Български лекар оцеля сред канибали и се върна да работи в България.
Детският хирург д-р Евгений Бенчев заминава за Зимбабве по време на голямата емиграция в началото на демокрацията. Той продължава работата си в Нова Зеландия, Австралия и в още 5 страни на 3 континента.
Евентуално попада на остров Вануату и става главен хирург на републиката, но си няма и представа какво всъщност го чака. Това споделя д-р Бенчев в интервю пред БНТ.
Всички приключения и пътешествия водя към Бургас, от където д-р Бенчев е родом. Той започва работа в държавна болница в града.
“Върнах се в България, защото смятах, че ще изпусна щастливия момент, когато всичко се оправи и България стане велика държава.”
Хирургът споделя, че не съжалява, че се е върнал в родината си. Той е позитивен, че всичко идва с времето си и нещата се наредят.
По време на интервюто си с БНТ, казва: “Ние имаме някои положителни черти в здравеопазването по-бързо се реагира, повече е доближено до хората с тежката си артилерия, с големите си специалисти са лесно достъпни, обръща се много внимание на хората, така че има положителни страни и сега, за разлика от западните страни, където всичко е много бавно, много тромаво, чакането е огромно”.
Колегите му не крият изненадата си за решението на д-р Бенчев да се завърне в България след толкова години.
“Бяхме изненадани все пак, че е избрал Бургас. Мога да кажа, че професионалист като него рядко се среща, най-вече е човечен и децата страшно много го харесват”, казва управителят на МЦ “Св. Николай Чудотворец” към УМБАЛ-Бургас Нигохос Топузян.
Д-р Бенчев вече успя и да спаси живота на 4-месечно бебе с уникална и сложна операция.
Защо в Африка жертвите на Covid-19 са толкова малко?
Защо в Африка жертвите на Covid-19 са толкова малко?
Много по-малко нови заразявания с Covid-19 в момента се регистрират в Африка в сравнение с Европа. Но опасността е все така надвиснала над континента, понеже изцяло ваксинирани са едва 7 процента от 1,3-милиардното население, пише Дойче веле.
Много от случаите изобщо не са регистрирани
Ако се вярва на статистиката, тенденцията в Африка сочи, че разпространението на пандемията е доста по-слабо. Според Службата срещу епидемиите на Африканския съюз до момента са регистрирани 8,5 милиона заболели, от които 220 000 са починали.
Снимка: AP
Скритите случаи обаче навярно са много. “Предполагаме, че на континента са регистрирани по-малко от 15% от случаите на заразяване с Covid”, казва Щефан Ексо-Крайшер, директор на хуманитарната организация ONE. Според него в Африка има седем пъти повече заразени от това, което сочи статистиката.
“Covid-19 си отиде. Кога за последен път сте чули някой да е умрял от Covid?”, казва пред германския вестник “Ди Велт” Ниаша Ндоу от Зимбабве, който обяснява, че още носи маска в джоба си само за да не го глобят. В страната вече отдавна са разрешени концертите, големите политически митинги и частните партита с участие на повече хора.
Световната здравна организация (СЗО) също констатира, че от юли насам броят на новите зарази в Африка спада. Независимо от съмненията в статистическите данни, идващи от някои африкански държави, очевидно беше предотвратено най-лошото, от което мнозина се опасяваха: неконтролирано разпространение на пандемията с милиони жертви. За това щастливо развитие на нещата учените все още не могат да дадат еднозначно обяснение.
Средната възраст на населението и животът навън вероятно са сред водещите фактори
“Има нещо загадъчно”, казва Вафаа Ел-Садр от Колумбийския университет в Ню Йорк. Той визира това, което и мнозина други казват: в Африка броят на ваксинираните е много по-нисък от този в Европа и в САЩ, на континента хронично не достигат ваксини, но въпреки това тенденцията е позитивна. Африка е сред онези части от земното кълбо, които са най-слабо засегнати от пандемията.
Учени сочат няколко фактора, които предопределят слабостта на коронавируса в Африка. Първо, населението на континента е много младо – средната възраст е 20 години в сравнение със Западна Европа, където средната възраст е 43. Второ, в Африка повечето хора живеят в малки села, а не в големи градове, където пандемията се разпространява по-бързо. Африканците прекарват и доста повече време на открито, което също намалява риска от заразяване. Няколко научни разработки в момента се занимават и с въпроса дали някакви генетични предпоставки и други заболявания не играят роля.
Освен това, колкото и да е странно, континентът беше по-добре подготвен за пандемията, в сравнение със западните индустриални общества. Африканците имат опит в справянето с епидемии дори и без ваксини, обяснява Кристиян Хапи от Университета “Reedemer” в Нигерия. Според него решаваща е широката мрежа, в която са свързани здравните власти по места. “Не винаги всичко зависи само от парите и модерното оборудване на болниците”, казва той.
