Влизане в акаунт

Няма да е скучно. Какво става във Франция седмици преди изборите?

САЩ, януари 2021 г. Тръмп мъчително се разделя с властта, негови привърженици нахлуват в сградата на Конгреса и хвърлят в хаос улиците на Вашингтон. Точно в тези дни един сатиричен профил в Туитър, публикува сякаш от името на Ангела Меркел следната шега: „Мога да ви обещая, че моето слизане от власт ще бъде много скучно“.

Тази прогноза се оказа вярна. Изборите в Германия отминаха без драма, начело на държавата е нов канцлер, партията на Меркел дори не е във властта, а всичко това мина като една скучновата хроника за света, пише Николай Лавчиев в коментар за Свободна Европа.

“Дъжд от червени рози” и малка изненада – каква музика избра Меркел за “сбогом”

Но сега е наред Франция, където нещата не изглеждат никак банално. Президентските избори там са след малко повече от два месеца. Засега е сигурно, че Еманюел Макрон би стигнал до балотаж, ако се кандидатира, но не е ясно срещу кого би се изправил. Бъдещият му опонент е точно това, което лишава от скука изборите във втората по големина европейска икономика.

През януари Франция пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. Това може да повлияе на външнополитическите въпроси, свързани с Русия, НАТО, Балканите и България. Личността на следващия стопанин на Елисейския дворец ще бъде решаваща.

Защо Макрон не си обявява кандидатурата

Засега убедителният лидер в социологическите проучвания е именно настоящият президент, който събира около 24% подкрепа. Той има и стабилни резултати за одобрението на французите от началото на пандемията през март 2020 г. – между 40 и 45%.

Това е висок процент и на фона на сблъсъците, свързани с мюсюлманското малцинство. Покрай тях Реджеп Тайип Ердоган дори успя да представи Маркон като символ на западната омраза към мюсюлманите. В последните месеци Франция, както и останалите страни в ЕС, е притисната и от енергийната криза и растящите цени на горивата, блокирани с мораториум върху цените.

Във Франция ще свалят неваксинираните от влакове и самолети

Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „труден“ живота на неваксинираните граждани, а малко по-късно в сила влезе и ограничаването на достъпа до ресторанти, заведения, кина, театри и дори за пътувания на големи разстояния, само за имунизирани.

Всичко това обаче не дава негативно отражение в подкрепата за Макрон. Въпросът е защо тогава той не бърза да си обяви кандидатурата. Според медии и анализатори това е само въпрос на формалност.

Журналисти напуснаха брифинг на Макрон заради отказа му да отговаря на въпроси (видео)

„Няма никакво фалшиво забавяне”, казва самият Макрон. И продължи: “Искам да го направя. Когато здравната ситуация го позволи, когато съм изяснил всичко вътре в себе си, ще представя решението си с необходимата доза уважение към политическата система“.

Той продължава да настоява за необходимостта от реформиране на пенсионната система, включително и за вдигането на пенсионната възраст в страната. Тези желания за реформа бяха потиснати заради последиците от пандемията. Основна тема е и това как страната ще си възстановяви икономиката.

Борбата на дясната опозиция

Кой обаче ще прави компания на Макрон на втория тур?

До преди няколко месеца отговорът изглеждаше очевиден и се очакваше това да бъде противничката му от преди 5 години – Марин льо Пен. В средата на 2021 г. тя дори водеше в проучванията пред Макрон, но вече изобщо не е сигурно, че именно тя ще достигне до балотаж.

Още когато рано-рано обяви кандидатурата си през септември, Льо Пен се оказа изправена пред проблем, който досега не беше срещала. Тя получи сериозна конкуренция за вота на крайнодесните и популистите в лицето на бившия журналист и популярен писател Ерик Земур.

Това засега дава сериозен негативен ефект върху амбициите третата й кандидатура най-накрая да се окаже успешна. За няколко месеца тя се срина с цели 8 пункта в проучванията – до 15-16% подкрепа. Според някои анализатори това се дължи на факта, че Льо Пен вече не изглежда като най-радикалният играч на сцената. Със Земур, поставен до нея, тя изглежда даже по-уравновесен избор. Въпросът е за кого от двамата това е плюс.

