Влизане в акаунт

Референдумите – демокрация или преброяване на наивниците?

За президентска република, за отказ от въвеждане на еврото, сега пък и за т. нар. джендър идеология в училищата… Сякаш вече ежеседмично партии и техни лидери ни заливат с желанието си за организиране на напълно безсмислени допитвания, просто за да не спира политическият цирк. И макар за всички нас да е ясно, че тези референдуми са последната надежда на малко потребни на електората партии в предизборно време, нека се задълбочим в произхода и ефекта на този инструмент за пряка демокрация.

Искаме ли диктатура, маскирана като “президентска република”? (Коментарът на “Господарите”)

Да започнем с появата и значението му

Смята се, че името и употребата на „референдум“ произхождат от швейцарския кантон Граубюнден още през 16 век. „Референдум“ всъщност е герундивната форма на латинския глагол referre, буквално „да пренеса обратно“.

Kато политически инструмент той набира популярност от 70-те години на миналия век. Това се приписва на обвързването на обществеността с политическите партии, тъй като конкретни политически въпроси стават по-важни за обществеността от идентификаторите на партиите.

От политико-философска гледна точка референдумите са израз на пряка демокрация. Днес обаче повечето от тях трябва да се разбират в контекста на представителната демокрация. Те често се използват доста селективно, обхващайки въпроси като промени в системите за гласуване, където избраните в момента длъжностни лица може да нямат легитимността или склонността да прилагат такива промени.

Важни референдуми често се оспорват в съда. В споровете преди референдума ищците често са се опитвали да попречат на провеждането на референдума. При едно такова предизвикателство през 2017 г. испанският Конституционен съд спря референдума за независимост на Каталуния. Британските съдилища пък отхвърлиха оспорванията след референдума за Брекзит.

Радостин Василев за референдума на ИТН: Вече няма кой да се подведе

Има ли сега повече референдуми от всякога?

Да. Експерти смятат, че в света са проведени малко над 600 референдума от 1973 г. насам. И посочват, че исторически референдумите винаги са били по-популярни във времена на политическа несигурност, когато политиците не са сигурни какво наистина искат техните избиратели и не искат да рискуват всичко на избори.

Това със сигурност отговаря на изискванията днес, когато политическите пейзажи се разделят, а традиционните мейнстрийм партии западат почти навсякъде. Плебисцитът също така се вписва в по-индивидуалистична епоха. Гласоподавателите, свикнали с множество лични избори, от музика до пазаруване, може сега да очакват да „изберат и смесят“ и желаната от тях политика, вместо да се ангажиран с един дългосрочен пакет от мерки, който не търпи гъвкавост.

Референдумите стават по-популярни като инструмент за стремежи към независимост, от Еритрея и Квебек до Каталуния и Шотландия до Южен Судан. Явно националното самоопределение се връща на мода. А далечното, централизирано правителство не успява да отговори на нуждите на провинции, които се чувстват маргинализирани.

А къде се срещат най-често?

През 2002 г. швейцарците гласуваха на референдум. Те трябваше да решат дали тяхната нация трябва да се присъедини към останалите 189 страни в Обединените нации.

Швейцария е провела около 300 референдума от 1848 г. насам (и приблизително същия брой други обществени консултации). Нейната система на пряка демокрация дава глас на гражданите в това как се управлява страната. И изисква всяко изменение на конституцията да бъде подложено на референдум.

Италия, ефективно обединена от референдуми през 19-ти век, се нарежда на второ място с около 70 национални гласувания за всичко. От разводи до аборти, наркотици, синдикати и избирателна система.

Ирландия също често прибягва до референдуми. След като получи независимост от Великобритания през 1921 г., новосъздадената държава реши, че нейната конституция от 1937 г. може да бъде променяна само чрез референдуми. Оттогава има 35 конституционни референдума, средно около един на всеки две години и половина. Те варират от важни гласувания за Европа, разводи, еднополови бракове и аборти до тайнствени, като промяна на правилата за поверителността на кабинета и парламентарни разследвания.

Избирателната активност варира значително в зависимост от темата.

Гласуването през 1996 г. за промяна на ограниченията за освобождаване под гаранция привлече само 29% от електората. Гласуването за правата на децата през 2015 г. събра 33,5%. Допитването от 1972 г. относно това дали да се присъедини към Европейската икономическа общност, за разлика от тях, привлича рекордните 70% избирателна активност. Около 68% от избирателите се явиха през 1992 г. за три гласа за абортите.

Около половината от всички американски щати добавят референдуми към бюлетините по време на президентски и междинни избори. Те обхващат всякакъв вид социална и икономическа политика, от гей браковете до данъчното облагане, легализирането на марихуаната и смъртното наказание.

