Премиерите на Литва, Полша и Белгия посетиха Киев

Премиерите на Литва, Полша и Белгия посетиха в Киев.

В разговорите с украинския президент Володимир Зеленски Ингрида Шимоните, Матеуш Моравецки и Александър Де Кроо са изразили готовност да върнат дискусията за присъединяването на Украйна в дневния ред на НАТО.

В съвместно изявление Литва и Полша подчертават “значителната роля на Люблинския триъгълник за консолидирането на международната подкрепа за Украйна в противодействието на въоръжената агресия на Русия”.

Евакуират граждани от Херсон, Зеленски критикува Кличко (видео)

„Потвърдихме готовността си да активизираме дискусията в Алианса относно поканата на Украйна за преговори за присъединяване към НАТО с оглед на предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Правителствата на Литва и Полша изразиха надежда за осезаем напредък по този път възможно най-скоро“, се казва още в изявлението.

Страните потвърдиха готовността си да продължат усилията за осигуряване на редовна и структурирана подкрепа от бюджета на ЕС за Украйна. Предвижда се и по-нататъшно участие във възстановяването и реконструкцията на инфраструктурата, пострадала в резултат на руската агресия.

Зеленски съобщи отделно и за разговорите си с премиера на Белгия. Обсъдено е състоянието на украинската енергийна система и нуждите на страната от подкрепа за възстановяването ѝ.

„Белгия е готова да предостави необходимите генератори на електроенергия и друго оборудване, което сега е жизнено необходимо за нашето общество и Украйна като цяло“, каза Зеленски.

По думите му държавните глави са говорили още за сътрудничеството между Белгия и Украйна в ООН. Обсъждани са още структурите на Европейския съюз, както за помощта при разминирането на украински територии.

От началото на войната повечето страни от ЕС подкрепят Украйна със средства, оръжия и обучение на войници.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Премиерите на Литва, Полша и Белгия посетиха Киев

Read more

И Финландия затваря границите си за руски граждани с шенгенски визи

От полунощ в четвъртък срещу петък Финландия затваря границите си за руски граждани с шенгенски туристически визи, пише Свободна Европа.

Тя става поредната държава, въвела такава мярка, след като в началото на септември това направиха Полша и трите балтийски страни Естония, Латвия, Литва – членки на ЕС с обща граница с Русия. Финландия беше единствената страна в съюза, през чиято сухопътна граница руски туристи можеха да стигнат до балтийските републики и други шенгенски страни.

Снимка: iStock

Литва, Латвия, Естония и Полша затвориха границите си за руснаци с шенгенски визи

“Обявената от Москва “частична” мобилизация за войната в Украйна, която доведе до рязко увеличение на броя на пристигащите от Русия, значително повлия за взимане на това решение”, каза финландският външен министър Пека Хависто.

Заради мобилизацията на границата се струпаха два пъти повече от обичайното руски граждани, бягащи от опасността да бъдат изпратени на фронта.

Финландските граничари дори предложиха да се издигне ограда в югоизточната част на границата с Русия с дължина близо 1300 км.

Сега външният министър каза още, че незаконните референдуми в Източна Украйна и предполагаемият саботаж на газопроводите “Северен поток” в Балтийско море са “засилили безпокойството” на Хелзинки.

Забраната беше обсъждана във Финландия още преди указа на Владимир Путин за мобилизация заради многото руски туристи през лятото, което предизвика полемика в страната.

“Решението цели да спре руския туризъм към Финландия и свързаното с него транзитно преминаване през страната”, каза още Хависто.

Той призна, че това може да доведе до увеличаване на молбите за убежище и опитите за нелегално преминаване на границата.

В паспорта на недопуснатите руснаци ще се вписва отказ за влизане в страната. По преценка шенгенската им виза ще бъде анулирана, ако по новите разпоредби са изтекли основанията за нейната валидност. Така те няма да могат да влизат в ЕС от границата на друга шенгенска държава с виза, издадена от Финландия.

Изключения ще се правят по хуманитарните причини, при посещение на близки, за обучение, бизнес и дипломатическа работа. Както и за опозиционери на режима в Русия.

