Напуснали ИТН депутати създават гражданско сдружение
Напусналите парламентарната група на “Има такъв народ” (ИТН) депутати обмислят да създадат гражданско движение. Неговото учредяване е планирано за следващата година, обяви един от инициаторите – Николай Радулов.
Според него въпросното бъдещо движение може да прерасне и в партия.
bTV
“Ако решим по-нататък да се разгърнем като партия, да направим партийна програма. Сега са няколко основни неща, които хората ги искат, това, което искаха и на протестите – да има сигурност, борба с корупцията, да не се върне ГЕРБ и Борисов на власт.”
Елена Гунчева обмисляла собствен политически проект (видео)
Елена Гунчева имала намерение да създаде собствен политически проект. Припомняме, че тя напусна партия “Възраждане” и сега е независим депутат.
“Мислила съм (за собствен политически проект), но все още е рано да се каже. За това трябват доста усилия, доста пари. Както виждаме – без силна подкрепа повечето партии си остават “един файтон хора”, каза Гунчева пред ON AIR.
На въпрос дали е получавала предложения да се включи в друга политическа партия, тя отговори утвърдително. Тя обаче отказа да обяви от кои формации са дошли те: “Предложения съм получавала и продължавам да получавам, но в крайна сметка аз ще реша”.
И уточни, че не е била търсена от “Български възход” на Стефан Янев или от бъдещия проект на спортния министър в оставка Радостин Василев, който напусна ИТН.
Булфото
Депутатката тепърва ще обмисля дали да участва в задаващите се предсрочни избори.
По повод решението си да напусне партията на Костадин Костадинов, Елена Гунчева каза: “Основните (причини за решението) бяха, че кадровата политиката на партията е много погрешна. Не се търсят хора, които да могат да участват в държавното управление, които да са лоялни и верни на лидера. В партията всичко се върти само около председателя ѝ. Макар и сега да дава резултат, ако партията успее да превземе властта, това ще предизвика много проблеми за цялата държава”.
Елена Гунчева обмисляла собствен политически проект (видео)
Бившият премиер и министър на отбраната Стефан Янев обяви новия си политически проект. „Български възход” е името на формацията. Събранието за учредяването му ще се състои на 5 май.
„За никого не е тайна, че страната ни се намира в дълбока криза, която намира своите проявления във всяка една сфера от обществено-икономическия живот. Изправени сме пред демографска катастрофа, която се явява основна заплаха за националната ни сигурност, застрашавайки самото физическо съществуване на българската държава“, пише Янев в поста си във Facebook.
По думите му, България се намира в почти постоянна политическа криза от години.
“Време е да се събудим. Време е, в качеството ни на активни граждани, да поемем отговорност за съдбата на собствената ни нация и държава. В тази връзка, аз и група мои съмишленици, решихме да поставим началото на нова политическа формация, която нарекохме „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“!”, допълва той.
Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена
Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен оптимизъм да се окаже пресилен, пише Ясен Бояджиев за Дойче веле.
Ето защо:
От месеци насам Кирил Петков и Асен Василев не спираха да повтарят, че България има много по-голям потенциал и че ако се управлява по друг начин, може бързо да бъде променена. Като министри двамата красноречиво подкрепиха тези думи с дела.
Снимка: БулФото
Похвално
Същевременно те даваха ясно да се разбере, че имат знанията, волята и енергията да бъдат активна част от тази промяна и че възнамеряват да останат в политиката и да участват в предстоящите избори. Накрая обявиха и как ще стане това – чрез собствен политически проект (конкретната форма на неговото участие в изборите е отделен, технически въпрос).
В българската политика има силен недостиг на точно такива високо образовани, компетентни и почтени хора. Тъй че активното политическо ангажиране на Кирил Петков и Асен Василев е много похвално и окуражаващо. Донякъде спорно е обаче дали точно това е начинът, по който двамата ще са най-полезни за промяната в България.
Оптимизъм и ентусиазъм
Самите те говорят за бъдещите си планове с тон, който не съдържа нито нотка на съмнение, че мястото им в бъдещия парламент и в управлението на страната е гарантирано. Сред страничните наблюдатели също цари оптимизъм и дори известен ентусиазъм. При това не само за влизането в парламента, което никой не поставя под съмнение, а и за нещо много повече – за разширяване на парламентарното присъствие на политическите сили, желаещи промяна на доскорошния модел на управление.
