Винетката за 87 лева ще ни излезе по-скъпо според експерти
Винетката за 87 лева ще ни излезе по-скъпо според експерти, цитирани от Капитал.
От Нова година цената на годишните винетки пада с 10 лв. – вместо 97 лв. шофьорите ще плащат 87 лв. Цената на останалите винетки за леките автомобили също ще се намали. За уикенд винетка ще се плаща 9 лв., за седмична – 13 лв., за месечна – 27 лева, а за тримесечната – 48 лв.
Служебният регионален министър Иван Шишков преди дни каза, че страната има нужда от “най-малко 1200 км магистрали или скоростни пътища на стойност 20 млрд. лв.”. В старата Стратегия за развитието на пътната инфраструктура 2015 – 2020 г. пишеше, че за привеждане на пътната инфраструктура в добро състояние (каквото и да значи това) са нужни над 22.3 млрд. лв. Има редица големи проекти, за които още няма пари. Сред тях: тунел под Петрохан, магистрала “Черно море”, а и съществуващата пътна мрежа трябва да се закърпи.
Приходите от винетки и тол такси за 2021 г. бяха близо 430 млн. лв.
Приходите от пътни такси към края на ноември 2022 г. за годината са близо 511 млн. лева. Приблизително 268 млн. лева от тях са от е-винетки, а от тол около 243 млн. лева.
За 2023 г. шефът на тол управлението Георги Темелков предвижда приход около 770 – 820 млн. лв.
На фона на това цените на строителството се увеличават заради поскъпването на материалите и разходите за труд. Държавата плаща и 28 млн. лв. на година на австрийска компания да поддържа тол системата.
Ако искаме пътищата да нямат дупки, да са почистени, с нормална маркировка, знаци и мантинели, трябва да се харчат пари. Те обаче трябва да се харчат умно и без корупция.
Според Шишков гражданите с леките си автомобили не бива да понасят по-голямата тежест при поддръжката на републиканската пътна мрежа. Увеличаването на тол таксите в този момент означава да бъде наказано цялото общество с по-висока инфлация през цените на транспортните услуги. Реално намалението на винетките се прави, за да се постигне увеличение на дела, който плащат камионите и автобусите. Именно такъв бе замисълът на системата преди десетилетие. Същевременно тол таксите за тежкотоварни автомобили ще се увеличат най-рано в средата на 2023 г. Но с наближаването на нови парламентарни избори и това може да се отложи.
Истинската революция ще е не да се намаляват пътните такси, а да не се краде от строителството и поддръжката на пътища и се заложи на качеството. Това е единственият начин да караме по безопасни магистрали, да се движим бързо и спокойно из страната.
Винетката за 87 лева ще ни излезе по-скъпо според експерти
Ето колко струва футболният отбор на ПСЖ. Това стана ясно от публикация на “Financial Times”, цитирана от dsport.
Президентът на Пари Сен Жермен Насер Ал-Хелаифи съобщи, че стойността на клуба е 4 милиарда евро. Ръководството е готово да продаде 15% от акциите на клуба.
След 10 години на непрекъснати инвестиции, в които тимът така и не спечели Шампионска лига, ръководителите са решили да продадат дял от клуб. В продължение на месеци президентът на ПСЖ е водил разговори с различни инвеститори, за да открие нови стратегии за позициониране. Те допълнително ще разширяват марката, в която се превърна клубът от френската столица.
Според самия президент на лидера в Лига 1 оценката на клуба възлиза на 4 милиарда евро. С други думи, ако инвеститор успее да придобие 100%, нещо малко вероятно в момента, това би счупило рекорда за придобиване на футболен клуб, държан от Челси. Лондонският тим бе продаден на американски фонд това лято за 2,5 милиарда евро.
Плащаме на депутатите да четат вестници и списания, сред тях – руски и кулинарни издания
Плащаме на депутатите да четат вестници и списания показват обществени поръчки, публикувани от администрацията на Народното събрание. Обществените поръчки са съответно за доставка на български и на чуждестранни издания.
67 броя български ежедневни и периодични издания през следващата 2023 г. ще получават народните избранници. За целта ще бъдат похарчени максимално 46 000 с ДДС.
