Отново избраха Роберта Мецола за председател на Европарламента (видео)
Избраха Роберта Мецола за председател на Европейския парламент с 562 гласа, при нужно абсолютно мнозинство от 312, предава NOVA.
Нейният опонент Ирене Монтеро получи подкрепата на 61 евродепутати. Общо гласувалите бяха 699, а валидните бюлетини – 623. Вотът се проведе тайно с хартиена бюлетина.
Мецола ще продължи да ръководи Парламента през първите две години и половина от десетия законодателен мандат
Сега тя става една от четирите ключови фигури, които ще ръководят ЕС през следващите години, заедно с ръководителя на ЕК, председателя на ЕС и първия дипломат на ЕС.
В обръщение към Парламента след избирането ѝ, председателят Роберта Мецола заяви:
„Заедно трябва да отстояваме политиката на надеждата, на мечтата, която е Европа. Искам хората да възвърнат чувството си на вяра и ентусиазъм за нашия проект. Вяра, че ще направим нашето общо пространство по-безопасно, по-справедливо и по-равноправно. Че заедно сме по-силни и по-добри. Вяра, че нашата Европа е Европа за всички.“
В речта си преди вота на депутатите Мецола акцентира на приемствеността. Според нея Европарламентът не трябва да се бои да се променя. Монтеро от своя страна заяви преди избора, че трябва да се намери решение на войната в Украйна и това е мирът. Тя допълни, че ако Украйна загуби войната, ще загуби Европа. Монтеро обърна внимание върху правата на работниците.
Роберта Мецола е родена в Малта през 1979 г. и е член на ЕП от 2013 г. насам. Тя беше избрана за първи заместник-председател през ноември 2020 г. и изпълнявaше длъжността председател на Парламента след смъртта на президента Сасоли на 11 януари 2022 г. Изпълнява длъжността председател на Парламента, след като председателят Давид Сасоли почина на 11 януари. Тя е третата жена-председател на Европейския парламент след Симон Вейл (1979-1982 г.) и Никол Фонтен (1999-2002 г.).
Отново избраха Роберта Мецола за председател на Европарламента (видео)
Зрелищно сбиване на депутати в парламента в Грузия (видео)
Зрелищно сбиване на депутати в парламента в Грузия. Причина за него стана обсъждане на проектозакон за за чуждестранните агенти.
Управляващата партия “Грузинска мечта” заяви по-рано този месец, че ще въведе отново законова норма, изискваща от организациите, които получават средства от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти, ако не искат да бъдат глобявани. Това се случва 13 месеца, след като протести принудиха управляващите да отложат този план.
До физическата разправа се стигна докато лидерът на парламентарното мнозинство Мамука Мдинарадзе отговаряше на въпроси от трибуната. В този момент към него с юмрук се приближи депутатът Александър Елисашвили от опозиционната партия “Граждани”.
На кадрите се вижда как Елисашвили налита на Мдинарадзе и го удря здраво по главата. Към боя се присъединяват и други народни представители.
Вследствие на сбиването заседанието бива прекъснато. Стига се до извеждане на Елисашвили от залата.
В същото време пред грузинския парламент стотици протестиращи се бяха събрали, за да изразят недоволството си срещу приемането на закона за чуждестранните агенти, критикуван от западните държави.
Управляващото мнозинство има разногласия за това кой да стане външен министър след ротацията
Управляващото мнозинство има разногласия за това кой да стане външен министър след ротацията. От ГЕРБ-СДС настояват Мария Габриел да съвместява премиерската позиция с тази на ръководител на МВнР. ПП-ДБ обаче искат Николай Денков да оглави външното ведомство.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че смяната на Габриел като външен министър може да провали ротацията.
„В Меморандума, който сме подписали, ясно е записано, че Денков е един безспорен и много добър вицепремиер и министър на образованието. Това ни е в програмата. Сега ПП-ДБ казват: “На нас ни трябва Външно министерство, за да имаме излаз към света”, коментира Борисов.
Той веднага посочи контрарааргумента, с който е отговорил.
“Казах: Когато Асен Василев предложи група министри само от ПП, то това не е ли излаз в сферата на икономиката, енергетиката, финансите?Когато министър Василев участва на ЕКОФИН – един от най-важните съвети, това не е ли излаз? Министърът на енергетиката участва във всички регионални геостратегически срещи, това не е ли излаз? Когато министърът на отбраната в тази воюваща обстановка в света участва в срещи на НАТО с най-силните евроатлантически партньори, това не е ли излаз?”, коментира Борисов в кулоарите на парламента.
