Ники Кънчев затапи участничката, която беше сигурна в знанията си (видео)

Вижте как Ники Кънчев с лека закачка опроверга участничка в „Голямото преследване“, която беше убедена, че е научила правилния отговор още в пети клас. Въпросът бе „Колко са областните градове в България?“. А Ники Кънчев отговори на събеседничката си, че от четвърти клас още, знае различен от нейния отговор. Правилното твърдение и тънкия хумор на Ники Кънчев, вижте във видеото!

Как Пловдивският панаир се превърна в обединител на статуквото? (РЕПОРТАЖ)

Ники Кънчев затапи участничката, която беше сигурна в знанията си

Read more

Гоце Делчев – неподелимият герой на “свободните в душите си”

Гоце Делчев e неподелимият герой на “свободните в душите си”.

С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество.

Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце.

Македонският президент сравни Кирил Петков с Нелсън Мандела

Гоце Делчев - неподелимият герой на "свободните в душите си"

Обрисувани в неопределена усмивка едва подути устни и хубаво закръглен подбрадник свидетелствуваха може би за едно пламенно чувство, дълбоко поетично в същността си. И в този общ вид имаше нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо. Нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно. В този общи вид беше самия Гоце – в своята мисъл, в своето чувство, в своето дело, в целия свой живот.

Това е описанието, с което Пейо Яворов запомня Гоце Делчев от последните месеци на живота му. Поетът придружава революционера, когато преминава “в Турско” (т.е. в Македония) през януари 1903 г. Три месеца по-късно, на 21 април (4 май по нов стил) Делчев е убит при засада край с. Баница до Сер, едва на 31 години.

През 2022 и 2023 г. се отбелязват две важни юбилейни дати. 150 години от рождението на големия революционер (4 февруари) и 120 години от смъртта му. По ирония, точно в този период властите в София и Скопие се намират в може би най-смразената фаза на отношенията си от три десетилетия насам. Неспособността на елитите да сложат “край на историята” и да преодолеят идеологическата схизма се оказва необясним за ЕС или САЩ конфликт.

Връщането към историята на борбите за македоно-одринското освобождение всъщност може да даде отговор за продължаващото взаимно неразбиране, разделение и недоверие между националистите от двете страни на границата.

За македонците Делчев е символът на самостоятелната им нация. Българската история изтъква, че той е роден в българско семейство в Кукуш през 1872 г. Градъте населен по това време с 90% българи. Учил е в българско училище и в българска гимназия в Солун, където му е преподавал Константин Величков. По-късно учил в софийското Военно училище, от което е изключен.

Развивал е дейност по образ и подобие на българското освободително движение на Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски. Накрая става началник на всички чети в Македония.

Биографията на Гоце Делчев е такава, че не може да пропуснете аналогиите с Левски. С умението му да се внедрява под прикритие, да организира местна съпротива и да мобилизира подкрепа. Да осмисля освободителната кауза в европейски контекст и да не допуска “груб шовинизъм, който помрачава и най-светлото дело”.

Целта за постигане на автономия на Македония се тълкува буквално като план за обособяването на отделна нация от българската. За тази идея допринасят и действителните спорове между “вътрешните” (т.е. на македонска територия, останала в рамките на Османската империя) и “външните” (т.е. емигрантите в България) македонски организации. Те спорят за това кой трябва да контролира общата кауза, какви методи да се използват, кога ще е готова Македония за свобода.

В личните си спомени за Гоце Делчев обаче Яворов дава много по-различно обяснение. Той твърди, че българското освободително движение е било способно и без руска помощ, самостоятелно да извоюва самоуправлението в “неразривното единство” на Мизия, Тракия и Македония в края на 19 век.

Руско-турската война от 1877-1878 г. форсира този процес, но не постига целта му. Вместо това води до ситуация, в която “отечеството ни беше разкъсано на три части”. Надеждите за това, че Русия “не ще остави делото наполовина” в Македония са “мъчителни очаквания” и “празни сънища”.

