Влизане в акаунт

Местните хора от години подават сигнали за черния дим от ТЕЦ “Брикел”. Властите издават актове, но всичко си продължава както преди. Сега премиерът видя “невероятно замърсяване”. Той заподозря “чадър” над предприятието и поиска проверка дали то е свързано с мистериозен “енергиен бос”, пише в свой материал за Свободна Европа Елица Симеонова.

Петък, 14 юли, малко след 14 часа. Гъст черен дим се носи около въглищната централа край Гълъбово. Пушекът излиза не само от комина, а и от самата сграда. Гледката не е необичайна за местните хора. Природозащитници непрекъснато предупреждават за замърсяването. Институциите са виждали същия черен пушек, но не са предприемали действия.

Сега пред централата е дошъл министърът на околната среда. Той излъчва онлайн опита си да направи проверка. Вижда се как е спрян от човек, който му казва, че теренът е частна собственост и трябва да изчака навън. Изразява съмнения в самоличността му, а след като министърът показва документ, мъжът отговаря, че всъщност е министър в оставка.

Така изглеждаше първият – неуспешен – опит на вицепремиера и министър на околната среда Борислав Сандов да направи проверка в ТЕЦ „Брикел“ край Гълъбово, област Стара Загора, в петък. В понеделник той отиде заедно с премиера Кирил Петков и двамата заедно с екипите им този път бяха пуснати в централата.

При изненадваща проверка: Петков установи обезпокоителни факти в ТЕЦ „Брикел“ (видео)

Те установиха „невероятно замърсяване“ в пъти над нормите по думите на Петков.

Сега ТЕЦ „Брикел“ е заплашена от затваряне. Премиерът поиска от ДАНС данни за собствеността на централата. Тя е свързвана с бизнесмена и бивш политик Христо Ковачки, без да е притежавана пряко от него, подобно на няколко други въглищни централи. Общото между тях е, че са посочвани от природозащитници като замърсители на околната среда.

Според управляващите именно собствеността на централата е причината за това институциите досега да не са предприели нищо, за да спрат замърсяването. Те смятат, че над предприятието има „чадър“, а премиерът Кирил Петков съобщи, че е поискал ДАНС да провери дали Христо Ковачки е свързан с централата.

Проверката

Вицепремиерът и екоминистър Борислав Сандов се опита да направи проверка в ТЕЦ „Брикел“ в петък. Като повод да посети централата без предупреждение Сандов посочи факта, че между докладите на местните служители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и това, което се вижда на снимки и видеоклипове от района, има разминаване.

„Очите ни не могат да ни излъжат, че това, което виждаме, е онова, което пише в докладите“, каза Сандов.

„Реших, че трябва да отида лично, без да информирам никого, включително нашите контролни органи на регионално ниво.“

От години периодично се появяват снимки и клипове, които показват как не само от комина, но и от цялата сграда на ТЕЦ „Брикел“ излиза гъст черен пушек. Видеото на Сандов от петък също показва как от цялата сграда се издига пушек. Същото се видя и на снимките, разпространени от правителствения пресцентър след посещението на Борислав Сандов и Кирил Петков от вторник.

При първия си опит да види какво се случва в централата обаче Сандов не беше допуснат вътре. Пътят му беше препречен от човек, който според Сандов е охранител. Човекът поиска министърът да изчака отвън и оспори правото му да направи проверка. Според Сандов това е признак, че на това място „държавата отсъства“.

„В България има места, които все още са феодализирани, в които все още държавата отсъства“, каза той пред bTV.

По думите на министъра след това на мястото е дошъл изпълнителният директор на дружеството Янилин Павлов, който е отрекъл да има проблем в работата на централата.

„Ние с него стоим и гледаме, аз казвам: „Това е видимо черен дим“. Той казва: „Не, това са изпарения и е бяло, не е черно“, каза още Сандов.

Свободна Европа отправи писмена покана за интервю с Янилин Павлов, но до приключването на текста не беше получен отговор.

