В доклад на Европейската комисия се посочва, че между август 2022 и януари 2023 г. потреблението на природен газ в България е намаляло с 23.9% спрямо средните нива през последните пет години, пише в. Дневник.
През месец октомври е регистрирана най-сериозна икономия – близо 33%.
Август пък е единственият месец, през който София се е отклонила от доброволните мерки за намаляване на потреблението на газ, въведени от ЕС за 15% икономии.
Доброволното намаляване на търсенето на газ беше въведено миналата година като част от „Пестете газ за безопасен зимен план“ – една от ключовите мерки за справяне с енергийната криза, предизвикана от инвазията на Украйна от Русия.
Първенец е Финландия, където потреблението на природен газ е паднало с 58.5%.
Ирландия, Словакия, Малта, Испания и Словения са петте държави, които не са успели да постигнат европейската цел от 15% икономии.
В целия ЕС търсенето на газ е намаляло с 19%, или с 41.5 млрд. куб.м, спрямо предходните пет години.
Домакинствата са икономисвали повече от бизнеса, показва секторният анализ на Евростат. Намалението на потреблението на газ в домакинствата е било около 50%, а в промишлеността – 43%.
В доклада на Европейската комисия се посочва още, че пазарът остава стегнат. Без намаляване на търсенето на газ след 31 март е малко вероятно държавите да успеят да изпълнят задължението си да нагнетят резерви в подземните си хранилища за следващата зима, като до 31 октомври ги запълнят до 90%. Според комисията това излага на риск сигурността на доставките следващата зима. Възможен е недостиг на газ или връщане на много високи цени на газа. Подобно предупреждение отправи и Международната агенция по енергетика.
С тези аргументи в понеделник еврокомисарят за енергетиката Кадри Симсон предложи удължаване на мерките за икономии на потреблението на природен газ с още 12 месеца.
„Нашите колективни усилия за намаляване на търсенето на газ бяха от съществено значение, за да прекараме тази зима безопасно. Постигнахме добър напредък в диверсификацията на доставките и намаляването на зависимостта ни от Русия, но се очаква световните газови пазари да останат напрегнати през следващите месеци. Продължаващото намаляване на търсенето на газ ще осигури нашата подготовка за следващата зима и ще ни позволи по-лесно да постигнем целта от 90% съхранение на газ до 1 ноември. Разчитам на подкрепата на държавите“, заяви Кадри Симсон.
Съгласно предложението държавите трябва да представят данни за постигнати спестявания по-често. Докладването вече трябва да се извършва по сектори, за да се подобри мониторингът и насочването на националните мерки.
Удължаването на мерките ще бъде разгледано от енергийните министри на ЕС на следващото заседание на Съвета по енергетика. Срещата е планувана за 28 март.
Близо 800 милиарда евро струва на Европа до момента борбата с енергийната криза
Близо 800 милиарда евро струва на Европа до момента борбата с енергийната криза, съобщиха изследователи от мозъчния тръст „Bruegel”. Те призоваха държавите да направят по-ефикасни разходи за справяне с енергийната криза.
Страните от Европейския съюз вече са заделили 681 млрд. евро за справяне с енергийната криза. Великобритания е отделила 103 млрд. евро, а Норвегия – 8,1 млрд. евро от септември 2021 г. насам, сочи анализът.
Общата сума от 792 млрд. евро се сравнява със 706 млрд. евро в последната оценка на „Bruegel” от ноември. Cтраните продължават и през зимата да се сблъскват с последиците от прекратяването на повечето от доставките на газ от Русия за Европа през 2022 г.
Германия оглави класацията на разходите, отделяйки близо 270 млрд. евро – сума, която засенчва всички останали държави. Великобритания, Италия и Франция са следващите по харчове. Всяка от тях е похарчила по по-малко от 150 млрд. евро.
На глава от населението Люксембург, Дания и Германия харчат най-много.
