Гешев: Ако ДП по делото “КТБ” е Делян Пеевски, всичко е проверено (видео)

Гешев: Ако ДП по делото “КТБ” е Делян Пеевски, всичко е проверено.

“Тук въпросът е защо изчезна публичен ресурс от около 7 милиарда и какви са причините за това, а не някакви подробности с цел да се извлече някаква жълтина. Аз не мога да гадая кой е ДП. Ако вие смятате, че ДП е Делян Пеевски, ще ви отговоря, че по делото са проверени всички кредити, свързани с него и всички свързани фирми с него и те са възстановени.”

Гешев е горил документи за КТБ, свързани с Пеевски? (видео)

Гешев е един от наблюдаващите прокурори по делото за фалита на КТБ.

Това каза главният прокурор Иван Гешев в интервю пред Мария Цънцарова за bTV. И за да онагледи тезата си, я попита дали ако вземе тя 2 лева и ги върне, той трябва да я проверява.

“Разследвано е абсолютно всичко и това ще стане ясно за всеки един журналист, когато влезе и присъства на съдебното заседание, защото делото “КТБ” е в съдебна фаза”, заяви Гешев, а след това поиска да се говори за сериозните неща, а не за неща, които приличали на клишета.

“Санкциите по “Магнитски” нямат правна стойност в Европейския съюз”

Съд в САЩ отказа да разгледа жалбата на Пеевски по санкциите “Магнитски”

“Когато България изгради законодателство тип “Магнитски”, тогава това ще е законно. Прокуратурата е извършила пълна проверка и няма никаква информация, която подкрепя тезата. Запитали сме американските власти и не сме получи нищо”, категоричен е Гешев.

Исканията за оставка

Той призна, че е допускал грешки през годините. Но като най-съществена посочи това, че продължава да мисли, че може да промени всичко, което се случва в страната, към по-добро и в посока справедливост. Грешка, която по думите му продължава да прави. Иван Гешев обаче бе категоричен, че няма да подаде оставка.

„За мен е енигма как невинните жертви на тоталитарния режим изказват подкрепа за действията на главния прокурор. А наследниците на комунистическата номенклатура, внуците и синовете им искат оставката на главния прокурор“, заяви Гешев.

Гешев: Ако ДП по делото КТБ е Делян Пеевски, всичко е проверено

Read more

Ще продължат ли да фалират банки у нас след решението на Европейския съд?

Фалитите на банки пред 90-те доведоха до нови закони, а институциите уверяваха, че нови фалити няма да има. През 2014 г. това обещание се оказа фалшиво. Едно решение на съда в Страсбург от август тази година показа, че проблемите все още са тук.

Може би това решение нямаше да е толкова важно, ако не ставаше дума точно за отнемането на лиценз на любимата банка на властта в периода преди 2014 година. Тя беше наричана и “черната кутия” на българската корупция по високите етажи на властта. Материал на Николай Стайков за Свободна Европа.

Решението на съда в Страсбург

Европейският съд: Лицензът на КТБ е отнет незаконосъобразно

Решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, с което беше постановено, че затворената през 2014 година “Корпоративна търговска банка” АД (КТБ) е била лишена от справедлива процедура по обжалване на отнетия ѝ лиценз, доказа нагладено няколко сериозни проблема. Те са свързани както с българското законодателство, така и с функционирането на контролните органи като Българската народна банка (БНБ), но също и на съда, прокуратурата и изпълнителната власт.

Въпросите около начина на отнемането на лиценза на КТБ са още по-значими, когато се има предвид, че това беше първото голямо подобно действие на БНБ след банковата криза от 1995-97 година. Тогава 16 частни банки бяха затворени, а депозитите на хиляди вложители в тях не бяха възстановени.

Заради това бяха приети и поправяни закони и защитни механизми. Всички експерти и самата БНБ уверяваха, че ще защитават финансовата система, вложители и бюджет от сътресения.

Това обаче се оказа фалшиво обещание.

Как се стигна до отнемането на лиценза

Прокурорското разследване на КТБ започна през февруари 2014 година, когато банката все още работеше, а одитите на БНБ показваха отлично финансово здраве. През май същата година прокуратурата влезе с полиция в офисите на свързани фирми-кредитополучатели, за да търси липсващи материали по образуваното без много шум досъдебно производство за “източване”. То беше срещу шефовете на КТБ и ръководителя на “Банков надзор” в БНБ и неин подуправител Цветан Гунев.

Това производство приключи през юли 2017 година с внасяне на обвинение срещу Цветан Василев, Гунев и 17 директори от КТБ и одитори на банката. Делото все още се гледа, а след закриването на Специализирания наказателен съд това ще продължи в Софийски градски съд, но от същите съдии.

Интерпол вече не издирва Цветан Василев, подсъдим за фалита на КТБ

Затварянето на банката стана на 20 юни 2014 година, петък в 12 часа, с решение на БНБ. То дойде след писмо на директорите на КТБ за невъзможност за разплащане.

Липсата на пари в банката беше предизвикана, поне видимо, от паническото теглене на депозити поради публични информации за системното ѝ източване. Те идваха изцяло от медиите от групата на Делян Пеевски (основно “Телеграф” и “Монитор”), които използваха седмици наред първите си страници за директни атаки тип “източват КТБ”.

Делян Пеевски заведе дело в САЩ заради санкциите по “Магнитски”

С назначаването на квестори от БНБ приключи управлението на банката от нейния мажоритарен собственик Цветан Василев и неговите миноритарни партньори – руската ВТБ Кепитъл и една компания, собственост на Държавния фонд на Оман.

Как беше отнет лицензът
7 години по-късно: КТБ си върна 25% от откраднатото
БулФото

Веднага след затварянето, БНБ обяви, че търси начини за отваряне на КТБ и заставаше твърдо зад своите одити. Около пет месеца бяха необходими на БНБ, за да обърне изцяло становището си. От “КТБ не е фалирала банка” до отнемане на лиценза на 6 ноември 2014 година. Като основания в решението се цитират два доклада, изготвени успоредно – на три външни одиторски фирми и на инспектори от “Банков надзор” на БНБ.

Докладите установиха “порочни бизнес практики и подвеждащи финансови отчети” по кредити с общ размер 3,5 млрд лева (от общо 5,4 млрд лева кредитен портфейл), както и липсваща съществена информация за тяхното отпускане. Отделно, БНБ установи и отрицателен собствен капитал (увеличение на капитал със собствени отпуснати средства през трети фирми), което е и самостоятелно основание за отнемане на лиценз.

Решенията на БНБ за отнемане на лицензи могат да се обжалват, което и беше направено с два съединени иска от изпълнителните директори и големите акционери в КТБ. Делото за отмяна на решението беше отхвърлено от Върховния административен съд (ВАС) на 13 януари 2015 г., което беше и препотвърдено от петчленен състав на 2 април 2015 година.

Преди това обаче, на 17 декември 2014 година, на заседание на Министерския съвет лично премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов изразяват възмущение от работата на ВАС по делото. Изпълнителната власт видимо е недоволна както от допускането на директорите като представители на акционерите вместо квесторите, които вече представляват КТБ. В стенограмата се чете и видимо възмущение от бавната работа на съда, който назначава заседания “чак за 9 февруари”.