Нарушенията

Фактът, че от цялата централа излиза черен дим, е нарушение на разрешителното ѝ. Това става ясно от отговор на екоминистъра на въпрос на депутати от началото на месеца. Разрешителното предвижда всичките емисии да излизат през комините.

Според отговора на Сандов от началото на 2021 г. до началото на юли 2022 г. на централата са съставени четири акта за неорганизирано изпускане на емисии в нарушение на разрешителното ѝ. Има започнала процедура за налагане на санкция срещу централата за превишение на средногодишната норма за допустими емисии от серен диоксид от август до декември 2021 г.

Такива случаи са документирани и по-рано, а проблемът продължава да съществува и сега, след планов ремонт на инсталацията през юни 2022 г. Това е документирано от граждани, които изпращат снимки до природозащитната организация „Грийнпийс“-България, както и при изненадващата проверка на Сандов.

Фактът, че това не се случва, е проблем, защото така емисиите не преминават през никакви филтри, не се пречистват и не може да се измерят. Освен това фактът, че димът излиза от сградата, говори за лошо техническо състояние на инсталацията, казват експерти.

Измерването на качеството на въздуха в района на централата показва защо това е проблем.

На територията на ТЕЦ „Брикел“ има мобилна станция за измерване на замърсяването на въздуха на Министерството на околната среда и водите. Според показанията в момента на проверката на Сандов и Петков в понеделник, моментното замърсяване на въздуха е било в пъти над нормите.

Концентрацията на серен диоксид е била 15 пъти по-висока от допустимото, а нивото на фини прахови частици – 27 пъти по-високо от разрешеното. Това замърсяване е отчетено въпреки факта, че централата е работила на 20% от капацитета си в момента на проверката.

„Дори екипът, който проверяваше и прекара два часа на обекта, се почувства зле само след два часа“, каза Кирил Петков в началото на правителственото заседание в сряда.

„Не мога да повярвам, че в тези условия работят български граждани.“

В „Брикел“ ЕАД работят над 1200 души, показват данните в търговския регистър към април 2022 г.

Сега на централата са дадени предписания за справяне със замърсяването. Ако те не бъдат изпълнени, ще бъде наложена принудителна мярка за спиране на дейността на предприятието, съобщи Министерството на околната среда.

Мълчанието

Представители на институциите са виждали облаците от черен дим около ТЕЦ „Брикел“ и преди и са отчитали превишения на замърсяването, показват издадените актове за констатирани нарушения. Граждани са подавали и преди сигнали за проблема. Той обаче си съществува и до днес.

Според Борислав Сандов липсата на по-сериозни действия срещу дружеството собственик на централата свидетелства за „чадър“ над предприятието от „представители на по-ниските нива на контролните институции на МОСВ и РИОСВ-Стара Загора“.

„Това беше един своеобразен стрес тест за нашата институция в региона. Аз установих, че всъщност контролът е фиктивен“, каза Сандов и добави, че ще последват проверки и кадрови промени.

Екоминистърът каза също, че актовете за нарушения, издавани от институциите срещу ТЕЦ „Брикел“, биват обжалвани в съда и той ги отменя. След това обаче институциите не обжалват решенията на по-горна инстанция.

„Това говори за умишлено прикриване“, каза Сандов пред бТВ. И посочи вероятната според него причина – „те просто са били оставени настрани заради своите консултанти.“

Сянката на Ковачки

Това е препратка към бизнесмена и бивш лидер на партия „Български демократичен център“ (БДЦ) Христо Ковачки. Той през годините е потвърждавал, че е консултант на част от бизнесите, които му се приписват. Сред тях е дружеството „Брикел“ ЕАД, което в миналото е било свързано с него.

Главният прокурор Иван Гешев е наричал Ковачки консултант.

По документи „Брикел“ ЕАД е собственост на регистрираната във Великобритания фирма „Бакар Лимитид“, която от своя страна е собственост на британския гражданин Рой Кенеди. Министърът на околната среда Борислав Сандов каза още през декември 2021 г., че ще поиска среща с Рой Кенеди, но такава не се състоя.