Разходите, отделени от страните за енергийната криза, вече са на нивото на фонда за възстановяване от COVID-19 на ЕС, който е на стойност 750 млрд. евро. Актуализацията на енергийните разходи идва в момент, когато страните обсъждат предложенията на ЕС за по-нататъшно разхлабване на правилата за държавна помощ по проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.
Близо 800 милиарда евро струва на Европа до момента борбата с енергийната криза
ГЕРБ и ПП се хванаха за гушите в парламента заради въглищните централи (видео)
ГЕРБ и ПП се хванаха за гушите в парламента заради въглищните централи, предава NOVA.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и депутатът от ГЕРБ Жечо Станков взаимно се обвиниха в лъжа относно ангажиментите за затваряне на въглищните централи.
Версията на ПП
“В първата си седмица като служебен финансов министър имахме разговор с Пеканов с ЕК и те казаха, че е договорено затваряне на въглищни мощности 1600 мегавата и 40% намаление на емисиите до 2026 г. Моят отговор беше, че с мой подпис това няма да се случи. То не се и случи през първия служебен кабинет. Като редовно правителство заварихме вече договорено затваряне на 1400 мегавата въглищни мощности. Ние казахме, че по-скоро няма да има план, отколкото да допуснем България да замества въглищни с газови мощности с вносно гориво и да се лишаваме от българския източник на енергия. След месец затворени преговори постигнахме възможния компромис – 40% намаляване на емисиите без затваряне на въглищните мощности”, заяви той. И попита какво е подписал Бойко Борисов през 2020 г. в Брюксел.
Според ГЕРБ трябва да бъде внесен проект на решение на Народното събрание, с което да се задължи служебното правителство да отвори Плана за възстановяване и устойчивост и да предоговори поетия ангажимент за затваряне на електроцентралите в Маришкия басейн. Тази позиция заявиха в изявление, излъчено във Фейсбук, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисова и депутатите Теменужка Петкова, Делян Добрев и Жечо Станков, според когото щетите са за 5 млрд. лева.
“Докато е бил шеф на енергетиката, Асен Василев е нанесъл непоправими щети. Изходът е служебният кабинет да отвори наново Плана за възстановяване и устойчивост”, каза Борисов.
ГЕРБ и ПП се хванаха за гушите в парламента заради въглищните централи
ЕЦБ отново увеличи лихвените проценти в опит да овладее рекордната инфлация
Европейската централна банка (ЕЦБ) отново увеличи лихвените проценти в опит да овладее рекордната инфлация в еврозоната. Това докладва информационната агенция “Ройтерс“.
Трите основни лихвени проценти на банката се увеличават с 3/4 от процентен пункт, също както през септември. Те имат каскаден ефект в цялата еврозона и пряко влияят върху лихвите, предлагани от търговските банки на домакинствата и бизнеса.
Решението бе потвърдено в четвъртък следобед и ще влезе в сила на 2-ри ноември. Това е третото увеличение за тази година, засягащо 19-те държави от ЕС, които използват еврото.
Ипотеките и кредитите ще станат по-скъпи и по-непривлекателни. Правителствата на държавите ще трябва да направят по-високи плащания по националния дълг. Това най-вероятно ще влоши публичния им дефицит.
Средният дълг в еврозоната възлиза на 94,2% от БВП в края на второто тримесечие. Гърция (182,1%), Италия (150,2%) и Португалия (123,4%) са оглавяват списъка.
We raised interest rates by 0.75 percentage points.
ЕЦБ очаква “допълнително повишаване на лихвените проценти”. Бъдещите ходове на банката ще са основани на “динамично развиващата се” икономическа ситуация. Това се казва в изявление на ЕЦБ след заседание на Управителния съвет. „Инфлацията остава твърде висока и ще остане над целта за продължителен период“, гласи още то.
