Разкриха как е действала схемата за набиране на кръвни донори в Русе (видео)
Разкриха как е действала схемата за набиране на кръвни донори в Русе, съобщава NOVA. Участниците в схемата всеки ден обикаляли района на болница „Канев”, където се намира центърът по кръводаряване, и предлагали на роднини на пациенти да им осигурят кръв. Цената варирала от 300 до 600 лева на банка, в зависимост от кръвната група и резус-фактора.
Дилърите били трима – на възраст 26, 30 и 46 години, набирали хора с нисък социален статус и ги уговаряли да даряват кръв. За това самите донори получавали малки суми. В тримата задържани по случая са намерени тетрадки със списъци, ЕГН-та, имена и кръвни групи. Към дилърите са предявени обвинения, но са пуснати под парична гаранция.
Търгувалите с кръв били всеки ден пред болница „Канев”. „Много пъти сме повдигали въпроса. Но ефектът е бил временен. Има период на затишие, вероятно следващата седмица категорично пак ще има такива хора. Дилърите са повече от заловените трима. Това е изключително грозен акт”, посочи директорът медицински дейности в УМБАЛ „Канев” д-р Цветан Данев.
Той обаче цитира негативна статистика, според която кръводарителите през последните години са изключително намалели. „Ние имаме ежедневна нужда от даряване на кръв, но в никакъв случай не толерираме този начин и се стремим да го избегнем”, подчерта д-р Данев.
Медикът е категоричен, че операция не би била отказана на пациент, който няма бележка за дарена кръв. „Ние сме в постоянен контакт с Центъра по трансфузионна хематология и оттам се подават необходими количества. Няма такъв случай на отказана операция заради непредставена бележка”, увери директорът медицински дейности.
Специалистът „Младежки и социални дейности” в БЧК – Русе Антоанета Нойкова обяви, че България няма регистър на кръводарителите. „Ние правим кръводарителски информационни кампании. Стремежът ни е да изградим мотивация и навици за по-често кръводаряване. Хората се отзовават, но недостатъчно”, поясни тя.
Разкриха как е действала схемата за набиране на кръвни донори в Русе
Съпруг разцепи главата на жена си в Първомайско, а децата им сами изчистили кръвта от пода
Отново покъртителен случай на домашно насилие, при който съпруг разцепил главата на жена си в с. Виница, Първомайско, информира агенция “Фокус”. След това децата им сами чистили кръвта на майка си от пода.
Мъжът се прибрал от работа и се раздразнил, че жена му си гледа в телефона, въпреки че било изчистено и сготвено. Той вдигнал огромен скандал, минал зад гърба ѝ и я ударил по главата с тежък предмет. Отворила се близо 6 см рана, кръвта плиснала навсякъде и децата били принудени сами да изчистят пода, дивана и леглата от кървавите петна.
След удара жената часове наред била в безсъзнание и се свестила чак в болницата в Първомай. Лекарите там й дали първа помощ, но преценили, че животът й е в опасност и я транспортирали в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, където близо седмица медиците се борили за нея.
Състоянието й било усложнено заради хронична хипертония и анемия. Многодетната майка е с пет шева на главата и загуба на паметта. Въпреки това, заключението на съдебно-медицинската експертиза било “лека телесна повреда”.
В момента за пострадалата се грижат роднините ѝ.
“Живее в постоянен страх и ужас и се притеснява от нов побой.”, коментира адвокат Атанас Атанасов от Пловдивската колегия. Той е специализиран в дела срещу домашно насилие и е поел защитата на жертвата.
По думите му, страховете й от саморазправа са основателни, тъй като преди години, докато съпрузите работели в Гърция, мъжът отново пребил съпругата си, а тамошните власти взели адекватни мерки.
На 8-и август т. г. Районният съд в Първомай е издал заповед за незабавна защита на жената по чл. 18 ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие.
Съпруг разцепи главата на жена си в Първомайско, а децата им сами изчистили кръвта от пода
Поглед в бъдещето – ще ядем 3D месо. Учените се надяват, че то ще се окаже екологична здравословна алтернатива на истинското месо. Но и заради лабораторното месо страдат животни. А и ефектът за климата е спорен, пише “Deutsche Welle“.
