Влизане в акаунт

Иван Костов: Докладът на МФ прилича на направен от некомпетентен човек. В този дух се изказа бившият премиер в ефира на предаването “Светът е бизнес” по Bloomberg TV Bulgaria.

“Докладът на Министерството на финансите прилича на оценка на рискове, направена от некомпетентен човек. МФ няма правомощия да се изказва за курса лев/евро, което е в сферата на действие на Българската централна банка. България трябва да изпадне в неплатежоспособност и да не може да разчита на облигационните пазари, за да започне преговори с Международния валутен фонд. Има вероятност тези събития да се случат. Но тя е почти чиста нула в най-близка перспектива, може би до 1% след няколко години.” Това коментира Костов в “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

“Стилът на доклада въобще не е стил на МФ и аз не вярвам някой от старшите експерти там, шефовете на дирекции, да е написал тези редове. Това са изречения, които са вкарани с политически контекст“, каза Костов. По-късно той добави – “Това не може да е написано от експерти от Министерство на финансите. Тези приказки са включени в доклада от политик. Кой е политикът – ваша задача е да разберете кой е”.

България е изправена пред фалит, алармира МФ

Министерството на финансите има други страхове, които имат реална основа, смята Костов.

“Те казват: при тези заложени политики като обвързването на минималната работна заплата, увеличението на пенсиите, се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%. Дефицитът вероятно ще остане около 6.5%, или 11 млрд. лв. Но идва Народно събрание, което ще работи – ако работи – два месеца. Какво прави Народно събрание с кратък хоризонт – видяхме какво направи 48-ото? Изблик на разгулен популизъм… Направиха пробиви във фиска, създавайки допълнителни нееластични бюджетни разходи, които ни пращат на дефицит от 6.5%. Ако 49-ото Народно събрание е с кратък период, МФ разсъждава: тези ще направят същите бели. Но ако направят същите бели, дефицитът ще отиде над 6.9%, може да достигне 12 млрд. лв. или 13 млрд. лв. С такъв дефицит еврозоната става невъзможна”, каза още Костов.

Според Костов е невъзможно високата инфлация бързо да се свали до приемливи за влизане в еврозоната нива. А и заложените разходи лесно могат да доведат до свръхдефицит.

“В Европейската комисия и особено в Европейската централна банка нарушаването на два критерия – този за дефицита и този за инфлацията – прави невъзможно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Това не може да стане с еднократни мерки. Не може да се чакат никакви отстъпки от ЕС на базата на геополитически съображения. На България са ѝ необходими много сериозни системни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и консолидиран бюджет. Това не е проста работа. Иска време и много компетентни хора, а не такива пушеци, които се хвърлят на сцената. Иска много упорита работа, която се боя, че няма кой да свърши”.

Трябва да се действа превантивно срещу риска от допълнителни пробиви и увеличаване на бюджетните разходи и да се предупредят политиците за щетите, ако продължат предишните си действия в парламента. Но самото изявление на министъра на финансите нанася тежък удар по позициите на страната на международните финансови пазари. Костов допуска, че процентът върху българските ДЦК ще се увеличи заради подобни “крайно непредпазливи и политически изказвания”.

Иван Костов: ГЕРБ, начело с Борисов, е върхът на пирамидата на организираната престъпност у нас

“Сигурен съм, че министър Велкова не отчита това”.

Подобни изказвания нанасят щети и по авторитета на президента Румен Радев, допълни Костов.

Според Костов е “невъзможно” България да премахне валутния борд, без да влезе в еврозоната, тъй като няма как да събере такова мнозинство в парламента. Заради геополитическата обстановка има опасност България да бъде отклонена от европейското си развитие, предупреди той.

“Рискът за нас е много голям и защото ние сме в периферията на Европа, не сме в Шенген, не сме в еврозоната. Ако нещо се откърти от ЕС или бъде изоставено на бурите на съдбата, това ще бъде периферията. От геополитически съображения единствената детерминанта, по която трябва да се движи България, е да влезе във вътрешния интеграционен кръг – в еврозоната и в Шенген. Иначе няма как да посрещнем тези рискове”, каза още той.

