Индия ликува след успешното кацане на “Чандраян-3” на Луната (видео)
Индия ликува след успешното кацане на “Чандраян-3” на Луната, предаде The Wallstreet Journal.
Индийците по света се обединиха с гордост и вълнение, след като южноазиатската нация стана първата страна в света, която приземи космически кораб на неизследвания южен полюс на Луната. Тя е и едва четвъртата страна, достигнала лунната повърхност.
Кацането на спускаемия апарат “Викрам” и лунохода “Прагян” е гледано от 70 милиона души в YouTube на страницата на Индийската организация за космически изследвания (ISRO).
„Постигнахме меко кацане на Луната. Индия е на Луната“, каза председателят на ISRO С. Соманат под бурни аплодисменти в контролната зала.
Организацията на ракетата. източник: The Guardian
Историческото събитие се превърна в огромен източник на гордост за страната с население от 1,4 милиарда. Индия се бори усилено, за да стане пионер в космоса и да затвърди статута си на глобална сила.
Ако всичко върви по план, марсоходът ще обикаля около повърхността на земния спътник в продължение на две седмици. Той е проектиран да прави снимки и да провежда експерименти върху геологията и произхода на Земята. Също така ще изследва наличието на лед.
В случай че бъде открит в значителни количества, ледът може да позволи на бъдещи мисии да създадат база на Луната. Той може да се използва за извличане на кислород и гориво. Някои учени смятат, че южният полюс, който е скрит от погледа на Земята, може да е най-обещаващото място за бъдеща база.
Индия ликува след успешното кацане на “Чандраян-3” на Луната
Учени смятат, че тези скални ивици може да са били образувани от дълбока, бързо течаща река. За първи път подобно доказателство е открито на Марс, пише Space. Марсоходът Perseverance на НАСА засне тази снимка на място наречено „Skrinkle Haven“. Използвана е камера Mastcam-Z и е снимано между 28 февруари и 9 март 2023 г.
снимка: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS
Има много признаци, че някога вода е текла на Червената планета. Но повечето от тези доказателства сочат към езера, океани или сравнително леки потоци. Един такъв пример са древните потоци. Те са открити от марсохода Curiosity на НАСА в огромния кратер Гейл.
Но по-младият братовчед на Curiosity – Perseverance, който изследва различен кратер на Марс, наречен Jezero, се е натъкнал на отдавна мъртво речно корито, което изглежда напълно различно. То включва едри зърна и калдъръм, както и обемисти плоскости, които не могат да бъдат изместени от обикновена струйка.
„Снимката показва река с буйно течение, което придвижва със себе си много отломки“, каза в изявление Либи Айвс, постдокторант в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL). „Колкото по-буен е потокът от вода, толкова по-лесно може да премества по-големи парчета материал.“
Марсоходът Perseverance на НАСА засне тази мозайка от хълм, наречен “Pinestand”. Учените от мисията смятат, че високите седиментни слоеве, подредени един върху друг може да са били образувани от дълбока, бързо течаща река.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS
Perseverance събра част от тези новооткрити доказателства на място, което екипът на мисията нарича Skrinkle Haven. Мястото включва извити ивици от наслоени скали, които почти сигурно са били образувани от мощно течаща вода, казаха служители на НАСА.
Но потока на реката, която е изваяла този пейзаж, остава въпрос с отворен отговор. Защото може да е била река, която се вие като змия и бреговете й са се изместили с течение на времето. Или да е била “сплетена”, белязана от стърчащи пясъчни ивици.
И в двата сценария скалните групи вероятно са били много по-високи първоначално. Но са били намалени до сегашния си размер от пясъкоструйния марсиански вятър.
„Вятърът е действал като скалпел, като е отрязал върховете на тези отлагания“, каза в същото изявление сътрудникът на научния екип на Perseverance Майкъл Ламб. Той е специалист по реките, базиран в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.