От 1 септември Хелзинки намали броя на визите за руски граждани, включително за туристически цели, до една десета от обичайния. По-рано външният министър изрази притеснения от руския “туристически маршрут” през летището в Хелзинки. Руснаците влизаха в съседна Финландия, за да летят оттам за други европейски държави. Така заобикалят наложената след началото на войната забрана за полети от Русия.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

И Финландия затваря границите си за руски граждани с шенгенски визи

Read more

Литва, Латвия, Естония и Полша затвориха границите си за руснаци с шенгенски визи

Литва, Латвия, Естония и Полша затвориха границите си за руснаци с шенгенски визи. И четирите страни няма да разрешават на руски граждани с шенгенски визи за туризъм, бизнес, спорт или културни цели да преминават границите им.

Четирите държави от Европейския съюз предприемат този ход в отговор на руското нахлуване в Украйна. По-рано всяка от тях самостоятелно въведе ограничения, по силата на които издаването на визи и разрешения за пребиваване на руснаци до голяма степен бе преустановено. Това е тяхно самостоятелно решение, което надхвърля ограниченията за визовиия режим за руснаци, който въведе преди дни Европейският съюз по предложение на Еврокомисията.

Полша, Естония, Латвия и Литва отказват да приемат руснаци дори с европейски визи

Според литовските власти в първия ден, откакто действат новите правила, не са били допуснати 11 руски граждани.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш определи визовите ограничения за руснаци в Европа като “не много добра идея”.

В същото време министър-председателката на Естония Кая Калас призова и други страни да се присъединят към забраната.

“Трябва да използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да накараме Русия да спре тази война”, заяви Калас.

Шенгенското пространство включва 22 държави членки на Европейския съюз, както и четири други европейски страни.

Източник: Dir.bg

Литва, Латвия, Естония и Полша затвориха границите си за руснаци с шенгенски визи

Read more

Полша, Естония, Латвия и Литва отказват да приемат руснаци дори с европейски визи

Полша и трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония съобщиха, че са взели съвместно решение да забранят достъпа до техните страни за повечето руснаци. Включително и за такива, които имат визи за Европейския съюз. Забраната очакват да въведат до 19 септември, предава Свободна Европа.

В края на август Европейският съюз премахна облекчения визов режим за граждани на Русия. В решението беше оставена и възможност страните членки да въведат и собствени, по-строги ограничения. Още тогава държавите, граничещи с Русия, обявиха, че обмислят такива.

Руснаци се отказват от руските си паспорти от страх и срам

iStock

В съвместно изявление Естония, Латвия, Литва и Полша посочват, че причините за този ход са нарастващите опасения за сигурността в четирите държави. Както и „значителният и нарастващ приток“ на руснаци към териториите им. Те са резултат от руската инвазия в Украйна, която продължава вече повече от 6 месеца.

Поскъпнаха визите за руснаците, които искат да влязат в ЕС (видео)

В изявлението се посочва, че Естония, Латвия, Литва и Полша „са се договорили за общ регионален подход и с настоящото изразяват своята политическа воля и твърдо намерение да въведат национални временни мерки за руски граждани, притежаващи визи за ЕС“.

ЕС спира облекчения визов режим за руснаците

Целта е справяне със заплахите за обществения ред и сигурността. А също и ограничаване на влизането в Шенгенското пространство на руски граждани, пътуващи с цел туризъм, култура, спорт и бизнес, допълват още те.

И подчертават, че координираният ход „не е директна забрана за влизане и общоприетите законни изключения ще останат в сила за дисиденти, хуманитарни случаи“ и няколко други обстоятелства, включително дипломатически мисии и руснаци със семейни връзки в страните.

Полша, Естония, Латвия и Литва отказват да приемат руснаци дори с европейски визи

Read more

Русия иска да отмени създаването на Литва със закон

Русия иска да отмени създаването на Литва със закон, съобщава Investor.

Правна лудост, която предизвиква опасения не само в Литва, а в и цяла Европа – така литовците виждат руската инициатива, пише литовският журналист Евалдас Лабанаускас за EUObserver.