По това, че е собственост на чуждестранна фирма, дружеството прилича на други централи, приписвани на Христо Ковачки.

В свой доклад природозащитната организация „Грийнпийс“-България описа транзакции между част от тези фирми и други доказателства, че те са свързани. Експертите от организацията включват „Брикел“ ЕАД сред дружествата, част от „въглищната империя“ на Ковачки.

“Осемте кръга на Въглищната империя”. Фирми на Ковачки дължат данъци за над 330 млн. лв.

Сега премиерът Кирил Петков поиска Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да провери кой е действителният собственик на централата и дали тя наистина е свързана с Христо Ковачки.

Христо Ковачки има декларирана собственост в няколко фирми. дружествата, които са негова еднолична собственост – „Щайн – Христо Атанасов“ и „Ел Ем Импекс“, нямат посочени данни за контакт в Търговския регистър.

Защо досега властите не забелязваха черния дим от комините на ТЕЦ “Брикел?

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Снимки: Правителствена пресслужба

Защо ѝ е на държавата изкуствен остров? Този въпрос може да звучи като дошъл отникъде, но всъщност за него има повод.

Край курорта Св. Св. Константин и Елена до Варна ще се строи изкуствен остров с пари от държавния бюджет. Данъкоплатците вече сме дали близо 6 милиона лева. Според властите изкуственият остров е необходим за укрепване на брега. Това обаче не е така, показват документи на държавни експерти. Дори и местните власти във Варна не знаят или поне не казват за какво точно е необходим този остров, пише Елица Симеонова за Свободна Европа.

Строителството му обаче върви по план. Редица институции придвижват бързо документите, а накрая се намират и парите. За острова, който никой така и не обяснява за какво е.

Парите вече са дадени

Малко преди края на управлението на третото правителство на Бойко Борисов за проекта са отпуснати 5 775 000 лева държавно финансиране, съобщи през април “Дневник”. Конкурсът за избор на фирма строител е завършил, има подписан договор и строителството може да започне.

Въпросът е каква функция ще изпълнява това съоръжение. Според възложителите то е нужно, за да се укрепи брега и да се запази плажа.

„Подпорната стена“ на “Алепу” се води курортен комплекс и по документи (видео)

Това обаче противоречи на експертно становище на държавната “Геозащита”, цитирано в отговор на министъра на регионалното развитие Виолета Комитова на питането на депутатите Стела Николова и Цецка Бачкова (“Демократична България”).

Противоречи и на намеренията, изказани по-рано от главния архитект на Варна – основният инвеститор в изграждането на буната. Според думи на арх. Виктор Бузев от 2017 г., цитирани от редица местни и национални медии, изкуственият остров ще има брегоукрепителни функции, но освен това се предвижда евентуално изграждане на яхтено пристанище и подводен ресторант. Сега арх. Бузев отрича това.

За какво в крайна сметка ще служи изкуственият остров и струва ли си тази инвестиция?

Кога се появява тази идея

Намерението за изграждане на изкуствени острови край Варна за пръв път се появява в изказване на главния архитект на Варна Виктор Бузев от лятото на 2017 г. Според думите му, цитирани от местни и национални медии, край Варна ще бъдат изградени четири изкуствени острова с брегозащитна функция – един в курорта Св. Св. Константин и Елена и три в Златни пясъци.

“Нашата задача е да маркираме в (устройствените) планове такава възможност, в случая – срещу бившия минерален басейн на някогашния курорт “Дружба”. След като островът бъде изграден, ще допуснем строителството на яхтено пристанище и евентуален подводен ресторант”, каза Бузев за съоръжението, планирано край Св. Св. Константин и Елена, цитиран тогава от “Дневник”.