“Френският Тръмп”. Той се готви да победи Макрон и Льо Пен

Всичко това може да се открие в програмните видеа, с които двамата крайно десни кандидати се обърнаха към потенциалните избиратели. Земур се опита визуално да имитира Шарл дьо Гол и обрисува почти фатално бъдеще за страната, включващо горящи църкви и бунтове. В същото време Льо Пен беше заснета с бял шал край стъклената пирамида пред Лувъра, където Макрон беше произнесъл победната си реч през 2017 г., и се обрисува като вдъхваща доверие, умерена държавничка.

„Изправена пред заплахите, които ни очакват и предизвикателствата, които лежат пред нас, ви призовавам да следвате пътя на разума и на сърцето“, каза тя.

Земур пък не спира с прокламациите, насочени срещу исляма и мюсюлманите, което вече му донесе няколко присъди. Последната такава беше за език на омразата, тъй като нарече непридружаваните деца мигранти „крадци“, „изнасилвачи“ и „убийци“.

Льо Пен, в опит да вдигне демонизацията на партията си „Национален сбор“, насочи фокуса към икономическите мерки. Въпреки че все още не се отказва от реториката, насочена срещу мигрантите, тя вече не говори за излизане от еврозоната. Вече предлага и рационални бюджетни политики, без да отстъпва от призивите за засилване на мерките, свързани с националната сигурност.

Най-голямото препятствие за този по-балансиран образ на Льо Пен изглежда ще се окаже кандидатурата на Валери Пекрес. В нейно лице традиционната, консервативна десница вижда своя шанс за връщането на президентския пост, който дълги години беше в ръцете им. Нещо повече, партията й я избра в конкуренция със смятаните по-рано за фаворити Ерик Сиоти, Ксавие Бертран и водилия преговорите за Брекзит Мишел Барние.

Пекрес е бивш министър на образованието, бюджета, както и правителствен говорител по време на управлението на Никола Саркози. След 2015 г. тя спечели регионалните избори в региона Ил дьо Франс, където се намира и Париж. Именно големият й институционален опит, консервативните позиции и отчетливото противопоставяне срещу Макрон, особено по повод управлението на държавните финанси, според анализаторите я правят най-тежък противник както за Льо Пен, така и за настоящия президент. В едно от проучванията за евентуален противник на балотажа, резултатите показаха, че Пекрес може да надделее над Макрон.

Вероятно се питате къде остава левицата, чийто представител Франсоа Оланд беше президент в предишния мандат. Въпросът може да остане без отговор, защото към момента представителите на левите партии не изглежда да имат особен шанс в надпреварата. Кметицата на Париж и съпартийка на Оланд в Социалистическата партия Ан Идалго получава по-малко от 5% подкрепа. Най-силният представител от лявото пространство е лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, който събира 10% подкрепа, които не са му достатъчни дори за балотаж.

Какво искат кандидатите за Европа, НАТО и Русия

В момент на развиващите се няколко кризи и сериозно изпитание в лицето на действията на Русия спрямо Украйна, изборите във Франция могат да имат ключово значение за бъдещето на целия континент. Докато Германия пое курс към по-леви политики и затвърждаване на зеленото развитие на икономиката, засега поне Берлин не дава знак, че новият канцлер Олаф Шолц ще може да изземе лидерските функции на Ангела Меркел в ЕС.

Тройна коалиция от уж невъзможни партии се формира в Германия

Именно тази липса оставя отворена врата за представителя на Елисейския дворец и неслучайно след оттеглянето на Меркел редица анализатори, а и политически лидери погледнаха към Еманюел Макрон за евентуалното водачество на страните на стария континент. Настоящият френски президент е твърд привърженик на общата европейска политика и нееднократно е говорил за възможностите за заздравяване на връзките между отделните страни членки, както и за подобряването на състоянието във всяка една от тях.

В сряда пред Европейския парламент той даде и яснота по два от ключовите външнополитически въпроса пред ЕС – заплахите на Русия срещу Украйна, както и евентуалното разширяване на блока в страните от Западните Балкани. Макрон поиска съставянето на общ план за отбрана, която да бъде в синхрон с плановете на НАТО и тогава да бъде преговорен с Русия. По отношение на страните от Западните Балкани пък той призова за „искрен“ разговор относно перспективата пред тяхното присъединяване.

Ако Макрон предлага все по-дълбоки връзки с ЕС и НАТО, то Ерик Земур не веднъж е изказвал симпатиите си към управленията в държавни членки, които са обявявани за „черните овце“ на съюза като Полша и Унгария. В редица свои интервюта той е казвал, че е готов да вдигне стена по границата дори на други членки на Шенген, ако това ще предпази страната му от „мигрантите“. Преди седмици той каза, че в случай, че бъде избран за президент, веднага би оттеглил Франция от стратегическото командване на НАТО. С него перспективата за разширяване на ЕС с благословията на Париж изглежда илюзорна.

