Ники Кънчев затапи участничката, която беше сигурна в знанията си (видео)

Вижте как Ники Кънчев с лека закачка опроверга участничка в „Голямото преследване“, която беше убедена, че е научила правилния отговор още в пети клас. Въпросът бе „Колко са областните градове в България?“. А Ники Кънчев отговори на събеседничката си, че от четвърти клас още, знае различен от нейния отговор. Правилното твърдение и тънкия хумор на Ники Кънчев, вижте във видеото!

Как Пловдивският панаир се превърна в обединител на статуквото? (РЕПОРТАЖ)

Ники Кънчев затапи участничката, която беше сигурна в знанията си

Read more

Мийм на деня: Накратко за знанията ми по география (видео)

Репортерът Павел от канала „Гласът на Ботевград“ направи анкета сред съгражданите си с елементарни въпроси, които би трябвало да се знаят от всеки четвъртокласник.

Въпросът във видеото е „Какво е Тадж Махал“. Човекът, който отговаря, си мисли, че го питат нещо на английски и започва да разсъждава дума по дума, но изгубен в превода се чуди дали е „Докосни моята дупка!“, дали е „Докосни ме в коридора!“, но не можа да стигне до верния отговор, че всъщност Тадж Махал е мавзолей в град Агра, Индия.

Индийски учител построи копие на Тадж Махал в чест на съпругата си

Повече за разсъжденията на събеседника, вижте във видеото!

Мийм на деня: Накратко за знанията ми по география (видео)

Read more

Цели 3/4 от младите хора нямат необходимите умения за работа

Близо три четвърти от младите хора на възраст между 15 и 24 години в 92 държави, за които има налични данни, не са успели да придобият уменията, необходими за работа. Това показват данните от доклад, публикуван на 13 юли от Комисията по образование и UNICEF.

България също участва в доклада, в който много добре се вижда кризата у нас. Макар докладът да е нов, той стъпва на добре познатите ни международни изследвания от типа на PISA, които периодично показват тъжна картина на образованието у нас.

Близо 6000 украинци са започнали работа в България от началото на войната (видео)

47,9% от българските младежи на възраст между 15 и 24 г. (315 149 души), не разполагат с базовите умения, които се предполага да дава средното образование. 44,5% от същата възрастова група (292 287) нямат и все по-необходимите в днешния свят дигитални умения.

Дигиталните умения като разбирането и боравенето с технологии

В това число компютри и други подобни устройства, както и програмите, които идват с тях.

Бившата принцеса на Япония започна работа в Ню Йорк, след като се отказа от титлата си, за да се омъжи

Голяма част от младите нямат дори базови познания за работа с компютър. Под това се разбира, че не знаят как да копират или преместват файлове, да изпращат имейли и т.н.

Докладът описва и ниско ниво на развитие на уменията в ранна детска възраст. Вероятността да притежават уменията, необходими за пълноценното им развитие и по отношение на бъдещите възможности за заетост, достоен труд и предприемачество, е най-малка при младите хора в страните с ниски доходи.

Ниски са и базовата грамотност и математически познания. Както и т. нар. “меки” умения, включително социално-емоционалните, и специфични технически умения, които помагат на прехода към заетост.

Мъж остана без работа 7 месеца заради неверен тест за наркотици (видео)

По думите на авторите тези умения са ключови за развитието на общества и икономики.

Докладът чертае едно черно бъдеще, в което голяма част от младите няма да могат да станат част от работната сила и държавите ще бъдат в криза.

Цели 3/4 от младите хора нямат необходимите умения за работа

Източник: СЕГА
Снимки: iStock

Read more

Българските младежи са сред най-неквалифицираните

Българските младежи са сред най-неквалифицираните. Данните са в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитите.

Валери Божинов: Аз съм сърбин, чувствам се сърбин (видео)

Българските младежи са сред най-неквалифицираните

Показателят е “колко квалифицирани са младежите”. Ние сме в последните 20% от 14 държави със сходни социални и икономически характеристики. Или в непосредствена географска близост.

Това показва проучване на ОИСР, базирано на данни от програмата за международно оценяване на учениците РISA. На дъното заедно с нас са още Румъния и Словакия.

Изследването обхваща 17 въпроса. Те са свързани с уменията, като по 12 от тях сме в последните 20% от 14-те държави. От всички 14 страни България е единствената, която се представя толкова зле по толкова много показатели. При останалите държави се забелязват по 4-5 слаби места. Като само Румъния е в последните 20% по 11 показателя.

Бой, шамари и чупене на къщата в сръбско риалити (видео)

Още дъна

Освен по умения, страната ни е на дъното още по развитие на уменията на младежите по приобщаващ начин. Там сме заедно с Румъния. А и по брой младежи, завършващи висше образование. Там сме заедно с Чехия, Германия, Унгария и Румъния. На дъното сме и по степен на приобщаване на висшето ни образоване – заедно с Естония, Германия, Полша, Словакия и Швеция.