Инфлацията остава най-острият проблем пред България. Тя се дължи основно на цените на природния газ, електроенергията, и петрола, съчетано със зърнената криза, която вдигна цените на пшеницата. А тя е основна за нивото на цените на храните. Към 15 март цената на електроенергията на европейските борси и в България е с 4% по-ниска в сравнение с преди година. На газа е на нива, сравними с последните пет години, а на суровия петрол Brent се нормализират около 80 долара на барел, каза Костов.

“Импулсът е бил еднократен – това не е огън, който гори под тенджерата на инфлацията”.

Идеята че инфлацията е внесена отвън е основателна, като ЕЦБ изглежда е прекалила с дългата си борба с дефлацията и наливането на пари. Но тази налята ликвидност не повдигна толкова силно цените в еврозоната, колкото в страните извън нея и част от балтийските държави.

“В България това стана, след като бяха пробити бюджетните разходи от Кирил Ананиев и след това от Асен Василев. Бяха раздавани пари на калпак и повишени доходите с изпреварващи инфлацията темпове”. Това обясни Костов, сравнявайки тази политика с действията на правителството на Жан Виденов.

“Даваме пари, стимулираме потреблението и след това огромната разруха, защото тя е неминуема. Не искам да плаша никого, че това ще се случи и сега. Но тази политика е пробвана на много места и никъде не е проработила”.

Костов заяви, че е съгласен с Асен Василев, че не се събират данъците в държавата. Той посочи, че не може при такава инфлация да има по-ниски постъпления от ДДС.

Инфлацията в малката кошница (над 22%) е имала много по-голям ефект върху домакинствата с ниски доходи, докато например заетите в производството са били компенсирани с големия ръст в заплащането заради липсата на работна ръка. Но това неравенство не се бори с раздаване на пари и енергийни помощи за всички или натиск срещу хранителните вериги да свалят цените, каза Костов.

“Неравенството е много сериозна тема и не може да се атакува с тези средства. Тези средства само го увеличават… В икономиката виждам задълбочило се неравенство, което изисква сериозни политики, за да не отиде още по-надолу”.

Трудно е човек да бъде оптимист в такава ситуация и да не се тревожи за страната си заради липсата на достатъчно професионализъм, сподели Костов.

“Сферата на финансите не бива да се политизира. Там може да се политизират само данъците – данъчната система е отражение на политическата воля. Тя казва на кого разчиташ, от кого взимаш парите. Съгласен съм с Асен Василев, че не събират в момента данъците. Не може да имаш такава инфлация и да събереш по-малко ДДС – това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика… Нивото на моето разочарование ме кара много внимателно да наблюдавам поведението на политическата формация, за която ще гласувам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях”, каза още той.

Видео: “Светът е бизнес“; Bloomberg TV Bulgaria

Иван Костов: Докладът на МФ прилича на направен от некомпетентен човек

Държавата помага за инфлацията, а после си търси парите. Текстът е коментар на Георги Ангелов, старши икономист от “Отворено общество”, публикуван в Mediapool.

Още преди 4-5 месеца някои икономисти казвахме, че служебното правителство трябва да предложи бюджет с нисък дефицит за 2023 година. Тогава Министерството на финансите беше изготвило бюджет с огромен дефицит и дълг – и дори го беше подготвило за внасяне, но за радост се отказа от тази идея. После пък зави в друга посока и започна да обяснява как можем да минем и без бюджет, с удължителен закон. И затова България в момента няма бюджет и кара месец за месец, без никаква яснота и предвидимост.

Едва сега, с 4-5 месеца закъснение Министерството на финансите “загря”, че наистина е правилно да се изработи и внесе в парламента проектобюджет с нисък дефицит. Това е положително – правителството достигна до правилния подход, макар и след множество пируети. Но, негативът е, че бяха загубени ценни 4-5 месеца и ще се загубят още.

