Защо правителството на Марк Рюте не допуска България в Шенген

Защо правителството на Марк Рюте не допуска България в Шенген?

България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген през декември. Засега всички са съгласни, без една държава – Нидерландия. Защо тя е против и има ли решение? Отговорът дава анализ на Елица Симеонова за Свободна Европа.

Уж е готова от над 10 години, а все не получава зелена светлина. Става дума за България и членството ѝ в Шенгенското пространство. Страната се надява да бъде приета в зоната за безвизово пътуване до края на годината. Европейската комисия, Европейският парламент и повечето държави от Европейския съюз смятат, че България е готова за членство в Шенген.

Въпреки това приемането на страната не изглежда сигурно и основната причина за това е съпротивата на Нидерландия. Всички държави членки трябва да подкрепят единодушно приемането на нови страни в Шенген, затова позицията на Хага може да блокира присъединяването на България и Румъния.

Парламентът в Хага прие резолюция, с която призова правителството на Марк Рюте да не допуска България и Румъния в Шенген, докато не се увери, че борбата с корупцията и организираната престъпност в двете страни постига резултати.

Говорител на външното министерство на Нидерландия каза в отговори до Свободна Европа, че правителството има нужда от още информация, за да оцени дали двете страни гарантират спазването на върховенството на правото.

Нидерландия отново гласува против присъединяването на България към Шенген

Travel Concept

Тук идва първият проблем – Хага очаква да получи такава информация от доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Той все още е в сила, но Европейската комисия не публикува такива доклади за България от 2019 г. Така това условие на Хага поне формално няма да бъде изпълнено до началото на декември, когато министрите на правосъдието от Европейския съюз (ЕС) ще гласуват дали граничният контрол за България, Румъния и Хърватия да отпадна.

Вторият проблем е, че българските власти не успяват да убедят правителството на Марк Рюте, че България е готова за членство в Шенген. Това е факт въпреки положителните оценки на Европейската комисия, Европейския парламент и европейски лидери, сред които германският канцлер Олаф Шолц.

„Може да се каже, че това е признак за недоверие“, коментира пред Свободна Европа Юлиана Николова, директор на портал „Европа“.

“Една сграда да доизмажем”

Европарламентът гласува за присъединяването на България към Шенген

Шенгенското пространство включва 26 европейски държави (22 от ЕС и четири асоциирани страни – Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), които са премахнали граничния контрол помежду си. Има четири държави от ЕС, по чиито граници все още е в сила граничен контрол – Румъния, България, Хърватия и Кипър. Според Европейската комисия Кипър все още не изпълнява условията, а за Хърватия има съгласие, че може да получи зелена светлина.

Така въпросът стои само за България и Румъния.

С присъединяването си в ЕС всички страни се задължават да спазват шенгенските правила и когато бъде оценено, че изпълняват критериите, контролът по границите им с други държави от Шенген може да отпадне. За това е нужно единодушие между държавите членки.

Такова досега не е имало за България и Румъния, въпреки че двете страни изпълняват техническите изисквания за членство в Шенген. Тези изисквания са в сферите на граничния контрол по сухоземните, морските и въздушните граници, сътрудничеството между граничните и полицейските служби, визовия режим.

Тогава бившият премиер Бойко Борисов каза, че оставащата задача е „една сграда да доизмажем на границата“.

България и Румъния обаче срещнаха съпротива тогава и граничните проверки така и не отпаднаха. Сред държавите, които бяха посочвани като противници на членството на България и Румъния в Шенген, бяха Нидерландия, Дания, Германия, Франция и други. През последните години обаче повечето смекчиха позициите си.

През август тази година германският канцлер Олаф Шолц каза, че „България, Румъния и Хърватия отговарят на всички изисквания да получат пълноправно членство“ в Шенген.

Българският президент Румен Радев каза на 21 октомври, че е разговарял с няколко лидери на европейски държави. И е уверен, че единствено Нидерландия не подкрепя влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство.