Подобно на други централни банки по света, ЕЦБ предприема действия, за да направи разходите по-скъпи и да намали растящите цени. Това ще засегне както потребителите, така и бизнесите. Борбата с инфлацията няма да бъде безболезнена. Високите лихвени проценти ограничават търсенето, инвестициите и наемането, което води до забавяне на икономиката. Войната в Укайна и енергийната криза затрудниха стабилизирането на цените.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 9,9% през септември. Това е рекордна стойност и е почти 5 пъти над обявената цел от ЕЦБ. Естония, Литва и Латвия пък се борят с инфлация над границата от 20%.
Председателката на ЕЦБ, Кристин Лагард, сподели, че икономическата активност в еврозоната “се е забавила значително през третото тримесечие на годината”. Банката предвижда допълнително забавяне до началото на 2023 г. Търсенето на услуги също е спаднало след добро представяне през предходните тримесечия. Новите поръчки в производствения сектор също намаляват. Лагард предупреди и за по-висока безработица в бъдеще. Тя се надява пазарът на труда да се окаже устойчив.
Опасения за увеличаването на лихвените проценти
Новият премиер на Италия, Джорджия Мелони, изрази критика към последователните повишения на лихвите от ЕЦБ. Тя твърди, че те “са създали допълнителни трудности за държавите-членки, имащи висок публичен дълг”. Италианският министър-председател нарече решенията “прибързани”.
Френският президент Еманюел Макрон също изрази опасения относно нарастващите лихвени проценти. Франция има национален дълг, равняващ се на 113% от БВП.
Лагард отхвърли критиките, аргументирайки се, че „трябва да направим това, което трябва да направим“. „Една централна банка трябва да се съсредоточи върху мандата си. Нашият мандат е ценова стабилност и ние трябва да го постигнем. Лагард подчерта, че се използват най-подходящите и ефективни инструменти за справяне с високата инфлация.
Тя добави, че ЕЦБ не е забравила за риска от рецесия. В настоящата обстановка обаче, “това решение е най-подходящо”.
ЕЦБ е независима от държавите-членки институция и се отчита само пред Европейския парламент. Това е с цел елиминиране на политическа намеса.
Какво следва?
На 15 ноември е планирано да се проведе следващото заседание на управителния съвет на ЕЦБ. Очаква се ново увеличение на лихвените проценти.
Лихвите са били толкова високи последно през 2008 г. Тогава ЕЦБ затегна фискалната си политика в борба със световната финансова криза. По това време този ход обаче имаше обратен ефект и бързо бе отменен.
В последните години еврозоната изпита спад на лихвените проценти. До юли 2022 г. те дори имаха отрицателна стойност.
ЕЦБ увеличава лихвените проценти в опит да овладее рекордната инфлация
Всеки втори дом в Германия е газифициран, а почти цялата индустрия работи на газ. Половината от този газ Берлин получава от Русия. И когато “Газпром” започна да намалява доставките, в страната се заговори за криза. Анализ на Николай Лавчиев за Свободна Европа.
Хайнц Матнер е 95-годишен бивш миньор, който живее в германската провинция Саксония. Неговите спомени достигат до края на Втората световна война, когато липсата на основни продукти и услуги е нещо обичайно. Близо 80 години по-късно Хайнц се среща с нещо забравено в Германия. В жилището му има режим на топлата вода, която той може да ползва само между десет вечерта и пет сутринта.
„Толкова лошо беше само след Втората световна война. Какво трябва да правят хората, които работят на смени“, казва Хайнц пред Билд.
Това не се случва само с него, а с още стотици апартаменти, които се намират в кооперативи в Саксония. Мерки предвиждат и някои от най-големите частни компании, които предоставят жилища под наем в цялата страна. Ограниченията засягат не само жилищните сгради, но и все повече публични обекти. А сметките за газ бележат рекорден ръст.
„Ситуацията е повече от драматична. Социалният мир в Германия е под сериозна заплаха“, казва пред Файненшъл таймс Аксел Гедашко, който е лидер на съюза на германските жилищни предприятия GdW.