В описанието на поръчката пише, че печатът трябва да бъде доставян в сградите на НС на пл. „Народно събрание” № 2 и пл. „Княз Александър І” № 1 или на друг адрес при писмено искане на възложителя. Заявените абонаменти към момента се броят на пръсти. Депутатите имат най-голямо желание да четат в. “Труд”, за който има 6 абонамента. С два по-малко са в. “24 часа” и в. “Сега”, а за “168 часа” и “Капитал” ПРО има три. С по толкова са и вестниците “Стандарт”, “Телеграф” и “Народно земеделско знаме XXI век”. По един абонамент има и за “Галерия” и “Уикенд”.
От списанията най-голям интерес получава “Осем”, за което има заявени 6 абонамента. С 5 абонамента са списанията ИК”ТП “Труд и право” и “Предучилищно & училищно образование”. Впечатление прави, че в заявката са включени по един абонамент за “Колекция рецепти” и “Кулиранен журнал”, които излизат два пъти в месеца, както и два абонамента за списание “Ева”.
Освен за български издания, Народното събрание е пуснало поръчка и за чуждестранни. Тя е с прогнозна стойност 25 168 евро, като договорът за доставка и абонамент отново е една година. В списъка с издания са включени немалко руски медии, като “Международная жизнь”, “Политические исследования” и “Россия в глобальной политике”. Сред чуждестранните издания са и “The Financial Times”, “The New York Times”, “Time Magazine”, “Le Monde”, “Der Spiegel”, както и “Foreign Affairs”. За всички тях има по един абонамент, като единствено за списанието “The Economist” са заявени два.
Плащаме на депутатите да четат вестници и списания
Гешев чупи чаша в интервю при Полина Паунова (видео)
Главният прокурор, кой знае защо, даде интервю за медия, която генерално се счита от задаващите по-неудобни въпроси. Нещо крайно необичайно за него.
Видимо напрегнат той счупи чаша, а след това в стил „добре, че са майтапите, та да си кажем истината“ повтори няколко пъти, че го е направил от притеснение.
Не е лесно да се гостува при Поли Паунова, но точно затова тя е една от най-добрите в медийния бизнес.
Спас Иванов: Изгонването на руските дипломати намали коментарите от тролове (видео)
Спас Иванов: Изгонването на руските дипломати намали коментарите от тролове – това заяви ИТ специалистът в “ДЕНЯТ с В.Дремджиев”. Той беше гост, за да коментира атаките срещу “Дневник” и “Капитал”.
По думите на специалиста по киберсигурност изгонването на руските дипломати е оказало съществено влияние над социалните мрежи и най-вече – над страниците на различни медии. Той даде за пример страницата ни Gospodari във Facebook, в която действително новините, свързани с Украйна и войната, до преди месец бяха обект на хиляди коментари, основно от фалшиви профили. След изгонването на определените като шпиони дипломати обаче, тролските коментари са далеч по-малко.
В стремежа си да имат максимално силно вляние хакерите атакуват основно журналисти и медии, които си позволяват открито да показват, че не са съгласни с руската агресия. Това налага затягане на сигурността на потенциалните мишени на атаки. Крие и рискове за сигурността на самите засегнати лица, обясни още Спас Иванов.
Спас Иванов: Изгонването на руските дипломати намали коментарите от тролове
Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци? (видео)
Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци? Отговор дава материал на bTV.
И Германия, и имигрантите от България и Румъния печелят от свободното придвижване 15 години след влизането ни в ЕС. Това е изводът в проучване на германския Съвет по миграция.
Германия е страната с една от най-големите български общности зад граница. Тя е и една от най-желаните държави за българите за живот и работа след присъединяването ни към ЕС. Данните показват, че към края на 2020 г. в Германия живеят над 390 000 българи.
Преди десетилетие в германската преса се появяваха заглавия като – “Източноевропейците седят върху опаковани куфари” и “Страхът от мигранти в социалната система расте”. 15 години след влизането на страната ни в ЕС се оказва, че тези страхове на германците са били неоснователни. Страната им е спечелила много от присъединяването на България и Румъния. Това сочат данните, които обобщава германският журналист Карстен Волф.
