Обучена котка ходи на каишка, прави преходи и лагерува със стопанката си (видео)

Обучена котка ходи на каишка, прави преходи и лагерува със стопанката си. Животинката се казва Арис, стопанката – Линдзи, виждаме в YouTube.

Котка спаси стопанката си от сърдечен удар

Обучена котка ходи на каишка, прави преходи и лагерува със стопанката си (видео)

Арис е намерен да се разхожда сам в гората в Тексас. Линдзи просто минава оттам случайно и веднага осиновява чернокосместата котка. Тя го води обратно във фермата си, където веднага новодомецът започва да се чувства като у дома си.

Преди да се премести в апартамент във Финикс, Аризона, Линдзи учи малкия си приятел да ходи на каишка. Така двамата могат да се наслаждават на живота на открито. Оттогава двойката пътува из САЩ със самолет и кола, рядко разделени.

“Да имаш този приятел е невероятно, защото не говорим един и същи език и въпреки това общуваме толкова лесно. Той ми помогна да оцелея и да процъфтя през последната година, помогна ми да излизам повече навън, да се събуждам рано (против волята ми) и да се храня здравословно”, казва Линдзи.

Обучена котка ходи на каишка, прави преходи и лагерува със стопанката си (видео)

Read more

Местят базовия лагер на връх Еверест (видео)

Местят базовия лагер на връх Еверест, предава NOVA.

Непал се готви да премести базовия лагер на Еверест заради глобалното затопляне.

Лагерът, който се използва от много хора, е разположен на ледник, а той все по-бързо изтънява.

Турист засне уникален клип от връх Еверест (видео)

Снимка: iStock

Учени твърдят, че топящата се вода прави мястото опасно.

Алпинисти споделят, че в базовия лагер все по-често се появяват пукнатини, докато спят.

Лагерът се намира на височина от 5364 метра, а новият ще бъде на около 200 до 400 метра по-ниско.

Източник и видео: NOVA

Местят базовия лагер на връх Еверест (видео)

Read more

Мрежа от руски доброволци помага на украинци да бягат на Запад

Мрежа от руски доброволци помага на украинци да бягат на Запад.

И Украйна има енергийно оръжие, което може да донесе милиарди на страната

Мрежа от руски доброволци помага на украинци да бягат на Запад

Татяна, нейният съпруг и 3-годишно дете успяват да избягат от кошмара на Мариупол преди няколко седмици. Но облекчението ги застига едва когато достигат Естония. И то с помощта на мрежа от руски доброволци.

Мрежата, която се състои от активисти против войната и обикновени доброволци, функционира основно чрез предаване на информация от уста на уста. Но и чрез групи в приложението за съобщения Telegram. Тя помага на хиляди украински бежанци да избягат от Русия през границите на съседни страни като Балтийските.

В държава, където от началото на войната структурите за сигурност затегнаха контрола срещу независимите неправителствени организации и активисти, руските доброволци знаят, че помощта, която оказват на украинците крие рискове.  

Как точно

“Телефонните номера се предават от човек на човек”, казва един активист. Той иска да остане анонимен, за да не застрашава дейността си. “За съжаление предвид условията, в които работим, няма как да рекламираме открито дейността си”.

Много от бежанците, на които руснаците помагат, не са искали да се озоват в Русия. Но са били транспортирани там от зони на ожесточени боеве в Украйна. Киев обвинява Москва, че депортира насила украинци от места като Мариупол. Русия твърди, че просто евакуира цивилни.

Щом стигнат Русия, на украинците се предлагат места в лагери за разселени лица в страната. Привидно нищо не задържа хората там, но много от тях се оказват в капан, защото срещат проблеми с документи или пари. Така не успяват да организират напускането на Русия.

Дейността

От тук започва и работата на доброволците. Те предлагат информация и съвети, координират автомобилен превоз и шофьори. Плащат билети за влакове и осигуряват места за спане за семейства, които минават през Москва и Санкт Петербург по пътя си на Запад.