Ако разочарованието от Русия е заради съзнателната й политика, то българското правителство се оказва неподготвено да помогне. Вместо това се “лута по кривите пътеки на дипломацията – и много естествено, вадеше очи, наместо да изпише вежди”.

Историята се повтаря без промяна повече от сто години по-късно.

Гоце Делчев разбира крайната цел на мисията си като създаване на “конфедеративна република на Балканския полуостров”. Преди това обаче “робите тряба да се подигнат целокупно на въстание само когато се почувствуват свободни в душите си”, или революция с “граждани, кадърни да понесат всички изпитания на една дълготрайна борба”.

Желанието му е кампанията на четниците да се води “с най-голяма икономия на средства и сили”. Като нападенията срещу турската войска и инфраструктурата да се прави “всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости”.

“Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем.

Гоце Делчев – неподелимият герой на “свободните в душите си”

Източник: “Булевард България”
Видео: “Българска история”

Read more

“Карайте ги да се изразяват с цели изречения”: защо децата все повече се затрудняват с езика

“Карайте ги да се изразяват с цели изречения”: защо децата все повече се затрудняват с езика? Отговор търси публикация на Дневник.

Децата в България все по-често срещат затруднения да се изразяват чрез езика. Това показва проучване на специалисти по езика и образователни експерти. Според тях отчасти виновни за това са интернет и технологиите. Те докарват младите хора до фрагментарно възприемане на света, неспособност да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да възприемат нещата в цялост. Друга причина са методите на преподаване и оценка на знанията. А решението е в целенасочени усилия на всички страни в образованието – и учениците, и учителите, и родителите.

Учениците срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях

Трудно намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Регистрира се аграматичност при конструирането на изречения, т.е. липсва правилното за българския език съгласуване между отделните елементи. До тези изводи стигат учители и специалисти по български език от частната образователна школа академия “Никола Тесла” и платформата за грамотност “Как се пише?”. Изводите са направени след анализ на резултатите от скорошно състезание по български език и литература. То е проведено сред седмокласници от софийски училища. В изследването са включени задачи от изпитния формат за Национално външно оценяване (НВО) след 7-и клас. Има и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението.

“За съжаление, ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории”. Това обяснява Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист. По думите ѝ е тревожен и фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения.

И въпреки че от 2019 г. в голяма част от училищата по проекта на Министерството на науката и образованието. (МОН) “Подкрепа за успех” всяка учебна година се сформират групи за допълнително обучение на учениците, включително и с цел подготовка за НВО, средният успех остава устойчиво нисък от години, без значение дали обучението е присъствено или дистанционно.

Грижа се към брат си и обикалям около света

Пред “Дневник” Доротея Николова обясни, че твърде голям процент ученици не се справят със задачата да да изберат правилния предлог. “Смятат, че се обикаля не “по” света или се посещават места не “в” света, а “около” света. Или не се грижа “за” брат си, а се грижа “към” брат си. Често не могат да преценят каква логическа връзка да сложат между простите изречения, т.е. какъв съюз да употребят – дали да бъде “въпреки че”, “но” или “а”, “и”. Просто логическата връзка, да кажем, че нещо се противопоставя на друго, липсва”, разказва наблюденията си тя.

Децата имат огромен проблем да успеят да изразят мисъл с изречение


Доротея Николова, учител по български език и литература

Учителката отдава това на факта, че и деца, и възрастни са постоянно в интернет на различни устройства

“А там има картинки и видеа, човек гледа, не чете., т.е. не мисли в изречения, а в образи. По този начин не се развива езиковата способност”, обяснява. По нейни наблюдения децата, вместо да разкажат, да обяснят нещо с думи, се опитват да ти го посочат, да го видиш. “Те помежду си не употребяват особено езика, а си пращат видеа и картинки. А общуването на децата с връстниците им е изключително важно, така израстват”, заяви Николова.

Тя и колегите ѝ смятат, че заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно и трудно свързват нещата в цялост.