Подготовката започва следващата година. В отговор на регионалния министър в служебното правителство Виолета Комитова на питане на депутатите Стела Николова и Цецка Бачкова пише, че през август 2018 г. в министерството е постъпило писмо от тогавашния областен управител на Варна, с което той пита коя институция трябва да разреши изработването на подробен устройствен план (ПУП) за съоръжението. Министерството е отговорило, че Общинският съвет на Варна трябва да направи това.

През 2019 г. кметът на Варна Иван Портних е предложил приемането на устройствения план, а в последното заседание на предишния си състав – на 26 септември 2019 г., непосредствено преди местните избори, Общинският съвет на Варна е одобрил плана, който дава възможност за изграждането на изкуствения остров.

Кога, ако не сега

Обществената поръчка за изграждането на съоръжението, което в документите е описано като буна, е обявена на 12 април 2021 г. Възложители според документите в Агенцията за обществени поръчки са Областната управа на Варна и Община Варна.

Договорът с фирмата, която е спечелила конкурса – “Ескана” АД – е сключен на 14 юли и е за близо 4,74 млн. лева.

Междувременно Министерският съвет е отпуснал пари за изграждането на съоръжението. С постановление от 18 февруари 2021 г. третото правителство на Бойко Борисов е отпуснало на Община Варна 5 775 000 лева от националния бюджет за изграждане на буна край Св. Св. Константин и Елена.

Решението за отпускане на средствата е взето след предложение на тогавашния министър на вътрешните работи Христо Терзийски на базата на решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. От пресцентъра на МВР не посочиха конкретните мотиви, с които решението е взето. На заседанието, на което е прието то, са участвали представители от всички министерства.

Сега срещу т. нар. Малък плаж в курорта, където се строи нов хотел на мястото на някогашния “Бор”, има “изградени съоръжения със странен вид и форма и неясно предназначение”, посочва регионалният министър Виолета Комитова в отговора си до депутатите.

Нужен ли е изкуствен остров

Въпросът е дали инвестицията от близо 6 млн. лева държавни пари в това съоръжение има смисъл и кой и за какво ще го използва.

Институциите, които са възложили и са отпуснали финансиране за проекта, твърдят, че той е нужен за защита на плажа и стабилизиране на брега. Регионалният министър обаче цитира в отговора си до депутати становища, които поставят под съмнение дали изграждането на изцяло ново съоръжение е необходимо.

Според настоящия областен управител на Варна Марио Смърков, назначен на поста през май, изграждането на буната е необходимо, за да бъде предпазен брега от “вредното въздействие на водите” и за “защита от абразия, ерозия и други геодинамични процеси”.

“В момента този плаж е незащитен и неговото стабилизиране и съхраняване може да се осъществи само със защита от съоръжение”, посочва той в писмен отговор до Свободна Европа, като се позова на извършени предпроектни проучвания. “[Съществуващата] буна “Минерален басейн” е изпълнена частично и по същество в момента не способства за достигане на описаните цели и функции.”

Становището на държавното дружество “Геозащита”, цитирано в отговора на регионалния министър на питане на депутати, обаче, гласи друго.

“Съгласно становището на геозащитното дружество хидротехническото съоръжение, изградено на това място през 80-те и 90-те години е ремонтирано, в добро състояние и изпълнява функциите си”, се посочва в отговора на министър Виолета Комитова. В него се посочва още, че в Генералната схема на българското Черноморско крайбрежие за този участък не се препоръчва изграждане на напречни съоръжения (буни), които не биха били ефективни.

Община Варна, по чийто бюджет е прехвърлена сумата от държавния бюджет, с която ще се финансира изграждането на буната, посочи, че не е възложител на обществената поръчка, макар това да е посочено в документите, и отказа да отговаря на въпроси.

Кой и как ще го използва

Необходимостта от изграждането на изкуствения остров за защита на брега остава под въпрос. Под въпрос е и как ще се използва съоръжението занапред – само за защита, ако изобщо е ефективно, или и за забавление.

Според думите на главния архитект на Варна Виктор Бузев от 2017 г. “след като островът бъде изграден, ще допуснем строителството на яхтено пристанище и евентуален подводен ресторант”.