Естония е най-популярният избор за дестинация. Тя позволява на украинците да влизат на територията ѝ дори ако нямат всички правилно попълнени международни документи. Това казват доброволците. Близо 20 000 украинци са преминали от Русия в Естония, според местните гранични полицаи.

В случая с Татяна тя и семейството ѝ прекарват един месец, укривайки се от артилерийски удари в мазе в Мариупол. Тъй като не успява да намери начин да се евакуира на запад в Украйна, семейството се съгласява да бъде транспортирано в южна Русия.

Първоначално те са отведени в лагер в Донецката народна република. Тя е част от окупираната от Русия Източна Украйна. Там мъжете са били претърсени и разпитвани от сепаратистки бойци. След това пътуват с влак до лагер за бежанци в Пенза, град в централна Русия.

Центровете за разселване обикновено са общежития или преустроени ваканционни лагери и санаториуми, разпръснати из Русия. Включително на отдалечени места като Владивосток, на 10 часови зони от Москва. Украинците, докарани в Русия, получават право на избор къде ще бъдат отведени. Но мнозина са съгласни с всичко, което им се предлага или не познават въпросните градове.

От първо лице

“Ясно е, че някои хора просто вдигнаха ръце и казаха: “Водете ни където и да не ни бомбардират, ще разберем по-късно”. Това казва отец Григорий Михнов-Войтенко. Той е духовник и активист в Санкт Петербург, който работи с мрежата и посещава местни центрове за разселване.

“Важно е да разберем, че всички хора, с които говорим в различна степен, всички те страдат от доста сериозни посттравматични стресови разстройства.”

Авторът и доброволец Евгений Бакало е организирал мрежа за подкрепа на около 600 украински бежанци, пребиваващи в руския град Белгород, на 40 километра от границата с Украйна. Той споделя, че някои хора се страхуват да отидат в официални центрове за разселване. Те се опитват сами да намерят място за настаняване.

Но в Белгород има много евакуирани и недостатъчно жилища. Веднъж Бакало качил свещеник и семейството му, които се готвели да нощуват в банкета на платното.

Той казва, че често помага на евакуираните да получат достъп до здравни грижи или да правят прости неща като поправяне на очила или хранене на домашни любимци.

“Хората са наистина отзивчиви. Понякога събираме 5000-6000 рубли за билет за влак. Понякога хората просто искат паспортни данни на евакуираните и сами купуват билети за влак.”

Татяна разкрива, че условията в лагера за разселници в Пенза са “добри”. Но семейството ѝ искало да напусне Русия възможно най-скоро. “Чухме един от доброволците да пита хората: “Бихте ли искали да заминете за Европа?” Затова се възползвахме от шанса”, казва тя.

Доброто

Активистите им купуват билети за Санкт Петербург и ги водят до гарата. В Санкт Петербург друга група доброволци организира микробус, за да откара тях и други украинци до границата с Естония.

Татяна каза, че на оживената граница съпругът ѝ е бил разпитван около час от руската полиция, но че всички са били пуснати да преминат. Активистите изчакват с тях, докато други доброволци ги посрещат от естонска страна. Оттам Татяна и семейството ѝ вече са се отправили към Швеция с лодка.

Като цяло, независими руски доброволци са успели да се координират с местните власти и да получат достъп до лагери за разселени лица, а доброволци, помагащи на украинците да напуснат Русия, не са били изрично преследвани от властите заради това, което правят, каза активистът. Но много от нейните приятели са задържани заради протести срещу войната, като един в момента е в затвора и очаква да получи дълга присъда.

Изразяването на мнение срещу войната или предлагането на подкрепа за Украйна е криминализирано от руските власти, като някои действия се наказват с присъда до 15 години затвор.

„Разбира се, живеем в Русия, така че непрекъснато мислим кой би могъл да бъде следващият“, каза тя.

Татяна каза, че сега чака да се прибере в град, „който вече не съществува“. Но тя каза, че тя и семейството ѝ ще си спомнят доброволците, които са им помогнали да стигнат до Швеция.

