител и непълнолетно дете са в риск от бедност и социално изключване. Висок е рискът и за живеещите самотно възрастни хора.

Трудовият статус е един от основните фактори, който предопределя попадането на европейците в тази рискова група. Според данните през 2020 година 11,8% от работещите са в риск от бедност и социално изключване, както и 19,2% от пенсионерите. Същото се отнася до 66,2% от безработните европейци.

Източник: Инвестор

Read more

Близо 60 000 деца до 6-годишна възраст живеят в крайна бедност у нас

Близо 60 000 деца у нас на възраст до 6 г. живеят в крайна бедност. Страната ни е на второ място в Европейския съюз по този показател след Румъния.

Бедните пенсионери с 369 лв. пенсия са над 40 пъти повече от богатите

“Това е един цял град с такива деца с размерите на Велико Търново. След години тези деца, които са лишени от базови нужди, най-вероятно ще се превърнат във възрастни, които са с по-ниско образование, с по-ниски доходи, с по-лошо здраве. И вероятно ще бъдат това за социалната ни и за здравната ни система. Ето защо в тези първи години има най-голям смисъл да се инвестира”, каза Искра Стойкова от фондация “Тръст за социална алтернатива”.

От фондацията цитираха данни на Евростат, според които вероятността дете у нас да почине в периода на неговото раждане до навършване на 5-годишна възраст е 70% по-висока от средния показател за ЕС.

Средногодишно около 7000 жени в България раждат, като бременността им не е била проследявана редовно от акушер-гинеколог.

Междувременно започва кампания за подобряване на майчиното и детското здраве “С грижа от нула до три”. Целта е осигуряване на универсален достъп до лекарства на всички деца до 3-годишна възраст, пълноценно хранене, безопасна семейна среда и достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца.

Източник: БНР
*Снимката е илюстративна.

Read more

Евростат: Над 40% от работещите у нас няма да могат да си позволят отопление

Евростат: Над 40% от работещите у нас няма да могат да си позволят отопление

Над 40% от работещите у нас (130 000 души) няма да могат да си позволят отопление, съобщава bTV по данни от Евростат.

Евростат: Над 40% от работещите у нас няма да могат да си позволят отопление
снимка Булфото

Анализът е направен на фона на покачващите се цени на енергията в Европа. България е на второ място в списъка с най-висок процент на работещите бедни. Почти 3 милиона от работещите в ЕС не могат да си позволят домашно отопление.

През последното десетилетие ситуацията се е влошила в десетина държави членки на ЕС. Рязкото покачване на цените на електроенергията рискува да доведе до енергийна бедност още повече работещи. Такава е прогнозата на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

Шокът с цените в България: какви са причините?

В Хърватия има най-голямо процентно увеличение на работещите бедни. От 2009 г. насам там има ръст от 16,5%, следват Кипър – 10 на сто, Литва – 7,9 на сто, Словакия – 7,8 на сто, Испания – 6 на сто.

Праг на достойнство

ЕКП призовава Европейския парламент да предпази работниците от енергийна бедност. Това е възможно чрез въвеждане на “праг на достойнство” в проекта на директива за минималните работни заплати. Така ще се гарантира, че законоустановените минимални заплати осигуряват достоен стандарт на живот.

Те не могат да са по-малко от 60% от националната медианна брутна заплата и 50 на сто от националната средна брутна работна заплата.

Това ще позволи ръст на заплатите на над 24 милиона души в ЕС. В настоящия вид на проекта за директива на ЕС този двоен праг не фигурира.

Необходими са изменения, за да бъде въведен и за да се увеличи и броят на работниците. Това е най-добрият начин за постигане на действително справедливо заплащане, казват от ЕКП.

“В Европа има милиони нископлатени работници, които трябва да избират. Между това да отопляват дома си, да хранят добре семейството си или да плащат наема, въпреки че работят на пълен работен ден”. Така коментира ситуацията заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.

Евростат: Над 40% от работещите у нас няма да могат да си позволят отопление

Източник: bTV

Read more

Половината от пълнолетното население на ЕС е с наднормено тегло

Малко повече от половината (53%) от пълнолетното население на ЕС е с наднормено тегло, като цели 17% страдат от затлъстяване. Това сочат данните за 2019 г. на Европейската статистическа служба Евростат.

За проучването

Прочуването е на база на индекса на телесната маса (Body Mass Index – BMI), който използва височината и теглото на човек, за да изчисли мазнините в организма.

Според анализа, 45% от пълнолетното население на ЕС е с нормално тегло, а 3% с тегло под нормата.

Къде сме ние?

В България с наднормено тегло е 55% от пълнолетното население, което е малко над средното ниво за ЕС. Най-висок дял на хората с наднормено тегло се наблюдава във Хърватия и Малта –  по 65%, следвани от Чехия и Унгария – по 50%. Най-нисък е този показател в Италия (45), Франция (47%) и Люксембург (48%).

Половината от пълнолетното население на ЕС е с наднормено тегло

Анализът разкрива и ясна тенденция при нивата на образование. Делът на хората с наднормено тегло намалява с повишаването на образователното ниво. Докато делът на възрастните с наднормено тегло сред хората с ниско образование е 59%. При тези със средно образование той е 54%, а при висшистите – 44%.

Във всички страни членки на ЕС делът на мъжете с наднормено тегло е по-голям от този на жените. Най-драстични разлики се наблюдават в Люксембург (59% от мъжете срещу 38% от жените), Чехия (70% срещу 51%), Кипър (59% срещу 41%) и България (68% срещу 48%).  

С изключение на възрастовата група над 75 години, делът на хората с наднормено тегло нараства заедно с повишението на възрастта. В групата 18 до 24 г. с наднормено тегло са само 25%. Във възрастовата граница от 65 до 74 г. става въпрос за цели 66% от жителите на ЕС. Ситуацията е същата е сходна и при страдащите от затлъстяване – 6% срещу 22% при същите две групи.

Половината от пълнолетното население на ЕС е с наднормено тегло

Източник: Мениджър Нюз

Read more