Ходът бе предложен в руската Дума на 8 юни в законопроект, който казва, че признаването от СССР на суверенитета на Литва на 7 септември 1991 г. е нищожно, защото противоречи на конституцията на Съветския съюз.

„Ние сме наследници на СССР. Имаме правото да анулираме решения на Съветския съюз, които са от съществено значение за нас тук и сега“, казва Евгений Фьодоров, руски депутат, представил проектозакона, за руския ежедневник „Комсомолская правда“.

Отмяната на признанието на независимостта ще даде на Литва и правно основание да напусне НАТО, добавя Фьодоров.

Това не е първият път, когато руски политици се опитват да коригират историята на Прибалтийските страни.

От своя страна, литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас и литовският депутат Матас Малдейкис осмяха инициативата на Фьодоров.

Общинският съвет на Киев така или иначе вече отмени основаването на Москва през 1147 г., пошегува се Анушаускас в Twitter. Ако Русия премахне признаването на независимостта на Литва, Вилнюс ще отмени Договора от Поляновка от 1634 г. Така ще си върне обратно земи от Русия, добави Малдейкис.

„Най-трудното нещо е да спориш с глупост“, коментира Дайний Жалимас, учен по право и бивш председател на Литовския конституционен съд, за изданието.

„Това е шизофрения. Същото е, ако на Сърбия внезапно ѝ хрумне идеята да оттегли признаването независимостта на Черно гора или, да кажем, Хърватия, защото от тяхна гледна точка Югославия се е разпаднала незаконно“, казва той.

„Това е агресивен ревизионизъм, който не лежи на правна база. Признаването е неотменимо“, добавя той.

И Литва обявява извънредно положение

Руски депутат иска да отмени независимостта на Литва

Основната цел на руската инициатива е пропагадна атака срещу „публичното да се омаловажи“ Литва, поставяйки под въпрос правото ѝ да съществува, казва Валентинас Бержунас, професор в Института по международни отношения и политически науки към Вилнюския университет.

За Григорий Амнеул, руски изгнаник в Полша, работил 12 години в Думата, руският депутат Фьодоров е известен провокатор.

„Този законопроект не трябва да премине правната проверка, която ще бъде изготвена от правния отдел на Думата. А ако има останал някой истински юрист [в руския парламент], тази инициатива ще свърши в кошчето за боклук“, казва той.

Фьодоров очаква Думата да гласува предложението му през есенната сесия.

Но ако то пропадне, Кремъл лесно може да се измие ръцете, макар че Фьодоров идва от партията на руския президент Владимир Путин „Обединена Русия“.

„Отношенията на Фьодоров с руската президентска администрация се характеризират с идеята за „послушна канализационна тръба“. Подобни отношения винаги оставят възможността да се каже, че администрацията няма нищо общо с това“, казва Амнуел.

Въпреки това военновременната обстановка означава, че проектозаконът е достатъчен да обтегне нервите, казват експерти.

Литва, която твърдо подкрепя Украйна, вече поема удари от руски информационни атаки, а Фьодоров казва, че ако Естония и Латвия „не възстановят добрите си отношения“ с Русия, тогава тя ще трябва да отмени признаването и на тяхната независимост.

„Разбира се, в съвременна Русия решението за несъществуването на литовската независимост не може да бъде изключени“, казва Амнуел.

Това ще доведе до прекъсване на дипломатическите отношения и носи заплаха от военна конфронтация, добавя той. „Това ще означава, че Русия официално обявява война срещу Литва. Не мога да го определя като нещо по-различно от война“, казва той.

Това, което изглеждаше като просто още по-нелепа руска пропаганда преди инвазията в Украйна на 24 февруари, също предвещаваше истинска агресия, казва Бержунас.

„Не казва, че трябва да реагираме на всичко публично, понякога дори истерично, но трябва поне да го следим“, казва той.

„Не забравяйте, мнозина чуха приказките за „несъществуващата държава Украйна“, „освобождаването на Донбас“ и т.н. Какво виждаме днес? Практическа реализация на тези думи. И това е наистина тревожно“, допълва той.