„Те направиха всичко възможно, за да се поставят на нашето място и да разберат ситуацията ни“, каза тя. „Не знам как щеше да протече всичко, ако не ги бяхме срещнали, как щяхме да се измъкнем – щеше да е почти невъзможно.”

Мрежа от руски доброволци помага на украинци да бягат на Запад

Източник: Блумбърг

Read more

Бившата лагеристка Цветана Джерманова си спомня за „Белене“ и „Босна“

Бившата лагеристка Цветана Джерманова си спомня за „Белене“ и „Босна“.

През септември 2021 година представители на Фондация „Америка за България“ посетиха остров Белене, място на противоречия – на изключителна природна красота, но и на болезнена историческа памет. Заедно с приятели от дипломатическия корпус, Софийска платформа, фондация „Остров Белене“ и местни представители почетохме паметта на жертвите на комунизма в бившия лагер в Белене. Сред най-запомнящите се моменти от пътуването ни беше срещата с бившата лагеристка от ТВО „Босна“ и „Белене“ Цветана Джерманова. Госпожа Джерманова описва престоя си там в своята книга „Спомени от лагерите“. Текстът долу е базиран на тези спомени.

Забравеното наследство на лагера Белене

Както много други хора и Цветана Джерманова среща най-близките си приятелки на прага на зрелостта, когато е на 20. Тя обаче изгражда тези приятелства не в университета или на първа работа, а в трудов лагер – където жените са въдворени по политически причини от комунистическата власт в България.

Бившата лагеристка Цветана Джерманова си спомня за „Белене“ и „Босна“

Като момиче Цветана се увлича по левите идеали на анархизма – в частност визията му за правда, свобода и равенство между хората. Въпреки идеологическите сходства между комунисти и анархисти, последните не одобряват налагането на комунизъм с диктатура и са подложени на гонения, при все че, като Цветана, изразяват несъгласието си по мирен начин. Всяка форма на критика се оказва опасна обаче, след като режимът укрепва своята власт. Доскорошни съюзници като анархисти, троцкисти, земеделци и други изчезват или са заточени в лагерите в серия от чистки след 1946 година. Цветана е на 20, когато от „идеологическа посестрима“ се превръща във „враг на народа“.

Историята на Цветана е история за жестокостта на един престъпен режим – който държи страната в желязната си хватка 45 години и интернира в лагери хиляди българи без обвинение или съдебен процес – но и за човешките взаимоотношения и за солидарността между ближни по съдба.

Задържана е в края на 1948 година и, след като прекарва 20 дни в килиите на Държавна сигурност в Перник, е въдворена в лагера „Босна“, до село Босна, Силистренско. През 1951 година е преместена в женското поделение на лагера „Белене“ на остров „Щурчето“.

Наред с лишенията по време на неколкодневното пътуване до дунавското село Босна, на 500 км от родния ѝ край, и ужаса на неизвестността пред нея, Цветана среща и много човечност и подкрепа от другите интернирани. Жените спят притиснати една до друга и взаимно се окуражават с истории и песни. Утеха и облекчение от къртовския, почти денонощен труд и от униженията, на които са подложени от надзиратели и криминални затворници в лагера „Босна“, намират в малките жестове на човещина и солидарност помежду си.

Белене посетиха представители на дипломатическия корпус, Фондация „Америка за България“, фондациите „Софийска платформа“ и „Остров Белене“ и местни представители

Годините в лагерите също са белязани от прояви на себеотрицание и истински героизъм. Веднъж Цветана инстинктивно застава до приятелка, която я грози разстрел. Жестът ѝ разколебава надзирателя – да погубиш двама души не е същото, като да убиеш един…

Цветана често разказва покъртителна история от лагера „Белене“: група въдворени от мъжкия лагер са изпратени да ремонтират свинарниците на остров „Щурчето“, за които се грижат жените. Вечерта, след като работата е приключила и мъжете са се върнали в своя лагер, Цветана и приятелките ѝ установяват липсата на четири свински трупа и голямо количество животинска храна. И дума не продумват за случилото се и успешно прикриват липсващия фураж, защото знаят – кражбата е продиктувана от хронично недояждане.