Сингапур отдавна предлага клетъчно пилешко месо, отгледано в контролирани лабораторни условия. Американците последваха този пример и вече предлагат на пазара лабораторно месо. Но дали то наистина предотвратява страданията на животните и е по-здравословно и по-екологично?
Страдат ли животните?
Лабораторното месо е наричано “чисто”. Но неговото производство определено не се постига без да страдат животни. Това е така, тъй като за целта трябва да се извлекат тъкани от живи животни. Това е подобно на биопсията при хората, посочва експерт по химическия състав на храните.
От животинските тъкани след това се изолират стволови клетки и с биореактор се свързват с хранителна среда, в която клетките се размножават и растат. Хранителната среда се състои от захар, аминокиселини и витамини – но и от ембрионален телешки серум, който се добива от кръвта на кравите. Той също няма как да се получи без животните да страдат, тъй като трябва да бъде извлечен от още неродено живо теле.
Неясен екологичен ефект
Екологичният ефект от лабораторното месо също е спорен. Факт е, че за неговото производство са необходими по-малко площи и вода. Но междувременно нови изследвания стигат до извода, че при производството на лабораторно месо биха могли да се отделят много повече вредни емисии, отколкото в класическото животновъдство.
Снимка: iStock
Зависи от конкретния начин на производство. Експерт отбелязва, че е важно да се има предвид дали биореакторите се зареждат с възобновяема енергия.“Докато няма стандартизирана процедура и няма масово производство, няма и данни”, заявява той.
Важно за климатичния баланс е и дали може да се намери заместител на ембрионалния телешки серум – тъй като именно неговото производство изисква много енергия.
Може ли да се подобри лабораторното месо?
Сега се провеждат изследвания, които търсят отговора на въпроса дали животинският серум, използван в лабораториите за производството на изкуствено свинско месо, може да бъде заменен.
Проектът се осъществява в Германия под името CELLZERO Meat: хранителна среда, която няма нужда от животински продукти. А и така ще се избегне болезнената биопсия.
За целта учените използват пъпна кръв, която може да се осигури безболезнено от новородените прасенца непосредствено след раждането им.
“Това вече няма да причинява никакви мъки на животните“, посочва Волфрам Шнекел, който работи по проекта.
Той би искал и да направи лабораторното месо по-здравословно за хората. Тъй като до момента често се използват антибиотици, за да се поддържа клетъчното месо стерилно. В бъдеще това би могло да се постига чрез чисто физически методи. Но това не означава непременно, че лабораторното месо ще бъде по-здравословно от конвенционалното.
3D принтер за консистенцията
Шнекел и колегите му работят и върху консистенцията и вкуса на изкуственото свинско месо. От биореактора най-напред се получават клетъчни комбинации от култивирани мускулни или мастни клетки, след което се сглобяват в подобна на плът тъкан в 3D принтер. Оттам нататък масата може да се използва например за производството на наденици.
Снимка: iStock
Месото, което се получава от 3D принтера, обаче не е особено вкусно – жилаво е, обяснява той. Преди наистина да добие добър вкус, месото трябва да узрее чрез биохимически процеси. Но засега учените все още проучват как точно би могло да се извърши това.
Кога местото ще стигне до пазара?
Докато месото от 3D принтера стигне до пазара, вероятно ще мине доста време. Шнекел предполага, че става дума за период между пет и десет години. И това е, ако се намери фирма, готова да произвежда месото и да получи и съответното разрешение. Понеже в Германия засега никой няма право да продава месо от клетки.
Разпоредбите по отношение на хранителните продукти в ЕС са по-строги, отколкото в други страни, като САЩ например. Именно това може да се окаже пречка. Директивата, по линия на която би могъл да се осигури достъп на новото месо до пазара, може да изисква продължителни изпитания.
Пребиха жестоко и отрязаха пръстите на журналистка от авторитетна руска медия
Пребиха жестоко и отрязаха пръстите на журналистка от авторитетна руска медия, съобщи “Дневник”. Елена Милашина от “Новая газета” и адвокатът Александър Немов от ликвидираната от властите неправителствена организация “Мемориал” са били нападнати от маскирани въоръжени лица в Чечения и жестоко пребити.