В момента нямаме парламент, съответно до изработване и приемане на бюджет ще минат поне още няколко месеца. Така че едва в средата на годината ще имаме бюджет, ако въобще бъде приет. Тоест, евентуални бюджетни мерки в приходите и разходите ще действат само половин година. Съответно ще имат само частичен ефект. Много по-ефективно щеше да бъде ако мерките бяха приети преди 5 месеца. Тогава с много по-малко усилие щеше да се постигне позитивен резултат.

Как държавата наду печалбите на бизнесите, спомагащи за инфлацията

Но това не е единственият завой на 180 градуса. Много икономисти предупреждавахме, че е погрешно да се дават субсидии и компенсации на бизнеса на калпак. Защото това означава да се подпомагат както тези, които страдат от инфлацията, така и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ дори на тези бизнеси, които създават инфлацията! Не само е неморално, но и е прахосване на финансов ресурс – финансов ресурс, който можеше да остане в бюджета и да намали дефицита и дълга. Да не говорим, че наливането на огромни субсидии в печеливши бизнеси доведе само да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез ръст на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия).

Годишната инфлация в България е скочила над четири пъти

Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен данък. Значи, от една страна държавата налива ненужно пари в част от бизнеса и му раздува печалбите, от друга страна ще наложи данък, с който да се опита да върне обратно тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари обратно в бюджета. Това по никакъв начин не е разумна, обмислена и последователна политика.

Правилният подход беше милиардните компенсации на бизнеса още в началото да се насочат към малките и средните бизнеси и към доказано пострадалите от кризата. И да не се дават пари на тези, които печелят от кризата. Ако държавата беше послушала икономистите и беше следвала здравия разум, в момента нямаше да има сериозни проблеми с бюджета.

А можеше

Мислите, че преувеличавам, но замислете се, че компенсациите за бизнеса се финансират от свръхпечалбите в енергетиката. Тези, които държавата иззе миналата година и ги раздаде на бизнеса през фонда за енергийна сигурност. Ако това не беше направено, тези свръхпечалби сега щяха да са в “Българския енергиен холдинг”, който щеше да плати данък и остатъка да внесе като дивидент в бюджета за 2023 година. Точно в бюджета за 2023 година, защото дивидентът се внася около половин година след изтичане на финансовата година. С други думи, ако не се раздаваха компенсации на калпак на печелившите от кризата, сега тези пари щяха да влязат в бюджета, да увеличат приходите и да стабилизират бюджета.

Може би един от изводите е, че все пак има полза да се чува какво казват икономистите? Още по-важно е да няма постоянно бавене и да не се отлагат разумните решения. Един служебен министър си мисли, че е за кратко и съответно отлага проблемите за следващия – но се оказа, че служебните министри въобще не са толкова за кратко и проблемите се струпват на тяхната собствена глава. 

Държавата помага за инфлацията, а после си търси парите

Ето с колко се вдигат студентските такси в държавните ни университети. Новината стана ясна от проект на решение на Министерския съвет. Документът е публикуван от Министерството на образованието и науката за обществено обсъждане. 

Учителка от Френската гимназия в Бургас прави йога полугола пред ученици (видео 18+)

Става дума за 20% увеличение. Такси заплащат 143 950 студенти и 4050 докторанти в редовно и задочно обучение в българските университети.

Средната им годишна такса ще е 1050 лева, а за кандидатстване – 50 лева.

20-процентното увеличение спрямо 2022/2023 г. се отнася основно за студентите, които учат в специалност от областите „Педагогически науки“, „Хуманитарни науки“, „Социални, стопански и правни науки“, „Природни науки“, „Технически науки“ и „Здравеопазване“.

Педагози

За специалностите от област „Педагогически науки“ средната годишна такса ще бъде 780 лв., за „Хуманитарни науки“ – 750 лв., за „Социални, стопански и правни науки“ – 900 лв. Студентите в специалностите от областите „Природни науки“, „Математика и информатика“ и „Технически науки“ ще заплащат средно 870 лв. Тези от „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ – 1000 лв., „Здравеопазване и спорт“ – 1100 лв., „ Изкуства“ – 1450 лв.