Въпреки ограниченията гражданите ще трябва да плащат и допълнителна такса, с която да се финансират компаниите, доставчици на газ. Самият бизнес пък изказва сериозни притеснения, че докато законите гарантират доставките за бита, за тях няма подобни гаранции.
Ситуацията е толкова сериозна, че освен извънредната работа на въглищните централи, започна и дебат за удължаване на живота на ядрените реактори, които трябва да изчезнат от енергийната карта на страната до края на 2023 г.
Основната причина за ситуацията в Германия е политиката, диктувана от Кремъл, заради която „Газпром“ значително намали доставките на природен газ по тръбопровода „Северен поток 1“. Тя дойде в отговор на тежките санкции, които Западът наложи на Руския заради непредизвиканата ѝ война срещу Украйна. Доскоро Германия внасяше половината си газ от Русия. След като “Газпром” ограничи доставките, руският газ намаля до около една четвърт.
Въпреки тежката ситуация обаче Берлин отказва да промени политиката си спрямо Русия. Според социологическите проучвания самите германци също не са склонни да променят отношението си, въпреки заплахата от студена зима и високи цени.
Политиката на Русия за изкуствено повишаване на цените на газовите доставки започна преди повече от година. Тогава европейските икономики започнаха да възстановяват обемите си на производство и имаха нужда от по-големи обеми на доставки на гориво.
„Газпром“ обаче намали обема на доставките, което създаде недостиг и съответно повишаване на цените на борсите. Тази политика стана много по-агресивна след началото на руската инвазия, а към нея се добави и нарушаването на договорите за доставка. Това се случи след указа на Владимир Путин за плащанията на доставките в рубли в сметки в руски банки.
Част от доставчиците в Германия се съгласиха да изпълняват схемата, но се оказаха неприятно изненадани, а една от тях – Uniper, беше спасена от фалит от държавата, заради сериозното намаляване на доставките по тръбопровода „Северен поток 1“. В средата на юни те бяха намалени до 40% от капацитета на тръбата, а в края на юли достигнаха до едва 20%.
Германия активира две фази от аварийния си план за доставките и потреблението на природен газ. Но в страната вече се очертава и противопоставяне. От едната страна са битовите потребители и социалните предприятия, чиито доставки са гарантирани. А от другата е индустрията, която няма гаранции за това, че ще получава гориво.
Засега гражданите запазват спокойствие и негодуват основно заради високите сметки.
Но политическите лидери не спират да предупреждават, че сегашната ситуация може да е само началото.
„Намираме се в сериозна ситуация. Крайно време е всички да го разберат“, каза вицеканцлерът Роберт Хабек и добави, че Путин ще използва всички налични средства, с които разполага. Той определи като „фарс“ неспирните оправдания за проблем с турбини и помпени станции, свързани със „Северен поток 1“.
Без светлини, на по-студено
Една от новините за предприетите в Германия мерки беше свързана с публичното осветление в един от градовете в най-богатата област – Бавария. Става въпрос за Аугсбург, в който градската управа, в опит да намали разходите, спря нощното осветление за фасадите на исторически сгради, уличното осветление беше намалено, а част от фонтаните спряха да работят. Заедно с това в града, както и в други точки в страната, беше ограничено и използването на климатиците в публични сгради и градския транспорт.
Мерките, насочени към битовите потребители, са свързани с максималните допустими икономии за разход на енергия. Това застигна и най-големите компании, които отдават апартаменти под наем в страната. Така например Vonovia решиха да ограничат минималните нощни температури в апартаменти през зимния сезон до 17 градуса, а според компанията това ще намали с 8% разходите ѝ в този период. В Германия минималните температури, които трябва да бъдат поддържани в апартаменти на наемателите, са определени със закон.