Косата на Милашина е била остригана, пръстите на двете ѝ ръце са счупени, а тя е залята със зелена боя и често губи съзнание. Немов едва говори и се придвижва много трудно. И двамата са в болница, като нейното транспортиране е невъзможно без специален превоз.
Двамата са били нападнати по пътя към летището в Грозни, където колата им е била блокирана от три автомобила. Двамата са бити, включително с ритници по главата. Унищожени са техниката и документите им. Немов допълва, че били заплашвани с разстрел и са опрели пистолет в главата му.
Миладина и Немов са пристигнали на място заради очакваното произнасяне на присъдата срещу Зареме Мусаева – жена на бивш съдия от Върховния съд в Чечения и майка на активистите Абубакр и Ибрахим Янгулбаеви, която през януари миналата година беше отвлечена от Нижни Новгород от чеченските силови структури. Обвинението поиска на 15 юни лишаване от свобода за 5 и половина години в затворническа колония.
Един от синовете ѝ твърди, че за повече от три години престой в ареста на затвора се е влошило зрението ѝ, страда от болки в гърба, заради които практически не може да се движи и от юни е в болница.
Милашина поиска през пролетта на 2020 г. да бъде обвинен чеченският лидер Рамзан Кадиров в заплаха с убийство. Повече от сто активисти, включително омбудсманите на Германия и Франция и Европейската служба за външни отношения, призоваха руските власти да осигурят защита на журналистката. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че това не е въпрос от компетенциите на президентството.
Дмитрий Муратов – един от основателите на “Новая газета” е и главен редактор и Нобелов лауреат. Той изгуби няколко свои журналисти, убити заради разследване на корупция, основно свързана с Чечения и Северен Кавказ. Изданието прекрати дейността си в Русия (но има “Новая газета – Европа”), за да не бъде закрито от властите. Въпреки това те отнеха лиценза като част от вълната за ликвидиране на всеки глас, алтернативен на официалните канали.
Пребиха жестоко и отрязаха пръстите на журналистка от авторитетна руска медия
Химикал в често срещан подсладител уврежда ДНК-то. Съставката е генотоксична, т.е. разрушава ДНК. Откритието повдига въпроси за това как заместителят на захарта може да допринесе за здравословни проблеми.
В случая става дума въпрос за сукралоза, широко използван изкуствен подсладител. Сукралозата се продава под търговското наименование Splenda. Предишно проучване на същия изследователски екип установява, че няколко мастноразтворими съединения се произвеждат в червата след прием на сукралоза. Едно от тези съединения е сукралоза-6-ацетат.
Данни
“Новото ни изследване установява, че сукралоза-6-ацетатът е генотоксичен”, казва Сюзън Шифман. Тя е доцент в съвместната катедра по биомедицинско инженерство в Държавния университет на Северна Каролина и Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.
“Установихме също така, че следи от сукралоза-6-ацетат могат да бъдат открити в готовата сукралоза, дори преди тя да бъде консумирана и метаболизирана.“
“За да поставим това в контекст, Европейският орган за безопасност на храните има праг на токсикологична загриженост за всички генотоксични вещества от 0,15 микрограма на човек на ден”, казва Шифман.
“Нашата работа показва, че следите от сукралоза-6-ацетат в една-единствена дневна напитка, подсладена със сукралоза, надвишават този праг. И това дори не отчита количеството сукралоза-6-ацетат, което се образува като метаболити, след като хората консумират сукралоза.”
Подробности
За целите на проучването изследователите провеждат серия от in vitro експерименти, при които излагат човешки кръвни клетки на сукралоза-6-ацетат и следят за маркери на генотоксичност.
“Накратко, установихме, че сукралоза-6-ацетатът е генотоксичен и че той ефективно разрушава ДНК в клетките, които са били изложени на въздействието на химикала”, казва Шифман.
Изследователите провеждат и in vitro тестове, при които човешки чревни тъкани са изложени на въздействието на сукралоза-6-ацетат.
“Други изследвания са установили, че сукралозата може да повлияе неблагоприятно на здравето на червата, затова искахме да видим какво може да се случи там”, казва Шифман.
“Когато изложихме сукралоза и сукралоза-6-ацетат на чревни епителни тъкани – тъканта, която покрива стената на червата – установихме, че и двата химикала причиняват “пропускливост на червата”.