„Ние наистина виждаме подобни пейзажи на Земята, но те никога не са толкова добре изразени, както на Марс“, добави Ламб. „Земята е покрита с растителност, която скрива тези слоеве.“
Допълнително доказателство за бързотечаща древна вода е хълмът Пайнстанд, който се намира на около 0,28 мили (0,45 километра) от Скринкъл Хейвън. Pinestand включва седиментни скални слоеве като някои се издигат на височина до 65 фута (20 метра).
„Тези слоеве са аномално високи за реките на Земята“, каза Айвс. „Но в същото време най-често срещаният начин за създаване на тези видове земни форми би била река.“
Perseverance ще продължи да изследва тази интригуваща планета, която изследователите смятат, че е била способна да има живот, подобен на Земята, преди много време.
„Това, което е вълнуващо тук е, че навлязохме в нова фаза от историята на Jezero. И това е първият път, когато виждаме среда като тази на Марс“, каза в същото изявление Кейти Стак Морган, заместник-учен от проекта Perseverance. „Мислим за реките в различен мащаб от преди.“
Perseverance кацна на Jezero през февруари 2021 г. заедно с малкия хеликоптер Ingenuity на НАСА. Той изучава геологията на Jezero, търси признаци на минал живот на Марс и събира проби за завръщането си на Земята.
Приключи животът на марсианската сонда InSight на НАСА
Приключи животът на марсианската сонда InSight на НАСА, съобщава Offnews.
От известно време се знаеше, че краят на спускаемия апарат на НАСА Mars InSight е близо. Захранването на космическата сонда започва да намалява от натрупания от вятъра прах върху слънчевите ѝ панели.
Последното съобщение на Twitter акаунта на NASA InSight разкри кое може да е последното изображение, изпратено от космическия апарата. Insight “споделя”, че неговата „мощност е наистина ниска“.
My power’s really low, so this may be the last image I can send. Don’t worry about me though: my time here has been both productive and serene. If I can keep talking to my mission team, I will – but I’ll be signing off here soon. Thanks for staying with me. pic.twitter.com/wkYKww15kQ
@NASAInSight: “Мощността ми е много ниска, така че това може да е последното изображение, което мога да изпратя. Не се тревожете за мен обаче: времето ми тук беше продуктивно и спокойно. Ако мога да продължа да говоря с моя екип от мисията, ще го направя – но скоро ще се отпиша тук. Благодаря, че останахте с мен.”
Това послание бе последвано от туит от ръководството на NASA JPL в Twitter. Той съобщава, че на 18 декември InSight Mars Lander „не е отговорил на съобщения от Земята“.
“На 18 декември апаратът за кацане на Марс не отговори на съобщения от Земята. Мощността намалява от месеци, както се очакваше, и това може да означава край на операциите на космическия апарат. Екипът ще опита отново да се свърже с InSight”, съобщава НАСА.
Update on @NASAInSight: On Dec. 18, the Mars lander did not respond to communications from Earth. Power has been declining for months, as expected, and this may mean the end of operations for the spacecraft. The team will try again to contact InSight. https://t.co/PsDaWokb9Zpic.twitter.com/ZVACs9EgmB
Мисията на НАСА InSight или “Вътрешно изследване на Марс с помощта на сеизмични изследвания, геодезия и пренос на топлина” (Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport) стартира на 5 май 2018 г. от военновъздушната база Ванденберг, Калифорния. След пътуване от 470 милиона килонетра до Марс, на 26 ноември InSIght докосна Червената планета близо до екватора от западната страна на плоско гладко пространство от лава, наречено Елизиум Платиния (Elysium Planitia), на около 550 километра от кратера Гейл. Там марсоходът Curiosity на НАСА кацна през август 2012 г..
За разлика от други роботизирани лаборатории, изследващи Марс, като Curiosity и Perseverance, InSight не е марсоход.
След като беше разгърнат спускаемият модул остава на едно място на Марс, на границата между южните планини с кратери и по-гладките северни низини.
Научните цели на мисията бяха да се разкрие как едно скалисто тяло се формира и развива, за да се превърне в планета чрез изследване на вътрешната структура и състав на Марс. Целеше се и да се определи скоростта на марсианската тектонична активност и ударите на метеорити. InSIght постигна основните си научни цели през първата си марсианска година (~2 земни години). НАСА разшири мисията си, за да се съсредоточи върху създаването на дълготраен, висококачествен набор от сеизмични данни.