В Латинска Америка конституционните референдуми са най-популярният вид плебисцит. В Мексико новият президент Андрес Мануел Лопес Обрадор изложи редица политически въпроси на референдум в началото на своето управление.

Любопитен факт е, че 2016 г. отбеляза рекорден брой народни гласувания за пряка демокрация по целия свят.

Тогава общо 26 държави са провели национални референдуми през 2016 г. Това надвишава рекордния брой, наблюдаван през 1991 г. и 1992 г., когато бяха проведени много народни гласувания в резултат на политическите събития след Студената война. Освен това 2016 г. ще бъде запомнена и по отношение на значението на някои от гласуванията: референдумите за членството на Обединеното кралство в ЕС и колумбийското мирно споразумение са събития, които родиха новинарски заглавия по целия свят. Гласуването на Обединеното кралство със сигурност ще има значително въздействие върху световната сцена през следващите десетилетия, провокирайки политически и икономически промени в ЕС и извън него.

The Guardian: Всеки ден британците разбират каква грешка беше Брекзит

Предимства и недостатъци

Малко след излизането от ЕС, повечето англичани съжалиха че са гласували за това. И проблемите не закъсняха. Всичко това повдигна въпроса за ползата от референдумите.

„Очевидният плюс е, че получавате пряка представа какво е общественото настроение по даден въпрос“. Това казва пред The Guardian Чарлз Пати, професор по политика в Шефилдския университет. „Когато референдумът даде ясен резултат, както при референдума за прехвърляне на правомощия в Шотландия от 1997 г., той може почти да вземе решение и може да даде легитимност на потенциално мащабни промени.”

Експертът добавя:

„Проблемът с референдумите обаче е, че те свеждат сложните решения до опростени двоични избори или/или и не винаги са добър начин за достигане до нюансите или до по-широките разклонения на дадено решение.“

Много други специалисти са убедени, че гласоподавателите на референдум е по-вероятно да бъдат водени от преходни капризи, отколкото от внимателно обсъждане. Или пък че не са достатъчно информирани, за да вземат решения по сложни или технически въпроси, с което не е трудно да се съгласим. Освен това избирателите могат да бъдат повлияни от пропаганда, сплашване и скъпи рекламни кампании. Четвъртият президент на САЩ Джеймс Мадисън твърди, че пряката демокрация е „тиранията на мнозинството“.

Известна опозиция срещу референдума възникна от използването му от диктатори като Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Те, както се твърди, са използвали плебисцита, за да прикрият репресивните политики като популизъм. Диктаторите могат също така да използват референдуми, както и показни избори, за да легитимират допълнително властта си, като Антонио де Оливейра Салазар през 1933 г.; Бенито Мусолини през 1934 г.; Адолф Хитлер през 1934 г., 1936 г.; Франсиско Франко през 1947 г.; Парк Чунг-Хи през 1972 г.; и Фердинанд Маркос през 1973 г. Използването на плебисцитите от Хитлер се посочва като причина, поради която след Втората световна война в Германия не е имало разпоредба за провеждане на референдуми на федерално ниво.

През последните години референдумите бяха използвани стратегически от няколко европейски правителства, опитващи се да преследват политически и изборни цели.

БСП не отстрани Нинова и иска референдум за джендър идеологията в училищата

Е, добра идея ли са референдумите и трябва ли да внимаваме?

Все повече независими експерти се обединяват около мнението, че референдумите са добра идея, само ако се използват пестеливо и по въпроси, които са от голямо значение.

И напълно подкрепяме тяхното мнение.

По всяка вероятност някои от публичните допитвания са били полезни в дадени моменти от историята. Но популисткия начин, по който се ползват те в България, не вещае нищо добро. Само се замислете защо например Корнелия Нинова тръгва срещу т. нар. „трети пол“, а Костадин Костадинов – срещу българския лев, който ще бъде… „убит“. Да не говорим за поредния референдум на Слави Трифонов след първия неуспешен, също яхнал масовото съмнение и масовите страхове на хората.

Има важни въпроси, които трябва да решаваме. Хубаво е, когато ние, гражданите, можем да бъдем директно попитани, за да споделим мнението си директно. Невинаги обаче плебисцити се организират без задна мисъл и в полза на обществото.

И нас, преди избори, това е начин за спечелване на още малко гласове, но още малко партийни субсидии, защото те не спират да са вкусни. И хората, които ги искат, са готови на всичко, за да ги получават.