Позицията на Марин льо Пен по отношение на ЕС може да се определи в най-добрия случай като „непостоянна“. До 2017 г. партията й претендираше, че страната трябва да напусне еврозоната и блока, но по-късно се отметна от това под претекст, че това поражда твърде много страх у сънародниците й. Тя се отказа й от намерението за бойкот на Европейския съд за правата на човека и Шенгенското пространство. Преди дни тя отново заговори за нуждата от фундаментални промени в структурата на ЕС. По отношение на Русия пък тя неведнъж се е изказвала в полза на подобряване на отношенията с Москва и е била критична спрямо САЩ и НАТО по отношение на политиките им в Източна Европа и конкретно в Украйна.

Въпреки че се определя за 1/3 Тачър и 2/3 Меркел, Валери Пекрес не споделя позициите на бившата канцлерка, свързани с мигрантите и приема им в ЕС. Тя многократно се е изказвала в полза на необходимостта за заздравяване на границите на съюза и недопускането на големи вълни от мигранти. По отношение на ЕС тя твърдо заявява, че е против идеята блокът да се превърне във федерален съюз и се обявява в полза на запазването на независимостта на отделните държави членки. Тя е и против идеята на Макрон за увеличаване на влиянието на блока по отношение на бюджетните и политиките за отбрана в отделните държави.

Няма да е скучно. Какво става във Франция седмици преди изборите?

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Той е потомък на берберски евреи емигранти от Алжир, но смята, че една от най-големите заплахи за родината му са мигрантите от арабските страни. Той е бивш журналист, работил в едно от най-реномираните издания, но неспирно се позовава на фалшиви новини и откровени лъжи. Завършил е един от най-елитните университети, но говори срещу елитите.

Очакванията са той да участва на балотажа в едни от най-важните избори в световен мащаб през 2022 г., но все още дори не е издигнал кандидатурата си.

Ако все още не сте чували името Ерик Земур, то много скоро това може да се промени. Последните проучвания за нагласите на французите му отреждат второ място на президентските избори през пролетта на следващата година. Засега той е човекът, който би отишъл на балотаж срещу Еманюел Макрон, пише Николай Лавчиев за Свободна Европа.

Между 16 и 17% от анкетираните са заявили готовност да гласуват за Земур, оставяйки на трето място Марин льо Пен, която от години еприемана за основен противник на Макрон. Този резултат е шок за традиционните представители на консерваторите и крайнодесните. Тя не е приятна и за настоящия президент Макрон, който води в проучванията с около 24%.

Земур е човек, когото медиите започнаха да определят като „френския Доналд Тръмп“. В думите му има послания, смущаващи не само за страната му, но и за Брюксел и Балканите.

Германия и Франция обмислят връщане на визите за страните от Западните Балкани

Да направим Франция отново велика

През 2016 г. основният слоган на кампанията на Доналд Тръмп беше „Да направим Америка отново велика“. Самият Земур не е възприел точно тази формула, но от години говори за това как Франция е загубила статута си на световна сила. Той смята, че за това е виновно възприемането на неолиберализма.

„Франция вече не е хищник, а плячка“, пише той в книгата си „Френското самоубийство: 40 години, които победиха Франция“.

Самият Земур се описва като последовател на Шарл дьо Гол и на Наполеон Бонапарт, увлечен от централизираната власт около силен харизматичен лидер, който обаче е и противник на системата. Според анализатори именно отъждествяването с величественото минало на Франция предизвиква носталгия у голяма част от избирателите.

Доналд Тръмп е фаворитът на букмейкърите за президентските избори в САЩ през 2024 година

По примера на повечето крайнодесни популисти, сред които и Тръмп, Земур умело използва реториката срещу мигрантите. Той често споменава конспиративните теории, говорещи за „плана“ за постепена замяна на европейското бяло население от мигрантите.

Той има две присъди заради употреба на реч на омразата и подбуда към расово насилие. По думите му всички деца мигранти, които идват без придружители от Африка и Близкия Изток, са убийци, изнасилвачи и крадци. Той казва, че тези деца само увеличават мюсюлманската част от населението и ще доведат страната до гражданска война. В същото време мюсюлманското население на Франция е около 8%.

Жените и медиите като мишена

Освен с противопоставянето на либерализма, Земур е известен и с крайните си позиции за мястото на жените в обществото.