Освободени

Студентите в осем професионални направления и 18 защитени специалности са освободени от такси. Професионалните направления са „Педагогика на обучението по…“, „Религия и теология“, „Математика“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Химични технологии“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“.

Годишната такса за обучение на докторантите в държавните висши училища ще е средно 1300 лв. За кандидатстване в БАН и научните организации ще се плаща средно 40 лв. при средна такса за обучение на докторанти в размер на 650 лева за учебната 2023/2024 година.

Таксите за кандидатстване и обучение по университети и специалности вижте ТУК.

Ето с колко се вдигат студентските такси в държавните ни университети

Източник: Офнюз

Eто кога да очакваме таван за надценките на някои храни!

Пред NOVA министърът на икономиката Никола Стоянов заяви, че държавата е готова да наложи забраната на търговците да слагат надценки повече от 10% още в началото на април. Идеята може да стане факт с нормативен акт на Министерския съвет.

Цените на храните скочиха още през март (видео)

Очаква се кабинетът да забрани на хранителните вериги да слагат повече от 10% надценка на основни храни и стоки. В този списък ще влязат между 50 и 100 продукта.

Мярката обаче ще бъде временна.

Чуйте още във видеото!

Eто кога да очакваме таван за надценките на някои храни

САЩ и ЕС започват преговори за чистите технологии.

За незабавни преговори по целево споразумение за критични минерали, използвани в автомобилостроенето, се споразумяха президентът на САЩ Джо Байдън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, пише в. Дневник.

Двамата разговаряха в петък в Белия дом на фона на притесненията в ЕС, че субсидиите за чиста енергия в Закона за намаляване на инфлацията на САЩ (IRA) ще отклонят инвестициите далеч от Европа и ще навредят на европейските икономики.

On #IRA, two new major steps:

→ Starting on a critical raw materials agreement

To secure strong supply chains for batteries in 🇪🇺 & ensure access to the 🇺🇸 market

→ Launching a dialogue on Clean Energy Incentives

So our incentives reinforce each other rather than compete pic.twitter.com/xh6zWxGAMf

— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) March 10, 2023

Законът за намаляване на инфлацията на САЩ предлага субсидии от 430 млрд. долара за произведени в САЩ продукти. Насочен е към справяне с климатичната криза и насърчаване на възобновяемата енергия. Законът предизвика гняв в Европа. Според Брюксел съюзниците трябва да се държат заедно. Да формират общ фронт срещу по-големите заплахи от Китай, вместо да си съперничат.

Споразумението има за цел да даде възможност критични минерали, добивани или преработени в ЕС, да се зачитат към изискванията за чисти превозни средства в раздел 30D данъчен кредит за чисти превозни средства от Закона за намаляване на инфлацията. Това се казва в съвместно изявление, публикувано след разговорите.

В началото на срещата в Овалния кабинет Байдън и Фон дер Лайен подчертаха силата на своето партньорство. Също единната подкрепа за Украйна и усилията Русия да бъде подведена под отговорност за нейната инвазия.

We’ll continue to support Ukraine and diminish Russia’s ability to wage war.

We are stepping up enforcement of our sanctions to prevent evasion & circumvention.

We must disrupt the supply routes that continue to feed Russia’s military machine and will sanction those involved. pic.twitter.com/7p55eyWZHl

— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) March 10, 2023

Американското разузнаване не изключва пряк военен конфликт на Русия с НАТО и САЩ

В заключителната декларация от срещата се казва, че САЩ и ЕС работят, за да гарантират, че Украйна разполага със сигурността, икономическата и хуманитарната подкрепа, от която се нуждае. Толкова дълго, колкото е необходимо.

САЩ и ЕС започват преговори за чистите технологии

Имало ли е инфлация при Борисов? Говори математиката.