По принцип те правят стената на червата по-пропусклива. Химикалите увреждат “тесните връзки” или интерфейсите, където клетките в чревната стена се свързват помежду си.
Проблем
“Пропускливите черва са проблемни, защото това означава, че неща, които обикновено се изхвърлят от организма с изпражненията, вместо това изтичат от червата и се абсорбират в кръвния поток.”
Изследователите разглеждат и генетичната активност на чревните клетки. Целта е да видят как те реагират на наличието на сукралоза-6-ацетат.
“Установихме, че чревните клетки, изложени на сукралоза-6-ацетат, са с повишена активност в някои гени. Става дума за тези, свързани с оксидативния стрес, възпалението и канцерогенността”, казва Шифман.
“Това изследване поражда множество опасения относно потенциалните ефекти върху здравето, свързани със сукралозата и нейните метаболити. Време е да преразгледаме безопасността и регулаторния статут на сукралозата, тъй като се натрупват доказателства, че тя носи значителни рискове. Ако не друго, препоръчвам на хората да избягват продукти, съдържащи сукралоза. Това е нещо, което не трябва да се консумира.”
Мъж преби служителка на автогарата в Русе, споделя потърпевшата пред камерата на NOVA. Случаят е от сряда, а жената е била нападната в помещение до тоалетните, които обслужвала. Ранената е настанена в болница със сътресение на мозъка. За побоя е задържан 49-годишен бивш затворник.
„Той идва често. Настояваме да има охрана през нощта. Мъжът е заплашил, че аз съм следващата, защото сме се оплакали на медиите”, разказа Силвия, служител на автогарата.
„Имаме жива охрана, СОТ. Нападението се е случило в коридорите при тоалетните. Там нямаме право да слагаме камери или охранител” твърди Янко Янков, управител на „Автогара- юг”- Русе.
Пробив в диагностиката: Кръвен тест разпознава 50 вида рак
Пробив в диагностиката: Кръвен тест разпознава 50 вида рак. Тестът Galleri търси различни промени в части от генетичен код, които се наблюдават при различни видове рак. Все още се работи по неговото разработване, съобщи bTV.
Според изследователи от Оксфордския университет тестът може да увеличи броя на идентифицираните видове рак. Често страдащите от заболяването имат симптоми, които се свързват с редица възможни причини. Това изисква множество тестове и посещения в болница.
Снимка: iStock
Galleri разкрива правилно две от всеки три ракови заболявания сред 5000 души, които са посетили личния си лекар със съмнение за симптоми на рак в Англия или Уелс. В 85% от тези положителни случаи той е посочил и първоначалното място на рака, разкриват от Националната служба по здравеопазване във Великобритания.
Настоящето проучване е най-голямото по рода си сред пациенти със съмнение за симптоми на рак. 350 от тях са били диагностицирани, използвайки традиционни методи като сканиране и биопсия.
Констатациите ще бъдат представени на конференцията на Американското дружество по клинична онкология в Чикаго и ще бъдат публикувани в списанието The Lancet Oncology.
Снимка: iStock
Националната служба по здравеопазване във Великобритания използва теста и при хиляди хора без симптоми, за да той може да открие и скрити ракови заболявания.
Окончателните изводи от това изследване се очакват до края на годината. Англия планира да тества още един милион души през 2024 г. и 2025 г. Тестът е особено добър и при откриването на трудни разпознаваеми ракови заболявания като рак на главата и шията, червата, белия дроб, панкреаса и гърлото.
Директорът на британската служба по здравеопазване проф. Питър Джонсън коментира, че констатациите от проучването предполагат общопрактикуващите лекари да могат да използват теста, за да правят клинични оценки. Но са необходими и много по-мащабни изследвания.
„Това проучване е първата стъпка в тестването на нов начин за възможно най-бързо идентифициране на рака. Това е жизненоважно, този тест може да ни помогне да хванем повече ракови заболявания в по-ранен стадий и да бъдат спасени хиляди животи“, каза още проф. Джонсън.
Пробив в диагностиката: Кръвен тест разпознава 50 вида рак
Какво ще се случи с кралица Камила, ако крал Чарлз почине?
Какво ще се случи с кралица Камила, ако крал Чарлз почине? Отговор на този въпрос се опитват да дадат колегите от lifestyle.bg.
