Най-високо платената жена в шоубизнеса е едва 12-та сред мъжете, според Forbes

Най-високо платената жена в развлекателната индустрия за 2021 г. е Рийз Уидърспуун (No.12), която продаде дял от продуцентската си компания Hello Sunshine при пазарна оценка от 900 млн. долара. 

Това показва най-новата класация на богатството в сферата на развлекателната индустрия според Forbes. 

Само още три жени влизат в челните 25 позиции за най-високи доходи в шоубизнеса през последната година – певицата Тейлър Суифт (52 млн. долара), продуцентката на сериали за Netflix Шонда Раймс (81 млн. долара) и една от създателките на сериала “Приятели” Марта Кауфман (82 млн. долара, заедно с колегите си Кевин Брайт и Дейвид Крейн).  

Най-добрият начин да станеш доволно богат човек

Анализът на медията показва, че сред звездите с най-високи доходи за миналата година са хората, които са успели да продадат каталога с песните си – например Брус Спрингстийн или Боб Дилън. Най-актуалният пример е Стинг, който преди ден сключи сделка с Universal за песните си срещу 250 милиона долара.  

Питър Джаксън. Снимка: Apple Corp

Начело на списъка на богатството за 2021 застава режисьорът Питър Джаксън – създател на кино-трилогията “Властелинът на пръстените”, чието последно произведение беше документалният сериал “Get Back” за Бийтълс. 

Нов сериал разбива митовете около раздялата на “Бийтълс” (трейлър)

Джаксън получава 600 милиона долара, след като продава дял от компанията си за визуални ефекти през ноември 2021 г. Така той изравнява постижението, с което могат да се похвалят само Стивън Спилбърг и Джордж Лукас – да станат милиардери от създаването на филми. 

Рок динозаврите са в челото по приходи за 2021 г.

Веднага след него в класацията се нарежда Брус Спринстийн – 72-годишният рок гигант успя да продаде правата за всички свои песни на Sony Music през декември за сумата, близка до половин милиард долара. 

В сделката влизат правата за песните, звукозаписите и авторството на текстовете от 20 студийни албума, компилации и множество концертни изпълнения. 

На 200 милиона долара беше оценен каталогът на легендарния музикант Пол Саймън от “Саймън и Гарфънкъл”- автор на песни като “The Sound of Silence”, “Mrs. Robinson” и др. 

През юли 2021 г. компанията сключи и трета гигантска сделка за права на “рок динозавър” – този път за старите записи на Боб Дилън срещу 150 милиона долара, с което го изстреля до 10-то място в класацията на най-скъпо платените хора в развлекателната индустрия през последната година. 

Година по-рано Дилън продаде авторските права върху 600-те си песни в сделка за над 300 милиона долара на Universal. 

Видео от 2007 година разкрива особените танцувални умения на 16-годишния Ед Шийрън (видео)

Райън Тедър – фронтмен на OneRepublic и автор на хитови песни за Бийонсе, Адел и Ед Шийрън – е сред малкото представители на по-младото поколение, които са успели да влязат в клуба на скъпо оценяваните композитори. През януари той продава частоот каталога си на инвестиционната компания KKR за 160 млн. долара. 

Снимка: JEFF KRAVITZ/FILMMAGIC
Музиката не е единственият източник на солидни приходи за творците през 2021 г. 

Създателите на South Park Мат Стоун и Трей Паркър сключиха сделка за удължаването с още 6 сезона на анимирания сериал, като двамата се ангажираха да продуцират общо 14 филма от франчайза за платформата Paramount+ на обща стойност 900 милиона долара.  

Кание Уест и Джей Зи влизат в Топ 5 на класацията за най-високи доходи през 2021 г.

Уест обаче не дължи парите си на музиката, а на модата – повечето от парите му (235 млн. долара за година) се дължат на договора за дизайн на маратонките Yeezy за Adidas и връхни дрехи от същата линия за Gap. 

Джей Зи приключва годината с 340 милиона долара в повече благодарение на сделката за продажбата на музикалната стрийминг услуга Tidal на основателя на Twitter Джак Дорси, както и от продажбата на акциите му в марката шампанско Armand de Brignac.  

Единственият актьор в Top 5 e Дуейн Джонсън-Скалата, който влиза с 270 милиона долара в класацията на богатството заради приходите от продажбите на бранда текила Teremana, плюс хонорарите от филми като Jungle Cruise и Red Notice. 

Най-високо платената жена в развлекателната индустрия е едва 12-та сред мъжете, според Forbes

Източник: Булевард България

Read more

Нов сериал разбива митовете около раздялата на “Бийтълс” (трейлър)

Нов сериал разбива митовете около раздялата на “Бийтълс”, пише Булевард България.

Трикратният носител на “Оскар” е автор на документалния сериал “The Beatles: Get Back”, който се излъчва от края на ноември в стрийминг платформата Disney+ и показва невиждани досега архивни кадри от записването на албума “Let It Be”. 

Екипът на Джаксън разполага с оригиналния 60-часов видеоматериал, който е заснет през януари 1969 г. от Майкъл Линдзи-Хог. Тогава той работи по едноименния документален филм (с легендарните кадри от концерта на покрива на Apple Corps в Лондон). Крайният продукт на Линдзи-Хог излиза през 1970 г. месец след раздялата на групата. Оказва се твърде мрачна лента, недолюбвана както от почитателите на “Бийтълс”, така и от самите музиканти. 

Това, което Питър Джаксън успява да направи, е да разкаже историята отначало – и да я изчисти от всички дефекти – буквално и не само. Целият архив е прецизно реставриран, подреден е в хронологичен ред и разкрива доста различна картина от масовите представи за финала на “Бийтълс”. 

