Мъж си имплантира разплащателен чип в ръката, не обичал да носи карти (видео и снимки)
Мъж си имплантира разплащателен чип в ръката, не обичал да носи карти.
Омръзна ли ви да забравяте дебитните си карти у дома? Батерията на телефона или смарт часовника ви не държи? Няма никакви проблеми – вече може да разплащаме със собственото си тяло, не по начина, по който може да си мислите.
Един британец е намерил решение на тези проблеми. PayByHand в TikTok споделя клипове на своите разплащания във всякакви магазини. Той си е сложил чип в ръката като този, който виждаме на дебитните или кредитни карти. С него може да плаща на всеки ПОС терминал, както би могъл с карта или със смартфон.
Повече за процедурата
Процедурата по вграждането му е струвала само 249 долара (около 485 лева) и е била напълно безболезнена. Walletmor е компанията, която произвежда чиповете.
Всеки желаещ трябва да си направи акаунт в Walletmor, да си изтегли приложението и да проведе консултация със специалист. Имплантите са свързани с акаунти в Purewrist, издавани от Sutton Bank в САЩ.
Макар Walletmor да обяви, че трябва да си американски гражданин, за да използваш услугата през Purewrist, тиктокърът нито е американец, нито е направил процедурата в САЩ.
Британецът сподели, че е сложил чипа си в Германия и ще трябва да го поднови след 7 години употреба.
Процедурата е нетипична алтернатива на плащането с телефон, което много хора намират за по-лесно и удобно от това с физическа карта. Случва се чрез Google Pay или Apple Pay и с телефони, които имат NFC.
А вие бихте ли предприели подобна стъпка? Очакваме отговорите ви под статията!
Мъж си имплантира разплащателен чип в ръката, не обичал да носи карти
Русия: Китайските кредитни карти не могат да заместят западните
От началото на март руснаците не могат да пазаруват с Visa, Mastercard и American Express. Мнозина се надяваха, че ще могат да заобиколят санкциите с китайски кредитни карти. Оказва се, че и те не са панацея, пише Дойче веле.
От началото на март руснаците не могат да пазаруват с кредитни карти на западни компании като Visa, Mastercard и American Express. Това прави сложно закупуването на различни продукти и услуги както в чужбина, така и в интернет. Затова много от руските граждани използват кредитните карти на китайската компания UnionPay. Китай не осъжда руската агресия в Украйна и не се включва към западните икономически санкции.
Но според информация на dpa китайските карти не могат напълно да заместят услугите, предлагани от западните компании. По информация на руския ежедневник “Коммерсантъ” чуждестранните платформи блокират всички плащания, които идват от Русия, включително тези, направени с UnionPay.
По данни на вестника в Русия има около 500 хиляди кредитни карти на UnionPay. В рамките на месец, т.е. след въвеждането на западните санкции, техният брой е нараснал десетократно. По-голямата част от тези карти са само виртуални и целта им е да бъдат използвани за онлайн пазаруване и търговия. Но това не се случва заради рестрикциите, въведени от западните компании.
На теория UnionPay може да разреши проблема, се твърди в публикацията. Но китайската компания досега не е положила никакви усилия за това, пишат още от изданието. След руската инвазия в Украйна, Западът наложи санкции във финансовия сектор, наред с други рестрикции. Много финансови институции бяха изключени от банковата комуникационна мрежа Swift. Най-големите в света оператори на кредитни карти Visa и Mastercard спряха бизнеса си в Русия.
От 10 март издадените в Русия карти не се приемат в чужбина, а пък чуждестранните Visa и Mastercard не работят в самата Русия. Управляващите в Москва обещаха разработената в Русия система “Мир” и картите на UnionPay да заместят западните компании. “С тази карта (на UnionPay – б.р.) могат да бъдат извършвани плащания в 180 държави”, заявиха от руската “Алфа Банк” през март.
Русия: Китайските кредитни карти не могат да заместят западните
Скок на таксите при използване на банкомат (видео)
Скок на таксите при използване на банкомат, пише NOVA.
Ползването на банкомат официално вече не е безплатно. Това стана ясно от публикуваните в началото на годината нови тарифи за ползването на банкови услуги. Поскъпнало е и обслужването на гише.
Голяма част на новите тарифи на банките влязоха в сила от 5 януари. Оказва се, че в сравнение с предходната година по същото време таксата за теглене на пари от банкомат се е увеличила с между 5 и 25 процента. Още повече обаче поскъпват и услугите на гише. С между 10 и 30 на сто по-скъпо е сега, ако ни обслужи банков служител на място.