По време на престоя си на Марс, сеизмометърът на InSight откри, че Марс не е толкова мъртъв, колкото се предполагаше преди.
По-скоро вътрешността на Червената планета се тресе от сеизмична и вероятно вулканична активност. InSight усети множество метеорни удари, засече повече от 1300 земетресения (или марсотресения).
Това е невероятна информация по ред причини.
Първо, цялата тази вътрешна активност произвежда сеизмични акустични вълни, които се отразяват и пречупват във вътрешността на Марс. Те дават на сеизмичните експерти необходимата информация, за да създадат първата по рода си подробна карта на вътрешната структура на Марс .
Неговите инструменти също са достатъчно чувствителни, за да открият метеорити, удрящи Марс, които учените проследяват до свежите им кратери. Тази информация може да помогне на учените да разберат по-добре историята на сблъсъците на Марс. А това е история, която може да помогне да се обяснят някои от геоложките и атмосферните характеристики на планетата.
И вулканичната активност има някои невероятни последици.
Марс е твърде студен и атмосферата му е твърде тънка, за да се събира течна вода на повърхността си, което означава, че животът, какъвто го познаваме, не би могъл да оцелее там.
Но ако има вулканична дейност вътре в Марс, това вътрешно нагряване може да предпази подповърхностните езера от замръзване, създавайки среда, в която животът на микробите теоретично може да оцелее.
И така, въпреки че бе в действие само за по-малко от четири години, InSight ни показа възможността за Марс, много различен от безплодната, замръзнала топка прах, каквато изглежда на повърхността.
Приключи животът на марсианската сонда InSight на НАСА
Китайският марсоход е открил следи от въздействието на вода върху повърхността на Червената планета, пише сп. “Обекти”. Информацията е на Китайската национална космическа администрация (CNSA).
Откритието, оповестено в доклад за работата на орбиталния апарат “Тянвън-1” и роувъра “Чжужун”, свидетелства, че някога там е имало океан.
“Китайските изследователи цялостно проучиха типичните форми на релефа в района на кацане. Включително вдлъбнати конуси, ударни кратери и бразди. Също установиха съществена връзка между образуването на хребета и водна активност”, се посочва в доклада, представен от агенция Синхуа.
Изображения
С помощта на изображения от камерата и спектрални данни изследователите са открили водосъдържащи минерали в скали близо до мястото на кацане. Доказателство, че още преди милиард години в района е имало изобилие от вода в течно състояние.
Новите резултати свидетелстват за влиянието на вятъра и водата върху геоложката еволюция и промените в околната среда на Марс. “Това убедително подкрепя хипотезата, че марсианската равнина Утопия някога е приютявала океан”, се твърди в доклада.
Орбиталният апарат “Тянвън-1” работи вече повече от 780 дни, а марсоходът “Чжужун” е изминал 1921 метра по повърхността на Марс, съобщават от Китайската национална космическа администрация.
Сондата “Тянвън-1” кацна на 15 май 2021 г. на предварително избрана площадка в обширната марсианска равнина Утопия.
Напрежение между САЩ и Китай заради добив на минерали от Луната
Напрежение между САЩ и Китай заради добив на минерали от Луната.
Китай планира да изстреля три безпилотни мисии до Луната през следващите 10 години. Страната се стреми да съперничи на САЩ в новата ера на космическите изследвания, пише Bloomberg.
Китайската национална космическа администрация, която е еквивалент на НАСА, получи одобрение за изпращане на три орбитални апарата до Луната като част от лунната програма “Chang”. Това заяви преди дни Лиу Джиджун. Той е служител в Китайския център за лунни изследвания и космически програми.
Съобщението дойде ден след като Китай обяви, че е открил нов лунен минерал чрез проби, извлечени от мисията Chang-5. Минералът беше описан от държавната информационна агенция Синхуа като вид безцветен прозрачен кристал. Твърди се, че той съдържа хелий-3, изотип, за който се спекулира, че е бъдещ източник на енергия.