Понеже няма как да защити опетненото си от корупция име, ГЕРБ мина в контраатака. И извади глуповатото твърдение, че при Борисов не е имало инфлация. Проблемът е, че то влиза в челен сблъсък с математиката за трети клас, пише на Даниел Смилов за Дойче веле.

Предизборната кампания започна и вече стратегиите на двата основни политически опонента са ясни. ПП-ДБ имат безспорни аргументи по отношение на опетнената корупционна репутация на ГЕРБ и ДПС. Тези аргументи не е нужно да се повтарят, доколкото са известни вече не само в страната, но и зад граница. Списъкът “Магнитски” набъбна до не толкова великолепна осморка. Той бе подкрепен и от британско съкратено издание. А Лаура Кьовеши започна да разследва в опасна близост до кръговете от фирми на споменатите партии. Близост, достигаща дори до печално павирани софийски улици. А тепърва предстои да се търси и една трета от асфалта за магистралите и скоростните тангенти, който е бил положен (или по-скоро не е бил положен) с европейски средства.

16.9% е годишната инфлация у нас вече втори месец

Неизгодна ситуация за ГЕРБ

В тази неизгодна за партията ситуация ГЕРБ решиха да не оспорват обвиненията към Владислав Горанов и други свои нотабили, стигащи повече или по-малко до самия Борисов, а възприеха стратегията “умряла лисица”. Според нея ГЕРБ отказва да говори за корупция (защото явно нищо смислено не може да каже в своя защита). А за сметка на това минa в контратака по друга тема. А именно как ПП-ДБ и специално Кирил Петков и Асен Василев създали или допринесли за инфлацията в България, като натрупали голям държавен дълг и бюджетен дефицит, увеличавайки публичното харчене.

Тази стратегия, поне на пръв поглед, не е безсмислена, защото стъпва върху реални страхове на хората от покачилите се цени. Тя цели да разпали цинизма у избирателя по отношение на политиката. Да го убеди, че всичките политици по принцип са маскари, но “при Бойко поне нямаше инфлация”.

Проблемът на тази стратегия е, че тя влиза в челен сблъсък с математиката и то не с висшата математика. А тази за трети клас. Като изключим глуповатото твърдение, че при Борисов не е имало инфлация (както нямаше и война в Украйна или нов британски крал), твърденията на ГЕРБ в бюджетната сфера са следните:

Първо: 

Те твърдят, че инфлацията в България е двойно по-голяма от инфлацията в еврозоната. Ergo, бюджетите на Асен Василев са произвели този удвояващ ефект.

Този аргумент се саморазпада, ако човек се досети, че Асен Василев не е правил бюджетите на Литва, Латвия, Естония, Унгария и други държави от ЕС, в които инфлацията е по-висока от тази в България. Обяснението на феномена не е в бившия български финансов министър (който беше на поста за около година). А в това, че периферните, малки и силно отворени икономики увеличават инфлационните ефекти, идващи от централните части на еврозоната.

Друго твърдение на ГЕРБ: 

ПП и ДБ натрупаха голям нов публичен дълг, който ще тежи на държавата, бюджета, децата ни и т.н.

Първо, публичният дълг на България по времето на управлението на ПП (или на служебни правителства с участие на Петков и Василев) не е нараснал. Дори малко се е свил като процент от БВП – и към момента е малко под 25%. Което е отличен показател в рамките на ЕС. Всъщност дори в номинални стойности правителството “Петков” наследява дълг от 32 млрд. лева през декември 2021. То оставя дълг от 30 млрд. през август 2022 г.