Правителството заложи намаляване на националното потребление на газ с до 15%. А малко по-късно това беше прието и от всички страни в ЕС.
Рекордно поскъпване
Въпреки опитите за постигане на достатъчен ефект чрез пестене, някои доставчици на газ вече обявиха рекордно повишаване на цените. Така един от големите доставчици в областта Северен Рейн-Вестфалия Rheinenergie обяви, че ще увеличи цените за част от потребителите си в Кьолн двойно от началото на септември. За киловатчас (kwh) в домовете си потребителите ще трябва да плащат по 18,30 евро, вместо 7,87 евро досега. От компанията предвидиха, че апартаментите в града с консумация от около 10 000 kwh, ще платят 2000 евро за година.
Заедно с това на национално равнище правителството взе решение за налагане на временна такса върху газовото потребление, която ще започне да действа от началото на октомври. Детайлите остава да се определят в следващите седмици, но Роберт Хабек каза, че таксата ще се равнява на между 1,5 и 5 евроцента на kwh за потребителите.
Според германските медии това означава, че домакинствата с най-ниско потребление ще платят до 300 евро повече.
А тези с около 20 000 kwh, което се смята за средният разход на домакинство в Германия – по 1000 евро допълнително. Всичко това ще бъде извън размерите на сметките, които са на рекордно високи стойности за потребителите, които са без дългосрочни договори.
„Временната такса е следствие от кризата, причинена от Русия. Това не е лесна стъпка, но е необходимо, за да осигурим топлина и енергия за домовете и икономиката“, каза Хабек.
Средствата от таксите ще бъдат преразпределени в компенсаторен механизъм към газовите доставчици, които търсят алтернатива на доставките на руския газ. Според правителството този механизъм ще предпази повечето големи играчи от фалит.
Индустрията срещу гражданите
Освен, че обявиха, че домакинства, болници, училища и други обществени институции ще получат приоритет пред индустрията, управляващите в Германия казаха, че това може да означава намаляване на доставките за бизнеса.
„В такава ситуация някои продуктови вериги в Германия и Европа просто ще спрат да работят“, каза Хабек.
Разпоредбите на ЕС постановяват, че домакинствата и обекти като болниците и старческите домове са защитени от спиране на доставките към тях. Това е привилегия, с която индустрията не се ползва. Но досега тя не е била изправяна пред подобен сценарий във федералната република.
Страхът на повечето бизнеси е свързан с прекъсването на работата, но и с невъзможността за намиране на алтернатива на газа. Притеснение от тази ситуация изразяват и представители на неправителствения сектор. Според тях под заплаха могат да се окажат и фирми, които снабдяват потребителите с основни стоки.
„Просто приоритизиране на домакинствата не е правилният отговор. Газ е необходим за производство на основни продукти като мляко и лекарства. Без газ няма да има и запас от кръв за тежко болните“, казват от Каритас.
Обратно към ядрените централи
„Може би има смисъл в това“.
Тази реплика на канцлера Олаф Шолц, свързана с потенциалното удължаване на живота на ядрените централи в страната, сякаш дойде като жокер за намеренията на правителството в търсене на алтернативи. Разбира се, управляващите продължават да настояват, че най-добрата алтернатива са инвестициите във възобновяеми източници. Проблемът с това решение е, че по-бавното от очакваното подобряване на електропреносните мрежи и изграждането на мощности създава пречки за германската енергетика.
Данните на Франхофер показват, че едва 6% от енергийния микс на Германия през 2022 г. е свързан с ядрените реактори. Проблемът е, че други 11% са свързани с производство на електричество от природен газ, а завишени остават и нивата на производство на енергия от лигнитни (21%) и антрацитни (10%) въглища. Освен газа Германия разчита до голяма степен на вноса си на въглища отново на Русия. Но покупките от Москва бяха спрени изцяло в началото на август.
Политиката за затварянето на ядрените централи беше заложена преди повече от десетилетие от коалицията на социалдемократите и християндемократите, оглавявана от Ангела Меркел.