Каквито и референдуми да се организират оттук нататък, в които и от тях да се включим, нека не забравяме едно. Че нашето доверие и нашият глас са сила, с който може да се злоупотребява и че не бива да го пускаме. Че трябва винаги да се питаме кой какво прави, защо го прави и кога точно го прави. И че не сме и не бива да бъдем наивни, особено ако от нас ще се възползват хора, които по никакъв начин не могат да ни осигурят по-добро бъдеще.

От нас зависи дали референдумите ще останат просто форма за пряка демокрация. Или ще продължат да бъдат използвани като инструмент за преброяване на наивниците.

Автор: Катя Димитрова

Референдумите – демокрация или преброяване на наивниците?

“Ествествено, че няма да се подпиша в подписката за рефрендум за президентска република. Това е опит на “Има такъв народ” да се върне в общественото пространство, но вече няма наивни хора, които да се подведат по идеите на Слави Трифонов. Това са последни опити на икономическия проект ИТН да помпа и черпи от чужд авторитет, в случая от този на президента Радев.”

Това заяви в “Денят на живо” по NOVA NEWS депутатът от “Продължаваме промяната” и бивш министър на спорта Радостин Василев. 

Искаме ли диктатура, маскирана като “президентска република”? (Коментарът на “Господарите”)

И добави:

“Според мен има определени точки, по които мненията на Слави Трифонов и Радев съвпадат. Така мисля, заради назначенията на държавна хранилка на кадри от ИТН от служебното правителство.” 

„Все още не съм член на ПП, но за да водя листа, не е задължително да съм член на партията. Членството ми зависи от гражданската формация, не е проблем да стана член, ако това е проектът, който ще се бори със статуквото, готов съм да стана член”, посочи Василев.

„Още не са започнали официалните разговори между ДБ и ПП. Ще се обединяваме и с граждански организации, и с други проекти, защото търсим широк фронт”, добави той. 

Бившият министър обясни, че ПП търсят начин за обединение извън ДПС и ГЕРБ, за да могат да управляват. За коалиция с „Възраждане” смята, че техният изказ на „контра” на всичко ще намали подкрепата за самата партия. А за БСП коментира, че е притеснен от последната среща на Левицата с Борисов.

По повод скандалите с Jamecorp и Nexo, Радостин Василев заяви: „Много интересно в последните месеци забелязвам желание, особено в някои представители на ГЕРБ да забравят онези скандали, онези шкафчета, онзи начин на поведение, характерен за години назад, принизяване на институциите, унижение от страна на премиера да станат част от дневния ред на ПП. Това са т.нар. „Борисовки”. Окалянето е характерно за тези, които са перманентно в калта”, каза депутатът от ПП. Той призова засегнатите да си потърсят правата в съда.

Радостин Василев за референдума на ИТН: Вече няма наивни хора

Искаме ли България да се превръне от парламентарна в президентска република? Това е въпросът, на който някои от гражданите вероятно биха искали да отговорят на бъдещия референдум, иницииран от партията на Слави Трифонов. Макар за всички ни да е очевидно, че това е последна сламка, за която удавниците от „Има такъв народ“ се хващат с надеждата за привличане на още малко държавни пари, си струва да видим кои други държави са приели тази форма на управление и как е повлияло това на тяхното развитие.

“Има такъв народ” иска референдум (видео)

Да започнем с дефинициите

Президентската република е форма на управление, при която държавният глава се избира пряко от народа. В тази система изпълнителна, законодателна и съдебна власт са конституционно независими една от друга. Те не могат да се разпускат взаимно. Президентът е отговорен за прилагането на законите, законодателната власт – за изготвянето им и съдилищата за – отсъждането. Всеки получава специфични правомощия да проверява и балансира останалите.

Президентската система е в контраст с парламентарната система, при която ръководителят на правителството идва на власт, като печели доверието на избран законодателен орган.

Тази система е измислена от основателите на САЩ, за да осигури алтернатива на парламентарната форма на управление. Все пак това не означава, че президентът има надмощие като министър-председателя или парламента. Би трябвало властта в президентската система да е разделена на няколко нива, така че никоя личност или институция да не получава авторитарна власт.

И още. Пълната изпълнителна отговорност се възлага на президента като индивид, а не колективно на Министерски съвет, както е в парламентарната система. Кабинетът на президента не се състои от законодатели, а от лица, които се считат за способни от него. Всъщност, на законодателите е забранено да заемат изпълнителни длъжности и обратно. Обратно, президентът не може да създава закони. Той може да наложи вето, но законодателната власт може да ги отмени, ако за това има широк консенсус.

Къде се прилага?