„В началото имаше големи опасения, че много хора ще дойдат със семействата си в Германия и тук ще живеят от социалните придобивки в страната, но това не се случи. Има такива случаи, но по-често българите идват в Германия с или без семействата си, за да работят“, заяви той пред bTV.
Към днешна дата българи са заети в почти всички сфери на трудовия пазар.
“Дойдоха много кадри за германския трудов пазар, които поеха важни позиции тук, които иначе щяха да останат незапълнени. Така че можем да кажем, че Германия спечели много от миграцията от България и Румъния. Граждани на двете страни има в много сфери като хотелиерството, транспорта, строителството, икономиката, медицината – навсякъде”, добави той.
С днешна дата нивото на миграцията от двете страни обаче осезаемо намалява и това може да се окаже сериозен проблем пред Германия. Ако тази тенденция се запази, то на Германия ще се наложи да търси работна ръка извън пределите на ЕС.
Какво печели Германия от свободното движение на българи и румънци?
Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика
Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика.
Защо магистрала в България струва два пъти повече от магистрала в Германия – и защо качеството е в пъти по-ниско? Как се строи булевард без план и одобрение за строеж? Какво прави властта с парите на данъкоплатеца? Законни и морални ли са действията ѝ в името на гражданите? Работят ли държавните служители за обществения интерес или използват своите позиции за лично облагодетелстване?
Работата на журналиста според Спас Спасов е не просто да задава тези въпроси, а да не спира, докато не получи отговори – докато не стигне до истината. От 2005 година той е кореспондент на „Дневник“ и „Капитал“ във Варна, а през последните пет години развива и проекта „За истината“ – независима платформа в подкрепа на критичната и разследваща регионална журналистика, финансирана от Фондация „Америка за България“. Спас е специализирал в САЩ и Холандия, завършил е курса „Медиите в интернет“ в Центъра за обучение и квалификация на журналисти в Париж. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ – България).
Често той и мрежата от журналисти, с които работи в страната през платформата „За истината“, са сред малцината задаващи неудобните въпроси, а мъчно достигнатите отговори – най-близкото до истината за работата на местните управници и разходването на публични средства.
И въпреки опитите на властимащите да спрат или затруднят разследванията им, Спас, Емилия, Венелина, Дияна, Иван, Елена и другите им колеги от „За истината“ неуморно търсят отговори. Така те осветляват работата на заемащите публични длъжности и ги държат отговорни за действията им.
Примерите за това са много:
През октомври 2021 година Министерството на икономиката спира опита за скрита приватизация на публично предприятие в Пловдив след материали на Спас Спасов по темата, публикувани в „Дневник“ и „Капитал“. Негово разследване за двете медии преди две години разкрива, че за ремонта на варненски булевард са похарчени над 130 милиона лева, което е четири пъти по-висока цена от тази за километър от автомагистрала. А на всичко отгоре част от булеварда се срутва малко след края на строителните работи.
„Самият факт, че една тайна е станала публична, вече е победа. В противен случай истината щеше да остане скрита“, казва Спас. „Така развиваме имунната си система като граждани.“
Разследване на Емилия Димитрова от Севлиево – един от авторите на „За истината“, довежда до отстраняването на управителя на Дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово заради конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.
През миналата година материали на Венелина Попова от Стара Загора за дарения на санкциониран по американския закон „Магнитски“ български депутат установяват законови нарушения и редица допълнителни нередности.
Но триумфът на истината често има висока цена. Авторите на критични материали са подложени на натиск. Имената им са очерняни в жълтите медии, а заплахи получават както те, така и техните семейства. Често срещу тях и техните медии се водят скъпи съдебни дела, които изтощават ресурсите им и ги поставят за дълго в отбранителна позиция.
Именно тези предизвикателства провокират Спас да създаде „За истината“ през 2017 година. Година по-рано в „Дневник“ той публикува серия от разследващи материали за начините, по които частни регионални медии са финансирани с публичен ресурс, и какво се случва с журналистите, работещи в тях. Поредицата материали констатира тъжния извод, че „Регионалната журналистика се продава евтино и се купува масово“.