Сега арх. Бузев отрича да има такива планове.

“Буната е изключителна държавна собственост. Няма предвиден атракцион по документи. Това е изцяло брегозащитно съоръжение”, каза той пред БНР през април. Бузев обаче не изключи възможността държавата да реши да отдаде на концесия съоръжението.

“Дали държавата ще реши да го отдава на концесия, кога, как, на кого и защо, това ние не можем да пророкуваме”, каза той.

Според отговорите на областния управител до Свободна Европа към настоящия момент няма процедура за отдаване на концесия на съоръжението, което тепърва ще се строи.

Но ако бъде отдадено на концесия, кой ще го вземе? Според депутатите Стела Николова и Цецка Бачкова това ще е дружеството “Св. Св. Константин и Елена”, свързвано с бизнес групата около “Химимпорт”, което притежава имот близо до плажа.

Свободна Европа попита “Св. Св. Константин и Елена Холдинг” дали има намерение да вземе изкуствения остров на концесия, ако той изобщо бъде даден, но от дружеството отрекоха.

“В случай, че такава процедура бъде започната, представляваното от нас дружество не предвижда да участва в нея, както и няма инвестиционни намерения, отнасящи се до този обект”, посочиха от дружеството.

Те обаче оцениха положително проекта за изграждане на буната, която според тях ще помогне за запазване и разширяване на плажната ивица.

“Разбира се, няма как да не отчетем значението от изграждането на подобен тип съоръжение за запазване на територията на бреговата ивица. Брегозащитната му функция ще намали силата на вълновото въздействие върху “Малък плаж” и ще се намалят сезонните му колебания, като се очаква пряко да доведе до увеличение на територията на плажната ивица”, посочиха от дружеството.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.November 2nd, 2020

Снимки: Министерство на туризма

Аудио: БНР

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) уволни преподавател, който критикува посещение на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в учебното заведение.

Доц. д-р Мартин Осиковски е уволнен дисциплинарно с мотива, че е уронил престижа на университета, пише Елица Симеонова за Свободна Европа, позовавайки се на информация от потърпевшия. От пресцентъра на висшето учебно заведение са потвърдили за уволнението на преподавателя в катедра „Медии и обществени комуникации“.

На 2 април, точно преди изборите за парламент, премиерът, лидер на ГЕРБ и тогава кандидат за депутат Бойко Борисов отиде в УНСС и публикува снимки в профила си във Фейсбук.

Кадри от предизборното посещение можете да си припомните във видеото горе.

Служител на УНСС подаде оставка в знак на протест срещу предизборна визита на Борисов в учебното заведение (снимки)

„Готов е новият корпус на Университета за национално и световно стопанство. За неговото доизграждане преди 2 години отпуснахме 7,5 млн. лв. […] Ако искаме младите хора да учат и да се развиват в България – трябва да им осигурим най-добрите условия“, гласи текстът на публикацията.

Тези пари бяха отпуснати от държавния бюджет лично по решение на Борисов, след като ръководството на университета предупреди, че е пред фалит. По-късно в обществената поръчка за ремонта бяха открити нередности и вече бившият ректор Стати Статев беше санкциониран, съобщи „Капитал“. За тези пари се говори и в изтеклите миналата година записи с глас, който прилича на този на Борисов.

В деня на посещението на Борисов доц. Осиковски написа във Фейсбук, че напуска няколко свои длъжности в УНСС в знак на протест – главен секретар по уеб комуникации, член на редколегията на „Научни трудове“ и „Годишник на УНСС“ и член на атестационната комисия на факултет „Икономика на инфраструктурата“. Той обаче остава в учебното заведение като преподавател.