Планове
През последните години Китай увеличи амбициите си в космоса, желаейки да изпрати сонди до Луната. Китайците изградиха собствена космическа станция и се насочиха към Марс. Планове, които поставят страната в пряка конкуренция със САЩ.
НАСА разполага с марсоход на Червената планета и се стреми да изпрати астронавти на Луната още през това десетилетие. И двете страни се стремят към минералите на Луната. Очаква се добивът на полезни изкопаеми в космоса да бъде следващият източник на напрежение.
През последните седмици двете страни си размениха реплики, след като мисията на САЩ “Артемида I” – първият голям опит за завръщане на Луната от половин век насам – беше отложена. Администраторът на НАСА Бил Нелсън обвини Китай в кражба на космически технологии. А страната беше критикувана заради космическите отпадъци.
Създадена през 2004 г., китайската програма за изследване на Луната изстрелва първия си космически апарат три години по-късно. Програмата “Chang ” носи името си от китайската богиня на Луната и напоследък е съсредоточена върху събирането на проби от лунната повърхност. Програмата “Chang -7” ще се насочи към южния полюс на Луната – област, която според учените е най-доброто място за намиране на вода. НАСА също се е насочила към тази част на Луната.
Китай има за цел в крайна сметка да изгради международна изследователска станция на Луната, заяви днес правителственият служител Лиу.
Напрежение между САЩ и Китай заради добив на минерали от Луната
Разходка по извънземна делта, смели полети и органични молекули – годината на един марсоход
Разходка по извънземна делта, смели полети и органични молекули – годината на един марсоход описва Дневник.
В началото бе любопитството, девет години след него – постоянството. Това са двете имена на мисиите, с които НАСА изследва Марс, Curiosity (2011 г.) и Perseverance (2021-ва) през последното десетилетие.
Perseverance, кацнал едва през февруари, вече променя представата за Марс и надгражда мисията на все още работещия си предшественик. Задачата му може да промени разбирането и за планетата, и за Вселената.
Под контрола на екип учени Perseverance е натоварен с много задачи, но сред тях основна е свързана с астробиологията. Това е научно поле, което изследва живота във Вселената. Човешко същество досега не е било толкова близо до потенциален (но задочен) контакт с форма на живот, която не се е зародила на Земята. Близостта може да се окаже измамна; търсенето ще отнеме години, а резултатът не е гарантиран.
Въпреки това началото на мисията, която ще изгради представа за еволюцията на Марс, е обещаващо. НАСА неслучайно избра широкия 45 км кратер Jezero: предполагаше, че на мястото му е имало езеро. Не е известно колко дълго водата е била там. Според първоначалните данни от марсохода, измененията в скалите говорят за период, по-дълъг от няколко десетилетия.
Дали е десетки хиляди или милиони години, остава загадка. Тя може трайно да е оформила среда, благоприятстваща появата на живот.
Какво постигна марсоходът за почти година?
Историята на пресъхнала марсианска рекаИзборът на място за кацане дойде от хипотезата, че в кратера някога е имало делта. Там минава древна река се е вливала във водоем като езеро. Това очакване обясни и името на кратера – Джезеро на английски. Йезеро на бошняшки, като едноименния град в Босна и Херцеговина.През октомври марсоходът потвърди това, както показа и изследване на Масачузетския технологичен институт на базата на първите снимки още преди обиколката в кратера. Ето и резултатът:
Според Бенджамин Вайс от Масачузетския технологичен институт, съавтор на изследването, пробивът потвърждава онова, което от далечните сателитни снимки е изглеждало само като теория.
“Без да се придвижва, марсоходът успя да разреши едно от големите неизвестни – дали кратерът е бил езеро. До приземяването му това всъщност винаги бе под въпрос.”
Бенджамин Вайс, Масачузетски технологичен институт
Съществуването и на езеро, и на река на това място означава, че в кратера действително има делта (от която единствено може да са били оформени част от скалните образувания на хълма Kodiak в кратера), а в нея може да се търсят и следи от живот.
