Почина външният министър на Беларус Владимир Макей

Почина външният министър на Беларус Владимир Макей. За това съобщи говорителят на ведомството Анатолий Глаз, цитиран от местната агенция БелТа.

Причината за смъртта на дипломата не бе съобщена официално от властите в Минск.

Според беларуското външно министерство Макей е провел последната си среща на 25 ноември. Той е разговарял с апостолическия нунций архиепископ Анте Йозич. Основни теми са били 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Беларус и Ватикана, както и актуалното положение на Римокатолическата църква в републиката.

Снимка: Министерство на външните работи на Беларус

Владимир Владимирович Макей е роден на 5 август 1958 година в Гродненска област. Завършва Минския държавен педагогически институт за чужди езици, работи в Съвета на Европа и като началник на управлението за общоевропейско сътрудничество във външното министерство на Беларус. Между 2000-2008 година е помощник на президента Александър Лукашенко, а през август 2012-та е назначен за министър на външните работи.

Макей беше един от инициаторите за това Беларус да подобри отношенията си със Запада и критикуваше Русия. Той обаче рязко промени позицията си след протестите като заяви, че те са замислени от западни агенти, пише в. Дневник.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко, който запази властта въпреки протестите от 2020 г., изрази своите съболезнования.

“Шокирани сме от съобщенията за смъртта на ръководителя на Министерството на външните работи на Република Беларус Владимир Макей”, написа говорителят на руското външно министерство Мария Захарова в канала си в Telegram.

Присъдиха Нобеловата награда за мир на руски, беларуски и украински правозащитници

Няколко дни преди началото на войната Макей обеща, че от територията на Беларус няма да има нападение срещу Украйна. Няколко дни по-късно руските войски доказаха, че той греши.

След началото на руската инвазия той каза, че Западът е провокирал войната и украинските власти трябва да се съгласят с руските условия за мир.

Външният министър на Беларус Владимир Макей е починал внезапно

Read more

Беларус осъди опозиционна журналистка на 5 години затвор за “екстремизъм”

Беларуският съд осъди на 5 години затвор опозиционната журналистка от финансираната от Полша независима телевизия “Белсат” Ирина Славникова. Това съобщиха световни агенции в четвъртък. Варшава определи присъдата като недопустима и каза, че ще реагира на нея, пише Свободна Европа.

Журналистката беше призната за виновна за създаване на екстремистка група и организиране на масови безредици. Тя е поредната задържана по подобни обвинения, след като масовите протести в страната през 2020 г. доведоха до силни репресии.

Осъдиха журналистка в Беларус на 8 години затвор за държавна измяна

Славникова, която беше зам.-председателка на местната журналистическа асоциация, редовно е отразявала масовите демонстрации преди две години. Те бяха провокирани от обявената от Александър Лукашенко победа на оспорвани президентски избори.

Миналата година местните власти обявиха телевизионния канал, в който работи Славникова, за „екстремистки“ и блокираха сайта му и всичките му профили в социалните мрежи.

Журналистката беше арестувана на 29 октомври заедно със съпруга си Александър Лойка на връщане от почивка в Египет. Първоначално двамата бяха осъдени на 15 дни затвор. По-голямата част от процеса срещу нея се проведе при закрити врата, но при произнасяне на присъдата се видя, че тя е в клетка за подсъдими.

Полският премиер Матеуш Моравецки описа задържането на Славникова като “абсолютен скандал, нарушаване на всички цивилизационни норми, човешки права и журналистически стандарти”.

“Тази недопустима присъда ще се сблъска с незабавната и решителна реакция на Полша на международно ниво”, написа във “Фейсбук” полският премиер.

Миналия месец съд в Беларус осъди друга журналистка от “Белсат” на 8 години затвор за държавна измяна. Преди година Катярина Андреева и Даря Чулцова бяха осъдени на 2 години затвор за репортаж за протести.

Беларус държи около 1300 политически затворници, казват от беларуската правозащитна организация “Вясна-96”. Много от тях са били арестувани по време на вълната от протести срещу Лукашенко, който управлява от 1994 година. Десетки новинарски уебсайтове са блокирани в Беларус и независими медии са затворени като част от мащабна репресия срещу опозиционните медии.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Беларус осъди опозиционна журналистка на 5 години затвор за “екстремизъм”

Read more

Насилието в Беларус: режимът срещу народа

Дълго време властта на Александър Лукашенко се крепеше на два стълба. Единият от тях все още държи – бруталното насилие, с което той сега се опитва да потуши протестите в страната. Коментар на Р. Везер във ФАЦ, публикуван от Дойче веле.

Кръв и протести в Беларус след като Лукашенко спечели шести мандат (видео и снимки)

Според избирателната комисия на Беларус, Александър Лукашенко е спечелил президентските избори в неделя със същия резултат, който го доведе на власт преди 26 години: 80% от гласовете. Тогава резултатът беше истински, а вотът – единственият свободен, провел се някога в Беларус. Сега обаче сме свидетели на един фарс, който всяка вечер изкарва безброй хора по улиците на Минск и други градове в страната, макар те да знаят отлично какво ги очаква там: маскирани полицейски спецчасти, които арестуват произволно граждани, бият безпрепятствено лежащи на земята демонстранти, изкарват насила шофьори от автомобилите им и стрелят по протестиращите с гумени куршуми.

Снимка: RFE

Бруталните сцени от Минск представляват грубо потъпкване на неписания обществен договор, който бе един от двата стълба, на които се крепи властта на Лукашенко вече повече от четвърт век. През 1994 година той обеща възстановяване на относителната социална сигурност, която си беше отишла заедно със СССР. Последиците върху социалната система на Беларус през втората половина на 1990-те години не бяха толкова тежки, колкото в съседните Русия и Украйна. Затова и президентът губеше доверие бавно: бяха необходими 10 години икономически застой и цинично подценяване на пандемията, която Лукашенко определи като “психоза”, за да може недоволството да прерасне в протести. 