Президентската система е доминиращата форма на управление в континенталната част на Америка. Цели 18 от нейните 22 суверенни държави са президентски републики, с изключение на Канада, Белиз, Гвиана и Суринам.

Разпространена е и в Централна и Южна Западна Африка и в Централна Азия. За разлика от тях, в Европа има много малко президентски републики, като Беларус, Кипър и Турция са единствените примери.

Предимства и недостатъци

Сред най-често посочваните предимства на президентската република е това, че изборите са преки. Нещо, което в България така или иначе не ни липсва. Наблюдава се и разделение на властите, което също от години е налице и по нашите географски ширини. Или поне на хартия.

Според някои, тази система може да подпомага по-бързото вземане на решения. Президент, натоварен със силни правомощия, може редовно да повлияе на промените по бърз начин. Защитниците ѝ смятат още, че един президент може да ще предложи по-стабилно лидерство.

Като голям минус може да се отчете обаче, че има голяма вероятност за появата на авторитаризъм. В президентската демокрация президентът и законодателната власт имат подобни мандати от обществеността. Това означава, че конфликтите между изпълнителната и законодателната власт на правителството може да се окажат трудни за разрешаване. Когато президентът и законодателната власт са на кръстопът и правителството вече не работи ефективно, има силна мотивация да се използват извънконституционни средства, за да се излезе от задънената улица.

Разделението на властите в президентската демокрация разделя законодателната власт и резиденцията като две паралелни структури. Това разделение вероятно ще създаде неприятна и дълготрайна политическа криза. Освен това тези политически безизходици свеждат до минимум отчетността, като дават шанс на законодателната власт и президента да играят игри на обвиняване без край. Лесно е или за законодателната власт, или за президента да избегнат грешки, като прехвърлят вината на другия.

Да не говорим за „уволнението“. Често президентската демокрация затруднява по-ранното освобождаване на държавния глава от длъжност, например след като ръководителят на държавата предприеме непопулярни действия.

Дори когато се окаже неефективен, дори когато стане непопулярен, дори когато политиката му не е приемлива за повечето сънародници на президента, държавният глава и неговите методи на управление могат да продължат до следващите избори и след това.

Освен това, докато освобождаването от длъжност чрез импийчмънт е разрешено от повечето конституции, процесът често може да бъде иницииран само в случаи, когато държавният глава или е нарушил закона, или е действал против конституцията. Oбикновено импийчмънтът е изключително труден в сравнение с отстраняването на партиен лидер.

Много експерти посочват и че има значително по-малка вероятност за ефективни закони в президентската демокрация. Най-вече защото се наблюдава по-малко хармония между изпълнителната и законодателната власт. А и президентската демокрация може да доведе до некомпетентна обществена служба. При такава форма на управление държавният глава може да назначава когото пожелае за отделни държавни длъжности и да ръководи различни портфейли. Това означава, че когото и да назначи президентът, той не подлежи на никакъв контрол или одобрение от другите клонове на правителството, особено от законодателната власт.

И това не е всичко – тук също има повишен риск от бавно вземане на решения поради критики от страна на законодателната власт. Това пък обикновено води до бавно развитие или задържане на конструктивни решения за електората.

Горчивият опит на други страни

Преди да помислим за каквато и да е промяна, можем да улесним собствения си живот, поглеждайки към други държави, вече избрали президентката република като форма на управление. Само на Стария континент имаме два красноречиви примера с поведение на диктатура – Александър Лукашенко в Беларус и Реджеп Ердоган в Турция. Грубо и системно нарушаване на гражданските права, сериозни наказания за тези, които се осмеляват да противоречат на висшия орган, цензура на всички нива. И определено невпечатляващи икономически и дипломатически решения. Това ли е, което бихме могли да поискаме?

Беларус, подобно на нейните бивши съветски републики, беше изправенa пред дълбоки икономически проблеми след разпадането на СССР, което я превърна в седмата най-бедна европейска страна по данни за 2022 година.

Преди 1990 г. там се наблюдаваше висок стандарт на живот и икономиката се справяше феноменално. Беларус беше изправена пред икономическа криза до 1996 г., след което започна да се възстановява. БВП на глава от населението на там към момента възлиза на 6604 долара.

Любопитно е, че през 2021 година доверие в държавния глава са имали едва 34% от населението. Цели 46 на сто са заявили, че не вярват на Лукашенко.

Над 10 000 българи щурмуваха пазарите на Одрин само за ден (видео и снимка)

А какво се случва в Турция на фона на чудовищната инфлация, заради която южната ни съседка се превърна в още по-любима дестинация за българите? В последното проучване от 2022 година хората там са гласували доверие от едва 3,9 точки на президентската институция при възможни 7.