Мотивирайки оптимистичните си очаквания, някои виждат възможност новият проект да се разположи в център-лявото пространство, като заеме празната ниша на модерна европейска левица. Други виждат мястото на новия проект в център-дясното. Някои дори изчислиха, че от гледна точка на укрепването на позициите на реформаторските сили е по-добре Петков и Василев да се явят отделно на изборите, отколкото да влязат в листите или в коалиция с някоя от съществуващите формации – примерно “Демократична България”.
Снимка: БулФото
Така или иначе преобладава оптимистичното очакване, че добавената от техния проект стойност ще улесни формирането на реформаторско мнозинство в следващия парламент и излъчването на редовно правителство.
Има обаче и други сценарии – не толкова оптимистични, но поне толкова вероятни.
Най-напред да направим уговорката, че все още е рано да приемаме влизането на новата партия в парламента като абсолютно сигурно. Високият личен рейтинг не е гаранция. Освен това за новата партия се знае твърде малко. Тъй че, според обстоятелствата, днешният ентусиазъм около нея може да се разшири, но би могъл и лесно да се изпари.
Дори обаче да приемем, че двамата доскорошни министри и тяхната партия ще са със сигурност в бъдещия парламент, оттам нататък остават достатъчно други съмнения. Различните варианти зависят от това откъде новият политически проект ще вземе гласове.
От списъка с евентуалните донори на гласове можем без обсъждане да извадим ДПС и неговите неотклонно следващи предпочитанията си избиратели. Много малка е, струва ми се, и вероятността да бъдат привлечени гласове от ГЕРБ. Основната причина за това е очевидната несъвместимост. Двамата служебни министри се превърнаха в яростни изобличители на политическото и управленско наследство на тази партия, тъй че едва ли някой от нейните избиратели би прехвърлил симпатиите си точно към тях.
Не вярвам, че е възможно в ролята на съществен донор да влезе и БСП. Не толкова поради някакви идейни различия, колкото защото електоратът на тази партия и без това се е свил до най-твърдото си ядро.
Най-вероятните донори
Тъй че като основен източник на гласове за новата формация се очертават по-скоро трите така наречени партии на промяната.
Ефектът от нейната поява вероятно е една от причините за вече регистрирания от социолозите отлив от „Има такъв народ” (който може би щеше да се случи и без партия на Петков и Василев). Твърде възможно е този ефект да се изрази и в отпадане от следващия парламент на “Изправи се БГ! Ние идваме”. Няма да е чудно също така, ако новата формация привлече съществен брой гласове сред избирателите на онази политическа сила, която е очевидно най-близо в идейно отношение – „Демократична България”. И така започналият възход на това обединение да бъде осуетен.
Снимка: БулФото
В заключение: не е изключено сумарният ефект от появата на партията на двамата бивши служебни министри да се окаже, така да се каже, неутрален. Тоест, съотношението между силите на „промяната” и силите на „статуквото” в новия парламент да остане горе-долу същото. С всички произтичащи от това проблеми пред съставянето на мнозинство и правителство.
Не ми се иска да съм прав, но ми се струва твърде вероятно след два месеца да се окажем в същата ситуация. Затова царящият в момента безоблачен оптимизъм изглежда пресилен и във всеки случай преждевременен.
Кирил Петков и Асен Василев представиха новия си политически проект (видео)
Министрите на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев от предишния служебен кабинет представиха проекта си “Продължаваме промяната” с първа официална изява пред журналисти.
„В последните 4 месеца започнахме промяната. Имахме много ясни и точни цели. Първата – да спрем корупцията. Пример за това е Българската банка за развитие (ББР). Вторият беше да освободим малкия и среден бизнес. Приоритет номер 3 – да привлечем високотехнологични инвестиции. Приоритет номер четири беше да разпределим равномерно всичко получено. Всъщност вие ни познавате, не включваме нищо ново, просто искаме да продължим направеното през тези четири месеца. Не е важно дали си ляв или десен, важното е да си почтен”, каза Кирил Петков.