На 6 май Чарлз и Камила официално бяха обявени за крал и кралица на Великобритания. По волята на Елизабет Втора, съпругата на сина й се нарича само кралица, а не кралица консорт, както би трябвало, защото не е с кралско потекло.
Въпреки че е крал от съвсем скоро, Чарлз е на 74 години. Мнозина се замислят какво ще се случи, когато той почине. Разбира се, очакваме да бъде дълголетен като своите родители и да може да се наслади на престола, който толкова дълго време чака. Но все пак…
Варианти
Кралица Камила е с една година по-възрастна от съпруга си. Но добре знаем, че често жените надживяват мъжете. Ако това се случи и при кралската двойка, тя ще продължи да бъде кралица консорт. Но вече няма да бъде кралица регент, защото няма да е съпруга на управляващия монархията.
Ще стане обаче кралица вдовица, както е официалната титла за съпругата на починал действащ крал. Първият подобен случай в историята на британското кралско семейство е на кралица Аделаида през 1830 г. Последният – на майката на Елизабет Втора, Елизабет Боуз-Лайън, известна като Кралицата-майка.
Това, че Камила също бе коронясана в Уестминстърското абатство, по никакъв начин не променя линията за наследяване на трона. Тя няма да застане начело на монархията, защото няма кръвна връзка с кралското семейство.
Очаква се, че ще продължи да служи на народа и да изпълнява задълженията си към престолонаследника принц Уилям, въпреки че той ще има своята кралица в лицето на принцеса Кейт.
Какво ще се случи с кралица Камила, ако крал Чарлз почине?
“Кръчмарски патриотизъм”. Проблемът не е в боята, а в посланието
“Кръчмарски патриотизъм”. Проблемът не е в боята, а в посланието. Да залееш с боя е легитимна форма на протест, която се практикува в целия свят. Е, поне в тази част на света, в която имаш право на протест. И няма да бъдеш изпратен в превъзпитателен лагер, ако си позволиш да си несъгласен с централната държавна политика. Проблемът е друг и той се корени в обосновката, а не в следите, които протестът оставя. Коментар на Антони Герасимов за Darik.bg.
Физическите следи на протеста се заличават и изтриват, но браздите, които се дълбаят в българското общество, геополитическия имидж на страната и бъдещето ни остават. Проблемът не е в боята, а в посланието, неговите носители и в каква посока искате те да ни заведат.
През последните години “Възраждане” се превърна в притегателен център за професионално недоволните граждани. Умелият подход на партията да яхва всяка форма на отрицание, резултира в походи за мир. Веят се знамената на агресори, ваксинирани борци срещу ваксините, защитници на лева със спестявания в евро. Работещи в Европа евроскептици и употребяващи всички удобства на свободния свят привърженици на режима в Русия.
Снимка: БулФото
Събитията от неделя са поредното доказателство за концентрацията на професионално недоволни, чийто източник на несгодите в битието се таи вечно някъде на Запад. Често на организираните протести от партията виждаме смесица от конспиративни теории, параноидни разстройства, кръчмарски патриотизъм, носталгия към социализма и псевдо консерватизъм. Самата комбинация от действия са доказателство за това. На “Поход за мир”, изискващ неутралитет, се развява знамето на агресора, който твърди, че НАТО са виновни за конфликта. И затова заливат с боя сграда на европейска институция.
Важният въпрос не е дали са изцапали сградата на Дома на Европа и как са реагирали органите на реда. Въпросът е какво искат тези хора, маскирайки поведението си зад легитимното право на протест.
Никой не отрича правото им да хвърлят боя. По-важно е къде следва да ни заведе този техен акт на несъгласие и как те искат да променят системата. Удобно, почти моментално, започна да се налага наративът, че другият лагер бил боядисвал паметници. Следователно това било право на ответната страна да реагира по същия начин. Удобно е, така се изважда дебатът от полето на идеите и се пренася на терена на акта на тяхното преследване. А това са две съвсем различни неща.
При все по-ясно изразена поляризация в свят, вървящ към модела на Студената война, подтекстът на вчерашния “Поход за мир” беше неутралитет. Неутралитетът обаче вече отдавна не е опция, а цивилизационният път, който ние като държава сме избрали. Отдавна е утвърден и ратифициран с конституционни мнозинства в далеч по-легитимни Народни събрания от днешното. И ако някой твърди, че в настоящият исторически контекст има среден път, то той или не разбира как функционира света, или целенасочено ни лъже, за да ни отведе в другия лагер. А там, в другия лагер, право да мятат боя имат само тези, които я мятат в “правилната посока”.