Става ясно, че за забавянето на съдебните решения и практическите последствия от тях е уведомен и главният прокурор. В края на краищата, очевидно изказванията са изиграли ролята си – решението на ВАС е взето по-рано, при това по начина, който правителството смята за правилен. Сегашното решение на ЕСПЧ обаче казва, че този начин е порочен.

След това решение на ВАС на 22 април Софийския градски съд обявява банката в несъстоятелност и фиксира дата на несъстоятелността, т.е. на отнемане на лиценза на 6 ноември 2014 година.

Какво казва решението на ЕСПЧ

Българското законодателство и нeгoвoтo пpилaгaнe нe ca пoзвoлили ocъщecтвявaнeтo нa нaдлeжeн cъдeбeн ĸoнтpoл нa решението на БНБ и тaĸa e нapyшeнo пpaвoтo нa засегнатите на дocтъп дo cъд. Oпититe нa бившитe диpeĸтopи нa бaнĸaтa дa зaщитят пoзициитe cи ca били oтxвъpлeни, а банката е била представлявана от квесторите, назначени от БНБ, а не от изпълнителните директори. Така звучи накратко изводът на съда.

ЕСПЧ посочва като основен проблем именно решението на ВАС, който приема, че тъй като БНБ е отстранила изпълнителните директори от длъжност, единствените лица, които биха могли да действат от името на КТБ по това производство, са квесторите.

В решението ясно се посочва източника на проблема – в Закона за кредитните институции липсва изрично упоменаване (член 151, алинея 3) кой трябва да осъществи правото на обжалване на решение за отнемане на банков лиценз. В такава неясна ситуация, резултатът от решението на ВАС е, че в това дело KTБ e билa пpeдcтaвлявaнa oт xopa, ĸoитo ca назначени и подчинени на БHБ. Т.е. кръгът се затваря – според българския съд действието на БНБ може да се обжалва само от назначени от БНБ лица.

Нарушено е правото на cъcтeзaтeлeн пpoцec, оттам и нарушаване на правото на мирно ползване на собствеността на акционерите в банката, казва още Европейският съд по правата на човека.

На въпроси, свързани с решението на ЕСПЧ, от БНБ отговориха, че “следва да се има предвид, че във връзка с присъединяването на Република България към Единния надзорен механизъм са направени съответни изменения в Закона за кредитните институции. Тези промени не са коментирани и анализирани от ЕСПЧ, макар и в решението да се посочва, че разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от ЗКИ е отменена през м. февруари 2021 г.”*

От БНБ казаха още, че преценката около необходимите законодателни промени не влизат в компетенциите на банката.

Какво не казва решението на ЕСПЧ

ЕСПЧ изрично заявява, че нe изpaзявa мнeниe дaли peшeниeтo зa oтнeмaнe нa лицeнзa нa KTБ e пpaвилнo пo oтнoшeниe нa бългapcĸoтo пpaвo. Пpaвoмoщиeтo на съда да paзглeждa cпaзвaнeтo нa вътpeшнoтo пpaвo e oгpaничeнo и нe e в нeгoвитe ĸoмпeтници дa пpaви тoвa вмecтo нaциoнaлни opгaни и cъдилищa.

Съдът обаче препоръчва Бългapия дa пpeдпpиeмe cтъпĸи, зa дa гapaнтиpa, чe бaнĸa, чийтo лицeнз e oтнет, мoжe пpяĸo и нeзaвиcимo дa тъpcи и пoлyчaвa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл въpxy тaзи мяpĸa.

Съдът не се произнася и по финансовата част от иска на бившите изпълнителни директори на КТБ да бъдат възстановени 5,3 млрд. лева плюс лихви за имуществени щети. Решението изрично посочва, че няма как да се прецени как би се развило делото при наличие на справедлив процес.

Може ли да се поднови делото по отнемане на лиценза?

ЕСПЧ нямa ĸoмпeтeнтнocт дa paзпopeди възoбнoвявaнe нa делото, казва решението, но посочва, че ĸoгaтo някой e бил жepтвa нa пpoизвoдcтвo, ĸoeтo пpeдпoлaгa нapyшeниe нa члeн 6 oт Европейската конвенция за правата на човека (бил е лишен от справедлив съдебен процес), възoбнoвявaнeтo нa тoвa пpoизвoдcтвo “пo пpинцип e пoдxoдящ нaчин зa пpaвнa зaщитa cpeщy нapyшeниeтo”.

Така възможността осем години по-късно дeлoтo зa обжалване на отнетия лиценз на KTБ дa бъдe пoднoвeнo е съвсем реална, за да се даде възмoжнocт нa бaнĸaтa дa ce зaщити. В решението се посочва, че въпреки практическата невъзможност за реанимация на банката, собствениците могат да търсят евентуална компенсация.

Ненаучените уроци

Toвa e тpeтoтo ocъждaнe нa Бългapия зa oтнeтo пpaвo нa cпpaвeдлив пpoцec пpи oтнeмaнeтo нa лицeнз нa банка. Пpeз 2005 г. Бългapия бeшe ocъдeнa в Cтpacбypг пo дeлoтo на Kaпитaл бaнĸ срещу България зa oтнeтoтo пpaвo нa бaнĸaтa дa зaщити пpaвaтa cи през 1999 г. Пpeз 2016 г. cъщият пpoблeм зaлeгнa и в ocъдитeлнoтo peшeниe пo дeлoтo на Meждyнapoднa бaнĸa зa тъpгoвия и paзвитиe (МБТР) cpeщy Бългapия за отнет лиценз през 2005 г.

Решението на ЕСПЧ обаче е както първото, което засяга голяма и системна банка, така и първото, което засяга производство по сега действащия Закон за кредитните институции. Той беше приет през 2006 година и изменян всяка година оттогава по няколко пъти.

Това решение показва, че въпреки ясните насоки на съда по решенията от 2005 и 2015 година, те не са довели до препоръчваните промени. Тези препоръки и преди, и сега са пределно ясни – нyждaят ce oт пpoмeни paзпopeдбитe нa вътpeшнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo. Te трябва дa пoзвoлят нa eднa бaнĸa, изпpaвeнa пpeд пpoцeдypa пo нecъcтoятeлнocт, дa бъдe пpeдcтaвлявaнa пpeд cъд нa вcичĸи инcтaнции в тoвa пpoизвoдcтвo пo нaчин, който да ѝ пoзвoлявa дa излoжи нaдлeжнo cвoятa тeзa и дa зaщити cвoитe интepecи.

Ден след решението на ЕСПЧ финансовото министерство публикува предложения за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които отразяват решението по делото на МБТР. Както става ясно от мотивите, изготвянето им е отнело 7 години.

БулФото
Какви проблеми освети досега фалитът на КТБ

Проблемът с обжалването на решенията на БНБ може и да се реши скоро при работещ парламент, но той е само един от списъка с правни и институционални проблеми, които случаят “КТБ” освети. Повечето от тях и досега остават нерешени от регулаторите.

Историята на КТБ показа например, че дори в публичното пространство да се появят сериозни разследвания за банкови злоупотреби с регулаторна протекция, БНБ не може да осигури независимо вътрешно разследване. Изслушванията по делото КТБ показаха, че те са били възложени на същата дирекция, чийто шеф се оказа подсъдим.