Според Петков сред критериите за избор на хора е те да имат добра кариера извън политиката, да не са били в повече от 1 партия, да нямат скандали, които не могат да се проверят. Всеки член ще подпише и договор за почтеност, с който ще гарантират, че нямат скрити финанси.
Сред първите представени беше Деница Петкова, която е магистър инженер, а в момента е предприемач. Тя има опит с Британската кралска академия по инженерство, където е видяла, че иновации се постигат и в страни от третия свят.
В екипа на Петков и Василев влиза и Яна Болникова, която е била част от екипа на Министерството на икономиката. 13 години работи в аутсорсинг индустрията. Тя изрази надежда, че промяната ще обхване всички градове в страната.
„Тъй като имаше много въпроси дали сме отляво, отдясно или в център, може би е добре да кажем в какво вярваме. Истината е, че данъци в България са достатъчно високи. Те няма нужда да се пипат. Има достатъчно постъпления в хазната, особено ако НАП отиде при големите фирми и си ги събере. Има достатъчно постъпления, за да имаме нормално образование, нормално здравеопазване, да се погрижим за възрастните хора и да си направим нормална инфраструктура. Въпросът е, че всички контролни механизми са изключени. Няма контрол как се разходват парите. Голяма част от парите се разходват без обществени поръчки. Ние плащаме тройно и четворно за прости неща. Ако започнем да плащаме истинската стойност и започнем да искаме истинското качеството, ще имаме една изключително богата и процъфтяваща държава. Която дава равен старт на всички, в която можеш да получиш добро образование, без да ходиш на частни уроци. Това не е утопия. Аз съм получил такова образование”, заяви Асен Василев.
Според него ако инфраструктурата се оправи, средата в България ще се промени и много млади хора ще се завърнат. Самият той сподели, че България е мястото, където се чувства най-добре.
„В следващите 60 дни ще чуете много неща за нас. Никой, освен нашия екип, няма правото да говори вместо нас. Ако нещо чуете за нас, имайте предвид, че не е вярно. Вярвайте ни, защото показахме, че имаме смелостта да атакуваме и да действаме срещу най-тежките интереси, които засягат кражбите в България. Имаме смелостта, имаме екипа, ще го направим”, увери Кирил Петков.
Двамата най-популярни служебни министри от предишния кабинет не обявиха с кои партии биха се кандидатирали на предстоящите избори.
Кирил Петков и Асен Василев представят политическия си проект в емблематична сграда утре
Бившите служебни министри на икономиката Кирил Петков и на финансите Асен Василев ще обявят новия си политически проект утре в 11 часа, предава Dir.bg.
Най-популярните министри от предишния служебен кабинет ще говорят в неформална обстановка в емблематична сграда като срещата ще се предава на живо във Facebook.
“Продължаваме промяната” е наименованието на политическата организация и мястото на събитието ще бъде Центърът за образование, наука и култура “Проджект Лаб” на столичния бул. “Мария Луиза” №58, който се намира в реновирана и модернизирана сграда, емблематична за Стара София. Преди век тя носи романтичното френско име “Жермандре” и е собственост на знатната фамилия Арие – богати индустриалци, развиващи благотворителна дейност и щедро подпомагащи българската култура.
Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно правителство, а Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект. Той ще постига леви резултати с десни политики и за него много се говори из медиите. Това е, което знаем засега.
Къде са се прицелили Петков и Василев
Новите политически проекти са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа плътност – там те лесно може да се разгърнат и да изместят предходните обитатели. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като БСП под лидерството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски тип на практика остана празно: БСП взе да води битки в “патриотичните” ниши. (И то не съвсем успешни битки, ако се съди по повишената подкрепа за “Възраждане”.)
Единственият сериозен претендент за център-лявото остана Слави Трифонов и той наистина успя здраво да притисне БСП. Първо я измести от второто място, а след това тя дори започна да се бори с ДБ за третото. След появата на формацията Петков-Василев е много вероятно БСП да загуби и третото място.