Ленко Ленков от Фондация „Америка за България“, Спас и колеги на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“
„Картината, която разследването очерта, беше изключително тревожна“, обобщава Спас. За да получат финансиране, издателите на регионални медии се превръщат в обслужващ персонал на властта, а губещи са гражданите. „Липсата на местни медии като „куче пазач“ води до фатално манипулиране на информацията, която гражданите получават, но и до пълна безконтролност на местните власти“, категоричен е Спас. Това прави възможни парадокси като съществуването на предаване в частна радиостанция в Габрово, платено от местната администрация, в което „водещи“ са нейни служители. „Никой не би повярвал, че това е възможно, докато не го чуе с ушите си, или не види документите за отпуснатото публично финансиране“, коментира Спас.
„Средата, в която работят колегите в Севлиево, Шумен, Хасково, Харманли, Стара Загора, е несравнимо по-трудна [от тази в столицата и големите градове]“, обяснява той. „Там „ответният удар“ идва много по-бързо. А когато си обект на атака в малкия град, в буквалия смисъл на думата е проблем дори да се разходиш по улицата.“
Тревожните заключения за регионалната журналистика са повратна точка за Спас и решаващи за появата на платформата „За истината“. Идеята за нея идва след негово посещение в редакцията на „ПроПублика“ в Ню Йорк – независима журналистическа организация, работеща в сферата на разследващата журналистика. Това се случва по време на пътуване в САЩ през 2013 година за участие в програма на World Press Institute с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Основната част от финансирането на ProPublica в размер на 10 милиона долара годишно се осигурява от един дарител – фондацията „Сандлър“. Останалата част се набира от физически лица и други неправителствени организации. Това осигурява на „ПроПублика“ независимост от корпоративни интереси, свобода на действие и сериозен финансов гръб. Спас адаптира този модел за българската реалност и така през 2017 година, с финансовата подкрепа на „Америка за България“, се ражда независимата онлайн платформа за разследваща регионална журналистика „За истината“.
„Само допреди пет години колегите, които работят в Смолян, Севлиево и Шумен, в Бургас, Стара Загора и Харманли, изобщо не се познаваха. Сега знаят, че има и други „мохикани“ като тях и това им дава повече кураж. Не е лесно да си сам, но когато има общност, която да застане зад теб, имаш силите да се справиш“, казва Спас.
Освен независима трибуна и мрежа от съмишленици, платформата организира обучения и предоставя юридическа закрила на разследващи журналисти от страната.
Успехите не закъсняват. Днес платформа „За истината“ е търсен партньор от български и международни медии, като и от неправителствени организации като фондациите „Антикорупционен фонд“ и „Фридрих Науман“. Кореспондентската мрежа на „За истината“ е ключова за създаването на „Черна книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издавания от „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец. За своите разследвания журналистите, работещи за „За истината“, са удостоявани и с редица отличия, сред тях са награди от конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“, награда „Паница“ за гражданска доблест, както и три награди „Златен ключ“ на „Програма Достъп до информация“ – две от които за самия Спас.
„Най-голямата награда е усещането, че си изпълнил една от най-важните задачи пред журналистиката – да работи за промяна, за това животът на хората да става по-добър, по-справедлив“, казва той.
Спас в дискусия за бъдещето на регионалните медии в България на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“. Снимка: АЕЖ – България
Стремежът за промяна към повече свобода и справедливост го мотивира още през годините, когато прохожда в професията. В края на 80-те системата се пропуква, а Спас е сред хората в професията, които първи в България започват да се занимават с „критична журналистика“. Това е „псевдонимът“, зад който по това време оцеляват опитите за разграничение от партийната пропаганда на комунистическия режим.
Започва работа във варненски седмичник в началото на повратната 1989 година и още с първите статии си спечелва неприятели. Критичните му материали за системата на военни обучения за подрастващи предизвикват дебат, непознат в годините на „униформено“ единомислие. Но репортажите на Спас за принудителното изселване на български турци от района на Североизточна България през лятото на 1989 година са приети като откровено опасни за режима. За щастие, няколко месеца след публикацията на текстовете Берлинската стена пада и започва демократизацията на страните от бившия Източен блок.
