Влизане в акаунт

Пред деца в Калининград се появи добрият Путин, за да им говори за любов и преданост. За политика: почти нищо. Но каза, че силата е в истината. И в речта му се прокрадна една голяма истина: че много руски войници умират. Материал на Виктор Eрофеев за Дойче веле.

Когато диктаторите се разправят с опозицията и превърнат своите министри, пропагандисти и църковни деятели в крепостни селяни, се открива ерата, в която диктаторите откриват своята любов към децата. Ленин например отиде да се види с децата пред една коледна елха. На трибуната на мавзолея усмихнатият Сталин държеше в ръцете си русо момиченце, което много години по-късно беше моя учителка по френски език в Московския държавен университет и призна, че Сталин не ѝ е харесал.

Путин няма да присъства на погребението на Горбачов, бил “много зает”

Сега дойде времето и Путин да се сприятели с децата. Другите явно просто не заслужават неговото приятелство и време. В Деня на знанието, 1 септември, Путин се срещна с цяла група деца на различна възраст в Калининград. Децата демонстрираха прекрасна подготовка, явно добре бяха научили ролите си.

Още помним как Путин целуна по корема малко момченце на площада пред Кремъл. И досега не е ясно какво му беше хрумнало тогава. Но към онзи момент той все още беше незрял диктатор. Сега вече се е научил да бъде – навярно се досещате – добър диктатор.

Добрият чичо пренесе патриотизма в училище

Да, пред учениците сега се появи добрият Путин, за да им говори за любовта, предаността, помощта за възрастните хора и децата с увреждания, както и за това, че силата се крие в истината. За политиката – почти нито думичка. Съвсем между другото удари един шамар на Ленин за това, че е дал “руски” територии на Украйна, която, според Путин, никога не е имала държавност, и обясни, че защитавайки руския свят, войниците дават своето здраве за родината, а много от тях и умират. Да, тъкмо тук силата на истината действително си проби път – защото много от руските войници сега наистина умират. В думите на президента се долавяше и онази мачистка философия, която изисква от мъжа да се бори докрай – не е ясно обаче докрай за кого?

Добрият чичо пренесе патриотизма в училище. Отсега нататък всяка седмица в училищата ще издигат руския флаг триумфално, с военни маниери, под звуците на националния химн. Човек може да си помисли – какво пък толкова – и в Америка издигат знамето и обичат националния си химн! Но ако наистина говорим за силата на истината, трябва да признаем, че всеки човек, всеки народ има своя собствена истина, която заслужава да бъде зачитана по същия начин, по който следва да се спазват международните договори за неприкосновеността на границите на същата тази Украйна.

Разговорът в Калининградското училище отново ме наведе на мисълта, че разговорите на диктаторите винаги са безкрайно банални. Сигурен съм, че децата, които са разговаряли с Путин, ще намерят своята собствена истина в живота, която едва ли е съвместима с баналностите. Впрочем, независимо от заучените въпроси и словесните украси, децата ми се сториха умни. Те ще пораснат и навярно ще живеят в съвсем различна страна от тази, в която се намират сега.

Уморен от командването на войски и министри, Путин си припомни своето минало и по-точно познанството си с нелегален шпионин, който го поразил с това, че искал да служи на родината си, вместо да изисква от нея да му служи. Но темата за служенето е много по-значима. Служенето на родината предполага тъкмо това разнообразие от възгледи, подходи, схващания и инакомислие, което беше изцяло погребано на 24 февруари.

Вярва ли си Путин?

Кой тук си играе на котка и мишка? Вярва ли си Путин, когато говори за любовта и състраданието? Ако е така, как това се вписва в “специалната операция”? Или Путин не вярва на собствените си думи, също като онзи разузнавач, който разправя всякакви небивалици пред врага? Но нима децата са врагове? Какъв е всъщност патриотизмът на диктатора? Може би – да служи сам на себе си? Та нали подмазвачите и бездруго го отъждествят с Русия.

Ето как президентът отиде уж да посети децата в Калининград по повод първия учебен ден, а всъщност се получи нещо като тайна среща със самия него, но без особен резултат.

Виктор Ерофеев е  писател, литературен критик, телевизионен водещ, автор на книгите “Руската красавица”, “Добрият Сталин”, “Акимуди” и много други.

Едва ли има човек, който да не е посягал към парацетамола. Но това лекарство има странични въздействия, които остават незабелязани: парацетамолът влияе дотолкова на психиката, че е в състояние да промени характера ни.

В зависимост от дозировката лекарства като ибупрофен, аспирин или парацетамол могат безпроблемно да се взимат и без рецепта. Но много от хората, които приемат по-големи количества парацетамол, не са наясно с възможните странични ефекти и последствия, пише Дойче веле. При това парацетамол нерядко се дава и на малки деца.

Този медикамент в никакъв случай не е безобиден, казва д-р Герхард Мюлер-Швефе, експерт по болкоуспокояващите медикаменти. „Парацетамолът може да увреди черния дроб, а на децата често се дават твърде големи дози.”

Решаваща е именно правилната дозировка. В противен случай може да се стигне до тежки увреждания на черния дроб и дори до спиране на функциите му, предупреждава Мюлер-Швефе.

Неподозирани странични въздействия

В зависимост от това какви количества парацетамол се приемат и за какъв период от време става дума, може да се стигне дори до зависимост от медикамента. Парацетамол влияе най-вече на централната нервна система – тоест, на мозъка и на гръбначния мозък. Това дълго време не се знаеше, изтъква Мюлер-Швефе. „Благодарение на напредъка в научните изследвания междувременно знаем, че в гръбначния мозък парацетамолът атакува система, която отговаря за контрола над болката.”

Тялото ни разполага с различни системи за реакция при болка, една от които е т.нар. морфинна система. С други думи: в рамките на реакциите си за контрол на болката човешкото тяло произвежда морфин. В кризисни ситуации това производство се активизира и може да ни защити, тъй като намалява и потиска болката.

Когато се приема парацетамол, това допълнително намалява болките. Но същевременно има странични ефекти, които в повечето случаи остават незабелязани. „В емоционален план се установява един вид невъзмутимост – не се реагира нито положително, нито негативно”, обяснява д-р Мюлер-Швефе и дава следния пример: „Не се проявява например особено съпричастие при чуждо страдание. Същото е и когато някой друг се радва”.

Това е един от ефектите на парацетамола, но има и други: „Взимат се прибързани решения, които не са добре обмислени – хората са по-склонни да рискуват”, пояснява още експертът.

Какво казват изследванията

В едно от последните изследвания, посветени на ефекта от парацетамола, учените стигат до извода, че медикаментът влияе на човешкото съзнание и в краткосрочен план дори може да промени характера.

Изследователите са разпределили проучваните хора в две групи, като са ги поставили в определени ситуации. Едната група получила парацетамол, другата – плацебо. Хората с парацетамол били склонни да поемат значително по-голям риск и реагирали много по-спокойно в сравнение с другата група. Но техните реакции изглеждали притъпени, не проявявали съпричастие или емпатия и дори наранявали чувствата на другите. Но и изпитвали по-малко страх.

„Има хора, които взимат парацетамол не само като болкоуспокояващо – те се интересуват именно от способността му да притъпява реакциите. Това определено би могло да бъде мотивация за редовен прием на този вид медикаменти”, казва д-р Мюлер-Швефе.

Истината за парацетамола: какво уврежда и как променя характера ни

Източник: Дойче веле