„Беше допуснато един български университет да се превърна в снимачна площадка за #ЖипкаTV“, написа той. „Намирам това за обидно по отношение на автономията като цяло, на толкова много хора, които работят или учат тук и които се чувстват, меко казано, дискомфортно от това, че неволно са превърнати в домакини на предизборна обиколка навръх последния ден от предизборната кампания на Политическа партия ГЕРБ.“

Няколко дни по-късно ръководството на университета изисква от Осиковски писмени обяснения, заявява той пред Свободна Европа с думите: „Още тогава усетих накъде отиват нещата.“

В крайна сметка той е уволнен и като мотив е посочено уронване на доброто име на университета. А повод е именно публикацията, в която той критикува посещението на Бойко Борисов в УНСС.

„Моята публикация е взета и е изтълкувана в един превратен смисъл“, каза той. „В мотивите например се посочва, че аз твърдя, че на територията на кампуса е проведена политическа предизборна агитация в тесния юридически смисъл на това понятие. Според изборните правила това представлява нещо много конкретно – символи и открито призоваване за гласуване за конкретна партия. Такова нещо в своя пост не съм твърдял. Дори не съм употребил тези думи. Аз съм коментирал духа на това, което се случи, не неговата буква.“

От Университета за национално и световно стопанство изразиха готовност да предоставят мотивите за уволнението, но не и преди да се консултират с адвокат. До момента Свободна Европа не е получила мотивите. „Но има и публикации, и медийни участия, и пресподеляне“, каза пресцентърът на учебното заведение.

Мартин Осиковски каза, че не е уронил престижа на университета и не е възнамерявал да направи това.

„Дори напротив. Смятам, че моето действие допринася за престижа на една образователна институция. То изкарва на повърхността разногласия, притеснения, тревожност. А това винаги е показател за наличие на добър вътрешен имунитет на университета като общност. То показва, че общността е готова да забележи опасност и да се съпротивлява срещу тази опасност“, каза той.

Студенти на Мартин Осиковски и негови колеги преподаватели започнаха петиция с искане заповедта за уволнението му да бъде отменена.

„Убедени сме, че позицията, изразена от доц. Осиковски, не уронва престижа на Университета. Позицията изразява лоялност“ към него, пишат те. „Намираме наложеното наказание за тежко посегателство срещу свободата на изразяване на лично мнение.“

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Видео и снимки: FB/Бойко Борисов

Всички в България говорят през последните дни за едни милиарди. Те трябва да дойдат от европейския план за възстановяване от кризата, предизвикана от Covid-19. Обаче за целта България трябва да каже за какво ще ги използва, и то до края на април, пише Елица Симеонова за Свободна Европа.

Правителството в оставка е подготвило план. Към него има много критики, и то не от сега, а от месеци. За да им отговори, кабинетът реши изобщо да не изпраща плана в Брюксел, а да остави тази задача на следващите управляващи. Ново правителство в България обаче вероятно няма да има до 30 април, когато е крайният срок.

Във видеото горе можете да си припомните как се отнесоха шегаджии към плана за възстановяване, изготвен от ГЕРБ и “Обединени патриоти” и качен като отворен файл в Google Docs.

Шегаджии дописаха “кафе, ц*ци и мекици” в Националния план за възстановяване, пуснат погрешка като отворен документ (снимки)

Опозицията нарече решението на кабинета „саботаж“.

Министрите казват, че са съгласували забавянето с Брюксел. Европейската комисия потвърди, че закъснение е допустимо. Но говори за „няколко допълнителни седмици“. Така дори да има правителство в България скоро, то няма да има време да прави промени в плана.

Изглежда като задънена улица. Има ли изход от нея?

Според експерти, с които Свободна Европа е говорила, има вариант планът да бъде изпратен в срок, а след това по него да се правят промени. Те няма как да включват пренаписване на целия план, но преразглеждане на отделните проекти, които да бъдат финансирани, е допустимо.

Именно този сценарий ще бъде обсъден от депутатите в парламента.

Какъв е този план и защо е важен

Националният план да възстановяване и устойчивост на България е задължителен, за да получи държавата пари от европейския механизъм за възстановяване. Този механизъм беше създаден миналата година като допълнение към седемгодишния бюджет на ЕС и цели да помогне на държавите да се възстановят след кризата, предизвикана от пандемията, и едновременно с това да насърчи дигитализацията и зелената икономика.