Понеже Цветана е сред най-младите лагеристки и поради това с най-голям шанс за оцеляване, другите жени я умоляват да напише за живота им в лагера – ако някога излезе оттам жива.

Тя е освободена внезапно, без обяснения, през 1952 година, почти четири години след като е интернирана. 60 години по-късно тя удържа на обещанието си.

Бившата лагеристка Цветана Джерманова си спомня за „Белене“ и „Босна“
По понтонения мост към остров Персин/Белене

През 2011 година излиза книгата ѝ „Спомени от лагерите“. Тя е посветена „на моите другари и приятели, с които прекарах три години и половина в лагерите „Босна“ и „Щурчето“. Пиша днес… без капка мъст в душата ми и с огромно желание това, което ние преживяхме, да не се повтори никога. Считам, че съм длъжна да разкажа за болшевишката система, която дойде в името на „свободата, братството и равенството“, но, вземайки властта, забрави за тези идеали“.

Концлагерът “Белене” ще стане паметник на културата

Днес 93-годишната Цветана е сред последните оцелели лагеристи и единствената жена, нарушила мълчанието си. Тя проговаря, защото не знае колко време ѝ остава и за да се помни – защото както някога пише американската поетеса и активистка за човешки права (както и връстничка на Цветана) Мая Ангелу, „Наистина не можеш да знаеш къде отиваш, докато не разбереш къде си бил“.

Бившата лагеристка Цветана Джерманова си спомня за „Белене“ и „Босна“

Източник: Фондация “Америка за България”

Read more

Как би изглеждал тренировъчен лагер за младоженци (видео)

Да, този лагер далеч не е истински, но представете си колко полезен би бил!

Повторението е майка на знанието (и баща на затъпяването), но в семейния живот е повече от нужно ако искаме да сме в пълноценна връзка.

Вижте как би изглеждал един тренировъчен лагер, който подготвя мъжете за следващата стъпка след ергенството!

Read more

Новите роби: как Русия съживява ГУЛАГ

Точно както по съветско време, днешна Русия иска да използва “доброволния труд” на затворниците за гигантските строежи на путинизма. Това ще ги превърне в роби и ще възроди ГУЛАГ, смята Иван Преображенский в свой коментар за Дойче веле.

Руските власти възнамеряват да подменят трудовите мигранти от Централна Азия със… затворници. Това предложение за пръв път в пряк текст направи Федералната служба по изпълнение на наказанията. И начаса се оказа, че сред ръководството на Русия няма противници на идеята. Подкрепа за нея оповестиха Министерството на правосъдието, Следственият комитет и дори Валерий Фадеев, председател на Съвета за правата на човека. За този Съвет трябва само да уточним, че не е обществен, а е към президента Владимир Путин.

Властите твърдят, че за „трудоустрояването“ на затворниците има както пазарно, така и юридическо основание. Но дали да им вярваме?

Снимка: DPA

Робски труд за гигантските проекти на путинизма

Всъщност новата идея изобщо не е нова: затворниците в Русия открай време полагат труд. Федералната служба по изпълнение на наказанията е един от най-едрите работодатели в страната, а нейният „персонал“ нито може на своя глава да прекрати трудовия договор, нито да поиска повишение на заплатата. За учредяване на собствен синдикат пък и дума не може да става.

Оборотът от труда на затворниците възлиза на милиарди, установява разследване на „Новая газета“ и „Трансперънси Интернешънъл“. В системата процъфтява и корупцията. Бившият шеф на Федералната служба Александър Раймер дори сам попадна зад решетките заради измами. А днес тъкмо тази комерсиализирана, обрасла с десетки фирми и податлива на корупция служба иска да се захване с „насочването“ на затворниците към „доброволен труд“.