Ако вземем под внимание една от големите банки у нас – разбивката на новите й тарифи показва, че при теглене на пари от банкомат вместо 30 стотинки за услугата, хората ще плащат 0,16 процента от изтеглената сума. Ако устройството, от което теглим пари, е на друга банка, тарифата ще е 0,20 на сто от сумата. Промяната има и в цените на други услуги. Така, ако човек иска да преиздаде пин кода на дебитната си карта, ще плати 5 лева вместо досегашните три. Важно е да уточним, че това са тарифите на само една от банките, които оперират у нас.
Логичният въпрос е защо поскъпват банковите услуги. Основната причина за това са ниските лихви по кредитите.
А това означава, че приходите за банките в условията на инфлация са по-малко. Прогнозите са, че през тази година лихвите ще се повишат, но дори и това да се случи, ще останат по-ниски в сравнение с преди пандемията. Втората основна причина за поскъпването на услугите в сектора са повишените разходи за поддържане на банковите системи.
Кирил е пенсионер. Парите си получава по карта и затова често използва банкомат. Притеснява се, че по-високата такса за работа с устройствата ще го лиши от възможност да спестява. „Четири пъти като отида да изтегля… по три лева, по три лева, това са ми 15 лева“, пресмята Кирил Георгиев.
Други смятат, че поскъпването на банковите услуги ще постави и част от работещото населението в патова ситуация. „Народът вече тотално е изтрещял – и от пандемията, и от всичко. И тези неща ще му дойдат в повече“, посочва Костадин.
Според експерти новите тарифи на банките са очаквана последица от инфлацията и служат като механизъм за компенсиране на загуби.
„Tова е ефект от отрицателните лихвени проценти. Когато имаме отрицателни лихвени проценти основният модел на банките, свързан с даването на кредити и получаването на депозити, започва да се разваля… Нетният доход от лихви започва да спада”, твърди икономистът Стоян Панчев.
По думите му има конкретна причина да се увеличи таксата за работа с банкомат. „Хората започват да търсят повече банкноти. Тоест, банките усещат това нещо и затова, виждате, интересът веднага е насочен към банкоматите и към този оборот на банкнотите“, посочва Панчев.
„Българинът… има склонност да избягва банковите услуги. Всеки българин държи много пари под дивана, тоест много от парите са кеш в България“, категоричен е експертът по финансова история Димитър Бозов.
Новите тарифи обаче могат да доведат до нови тенденции, за да се избегнат таксите при банкоматите. „Логично би било да се увеличи интереса към разплащането с карта, тъй като там няма такси“, заяви Бозов.
Дали ще има нов ръст на услугите в банковия сектор през годината щяло да зависи от движението на лихвите.
Борисов е увеличил с малко спестяванията си, Кирил Петков обяви над един милион лева в чужбина
Борисов е увеличил с малко спестяванията си, Кирил Петков обяви над един милион лева в чужбина, пише Дневник.
Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е увеличил с малко спестяванията си в сравнение с 2019 г., а други представители на предишния кабинет са увеличили влоговете си или са си купили нови автомобили. Впечатление прави и имущественото състояние на част от министрите в служебния кабинет – вицепремиерът и вътрешен министър Бойко Рашков има декларирани няколко имота в София, Несебър и село Антон, а министърът на икономиката Кирил Петков си е купил кола за 60 хиляди лева и е декларирал над един милион лева в чужбина.Това показва справка в декларациите, подадени пред Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и конфликт на интереси за 2020 г. Регистърът е достъпен на страницата на комисията. Повече за отделните министри по-долу, а в следващите дни четете за имущественото състояние на представителите на съдебната власт.
Всяка година почти по същото време
Всяка година хората, заемащи висши държавни постове, трябва да подадат декларации за имущественото си състояние до 15 май – за предходната календарна година. В двумесечен срок пък комисията, оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров, има ангажимент да публикува декларациите на страницата си, както и списък на тези, които не са подали.
Според информация от сайта на комисията с дата 28 юли за първите шест месеца на 2021 г. 533 лица, заемащи висши публични длъжности, не са подали декларации за имущество и интереси или са ги подали извън установените срокове. “За 243 от тях е взето решение за извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество. За останалите е установено, че закъснението се дължи на обективна невъзможност (основно затруднения, свързани със здравословно състояние или пандемичната обстановка, свързана с COVID-19)”, става известно още от съобщението. Съставени са 100 акта за административни нарушения, издадени са 51 наказателни постановления, а в 14 от случаите е заплатена глоба в общ размер на 21 000 лв.