Борисов твърди, че Мария Габриел трябва да е и външен министър, и премиер, а Денков – специален вицепремиер и министър на образованието, предаде NOVA.
„Как си представяте всички министри и зам.-министри да са на ПП-ДБ, а Мария да седи в МС като кукувица? Да трябва да се моли всеки ден на Асен Василев, който сега си командва всички министри в САЩ? Успехите на България във външнополитически план се дължат не на Външно министерство, а на контактите на Мария Габриел. Много от опитите на правителството да действа по други канали се провалят”, подчерта Борисов.
Той определи искането като “нахално’.
„В МВнР, освен Мария Габриел, няма нито един друг човек на ГЕРБ. Мога да направя някакви компромиси при ротацията, за да няма трусове. Но и с това условие вече става нахално”, смята той.
Съпредседателят на ПП Кирил Петков е на друго мнение.
„Това, което в момента говорим, е как да направим така, че да има минимални трусове и промени в управлението. За нас ротацията означава пълна ротация между Мария Габриел и Николай Денков. Най-логично е, и ние заставаме зад това, Габриел да бъде премиер. Това обаче е тежка задача и не мислим, че е нормално и че тя трябва да се съвместява с поста на външен министър”, категоричен е Петков.
“Аз знам какво означава да си премиер – означава да имаш отговорност към всички министерства и тази задача е толкова тежка, че по никакъв начин не е хубаво да се съвместява повече от една роля. Неслучайно в Европейския съюз няма нито един премиер, който да е и външен министър”, заяви той.
„Едновременно с това мисля, че има много формати в ЕС, където се явяват само външните министри. И ще е странно българският премиер да бъде на тези формати. Ще бъде странно и да нямаме представителство там. Ние заставаме за Мария Габриел – тя ще бъде добър премиер. Но вярваме, че специалният статут на академик Денков и на Мария Габриел може да бъде запазен най-добре и лицето на България да бъде едно, независимо от ротациите. Затова те трябва да сменят пълните си позиции и вицепремиер и министър на външните работи да бъде Денков”, допълни Петков. И уточни, че с ГЕРБ се водят преговори по темата.
„Не мисля, че „сглобката” ще се счупи заради претенциите към премиерски и министерски пост. Смятам, че сме разумни”, изтъкна Петков.
Коментарът на “Господарите”
ГЕРБ-СДС ревностно бранят поста на външен министър. Борисов заяви: “Министърът на външните работи става премиер, а МВнР си остава при нас, така както сме се разбрали”. Когато обаче през май миналата година парламентът реши постът на премиер да се ротира, такова условие не беше заложено. В декларацията за управление, която ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС подписаха, никъде не е изрично уточнено, че след като отстъпи поста на министър-председател Николай Денков не може да стане външен министър. Това навежда на мисълта, че лидерът на ГЕРБ си служи с лъжи, за да манипулира общественото мнение в негова полза. Фактите обаче сочат друго.
Управляващото мнозинство има разногласия за това кой да стане външен министър след ротацията
Депутатите „съживиха“ Пленума на ВСС, който ликвидираха с Конституцията
Депутатите „съживиха“ Пленума на ВСС, който ликвидираха с Конституцията. Мнозинството в парламента прие нови поправки в Закона за съдебната власт през промените в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях “възкреси” закрития с новите промени в Конституцията пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС), пише Дневник.
Пленумът на ВСС да продължи да съществува и да осъществява правомощията си съгласно действащото законодателство до избирането на нови състави на ВСС. Такава промяна гласуваха окончателно депутатите по предложение на вносителите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от ДПС.
С промените в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс се урежда действието на органа Пленум на Висшия съдебен съвет. Той беше ликвидиран с приемането на Конституцията преди по-малко от месец. Поправките бяха приети покрай други промени, които са свързани с осигуряване на повече права за задържани лица.
Снимка: Минко Чернев/БТА
На първо четене такива предложения в преходни и заключителни разпоредби за “възкръсване” на органа Пленум на ВСС не са обсъждани и гласувани и бяха внесени преди второто четене на измененията. Те бяха приети в комисията по правни въпроси в сряда и експресно бяха гласувани в пленарната зала в четвъртък.
Поправките са в нарушение както на Конституцията, така и на правилника на Народното събрание, предупредиха многократно всички от опозицията – “Има такъв народ”, “Възраждане” БСП.
От “Възраждане” първоначално настояха тази точка да отпадне и да не се гласува, тъй като не е допустимо да се обсъжда въпрос между първо и второ четене, който няма нищо общо с първоначално внесения законопроект, но мнозинството подкрепи предложенията си.