Русия иска да отмени създаването на Литва със закон

Read more

Заради Калининград: Москва заплаши Вилнюс

Русия обвини Литва във враждебно отношение заради блокирания достъп по суша до руския ексклав Калининград и я заплаши с негативни последици. Вилнюс твърди, че просто прилага европейските санкции срещу Москва.

Според руското външно министерство ограниченията за транзита на товари са „открито враждебна” мярка в рамките на санкциите на ЕС. И ако той не бъде възстановен бързо, Русия си „запазва правото да действа в защита на националните си интереси”, предупреди Москва. На литовския шарже д’афер в руската столица му е връчена протестна нота, пише Дойче веле.

Аргументите на литовската страна

Калининград е територия с излаз на Балтийско море, заключена между Литва и Полша и откъсната от останалата част на Русия. Литва спря транзита на товари за руския ексклав – става въпрос за стоки, които са в списъка със западните санкции срещу Русия. Засегнати от това са между 40 и 50 процента от всички транзитни товари, като например строителни материали и метали. Москва твърди, че това е в нарушение  на споразумение между Русия и ЕС от 2002 година.

Руски депутат иска да отмени независимостта на Литва

iStock

Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис заяви в рамките на срещата на външните министри от ЕС в Люксембург, че страната му прилага европейските санкции срещу Русия, които влязоха в сила на 17 юни, и увери, че мярката е била съгласувана с ЕК, а засегнатите от нея клиенти са били информирани.

Също и отговорникът на ЕС за външната политика Жозеп Борел заяви, че това не е някаква блокада на Калининград, а забрана за превоз на определени стоки. „Транзитът по суша между Русия и Калининград не е спиран или забраняван”, увери той.

По данни на губернатора на Калининград Антон Алиханов, между 40 и 50 процента от вноса на стоки са засегнати от наложената мярка. Става въпрос основно за метали, въглища и строителни материали, но също така и технологично оборудване. От Кремъл определиха това като безпрецедентно решение на Литва, което нарушавало всички принципи. „Ситуацията е много сериозна”, заяви по този повод говорителят Дмитрий Песков.

Киев се солидаризира с Вилнюс

Заради нападението на Русия над Украйна отношенията на Вилнюс с Москва, както и тези с Латвия и Естония, са сериозно обтегнати. Трите балтийски държави се опасяват, че могат да са следващата жертва на руската военна агресия.

Украйна се солидаризира с Литва. „Русия няма правото да заплашва Литва”, написа в Туитър украинският външен министър Дмитро Кулеба. „Приветстваме принципната позиция на Литва и подкрепяме решително нашите литовски приятели”, добави той.

Руският ексклав Калининград на картата
Дом на руския Балтийски флот

Ексклавът Калининград има важно стратегическо и военно значение за Русия – там е базиран руският Балтийски флот. Освен това, по данни на руската страна, в ексклава са разположени ракети Искандер, които могат да носят ядрени бойни глави.

В Калининград живеят около 430 хиляди души, които са откъснати от територията на Русия. Снабдяването им с продоволствия и стоки се извършва през Беларус и Литва. Възможно е обаче това да става и по море.

Заради Калининград: Москва заплаши Вилнюс

Източник: Дойче веле

Read more

Руски депутат иска да отмени независимостта на Литва

Руски депутат от партията на Путин “Единна Русия” смята, че е намерил законов начин да се оспори независимостта на Литва. А след това и да се отмени членството на страната в НАТО, пише Дойче веле.

В руската Дума е внесен законопроект с предложение да се отмени постановлението на Държавния съвет на СССР, с което е била призната независимостта на Република Литва. Въпросният проектозакон е внесен в парламента на 8 юни и е бил изпратен и до председателя на Държавната дума Вячеслав Володин.

Турски производител подари на Литва един от военните си дронове за Украйна

Документът беше предложен от депутата Евгений Федоров от партията на Путин “Единна Русия”. Според вносителя постановлението “ще позволи да се оспори членството на Литва в НАТО“.

iStock
Кремъл “не знае” за инициативата на депутата

Федоров смята, че когато е била призната независимостта на Литва, е бил нарушен законът на СССР, уреждащ въпросите, свързани с отделянето на съюзни републики.

