ДПС, “златните паспорти” и интересите на Пеевски

ДПС, “златните паспорти” и интересите на Пеевски.

В края на 2021 година ДПС внесе законопроект за прекратяването на схемата със „златните” български паспорти за чужденци. ДПС също така поиска от ДАНС да направи проверка на всяка процедура, по която от 2013 досега чужденци получават българско гражданство срещу инвестиции.

Пеевски внася законопроект срещу “златните паспорти”

За премахването на „златните паспорти” отдавна настояват от Брюксел. Това е и едно от условията на САЩ, за да отпаднат визите за българите. От търговията с документи за самоличност могат да се възползват лица, които са свързани с престъпния свят; създава се опасност не само за нашата национална сигурност, но и за НАТО и ЕС като цяло, пише Петър Чолаков за Дойче веле.

Пеевски внася законопроект срещу "златните паспорти"
Снимка: БулФото
Интересите на ДПС

ДПС би трябвало да получи похвали заради демонстрирания стремеж да спре „инвестиционното гражданство”. Ала има „малък“ проблем: изглежда до неотдавна в Движението бяха сред най-заинтересуваните от този бизнес.

Пеевски с язвителен отговор на въпрос ще му спрат ли депутатската заплата заради Магнитски (видео)

И в двете споменати по-горе инициативи срещаме името на Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ – тъкмо поради това, че американските служби го смятат за замесен в схема за търговия с български документи за самоличност.

Пеевски с язвителен отговор на въпрос ще му спрат ли депутатската заплата заради Магнитски
Снимка: БулФото

В началото на 2021 година, 44-тото Народно събрание прие промени, с които чужденци могат да получават българско гражданство по натурализация, ако са внесли не по-малко от 1 милион лева в капитала на българско търговско дружество. Предложението бе на Йордан Цонев; за него гласуваха от ДПС и ГЕРБ. Според Движението, сегашните им изненадващи инициативи срещу “златните” паспорти са, за да се прекратят “спекулациите” по темата, „очернящи” формацията.

Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев и Делян Пеевски са поискали от ДАНС също така да проучи заплахите срещу журналиста Атанас Чобанов. Чобанов смята, че те са предизвикани от неговото разследване на връзките на американския лобист Антъни Подеста с Пеевски. Става дума за лобистки договори за над 2 млн. долара с компании, свързвани с депутата от ДПС.

Журналистът Атанас Чобанов е заплашен с покушение в България

Чобанов подчерта, че е предупреден за заплахите от „чуждо правителство”, т.е. не от българските служби. Това не е изненада. За разлика от американските, българските служби „пропуснаха” интересите на г-н Пеевски в търговията с документи за самоличност. До днес прокуратурата не направи нищо, за да изясни дали той има и роля във фалирането на КТБ. През 2020-та главният прокурор Иван Гешев, смятан за близък до ДПС, бе попитан от Чобанов „защо не е видял Пеевски в делото КТБ”. Тогава Гешев се опита да иронизира журналиста, питайки го „за времето в Москва”.

Защо тези практики не са били забелязани по-рано?

Още един любопитен щрих: от Правната комисия на 44-ия парламент коментираха инициираните от ДПС промени в Закона за българското гражданство с думите, че те са “съгласувани” с ресорните ведомства и службите. Дали същите тези служби, призовани сега почтително от ДПС, ще си посипят главите с пепел и ще намерят проблем в практики, на които са давали зелена светлина в продължение на години?

Дръзкото поведение на ДПС, което изобщо не се смути от санкциите срещу Пеевски, а го направи отново депутат, показва, че независимо от наличието на ново правителство във формацията продължават да се чувстват над закона.

На пръв поглед ДПС сега прави “реверанс” към Еврокомисията и САЩ. Влиянието на ДПС в съдебната система и службите обаче е пословично. Предизвикателното им поведение говори, че хегемонията им там не е застрашена. „Закъснялото покаяние” на ДПС изглежда лицемерно и прилича повече на подигравка.

ДПС, “златните паспорти” и интересите на Пеевски

Източник: Дойче веле

Снимки: БулФото

Read more

След провала на ИТН: Кой печели от този хаос?

Какво сочи сегашната ситуация в България? Докато се боричкат помежду си, “партиите на протеста” дадоха глътка въздух на Борисов. Дали няма да успее да обърне мача в своя полза? Или се задава низ от служебни кабинети? Вижте анализа на Петър Чолаков за Дойче веле.