Вторият проблем – БНБ няма, не може или не иска да прилага мерки при директна злонамерена атака срещу банка, а забранителният текст от закона се използва досега само за сплашване на журналистически разследвания в публичен интерес.

Третият проблем е с лесното “изчезване” на кредитни досиета за милиарди. Липсата на кредитна информация, доказано от оспорените доклади относно КТБ, ясно показа, че това дава възможности за умишлено укриване и манипулиране на последващите одити.

Прокуратурата е осъдена да плати рекордно обезщетение от почти 1 милиона лева
БулФото
Липса на финансова експертиза в прокуратурата

От страна на разследващите органи проблемите са още повече, но освен обективността на разследването на второ място идва липсата на финансова експертиза в прокуратурата, призната и от самия наблюдаващ прокурор по мегаделото за КТБ Иван Гешев. Днес той вече е главен прокурор.

Гешев е горил документи за КТБ, свързани с Пеевски? (видео)

Това налага ползване на външна експертиза, за която прокуратурата поиска пари от правителството, което е сериозен процесуален проблем. Премиерът към онзи момент Бойко Борисов например е и потенциален свидетел по делото. Неговият разпит пък, въпреки поредицата му срещи с банкера Цветан Василев, беше сметнат за ненужен по преценка на наблюдаващия прокурор, тоест на искащия от правителството пари.

Тези и много други проблеми остават без решение, за разлика от този с пороците при обжалване на отнемането на банковите лицензи, посочен от ЕСПЧ. Неговото решаване е поело по пътя към законодателното си решение, докато останалите изглежда ще останат за дълго и до следващите подобни случаи.

Ще продължат ли да фалират банки у нас след решението на Европейския съд?

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Снимки: БулФото

Read more

28 въпроса съм Асен Василев: „Хванали сме се на хорото и ще го играем докрай”

Асен Василев отговаря на 28 въпроса “Ако не влезете във властта след изборите, няма ли да си тръгнете, каквито подозрения има? – Не, абсолютно не! Хванали сме се на хорото и ще го играем докрай.” Асен Василев отговаря на 28 въпроса на Дойче Веле:

С Асен Василев разговаря Георги Лозанов:

ДВ: Да започнем от сякаш най-язвителното обвинение срещу вашето правителство, че и вие купувахте руски газ, само че през посредници, което го оскъпява значително, но не прекъсва енергийната зависимост от Русия.

Асен Василев: Прекъсването на зависимостта е в това, че не купуваме от Газпром, който, впрочем, също е посредник, не е производител на газ. И Булгаргаз, доколкото ми е известно, прави търгове за всички посредници. Участваха газовата компания на Азербайджан, която освен това е производител, а не посредник, или най-големият износител на газ от САЩ, от който дойдоха двата танкера. Така че не съм наясно за какви точно посредници ни обвиняват, но истината е, че вече не сме зависими от това дали Газпром ще ни продаде или няма да ни продаде газ. Другото важно нещо е, че по договора с Газпром ние всеки ден си подавахме заявката и искахме газ, а те не ни дават.

ДВ: Е, не дават, защото не искахме да им плащаме в рубли.

Асен Василев: Проблемът е, че ние трябваше да плащаме не на Газпром, а на руска банка посредник, която след това да превалутира плащането в рубли според курс, определен без наше съгласие, и после да ги преведе на Газпром, като чак тогава плащането се счита за направено. Това е процес, върху който нямаме контрол и поискахме гаранция, че няма да изпаднем в състояние, в което сме си превели доларите или еврата на банката, но не сме получили газ. Те ни отговориха, че не могат да ни дадат такава гаранция.

ДВ: Тоест, решението да не плащате за руския газ в рубли е икономическо, а не политическо.

Асен Василев: Изцяло икономическо. Между другото, нито една държава от ЕС не прие такова плащане. Има частни компании, които приеха в Германия, Италия, Франция, но и на тях им ограничават доставките. Просто Газпром не си изпълнява договорите.

Евтин и гарантиран газ от “Газпром” – защо не, заяви Асен Василев (видео)

Снимка: БулФото

ДВ: Мислите ли обаче, че служебното правителство може да възстанови договорните отношения към Газпром?

Асен Василев: Искам да видя кой ще е този юридически съветник, който ще се подпише под анекса за въпросната схема на плащане.

ДВ: Тоест, в момента по обективни причини няма риск да се върне към Газпром?

Асен Василев: Всичко е възможно. Може Газпром да предостави съвсем различни условия в сравнение с тези от април.

ДВ: Защото това правителство ще е приятелско за Русия за разлика от вашето, което беше правителство на неприятелска държава?

Асен Василев: Не мисля, че когато става дума за енергетиката на България, трябва да говорим за приятелство и неприятелство. Трябва да се подходи напълно рационално.

ДВ: Самият режим на Путин употребява такива квалификации.

Асен Василев: Режимът на Путин използва газа като оръжие, а не като битова стока, която може да се търгува нормално.

ДВ: Тази констатация сякаш слага политическа точка на икономическата тема, така че да преминем към приоритетите в политиката на вашето правителство. Струва ми се, че, казано на едро, те бяха два: борбата срещу корупцията и прекъсването на зависимостите от Кремъл, на първо място в енергетиката.

Асен Василев: Това е един приоритет, вторият е следствие на първия. За да се развива икономиката, обикновено е добре да имаш повече от един доставчик. А корупцията дава възможност на един доставчик да пази монополно положение на даден пазар. Примерно, 12 години да не завършваш българо-гръцката връзка. Въпросът е парите на българските данъкоплатци да се използват от тях самите за образование, здравеопазване, пенсии, а не да отиват в няколко големи фирми, а оттам в шкафчета и чекмеджета. Същото се отнася, когато монополът е на държавата, както в енергетиката – той да се управлява в полза на гражданите.

ДВ: Едва ли някой би възразил на това по принцип, но конкретно какви корупционни схеми успяхте да разкриете и да блокирате през седеммесечното си управление?

Асен Василев е разпоредил проверка на договора за “златната локва”

Асен Василев: Най-очевидният пример е пътното строителство – правителството по тази причина се и разпадна. Пуснахме сериозни проверки за ВИК дружествата. Имаме много подробен доклад за възлаганията по европейски средства, където се оказа, че в повече от половината обществени поръчки предварително се отстраняват участниците, за да остане само един. Откриха се подобни нередности и в не малко болници, а и в БДЖ. Да не говорим за “Капитан Андреево”. Държавата е дала на частна лаборатория да извършва цялата контролна дейност на границата срещу 5000 лева наем на месец. А само от таксите за проверка до края на годината се очаква приход от порядъка на 30 милиона лева.

ДВ: Но това е по-скоро един експертен разговор на ниво анализи и доклади, който не води до персонални вини.

Асен Василев: Знаете, че това е работа на прокуратурата, а нашите преписки стигаха до нея и спираха там. Всички преписки. По огромната преписка, осем кашона, с констатирани нарушения в текущите ремонти на пътищата, която аз като служебен министър лично внесох, прокуратурата се произнесе, че няма да повдигне обвинение, защото според нея деянието няма специфична цел. Тоест, някой случайно е извършил нарушенията, а не нарочно.