Шефът на Министерството на правосъдието Константин Чуйченко, който е състудент на бившия премиер Дмитрий Медведев, казва съвсем откровено, че новият проект се бил родил в резултат от големия интерес на властите към „крупни инвестиционни проекти, при които числеността на лицата, изтърпяващи наказания под формата на изправителен труд, ще съставлява хиляда и повече човека“. С други думи: точно както по съветско време, тук става дума за използването на затворници в гигантските строежи на комунизма. И по-точно – на путинизма.

Обещават на хората работа по специалността и достойно заплащане. Но в очертаващата се схема те всъщност ще бъдат просто ресурс, който Федералната служба ще разпределя между държавните и комерсиалните поръчки. Точно както навремето Петър Първи разреши крепостните селяни да се закрепостяват не само към земята, но и към фабриките. Тоест, в това отношение Русия има доста по-стар и по-богат опит от съветския ГУЛАГ. Макар че ГУЛАГ е нещо безпрецедентно в световен мащаб, като се имат предвид размерите на принудителната трудова експлоатация на затворниците.

Чудно ли е при това положение, че успоредно с изграждането на нова „затворническа трудова империя“ руските власти правят и цинични опити да реабилитират старата? Стига се дотам, че в държавна медия откриваме рубриката „ГУЛаг“, а статии описват съветските лагери като „социален асансьор“ за най-бедните прослойки в СССР, които трябвало да бъдат щастливи, че в лагерите ги хранят по три пъти на ден, а понякога дори ги лекуват.

Затворници в съветския лагер ВС-389/36 в Пермския край

Самият Съветски съюз, особено по времето на Сталин, определено не изглеждаше като рая на земята, но в ГУЛАГ беше много, много по-страшно от живота на средностатистическия гражданин. Не говоря само за това, че шансовете да излезеш жив от лагера, дори когато си с относително кратка присъда, не бяха окуражаващо високи. Имало е периоди, в които там е умирал всеки пети затворник.

Няма никакъв смисъл да спорим с циничната аргументация, че „строежът на столетието“ през 21 век трябвало да се изгражда отново с трудовата сила на затворниците. Авторите на подобни статии очевидно не са чели разтърсващите описания на Александър Солженицин и Варлам Шаламов – на тях явно им стигат книгите, които описват Сталин като ефективен мениджър. Нека обаче само за миг да си представим завод на „Тесла“, където работят хиляди затворници. И рекламния слоган: „Ръчното сглобяване – по-благонадеждно от Ролс Ройс!“.

ГУЛАГ 2.0?

В цялата тази дискусия на преден план излиза един ключов въпрос: за доброволността на въпросния труд. Та нали срещу Китай например постоянно се отправя обвинението, че използва принудителния труд на затворници?

Разбира се, руските власти непрекъснато уверяват, че всичко ще бъде организирано на пазарен принцип. Затворниците щели да бъдат трудоустроявани според специалността им и щели да получават адекватни заплати. Което очевидно означава заплащане, сравнимо с това на трудовите мигранти от Централна Азия. Сега вместо тези хора, на акулите на руския бизнес ще бъдат хвърлени затворниците. Това важи на първо място за строителния бранш, където винаги трябват голям брой ниско квалифицирани работници.

А след като са ниско квалифицирани – за какви адекватни заплати можем да говорим? Същото важи и за така наречената „доброволност“. Добре известно е, че и в момента в затворническите колонии, където функционират някакви производствени предприятия, затворниците са принудени да работят. За методите на тази принуда можем само да си правим догадки.

Та нали добре знаем, че в структурите за изпълнение на наказанията в Русия изтезанията са нещо обичайно. Признава го дори споменатият министър Чуйченко, макар да използва предпазливия израз „отделни недостатъци“. А там, където изтезават, просто не може да става и дума за доброволен труд. Затова не е случайно, че руските власти се опитват да поизлъскат имиджа на ГУЛАГ: в сегашната ситуация и при този подход към темата нищо друго не им и остава.