Брифинг на “Има такъв народ” в парламента: Ако това е политиката, нас не ни бройте за политици! (видео)

След като стана ясно, че кабинетът на ИТН няма да получи подкрепа в парламента, Слави Трифонов безпрецедентно го оттегли. Подкрепа няма и за правителство, реализирано от втората политическа сила – ГЕРБ, която вече каза, че няма да сглобява свой проект.

С мандат на БСП?

Малко вероятен е и „експертен програмен кабинет”, за какъвто пледраха от ДБ. Оттам посочиха, че не желаят третият мандат да отива при БСП – т.е. управлението, което предлагат, може да бъде реализирано или с техния мандат, или с този на “Изправи се, БГ! Ние идваме” (ИБГНИ).

Това обаче означава, че президентът Радев трябва да прескочи БСП в процедурата, а той няма особен интерес от този ход. Радев бе избран с подкрепата на БСП; ако ги пренебрегне, рискува да отблъсне избиратели на Столетницата, на които иначе би могъл да разчита за президентските избори през есента. Макар БСП да е в криза, тя си остава трета политическа сила. Едва ли Радев би обърнал гръб на БСП, за да се хареса на ДБ и/или ИБГНИ.

ИТН вече категорично заявиха, че ако кабинетът „Николов” не бъде подкрепен, партията ще работи за предсрочни избори. От една страна, ДБ и Мая Манолова от ИСБНИ призовават за диалог. От друга, едва ли сериозно смятат, че могат да „съблазнят” Слави с поредното лансиране на идеята „звездите” на служебния кабинет да са част от „ново” експертно управление.

Пламен Николов разкри какви са “личните причини” за оттеглянето му като кандидат-премиер

Разговорите между ИТН, от една страна, и министрите Петков и Василев, от друга, доведоха – меко казано – до задънена улица. При това положение е странно, ако разбира се ДБ и Манолова изобщо разчитат на подкрепата на ИТН, защо продължават да настояват за преливане на кръв от служебния кабинет „Янев” към следваща „експертна конструкция”.

Ако БСП не се „натъжат” и „засегнат” от призивите към президента Радев да ги подмине, и все пак решат да подкрепят кабинет, реализиран с мандата на ДБ/ИБГНИ, той най-вероятно ще може да разчита само на гласовете на 83 депутата – колкото имат общо трите формации. Дори ако ДПС „ударят едно рамо” на инициативата, това ще даде чудесен повод и на ИТН, а и на ГЕРБ – които най-вероятно ще бъдат против – да твърдят, че ДБ, ИБГНИ и БСП са пуснали задкулисието да препуска на воля из коридорите на властта.

Политическият климат се влоши

Предсрочните избори чукат на вратата, ала сега политическият климат в лагера на „партиите на протеста” е много по-лош от този на 4.04. и 11.07. Изглежда че мостовете между ДБ и ИТН вече са изгорени – ако не завинаги, то задълго. Кой е виновен, кой е прав, кой е крив – няма особено значение в перспектива. По-важно е какво следва за парламентарната математика и шансовете за сформиране на правителство.

Нека допуснем един твърде вероятен сценарий, при който наесен избирателната активност е още по-ниска, отколкото през юли, а нито ИТН, нито ДБ, дори ако увеличат подкрепата си, съберат достатъчно депутати в 47-ото НС, за да могат да си позволят лукса да правят кабинет като взаимно се цупят и игнорират. Дали следващите избори ще бъдат чистилище? Дали „партиите на протеста“ ще влязат помъдрели и ще бъдат настроени по-компромисно, по-диалогично в поредния парламент? Съмнявам се. Изследванията по-скоро показват втвърдяване на позициите; окопаване на привържениците на ДБ и ИТН около самите тях.

Петър Чолаков
Петър Чолаков

Низ от служебни кабинети?

Кой ще спечели от раздора между „партиите на промяната” отсега е трудно да се прогнозира. Забелязвате ли обаче, че през последните седмици медии, коментатори, анализатори и др. спряха да се занимават с „прегрешенията” на ГЕРБ и вместо това дискутират основно слабостите в „отбора” и стратегията на Трифонов? Така, докато се боричкат помежду си, „партиите на протеста“ дадоха глътка въздух на Борисов. Дали тя няма да му бъде достатъчна, за да обърне наесен мача в своя полза? А може да е и попътен вятър в платната на (радикални) политически проекти, които загряват извън парламента.

В случай че тенденциите се запазят, нищо чудно служебните кабинети да се превърнат в „обичайна” форма на осъществяване на изпълнителната власт у нас, а редовните – в „бели лястовици“ на политическата сцена. Практическата роля на президента в политическия процес ще продължи да бъде ключова, а тежестта му още да нараства за сметка на поредица от фрагментирани, безплодни парламенти.

Източник: Дойче веле

Read more