Държавната LBB обвини търговските вериги за скъпите млечни продукти

Държавната компания LBB обвини търговските вериги за скъпите млечни продукти.

В съобщение до медиите под формата на интервю изпълнителният директор на държавната компания “Ел Би Булгарикум” Николай Маринов коментира, че цените на млечните продукти са високи заради политиката на търговските вериги.

Млякото, сиренето, кашкавалът и другите млечни продукти са традиционна храна за българина от дълги години. От месеци обаче цените на млечните продукти наистина растат и то главоломно.

Снимка: iStock

„Това до много голяма степен е причина да откаже българите да купуват и консумират млечни продукти. Мисля, че е крайно време да посочим основната причина за поскъпването – много високите надценки на търговските вериги“, заявява Николай Маринов.

Според него цената на млякото, сиренето и кашкавала в магазина би била поносима, ако не са изискванията на търговските вериги. След безбожните им условия за вход от 20%-30%, те си слагат още около 50% и така реалната надценка става 80%.

Снимка: LBB

Млекопроизводителите не си позволяват рязък скок на продукцията, въпреки трудностите, които изпитват, коментира Маринов. Като пример той дава по-високата изкупна цена на млякото, цената на торовете и горивата.

Япония прави нова инвестиция в българското кисело мляко

Маринов подчертава, че държавата трябва да си влезе в ролята и да задейства всички механизми.

И самите търговци трябва да следват стриктно принципите на реалната пазарна икономика и да не прилагат недопустими практики, допълва Маринов.

Припомняме, че служебното правителство реши да въведе ежедневен механизъм за наблюдение и контрол на храните в България. Това обяви премиерът Гълъб Донев след среща в Министерския съвет с министри и представители на държавни институции във вторник.

По данни на Евростат за 2021 г. няколко групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи в абсолютна сума дори от пазарите на далеч по-богати общества като тези в Германия, Франция, Швеция и Естония. Става сума за маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата. В същото време хлябът и месото са на сравнително приемливи нива, а плодовете и зеленчуците нито са много евтини, нито много скъпи.

Държавната компания LBB обвини търговските вериги за скъпите млечни продукти

Read more

Не, в България вносните продукти не са 80%

Не, в България вносните продукти не са 80%, показва проверка на Factcheck.bg.

„Ние отдавна нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от хранителните стоки в магазините ни са внос.”

Това казва лидерът на парламентарно представената формация „Възраждане“ по време на гостуването си в предаването „Беновска пита“ в ефира на „Радио К2“.

Костадинов твърди същото и по време на среща в Бургас от предизборната кампания на формацията през септември 2022 г.

Източник: gramofona.com

ПРОВЕРКА:

Беше отправено запитване към четири български институции за това дали те разполагат с данни и анализи за съотношението между местни и вносни хранителни стоки на българския пазар – Националният статистически институт (НСИ), Българската стопанска камара (БСК), Министерството на земеделието и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Към момента на публикуване на статията НСИ, БСК и ДКСБТ са върнали отговор на запитването. 

От отговора на НСИ се разбира, че институцията не води статистика за дела на вносните хранителни стоки на българския пазар.

„Ние имаме подробни данни за внос и износ. Но не целият внос отива за българския пазар. Голяма част е за реекспорт или за суровини и други продукти“, пишат в отговора си от НСИ.

От БСК също казват, че не разполагат с подобно изследване.

От ДКСБТ водят статистики на месечна и годишна база в категорията „Плодове и зеленчуци”. Понякога в годишните им бюлетини присъстват и данни за някои други основни категории храни. Статистика за общия дял на вносните стоки сред всички хранителни продукти няма.

В увода на годишния бюлетин на ДКСБТ за 2020 г. има няколко параграфа, които се отнасят до вносните хранителни стоки на българския пазар.

Според проучване на ДКСБТ, проведено в периода между януари и октомври 2020 г. и цетерано в бюлетина, 73% от стоките в категория „Хляб и хлебни продукти“ са българско производство. Преимуществено с български произход е и производството в категорията „Месо и месни продукти“ – средно 70%. При млякото и млечните продукти делът на местните стоки е 69%. Според данните на ДКСБТ това е с 5% повече в сравнение с 2019 г.

В бюлетина е отбелязано, че при плодовете и зеленчуците превес имат вносните стоки. Това се обяснява със сезонността на тези продукти. Причина са и метеорологичните условия, от които зависят количеството и качеството на реколтата в страната.

„Показателно е, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци расте. Той надхвърля 70%, а през зимата се покачва процентът на вносните продукти от тази група“, уточнява се в бюлетина.

В последния годишен бюлетин на ДКСБТ от 2021 г. също има няколко параграфа, свързани с дела на вносните хранителни стоки на българския пазар, но там липсват конкретни данни, изразени в числа, както в бюлетина от 2020 г. Единствено се потвърждава, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци надхвърля 70%.