Нарушението се състояло конкретно в това, че законът в такива случаи е предвиждал провеждането на референдум за отделяне от Съюза на съветските социалистически републики, а такъв в Литва не е имало.

Музиканти от Литва подкрепиха Украйна със своя версия на спечелилата “Евровизия” песен (видео)

Русия е правоприемник на СССР, а според Хартата на НАТО “спорни юридически лица не могат да бъдат членове на Алианса”, обяснява Федоров.

Междувременно говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Кремъл не е запознат с предложението на представителя на “Единна Русия”.

Литва обяви независимост през 1990 година

Независимостта на Литва е призната от Държавния съвет на СССР, председателстван от Горбачов. На 11 март 1990 г. Върховният съвет на Литовската ССР издава закон за преименуване на държавата в Република Литва и обявява възстановяването на литовската независимост.

На 6 септември 1991 г. Държавният съвет на СССР, председателстван от Михаил Горбачов, признава независимостта на Литва. През 2004 г. страната се присъедини към НАТО и Европейския съюз.

Литва последователно се застъпва за по-строги санкции срещу Москва. В края на май 2022 дори предложи създаването на военноморска коалиция, която да премахне руската блокада на Черно море, за да може да се изнася украинското зърно.

Руски депутат иска да отмени независимостта на Литва

Източник: Дойче веле

Read more

Турски производител подари на Литва един от военните си дронове за Украйна

Турският производител на “Байрактар” подари на Литва един от военните си дронове за Украйна. Това става няколко дни след началото на кампанията, организирана от жители на Литва в помощ на Украйна. Само за три дни са събрани 6 млн. евро, каза министърът на отбраната на Литва Арвидас Анушаускас.

Подписано е споразумение с държавната агенция, отговаряща за оръжейните поръчки, за “покупката” на “Байрактар”, обясни министърът.

По-късно обаче турският производител на дронове “Байкар” даде различна информация. След като научила, че литовците събрали средства, за да купят “Байрактар”, компанията решила да даде дрона “безплатно”.

В замяна “Байкар” моли тези средства да отидат в Украйна за хуманитарна помощ.

Русия разработва джобни дронове, които са практически невидими

Снимка: iStock

Новината бе потвърдена и от Андрюс Тапинас, създателя на телевизията Laisves TV, чрез която започна кампанията за набиране на средства.

Всъщност от думите на Тапинас става ясно, че 1.5 млн. евро все пак са преведени по сметката на литовското министерство на отбраната, но те ще се използват, за да се купят необходими за него оръжия.

Освен купувач на “Байрактар” Украйна е и партньор в производството им.

Според различни оценки дрон “Байрактар ТВ2” струва между 1 и 5 млн. евро. Способностите на машината направиха впечатление в Сирия, Либия и Нагорни Карабах през последните няколко години.

Дронът би трябвало да е готов в рамките на три седмици и да се достави на ВВС на Литва.

Източник: в. Дневник

Турският производител на “Байрактар” подари на Литва един от военните си дронове за Украйна

Read more

Музиканти от Литва подкрепиха Украйна със своя версия на спечелилата “Евровизия” песен (видео)

Тазгодишното издание на “Евровизия” бе спечелено от украинската група Kalush Orchestra и тяхната песен “Stefania”.

Украинските участници на “Евровизия”: Песента ни обедини народа срещу войната (видео)

Участникът на Литва в музикалния конкурс Моника Лу, както и много други музиканти от столицата Вилнюс, включително джаз и рап изпълнителката Дайва Старинскайте и музиканти от Литовския национален театър за опера и балет, направиха емоционална версия на “Stefania”.

Във видеото, което може да се види по-горе, Моника Лу казва, че всички приходи от песента отиват за помощ на Украйна.

Украйна спечели “Евровизия” 2022 (видео и снимки)

“Ние сме с вас до края. Слава на Украйна”, допълва и започва да пее първата част на украински.

Рап часта, изпълнявана от Дайва Старинскайте, е на английски и с променен текст.

“Тя беше променена, за да изрази солидарност към нашите братя и сестри в Украйна”, пише в описанието на видеото в YouTube.

Проруски хакери са се опитали да саботират “Евровизия”

В клипа музикантите минават през Вилнюс, докато изпълняват песента, а из града могат да си видят украински знамена.