Боята не е проблем. Проблем е пътечката, която искат да боядисат с нея. И посоката, в която желаят да ни заведат тези, които умело се възползват от правото и толерантността на системата. Дебатът не е за правото да протестираме, мятайки боя, той е за цивилизационният избор. И това в какъв свят искаме да живеем, пише авторът.
“Кръчмарски патриотизъм”. Проблемът не е в боята, а в посланието
С кръв ли завършва краят, обещан от Костадин Костадинов
С кръв ли завършва краят, обещан от Костадин Костадинов?
Костадин Костадинов обяви, че вандализирането на сградата на Европейския парламент в София е само началото. С кръв ли завършва краят, обещан от Костадин Костадинов? Чия ще е тя? Коментар на Йоанна Елми за Дойче веле.
След като активистите на „Възраждане“ свършиха своята работа, неоконсервативният инфлуенсър Кристиян Шкварек светкавично сложи знак за равенство между тяхната проява и други протестни акции. Фокусът се измести към „либералите“ и „умнокрасивите“, които според него правели същото. Като пример за „умнокрасив“ протест Шкварек представи друга снимка от протест на „Възраждане“, в който фасадата на Столична Община беше атакувана с яйца и червена боя в протест за защита на Паметника на Съветската армия.
Трета снимка, наистина от „умнокрасив“, т.е. граждански протест, показва вандалско къртене на жълти павета. Изображението беше използвано многократно от ПИК и „24 часа“ за дискредитиране на протестите през 2020 г. Както и акцията с хвърляне на яйца, отново коментирана в „БЛИЦ“. По време на тези протести имаше задържани. А повечето мирно протестиращи се разграничиха както от вандалските прояви, така и от акциите на „Отровното трио“ – тогава „БЛИЦ“ отрази легитимната критика като „разцепление сред протестиращите“.
Костадин Костадинов лаконично каза в своя профил, че „това е само началото“. За „лицемерието на либералите“ се говори неколкократно и в коментарите към поста на Костадинов. Щом едните вандалстват, както се твърди, защо другите да не вандалстват.
Костадинов, също като Шкварек, си служи с речника на антиевропейската и антидемократична пропаганда в България. В този разказ „народът“ е жертва на „хегемон“ (САЩ, Брюксел), злодей на „либерализма“. „Кръгът Капитал“, НПО секторът и правозащитните организации рушели националното и обслужвали „чужди интереси“. Те били „послушковци“ на Брюксел и/или били директно „купени“ от Сорос, „Америка за България“, Вашингтон. Врагоманията има много епитети – „чуждестранни агенти“, „соросоиди“, „грантаджии“, „жълтопаветници“, „либерали“, „умнокрасиви“.
Всичко това е описано дума по дума през 2017 г. в анализите на антидемократичната пропаганда от 2013 г. насам.
Този речник цели да дехуманизира цяла група хора и да внуши на обществото, че те не просто му желаят злото, но и са първопричината за всичките му проблеми. Ако през 2017 г. този речник беше само маргинален и тепърва влизащ в употреба, през 2023 г. вече е изцяло мейнстрийм.
Новата врагомания
„Формулата Шкварек“, представена от инфлуенсъра в личния му профил по повод политическото риалити с участието на главния прокурор и лицата около него, гласи, „че за България винаги е добро онова, което дразни/натъжава „умнокрасивите“ в политиката и обратното – лошо, ако ги радва. Ако тези хора – „Капитал“, „Дневник“, „Демократична България“ и всичките им онлайн инфлуенсъри, карикатуристи и доносници [Костадинов нарича „Демократична България“ – „Доносническа България“, бел. авт.] искат нечия оставка – аз съм против нея. Ако подкрепят някого – искам му оставката.“
В подобен светоглед вече не е важен човекът или аргументът, а лагерът, към който той принадлежи. Тук има паралел с тъмните времена от близкото минало, в които хората бяха отписвани поради групата, към която се числят. Новото „наши“ срещу „ваши“ не е в контекста на братския СССР, който ни пази от „прогнилия Запад“. А в контекста на независима горда България и нейните патриоти, която отстояват традиционните си ценности и оцеляват в „разпадащ се свят на разврат и либерален диктат“.