На уебсайта на Министерството на земеделието в секция „Икономически анализи” е публикувана информация по отделни сектори. В информационното табло на категория „Плодове и зеленчуци” присъства статистика, която измерва дела на местното производство сред плодовете и зеленчуците във вътрешното потребление за 2021 г.

Източник: Министерство на земеделието, Информационно табло в категория “Плодове и зеленчуци”

Видно е, че повечето продукти от категория „Плодове и зеленчуци” на българския пазар са в голяма степен местно производство, като единствено ябълките, прасковите, доматите и ягодите са около или под 50%.

За останалите категории хранителни продукти на уебсайта на Министерството на земеделието липсва подобна статистика.

Какви са данните за големите търговски вериги?

С цел разширяване на обхвата на нашата проверка изпратихме и питане до Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява 13 търговски вериги в България.

От там ни изпратиха две анкети, проведени през 2020-а и 2021 г. сред най-големите търговски вериги в страната. Те са фокусирани върху представителството на българските производители по техните щандове.

Анкетата, проведена между март и октомври 2020 г., обхваща търговските вериги „Билла”, „Кауфланд”, „Лидл”, „Т Маркет”, „ПроМаркет” и „Фантастико”. Според нея почти 65% от асортимента в основните хранителни категории в магазините на тези вериги се състои от български продукти.

Средният дял на българските стоки при всяка една от основните категории хранителни продукти е: 70% при „Месо и месни продукти”, 73% при „Хляб и хлебни продукти”, 44% при „Плодове и зеленчуци”, 69% при „Мляко и млечни продукти”.

По отношение на категорията „Месо и месни продукти” в анкетата на сдружението е отбелязано: „В един от магазизните телешкото и свинското месо са 100% български, а в друга верига пилешкото месо е само от България, както и 99% от телешкото месо”.

И в тези данни сезонността и метеорологичните условия са упоменати като основни фактори. Те отговарят за по-ниския среден процент на местно производство в категория „Плодове и зеленчуци”. Според анкетата на Сдружението за модерна търговия през лятото делът на българските стоки в тази категория нараства значително и при две от анкетираните търговски вериги дори надвишава 70%. 

Сдружението отчита повишаване на българското представителство в категория „Мляко и млечни продукти” през 2020 г. спрямо 2019-а, както се позовава и на цитираните по-горе данни на ДКСБТ. 

Анкетата на СМТ за 2021 г., макар и да обхваща само три търговски вериги – „Билла”, „Кауфланд” и „Лидл”, потвърждава данните от 2020 г. Според нея над 70% от основните хранителни стоки в асортимента на анкетираните търговски вериги са български.

В отделните категории процентното разпределение е: 83% при „Хляб и хлебни продукти”, 72% при „Месо и месни продукти”, 52% при „Мляко и млечни продукти” и 56% при „Плодове и зеленчуци”.

ПРОВЕРЕНО:

Въз основа на съществуващата информация, предоставена от Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, от Министерството на земеделието и от Сдружението за модерна търговия не може да се твърди, че 80% от хранителните стоки на българския пазар не са родно производство. Събраните данни показват по-скоро обратна тенденция при съотношението между местни и вносни продукти сред основните хранителни групи.

Не, в България вносните продукти не са 80%

Read more

Напушен дядо: „Господ салам и кашкавал да ви дава!“ (видео)

Бохемският живот е приоритет на някои хора. Видимо и на нашия герои. Той е употребил субстанция, която му е разказала играта, според него. Под въздействието на марихуана той е видял всичките си роднини.

Дори и да е извършил грях той успява да се изповяда пред Господ и да го помоли да дава на всички салами и кашкавали. Ей такава молитва до момента не бяхме чували. 

А за усмивката му да не говорим, това е новото лице на реклама за паста за зъби.

Възрастта за свободния живот няма значение, важното е да се чувства добре.

Напушен дядо: „Господ салам и кашкавал да ви дава!“

Read more

Скок на цените на продукти от първа необходимост в магазините (видео)

Хранителните продукти от първа необходимост са с увеличени цени. Поскъпването е за почти всички такива стоки, но е различно в градовете в страната, съобщава Нова.

Световното население ще стане 10 млрд. души до 2057 г., ако се покачва жизненият стандарт

Олиото преди беше 2,50 лв., сега е над 4 лв. Лятото сваля леко цените на зеленчуците, но те остават все така високи.

“Хубавите марки кашкавал са много по-скъпи от другите. Вече са и най-различни и не можеш да се и ориентираш. При яйцата увеличението не се усеща много, защото сега е сезонът на кокошките”, коментират от Нова.  

При местните продукти също има леко увеличение.

“Започнахме да разполагаме с повече пари, но не спечелени, а заемни. Хората се изкушават да взимат заеми и именно с тези пари отиват на пазар. Това обаче се отразява веднага и се създава инфлационна ситуация”, коментира Богомил Николов, председател на “Активни потребители”.

Снимка: Булфото
Източник: Нова

Read more