Вярно е, че бюджетът на Василев предвижда нарастване на държавния дълг до 47,8 млрд. през 2024 г. Това наистина би било увеличение с над 15 млрд. лева и наглед изглежда плашещо. Простата математика обаче пак изяснява нещата. В периода 2021-2023 г. БВП на България набъбва много сериозно. От 139 млрд. лева (2021 г.) до 165 млрд. лева (2022 г.) и (реалистично) до около 180 млрд. през 2023 г. При такава прогресия е ясно, че 47,8 млрд. лева държавен дълг през 2024 г. отново ще са около 25% от БВП. Т.е. този дълг няма да тежи повече върху бюджета. Просто кредитният потенциал на България (leverage) ще е нараснал, защото тя е забогатяла (дори отчитайки инфлационния ефект).

Въпросът към ГЕРБ е, ако този реалистичен сценарий се случи, те няма ли да използват кредитната възможност, за да прокарат политики, които са същностно необходими? Като например догонващото увеличение на пенсиите, които бяха забравени за повече от десетилетие? Те наистина ли ще свалят пенсии и намаляват социални плащания? Все пак няма друга страна в ЕС с GINI коефициент над 40%. Ниските пенсии и социални разходи са безспорен фактор за подоходното неравенство.

Трето твърдение на ГЕРБ: 

ПП и ДБ генерират и ще генерират гигантски бюджетни дефицити

Служебното финансово министерство подклажда подобни страхове. То предизборно излиза с прогнози, че дефицитът ще достигне 6-7% от БВП, ако всички бюджетни разходи, предвидени от ПП-ДБ се реализират. Всъщност част от тези прогнози вече се развенчаха. България завърши 2022 г. с бюджетен дефицит под 3% (както изискват Маастрихтските критерии за еврозоната). Нещо повече, ПП-ДБ са поели ангажимент дефицитът да не надхвърля 3% и в новите бюджети: и тези ангажименти звучат съвсем сериозно при положение, че в икономическия екип на формацията са фискално предпазливи икономисти като Георги Ганев и Мартин Димитров.

Разбира се, трябва да се предвидят бюджетни буфери при евентуално рязко влошаване на ситуацията в еврозоната или у нас, но поне засега ставаме свидетели по-скоро на доста плавно забавяне на европейските икономики. При такива обстоятелства ГЕРБ едва ли ще искат да спрат или ограничат рязко публичните разходи, защото именно това би вкарало българската икономика в рецесия, би качило безработицата и произвело тежка криза. В крайна сметка резки движения и смяна на посоката в настоящия момент са по-скоро противопоказни и това обезсмисля и целия плам на ГЕРБ срещу фискалната политика на ПП-ДБ.

Какво по-различно биха направили от ГЕРБ?

Всъщност, като махнем риториката, не е ясно какво по-различно би правил ГЕРБ по отношение на публичните разходи и инфлацията. Евентуално връщане на Борисов във властта може и да има някакви магически ефекти (за някои), но по отношение на инфлацията то ще е определено ирелевантно. Нещо повече, спекулативното покачване на цени в страната се дължи на бездействието и неефективността на регулатори, като КЗК, които са изцяло продукт на политиката на ГЕРБ-ДПС от последното десетилетие.

Всъщност дори мандатите на членовете на КЗК отдавана са изтекли, но просто ГЕРБ-ДПС блокират смяната им. За сметка на това, обаче, стана ясно, че партията на Борисов усилено търси газ в дълбокото Черно море. И ако го намери в огромни количества, гореизложените фискални теми ще станат безинтересни – кой се интересува от Маастрихтските критерии за фискална дисциплина в Бахрейн?

Царят пак е гол?

Като оставим фантазиите настрана, ГЕРБ трябва да помислят дали наистина инфлационният дебат е по-изгоден за тях. Ако няма и по него какво съществено да кажат, стратегията им да прикриват корупционния проблем с куха риторика може да се превърне в интерпретация на темата “искащият пак да бъде цар отново се оказва гол”.

Имало ли е инфлация при Борисов? Говори математиката

Инфлацията при бюлетините се оказва двойна. Това научаваме от репортаж на bTV.

През 2014 г. една бюлетина е струвала 0,13 лева, а сега вече е 0,26 лева, тоест 100% ръст.

Около 94 милиона лева ще струват на хазната предсрочните парламентарни избори на 2 април. Част от парите отиват за хартиената бюлетина, отпечатвана от БНБ.