Но нека да погледнем към Южна Америка, където положението е в пъти по-тежко. През последните месеци и години наблюдавахме жестоки протести в държави като Перу, Бразилия, Венецуела и други. В страни като тези не само доверието е ниско, но и търпението е отдавна изчерпано. Граждани, недоволни от бедност, цензура и ниско качество на живот като цяло се обявяваха против авторитарни президенти и много от тях бяха наказвани за дързостта си. Отново – това ли искаме?

Ситуацията не е никак розова в африканските държави, последвали пътя на едноличната власт. Това е лесно да се провери – като просто следим какво се случва извън границите на България, слушаме и четем новини от достоверни източници.

Има ли почва президентската република у нас?

Не, няма. Поне засега. Дори част от хората, които все още пазят симпатии към образа на шоумена Слави Трифонов, да гласуват положително, от референдума не могат да се очакват нито висока избирателна активност, нито промяна във формата на управление на България. Самите поддръжници на „Има такъв народ“ знаят това много добре. И за почти всеки е ясно, че това е отчаян опит за задържане на политическата сцена.

Впрочем, не е случайно, че в момента, преди поредните парламентарни избори у нас, се говори за провеждането на обществено допитване, чиято цел е да забави приемането на еврото като парична единица, планирано за 2024 година. Идеята е на проруската партия „Възраждане“ с лидер Костадин Костадинов. Малко вероятно е да мине и този референдум.

За нас, гражданите, е важно да гледаме, както се казва, „тайминга“ на събитията и да разсъждаваме над това защо едни хора правят едни неща в един даден момент. Защото никога нищо не е случайно.

Автор: Катя Димитрова

Искаме ли диктатура, маскирана като “президентска република”? (Коментарът на „Господарите“)

Нито еврото ще ни избяга, нито България ще стане президентска република. Организаторите на подписките за два референдума много добре знаят това. Защо го правят тогава? Отговорът е лесен, пише Емилия Милчева за Дойче веле.

Самообявилите се за българофили и родолюбци организират подписки за свикване на два референдума, нито един от които няма да постигне формално заявената цел. Нито еврото ще ни избяга, нито България ще стане президентска република. Но не това е същественото – и организаторите много добре го знаят. Наясно са и с технологичните и юридически (в т.ч. конституционни) основания, които обезсмислят начинанията още на ниво подписка. Тогава защо?

“Има такъв народ” иска референдум (видео)

Бърз и лесен отговор

Бързият отговор се крие в разбуждането на избирателите и активизирането им предвид предстоящите предсрочни парламентарни избори. Демонстрираното на вота на 2 октомври отчуждение на гражданите от политическия процес с над 60% негласували е SOS. И популистите бяха реактивни.

Подписката за референдум, организиран от “Възраждане”, които са подкрепяни от националистически организации и формации, борещи се за традиционните ценности на българското семейство, е с въпроса:

“Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?”. Така “Възраждане” активизира цялата мрежа от групи, които кресливо се възмущаваха от Истанбулската конвенция, протестираха срещу ваксинирането, колониалното робство и норвежците, които крадат деца…

Подписите се събират до 10 април – в България и в чужбина. И с позитивен слоган, оформен в цветовете на националното знаме: “Да запазим българския лев”. Така фрустрирани граждани, отвратени от провалите на политиците, биват нахъсвани с положителен заряд – не “срещу”, а “за”. Излиза, че еврото е заплаха, а не най-добрият изход от 25-годишната система на валутен борд.

Хората се подписват срещу илюзията, че пазят левчето, след като преходът им е отнел другото – доходи, самочувствие, здраве, младост, деца, избрали чужбина… На́ ви, на́, на́ – лева няма да дадем, ще го пазим! Не са разбрали, че истинският пазител на лева е именно котвата на еврото, за което е завързан. Иначе досега българските политици и БНБ да са пуснали печатницата за левове, както направиха преди четвърт век.

Инициативата на “Възраждане” е част от арсенала срещу еврото, включващ разпалване на страхове от висока инфлация (която плаши най-бедните). И предупреждения за високата задлъжнялост на членки на еврозоната, чиито дългове България ще плаща.

Симулацията за защита на лева не е нова. През 2018 от партията на Костадин Костадинов събраха, по техни твърдения, над 220 хиляди подписа с искане за национален референдум с въпроса: “Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в Република България?”. Така и не ги внесоха в парламента с оправданието, че не били допуснати до Народното събрание – а най-вероятно заради опасения от нередности при събирането на подписите.