„България и Румъния стават заложник на вътрешната политика в Нидерландия, където предстоят избори“, каза Радев след среща на върха на лидерите на Европейския съюз.

Петков: Нидерландия ни е спирала за Шенген, защото сме лъгали

“Да изложат на риск сигурността”

Изказването на Радев дойде дни след като парламентът в Нидерландия прие резолюция, в която поиска от правителството „да не предприема необратими стъпки“ за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, докато не извърши „по-нататъшни разследвания на наблюдението на границите и намаляването на корупцията и организираната престъпност в и двете страни“.

„Корупцията и проблемите с организираната престъпност в държава от Шенген могат да предизвикат сериозни проблеми във функционирането на граничния контрол в тази страна и така да изложат на риск сигурността на Нидерландия и цялото Шенгенско пространство“, пише в резолюцията, приета с 85 гласа в 150-местния парламент.

Резолюцията идва на фона на разкритията за монопол на една частна лаборатория върху фитосанитарния контрол на граничния пункт „Капитан Андреево“. Покрай този случай се появиха обвинения в корупция, заплахи, съмнения за контрабанда и пропуснати от държавата ползи за стотици милиони. Разкритията бяха посочени от бившия премиер Кирил Петков като една от истинските причини за падането на кабинета му.

Свободна Европа попита Министерството на външните работи на Нидерландия по какъв начин ще оцени дали България и Румъния изпълняват тези условия. Говорител на институцията каза, че правителството има нужда от актуална информация от Европейската комисия за прилагането на правилата на Шенген, както и за спазването на върховенството на правото.

„Трябва да преценим цялата информация, също и на политическо ниво, включително в диалог с парламента. Това отнема време“, каза говорителят на нидерландското външно министерство.

„Когато условията са изпълнени, членството е възможно.“

По въпроса дали България и Румъния спазват шенгенските правила, Хага ще разчита на резултатите от доклада на проведена през октомври проверка от експерти на Европейската комисия и държавите членки. Комисията вече каза, че резултатите от него са положителни.

„Тази мисия потвърди, че Румъния и България са повече от готови да се присъединят [към Шенген]“, каза на 27 октомври говорителката на Европейската комисия Анита Хипер. „Резултатите са много положителни и не беше открит нито един проблем, който да оправдае допълнително забавяне.“

По отношение на спазването на върховенството на правото, Нидерландия казва, че ще разчита на следващ доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Проблемът е, че такива за България не се публикуват от 2019 г.

Германски вестник: “България в Шенген: това крие големи опасности”

“Голямата победа се оказа загуба”

Механизмът за сътрудничество и проверка беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. Целта му беше да наблюдава напредъка на двете страни в реформирането на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност.

При публикуването на последния доклад за България през 2019 г. Европейската комисия препоръча мониторингът да отпадне. Причината беше, че според доклада напредъкът на България е “достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС”. Формално механизмът още е в сила заради липса на единодушие сред държавите членки, но Комисията вече не публикува доклади.

Нидерландия обаче иска нов доклад, за да отчете напредъка във върховенството на правото, борбата с корупцията и с организираната престъпност. Това изискване не е ново, каза пред Свободна Европа Юлиана Николова от портал “Европа”. Хага от години казва, че иска поне два положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. След това ще вдигне ветото си върху членството на България и Румъния в Шенген.

“За България имаше един доклад, който беше в такава степен положителен, че Комисията се съгласи да не публикува повече”, каза Николова и добави, че според нея това е станало и след настояване от България. Отпадането на мониторинговите доклади беше представено от третото правителство на Бойко Борисов като негов голям успех.

“Голямата победа се оказа загуба”, добави Николова.

Европейската комисия продължава да публикува доклади за Румъния. Напредъкът на България се следи в годишния доклад за върховенството на правото във всички страни от ЕС.

Европейската комисия няколко пъти каза, че присъединяването към Шенгенското пространство не е свързано с Механизма за сътрудничество и проверка. Нидерландия обаче прави тази връзка и очаква доклад, за да може да оцени напредъка на България.