Спас вярва, че демократизацията е процес, в който журналистиката играе фундаментална роля. Смята, че „само така свободата може да бъде гарантирана – чрез поддържането на открит канал за комуникация между гражданите и хората, на които те са делегирали правото да ги управляват. Журналистиката прави този диалог възможен и трябва да натиска „червения бутон“ на алармата всеки път, когато хората с власт се опитат да заглушат или подменят този разговор.“
Журналистът Спас Спасов
Но според Спас журналистиката е много повече от посредник, тя е и морален компас. „Почти всяко [журналистическо] разследване се развива по две „писти“ – едната на закона, другата – на морала“, казва той в интервю за бюлетина на „Програма Достъп до информация“. „Ребусът, който непрекъснато трябва да решаваме в работата си на разследващи журналисти, е къде е границата между двете, кое натежава повече. Защото неморалното често се оказва напълно законно… В моята работа съм намерил решението в един принцип на американската журналистика, който гласи: „Не питай кое е законно и незаконно, а кое е морално и неморално. Спомни си, че робството някога е било законно.“
Спас смята, че днес журналистиката е изправена и пред още едно тежко предизвикателство. „Ролята на критичната журналистика ще става все по-отговорна, защото с експлозията на социалните мрежи тя вече загуби битката за бързина на информацията“, смята той. „Задачата ѝ оттук нататък все по-устойчиво ще се фокусира в това да обяснява фактите, да дава отговор на въпроса „защо?“, да търси новини зад новините, да доказва и да опровергава.“
Защото приема професията си като кауза, Спас ѝ посвещава вече над три десетилетия от живота си. Като журналист в различни печатни и електронни медии през годините разследва неправомерното разходване както на средства от националния бюджет, така и на европейски фондове, работи по случаи на лошо управление и злоупотреба с власт, търси истината за нерегламентирани взаимоотношения между държавни служители и частни фирми.
През септември тази година Спас участва в конференция „Нови хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute в партньорство с АЕЖ – България и с подкрепата на „Америка за България“. Основна тема на събитието бяха предизвикателствата пред медиите по света – сред които „натиска на икономическите кризи и все по-стесняващите се канали за финансиране на независимите медии, натискът на социалните мрежи, които трайно замениха рационалния и дълбок поглед към новините с „бързата емоция“. Сред темите на конференцията бяха растящото недоверието към журналистите, популизмът, и обезценяването на професията във време, в което всеки може да е репортер, стига да има интернет и телефон в ръцете си.“
В България това обезценяване е особено осезаемо, смята Спас. „Според проучване на Галъп Интернешънъл в България независимостта на медиите е нещо, което дълбоко не интересува хората“, с тревога споделя той. Една от причините за това според него е липсата на базови познания по медийна грамотност в учебните програми. „Резултатът от това е липса на елементарни познания у младите българи за ролята на свободната журналистика“. Според него в страни като САЩ и Франция подобни образователни програми от години са част от обучението в училище. А усилията на Асоциацията на европейските журналисти това да се случва и в българските училища са стъпка в правилната посока и дават надежда.
„Нека не очакваме младите хора да се вълнуват бурно и масово от политика и това, което се случва у нас и по света“, казва Спас. „Времето за това идва по-късно – с усещането, че си част от общност. Но критичният рефлекс трябва да бъде формиран още в училище“, категоричен е той. В това вижда и нова роля за журналистиката – да бъде ориентир в морето от съдържание, да възпитава усет за точността на фактите и нулева толерантност към езика на омразата и дезинформацията.
Платформа „За истината“ в подкрепа на регионалната разследваща журналистика
Как точно ще се случи преминаването ни от лева към еврото?
От една година България е във валутния механизъм ERM II. Макар макроикономистите, централните банкери и евроспециалистите да изпитват ужас като чуят жаргонната му интерпретация – “чакалнята на еврозоната”, за повечето хора тя добре описва ситуацията. Единствената видима промяна, която те очакват, е смяната на лева с еврото. Преходът към ползването на друга валута наистина е фундаментален и нормално буди притеснения. А повдига и много технически въпроси, които трябва да бъдат изяснени, пише в свой обширен материал Николай Стоянов за “Капитал”.
В края на юни беше финализиран проект на план как ще става това и той е публикуван за обществено обсъждане. Документът тепърва може да претърпи редакции преди да бъде одобрен от правителството и от парламента, а и за много неща задава само най-обща рамка. Все пак той показва вижданията на администрацията как да се случи прехода, така че едва ли ще има резки завои. Ето и най-важни въпроси, на които дава отговор:
Докога ще ползваме лева?