Европейският механизъм за възстановяване и устойчивост е с общ бюджет от 672,5 милиарда евро. От тях 312,5 милиарда са под формата на грантове, а останалите 360 милиарда ще бъдат заеми, които ще трябва да се връщат. България очаква около 6,217 милиарда евро грантове и 4,549 милиарда евро заеми.

Механизмът е основен елемент от „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU) – планът за възстановяване от пандемията на ЕС с общ бюджет 750 милиарда евро. Той включва още инструмента ReactEU, фонда за справедлив преходи и допълнителни пари по вече съществуващи програми.

Идеята на всички тези планове, механизми и инструменти не е просто да разпределят едни пари между държавите от ЕС. Целта им е да финансират реформи.

„Този план е важен за България не само защото в него има пари, и то не малко. А защото неговата цел е да финансира едни реформи, чието изоставане е станало очевидно по време на кризата, предизвикана от Covid-19“ е заявила пред Свободна Европа Юлиана Николова, директор на фондация „Център за модернизиране на политики“ и член на основния екип, започнал преговорите на България за членство в ЕС.

„Той трябва да помогне да излезем от тази криза по начин, който да не позволи тя да се случи втори път.“

Парите и реформите

Парите от механизма за възстановяване трябва да отиват за политики и реформи в шест области – зелен преход, дигитализация, здраве, икономика, устойчивост на институциите, икономическо сближаване, социално и териториално сближаване и политики за следващите поколения. Поне 37% от парите за всяка държава трябва да са за инвестиции, които подкрепят целите за климата, а най-малко 20% трябва да са за дигитализация.

Зад всички тези абстрактно звучащи термини стоят съвсем реални проекти, които ще бъдат финансирани.

„Въпросът е дали тези мерки реално ще допринесат за развитието на България“, каза Юлиана Николова.

„Лично за мен в този план липсват реформи. Експертите са се опитали да облекат всеки проект в реформистка риторика. Но не мога да се съглася, че ремонтът на Медицинския институт на МВР например ще допринесе за това да се изпълнят препоръките да се осигури достъп до здравеопазване и равномерно разпределение на медицински кадри на територията на страната.“

Критиките на опозицията към подготвения от правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ план са в тази насока.

След като беше представен първият вариант на плана през октомври, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов каза, че „вместо визия за инвестиции, получихме шопинг лист за усвояване“. По-късно от парламентарната трибуна той каза, че формацията е предложила всички представени в Европейския парламент партии да работят заедно по плана.

„Ние тогава не бяхме чути. Сега вие се цупите и казвате: „Няма да внесем този план!”. Всъщност се опитвате да прикриете своя провал“, каза Иванов.

Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън“ каза, че формацията ще настоява планът да се преработи като се запазят „рационалните части“ от него, а парите за „отживелици“ се пренасочат. Тя каза, че планът трябва да се внесе в срок.

„Над 2 млрд. лв. са предвидени за саниране. Както досега не успя, така и занапред стиропорът няма да успее да модернизира икономиката“, каза Манолова.

БСП също критикува плана и каза, че има собствени предложения.

Имаме ли време за нов план

В отговор на критиките правителството реши да остави приемането на плана и изпращането му в Брюксел на следващото управление.

„Аз имам законовото право официално да внеса плана на Министерски съвет и да го изпратя на Европейската комисия (ЕК). Смятам, че не е почтено. Нека се подаде от новото правителство“, каза вицепремиерът Томислав Дончев на 9 април.

„Какво слушаме през последния месец – „правителството на Борисов е подготвило корупционен план, нискокачествен план, ние имаме алтернативни предложения, ние имаме алтернативен план“, каза Дончев на брифинг по-късно.

„Дори това е договорено – ако искат месец или два да актуализират, да пишат нов план. Водихме преговори с ЕК и те казаха, че ще проявят гъвкавост. […] При цялото ми убеждение, че нито има алтернативни планове, нито има смислени предложения за ревизия, нито има капацитет. Това не е да седнеш някъде и да пишеш есе.“

По думите на Дончев, новият парламент може да възложи на правителството в оставка да внесе плана.