(Не)съвпадение

Наред с опазването на лева, суверенът ще бъде питан и дали не иска да се сменя държавното управление от едни хора, които дори бяха направили партия (“Има такъв народ”), която дори спечели парламентарни избори и дори беше в управлението на държавата. Екипът на шоумена и лидер на ИТН Слави Трифонов ще събира подписи, за да се проведе референдумът заедно с местните избори. Това трудно би им се удало втори път – в периода, когато бяха на върха на популярността си, събраха над 670 хиляди гласа, а референдумът, състоял се заедно с президентските избори през 2016 г., за малко не мина заради едни 12 хиляди гласа.

Въпросът в подписката на ИТН гласи: “Подкрепяте ли провеждане на избори за Велико НС, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна в президентска република?”.

“Това е просто съвпадение – аз какво да направя, че този парламент не успя да направи нищо”, заяви Трифонов на въпрос относно съвпадението с подписката на “Възраждане”. Не че предишните се отличиха. Върволица парламенти се окичиха с безславие, докато глашатаи не започнаха да тръбят за какво са партиите – ето президентът колко добре се справя. И от ИТН наляха още в тая мелница с данни от проучване. Около 26% са удовлетворени от демокрацията в България, 87% не вярват на Народното събрание, 2/3 – на Министерски съвет и прокуратурата. Но към президента Радев кредитът на доверие е висок.

Излиза, че едноличните решения на една, макар и мажоритарно избирана фигура, биват одобрявани. Но не и парламентът с неговите 240 депутати, представляващи различни партии. Тези процеси наподобяват един модел на управляема демокрация, свързван с Русия, но не и с Европа.

Далекобойна тактика

Подписките за референдуми не преследват само краткосрочните ефекти за реанимация на избирателната активност и резултати на вота. Последствията от тях ще са по-дълготрайни – защото дълбаят в пукнатините, за да ги превърнат в разломи. Присъединяването към еврото е стъпка към пълноценната интеграция в ЕС. “Защита” на националната валута от този процес означава изолация, дори алиенация от Общността, към която България се присъединява. В това се прицелват и руските хибридни атаки. Така че колкото по-дълго тътне шумът около подписките срещу еврото и парламентарната демокрация, толкова повече съмнения, безпокойство и отчуждаване ще произвеждат.

Служебното правителство също помага – не е стартирало информационно-разяснителната кампания за еврото, както го задължи 48-ото НС. А президентът не го подсеща да се размърда – зает е да действа като глава на републиката.

Два референдума в България: каква е целта и защо точно сега

Слави Трифонов: Платих глобите си и ще подам имуществената си декларация. Това заяви шоуменът в профила си във Facebook.

Припомняме, че той месеци наред отказваше да подаде имуществената си декларация пред КПКОНПИ. И беше критикуван, че нарушава закона, въпреки че изрази готовност да си плати глобата.

Колко пари има Слави Трифонов?

Ето какво гласи целият му пост:

“Опитах се, доколкото мога, да запазя личния си живот и затова не подадох имуществена декларация. Въпреки че всичко, което притежавам, е изработено абсолютно законно и абсолютно доказуемо и то пред вашите очи. Направих това, защото не исках да давам повод за сеир и да задоволявам жълто любопитство. Но не съм бил прав, защото законът важи за всички. Аз си платих глобите за това нарушение и сега ще подам имуществената си декларация пред КПКОНПИ в законоустановения срок.”

По закон декларацията за имотното състояние и конфликта на интереси се подава в срок до 15 май за предходната година.

Слави Трифонов: Платих глобите си и ще подам имуществената си декларация

Кирил Петков нарече Слави Трифонов „комплексар“.

„Това е човек, който е в свободно падане. Той се провали като шоумен, като политик, свали си собственото правителство, гласувайки с ДПС и ГЕРБ“, коментира пред bTV съпредседателят на „Продължаваме промяната“ по повод „Песен за Лена“.

Наскоро лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов публикува в личния си профил във Facebook грубосатирична преработка на попфолк песента от 90-те „Хищна хиена“. В поста си Трифонов се обърна към „Продължаваме промяната“ с „шарлатани“ и ги покани да се „посмеем заедно“. Публикацията му обаче предизвика бурно недоволство дори сред последователите му в мрежата.

Бориславова ще съди екипа на Слави Трифонов за “Песен за Лена”

„Да замахваш към жена – тя е много силна, няма да ѝ повлияе. Здравите сили в обществото са там. Обществото удари шумен шамар обратно към Слави и му каза – ти ставаш една празна опаковка, която ще отиде в кошчето на историята“, допълни Кирил Петков.

Победиха ли жълтите медии Лена Бориславова и защо жените в политиката ни мълчат?