По-интересна обаче е историята с ИТН. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като емоционална и антагонистична, но с много ниска степен на политическо съдържание. Малцина в крайна сметка разбраха защо ИТН се скараха така жестоко с ДБ и ИБГНИ, нито пък стана ясно искат ли хората на Слави съдебна реформа или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не създадоха впечатление, че имат някаква сериозна програма. Липсата на програмност стана всъщност най-видима в процеса на съставяне на правителство: ИТН хем смятаха БСП за твърде леви, хем постигнаха с тях най-голямо припокриване на политики – каквото и да значи това “припокриване”. А в един предходен момент пък предложиха уж ултра десен премиер в лицето на Николай Василев.
На този фон може да се каже, че макар ИТН да влязоха в център-лявото и да взеха много гласове от малки градове, които преди бяха бастиони на БСП, те оставиха това политическо пространство с много ниска съдържателна и идеологическа плътност.
Промяната продължава с битка за център-лявото
Именно затова Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия искат да направят свой собствен проект, който да го натовари със съдържание. За това им помагат две неща. Първо, опитът им на министри в служебното правителство, където и двамата направиха важни стъпки по посока реална, конкретна промяна. Това е силен контраст с ИТН, които общо взето изхабиха още един парламент заради липсата на ориентация (в добронамерената интерпретация на поведението им). Второ, Петков и Василев разчитат на скрит коз за център-лявото – одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира открито с този политически проект, но генеалогичната връзка между него и президенството е ясна за всички.
Това обяснява защо проектът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: именно за тях опасността е най-директна. Но този проект има потенциал да размести картите в цялата партийна система и представлява нова, сериозна крачка към нейната трансформация. Тази трансформация тече в няколко посоки. От една страна старите партии на статуквото губят подкрепа и са подложени на натиск да се реформират – най-малкото да се разделят с лидерите си, част от които не са за показване, а други направо си стоят скрити.
От друга страна на хората изглежда им писна от мачо-харизматици с мания за “спасяване” на нацията. И изглежда расте търсенето на нормални партии, съставени от психично здрави, образовани и компетентни хора. В това отношение “Демократична България” и новата формация на Петков и Василев ще са естествени съюзници и заедно биха могли да наложат нов, по-цивилизован стил на правене на политика.
И накрая: част от новите партии, които се появиха, промениха лицето си в 46-ия парламент. ИТН, в частност, имаха в началото силен центристки заряд, но все повече започнаха да се проявяват като радикална антисистемна партия. Поведението им в парламента – тоест, несъобразяването с елементарни правила на парламентаризма, сигурно се харесва на радикални избиратели. Но пък ще доведе ИТН до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.
ГЕРБ сигурно стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият проект на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Дори напротив: те се надяват той да отслаби традиционните им опоненти в дясното – ДБ. В крайна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с “Да, България” и като стил на поведение приличат на ДБ. Тоест, такъв сценарий на конкуренция с ДБ със сигурност има, но той би могъл сравнително лесно да се избегне при минимална координация и добронамереност между тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).
Същевременно ГЕРБ имат причина за сериозно опасение от център-лява формация от европейски тип. Една такава формация би могла да привлече много от по-центристките избиратели на ГЕРБ: например голямата кохорта бивши членове на БКП, които са били отблъснати от БСП и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и много от ключовите лица около него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съотношение е валидно и за избирателите на ГЕРБ.
Добрият и лошият сценарий
Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна подкрепа, носи и шансове, и рискове. Доброто, което може да излезе от проекта Петков-Василев, е вдъхване на увереност на избирателя, че смислена промяна е възможна, че има критична маса от партии, които да реализират идеите за по-добро управление на България. Друг позитив от създаването на новия проект би било уплътняването на център-лявото с реално политическо съдържание. България има нужда от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не иска или не може да я реализира, Петков, Василев и Радев имат и право, и потенциал да опитат.
Има обаче и негативни сценарии, при които пространството на “партиите на промяната” просто се сдобива с още един играч, който се впуска във “войната на всеки срещу всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е казал Томас Хобс, в тази война животът, включително животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, отвратителен, брутален и кратък).
Кирил Петков и Асен Василев няма да са в новия служебен кабинет. Кой ще ги смени?
Кирил Петков и Асен Василев няма да са в новия служебен кабинет. Кой ще ги смени? Отговорът търси Dir.bg. Напускането им потвърждава, че двамата ще влязат в нов политически проект, който се очаква да обявят утре.