Не може да се каже. Целевата дата на България за влизане в еврозоната е 1 януари 2024 г., но преди това има много работа за довършване. Част от нея зависи от българските власти, като например как и доколко ще успеят да изпълнят поетите ангажименти след влизането в ERM II. Част зависи и от външни фактори и като крайно от това дали напредъкът на страната ще бъде възприет от ЕЦБ и останалите държави от еврозоната като задоволителен.
При какъв курс ще се обменя лева към еврото?
Всички заявки и очаквания са това да е добре познатият от вече над 20 години – 1.95583. Самото число не е вписано никъде в плана, като чисто формално курсът трябва да бъде определен с решението на Съвета на ЕС, че България отговаря на необходимите условия за въвеждане на еврото. Преди влизането в ERM II имаше притеснения по темата и като крайно парламентът прие решение, че правителството и БНБ не могат да участват в преговори и да приемат курс различен от 1.95583. Затова и не е ясно защо в документа той не е вписан изрично и тази тема не е засегната. Преди ден служебният финансов министър Асен Василев заяви, че обменният курс ще остане какъвто е в момента.
При превалутирането задължително трябва да се използва целия курс до петия знак след десетичната запетая и чак след това сумата да се закръгля до един евроцент. Забранява се преизчисляване на цени при друг освен фиксирания обменен курс, както и налагането на допълнителни такси и комисиони за преизчисляването върху потребителите.
Ще има ли преходен период?
Практически не. При влизането в еврозоната всички наличности по сметки и депозити ще бъдат автоматично превалутирани. В информационната кампания хората ще бъдат призовани още преди това да държат максимално наличности по сметки, което да улесни процеса и за тях. Ако след тази дата теглите пари от ATM или на каса, те ще бъдат изплащани в евро.
След влизането в еврозоната един месец лева и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средства. През този период ще бъде възможно да плащате навсякъде в двете валути. Търговците обаче трябва “да връщат рестото на клиентите си изключително в евро, освен ако не могат да го направят от практически съображения”. Така за много хора наличните левове може да бъдат изчерпани още през този месец.
Какво да правя, ако ми останат левове?
Предвижда се през първите шест месеца банките и клоновете на “Български пощи” да са длъжни да обменят безплатно на каса банкноти и монети от лева в евро, а през следващите шест месеца ще могат да налагат такса за тази услуга. След изтичането на една година няма да има задължение да извършват подобна услуга, но ако преценят могат да продължат да я предлагат. БНБ ще обменя без такса банкноти и монети от лева в евро от деня на приемане на еврото за неограничено време.
Как да съм сигурен, че не ме мамят?
Още преди приемането на еврото ще има задължение всички цени да се обозначават едновременно в лева и в евро. То ще влезе в сила един месец след решението на Съвета на ЕС, че страната отговаря на условията. А това решение обичайно е ясно около половин година преди датата на влизане в еврозоната. Етикетите на цените ще останат в двете валути първата една година, като така хората ще имат достатъчно време да свикнат с промяната. Всичко това ще важи и за рекламните материали, като например брошури на вериги, обяви за продажба и т.н.
“Търговците и доставчиците на услуги следва да имат известна свобода по отношение на формата и средствата за двойното обозначаване на цените, при условие че то е лесно разбираемо, не подвежда, изписано е с еднакъв шрифт, показва фиксирания обменен курс и не съдържа ненужна информация, която може да обърка потребителите”, пише в плана.
За неспазващите правилата за превалутиране се предвижда да се въведат санкции, а фирмите, които умишлено ги нарушават ще бъдат включени в публичен “черен списък”. Освен това Министерството на икономиката, съвместно с Комисията за защита на потребителите и представители на неправителствените организации, се ангажира да организира кампания “Честен търговец”. Тя предвижда да се дават стикери с логото й на коректните търговци.
Какво се случва с договорите ми?
Остават в сила. Всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в лева или с препратки към лева ще продължат действието си след присъединяването на България към еврозоната като просто стойностите ще се приемат за превалутирани по фиксирания курс.