ДВ: Но за ареста на Бойко Борисов не чакахте прокуратурата и той постигна обратен на търсения ефект, защото вътрешният министър нямаше собствени разкрития, а повтори изнесеното от медиите.

Асен Василев: Това, което знам от г-н Рашков, е, че има дело от 400 страници с разпити на свидетели и доказателствен материал от институции и то е влязло в прокуратурата, но си стои там. Ако това не е достатъчно, за да се задейства, не знам какво трябваше да представим. Може би филмчета как си предават пари.

ДВ: Как оценявате от имиджова гледна точка присъствието на Бойко Рашков във вашето близко политическо обкръжение?

Асен Василев: Не го познавах лично, докато не станах служебен министър на финансите, но смятам, че направи важни неща. Най-важното от които е, че в голяма степен намали купуването на гласове. И второ, имаше смелостта да арестува Бойко Борисов.

ДВ: Това като удачен ход ли го отчитате?

Асен Василев: Да, защото знаете ли колко хора в държавата продължават да се страхуват. В структури като МВР се изисква особена смелост, за да се опълчиш. И г-н Рашков показа, че нищо не може да го уплаши. Оттук нататък като правомощия и целесъобразност не съм компетентен да преценя, има си органи за това. Но не мисля, че такива действия трябва да се предприемат на база имиджов ефект, а на база има ли престъпление и има ли доказателства. Предполагам, че г-н Рашков е имал.

ДВ: Мислите ли, че докато корупцията се превърна във фокус на всички проблеми, незабелязан остана сякаш един не по-малко опасен за обществото въпрос – постепенното разклащане на неговата прозападна ориентация в полза на Путин. До степен над 40 процента да приемат, че не той, а НАТО е причина за войната в Украйна. Казано по-просто: преди войната в Украйна заради Борисов сякаш забравихме за Путин.

Асен Василев: Всъщност, една голяма част от проникването на руското влияние стана във времето, докато Борисов ръководеше държавата. И тук не говорим само за Турски поток. Говорим за Лукойл, който за първи път плаща данъци от 15 години. За продажбата на комплекса “Камчия”. Говорим за ВТБ и КТБ и за това, че руски банки купиха целия български Телеком. И всичко това стана възможно благодарение на корупцията. Ако не се справим с нея, няма как да ограничим и формите на руско влияние по законен начин.

Съдът реши: Арестът на Борисов е незаконен

ДВ: Посочването на Борисов като виновник за едва ли не всичко не го ли превръща в жертва в очите на избирателите?

Асен Василев: Не мисля, че някой би възприел г-н Борисов като жертва. Който има бизнес в страната, си спомня за “Осемте джуджета” и как на един човек, за да му откраднат бизнеса, не пускат сина му на хемодиализа. Мисля, че и пенсионерите си спомнят как им беше казано, че има постна пица за тях. Не е нормално за 12 години пенсиите да се вдигнат със 164 лева, а за последните 12 месеца със 167 лева. Парите за пенсионерите са били откраднати, а сега просто не са.

ДВ: За пенсиите: това голямо увеличение напоследък съотносимо ли е с реалния икономически ръст на страната или е жест към коалиционния партньор БСП?

Асен Василев: Съотносимо е и беше точка и от нашата програма, в която имахме съответствие с програмата на БСП – пенсиите да не падат под линията на бедност. Ние направихме една социална програма, за която ни критикуваха, че ще фалираме държавата. Резултатите за полугодието са 8 милиарда и половина в сметките на държавата и милиард и половина бюджетен излишък, а не дефицит.

ДВ: Общото усещане на българите обаче е, че цените непрестанно растат, а животът става все по-труден.

Асен Василев: Цените скачат навсякъде по света и представяте ли си живота на българите, ако към тях не се връщат 20 милиарда под формата на социална програма. И ако бяхме заделили половината за строителни фирми, които да дават след това “откат” в чували.

ДВ: Говорите за социална закрила на хората. А бизнесът, който се оплаква от липсата на достатъчна подкрепа?

Асен Василев: Това, което обективно се вижда, е най-високият ръст на индустриално производство в целия ЕС. Отчисленията от данък печалба са се вдигнали между 40 и 50 процента за една година. Има инфлация, но тя далеч не е 40 процента. А цената, която бизнесът плаща за електроенергия, е същата като през октомври миналата година.

ДВ: Вашето правителство зае твърда позиция срещу режима на Путин с радикални жестове като изгонването на 70 дипломати и служители от руското посолство. Ситуацията ли ви принуди или действахте по убеждение?

Асен Василев: Нашата политика не е анти нещо, тя е про България. Но когато получиш доклад, че 70 човека работят срещу България, вербуват включително и депутати, няма как да не реагираш. Въобще, ако ние сами не защитаваме интереса си, никой няма да ни го защити. С ЕС например проведохме много тежки преговори и не затворихме въглищните централи. Иначе в тази ситуация трябваше да правим ток от газ.

ДВ: Но, тъй или иначе, вашата коалиция се формира в плоскостта на “анти” – анти Борисов и ГЕРБ. Това не даде ли шанс на ДПС да се измъкват на пръсти?

Асен Василев: Не, нашата политика е системна и когато започнем да спираме кранчетата, спираме всички кранчета, независимо от политическата им разцветка.

ДВ: БСП нямат ли кранчета?

Асен Василев: Поне по време на правителството ни крупни олигарси, които искат да крадат от държавната хранилка, БСП не допусна. Може би заради вътрешни борби са били отстранени, но истината е, че те не се бореха за обществени поръчки.

ДВ: А наясно ли сте ИТН за какво и за кого играят?

Асен Василев: За който им плати. И оттук нататък аз не ги виждам да влязат в парламента.

ДВ: Вие на появилата се още от времето на Царя ляво-дясна позиция ли стоите или сте десен човек?

Асен Василев: Моята позиция, може би нетипична за финансов министър, е, че няма смисъл да се минава на прогресивен данък или да се облагат с повече данъци гражданите и фирмите. Но това, което се събере, трябва да бъде широко инвестирано в социални програми. За да станем една нормална европейска държава, в която хората се радват на благоденствие. Тъкмо липсата му е причина 800 хиляди българи да живеят в чужбина.

ДВ: Но това е западното разбиране за едно цивилизовано ляво. Тук то по-скоро е свързано със соцносталгия и геополитически реставрационни нагласи.

Асен Василев: Каквото е било, то е свършило. Въпросът на политиката е как искаме да си подредим държавата занапред.

ДВ: Голямата част от вашите привърженици гласуваха за президента Румен Радев – въпреки изявлението му, че Крим е руски. Те така ли мислят?

Асен Василев: Не, те гласуват чисто прагматично и очакват да махнем идеологическите окраски, което не поставя под съмнение нашия цивилизационен избор – да сме в ЕС и НАТО и то като активни членове.

В момента се спуска нова Желязна завеса, ще се прекъснат икономическите връзки, пътуванията ще прекъснат, говори се, че ЕС ще отказва визи на всички руснаци.

И това няма как да не е така, докато Путин е начело на Русия, защото той в последна сметка тръгна да атакува Европа. В наш интерес е обаче не всеки сам да се оправя в тази ситуация, а да има общоевропейска солидарност по ключовите теми, за която първи започнахме да говорим.