БНБ ще достави и отпечата също и 25 хиляди ролки със специална хартия за гласуването с машините.

“Ще бъдат отпечатани 7 милиона бюлетини, цената е 0,26 лева без ДДС или 0,31 лева с ДДС”, каза зам.-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева.

За 7 милиона броя бюлетини по 0,26 лева общата сметка възлиза на 1,820 млн. лева.

Бюлетините имат и защита. Както и хартиените, и машинните разписки.

Преподавателят по конституционно право проф. Наталия Киселова обясни, че всяка от тези 7 милиона бюлетини ще има свой уникален номер.

„Бюлетините, които можем да наречем хартиени, трябва да съдържат два печата – един преди и един след гласуването. Машинните бюлетини трябва да съдържат само един печат, след гласуването”, допълни проф. Наталия Киселова.

Вместо тъмна стаичка параван ще “пази” тайната на вота

С цел сигурност от ЦИК не обявяват подробности за изискванията, на които трябва да отговарят бюлетините.

Инфлацията при бюлетините се оказва двойна (видео)

След приемането на еврото: хърватите го харесват, инфлацията намалява. Това става ясно от ново изследване на Евробарометър.

Според него, 54% от анкетираните казват, че наличието на евро е нещо добро за страната. А 82% смятат, че валутата е позитивна за целия Европейски съюз (ЕС).

Инфлацията в Хърватия през януари продължи да се забавя

Мнозинството от запитаните граждани посочват, че евромонетите са или „много лесни“ (21%), или „доста лесни“ (34%) за разпознаване и използване. Освен това четирима от всеки петима респонденти споделят, че евробанкнотите са „много лесни“ (45%) или „доста лесни“ (36%) в ежедневието им.

Близо осем от десет анкетирани казват, че конвертирането в евро е или „много лесно“ (40%), или „доста лесно“ (38%). А 72% от интервюираните хървати споделят, че е лесно да се разбере стойността в евро.

Любопитно е, че мъжете (61%) са по-склонни от жените (49%) да оценяват еврото като нещо добро за Хърватия. Не се наблюдава обаче такава разлика по въпроса дали то е добро за ЕС.

Мнозинството от анкетираните смятат, че присъединяването към еврозоната ще има положителни последици за Хърватия.

Почти половината смятат, че конвертирането на цените в евро е било “много често” (20%) или “често” (24%) правилно. Обратно, около една четвърт (26%) казват, че преобразуването на цените понякога е било правилно, докато същият брой (26%) смятат, че то изобщо не е било правилно.

Припомняме, че Хърватия прие еврото в началото на 2023 г. Очакванията бяха това да доведе до по-висока инфлация в страната. Засега обаче тези очаквания не се оправдават.

Според данни на Евростат, прогнозната инфлация в Хърватия за февруари е 11.7% на годишна база и намалява четвърти месец от ноември насам, когато бе 13%, пише “Дневник“. И отбелязва, че това далеч не е най-високата инфлация в еврозоната, защото трите балтийски републики продължават да поддържат високи нива в рамките на 17-20%.

Тенденцията да намалява инфлацията е обща за еврозоната, където прогнозата за февруари е, че тя е слязла на 8.5%, след като през октомври бе двуцифена (10.6%).

След приемането на еврото: хърватите го харесват, инфлацията намалява

Европейците вече си дават сметка, че войната в Украйна е война срещу Европа. Ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната. А ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това ще е краят на Украйна.

Ето какви са новите санкции на ЕС срещу Русия

Това коментира пред БНТ политологът Иван Кръстев.

Кръстев смята, че поне в следващите 12 месеца по-скоро ще ескалира, отколкото ще се успокоява и това се усеща от всички.

“Предполагам, сте гледали внимателно обръщението на руския президент от преди три дни. Там не става дума за това, че войната трябва да спре. Става дума за това, че войниците имат право на две седмици отпуска на всеки шест месеца. Това е съобщение за война, която няма да спре”, казва политологът.