Също и по дигитални умения на възрастните – заедно с Полша и Румъния. Да не забравяме и по участие на служители в професионално образование. Там пък заедно с Унгария, Латвия и Румъния и др.

Сред последните

След последните държави сме и по активиране на уменията на пазара на труда. Заедно с Румъния, по съответствие на уменията с потребностите на пазара на труда, по използването им за подкрепата на активно, ангажирано гражданство. По възприемане от страна на фирмите на високоефективни практики на работа и т.н.

Уменията на хората не се използват адекватно според потребностите на пазара на труда още и в Португалия. Начело на класацията по този показател e Чехия.

Хвалене

По три показателя сме в последните 20-40% от 14-те държави. По качество на висшето образование, по степен на приобщаване на трудовия ни пазар. И по това доколко уменията на служителите са достатъчни за заеманото от тях работно място.

Вместо да даде пълната картина, МОН предпочете да акцентира само върху единствените два показателя, по които сме в първите 20% от въпросните страни. 

“Младежите в България подобряват уменията си и по този показател страната ни е в първите 20% от 14 държави в ЕС”, съобщиха оттам.

По ниво на подобряване на уменията младежите ни не отстъпват на техните връстници в Естония, Полша, Португалия и Румъния. По качеството на приобщаващото образование на възрастни хора пък сме сред първите места заедно с Германия и Унгария. Нещо твърде съмнително на фона на проблемите на възрастните хора у нас.

Изследването на ОИСР е част от проект на организацията за създаване на Стратегия за уменията в България. За целта нейни експерти ще се срещнат с наши представители за консултации. Ще има широки дискусии, анализи и проучвания. Ще се направи оценка на ситуацията. Ще се представят предизвикателствата пред страната ни. Ще се дадат препоръки и мерки за развитието на уменията в България.

Акцент върху уменията

Уменията се оценяват от ОИСР от основно значение за способността на държавите и отделните индивиди да преуспяват. 

Те са набор от придобити чрез учене знания, качества и способности. Те позволяват на хората да изпълняват задачите си.

Уменията на отделните индивиди са от решаващо значение за подпомагане на икономическото възстановяване на страните след пандемията и за изграждане на устойчивост при бъдещи кризи.

Това пише още в проекто-доклада на ОИСР. Мега тенденции като глобализацията и дигитализацията продължават да прекрояват работната среда. Като все повече се търсят по-високи нива на нерутинни, когнитивни умения. Както и на набор от нови умения. Пандемията ускорява дигитализацията и увеличава неравенствата по отношение на уменията. Тя потвърждава значението на инвестициите в развитието на приобщаващи умения, смятат от организацията.

Българските младежи са сред най-неквалифицираните

Източник: “Сега”

Read more

“Карайте ги да се изразяват с цели изречения”: защо децата все повече се затрудняват с езика

“Карайте ги да се изразяват с цели изречения”: защо децата все повече се затрудняват с езика? Отговор търси публикация на Дневник.

Децата в България все по-често срещат затруднения да се изразяват чрез езика. Това показва проучване на специалисти по езика и образователни експерти. Според тях отчасти виновни за това са интернет и технологиите. Те докарват младите хора до фрагментарно възприемане на света, неспособност да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да възприемат нещата в цялост. Друга причина са методите на преподаване и оценка на знанията. А решението е в целенасочени усилия на всички страни в образованието – и учениците, и учителите, и родителите.

Учениците срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях

Трудно намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Регистрира се аграматичност при конструирането на изречения, т.е. липсва правилното за българския език съгласуване между отделните елементи. До тези изводи стигат учители и специалисти по български език от частната образователна школа академия “Никола Тесла” и платформата за грамотност “Как се пише?”. Изводите са направени след анализ на резултатите от скорошно състезание по български език и литература. То е проведено сред седмокласници от софийски училища. В изследването са включени задачи от изпитния формат за Национално външно оценяване (НВО) след 7-и клас. Има и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението.

“За съжаление, ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории”. Това обяснява Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист. По думите ѝ е тревожен и фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения.

И въпреки че от 2019 г. в голяма част от училищата по проекта на Министерството на науката и образованието. (МОН) “Подкрепа за успех” всяка учебна година се сформират групи за допълнително обучение на учениците, включително и с цел подготовка за НВО, средният успех остава устойчиво нисък от години, без значение дали обучението е присъствено или дистанционно.

Грижа се към брат си и обикалям около света

Пред “Дневник” Доротея Николова обясни, че твърде голям процент ученици не се справят със задачата да да изберат правилния предлог. “Смятат, че се обикаля не “по” света или се посещават места не “в” света, а “около” света. Или не се грижа “за” брат си, а се грижа “към” брат си. Често не могат да преценят каква логическа връзка да сложат между простите изречения, т.е. какъв съюз да употребят – дали да бъде “въпреки че”, “но” или “а”, “и”. Просто логическата връзка, да кажем, че нещо се противопоставя на друго, липсва”, разказва наблюденията си тя.