Така на второ четене, без първо, предложенията събраха подкрепата на депутатите от ПП-ДБ ГЕРБ и ДПС. За да влезе в сила промяната в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник. Президентът Румен Радев обаче може да го върне за ново разглеждане в парламента.
Кои неуредени въпроси налагат промените в закона
Тъй като в преходните разпоредби на Конституцията не е уреден въпросът за това кой да се разпорежда с бюджетни средства – нещо, с което до момента се е занимавал Пленумът на ВСС, то това трябва да се случи в Закона за съдебната власт. Той обаче се пренаписва в момента и ще бъде готов в края на февруари.
В началото на обсъждането представляващият ВСС Боян Магдалинчев беше поканен. Той присъства като гост в Народното събрание и бе изслушан от трибуната.
“Пленумът на ВСС по Конституция го няма. Така е разписано, че той не съществува“, каза Магдалинчев. По думите му правомощията на ВСС са от съществено значение. Това е органът, който се явява разпоредител на бюджетни средства. Изготвя и внася проекта за бюджет на съдебната система, изготвя и представя месечните и годишните отчети ма бюджета. Също определя числеността на органите на съдебната власт, както и възнагражденията на магистратите и служебните служители.
В момента се поставя въпросът как може да работи този състав на ВСС. И как може да изпълнява своите функции до избирането на новите два съвета, коментира Магдалинчев.
По време на дебата никой от вносителите не обоснова допълнително предложенията. Единствено Анна Александрова от ГЕРБ прочете доклада на комисията по правни въпроси, която оглавява и която в сряда прие поправките. След това думата бе единствено в опозицията. Тя отправи остри критики към подобно законотворчество – през преходни и заключителни разпоредби на други закони и със заобикаляне на Конституцията.
Промени и за правомощията на главния прокурор
Наред с връщането на дейността на Пленума на ВСС, депутатите гласуваха и приеха още една промяна в Закона за съдебната власт.
“Смятаме, че е правилно да се даде възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България“, гласят мотивите на вносителите.
В чл. 138 от закона са уредени правомощията на главния прокурор, а в чл. 139 се казва, че той се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. С измененията в Конституцията Върховната административна прокуратура беше закрита и остана само Върховна прокуратура.
При обсъждането в комисията по правни въпроси в парламента в сряда зам. главният прокурор Елена Каракашева каза, че от прокуратурата изразяват положително становище за тази промяна.
Депутатите „съживиха“ Пленума на ВСС, който ликвидираха с Конституцията
Националистите в Полша спечелиха изборите, но загубиха мнозинството в парламента
Управляващата националистическа партия “Право и справедливост” (ПиС) спечели вчерашните парламентарни избори в Полша, но не си осигури достатъчно места, за да ръководи правителство, съобщава БТА.
Резултатите от екзитпола на Ipsos определят рекордна избирателна активност от 72,9%. Това е повече от изборите през 1989 г., когато в Полша се ражда нова демокрация след десетилетия комунизъм. Избирателната активност тогава е 63%.
Екзитполът показва, че ПиС получава 200 места. Нейният потенциален партньор, крайнодясната „Конфедерация“, получава 12 места, което политическата сила отчита като поражение.
Обикновеното мнозинство в Сейма изисква 231 места. Ако “Право и справедливост” иска да запази властта си, ще трябва да потърси коалиционен партньор, което може да се окаже предизвикателство на фона на силно поляризираната полска политическа сцена.
Лидерът на ПиС Ярослав Качински призна неопределения резултат. Той каза на поддръжниците си в партийната централа, че резултатът на неговата партия от близо 37% от гласовете според екзитпола е успешен, което я прави партията, спечелила най-много гласове на три поредни парламентарни избора.
Полският опозиционен лидер Доналд Туск обяви началото на нова ера за страната си
„Аз съм политик от много години. Аз съм спортист. Никога в живота си не съм бил толкова щастлив, че съм заел привидно второ място. Полша спечели. Демокрацията победи. Отстранихме ги от власт.“, каза въодушевено Туск на свои поддръжници.
Според данните три опозиционни партии вероятно са спечелили общо 248 места в Сейма – 460-местната долна камара на парламента. Най-много гласове има „Гражданска коалиция“, водена от Туск, бивш премиер и бивш председател на Европейския съвет. Тя печели 31,6%.
Трите опозиционни партии, „Гражданска коалиция“ на Туск, „Трети път“ и „Нова левица“, участваха на изборите с отделни листи, но с едни и същи обещания – да отстранят ПиС и да възстановят добрите връзки с Европейския съюз.