Според него „Продължаваме промяната“ се е обединила зад Лена Бориславова.

Кирил Петков нарече Слави Трифонов „комплексар“

ИТН вече си прибира цялата партийна субсидия, четем в материал на Mediapool.

Държавата е превела на „Има такъв народ“ цялата дължима сума от 191 616 лева за периода октомври – декември 2022 година. По закон партиите, явили се на парламентарни избори, получават по 8 лева за получен глас. До изборите през октомври съпартийците на Слави Трифонов са взимали по 1 лев, което е видно от публична информация. Равносметката до 1 октомври показва, че от ИТН са взели 187 200 лева.

По традиция партията на Трифонов е пускала предварително заявление, че желае да получи до 1 лев на глас от полагащата се държавна подкрепа. След сриването под 4-процентовата бариера на последните избори обаче такава декларация не е подавана.

Слави Трифонов с първи коментар за изборните резултати

Партийната субсидия не е единственият любопитен финансов казус с името на Слави Трифонов

Слави Трифонов не декларирал имуществото си, за да избегне “мръсен сеир” от журналисти

В началото на годината стана ясно, че лидерът на ИТН не е подал имуществена декларация до КПКОНПИ. Той дълго отказваше да коментира темата, докато не го направи с обширен пост във Facebook.

Слави Трифонов не декларира имуществото си за втора поредна година

“Този, който трябва да знае какви пари имам и какво имущество имам, и най-вече – нарушил ли съм закона, този, който трябва да знае – знае. За останалите тази информация би била просто сеир и задоволяване на жълто любопитство. Това мисля аз за морала и закона”, коментира тогава Слави Трифонов.

Принципна позиция или семпла декларация

Позицията на Трифонов за партийната субсидия е принципна, откакто „Шоуто на Слави“ организира референдум за намаляването ѝ и промяна в избирателната система.

Казусът с ИТН показва още нещо важно – една партия може да се откаже от партийната субсидия, стига да иска, при това с елементарно заявление до Министерството на правосъдието.

ИТН на Слави Трифонов вече си прибира цялата партийна субсидия

„Има такъв народ“ (ИНТ) ще участва самостоятелно в предсрочни парламентарни избори. Това заяви заместник-председателят на ИТН Тошко Йорданов на брифинг, пише Dariknews.

Според Йорданов когато политическа партия не е влязла в парламента за 4000 гласа, а бившите ѝ партньори се замерват с доказателства как са фалшифицирали изборите, най-логично е тази партия да участва във вота. 

„Ако бяхме в този парламент, нямаше да имаме председател от ГЕРБ начело на Народното събрание, нямаше да има разговори с ГЕРБ, нямаше да има вопли към ГЕРБ за подкрепа на правителство на малцинството“, добави Йорданов.

Тошко Йорданов коментира и обсъжданите в парламента промени в Изборния кодекс. По думите му хартиената бюлетина няма да направи изборния процес по-честен, но ще докара повече гласове на ГЕРБ и ДПС.

И допълни: „Има такъв народ“ премахна хартията в първия парламент, в който влязохме, защото хартията позволява на ГЕРБ и ДПС да си организират купен вот, това е истината. За съжаление машините бяха опорочени от „Продължаваме Промяната“.

Ива Митева обяви, че се разделя с ИТН (видео)

Представителите на ИТН обявиха и позицията си по последното решение на Конституционния съд.

Институцията обяви за противоконституционно решениета на Народното събрание от 20 април за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа,

Бившият министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов обясни, че според съда са били иззети функциите на изпълнителната власт. А Народното събрание грубо се е намесило в частно-правни отношения между пътната агенция и частни изпълнители.

И подчерта, че се чувства удовлетворен.

„Излиза наяве истината как се работеше, под какъв натиск и как се спираше работата на МРРБ и на мен лично като министър“, каза още Караджов. По думите му в предходното правителство е имало серия от „антикоалиционни, антидържавни решения, решения против конституцията на България“.

“Това не е първото, мисля, че е четвъртото погазване от тяхна страна на Конституцията на Република България”, заяви Караджов.

Тошко Йорданов допълни, че решението на Конституционния съд е опровергало твърденията за корупция в МРРБ.

ИТН ще участва в предсрочни парламентарни избори

„ГЕРБ и ДПС искат да фалшифицират изборите. Използват Корнелия Нинова за маша на своята политика.” Това заяви депутатът от “Продължаваме промяната” Радостин Василев в “Здравей, България” по НОВА.