Санкциите и шокът

“Руската икономика се оказа по-издръжлива, отколкото много хора вярваха в началото, когато се поставяха икономическите санкции”, казва Кръстев.

“15 млн. души в момента не живеят в Украйна там, където са живели. Има градове, които просто ги няма. 90% от всички сгради в Мариупол са унищожени. Според мен тази човешка страна, степента на разрушението, е нещо, което не е достатъчно интересно на хората. Защото истината е, че ние в началото изведнъж се шокираме. Но след това тоя шок ни идва повече и се опитваме да не говорим за тия неща.

“Светът не е на страната на Русия. Светът просто иска тази война да свърши, без да се интересува как тя ще свърши. И нямаме право дори да се сърдим на хората. Обикновено европейските дипломати, когато отидат на далечно място, преди още да са видели какво става, предлагат войната веднага да свърши и да спре да се дава оръжие и на двете страни. В този смисъл това е европейска война и тя показва още нещо, показва, че Европа е загубила усещането си за центъра. Вече не всичко, което се случва в Европа, е глобална политика.

Европейците вече си дават сметка, че войната в Украйна е война срещу Европа (видео)

Хърватският финансов министър: Инфлацията нямаше нищо общо с въвеждането на еврото. Марко Приморац говори пред Нова и препоръча на България да продължи пътя си към еврозоната.

Само за 10 години, след като стана член на Европейския съюз, Хърватия прие еврото и влезе в Шенген.

Иван Гешев се жалва с видеоизявление във Фейсбук (видео)

“Първо искам да поздравя българското правителство за това, че се е посветило и полага усилия по пътя на България към еврото. Да, ние бяхме на една писта. Когато говорим за Хърватия обаче, бих искал да кажа, че може би едно от най-важните неща беше политическата стабилност в страната и отдадеността, с която работехме по пътя към еврозоната. Ние си поставихме 1 януари 2023 г. като дата, от която искаме да приемем еврото и въпреки всички предизвикателства. Въпреки COVID кризата, например, когато всички ни казваха, че ще изпуснем момента, ние започнахме още по-усилено да работим. Успяхме да изпреварим ситуацията и да направим всичко възможно да изпълним критериите”, казва Приморац.

Действията

“Направихме платформа, поканихме големите вериги да публикуват цените си в нея. И създадохме така наречения “бял” списък, за да промотираме добрите практики. А не да сочим с пръст грешните. Очаквахме всички да се присъединят, но засега са го направили едва три от веригите. Но ние към момента имаме между 7 и 10 големи търговски вериги, така че числото не е толкова малко”, споделя финансовият министър.

“До момента сме наложили глоби за над 400 000 евро. И в крайна сметка не се оказа общ феномен на поскъпване, а на нелоялни практики. И открихме начин да го контролираме, така че процесът да преминава гладко. Целта на проверките и санкциите не беше да пълним държавната хазна, а да сме сигурни, че никой повече няма да се възползва от ситуацията и да увеличава цените, за да си вдига печалбата.”

Инфлацията

“Инфлация на практика почти не съществува. Тя е близо до нулата. Да, има инфлационен натиск. Тарифите на енергоизточниците се увеличиха, което се отрази и на другите цени, но това няма нищо общо с еврото. Същият процес тече и в държавите, които все още не са приели еврото. Там цените също скачат. Сигурен съм, че цените и в България се покачват, а вие все още не сте въвели еврото. Инфлацията в момента се наблюдава навсякъде по света. Каква ще бъде тя през март, април, май? Никой не може да каже със сигурност сега. Но нашата инфлация в момента се очаква да бъде малко над средната за страните от еврозоната”, споделя Приморац.

Когато става дума за намаляване на ефекта от инфлацията, рестриктивната монетарна политика е най-ефективна. В това е убеден той. 

Хърватският финансов министър: Инфлацията нямаше нищо общо с въвеждането на еврото (видео)