ДВ: Това сговорчиво европейско говорене дали е достатъчно мобилизиращо в предизборната кампания в България? Срещу него стои пропутиновата пропаганда, на която то сякаш трудно противостои.

Асен Василев: Не е продуктивно обаче да се говори и че всичко руско е лошо. И двата модела – Путин е велик и Путин е сатана – са базирани на идеология, която изкривява фактите. Мисля, че българските граждани искат оценка кое е добре за нас, без да залитаме в крайности. И честно да заявяваме и да отстояваме интересите си и в ЕС, и в НАТО. Когато го правим, там ни уважават и даже се радват, че участваме активно в дебата. Ако имаме някакви проблеми, ги поставяме, а не приемаме привидно решенията на Брюксел, пък после да си правим каквото си знаем.

ДВ: Говорите за отношенията ни с европейските ни партньори, но какви са те в нашето общество?

Асен Василев: Наблюдавам, не само като политик, а и като избирател, че то е разделено от два големи разлома. Единият е между партии, готови да толерират краденето на обществен ресурс, и други, които не са съгласни това да се случва. А вторият разлом, който исторически не сме изживели, е за и срещу Русия. И на този втори разлом според мен няма как да му се намери рационално решение, защото прилича на харесването и нехаресването между хората. Затова тук не трябва да говорим за Русия въобще, дори не за Путин. А за конкретни практики, които вредят на България, каквито са, да кажем, корупцията и пропагандата. И срещу тях да се борим.

ДВ: Можете ли да правите политика в България в опозиция? Ако не влезете във властта след изборите, няма ли да си тръгнете, каквито подозрения има?

Асен Василев: Не, абсолютно не! Хванали сме се на хорото и ще го играем докрай.

28 въпроса съм Асен Василев: „Хванали сме се на хорото и ще го играем докрай”

Read more

Интерпол вече не издирва Цветан Василев, подсъдим за фалита на КТБ

Цветан Василев, подсъдим за фалита на КТБ, вече не се издирва от Интерпол. Информацията беше потвърдена от адвоката му Константин Симеонов.

Международната организация на криминалната полиция е взела решение да изтрие всички данни в системата ѝ, свързани с Василев, пише Darik.news. Мотивът – случаят вече не отговаря на изискванията на Интерпол.

Считано от 5 август Василев вече не се издирва с червена бюлетина. Решението е взето, след като той е поискал организацията да преразгледа случая му. Справка в сайта на Интерпол показва, че снимката на Василев от списъка с издирваните лица е свалена. 

Сърбия отново отмени решението за екстрадиране на банкера Цветан Василев

През юли 2014 г. банкерът беше привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери във връзка с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). От години той живее в Сърбия, а властите там отказват да го екстрадират обратно в България.

Интерпол вече не издирва Цветан Василев, подсъдим за фалита на КТБ

Източник: Darik.news

Read more

Гешев е горил документи за КТБ, свързани с Пеевски? (видео)

Унищожаване на доказателства, обещания да се влияе върху хода на дела срещу придобиване на имуществени блага и отваряне на „чадър“ над определени политически фигури.

Това са основните нарушения на главния прокурор Иван Гешев в сигналите срещу него, които от няколко месеца се събират в Министерството на правосъдието. Новината дойде от бившия служебен правосъден министър Иван Демерджиев в интервю за „Сега“. Именно при него започнаха да се трупат сигналите срещу главния прокурор.

Гешев е горил документи за КТБ, свързани с Пеевски?
Булфото

Сега се очаква те да са в основата на искането на правосъдния министър Надежда Йорданова до ВСС за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев.

Процедурата по отстраняването на Гешев ще бъде задвижена още другата седмица (видео)

„Сигналите са от различен характер. Има и такива, които, ако бъдат установени изнесените в тях факти, а се правят проверки не само в МП, но и в МВР, ще става въпрос за извършени престъпления“, обясни Демерджиев.

“Голямото влияние на Пеевски” върху управлението

Той разказа, че в един от сигналите се твърди, че Гешев е унищожавал лично доказателства по делото „КТБ“. „Сигналът съдържа твърдения, които подлежат на проверка. Доколкото имам информация, лицето, подало сигнала, е дало показания и като свидетел в полицията, което все пак показва решимостта му под страх от наказателна отговорност да потвърди достоверността на изнесеното“, обясни бившият министър.

Иван Демерджиев: Гешев е горил документи по КТБ, свързани с Пеевски
Булфото

Демерджиев допълни, че човекът, подал сигнала, твърди, че Гешев е споделял с него, докато са били в добри отношения, че по „КТБ“, излиза информация за голямо влияние на Пеевски върху управлението на държавата. „Свидетелят твърди, че информацията, която не е в кориците по делото, е унищожена. Според свидетеля това се е случило до една вила, която е на бащата на г-н Гешев“, каза още бившият министър.

И допълни: “Не е необходимо главният прокурор да е извършил тежко престъпление, за да се стигне до отстраняването му. Достатъчно е да има нарушения, с които се уронва престижът на съдебната власт”.

Иван Демерджиев: Гешев е горил документи по КТБ, свързани с Пеевски

Източник: „Сега“

Read more

7 години по-късно: КТБ си върна 25% от откраднатото

Управляващите смятат да ревизират продължаващата вече 7 години несъстоятелност на Корпоративна търговска банка. Като се готви външен одит на процеса. Това заявиха председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански (ИТН) и депутатът от ДБ Мартин Димитров пред Mediapool.

Те потвърдиха, че работят по ангажимента, който е записан в четиристранното коалиционно споразумение и трябва да бъде изпълнен до края на 2022 г. Все още не е ясно коя институция ще извърши проверката.

“Кражбата на века”

В същото време от Сметната палата съобщиха, че вече са започнали одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава синдиците, отговорни за несъстоятелността.

Очакванията са именно проверката на държавните одитори да отговори на трудния въпрос дали през последните 7 години бившите квестори и синдиците на банката са направили достатъчно, за да възстановят максимално голяма част от “кражбата на века”, осъществена с източването на бившата четвърта по големина банка в България.

Отложиха заседанията по делото “КТБ”, нарушават противоепидемичните мерки в страната

7 години по-късно: КТБ си върна 25% от откраднатото
Булфото

Неясен остава и въпросът дали освен ревизия ще има и персонални промени сред хората, които носят отговорност за несъстоятелността. Това зависи както от правителството, така и от очакваното бъдещо ново ръководство на Българската народна банка.

Синдиците са възстановили 1.4 млрд. лв

КТБ изпадна в неплатежоспособност и бе затворена на 20 юни 2014 г., преди повече от 7 години. По преценка на тогавашното ръководство на БНБ обаче банката бе държана в ненужна агония в продължение на още 4-5 месеца. Като лицензът ѝ бе отнет едва на 6 ноември 2014 г. За този период тя бе допълнително разграбена. В несъстоятелност финансовата институция бе обявена на 22 април 2015 г.

Общата кражба от КТБ надхвърля 5 млрд. лв.

На този фон възстановените от синдиците (първо Лазар Илиев и Росен Ангелчев, а от края на 2015 г. – Ангел Донов и Кристи Маринова, б. р.) средства към 1 декември 2021 г. са общо 1.4 млрд. лв. Това стана ясно от отговор на финансовия министър Асен Василев на въпрос на депутата от ДБ Мартин Димитров.