Продукцията е финансирана от Община Вилнюс. Към края на видеото общината има послание към воюващата страна.

“Вилнюс подкрепя Украйна сега и завинаги”.

Музиканти от Литва подкрепиха Украйна със своя версия на спечелилата “Евровизия” песен

Източник и видео: YouTube/LNOBT

Read more

Сенатът на Чехия обяви руските военни престъпления в Украйна за геноцид

Сенатът на Чехия обяви руските военни престъпления в Украйна за геноцид, пише Булевард България.

Правителството на Чехия да признае за геноцид военните престъпления, в които е обвинена Русия в Украйна – резолюция с този призив прие горната камара на чешкия парламент.

Без лекарства, гориво и пари. Как живеят хората в окупираните градове

Премиерите на Полша, Чехия и Словения отиват в обсадения Киев

“Критикуваме престъпленията, които руските войски извършват в тази операция. Това са военни престъпления. Тъй като те се основават на етническа принадлежност, език, място на пребиваване, по същество носят белезите на геноцид”, каза депутатът Павел Фишер пред Сената.

Предложението бе прието с 55 гласа “за” и 1 “против”.

Два дни по-рано законодателите на Литва също единодушно определиха действията на Русия в Украйна като “геноцид” и “тероризъм”.

В края на април и парламентът на Естония обяви руската инвазия за “геноцид срещу украинския народ”.

Байдън: Путин е диктатор, който извършва геноцид

Извън Европа само канадският парламент до момента е приел подобно решение. Много страни, включително САЩ, досега не са го направили, вероятно за да избегнат допълнителна ескалация на конфликта, припомня “Политико”.

Посланикът на Украйна в Прага Евхен Перебийнис благодари на Сената за признанието, че руските сили в Украйна вършат геноцид.

Резолюцията призовава чешкото правителство да „ускори“ военната подкрепа за Киев, да подкрепи Украйна за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС и да подкрепи жалбите на страната срещу Русия пред Международния съд.

Мирно шествие в София в подкрепа на Украйна

Президентът на Чехия Милош Земан одобри исканията на 103 чехи да се присъединят към въоръжените сили на Украйна, за да помогнат в борбата срещу руската агресия.

Гражданите на Чехия имат забрана да служат в чуждестранни армии и съгласно закона това е престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Около 400 души обаче са кандидатствали за освобождаване на забраната.

Решението на  президента трябва да бъде съгласувано и с премиера на Чехия Петр Фиала. Той вече заяви, че ще подпише всички искания, които са одобрени в хода на процедурите преди неговия подпис.

Разрешението на президента на Чехия граждани на страната да се присъединят към въоръжените сили на Украйна идва на фона на визитата на българския президент Румен Радев в Прага.

„Призивите за прекратяването на сраженията и насърчаването на преговорите отстъпват пред войнствената реторика, а това означава дълга война с тежки последици”, отбеляза българският държавен глава след срещата си с Милош Земан преди ден. “И България, и Чехия са съпричастни с украинския народ, ангажирани сме с оказването на хуманитарна помощ. Но трябва да се ангажираме повече с енергийната независимост на нашите страни“, добави Радев.

Новините от Чехия идват в момент, в който Украйна се готви да започне първия си процес за военни престъпления, а трима руски военнопленници, обвинени в изнасилвания и убийства на цивилни, ще бъдат изправени пред съда.

Главният прокурор на Киев Ирина Венедиктова заяви, че разследва над 10 700 предполагаеми военни престъпления, извършени от руски сили. Вече са идентифицирани над 600 заподозрени.

Започва първото дело срещу руски войник, обвинен в убийството на цивилен в Украйна

Прокуратурата вече предяви първото обвинение във военно престъпление срещу пленен руски войник от началото на конфликта. 21-годишният сержант Вадин Шишимарин ще бъде изправен пред съд заради убийството на невъоръжен 62-годишен цивилен, застрелян, докато карал колело. Убийството е било извършено четири дни след началото на военните действия, а руският войник може да получи затвор до 15 години.

Източник: Булевард България

Снимки: БулФото, iStock

Read more