Деви Сридхар от Единбургския университет твърди, че редица африкански правителства са реагирали бързо – Мали например затвори границата си още след първите регистрирани случаи в страната. “Тези страни посрещнаха Covid-19 със смирение, защото в миналото са преживели неща като ебола, детски паралич и малария”, казва здравната експертка. СЗО констатира, че до момента жертвите на коронавируса в Африка са едва 3% от всички жертви, докато умрелите в Европа съставляват 29%, а в Северна и Латинска Америка – цели 46 на сто.
Африка спешно се нуждае от ваксини
Лекарите в Зимбабве са щастливи, че в момента числата не будят тревога. В същото време те предупреждават, че много трябва да се внимава. Д-р Йоханес Мариса, председател на един от местните лекарски съюзи, се опасява, че през декември нова вълна може тежко да удари страната му. “Нашата небрежност може да ни съсипе. Защото новата вълна може да ни удари като гръм от ясно небе”, казва медикът.
Снимка: DW
Нигерийският вирусолог Ойеуале Томори, който е сред експертите на СЗО, дори смята, че в крайна сметка Африка може да се окаже по-малко зависима от ваксините, в сравнение със Запада. Това не отменя факта, че африканците спешно се нуждаят от ваксини. “Трябва да извършим масови ваксинации, за да се предпазим от четвъртата вълна”, казва южноафриканският епидемиолог Салим Абдул Карим.
Бедните държави правят много по-малко тестове
По цял свят пандемията сякаш не засяга толкова тежко бедните страни. Това важи например за Афганистан, където напоследък почти никой вече не носи маска. Но тук отново изниква съмнението, че навярно статистически данни са неверни и силно занижени.
“Добрата равносметка всъщност се дължи и на това, че се правят много по-малко тестове”, казва южноафриканският вирусолог д-р Волфганг Прайзер. Той твърди , че в неговата страна от Covid са починали три пъти повече хора, отколкото сочи официалната статистика. Да не говорим, че пандемията затруднява лечението на редица други болест, припомня д-р Прайзер. “Опасявам се, че окончателната сметка за пораженията от пандемията ще ни бъде представена едва през следващите години,“ казва лекарят.
Защо в Африка жертвите на Covid-19 са толкова малко?
66-годишен мъж от Зимбабве е баща на 151 деца, има 16 жени и мечтае за още (снимка)
66-годишният Мишек Ниандоро е баща на 151 деца и има 16 жени. Той твърди пред The Herald, че това е неговата работа на пълно работно време – да задоволява техните нужди.
Мишек е готов да се ожени за 17-та булка. Той е пенсиониран ветеран от Зимбабве и е започнал своя проект, както сам го нарича, преди 38 години.
“Полигамията, която започнах през 1983 г., няма да спре, докато не умра”, казва Мишек. Обещал си е да се ожени за 100 жени и да има 1000 деца.
“Силен съм и се чувствам силен, както когато бях на 18. Върша съпружеските си задължения със средно четири жени на вечер и лично изпълнявам дежурството. Отивам в спалните една по една”, заявява още мъжът.
“Това е моята работа. Нямам друга работа. Променям поведението си в спалнята, за да отговаря на възрастта на всяка от съпругите ми. Не действам по същия начин с младите, както с по-възрастните”, споделя още 66-годишният човек. Децата му го глезели – постоянно получавал подаръци и пари в брой от тях.
Всички 16 жени били изключително щастливи, но Мишек планира да вдига още сватби с по-млади. По-старите пък се оплаквали от силните сексуални желания на съпруга си.
“Всяка от жените ми готви ежедневно за мен, но правилото е, че ям само вкусна храна. Храната, която е под стандарта, се хвърля. Те знаят правилата. Обещали са ми да не се ядосват, когато нещо не ми харесва. Всичко, което връщам, би трябвало да е урок, който им помага да се подобрят”, добавя Мишек.
Жена се спасява от насилствен брак, като се включва във въоръжен отряд за борба с бракониери (видео и снимки)
Жена се е спасила от насилствен брак, за да се включи в първата изцяло женска въоръжена част за борба с бракониерите в Зимбабве, пише LadBible.
Няродзо Хото била само на 20, когато без пари и без подслон, трябвало да се омъжи. През следващите две години тя била подложена на страдания и унижения в ръцете на агресивния си съпруг, поробена от семейството му, принудена да върши тежка работа и използвана за боксова круша по време на пиянските му изстъпления.
Но, както си мислила, че никога няма да се осмели да напусне своя затвор, ето че сега е част от елитен взвод в Зимбабве, борещ се за едни от най-застрашените животински видове в света.
„Родителите ми нямаха достатъчно средства, за да продължа да уча”, разказва 28-годишната Няродзо. „В отчаянието си реших да се омъжа, понеже други избори не ми се предлагаха.”
„Винаги съм искала да бъда жена с чест и достойнство, да се издигна в кариерата си и да имам щастливо семейство със съпруг и деца, но това никога не се случи при мен.”
Тя случайно попаднала на обява, в която търсели жени за съставянето на нов взвод от рейнджъри. Групата още нямала име по онова време, но по-късно се нарекли „Акашинга” (Смелите) – първата в света военизирана част, съставена изцяло от жени, за борба с бракониерите в Африка. Членовете са изцяло от жени, претърпели някаква форма на насилие.