Какво се случва с кредита ми?
Всички заеми, оригинално отпуснати в лева ще се считат за заеми в евро. Банките и другите финансови институции няма да имат право да ползват превалутирането като условие за предоговаряне на клаузи по вече сключени договори или като основание за действия, които биха поставили клиентите в по-неблагоприятна финансова позиция.
Ако лихвеният процент по заема е фиксиран, той се запазва, а ако е променлив, той ще може да бъде модифициран, като предстоят да се разпишат конкретни текстове как. “Промяната на референтните лихвени проценти от лева към евро следва да бъде извършена по достатъчно обоснован и прозрачен начин, който не утежнява финансовото състояние на клиентите и не води до допълнителни разходи спрямо лихвените разходи, които клиентът би направил в левова равностойност на своето задължение”, е записано в плана.
Какво става с фирмата ми?
Като цяло най-тежката временна промяна, особено за малките компании, ще е необходимостта да пренастроят софтуерите и касовите си апарати за периода, в който се приемат плащания в двете валути. Също така за магазини с голяма номенклатура и поставянето на етикети в левове и евро може да се окаже трудоемко и времемко.
Извън това тепърва предстоят законови промени, с които да се регламентират детайли по счетоводното третиране, превалутирането на капитала и др. След приемане на еврото компаниите ще трябва да започнат да изготвят финансовите си отчети в евро, като включително данните в тях за предходни периоди трябва да бъдат превърнати в евро.
Къде ще са регламентирани промените?
Предвижда се създаването на специален закон за приемане на еврото в България, където да бъдат заложени голяма част от промените. Влизането в еврозоната обаче ще изисква промени в много нормативни актове, най-вече свързани с финансовия сектор. В текста дори се споменава за изцяло нов Закон за БНБ. Това трябва да се случва в следващите години. Заявката е всички нужни промени да са идентифицирани до 11 месеца преди очакваната дата за влизане в еврото и текстовете да са приети и обнародвани най-късно два месеца преди нея.
Нормативните актове, в които се съдържа позоваване на лева (например размер на такси, глоби и т.н.) няма да трябва да се променят ударно като суми, а в Закона за еврото ще бъде предвидено те автоматично да се превалутират.
Къде ще мога да науча повече?
Правителството предвижда мащабна информационна кампания, работата по която трябва да започне 30 месеца преди очакваното влизане в еврозоната. При целевата дата 1 януари 2024 г. това значи практически веднага. Тя ще премине в по-интензивна фаза шест месеца преди датата, като ще продължи и една година след нея.
Предвижда се да се създаде специален сайт за еврото, където да се агрегира цялата информация. Освен това обещанието е да се следят и публикуват данни за движението на цените – не само общо за инфлацията, а и за ключови категории стоки и услуги. Фокус ще има върху сектори, където исторически в други държави има данни за повече риск от повишаване на цените (посочени са кетъринг, салоните за красота, услугите за настаняване и развлекателните услуги). “Резултатите от мониторинга на цените ще бъдат редовно представени на обществеността, като по този начин ще се намали недоверието и страхът на гражданите, че цените ще се увеличат по непрозрачен начин”, се посочва в плана.
Тя е създадена с цел проверка на съответствието на процедурите по отпускане на кредити от банката, информират от Министерството на икономиката. Комисията ще провери отпускането на всички кредити над 1 млн. лв.
Кредити с размер над 140 млн. лв.:
„Слънчев ден“ АД
„Благоевград – БТ“ АД
„Роудуей кънстракшън“ АД
Кредити с размер над 115 млн. лв.:
„Маркет инвестмънт“ АД („Техномаркет“)
„Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД
Кредити с размер над 60 млн. лв.:
„Параходство БМФ“ АД
„Транспект“ АД
„Инса Ойл“ ЕООД
Проверката на ББР стана възможна, след като министърът на икономиката Кирил Петков сключи договор за дарение с търговската банка, притежавала до момента 8 броя безналични акции, всяка с номинална стойност 100 лева, по силата на който търговската банка прехвърли на държавата правото на собственост върху акциите.
Така министърът на икономиката, в качеството си на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в общото събрание на акционерите на ББР, може да предприеме всякакви допълнителни, необходими корпоративни действия.