От Свободна Европа са запитали Европейската комисия дали има съгласувано забавяне на внасянето на плана. По думите на говорител на институцията по правило националните планове за възстановяване на държавите членки трябва да бъдат внесени до 30 април, но забавяне с няколко седмици е допустимо.

„Подготвянето на тези планове е предизвикателство за държавите членки. […] То се случва в момент, в който страните са съсредоточени върху битката с пандемията. Някои държави членки може да имат нужда от няколко допълнителни седмици да завършат своите планове и да гарантират, че те напълно отговарят на изискванията“, каза говорител на ЕК.

„Качеството трябва да бъде основен приоритет. В интерес на всички е добри финални версии на плановете да стигнат до нас възможно най-скоро.“

Опозицията определи отказа планът да бъде внесен като „саботаж“. „Смятам, че отказът да бъде внесен изготвеният план с всичките му недостатъци, е саботаж“, каза Христо Иванов в парламента на 15 април.

Юлиана Николова посочи, че евентуално забавяне няма да доведе до това държавата да загуби парите, но това не значи, че няма да има последствия.

„Финансирането по този план се получава до 31 декември 2023 г. Тоест ние имаме не много голям хоризонт. И всяко забавяне скъсява този хоризонт“, каза тя.

Освен това забавянето на плана може да забави изплащането на предварителното финансиране в размер на 13% от полагащите се на държавата средства, което е предвидено да стане до края на 2021 г.

По думите на Юлиана Николова, ако се правят големи промени в плана, това ще отнеме много време – повече от няколко седмици.

„Не казвам, че така, както е направен, документът е много добър, но ние в скоро време няма да можем да създадем нов по-добър.“

Тя допълни, че е възможно в националния план да се правят промени и след внасянето му.

„Регламентът предвижда, че националните планове могат да бъдат променяни с мотивацията, че предлаганите промени дават по-голяма възможност за постигане на целите, правят плана по-добър и изразходването на парите по-ефективно“, каза тя.

„Реформите според мен трябва да бъдат по-сериозни и по-дълбоки, отколкото са залегнали сега в плана, и това според мен може да се промени.“

Какво ще прави парламентът

Новият състав на парламента предстои да реши какво да прави с плана. Самият той не може да го изпрати в Брюксел, правителството трябва да направи това.

Парламентарната комисия по бюджет и финанси ще обсъди въпроса в четвъртък. Председателят ѝ Георги Ганев („Демократична България“) каза пред Свободна Европа, че ще бъдат събрани мнения на работодателски, синдикални организации, както и на експерти от неправителствения сектор, и ще бъде подготвено становище, което ще бъде изпратено на вицепремиера Томислав Дончев.

По думите на Ганев проблемите в плана не са толкова в самите приоритети, а в отделните проекти, които ще бъдат финансирани „и по-специално наличието на сериозни несъответствия между конкретните проекти и написаните приоритети“.

„Веднъж внесена, много трудно може да се променя стратегическата приоритетна част. Но конкретните проекти могат да бъдат преразглеждани“, каза той.

„Затова засега клоним към мнението, че е по-добре да се внесе плана до 30 април и след това да ревизираме проектите, които не съответстват на приоритетите. Но тепърва ще обсъждаме.“

Според Юлиана Николова до тази ситуация около плана за възстановяване изобщо не би трябвало да се стига.

„Би било хубаво този план да се базира на национални приоритети – когато имаме нещо, което искаме да постигнем – да речем справедливо, икономично и защитаващо природата разпределение на водния ресурс, това да не зависи от правителството, което е на власт“, коментира тя.

„Въпросът трябваше да бъде не за конкретни срокове и разпределение на милиони, а за това какво искаме да постигнем, къде искаме да стигнем през 2030 г.“

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Снимки: Денят с Веселин Дремджиев