Проби за следващата мисия
Първите опити на Perseverance да пробие избрана скала през август разочароваха учените. След шест дни наблюдение той издълба дупка в повърхността, но не успя да събере материал, който се оказа твърде крехък. Три седмици и 550 м по-късно бе открита подходяща скала.
Вулканичният произход на базалтовите скали от първата проба, взета през септември, може да помогне за датирането на най-важното в историята на кратера Jezero. Предстои бъдеща мисия да вземе материала, и да даде повече информация за водоемите и вулканите на Червената планета.
“Изглежда, първите ни скали разкриват потенциално обитаема, устойчива среда. Изключително важно е, че водата е била там преди много време.”
Кен Фарли, професор от Калифорнийския технологичен университет и учен в екипа на Mars 2020
След анализ учените ще знаят дали, освен соли и минерали, формирани във “водна” епоха, скалите съдържат и малки количества древна марисианска вода. Ако отговорът е “да”, НАСА разполага с микроскопични капсули на времето, които ще създадат представа за климата на планетата. Освен това тези минерали “са известни на Земята и със способността си да съхраняват свидетелства за живот от древността”.
Освен скали, марсоходът улови и атмосфера от планетата. Американската космическа агенция вече работи по следващото голямо изпитание: мисията, която ще ги прибере. Предвижда се разработваният апарат, поемайки пробите, да ги постави с роботизираната си ръка в малка (2.8 м) ракета (Mars Ascent Vehicle). Процесът ще отнеме десетилетие, но има и по-големи изпитания от чакането: машината ще трябва и да кацне, и след това да излети.
Следи от органични молекули
Преди дни учените установиха, че още от спускането си през февруари Perseverance се движи по терен, вероятно формиран от гореща магма. Това ще помогне да се датира по-добре как се е образувал кратерът Jezerо. Учените дълго се чудят дали скалите в кратера са седиментни (утаечни, с натрупани при взаимодействието с вода минерали) или вулканични. Отговорът дойде от роботизираната ръка, с която Perseverance осигури за един от специалните си инструменти достъп до проба от район, известен като South Séítah (последната дума означава “пясък” на езика на навахо).
Комбинацията от оливин (магнезиево-железен силикат) и пироксенните кристали, открити в материала, е сигнал, че скалата се е оформила при изстиването на магма; след това няколко пъти е взаимодействала с вода.
Заедно с тази находка дойде и друга – в резултат от взаимодействието някои скали съдържат и органични молекули. Това все още не е потвърждение, че на Марс е имало живот, но насърчава изследванията в тази посока.
Хеликоптерът на един марсоход
Заедно с Perseverance пристигна и необичаен спътник – Ingenuity, първият хеликоптер, летял на чужда планета.
Той се оказа една от големите изненади на мисията, докато продължава да лети над повърхността на Червената планета по-дълго от очакваното, а марсоходът запечатва тези мигове.
Ingenuity вече летя 18 пъти, а на 5 декември общото му време за полет надвиши 30 минути, с общо разстояние 3.5 км (един от полетите му бе 625 м). Очакваше се хеликоптерът да направи едва пет полета, за да покаже, че те са възможни на Марс. Последвалите се превърнаха в тест за функции, който ще помогне за бъдещото изследване на Марс и други светове.
Захранваният от Слънцето апарат тежи 1.8 кг и е голям колкото грейпфрут. Оттук нататък, докато надхвърля предопределената мисия (и очакванията), Ingenuity може само да се впуска в смели експерименти.
Десетки хиляди снимки (и поглед към марсианското небе)
Изображенията от марсохода вече дават отговори на някои от горните въпроси – нещо, за което сателитните не бяха достатъчни.
Jezerо е напълно пресъхнал днес
Учените смятат, че тази съдба е сполетяла Марс преди 3.5 млрд. години след срив на магнитнопо му поле, изложил атмосферата му на въздействието на заредени магнитни частици от Слънцето.