Гласовете все още се броят и държавната избирателна комисия казва, че очаква да има окончателни резултати до утре сутринта.
Националистите в Полша спечелиха изборите, но загубиха мнозинството в парламента
ВСС спря процедурата по избор на главен прокурор с пълно мнозинство
ВСС спря процедурата по избор на главен прокурор с пълно мнозинство, съобщава bTV.
Предложението e внесено от правосъдния министър Атанас Славов заради допуснатото от Конституционния съд искане на бившия главен прокурор Иван Гешев да бъдат обявени за противоконституционни няколко разпоредби от НПК.
Сред тях е и тази, с която мнозинството за избор и освобождаване на обвинител номер едно беше намалено от 17 на 13 гласа.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС призоваха в декларация, подкрепена вчера от Правната комисия, Висшия съдебен съвет да изчака приемането на готвените конституционни промени.
Искането за прекратяване беше прокарано и в Парламента.
ВСС спря процедурата по избор на главен прокурор с пълно мнозинство
Гърция се отправя към нови избори. Това се случва само ден след току-що провелия се вот в южната ни съседка.
“Сега” пише, че окрилен от неочаквано голямата си изборна победа в неделя, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще опита да постигне абсолютно мнозинство в парламента.
Той обяви, че следващият вот ще бъде на 25 юни. Тогава партията му ще има право на 50 допълнителни депутатски места, независимо с колко е надделяла.
Припомняме, че “Нова демокрация” спечели убедително в Гърция, но няма как да управлява самостоятелно. Мицотакис определи резултатите от вота като „политическо земетресение”.
Победата на дясноцентристката партия беше по-категорична дори и от прогнозите. Тя е събрала малко над 40% от гласовете на избирателите, което е с 20 на сто повече от резултата на втората – лявата „Сириза”, която се представи под очакванията.
„Имаме дълг да се представим на висота. Заедно ще поведем следващата битка, която започва още утре, така че на следващите избори, както вече показа вотът на хората, самостоятелното управление на „Нова демокрация” да бъде потвърдено и математически”, заяви снощи министър-председателят.
Министерството на вътрешните работи в страната прогнозира, че “Нова демокрация” печели 145 места в парламента, шест по-малко от абсолютно мнозинство. Гръцкият парламент се състои от 300 народни представители.
Сега конституционната процедура предвижда всяка от трите водещи партии да получи мандат за съставяне на правителство, като се започне от победителя и се преминава към втората и след това към третата партия. Всяка от тях има на разположение до три дни, за да се опита да състави правителство, отбелязва “Сега”.
Парламентът на Финландия подкрепи с огромно мнозинство влизането ѝ в НАТО
Парламентът на Финландия подкрепи с огромно мнозинство влизането ѝ в НАТО. С цели 92 % от депутатите си парламентът на Финландия в сряда подкрепи кандидатурата ѝ за присъединяване към НАТО, предаде “Дневник”.
Одобрението на договорите на Северноатлантическия пакт и присъединяването на Финландия беше прието с гласовете на 184 депутати (92%) в 200-местния парламент. Седем души гласуваха “против”, а един “въздържал се”.
Финландия, заедно с Швеция, подаде миналия май молба за присъединяване към НАТО, в отговор на руската инвазия в Украйна преди година. Досега Финландия разчиташе единствено на собствените си въоръжени сили, за да защити 1340-километровата си обща граница с Русия. Тя е и най-дългата в Европа.
По правило новите членове на НАТО трябва да бъдат одобрени от всички съществуващи членове на западния военен алианс. Подкрепата за кандидатурата на Финландия остава в очакване от Турция и Унгария.
Приемайки учредителните документи на НАТО, Финландия може да има преднина пред Швеция, тъй като кандидатурата на Швеция е задържана от Турция.
Турският президент Ердоган заяви, че страната му е готова да приеме Финландия в НАТО. Но обвини Швеция в укриване на хора, които смята за членове на терористични групировки.
Защо Унгария се бави със своя отговор?
Финландия и Швеция все още очакват одобрение от Унгария. Унгарският парламент започна обсъждане на ратификациите в сряда и може да проведе гласуване този месец.
В позиция на унгарското правителство, изложена в началото на дебатите в парламента се казва, че разширяването на НАТО е от национален интерес за Унгария. И представлява “значителна стъпка към увеличаването на евро-атлантическата сигурност”.