Навални се появи изтощен и отслабнал в съда след края на гладната си стачка (снимка)

Иван Преображенский е кандидат на историческите науки, експерт по Централна и Източна Европа и автор на седмична колонка за Руската редакция на Дойче Веле.

Източник: Дойче веле

Read more

Стотици руски лекари призоваха за незабавна медицинска помощ за Навални

Руският опозиционер Алексей Навални незабавно трябва да получи адекватна медицинска помощ от лекар, на когото има доверие. Това се казва в онлайн петиция до местните затворнически власти, подписана от около 500 руския медици, съобщи пред Радио Свободна Европа един от инициаторите ѝ Олег Пшенични.

Кремъл отказва да пусне Навални, въпреки влошеното му здраве

В нея се каза още, че най-добрият вариант за здравето на Навални би бил той да бъде пуснат за преглед от експерти в клиниката Шарите в Берлин. Именно там критикът на Кремъл се лекуваше от отравянето си с новичок през миналата година, преди да се завърне в Москва, да бъде осъден за нарушаване на стара условна присъда и пратен в трудов лагер.

„Настояваме Федералната служба за изпълнение на наказанията, всички свързани лица и политическото ръководство на страната незабавно да се намесят в ситуацията и да осигурят медицинска помощ, за да създадат всички необходими условия за нормализиране на здравословното състояние на Алексей Навални“, се посочва в подписката.

Алексей Навални описа какви наказания му прилагат в изправителната колония

Преди повече от седмица Навални се оплака от силна болка в гърба и загуба на чувствителност в десния крак, заради която той „практически не функционира“. Опозиционният политик не се появи на планирано свиждане с адвокатите си на 24 март. На следващия ден затворническата администрация публикува изявление, в което се казва, че здравето му е „стабилно“ и „задоволително“.

След като все пак успяха да се срещнат с него, адвокатите му оспориха това твърдение и казаха, че състоянието му е „изключително неблагоприятно“. В две писма до властите, които бяха публикувани на 25 март, Навални обвинява администрацията на трудовия лагер, в който се намира, че го изтезават чрез лишаване от сън и отказ от медицински грижи в целенасочен опит да навредят на здравето му.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Read more

Мястото, където не можеш да спиш. Как изглежда лагерът, в който е изпратен Навални

Той се казва ИК-2 и е известен като едно от четирите места в Русия, където осъдените се молят да не попаднат. На руски го наричат “колония с общ режим”, но извън Русия това се казва трудов лагер или място за принудителен труд, пише Свободна Европа.

Най-известният критик на руския президент Алексей Навални попадна точно в ИК-2, след като беше осъден на ефективно лишаване от свобода по старо дело с условна присъда. Официално местонахождението му не се обявява от властите, но негови привърженици са убедени, че именно това е мястото.

През август Навални беше отровен с Новичок, през януари – арестуван от руските власти, а през февруари – осъден. Той ще трябва да остане 2 и половина години в “колония с общ режим”.

Осъдиха Алексей Навални на 3 и половина години ефективно

Изразът “общ режим”

Изразът “общ режим” оставя впечатлението, че Навални все пак не е осъден на най-страшното в Русия – “колония със строг режим”. Но ИК-2 е точно едно от местата, известно като лагер с погрешна категоризация. Там няма никаква връзка с околния свят, а престоят е насочен към пречупване на волята. Това става без бой.

ИК-2 се намира само на стотина километра от Москва, но близостта със столицата е измамна. В действителност не бива да се очаква, че Навални ще бъде посещаван редовно, нито че ще може да пише оттам.

За живота в ИК-2 разказаха двама души, които са излезли оттам през миналата година. Единият е активистът Константин Котов, който година и половина е бил там заради това, че е участвал в четири мирни протеста и е публикувал пост във фейсбук. Другият е бившият скинхед Дмитри Дьомушкин, ултранационалист, който беше осъден на 2 години и половина за екстремизъм. И двамата говориха пред “Отворени медии” (Открытые медиа) и Медиазона.