Така, равносметката за 7 години несъстоятелност е около 25% възстановени средства. От тази сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) са разплатени близо 1.3 млрд. лв. чрез четири сметки за разпределение, а 164 млн. лв. са налични в масата на несъстоятелността към 1 декември 2021 г., пише още в отговора.

Освен създадения от държавата фонд за гарантиране на влоговете (който си върна около 920 млн. лв.) по една четвърт от парите си, държани в някогашната банка, получиха обратно и останалите ѝ кредитори с влогове над гарантирания размер (197 000 лв.).

7 години след “кражбата на века”: КТБ си върна 25% от откраднатото

Източник: Mediapool

Read more

Отложиха заседанията по делото “КТБ”, нарушават противоепидемичните мерки в страната

Делото “КТБ” не можа да стартира в традиционната си есенна сесия, съобщава Клуб Z .

Причината – днешното заседанието би било в противоречие с най-новата заповед на здравното министерство.

Според заповедта на здравния министър от 7 септември до 31 октомври на закрито не могат да се събират повече от 30 души.

“А ние сме повече от 50 човека”, каза Константин Симеонов, адвокат на Цветан Василев.

Макар и без бившия банкер, подсъдимите пак остават 17 души. Всеки от тях е поне с по един редовен и един резервен защитник, има трима прокурори, четиричленен съдебен състав, секретар…  

А точно днес има инспекция на РЗИ в Спецсъда, като съдия Виржиния Петрова дори отбеляза, че ще я глобят, ако дойдат.

Някогашната касиерка Маргарита Петкова пък се оказа без нито един от адвокатите си, което на практика също е законова пречка пред есенния рестарт на процеса.

Така съдия Петрова нямаше друг избор, освен да насрочи засенадието за 5 октомври, въпреки че заповедка на МЗ е с период до 31 октомври и дори тази дата на насрочване е малко условна.

Как генерално може да се излезе от казуса не е ясно, тъй като така и така процесът се гледа в най-голямата съществуваща зала №10 на Спецсъда, която някои наричат “Зала КТБ” .

“Не може интересът на правосъдието да се поставя преди интереса на здравето. Просто епидемията е факт”, каза Ина Лулчева, която защитава двамата одитори от KPMG.

Засега ВСС  няма да обявява нови задължителни мерки в съдилищата, а от думите на адвокат Ина Лулчева стана ясно, че председателката на съда – Мариета Райкова  е оставила председателите на състави сами да решават как да процедират в конкретни ситуации.

Към днешна дата “Мегаделото КТБ” продължава да се движи със същите бавни темпове, като вече седем години прокуратурата не успява да издейства поне екстрадиция на Цветан Василев от Белград.

Източник: Клуб Z

Read more

Сърбия отново отмени решението за екстрадиране на банкера Цветан Василев

Делото за екстрадицията на банкера Цветан Василев от Сърбия е върнато за ново разглеждане, съобщи БТА. Това се случва за трети път от 2014. Тогава България за първи път поиска банкерът да бъде върнат в страната, за да отговаря за фалита на КТБ.

В сряда Апелативният съд в Белград е отменил по-ранно решение за връщането на Василев и е изпратил материалите на долната инстанция за ново произнасяне, уточни говорителката на Висшия съд Миряна Милич.

А ако този път Сърбия върне Цветан Василев?

Според апелативния съд решението е неразбираемо. Посочва се още, че не е било приложено двустранното споразумение за правна помощ между НРБ и Югославия, което е довело до незаконно решение.

Крайното решение за екстрадиция трябва да бъде взето от сръбския правосъден министър.

Цветан Василев е в Сърбия от 2014 г., когато КТБ фалира. Тогава беше образувано дело за източване на банката. Заедно с Василев са обвиняеми още 18 души. В момента делото се гледа на първа инстанция в спецсъда в София, но е още в начален етап. Наблюдаващ прокурор по делото беше Иван Гешев.

Източник: Свободна Европа

Read more

Синът на руския милиардер и новата му авантюра в България

Какво би накарало един руски милиардер да прояви интерес към български футболен клуб, който е на ръба на фалита? Особено ако собствеността върху него е разделена между феновете и фирма в несъстоятелност – отговорът на въпроса търсят Борис Митов и Николай Левчиев за Свободна Европа.

Това вероятно се питат част от привържениците на пловдивския отбор „Ботев“, който мина през различни фази на оцеляване след бягството на бившия му мажоритарен собственик Цветан Василев в Сърбия през 2014 г.

В момента клубът е в състояние на финансов колапс, но въпреки това ситуацията дава надежди на феновете. Първо, защото беше подновен ремонтът на клубния стадион „Христо Ботев“. И второ, заради пристигането на руския бизнесмен Антон Зингаревич в България. Той дойде в началото на декември и започна преговори за закупуването на отбора.

Засега изглежда неясно какво точно е накарало Зингаревич да прояви интерес към „Ботев“, но рязкото задвижване на реконструкцията на стадиона с държавни пари със сигурност е изиграло своята роля. Макар че е общинско, съоръжението е единственият примамлив актив на отбора, доколкото общината пое ангажимент да му го предостави за ползване след завършването на ремонта.

Вижте кои са десетимата най-богати руснаци, според класацията на “Форбс” (снимки)

Кой е Антон Зингаревич?

Антон Зингаревич е на 39 години. В медиите в България се представя като „руски милиардер“. Информацията за собствената му дейност е противоречива и непълна, но за баща му и чичо му със сигурност може да се каже, че са милиардери.

Антон е син на Борис Зингаревич, който според руското издание на Форбс има състояние от 1.2 млрд. долара и през 2020 г. заема 78-мо място по богатство в Русия. Борис развива бизнес заедно със своя брат близнак Михаил. И двамата са учили в Санкт Петербург и започват кариерите си там. „Златната кокошка“ в техния бизнес е „Илим груп“, която се занимава с целулоза и хартия. В началото на 1990-те години юридически съветник на братята е Дмитрий Медведев, който по-късно става премиер и президент на Русия.

Дмитрий Медведев в София. Снимка: БулФото

Антон Зингаревич е известен не толкова с бизнес успехите си, колкото с проблемите, които създава на баща си и чичо си. Двете му публично известни начинания завършват с провал – придобиването на английския футболен отбор “Рединг” и на „Енергостройинвест-холдинг“ (ЕСИХ). В първия случай Зингаревич оставя милиони дългове, а във втория дори му се налага да бяга от властите след обвинение за присвояване.

Аферата „ЕСИХ“

През 2012 г. Антон изненадващо купува ЕСИХ, която изпълнява редица държавни поръчки за строителство в енергетиката. Според руски медии покупката е на стойност 70 млн. долара.

През 2016 г. обаче Зингаревич е обвинен, че е отклонил 2.5 милиарда рубли (близо 100 млн. долара) от банките МТС и „Глобекс“. Енергийните фирми на Зингаревич са кандидатствали за кредити, но според обвинението са използвали фалшиви документи, парите са били отклонени, а накрая ЕСИХ е била обявена в несъстоятелност.