Декларациите на депутатите – по-късно
Декларациите на депутатите от 44-ото, 45-ото и 46-ото Народно събрание ще бъдат публикувани едновременно, след изтичане на сроковете за народните представители от 46-ото Народно събрание. “Публикацията ще бъде извършена по този начин поради големия брой задължени лица, които са били избрани в състава и на 44-ото НС, и на 45-оНС и понастоящем са в състава на 46-ото НС, както и големия брой декларации, подадени от тях в изпълнение на изискванията на действащия закон (ежегодна и финална за 44-ото НС, встъпителна и финална за 45-ото НС и встъпителна за 46-ото НС”, уточняват от комисията.
Нов апартамент за Костадин Ангелов, Кралев – с близо 400 хиляди лева
През 2020 г. Бойко Борисов е увеличил спестяванията си спрямо предната година, сочи справка в регистъра на КПКОНПИ. Наличните му парични средства са се увеличили до 184 хил.лева, докато през 2019 г. са били близо 117 хил. лв. Сумата в банковия му влог не се е променила от 2018 г. и продължава да е близо 190 хил.лв. Освен това още не е качена декларацията по чл. 37, т.т. 1-6 и т. 9 от ЗПКОНПИ към датата му на освобождаване като министър-председател, т.е. не може да се направи сравнение какви имоти, коли и т.н. притежава от преди 2020 г.
Бившият вицепремиер Томислав Дончев е декларирал, че разполага с 90 хил. лв и още около 100 хил. лева на влог. За сравнение, през 2020 г. той е посочил, че притежава само 38 хил. лева в налични парични средства.
Имотното състояние на бившия вицепремиер Екатерина Захариева също се е увеличило – през 2019 г. тя е започнала строеж на къща в Гърция върху земеделска земя, купена през 2008 г. Строежът на сградата с размер от 200 кв.м е оценен на 262 081 лв. Тя разполага с около 50 хил. лева на влог, а съпругът й Ангел Захариев има налични средства в размер на около 156 хил. лв. (не са се променяли от 2018 г.)
Другият бивш вицепремиер – Красимир Каракачанов, е добавил нов автомобил към имотното си състояние. (тойота за 15 хил. лв.) Има и допълнителни 55 хил.към наличните си парични средства. В момента той разполага със 165 хил., докато през 2019 г. сумата е възлизала на 110 хил. лева. Със съпругата му – Росица Слабакова – на влог държат още около 126 хил. лева.
И още
Бившият министър на вътрешните работи Христо Терзийски е декларирал общо 254 144 лв. Те са от заплати и продажба на имот. Бившият спортен министър Красен Кралев има налични парични средства в размер на 398 хил. лева.
През 2019 г. бившият здравен министър и бивш шеф на болница “Александровска” Костадин Ангелов си е купил апартамент с гараж и паркомясто и идеални части за почти 600 хил лева. Размерът на жилището е 295 кв.м. Според имотната декларация на Ангелов той изплаща договорна ипотека в размер на 509 227 лв. към банка ДСК.
Служебният вътрешен министър Бойко Рашков и служебният министър на икономиката Кирил Петков
Служебните министри
От министрите в служебния кабинет “най-бедни” се оказват вицепремиерът Атанас Пеканов и министърът на финансите Асен Василев. И двамата са декларирали, че притежават по един апартамент в София. През 2020 г. Пеканов си е купил автомобил на изплащане за сумата от 40 478 лв. Наличните му средства възлизат на около 47 хиляди лева. Спестяванията на Асен Василев възлизат на около 74 хил.
Служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков има влог в банка ДСК за над 100 хиляди лева. На негово име е и кредитна карта с лимит до 10 хиляди лева. Той е декларирал три апартамента в София, още няколко имота в столицата и областта, две къщи в село Антон и жилище в Несебър. Като основание е посочено брачен договор. Служебният премиер Стефан Янев има три апартамента, придоби от 1997 до 2016 г. Един от тях е в Банско. Той има и влогове на името на него и съпругата му за над 70 хиляди лева.
Най-богат от служебните министри е икономическият министър Кирил Петков. Според декларацията му той разполага с над 1 млн. лева на влог в чужбина. Още 80 хил. са наличните му парични средства. През 2021 г. Петков си е купил автомобил марка “Лексус” за 60 000 лева.
Регионалният министър Виолета Комитова е декларирала, че си е купила къща с двор за 430 хил. лева (73 кв.м) през 2021 г. Нейните налични парични средства възлизат на около 41 хил.
През 2020 г. министърът на транспорта Андрей Живков се е сдобил и с къща с двор в Кюстендилско, и с лек автомобил “Мерцедес” за 12 хил лева.
Здравният министър Стойчо Кацаров и съпругата му имат на влог близо 230 хил. лева. Жена му – Елисавета Енишейнова, е собственик на медицински център.
Борисов е увеличил с малко спестяванията си, Кирил Петков обяви над един милион лева в чужбина