Кадифена жестокост
Шкварек и Костадинов черпят от световния краен религиозен неоконсерватизъм. Едно от особените качества на тази съвременна миш-маш идеология е нейното благо лице. Това благо лице не казва открито какво мисли: например – „ние смятаме, че гей хората не са нормални хора и че не заслужават да живеят наравно с нас“, а вместо това твърди: „Ние пазим морала и традициите на брака си, децата си“. Но в същото време отрича сериозните образователни и семейни политики, подкрепата за самотните майки, не желае и контрол над домашното насилие.
Това добро лице не казва „ние се страхуваме и гнусим от чужденците“, а казва, че мигрантите не могат да се интегрират културно, че крадат и са престъпници и за нас е важно да опазим нацията си и нейните устои (без да се разглежда миграцията като икономическа, политическа и културна сила, без да се вглежда в статистиките, без подкрепа за културата и т.н.).
Благото лице на Русия не казва „ние изпълняваме имперските си амбиции“, а казва „ние защитаваме украинците от нацистите и НАТО“.
Тази реторика може да се усуква до безкрайност. Затова и работи – не защото повечето хора са жестоки, а защото всеки иска да пазим своите традиции, да живеем в общество с морал и уважение, с ниска престъпност и ясна идентичност, и ако може – в световен мир. Въпросът е кой как ни предлага това и доколко е възможно по този начин.
В период на повсеместно недоверие в институциите заради съвсем реалните им проблеми, на хронични недостатъци в медиите, на икономически кризи, пандемии и войни, хората са по-уязвими от всякога. И по-склонни към крайности. В такива периоди се появяват и радикалните лидери, готови да ни тикат към тези крайности. Това са законите на историята.
Не бива да губим човешкото
Все по-голяма част от българите вярват, че стабилната идентичност и здравото общество идват след трайното потискане и премахване на определени елементи от него. Това важи не само за активистите на “Възраждане” или неоконсерваторите, а и за някои либерално настроени хора – сред коментарите в мрежата с ужас видях съчетанието „Народен съд“ (чест призив сред симпатизанти на Костадинов) и други призиви за насилие.
Всяка екстремна позиция захранва ответната ѝ: колкото повече една група хора напада друга, толкова повече тя ще се отбранява. Колкото повече една група хора се чувства застрашена – дали от сенките на мигранти, хомосексуални хора, „джендъри“ и „либерасти“ или от реалните проблеми на глобализацията, икономическия срив, корупцията и загубата на социална и индивидуална идентичност, породена от новите технологии – толкова повече ще е податлива на екстремни решения.
В символичните акции, в които с боя бяха заливани посолствата на Русия в чужбина, боята символизираше пролятата украинска кръв. Чия кръв символизира боята по фасадата на Европейския парламент в София?
Кръвта на руснаците, които „геройски“ загивали, за да спасят Украйна от въображаемите нацисти и от НАТО, както твърди руската пропаганда?Или кръвта на украинците, за които руската пропаганда пак обвинява Европа? С кръв ли завършва краят, обещан от Костадин Костадинов? Чия?
Към нова задънена улица?
Когато едно общество живее в различни реалности, това е колективна травма. Когато превърнем другите в „другите“, това е криза на моралното. Или съществуването ни се осмисля единствено с това, че стоим срещу тези „други“, това е криза на личността. Когато се превърнем в идеологията си, религията си и нацията си, това е криза на човешкото. Когато забравим, че принадлежността ни към ЕС е довела до най-доброто време за България, за развиването на чийто пълен потенциал е попречила само вътрешната корупция, това е криза на паметта. Всичко това заедно е предпоставка за нещо много много страшно.
Няма предизвестен край, докато още можем да говорим един с друг. Прекрачена е само границата от думи към символично насилие. Все още можем да се върнем назад и да бъдем преди всичко хора, а после българи и патриоти. А можем и да продължим напред в тази посока. По пътеката на Костадинов – към поредна задънена улица за България.
Снимки: Булфото
С кръв ли завършва краят, обещан от Костадин Костадинов