Това се случи след серия от големи протести, дошли заради трагедията във Фукушима. Проблемът сега е, че една от дългогодишните борби на един от коалиционните партньори – „Зелените“, е свързана именно със спирането на ядрената енергия. Техните представители в правителството, начело с Хабек, настояват, че затварянето на централите ще продължи по план. Най-сериозни противници на това са най-малкият представител в коалицията – Свободните демократи.
Засега категорично решение няма, но Берлин съобщи, че то предстои. В следващите седмици ще бъде направен нов „стрес тест“ на електропреносната мрежа и енергийната система.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Новото правителство създаде кризисен щаб за енергетиката (видео)
Правителството представя нови мерки срещу енергийната криза.
Новият кабинет създаде кризисен щаб за енергетиката. Това стана ясно по време на пресконференция в Министерския съвет. Щабът ще се ръководи от вицепремиера по икономическите политики Христо Алексиев.
Очаква се Междуведомственият кризисен щаб за овладяване на кризата в енергетиката да предложи решения за сигурността. Също необходими механизми за контрол и снижение на цените на горивата, както и на цената на електроенергията.
„В щаба ще влезе и министърът на енергетиката Росен Христов, представители на други министерства, на Държавната агенция „Национална сигурност, КЕВР, както и представители на работодателите и синдикатите”, обяви служебният министър-председател Гълъб Донев.
„Контролът по изпълнението на възложените задачи на Междуведомствения кризисен щаб ще бъде осъществяван лично”, допълни премиерът.
Ситуацията с доставките на газ е критична, заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов.
И допълни: „Имаме недостиг на договорените количества до края на годината. Имаме договорени доставки до края на септември. Прословутите договорени 7 танкера – не са договорени, а сме на ниво оферта, която включва доставки на 3 танкера тази година и опция за още 4 за следващата година”.
Няма и подсигурени слотове за разтоварване на танкерите на газовите терминали, посочи Христов.
„Цената на газа от Азербайджан, която беше обявена за до 3-4 пъти по-ниска, за последните няколко дни е по-скъпа за 2/3 от договорените количества”, обяви Христов.
На брифинга стана ясно, че в „Булгаргаз” има сериозна финансова криза и компанията е в невъзможност да се разплати дори с тези договорени количества.
Подготвя се търг за доставка на втечнен газ, който „да задоволи нуждите на страната до края на годината и до края на отоплителния сезон”, подчерта Христов.
Щабът ще работи без прекъсване, включително и през почивните дни.
Премиерът и министрите положиха клетва пред Народното събрание на 13 декември.
БулФото
Преди броени дни пък за пръв път в новата ни история беше арестуван бивш премиер – Бойко Борисов беше задържан в полицията, макар и само за 24 часа.
Кабинетът отмени зеления сертификат, наложи мораториум върху цената на тока до края на март и прие бюджета за 2022 г. Актуализацията му бе обявена за средата на годината.
Радев към правителството: Времето за анализи свърши, хората чакат резултати
“Правителството трябва да направи така, че да не се допуска политиката и геополитиката да убиват българската икономика. Нужни са надежди, устойчиви мерки и решения, а не само добри намерения. Времето за анализи изтече, чакаме резултати”, заяви президентът Румен Радев.
Президентът посети Комбината за цветни метали в Пловдив. По думите му, подобни предпиятия са структуроопределящи и “гръбнакът на българската икономика”. Те трябва да бъдат подкрепени в условията на остра енергийна криза, съобщи bTV.
БулФото
“Следим какво прави правителството, така че да поевтинее токът и газът и да има адекватни компенсаторни механизми на бизнеса. Има нови хора в ръководството на енергетиката, но къде да резултатите? Хората не ги усещат, а време няма. Всеки ден е ценен, увеличава се рискът от фалит и загубата на пазари.”