Тестовите задачи и мисловният калъп

Важен извод от направеното проучване според авторите е, че тестовите задачи със затворен отговор – най-често използваният вариант за проверка на знанията в българското образование, вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране.

За да се разчупи рамката, в проучването сред седмокласниците са включени въпроси с повече от един верен отговор

Очаквано това затруднява допълнително учениците, но пък те казват, че им е доста по-интересно и са задържали по-дълго време вниманието си върху задачата.

От тази учебна година Министерството на образованието въвежда промени в изпитите след 4, 7 и 10 клас. Планът е въпросите при изпитите от външното оценяване да включват повече практически задачи и да проверяват знанията от последните няколко години. В новите варианти на тестовете все по-голям дял заемат казусите, свързани с практическо прилагане на наученото, а за успешното справяне с тях не се изисква допълнителна подготовка, уверява министерството, което звучи обнадеждаващо на фона на трайно ниските резултати на изпитите след 7-и клас.

Д-р Павлина Върбанова е създател на онлайн платформата “Как се пише?” и автор на учебници по български език за средните училища. Тя смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в 7 и 10 клас, както и на държавния зрелостен изпит в 12 клас би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори.”При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците – да анализират, да преценяват, а не да налучкват”, подчерта тя. Според нея може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение.

Отново в търсене на решение

Според експертите има конкретни стъпки, които може да се предприемат, като на първо място е осъзнаването на дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите.

Д-р Валентина Иванова, съосновател на академия “Никола Тесла”, е убедена, че расте прекрасно поколение – будни, умни, находчиви деца, които имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. “Предизвикателството пред нас е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени”, каза тя.

На същото мнение е и Доротея Николова – по думите ѝ е важно родителите да се ангажират, да приложат контрола си да влияят върху децата си да учат.

"Карайте ги да се изразяват с цели изречения": защо децата все повече се затрудняват с езика

Добрите постъпки на връстниците оказват влияние на проблемните деца

Защото учителите няма как вкъщи да държат контрола, авторитетът вкъщи и в живота са родителите.

“Децата изграждат езиковата си способност и ако в момента невронните им връзки не се организират по подходящ начин, няма да могат да изпълняват процесите по езиковата компетентност. После вече ще е късно”, каза Николова. Добавя, че става дума за нормални, умни деца, които развиват сериозни дефицити и това е тенденция.

“Проблемът е, че многото информация, с която разполагаме, не е знание. Децата, за да могат да ползват тази информация, преди това трябва да са изградили логическите връзки в ума си. Те трябва да знаят значението на думите, да имат памет, за да могат да разбират и обработват информацията. Те вече трябва да имат знание, за да могат да използват другата информация от интернет като знание”. Това обясни учителката. Доротея Николова дава конкретен съвет към родителите – да молят децата си да им разказват с думи и цели изречения, например да прочетат един текст и да го преразкажат.

Важна е комуникацията с децата

“Родителите трябва да ги поощряват да разказват. Но и да следят да го правят с цели изречения и да ги поправят, ако бъркат предлога например, и да им обясняват значението на думите”, казва тя. По думите ѝ в момента човечеството явно толкова е напреднало в цивилизацията, че забравя как е стигнало дотук – чрез езика. “И с технологичния напредък това се задълбочава, но няма да остане безнаказано”, предупреждава тя. Според нея децата трябва да бъдат контролирани вкъщи да си учат, а в училище – да бъдат оценявани според реалните си знания.

“Масова практика в момента е учениците да си напишат домашното, без изобщо да си прочетат урока. Слушали, не слушали в час, някои от тях установяват, че не могат да се справят с домашното. Някои от тях се разстройват и не разбират защо не могат да се справят. Това е изумително, но и масово. Системата изпуска контрола върху наученото”, казва учителката.

Като дългогодишен преподавател по информационни технологии д-р Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности. Консумирането на информация не е знание. “Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения. Да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света”, смята тя.

“Карайте ги да се изразяват с цели изречения”: защо децата все повече се затрудняват с езика

Източник: Дневник

Read more