По информация на “24 часа” Румен Радев ще назначи за министър досегашната заместничка на Петков – Даниела Везиева. Тя бе зам.-министър на икономиката и във второто правителство на Бойко Борисов като представител на Реформаторския блок.
Като министър на финансите на мястото на Асен Василев пък Радев е решил да назначи Валери Белчев. Той бе начело на Фонда на фондовете във второто правителство на Бойко Борисов. Това е и ясното доказателство за това какво ще бъде решението на Кирил Петков и Асен Василев, които се очаква утре да съобщят за евентуалния нов политически проект, с който ще се заемат.
Нов, но бивш служебен министър ще оглави и транспорта. Това е Христо Алексиев, който бе номиниран за министър в първия кабинет, предложен от Слави Трифонов преди да върне мандата. Алексиев беше на този пост още в първия служебен кабинет на президента през 2017. Бъдещият министър на транспорта в момента е председател на УС на НКЖИ. Той ще замени сегашния служебен министър Георги Тодоров.
Очаква се утре официално президентът да разпусне парламента и да обяви новите си избраници за служебни министри. Днес пък досегашните ще се отчетат за свършеното през служебния мандат, който прехвърли 4 месеца – дълго след очакваните два месеца. Този служебен кабинет, втори поред, назначен от Румен Радев, остана на поста си заради два поредни предсрочни парламентарни вота. Следва третият служебен кабинет от началото на мандата на президента.
Кирил Петков и Асен Василев няма да са в новия служебен кабинет. Кой ще ги смени? Очаква се утре официално президентът да разпусне парламента и да обяви новите си избраници за служебни министри.
Още няма нито партия, нито програма, нито е ясен “мениджърският” екип на проекта, който би могъл да произлезе от служебния кабинет. Но в обществото определено има очаквания за поява на нова партия около Кирил Петков, пише Петър Чолаков за Дойче веле.
В обществото определено има очаквания за поява на нова партия около харизматичния министър на икономиката Кирил Петков. Не е изненада, че и служебният премиер Янев обяви, че по принцип би гласувал за него. В атмосферата се усеща определена възбуда, а някои вече трепетно чакат следващия месия – този път с диплома от Харвард.
Ако проект “Петков” все пак се появи, той едва ли ще участва на очертаващите се през ноември избори, когато е твърде вероятно да има вот две в едно: за президент и за НС. За да се изпълни с живот една новородена формация, освен самата процедура по регистрация е нужно тя да има изградена и функционираща кръвоносна система, т.е. партийни структури. За всичко това ще е нужно време, така че е по-вероятно проектът “Петков” да излезе на сцената на по-следващите избори.
Съдейки по факта, че политическата биография на Петков минава през ДБ, изглежда по-логично проектът поне на първо време да си партнира с нея. Възможно е да работи и с БСП. Последното би било особено вероятно, ако в партията влязат и други звезди от служебния кабинет, т.е. не само Василев и служебният министър на образованието професор Николай Денков, но и лица, чийто път в политиката преминава през левицата като вътрешния министър Бойко Рашков и професор Янаки Стоилов например. Може да се възрази с основание, че обществените нагласи към фигури като служебния вътрешен министър Рашков са “по-противоречиви” и ефектът им върху избирателите може да бъде обратен на желания. От друга страна, каква е ползата на ДБ, ако мисията на Петков е да създаде неин клонинг (не зная със сигурност дали някой му е поставил такава задача, но не бих го изключил)?
Производителите на сходни (политически) продукти неминуемо влизат в ожесточена конкуренция. “Пепси” и “Кока-кола” водят безмилостни войни от 1970-те до днес. Компанията “Кока-Кола” обаче печели нови клиенти с пускането на пазара на втората си най-старата марка “Фанта” през 1940-а година. Изобщо фантазията е полезна както в маркетинга, така и в политиката (която, разбира се, е и бизнес).
Смисълът на проекта “Петков” не е в това да бъде ДБ-2. Чрез просто повторение най-голямото предизвикателство пред ДБ няма да бъде преодоляно – тя все още не може да излезе с решителна стъпка извън най-големите градове. Не би имало особена полза и Петков да влиза в листите на формацията на Иванов и Атанасов, а и той едва ли има желание за това.