Снимките от марсохода обаче сочат, че в кратера е вероятно е имало мощни приливни вълни, способни да преместят канари, широки до 1.5 м.
“Най-изненадващото от тези изображения е потенциалната възможност да се улови моментът, когато този кратер е преминал от подобна на Земята обитаема среда към този пуст пейзаж, който виждаме сега,” казва Бенджамин Вайс от изследвнето на Мазачузетския институт. Според него преместваните от водата канари може да са сигнал за този преход.
По-малко зрелищно, но не по-маловажна за науката е друга задача пред марсохода – той картографира район, където човешки крак (може би) ще стъпи едва по-късно този век.
Отвъд научната стойност снимките (заедно с часовете звуци, достъпни и онлайн) предлагат и новата среща с непознатия марсиански свят. Докато Perseverance се оглеждаше, забеляза и Деймос, една от луните на Марс.
От кратери и неравен терен до погледи към “съседната” планета от непознати ъгли, преди около месец Perseverance изпрати към Земята и залез. Както “написа” марсоходът в “Туитър”: “Улових първата си гледка от марсиански залез с камерата си Mastcam-Z. Лесно е все да вървиш насам-натам, но е важно и да поглеждаш нагоре.”
Разходка по извънземна делта, смели полети и органични молекули – годината на един марсоход
Австралийски апарат ще изследва Луната още през 2026 г. (видео)
Австралийски луноход ще изследва Луната още през 2026 г. в съвместна мисия с НАСА
Луноход, произведен в Австралия, ще изследва Луната още през 2026 г.
Австралия подписа договор с НАСА за разработване на малък апарат, който ще улавя лунни скали и прахови частици и ще ги пренася до космическо съоръжение управлявано от Американската космическа агенция.
Очаква се лунната почва да съдържа кислород под формата на оксид. Използвайки отделно оборудване, НАСА ще се стреми да извлече кислород от пробите.
“Това е ключова стъпка към установяване на устойчиво човешко присъствие на Луната, както и подкрепа за бъдещи мисии до Марс”, се казва в изявление на австралийското правителство.
Споразумението, за което са отпуснати 37 милиона долара, е част от австралийската инициатива “Луна към Марс”.
“Това е лунна история за Австралия. Ще се договорим с австралийския бизнес, с изследователи, ще проектираме и изградим луноход, който ще отиде на Луната и ще направи интересно научно откритие”, каза Енрико Палермо, ръководител на Австралийската космическа агенция. По думите му, страната е на своя технологичен връх.
Ръководителят на НАСА Бил Нелсън заяви, че сделката с Австралия разширява обхвата на държавите, които подкрепят програмата “Артемида”. През пролетта на 2019 г. космическата агенция оповести програмата за усвояване на Луната, която носи името на богинята Артемида.
“Работейки съвместно с Австралийската космическа агенция и нашите партньори по целия свят, НАСА ще открие още находки и ще извърши повече изследвания чрез програмата “Артемида”, се казва в изявление на Нелсън.
НАСА се стреми към кацане на Луната до 2024 г., въпреки че шансовете това да се случи в предвидените срокове намаляват.
Програмата разчита на партньорства, както международни, така и търговски, за да създаде устойчиво и трайно присъствие на хора на и около Луната.
Австралийски луноход ще изследва Луната още през 2026 г. в съвместна мисия с НАСА
Разкриха тайно послание, закодирано в парашута на марсохода “Пърсивиърънс” (видео)
Огромният парашут, използван от марсохода „Пърсивиърънс” при кацането му на Марс, е съдържал скрито послание, предаде NOVA, цитирайки Associated Press.
То е дело на системен инженер в НАСА, който е запален любител на пъзелите и загадките. Иън Кларк използвал бинарен код, за да изпише Dare Mighty Things, което е превод означава „Осмелете се на велики дела”.
A systems engineer and puzzle enthusiast used a binary code to add a secret message to the parachute used by NASA’s Perseverance rover to land on Mars. https://t.co/lIPy27962v
Буквите от посланието са скрити в оранжевите и бели ивици на 21-метровия парашут. Те съдържат и GPS координати на централното управление на мисията на марсохода в Пасадена, Калифорния.