“Тя твърдеше, че вярва, че вотът ѝ пада заради това, че присъстват машини. Вчера на правна комисия колегите от БСП гласуваха за закриване на обществения съвет и други неща, които нямат нищо общо с исканията на г-жа Нинова”, подчерта Василев.

Ивайло Мирчев: Измененията в Изборния кодекс са безумни

Радостин Василев: Рискът от гласуване с хартиена бюлетина е несравнимо по-голям

Според него няма нито едно доказано нарушение в протокол от машините. Рискът с хартиената бюлетина е несравнимо по-голям, заяви той.

„През април 2021 г. предвидихме в 1000 секции да се броят разписките. Това преброяване не установи разминавания в разписките”, подчерта депутатът от ПП. Той обясни, че ПП са отправили предложение към ГЕРБ за гарантирането на сигурността на вота чрез допълнителни софтуерни възможности. Това предложение обаче е било отхвърлено от ГЕРБ.

Пет лъжи за машините, които от “хартиената коалиция” разпространяват (проверка на фактите)

Според Василев броенето на бюлетините не е надеждно.

„Има региони, в които цялата комисия е на една партия. Полицията абдикира в последните избори от защита на вота. Последният министър, който съхраняваше до някаква степен честността на вота беше Бойко Рашков”. Според него измамите се извършват не в секциите, а в Районната избирателна комисия.

„С този изборен кодекс, който беше приет на парче, съм сигурен, че ЦИК, независимо в какъв състав е, РИС и СИК няма да могат да проведат избори. Ще виждаме опашки, навсякъде където има хартиена бюлетина”. Така коментира планираните изменения в Изборния кодекс Радостин Василев от ПП.

„Протоколът от машината е специфичен, той се чете на машина, няма как да се фалшифицира”, продължи още той. „В момента ГЕРБ управляват държавата, в пълна симбиоза с президента.”

Радостин Василев: От ДПС ме помолиха да се откажа от председателството на Спортната комисия (видео)

Очаква ли ни още по-дълбока политическа и парламентарна криза?

На въпрос какво ще се случи, ако парламентът не функционира и колко време би могла да продължи евентуална такава ситуация, Василев отговори:

„Ако няма кой да гласува връчените мандати, изпадаме в жестока политическа и парламентарна криза. ПП няма да допусне да се достигне до такава ситуация”.

Видео: “Здравей, България”, НОВА

Радостин Василев: ГЕРБ и ДПС искат да фалшифицират вота, използват Нинова за маша (видео)

Вижте още кой от ИТН намери пристан във властта, след като партията на Слави Трифонов остана извън парламента.

Бившият депутат от ИТН и председател на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски обяви, че става съветник на земеделския министър Явор Гечев.

“Скъпи приятели, след три парламента (независимо колко кратки), след председателстване на две комисии по земеделие, храни и гори, дойде време да се върна към експертното начало. Благодаря на Министъра на земеделието Явор Гечев за признанието и поканата да бъда негов съветник. За мен е удоволствие да бъда част от неговия екип”, написа Пламен Абровски във Facebook.

Абровски бе служител на аграрното ведомство още докато ГЕРБ бяха на власт. В първия кабинет на Бойко Борисов, когато земеделски министър беше Мирослав Найденов, Абравски бе изпратен в постоянното представителство на България в Брюксел с ресори директни плащания, Програма за развитие на селските райони, държавни помощи и горски сектор. По същото време там като аграрен аташе беше бившият шеф на фонд “Земеделие” Светослав Симеонов, който наскоро нашумя покрай “канибалско дело”, свързано с Бойко Борисов. Някои агроексперти твърдят, че по това време Абровски и Симеонов са били командировани в общ апартамент в Брюксел.

Ива Митева обяви, че се разделя с ИТН (видео)

Преди дни и Ива Митева обяви, че се разделя с партията на Трифонов, чийто член никога не е била. Съобщението за “раздяла” на пръв поглед изглеждаше странно. Разбра се обаче, че то предшества връщането на Митева като директор на правната дирекция в парламента. Пост, който тя заемаше преди да влезе в политиката и който ѝ се пази след приключване на депутатския мандат.

Преди месец пък стана ясно, че бившият депутат от ИТН Любомир Каримански е назначен за съветник на министъра на финансите.

Хора на ИТН във властта

ИТН демонстрира добри отношения с президента Румен Радев още миналата година, когато за кратко бе първа политическа сила. По-късно се заговори, че ИТН и Радев са в завера срещу кабинета “Петков”. Той бе свален от власт след съюза между ИТН, ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”. Най-ярките съмнения за потенциалните връзки между президента и Трифонов е назначаването на Соня Момчилова за председател на СЕМ.

Вижте още кой от ИТН намери пристан във властта