Защо пламна Казахстан?

Защо пламна Казахстан?

„Миротворческата операция приключи, задачите са изпълнени.“

С тези думи преди два дни руският генерал Андрей Сердюков обяви началото на изтеглянето от Казахстан на силите на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Контингентът включва 2300 войници от Русия, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан.

Т. нар. омиротворители бяха повикани от президента на централноазиатската република Касим-Жомарт Токаев заради протестите срещу поскъпването на газа, прераснали в кървави безредици, пише Клуб Z. В следващите редове предаваме текста без редакторска намеса.

Русия изтегля войските си от Казахстан, обстановката се нормализира

Защо това се случи именно в Казахстан? Това бе въпросът, който си задаваха мнозина предвид факта, че стандартът на живот там е сравнително висок и доста по-добър, отколкото в останалите бивши съветски републики в региона като например Таджикистан или Узбекистан.

Защо точно сега?

Както вече стана дума, причина бе двойният скок на цените на втечнения природен газ, с който казахите зареждат колите си. Но това е по-скоро повод, отколкото причина, коментира BBC.

Недоволството към властите в страната зрееше отдавна. След като през 2019 г. се оттегли управлявалият почти 30 години Нурсултан Назарбаев, мнозина се надяваха на промени. Те вярваха, че ще дойдат нови лица и ще има повече свободи.

Президент обаче стана човек от обкръжението на Назарбаев – председателят на Сената Касим-Жомарт Токаев.

Едно от първите неща, които той направи, бе да приеменува столицата Астана на Нур-Султан, в чест на своя предшественик. Това бе сигнал, че цялата система, изградена от Назарбаев, продължава своя живот. Той остана нещо като Баща на нацията и запази голяма част от своите власт и влияние.

Касим-Жомарт Токаев. Снимка: Reuters

За близо три години управление на Токаев не бяха извършени никакви реформи. Хората бяха много разочаровани.

Всъщност и политическото, и икономическото недоволство зреят още от 2019 г., коментира пред Клуб Z френската политоложка Мари Дюмулен. Тя е директор на програма „По-широка Европа“ на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

От три години насам постоянно се чуват призиви за повече прозрачност и отчетност на управниците, за провеждане на преки избори на местни губернатори.

Неочакваното двойно поскъпване за една нощ просто изпусна духа от бутилката, обобщи Дюмулен.

Защо пламна Казахстан?
Мари Дюмулен. Снимка: ЕСВП
От какво недоволстват казахите

Икономическият срив и пандемията станаха причина за недоволство. Икономиката преживява стагнация. Народът обаче се надяваше на някакво развитие предвид огромните ресурси от петрол и газ, с които разполага Казахстан. Очакваният напредък не се състоя.

Цените скачаха, но не и заплатите. Стандартът на живот падаше. Това накара хората да излязат на улицата.

Това означава, че икономическата причина бе главната движеща сила на протестите. На третия или четвъртия ден обаче демонстрантите предявиха и политически искания.

Прозвучаха призиви за оставка на Токаев. Протестиращите не вярват, че властите ще изпълнят обещанието си да смъкнат цените на газа. Все повече хора са убедени, че само сериозни политически промени могат да доведат до истински реформи.

Кои са протестиращите и кой стои зад тях

Но заедно с политическите искания се стигна и до нападения на протестиращи ключови сгради в най-големия град Алмати. По всяка вероятност става дума за организирани групи. До този момент не се знае с точност кой стои зад тях.

Не могат да бъдат вземани за чиста монета обвиненията на Касъм-Жомарт Токаев, че това са екстремисти и ислямисти, изтъкна Мари Дюмулен. Но допълни, че не е изключено и да има такива хора сред участниците в сблъсъците. Тя припомни, че бойци от Казахстан се сражават в редиците на „Ислямска държава“.

Възможно е и да става дума за нарочно насъскани криминални типове. Това хич не е трудно.

Вътрешна борба сред елита

А може би всичко е заради вътрешната борба за власт. На всички е ясно, че тя се води и е много люта.

Доказателство за това според Дюмулен би могъл да бъде арестът на всемогъщия доскоро Карим Масимов – шеф на Комитета за национална сигурност (КНС) и бивш премиер. На 8 януари той бе първо уволнен, а след това – арестуван и обвинен в държавна измяна. Местни наблюдатели изтъкнаха, че по време на сблъсъците нито едно от подразделенията на КНС не е било на предната линия.