Как изглежда лагерът

ИК-2 е съставен от няколко двуетажни бараки с легла на два етажа. Осъдените са около 400. Има душ, който се ползва само от дневалния. Веднъж седмично се полага баня за всички останали.

В промишлената част на лагера има шивашка фабрика и цехове за дървообработка, производство на бои и комплектоване на продукцията.

Котов е бил докаран в ИК-2 през ноември 2019 г. Бил е остриган нула номер, облечен в роба и сниман на видео как държи метла и казва, че ще изпълнява всички задачи по благоустройство на територията.

Един ден в лагера

Строевата отнема по един час сутрин и един час вечер. Два пъти в седмицата осъдените метат пътеките, чистят снега, поливат цветята. Работят в цеховете.

През останалото време принудително гледат телевизия, казва Котов.

“През цялото време гледахме телевизия – федералните канали, музикалните, по цял ден, организирано. Не можеш да заспиш, да затвориш очи, веднага те побутват и те принуждават да гледаш телевизия”, спомня си той.

Всъщност, лагерът не може да бъде описан обобщаващо, защото в него има различни зони и те следват различен режим. Така наречените “политически” осъдени попадат в Сектора за усилен контрол “А”, който също се нарича и “Пети отряд”, казва бившият скинхед Дмитри Дьомушкин. Той е убеден, че Навални ще попадне първо там.

Самият Дьомушкин се е озовал в сектора, след като е бил попитан от ръководството на лагера как се отнася към Владимир Путин. Той се зачудил на въпроса и казал: “отрицателно”.

Секторът за усилен контрол “А”

Това е място, на което не можеш да спиш, защото трябва да се подписваш в една тетрадка на два часа през деня и всеки час през нощта. Формално времето за сън е 7 часа и половина.

Тези, които се намират в сектора, не работят, а само “спазват режима”. Престоят им има за цел да ги пречупи, казва Дьомушкин.

Разходките не са регламентирани и се позволяват според случая. Посещението на местния храм и будките за храна са забранени.

Няма телефон, интернет, нито право на срещи.

Гледането напред е забранено, трябва да стоиш с наведена глава където и да се намираш, с ръце зад гърба. Ако не спазваш режима, наказват други осъдени, а не теб самия.

Никого не бият. Създават една тетрадка с името на осъдения отгоре, в която се записва всичко, което е казал някому и всичко, което са му отговорили. Информацията се попълва от активисти измежду осъдените, които всяка сутрин докладват на ръководството и получават инструкции как да действат нататък.

Шести режимен отряд

Това е мястото, в което попада един “политически” след Сектора за усилен контрол. Там също не се работи. Режимът е същият, като в Сектора, но малко по-лек. Няма го например това подписване в тетрадката през час през нощта.

Единствената връзка с външния свят е правото да пишеш писма на ръка, но имаш право да ги пишеш само по 15 минути в седмицата, казва Константин Котов. Той самият е пишел едно писмо цял месец.

От време на време се разрешава разговор по телефона, който се подслушва от администрацията.

“Сигурен съм, че Навални е изпратен там заради този пълен контрол и тази пълна изолация”, казва Котов пред Медиазона.

Общият тормоз

Дьомушкин казва, че в лагера не бият, но Котов задочно му възразява – бият по петите с отвинтен крак на табуретка, казва той.

Общата им оценка обаче е за пречупване на волята на човека, озовал се там. “Създадени са такива условия, че вие през цялото време имате чувството, че занякъде сте закъснели”, казва Дьомушкин.

“Би трябвало да имате много време, а всъщност нямате никакво. Дават ви няколко минути да си оправите леглото по конец. Дават ви две минути да се облечете в зимни дрехи и да изтичате навън”, казва той.

Физическите упражнения понякога се провеждат с часове в задушна стая, а после осъдените излизат мокри навън по долна фланелка.

Докато е чакал да го разпределят в някой лагер, той се е надявал да не попадне на четири места – в Омск, Карелия, Красноярск или Владимир.

ИК-2 е във Владимирска област.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Read more