Снимка: RFE

 

Насилието – най-ефективното оръжие на Лукашенко

Другият стълб на дългогодишното управление на Лукашенко е насилието, което той използва още от самото начало. Той прилага сила не само срещу протестиращите сега, но и към парламента и дори към бивши свои съратници. Някои от тях изчезнаха безследно през 90-те години. Лукашенко следва максимата: колкото повече съпротива, толкова повече насилие. Мащабите на насилието, прилагано от държавата сега, е индиректно потвърждение за изборната загуба на Александър Лукашенко.

Снимка: DPA

Дали размириците ще доведат до края на управлението му обаче е спорно. Силите за сигурност очевидно остават верни на президента. Всички призиви на опозицията полицията да застане на страната на гражданите, засега си остават глас в пустиня. Протестиращите, които подаряваха цветя на полицаите в израз на това, че са дошли да протестират мирно, бяха брутално пребити от силите на реда. Колко дълго още ще издържи мирният протест сега, когато става все по-ясно, че няма надежда за бърз крах на режима?

Минск – все по-зависим от Москва

Това, че Лукашенко може да разчита само на директна агресия за овладяване на положението в страната, го прави още по-зависим от Русия. Само благодарение на индиректните субсидии на Кремъл разбитата икономиката на Беларус все още не се е сринала. Но Лукашенко винаги е бил труден съюзник за Путин и е съумявал да отклонява исканията му.

С тази политика явно вече е свършено. В телеграмата, с която поздравя Лукашенко за избора, Путин чрез езика на дипломацията представя редица искания и акцентира на важността на военното сътрудничество. Наскоро беларуският президент уверено се противопостави на желанието на Путин да бъде изградена военна база на територията на Беларус. Сега обаче по всичко изглежда, че руските сили ще се доближат още повече до НАТО. 

Една от важните фигури в играта на Лукашенко с Кремъл е Европейският съюз. Брюксел следва разбирането, че колкото по-тясно Лукашенко обвързва страната си с Русия, толкова по-малко надежда има за един демократичен Беларус. Затова ЕС реагираше на всеки оптимистичен сигнал от Минск. Символичните ходове като освобождаването на политически затворници, което не струва нищо на режима на Лукашенко, бяха приети с овации. През 2016 година пък ЕС отмени санкциите срещу Беларус, наложени заради погазването на човешките права, без да има реални основания за това.

На ход е Брюксел

Сега ЕС не може да спре насилието, което режимът на Александър Лукашенко използва срещу собствения си народ. Но може да направи така, че да не изгуби доверието на демократите в Беларус и в цяла Източна Европа: бързо да свика поисканата от Полша среща на върха и да наложи санкции срещу режима.

Във видеото горе можете да видите кадри от първата нощ на насилие в Беларус, след обявяването на предварителните изборни резултати.

Видео: Youtube/RT

Read more

Кръв и протести в Беларус след като Лукашенко спечели шести мандат (видео и снимки)

Поне един човек е загинал, а други 120 са ранени в избухналите в неделя вечер протести в Минск. Гражданското недоволство се разрази, след като привърженици на опозицията излязоха по улиците, отказвайки да приемат обявените от властите предварителни резултати, пише Свободна Европа.

Александър Лукашенко печели шести мандат с огромна преднина пред опозицията – близо 80% от гласовете, според първоначалните данни от избирателната комисия.

Няколкостотин протестиращи в Минск са започнали да издигат барикади, за да се защитят от органите на реда, които ги атакуват с водни оръдия и шумови гранати.

В градовете Жодина и Барановичи полицията е свалила щитовете си и е отказала да разпръсне протестиращите, добавя Ройтерс като се позовава на очевидци.

Силите със специално предназначение ОМОН, в пълна екипировка с щитове, пристъпиха към атака срещу протестиращите в столицата, след като демонстранти опитаха да преодолеят полицейските барикади около площада при комплекса “Минск – град герой”. Част от тях се преместиха към намиращия се недалеч хотел “Беларус” и към Двореца на спорта. Частите на ОМОН започнаха да ги изтласкват към Стария град. Съобщава се за линейки, пристигнали в центъра на града, за да се погрижат за ранените.

Има данни за над 100 задържани.

Кандидатката за президент от опозицията Светлана Тихановска заяви, че мнозинството от съгражданите ѝ я подкрепя. Тя каза, че не вярва на официалните данни за огромна преднина на президента Александър Лукашенко, предаде Франс прес.

“Вярвам на това, което виждат очите ми и виждам, че мнозинството е с нас”, каза Тихановска пред журналисти при публикуването на екзитпол, според който Лукашенко печели 79,7 на сто от гласовете, а тя получава 6,8 процента.

“Мисля, че вече сме спечелили, защото победихме страха, апатията и безразличието си”, заяви тя след кампания, белязана от мобилизация за кандидат от опозицията, каквато не е виждана в новата история на тази бившата съветска република. Лукашенко управява страната от 26 години.

Тази сутрин беше публикуван втори екзит пол по поръчка на телевизия СТВ, който данва на Лукашенко по-нисък резултат – 71,4% и 10,1 на сто за Тихановска.

В навечерието на вота опозицията се оплака от репресии от страна на властта, включително близо 1300 ареста. Лукашенко многократно предупреди, че няма да позволи масови безредици.

Copyright: Радио Свободна Европа/Радио Свобода © 2019 RFE/RL, Inc. Всички права запазени.

Снимки: https://www.svaboda.org/

Видео: Youtube/RT

Read more