Снимка: Alamy

Филмът разбива един от най-упоритите митове за това, че Йоко Оно е причината за разпадането на бандата – всъщност съпругата на Джон Ленън се показва в съвсем различна светлина.

В много от сцените тя присъства в студиото напълно тихо и уединено, като плете, яде, пише писма, рисува, чете вестник или си говори с Линда Маккартни, без да се меси в работата на музикантите и без да прави забележки по песните. 

“Ако атмосферата в записите наистина беше толкова депресираща, щях да откажа предложението – това не е филмът, който искам да направя. Но през цялото време се смеех. Записите са много, много забавни”, казва Питър Джаксън пред USA Today. 

Нов сериал разбива митовете около раздялата на "Бийтълс"
Питър Джаксън. Снимка: Apple Corp

79-годишният Пол Маккартни също разказва, че новият документален сериал го е разубедил от собствената му заблуда, че самият той е виновникът за раздялата на групата. 

В “Get Back” е включена сцена, в която Маккартни и Джордж Харисън влизат в сериозен спор заради китарното соло в една от песните, който кара Харисън да си тръгне от студиото, обявявайки, че “напуска групата”. Няколко дни по-късно той се връща, за да довърши работата си по албума, а на 30 януари 1969 г. участва и в импровизирания концерт на покрива. 

Независимо от вътрешното напрежение обаче записите показват и съвсем приятелска и творческа среда на работа – четиримата музиканти работят заедно по онзи начин, който дефинира епохата на “Бийтълс”. 

В момента на снимането на записите, групата все още не е достигнала до точката, от която няма връщане назад. Четиримата успяват да запишат още един легендарен албум – “Abbey Road” – преди да се разделят завинаги през 1970.

Всички обаче са гледали филма “Let It Be” след разпадането на групата в изключително напрегнато време от живота си – затова и периодът на записите е останал с негативни конотации в паметта им. Сериалът на Питър Джаксън решава точно този проблем, като показва, че в студиото е имало и смях, и радост, и взаимни шеги, и уважение към мнението на всеки. 

Реставрацията на видеоматериала, разбира се, не може да “поправи” обективните неприятности в живота на членовете на групата. Нищо не е толкова просто, колкото изглежда. 

Два месеца преди събирането в студиото за “Let It Be”, Йоко Оно преживява спонтанен аборт. Джон Ленън постоянно закъснява за репетициите, а липсата на ентусиазъм към работата прави впечатление на останалите – до степен, в която Джордж Харисън се скарва с него. 

В същото време, графикът на записите е стеснен заради ангажиментите на Ринго Стар към снимките на нов филм с Питър Селърс. “Бийтълс” са принудени да се занимават с всевъзможни организационни въпроси сами, мениджърът им Браян Епстайн умира две години по-рано. Камерите и микрофоните на режисьора Майкъл Линдзи-Хог още повече карат музикантите да се чувстват притиснати.  

Групата не е правила официални концерти на живо от 1966 г. Покривът на Apple Corp се оказва последната сцена, на която четиримата свирят заедно. 

Всичко това прави трите епизода от “Get Back” задължителни за гледане от феновете на “Бийтълс”, стига да успеят да издържат продължителността на продукцията на Питър Джаксън – трите епизода, взети заедно, са около 8 часа. 

Както коментира един от журналистите, ревюирали поредицата: “Епизод 2, в който музикалните записи спират заради изчезването на един от членовете на групата, прави филмите на Питър Джаксън от сагата “Хобитът” да изглеждат като майсторски клас по сбитост…”.

Самият режисьор разказва, че е изпратил предварително епизодите на Маккартни и Ринго, очаквайки да получи коментари по съдържанието или молби за отрязване на определени части от тях. 

“Не получих нито една забележка, никаква. Казаха, че им е било трудно да го изгледат, било е малко стресиращо, но искаха това да остане като окончателен разказ за онова време”, казва той. 

Нов сериал разбива митовете около раздялата на “Бийтълс”

Източник: Булевард България

Видео: Walt Disney Studios

Заглавна снимка: Apple Corp

Read more

Съветска версия на “Властелинът на пръстените” с абсурдна визия и ефекти беше преоткрита след 30 години (видео)

Филмът, създаден за телевизия от 1991 г., „Хранители“, базиран на „Задругата на пръстена“ на Толкин, е единствената адаптация на неговата трилогия „Властелинът на пръстените“, за която се смята, че е направена в Съветския съюз, пише британското издание TheGuardian.

Излъчен 10 години преди пускането на първата част от филмовата трилогия на Питър Джаксън, нискобюджетният филм изглежда изтръгнат от друга епоха: костюмите и декорите са елементарни, специалните ефекти са абсурдни и много от сцените приличат повече на театрална продукция, отколкото на игрален филм.

Музиката към телепиесата е на Андрей Романов от рок бандата “Аквариум” и също придава подчертано съветска атмосфера на продукцията, която претърпява само едно излъчване по телевизията, преди да изчезне в архива.

Съветската версия включва някои елементи на сюжета, останали извън 93-милионния блокбъстър на Джаксън, включително появата на персонажа Том Бомбадил – горски обитател, изрязан от англоезичната версия.

Първият съветски самиздат превод на „Задругата на пръстена“ е направен през 1966 г., повече от десетилетие след публикуването на книгата на Толкин със същото заглавие. Първият официално публикуван превод в Съветския съюз излиза през 1982 г., а продълженията му „Двете кули“ и „Завръщането на краля“ излизат едва години по-късно.

През 1985 г. Ленинградска телевизия излъчва първата си версия на творчеството на Толкин, нискобюджетна адаптация на „Хобит“ с участието на балетисти от сегашния Мариински театър и мустакат разсказвач в ролята на самия Толкин.

Източник: TheGuardian

Видео: YouTube//Пятый канал Россия

Read more