По време на делото прокурорите твърдят, че генералният директор на ЕСИХ Константин Шишкин и собственикът Антон Зингаревич са изнесли парите в чужбина, а с част от тях са купили московския хокеен отбор „Атлант“. Шишкин е осъден на четири години, а Зингаревич е обявен за издирване. През 2019 г. има преразглеждане, прокурорите изненадващо се отказват от обвиненията си и делото е прекратено.

Охолният живот на жената на митничаря

Авантюрата „Рединг“

През 2012 г. Антон е на 30 години и изненадва медиите във Великобритания, като се представя за новия собственик на 51 % от футболния клуб „Рединг“. Тогава “Рединг” е във Висшата лига. Обявената цена на сделката е 25 милиона паунда.

Антон и Катя Зингаревич. Снимка: Reuters

Зингаревич често е на трибуните на отбора, придружаван от съпругата си Екатерина Доманкова, бивш модел на Victoria’s Secret от Беларус. В Англия той се чувства в свои води, защото там е завършил и средно, и висше образование.

В края на сезона обаче „Рединг“ изпада от Висшата лига, Зингаревич започва да изпитва затруднения с финансирането и през 2014 г. продава дела си за 1 паунд на индийски милиардер, който поема и натрупаните дългове от 38 милиона паунда. Според британските медии бащата Борис често е помагал за покриване на част от разходите на отбора.

Кой е продавачът?

На фона на досегашните му бизнес начинания остава мистерия с какво моментното катастрофално състояние на пловдивския футболен отбор „Ботев“ е привлякло интереса на Антон Зингаревич.

Според данни, изнесени през октомври от едноименното сдружение на феновете, клубът дължи на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) 26 млн. лв., за които са заведени серия съдебни дела от синдиците на банката.

Снимка: БулФото

Отделно от това, 39 % от акциите му все още се държат от една от фирмите на Цветан Василев, през която той управляваше „Ботев“ – ТЦ-ИМЕ. Дружеството е в производство по несъстоятелност от 2015 г. и вече направи няколко неуспешни опита да продаде дяловете си в отбора на търг, а последната искана цена за тях беше 110 470 лв.

След 2015 година 60 % от клуба минаха в ръцете на производителя и търговец на горива с фирмата си „Инса ойл“ Георги Самуилов. През лятото на 2020 година Самуилов върна акциите на привържениците. Последната информация за този пакет излезе на 7 януари – клубът съобщи, че сдружението на феновете е овластило управителния съвет на „Ботев“ да го прехвърли на фирма на руснака. Коя е компанията и при какви условия ще се случи прехвърлянето обаче все още не е уточнено.

Делян Пеевски декларира над 21 милиона лева доходи за миналата година

Въпроси без отговори и името Пеевски

По информация на източници на Свободна Европа от клуба Георги Самуилов активно участва в преговорите с руснака, въпреки че официално вече не е собственик на „Ботев“. В миналото той беше обявен от Цветан Василев за „прокси“ на депутата от ДПС Делян Пеевски, но категорични доказателства в тази посока липсват.

Хипотезата за връзка между двамата намира известна подкрепа в развитието на бизнеса на бившия директор на „Ботев“ Ангел Палийски, който ръководеше клуба и по времето на Самуилов, и подаде оставка малко преди той да напусне през юли 2020 г. Година по-рано Палийски придоби най-луксозния хотел в Боровец – „Ястребец“. Преди това пък купи от Георги Гергов морския курорт „Слънчев ден“ с подкрепата на Българската банка за развитие. Според неофициална информация на „Капитал“ зад тази сделка стои именно Пеевски.

Дали депутатът от ДПС участва по някакъв начин и в подготвяната смяна на собствеността в „Ботев“ засега остава неясно. Свободна Европа потърси по този въпрос Георги Самуилов, но той не отговаряше на мобилния си телефон. В края на декември от Свободна Европа са потърсили и Ангел Палийски, който е отказал да коментира темата.

Както обикновено, изпратихме въпроси и до имейлите на Делян Пеевски, но отново не получихме отговори.

Коментар по тази тема е отказал и председателят на сдружението, което притежава 60 % в „Ботев“ – Радослав Кошински. На въпрос дали премиерът Бойко Борисов, с чието съгласие през февруари 2020 г. бяха отпуснати 37 млн. лв. от държавния бюджет за ремонт на двата пловдивски стадиона, е имал участие в намирането на инвеститор, Кошински е отговорил, че не е попадал на „нещо, което да навява на неговото име“.

Здравко Димитров. Снимка: Свободна Европа

В отговор на запитване от Свободна Европа оттам са потвърдили, че ще предоставят реновирания стадион за ползване на „Ботев“ чрез концесия или под наем чрез търг или конкурс, но това ще бъде решено от Общинския съвет след приключването на ремонта. Засега фирма на Зингаревич не е декларирала официален интерес да ползва съоръжението, но кметът Здравко Димитров е имал „кратка, неофициална, опознавателна среща“ с руснака, заявиха от общинския пресцентър.

Съобщение за срещата между кмета и руснака беше публикувано на сайта на общината на 2 декември. Двамата са се видели в дома на Димитров, защото 5 дни по-рано кметът е претърпял операция на раменната кост.

Кметът и руският бизнесмен са обсъдили „как върви дострояването на стадиона и кога ще бъде готов“. „Оптимист съм, че с идването на такива спонсори „Ботев“ ще се върне там, където е мястото му“, е казал Димитров след „запознанството си с младия милиардер“.

Кой ще плаща сметките?

Евентуалното влизане на Зингаревич в „Ботев“ обаче няма да се случи без помощ от привържениците и местния бизнес. Сдружението на феновете, което вече реши да прехвърли на неназована фирма на руснака 60-те си процента от акциите, успоредно с това започна и кампания по събирането на пари за закупуването на пакета от 39 %, собственост на ТЦ-ИМЕ.

Отделно от това, Зингаревич е поставил условие местният бизнес да осигурява по 300 000 лв. месечно за издръжката клуба, за да дава той още 600 000 лв., коментира източник на Свободна Европа от ръководството на „Ботев“.

Потвърждение за това искане на руснака се появи в пловдивските медии в първите дни на годината. Редица сайтове съобщават, че няколко компании са готови да подпомогнат бюджета на отбора за 2021 г. под формата на договори за реклама. Сред тях бяха спечелилата поръчката за ремонта на стадиона ПИМК, „Инса ойл“ на Георги Самуилов, „Международен панаир Пловдив” на Георги Гергов, „Гранд хотел Пловдив“ на Сава Чоролеев и други.

Междувременно преговорите със Зингаревич продължават в условията на пълна секретност, след като по Коледа той за кратко ги замрази заради теч на инфорамция от феновете.

„Към медиите гледаме да сме много отворени, но [представителите на Зингаревич] изключително много държат на тези неща. Ще вземат при проваляне на преговорите да ни обвинят нас“, обяснил е пред Свободна Европа Радослав Кошински по повод отказа си да коментира предстоящата сделка.

Без отговори останаха и няколко въпроса на Свободна Европа, изпратени до ПФК „Ботев“ – коя е фирмата на Зингаревич, която ще вземе пакета с акции от феновете, кой води преговорите за закупуване на клуба от името на руснака и участва ли в тях Георги Самуилов.