“Ние продължаваме”

Целта на София е да получи зелена на 8 и 9 декември. Тогава ще се проведе заседание на съвета на министрите на правосъдието от ЕС. Това значи, че страната има малко повече от месец.

“Ние продължаваме диалога на всички нива, включително и с представители на Нидерландия, за да може да успеем с поставената цел”, каза заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев, цитиран от БНР.

Дали и как Хага може да получи достатъчно информация, че България има напредък в борбата с корупцията и в правосъдието, остава отворен въпрос.

Според Юлиана Николова ако България не получи зелена светлина в началото на декември, това може да стане и по-късно. Чешкото председателство на Съвета на ЕС приема въпроса за приоритет. Не е ясно обаче дали Шведското председателство, което започва в началото на 2023 г. ще има същата нагласа.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Защо правителството на Марк Рюте не допуска България в Шенген

Read more

Фон дер Лайен: ЕК дава зелена светлина на Плана за възстановяване на България (видео)

„Днес Европейската комисия дава зелена светлина на Плана на България. Това е изключителен план, почти 60% от него подкрепя зеления преход – това е важно и добре дошло. Имаме нужда България да е с нас по пътя към климатична неутралност в ЕС”, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на съвместен брифинг с министър-председателя Кирил Петков.

Петков: Финалната версия на Плана за възстановяване гарантира енергийната ни сигурност (видео)

Фон дер Лайен определи българския план като „много добър” и като един от най-зелените, които Комисията е получила.

„60% от него са посветени на Зеления пакт. Важно е да имате траектория за намаляване на емисиите с 40% до 2025 г. Това е един от най-амбициозните планове, които сме получавали що се отнася до европейския Зелен пакт”, подчерта тя.

Председателят на ЕК посочи, че България се насочва към две от основните и важни теми от Механизма за сътрудничество и проверка – реформата на Антикорупционната комисия и отчетността на главния прокурор.

„Това са две важни стъпки, които са задължителни като част от Механизма. Така ще постигнете целите си”, категорична бе Фон дер Лайен. 

БулФото

„Благодаря за топлото посрещане! С нетърпение очаквам нашето посещение в Софийския университет. Знам, че това е мястото, където са върховите постижения на България. Ние говорихме за това, че трябва да съчетаем върховите постижения в науката с бизнес сектора за разработване на продукти. Знам, че има изключителни проекти”, обясни Фон дер Лайен.

Актуализираният план на кабинета „Петков”

Планът беше предаден на 15 октомври 2021 г. В рамките на оценката ЕК подчерта необходимостта от промени в области като енергетика, върховенство на закона и транспорт, за да бъде постигнато съответствие с европейските изисквания.

Ето какви проекти ще получат милиони по Плана за възстановяване

Актуализираният план на кабинета „Петков” включва 57 инвестиции и 47 реформи в 12 различни сфери, които трябва да бъдат реализирани до 2026 г. За целта България ще получи над 12 млрд. лева европейско финансиране.

Фон дер Лайен: ЕК дава зелена светлина на Плана за възстановяване на България

Източник и видео: NOVA

Снимки: БулФото

Read more

Официално разрешиха производството на летящи коли в Словакия (видео)

Официално разрешиха производството на летящи коли в Словакия, предава bTV.

Прототипът 1 на AirCar, замислен от Щефан Клайн и произведен от словашката компания KleinVision, притежава бензинов двигател с неподвижно витло с мощност 160 конски сили, произведен от BMW. В кабината има място за двама души.

Футуристична летяща кола направи първия си полет в градска среда (видео и снимки)

Миналата година прототипът направи 35-минутният полет от Нитра до Братислава, с който се приближи до пускане в производство. Създателите му очакват това да стане през настоящата година.

Официално разрешиха производството на летящи коли в Словакия

Видеокадри показват как машината излита в небето, а по-късно се спуска на шосе, където след прибиране на крилата продължава да се движи на колела като типичен градски автомобил.

Официално разрешиха производството на летящи коли в Словакия

Източник: bTV

Видео и снимки: KleinVision

Read more