И двете държави отговарят на критериите за членство и зачитат демократичните ценности на НАТО. Унагария обаче е подложена на необоснована критика от тях за състоянието на върховенството на правото. Затова правителството подкрепя изпращането на парламентарна делегация в Хелзинки и в Стокхолм да се запознае с проблема на място.
Унгарският президент Каталин Новак и държавният секретар на външното министерство Петер Щарай отправиха призив към депутатите. Те ги призоваха да ратифицират членството на Финландия и Швеция в НАТО “възможно най-скоро”. Миналата седмица премиерът Виктор Орбан каза, че има нужда от още разговори с двете кандидатки преди Будапеща да може да потвърди влизането им.
Само около една десета от 199-те унгарски депутати присъстваха на откриващия дебат. Окончателното гласуване не се очаква преди втората половина на март.
Шефът на НАТО Йенс Столтенберг направи изявление миналата седмица. В него той каза, че целта е и двете скандинавски страни да станат членове навреме за срещата на върха на Алианса. Тя е насрочена за юли.
Парламентът на Финландия подкрепи с огромно мнозинство влизането ѝ в НАТО
Каква е целта на “алтернативния” механизъм за разследване на главния прокурор?
Каква е целта на “алтернативния” механизъм за разследване на главния прокурор?
Предложеният “алтернативен” механизъм за разследване на главния прокурор от директора на едно уж независимо следствие имаше една-единствена цел – да вдигне шум. Да тръгнат едни експертни дебати – ама пък с какво “тези” предложения да са по-лоши от “онези”? И в крайна сметка всичко да се протака до след конструиране на някакво управленско мнозинство в поредния бъдещ парламент, което вече ще приеме конкретните промени, които то си реши. Това пише Андрей Янкулов в свой анализ за в. Дневник.
Очевидно консолидираното около ГЕРБ, ДПС и БСП мнозинство в сегашния парламент, което се обособи още вдъхвайки му живот с избора на председател и прекрои изборните правила, нямаше политическа воля за изваждане пред скоби на съдебната/правната реформа, посочва авторът.
Андрей Янкулов е адвокат и старши правен експерт в Антикорупционния фонд. Бивш прокурор в Софийската градска прокуратура, напуснал системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).
Според Янкулов има няколко конкретни причини защо концепцията с директора на дори едно съвсем независимо следствие не може да бъде работеща и защо проектът е слаб.
На първо място това е независимостта на разследващия от разследвания. Следствието е административно част от прокуратурата. Директорът му е част от екипа на главния прокурор като негов заместник вече повече от 10 години. А следователите нямат никаква автономност като разследващи органи и са тотално процесуално подчинени на прокурора вече повече от 15 години.
Заради фактическите връзки и културата единственият потенциално работещ модел в рамките на действащата конституция е с кариерно външен на прокуратурата достатъчно компетентен професионалист, който да бъде временно преназначен като прокурор, посочва той. И тук опциите за различен профил от такъв на наказателен съдия вече стават крайно лимитирани. Няма абсолютни гаранции, че и това би работило на практика. Особено като се вземат предвид скорошните развития в съда, посочва Янкулов.
С мнозинство депутатите обявиха Гладомора в Украйна за геноцид
С мнозинство депутатите обявиха Гладомора в Украйна за геноцид.
Народното събрание (НС) в общ проект, предложен от Комисията по външна политика, обяви Големия глад (Гладомор) в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид. Със 134 гласа “за”, 26 – “против” и без “въздържал се” депутатите осъдиха категорично неговите извършители.
Всяка последна събота на месец ноември се обявява за Ден за почит и памет за жертвите на Гладомора в Украйна. Решението гласи, че всяко отричане, оправдаване и омаловажаване на този геноцид се приема като акт на поругаване паметта на милионите хора, загинали в Гладомора.
По темата са внесени първоначално два проекта на решение. Първият – на ПГ на “Демократична България” за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз. А другият – на ГЕРБ-СДС за обявяване на Големия глад – Гладомор в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид. В комисията по външна политика се обединиха около общ проект, обясни председателят ѝ Екатерина Захариева.
Големият глад през 1932-1933 година-Гладомор обхваща основните зърнени райони на бившия СССР. Това са Украйна, Северен Кавказ, Долна и Средна Волга, Казахстан, Западен Сибир и Южен Урал. От глад през този период са загинали седем-осем милиона души. От тях 3,5 милиона в Украйна, 2 милиона в Казахстан и Киргизстан и 2-2,5 милиона в Русия.
С мнозинство депутатите обявиха Гладомора в Украйна за геноцид