Не успяхме да се свържем със самия Зингаревич. На 8 януари в „Ботев“ пристигна нов треньор – това е босненецът Азрудин Валентич, който досега е работил във втородивизионния датски „Фремад“. Съобщено е, че се очакват още трима играчи оттам. Според медиите в Дания отборът е собственост на фамилията Зингаревич.

Дори и при тоталната липса на конкретика около появата на руския бизнесмен в България обаче, очевидно е, че в подготовката на евентуалната бъдеща сделка директно и индиректно са замесени държавата, общината и местният бизнес.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Източник: Свободна Европа

Read more

А ако този път Сърбия върне Цветан Василев?

Вече шест години бившият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев живее в Сърбия. Той избяга там само десет дни преди да бъде пусната международна заповед за арестуването му. Още от 2014 насам България настоява за екстрадирането на Василев. Висшият съд на Сърбия вече два пъти е одобрявал искането за екстрадиция, но Апелативният съд връщаше делото. Ето, че в края на септември Висшият съд в Белград за трети път разреши екстрадицията на банкера – с аргумента, че всички законови предпоставки са изпълнени. И днес шансовете Белград да го върне принудително изглеждат по-големи, пише Дойче веле.

Цветан Василев е главният обвиняем в мегаделото за аферата “КТБ” – рухването на четвъртата по големина банка в България. Обвинен е от прокуратурата в 146 престъпления като ръководител на престъпна група, отговорна за присвояването на 2.559 млрд. лева (1.308 млрд. евро) от КТБ и други 205.9 млн. лева (близо 105.3 млн. евро) от главната ѝ каса. Ако Василев бъде върнат в България, той ще се изправи директно пред съда, тъй като делото вече е започнало.

Последната дума – на Вучич?

Сегашното решение на сръбския Висш съд може да се обжалва пред Апелативния съд в Белград в тридневен срок след предаването му в писмен вид. Адвокатите на Василев вече съобщиха, че ще го направят. Ако апелативните магистрати потвърдят решението на Висшия съд, последната дума за екстрадицията ще има сръбското министерство на правосъдието – в съответствие с разпоредбата на член 31 от Закона за международната правна помощ по наказателни дела.

Досега не се е налагало произнасяне на сръбския министър на правосъдието, тъй като Апелативният съд връщаше делото с едни и същи обяснения за нарушения на Наказателния процес. Но ако този път потвърди решението на Върховния съд, не е ясно кой министър на правосъдието ще се произнася – сегашният или друг. Защото в Белград предстои формиране на ново правителство – крайният срок за гласуването му изтича на 3 ноември. Може и да е настоящата министърка на правосъдието в кабинета в оставка Нела Кубурович. Тя е представител на Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич, спечелила изборите през юни с впечатляващо мнозинство. Предвид авторитарното управление на Вучич обаче няма съмнение, че който и да е министърът, решението ще диктува президентът.

Какво се случва в Сърбия?

През 2014 година, когато рухна КТБ, Белград започна преговорите за членство в Европейския съюз. Тогава президент на Сърбия беше Томислав Николич (май 2012 – май 2017). Сръбски медии разкриха, че българският банкер дарил на фондацията на съпругата му Драгица Николич 1.2 милиона динара (около 9638 евро по днешен курс). Николич потвърди за дарението, уточнявайки, че е направено преди искането за екстрадиция през 2014 година. Според изявление на банкера обаче дарението не е лично, а на ръководството на приватизираната от него фабрика за стъкло в Парачин и е от 2015, когато наводнения нанесоха големи щети на Сърбия. Факт е обаче, че и двете искания за екстрадиция, отклонени от Апелативния съд, са в мандата на бившия сръбски ултранационалист.

Сегашното решение за екстрадиция идва след като сръбският Висш съд разпореди проверка на искането на София – и то на третия ден след писмото, изпратено от българския главен прокурор Иван Гешев до генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността. През февруари той ги информира за трудностите при екстрадицията на Василев, а копия получиха и председателите на Европарламента и на ЕК с оглед на “бъдещата оценка относно готовността на Сърбия като кандидат за членство в ЕС и принципа на върховенството на закона в съдебните производства”. През 2016 и предшественикът на Гешев – Сотир Цацаров, се обърна с писмо към европейските институции за същото, но тогава последствия нямаше.

Вече и сръбската опозиция на няколко пъти призова за това Цветан Василев да бъде върнат в България, припомняйки как е приватизирал стъкларската фабрика в Парачин – вече във фалит. Отправени бяха и публични обвинения към управляващите, че му осигуряват политически протекции. Българският банкер стана все по-видим за сръбските политици и институции в контекста на сигнали от Брюксел, че няма да бъде толерирано дългото забавяне на екстрадицията му.

Твърде много хора се страхуват от екстрадицията му

Ако Белград го върне, главният прокурор Иван Гешев ще си припише заслугите – в негов мандат е, след негово настояване, при това в момент, в който трети месец протестиращи искат оставката му заедно с тази на премиера Борисов. Гешев дори беше заявил, че Русия пазела Василев, изтълкувано от адвоката на банкера Христо Ботев, че “Гешев иска да се покаже пред американците”.

Каквото и да говорят в тази връзка, едно е ясно: руската Внешторгбанк (ВТБ), която имаше дял в КТБ, изигра ключова роля за продажбата на “Виваком” на сръбската United Group през юли 2020. Акционер в сръбската компания е американската KKR. А съдружник в KKR – могъщ фонд за рисков капитал, е бившият шеф на ЦРУ ген. Дейвид Петреъс, който планира и инвестициите на KKR в Югоизточна Европа. През 2018 година Петреъс, който беше и главнокомандващ на силите на НАТО в Афганистан, отказа поканата на президента на САЩ Доналд Тръмп да заеме поста министър на отбраната.

Тази на практика руско-американска сделка за “Виваком”, която Цветан Василев критикува в интервюта, стана възможна след като българската антикорупционна комисия се отказа да претендира за над 365 млн. лева (близо 187 млн. евро), източени от КТБ. С отказа от тези суми “олекнаха” и претенциите на държавата, която търсеше над 2.2 милиарда лева от Цветан Василев, семейството му и 24 фирми.

Василев може и да говори охотно за схемите, чрез които най-големият български телеком преминава от едни ръце в други, но мълчи за други. Всички, които са управлявали България през този век, са замесени по един или друг начин в разцвета на КТБ до четвъртата най-голяма банка в страната. В обвинителния акт техните имена ги няма редом до тези на 18-те обвиняеми. Отсъстват министри и премиери, политици, няма го “кланът на Пеевски-Доган”, нито “кланът на Борисов”, както ги нарича Василев. Имало ли е устни разпореждания към шефове на държавни фирми да прехвърлят сметки в КТБ? Плащано ли е за “Костинбродската афера”? Кои лидери на партии, кои медии – освен TV7, е захранвала КТБ? Чии луксозни пътешествия са финансирани от банката, струвала над 6 милиарда лева на данъкоплатците? Кои и как са прали пари през офшорки и колко са изнесените суми?

Твърде много хора в България се страхуват от екстрадицията на Цветан Василев. Ако Белград я разреши, по-добре банкерът да говори в аванс.

Източник: Дойче веле

Видео: bTV Архив

Read more