Чрез партньорства с ДБ и БСП новата формация би могла да помогне за деблокирането на партийната система, която само през 2021-а роди два ялови парламента, неспособни да излъчат правителство. В такъв случай ГЕРБ, ДПС, а вероятно и ИТН биха останали в изолация.
Несериозно е да се правят категорични прогнози за идейния облик на формацията. И все пак можем да предположим, че тя ще бъде по-скоро дясноцентристка. Самият Петков посочва, че е десен човек, ала показва и емпатия към традиционни “леви” теми – “42 процента от пенсионерите да са под линията на бедност не е ОК за мен”. Тази реторика всъщност е класическа популистка хватка, но нека не бързаме да наричаме още неродения (проект на) Петко “популист”.
Формацията вероятно ще се мъчи да надгражда върху направеното от служебните министри: демонтиране на модела “ГЕРБ-ДПС”, реформа на съдебната система, прокуратурата, структурата и начините на работа на МВР, повече прозрачност в банковата сфера. Във външнополитически план кабинетът “Янев” е категорично евроатлантически (макар да замрази темата за членството на РСМ в ЕС). Проектът “Петков” почти сигурно ще върви по този път и едва ли ще намери общ език с “Възраждане” например.
По-категорични заявления от г-н Петков – освен, че няма да се кандидатира за президент – ще има най-рано след две седмици, когато вероятно ще бъде последният му работен ден като служебен министър.
Нека обаче кажем и това: погрешно е да се поставя знак за равенство между високия рейтинг и позитивните електорални нагласи, от една страна, и случването на успешен проект, от друга. Нито броят на последователите във Фейсбук, нито електоралните нагласи автоматично се превръщат в резултати на изборите. Спекулативно е да се прогнозира кой колко гласа щял да вземе, дали няма да стане политически хегемон и т.н., особено когато още няма нито партия, нито програма, нито е ясен “мениджърският” екип. Рейтингът е най-мимолетното на политическата сцена. Той е мъчно управляем: днес е тук, утре го няма. Когато се изпари, по навик или по неволя, българинът бързичко ще се премести от другата страна на пътя, за да чака на автостоп следващия спасител.
Правят ли партия Кирил Петков и Асен Василев? Отговорът на този въпрос търси Свободна Европа.
Над 92 000 души. Толкова наброява групата във Фейсбук, наречена “Кирил Петков за министър-председател на Република България”. Расте като гъба, предлага оживени дискусии, а някои потребители дори сравняват служебния министър на икономиката с Васил Левски.
Снимка на Петков, допълнена с популярния цитат на Апостола “Дела трябват, а не думи” е харесана от близо 4,5 хиляди души.
Не е само Фейсбук
Всички политически играчи, без изключение, вече изчисляват дали е възможно на терена да се появи нова партия около Кирил Петков и служебния министър на финансите Асен Василев. Ако да, кога?
Някои дори съвсем открито си казаха, че не биха искали това да се случва. В петък например темата стигна и до Народното събрание. От трибуната я повдигна заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев, който уж на шега посъветва Василев и колегата му да не създават нов проект.
Самите служебни министри не отричат, но и не потвърждават официално намеренията си. От всичко, което става на политическата сцена, се разбира само това, на което едни няма да повярват, а други няма да харесат: че към края на август все така не е ясно дали ще има такава партия.
Думите на министрите
В петък Василев каза пред журналисти, че докато е служебен министър “няма да участва в такъв проект”.
Във видеото ви припомняме това негово изказване.
В неделя Кирил Петков даде интервю за БНР. След няколко въпроса в тази посока, които опита да избегне, в крайна сметка Кирил Петков каза: “това, за което ме питате, не знам какъв е точният отговор”.Ще продължим да бъдем активниКирил Петков
Още в началото на август обаче той коментира в две поредни свои интервюта, че двамата с Василев “по един или друг начин” ще останат в политическия живот.
“Да, пука ни за България. Не, няма да изчезнем сега по бизнесите си. Ще си ги управляваме, но всеки от нас в момента има доста голяма енергия да бъде част от продължителната промяна на България. Със сигурност ще продължим да бъдем активни”, каза тогава Петков пред БНР.