Засега не е ясно кой започна тази борба – самият Токаев или неговите противници. Но със сигурност всеки ще се опита да се възползва от тези протести. Президентът вече го направи с ареста на Карим Масимов.

Символиката

Протестите започнаха в малкия град Жанаозен, намиращ се в западната част на Казахстан. През 2011 г. там също имаше демонстрации. Тогава на улицата излязоха работници от петролната промишленост, чийто заплати бяха ниски, въпреки че този край е изключително богат на петрол и газ.

Преди 11 г. властите смазапха протеста.Те използваха оръжие, в резултат на което загинаха 16 души, а над 100 бяха ранени.

Жанаозен се превърна в символ на съпротивата, отбелязва BBC. И сега първите протести избухнаха там, след което обхванаха първо цялата Мангистауска област, а после и цялата страна.

Кръв се лее по улиците на Казахстан: какво точно се случва?

Защо вдигнаха цените сега и защо това е важно

Преди цените на газа бяха субсидирани от държавата. Съответно той бе по-евтин.

Сега газът се продава на борсата и цената вече се определя от пазара.

Втечненият газ е основното гориво за автомобилите в Казахстан. Затова двойният скок на цените бе твърде болезнен за хората.

Казахстан е огромна страна. В Азия тя е трета по площ след Китай и Индия. А в света е на девето място. Същевременно това е най-голямата в света вътрешноконтинентална страна, т.е. без излаз на море.

Разстоянията между градовете и селата в Казахстан са много големи. Повечето хора разчитат на собствен транспорт. Рязкото поскъпване на газа води до покачването и на цените на всичко останало. Това понижава жизнения стандарт.

Десетки загинаха при сблъсъците между протестиращи и спецчасти в Казахстан (видео)

Повтори ли се сценарият от 2011 г.?

И да, и не. Този път стълкновенията обхванаха цялата страна. И убитите по официални данни са 164-ма, от които 16 полицаи. Над 9000 са арестуваните.

Но сега президентът Токаев уволни правителството. То бе превърнато в изкупителна жертва. А Токаев „клекна“ през народа, като върна старите цени на горивото за шест месеца.

Едва ли обаче казахите му вярват, коментира Би Би Си.

Същевременно обаче от 10 януари насам обстановката видимо се нормализира. А и руснаците обявиха мисията за успешна и започнаха изтеглянето.

Точно в този момент е трудно да се прогнозира дали скоро ще има нови протести в Казахстан. А и руското изтегляне ще приключи на 19 януари.

Но нищо чудно съвсем скоро да пламне искрата. Защото недоволството не е само от поскъпването на газа, а от повсеместната корупция и авторитарно управление.

Какво следва

Всичко зависи как ще завърши схватката между отделните кланове на казахстанския елит, коментира Мари Дюмулен пред Клуб Z. Освен за политическа власт става дума и за разпределението на огромни икономически привилегии.

Засега печели Касим-Жомарт Токаев. Освен че остана на власт, той обеща редица реформи и борба с корупцията. Намеренията му може да са искрени, но той със сигурност се опитва да отслаби и избута противниците си.

А ако президентът не изпълни обещанията си, може съвсем скоро да има и нови протести и сблъсъци, е мнението на Дюмулен.

Какво печелят и губят Русия и Европа

Фактът, че Токаев повика на помощ ОДКС начело с Русия, говори, че неговият режим ще засили близостта си с Москва. И съответно ще бъде по-малко насочен към Европа.

„Да не забравяме, че в Казахстан никога не е стоял на дневен ред въпросът за присъединяване към някакви европейски структури“, каза френската политоложка.

Централноазиатската република никога не е била проблемен партньор за Русия. Но все пак винаги се е стараела да поддържа известна „диверсификация“ във външнополитически план, което се изразява в привлечените огромни западни инвестиции. От началото на века Казахстан провежда „многовекторна дипломация“. Един от нейните бащи е днешният президент Касъм-Жомарт Токаев, който през 2002-2007 г. е бил външен министър на страната си.

Реакцията на Запада ще проличи от това дали ще продължат инвестициите.

Колкото до Русия, тя постигна поне за известно време стабилизиране на ситуацията в Казахстан. Освен това в тази страна има твърде многобройно рускоезично население. А в протестите участваха предимно етнически казахи. И има опасения, че те биха могли да прераснат в междуетнически сблъсъци.

Защо пламна Казахстан?

Източник: Клуб Z, BBC

Видео: DW

Read more