Цените на горивата отново тръгнаха нагоре. Поскъпване се забелязва и при бензина, и при дизела. За това научаваме от репортаж на bTV.
Бензинът се продава за 2,62 лева за литър, а дизелът – за 2,69 лева. С най-голям скок се оказаха места в Бургас.
Пазарът е нестабилен, коментират от Българската петролна и газова асоциация. Петролът се колебае между 30 и 50 долара дневно, което рефлектира върху цените с 3 до 5 стотинки дневно.
Резки скове като през миналото лято не се очакват.
Експерти смятат, че причината е в намерението на Европа да забрани руския дизел. След 5 февруари би трябвало да има чувствително понижение на горивата. Причината е, че ще има свръх предлагане от основния производител и дистрибутор на пазара на едро, обяснява икономистът Мартин Владимиров.
В по-трудна ситуация ще бъдат вероятно бензиностанциите, които досега са доставяли горива директно от Русия.
Основният лихвен процент се покачи до 1,30% днес, обяви БНБ. Това е за втори път тази година, съобщава СЕГА.
От 2016 г. насам основният лихвен процент бе нула процента. На 1-ви октомври той се покачи на 0,49%, а сега, два месеца по-късно, той нарасна с почти цял процентен пункт.
Основният лихвен процент се определя въз осреднената месечна стойност на индекса ЛЕОНИЯ Плюс. Това е показател за реално сключени сделки с депозити в български левове от всички банки у нас. Тъй като този индекс бе с отрицателни стойности от 2016 г. до октомври, основният лихвен процент бе нула.
БулФото
Банките са започнали да сключват сделки с депозити с положителна величина от септември. Това доведе и до промяната на основния лихвен процент. Европейската централна банка (ЕЦБ) също започна да вдига основните лихви и тази тенденция следва нейните действия.
Размера на законната лихва за забава зависи от основния лихвен процент. Тя се формира като сбор от нея плюс 10%. Т.е. от 1-ви декември лихвата за забавени плащания се увеличава на 11,30%.
Основният лихвен процент е възприет и като референтна база при определянето на лихвите по кредитите от няколко търговски банки у нас. Клиентите на тези банки скоро ще бъдат информирани за промяна в лихвените условия към по-високи лихви по кредитите, които изплащат.
Вижте как ще изглеждат три от големите градове в САЩ след покачването на нивата на океана (снимки)
Вижте как ще изглеждат три от големите градове в САЩ след покачването на нивата на океана.
Територии, обитавани от 10% от световното население на Земята, могат да се окажат под вода. Причината за това е покачването на нивата на океаните и моретата вследствие на глобалното затопляне. Около 50 големи града на територията на Азия и една значителна нация на всеки континент с изключение на Австралия и Антарктика са в състояние на риск, показва визуализация, публикувана от iop Science.
Неправителствената организация Climate Central изобразява картината на бъдещето в серия фотоси и видеа. Кадрите показват какво би станало с части от планетата ни, ако не се справим с ограничаването на въглеродните емисии по света.
Симулираните изображения показват как ще изглеждат три от големите градове в САЩ при евентуално пкачване на температурите с 1.5 и 3 градуса по Целзий!
Бостън, САЩ сегаБостън, САЩ при покачване на температурите с 1.5 градусаБостън, САЩ при покачване на температурите с 3 градуса
Парижкото споразумение за климата може да намали потенциалното повишаване на морското равнище приблизително наполовина. Но светът не е на път да ограничи глобалното затопляне до 1.5C (2.7F), както е посочено в документа от 2015 г. Въз основа на текущите емисии се очаква Земята да достигне и дори да надхвърли затоплянето до 3C (5.4F) до 2100 г.
Космическият център в Хюстън,САЩ сегаКосмическият център в Хюстън, САЩ при покачване на температурите с 1.5 градусаКосмическият център в Хюстън, САЩ при покачване на температурите с 3 градусаСанта Моника, САЩ сегаСанта Моника, САЩ при покачване на температурите с 1.5 градусаСанта Моника, САЩ при покачване на температурите с 3 градуса
Вижте как ще изглеждат три от големите градове в САЩ след покачването на нивата на океана.
Владислав Горанов е против по-ниско ДДС, според него даже трябва да е 24%
Министърът на финансите Владислав Горанов се обяви против внесените в парламента законопроекти, които предвиждат намаляване на данък добавена стойност (ДДС) за различни стоки и услуги. Това става ясно от становище на Горанов, внесено в Народното събрание и цитирано от Свободна Европа.
Припомняме, че миналата седмица управляващата коалиция между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесе предложение за временно намаляване на данък добавена стойност (ДДС) върху ресторантьорски и кетъринг услуги от 20 на 9 процента, както и постоянно намаляване на ДДС за книги и учебници на 9 на сто. Премиерът Бойко Борисов публично подкрепи тези мерки.
В сряда Комисията по бюджет и финанси разглежда този и още пет законопроекта по темата, които предлагат 9% ставка за различни стоки и услуги – от храните и лекарствата до ресторантьорските услуги, фитнесите и памперсите.
Председателката на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ) също вече изрази отрицателно становище.
В становището на Горанов е подчертано, че за „да се компенсират загубите, общата ставка по ДДС трябва да се качи на 24% или данък печалба за бизнеса да се вдигне до 17-18%“.
Още при лансиране на идеята преди седмица министър-председателят първо заяви, че финансовият министър е против, а в следваща своя изява коментира, че „който не е съгласен може да си ходи“.
„Имам му пълно доверие, но той не ми е началник, аз съм му началник. Който не е съгласен, отива, дава си оставката и отива нататък“, коментира тогава премиерът.
Оттогава насам Владислав Горанов бе сдържан в коментарите си. А писмената позиция, изпратена до парламента, е неговата първа официална реакция по темата за по-нисък ДДС.
Според изчисленията на Министерството на финансите загубата за бюджета от идеите в 6-те законопроекта възлиза на 1.8 млрд. лв. приходи. За сравнение, постъпленията от ДДС през 2019 г. са около 11 млрд. лв., а тази година е предвидено да бъдат 10.64 млрд. лв., което значи, че свалянето на ставката би заличило 17% от постъпленията по това перо.
Най-голяма би била загубата от свалянето на ставката за лекарствата и основните храни, за което настоява БСП – 1.5 млрд. лв, става ясно от становището.
По-ниският данък за ресторантьорите, за който те се договориха с Борисов, ще коства на бюджета 150 млн. лв. Свалянето на ДДС на 9% за книги, учебници и помагала ще лиши бюджета от 13 млн. лв., а на детски храни, детски фармацевтични продукти и памперси, както предлага депутатът Делян Пеевски – 39 млн. лв. Загубата от фитнесите би била 4 млн. лв., а от общите туристически услуги – 19 млн. лв, става ясно още от становището.