Децата имат огромен проблем да успеят да изразят мисъл с изречение


Доротея Николова, учител по български език и литература

Учителката отдава това на факта, че и деца, и възрастни са постоянно в интернет на различни устройства

“А там има картинки и видеа, човек гледа, не чете., т.е. не мисли в изречения, а в образи. По този начин не се развива езиковата способност”, обяснява. По нейни наблюдения децата, вместо да разкажат, да обяснят нещо с думи, се опитват да ти го посочат, да го видиш. “Те помежду си не употребяват особено езика, а си пращат видеа и картинки. А общуването на децата с връстниците им е изключително важно, така израстват”, заяви Николова.

Тя и колегите ѝ смятат, че заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно и трудно свързват нещата в цялост.

Тестовите задачи и мисловният калъп

Важен извод от направеното проучване според авторите е, че тестовите задачи със затворен отговор – най-често използваният вариант за проверка на знанията в българското образование, вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране.

За да се разчупи рамката, в проучването сред седмокласниците са включени въпроси с повече от един верен отговор

Очаквано това затруднява допълнително учениците, но пък те казват, че им е доста по-интересно и са задържали по-дълго време вниманието си върху задачата.

От тази учебна година Министерството на образованието въвежда промени в изпитите след 4, 7 и 10 клас. Планът е въпросите при изпитите от външното оценяване да включват повече практически задачи и да проверяват знанията от последните няколко години. В новите варианти на тестовете все по-голям дял заемат казусите, свързани с практическо прилагане на наученото, а за успешното справяне с тях не се изисква допълнителна подготовка, уверява министерството, което звучи обнадеждаващо на фона на трайно ниските резултати на изпитите след 7-и клас.

Д-р Павлина Върбанова е създател на онлайн платформата “Как се пише?” и автор на учебници по български език за средните училища. Тя смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в 7 и 10 клас, както и на държавния зрелостен изпит в 12 клас би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори.”При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците – да анализират, да преценяват, а не да налучкват”, подчерта тя. Според нея може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение.

Отново в търсене на решение

Според експертите има конкретни стъпки, които може да се предприемат, като на първо място е осъзнаването на дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите.

Д-р Валентина Иванова, съосновател на академия “Никола Тесла”, е убедена, че расте прекрасно поколение – будни, умни, находчиви деца, които имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. “Предизвикателството пред нас е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени”, каза тя.

На същото мнение е и Доротея Николова – по думите ѝ е важно родителите да се ангажират, да приложат контрола си да влияят върху децата си да учат.

"Карайте ги да се изразяват с цели изречения": защо децата все повече се затрудняват с езика

Добрите постъпки на връстниците оказват влияние на проблемните деца

Защото учителите няма как вкъщи да държат контрола, авторитетът вкъщи и в живота са родителите.

“Децата изграждат езиковата си способност и ако в момента невронните им връзки не се организират по подходящ начин, няма да могат да изпълняват процесите по езиковата компетентност. После вече ще е късно”, каза Николова. Добавя, че става дума за нормални, умни деца, които развиват сериозни дефицити и това е тенденция.

“Проблемът е, че многото информация, с която разполагаме, не е знание. Децата, за да могат да ползват тази информация, преди това трябва да са изградили логическите връзки в ума си. Те трябва да знаят значението на думите, да имат памет, за да могат да разбират и обработват информацията. Те вече трябва да имат знание, за да могат да използват другата информация от интернет като знание”. Това обясни учителката. Доротея Николова дава конкретен съвет към родителите – да молят децата си да им разказват с думи и цели изречения, например да прочетат един текст и да го преразкажат.

Важна е комуникацията с децата

“Родителите трябва да ги поощряват да разказват. Но и да следят да го правят с цели изречения и да ги поправят, ако бъркат предлога например, и да им обясняват значението на думите”, казва тя. По думите ѝ в момента човечеството явно толкова е напреднало в цивилизацията, че забравя как е стигнало дотук – чрез езика. “И с технологичния напредък това се задълбочава, но няма да остане безнаказано”, предупреждава тя. Според нея децата трябва да бъдат контролирани вкъщи да си учат, а в училище – да бъдат оценявани според реалните си знания.

“Масова практика в момента е учениците да си напишат домашното, без изобщо да си прочетат урока. Слушали, не слушали в час, някои от тях установяват, че не могат да се справят с домашното. Някои от тях се разстройват и не разбират защо не могат да се справят. Това е изумително, но и масово. Системата изпуска контрола върху наученото”, казва учителката.

Като дългогодишен преподавател по информационни технологии д-р Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности. Консумирането на информация не е знание. “Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения. Да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света”, смята тя.

“Карайте ги да се изразяват с цели изречения”: защо децата все повече се затрудняват с езика

Източник: Дневник

Read more