Той обвинява не само либералните ценности, но и консуматорството, което според него е накарало жените „дълбоко в себе си“ да искат да бъдат доминирани от мъжете. В публичните си изяви той често говори за „феминизацията“ на френското общество, която според него води до проблеми заради слабостта и липсата на лидерски качества у жените.

Няколко жени са го обвинявали в това, че ги е подложил на „нежелан сексуален контакт“, което пък е още една прилика с Тръмп.

Освен мястото на жените, Земур изтъква като опасно и нещо, което той нарича „ЛГБТ идеология“. По думите му този феномен има силно влияние в образователната система на страната, в която голямо негативно въздействие имат също „марксизмът и антирасизмът“.

По подобие на Тръмп той обвинява основната част от медиите в страната си като „пропагандна машина“ и добавя, че те „мразят Франция“.

„Платени от Вашите данъци, те неспирно ви плюят. Те плюят върху френската история и култура, плюят върху френския народ, който искат да изчезне“, казва той.

Този антисистемен образ и противопоставянето срещу част от медиите не са голяма изненада, тъй като популярността на Земур се дължи и на дългогодишната му роля на водещ и коментатор в заемащата десни позиции телевизия C-news. Каналът често е определян като френски вариант на „Фокс нюз“ – теливизята, наричана “каналът на Тръмп”.

Симпатизантите на Земур казват за лидера си същото, което и много от поддръжниците на Тръмп казват за бившия президент на САЩ – че той успява да ги спечели, защото „казва нещата такива, каквито са“.

Ерик Земур и Марин Льо Пен

Харизмата и големият опит в публичните изяви на Ерик Земур са това, което анализаторите определят като най-голям риск пред Марин льо Пен. Тя също се бори за гласовете на десните избиратели.

Льо Пен обаче на няколко пъти каза, че изобщо не приема Земур за заплаха за кандидатурата ѝ.

Френските медии припомнят, че по време на предишната президентска надпревара предварителните проучвания показваха близки резултати между Льо Пен и Макрон преди дебатите. След тях обаче последва разгром за крайнодясната кандидатка, който донесе на настоящия президент 66% от гласовете.

Ако сравняваме популярността на Земур с тази на Льо Пен, Гугъл дава любопитен отговор: през последния месец името на Земур е генерирало 16 пъти повече търсения в търсачката, в сравнение с търсенето на Льо Пен.

Медиите също помагат. По данни на организацията за мониторинг „Акримед“, само за един месец Земур е споменат над 4000 пъти във френските вестници или средно по 139 пъти на ден през последния септември. Телевизионните му участия в този период са продължили общо около 11 часа, докато Льо Пен е била в ефир „само“ един час.

Изглежда, че Льо Пен гледа спокойно на популярността на Земур не за друго, а защото той нито е си издигал официално кандидатурата, нито е получил подкрепа от някоя от установените политически партии.

Второто е ситуация, в която беше и самият Макрон преди да се кандидатира за президент. И това не му попречи да смаже традиционно силните леви през 2017 г. Днешният ляв кандидат за президент през 2022 г. е кметицата на Париж Ан Идалго, която получава едва 5% подкрепа.

Земур може да се окаже в подобна роля, само че за десния и дясноцентристкия електорат. На евентуален балотаж пък може да му помогне и фактът, че според прогнозите 40% от френските гласоподаватели са готови да гласуват за популисти.

Френските избори и Европа

Сегашният президент Еманюел Макрон понесе тежки последици вътре в страната си заради политиката си към мигрантите и това сякаш стана отправна точка за неговите позиции срещу разширяването на ЕС.

Това пряко засегна страни като Северна Македония и Албания, но и други – като Грузия, Украйна и Молдова.

Страните от Източна Европа все още не са забравили и действията на френския президент, свързани с пакета „Мобилност“, който Брюксел прие по негова инициатива. Заради позицията, в която Макрон се озова на вътрешнополитическата сцена през 2019 г., той дори втвърди тона срещу мигрантите.

Самите европейски институции също ще гледат с огромно притеснение към Париж и борбата за Елисейския дворец, тъй като Макрон е ключов лидер с ангажирани проевропейски тези. Развръзката може да се окаже и с още по-голямо значение предвид неясното засега бъдеще на Германия. Там тепърва ще стане известна структурата на властта.

“Френският Тръмп”. Той се готви да победи Макрон и Льо Пен

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Снимки: Reuters