Идеята хрумналата на Кларк преди две години. Инженерите искали парашутът да е с уникален дизайн и така скриването на послание се оказало идеално за целта. Само шестима души в екипа знаели за него до кацането на марсохода на Червената планета миналата седмица.
„Осмелете се на велики дела” е фраза, използвана от президента Теодор Рузвелт. Тя е мото на инженерите в НАСА и е изписана по стените на сградата, в която се помещава мисията по контрол на „Пърсивиърънс”.
Historic British manufacturer Heathcoat Fabrics, established in 1808, has made the parachute that will help land NASA's Perseverance rover on Mars. The Devon-based firm's canopy will slow the probe down from speeds of around 12,500mph to 200mph. @Heathcoatfabric#UKmfg🇬🇧 pic.twitter.com/cDTxlGgiG9
„Трябваше да измислим начин да я закодираме, но така, че да не е твърде очевидно”, споделя Кларк. Що се отнася до GPS координатите, те указват място само на 3 метра от входа за посетители в центъра в Пасадена.
„Пърсивиърънс“ е най-голямата и най-модерната астробиологична лаборатория, изпращана някога в Космоса. Той е оборудван със свръхмощна камера, разработена от лабораторен консорциум.
Роувърът ще прекара на Марс най-малко две години, през които ще проучва местните скали в търсене на следи от древен живот. Той ще събере и мостри от камъните и скалите, които ще бъдат донесени на земята за анализ.
Роувърът на НАСА изпрати първите си снимки от Марс след като успешно кацна на повърхността
Стъпка напред в овладяването на Марс – роувърът на НАСА „Пърсивиърънс“ снощи успешно докосна повърхността на Червената планета. Апаратът кацна в дълбок кратер близо до екватора на планетата, наречен „Йезеро“, на името на босненско село, пише bTV.
11 минути по-късно на Земята пристигна и първата снимка от Червената планета, заснета от марсохода.
Инженерите в командната зала в Пасадена, Калифорния, избухнаха в аплодисменти при потвърждението за благополучното кацане, а учените го нарекоха „голяма стъпка“ към изпращане в бъдеще на пилотирана мисия до Марс.
„Пърсивиърънс“ е най-голямата и най-модерната астробиологична лаборатория, изпращана някога в Космоса. Той е оборудван със свръхмощна камера, разработена от лабораторен консорциум.
Роувърът ще прекара на Марс най-малко две години, през които ще проучва местните скали в търсене на следи от древен живот. Той ще събере и мостри от камъните и скалите, които ще бъдат донесени на земята за анализ.
НАСА изстреля най-модерния марсоход на червената планета (видео)
НАСА изстреля ракетата “Atlas V”, на чийто борд бе качен роувър с размерите на автомобил, за да изследва живота на Червената планета. Пътешествието започна днес от базата в Кейп Канаверал, Флорида.
Роувърът, наречен “Perseverance”, е оборудван с инструменти за търсене на доказателства за наличието на марсиански микроби, но основната му цел е да изкопае проби и да ги остави на Марс – така че един ден те да бъдат върнати на Земята за проучване. На борда има дори мъничък хеликоптер, наречен “Ingenuity”.
Ракетата “Atlas V” е произведена и управлявана от “United Launch Alliance”. Този вид ракети са били част от четири мисии на НАСА до Марс, включително роувъра “Curiosity”, който кацна на Червената планета през 2012 г. За този полет ракетата е оборудвана с четири малки бустера в основата си, за да даде допълнителен тласък на марсохода по време на пътуването му към Марс.
За целта ще му бъдат необходими около шест месеца, за да стигне до предназначението си, което се очаква да стане на 21 февруари 2021 година.
След като се спусне в кратер, в който някога е имало вода, марсоходът ще стартира основната си мисия за търсене на признаци на древен микробен живот.
Амбициозната мисия струва 2 милиарда и 400 милиона долара.