Въпреки че нов проект не е обявяван официално, потенциалът около него беше забелязан вече и от социолозите. В четвъртък пред бТВ социологът от “Маркет линкс” Добромир Живков каза, че има голям потенциал и за нова партия, която да е около най-популярните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.Има политици с потенциал да станат сериозна политическа сила в българското пространствоДобромир Живков, “Маркет линкс”
“Трудно е да се каже, че се връща доверието в старите партии. Нови политически сили могат да размесят пластовете. Има политици във фокуса на обществото, които се ползват със силна подкрепа и имат потенциал, създавайки партия, да станат сериозна политическа сила в българското пространство”, каза в анализа си Живков.
Данните от проучването сочат, че доверието към служебния кабинет расте. Най-разпознаваемите министри са именно Кирил Петков и Асен Василев, които се ползват с подкрепата съответно на 42% и 31% гражданите.
На какво се дължи подкрепата
Подкрепата е обяснима, защото именно Петков и Василев, с работата си в служебното правителство, влязоха в най-силна конфронтация с т.нар. “модел на статуквото”.
Петков беше министърът, осветил случващото се в Българската банка за развитие (ББР). Василев повдигна темата как приходната агенция, вместо да събира вземанията си от големи компании, “се занимава с фризьорки”.
Василев беше и човекът, измислил създаването на българския “черен списък”. Това стана след санкциите по закона “Магнитски”, които засегнаха бившия депутат от ДПС и едър бизнесмен Делян Пеевски.
Действията на Петков и Василев доведоха до съпротива от страна на ДПС. А след като стана публично ясно, че двамата са отказали да влязат в първия нереализиран кабинет на “Има такъв народ” (ИТН), към атаката срещу двамата министри се присъединиха последователно партията на Слави Трифонов, а после и ГЕРБ.
Атаката: гражданството на Петков
От ИТН повдигнаха въпроса дали Петков се е отказал от канадското си гражданство, а след това темата беше подета и от ГЕРБ и ДПС.
По думите на икономическия министър той се е отказал от чуждото си гражданство още през април. Документ за това е получил на 20 август. Тъй като българската конституция и решение на Конституционния съд (КС) казват, че депутати и министри не могат да имат второ гражданство, освен българското, сега предстои Конституционният съд да разтълкува положението.
Свободна Европа потърси по темата мнението на икономическия министър. От кабинета му отговориха, че “фокусирането върху темата с гражданството на Кирил Петков е опит да бъде отклонено общественото внимание от въпросите, които наистина засягат живота на българските граждани”.
Партия и още два сценария
По казуса с гражданството от президентството застанаха плътно зад Петков. А в събота президентът Румен Радев не коментира политическото бъдеще на икономическия министър.
Пред журналисти държавният глава не отговори на въпроси дали ако се стигне до нови предсрочни избори, Кирил Петков и Асен Василев ще запазят постовете си във втори състав на служебно правителство. В неделя пред БНР Петков също не отговори на подобно питане.
Въпросът е ключов, тъй като ако двамата министри, които причисляват към отбора си и образователния министър проф. Николай Денков, останат в следващ служебен кабинет на Радев, това означава, че на този етап няма да развиват собствен политически проект. Подобен развой също е вероятен. Ако има нови предсрочни избори, те ще бъдат през ноември, а времето до тях ще бъде около два месеца. Такъв срок е изключително кратък и почти непосилен за създаване на нова партия и регистрацията ѝ от съда.
Ето защо ако обществото види Петков, Василев и Денков в следващ служебен кабинет, според политическите играчи има възможни два други сценария.
Ето кои са сценариите:
Първият е, че служебните министри може да се заемат с партийно строителство след президентските и парламентарни избори и да играят по дълга писта. Те може да бъдат алтернатива и опозиция на евентуална следваща управленска коалиция, съставена в бъдещия парламент. Така обаче инерцията, която имат сега, може да бъде загубена.
Вторият сценарий, подозиран от партиите е, че може Петков и Василев да се откажат от собствен проект, ако бъдат номинации на “Демократична България” (ДБ) за постове в изпълнителната власт в мандат на следващото Народно събрание. На тази мисъл навеждат и официалните изявления на съпредседателя на ДБ Христо Иванов. Той няколко пъти настоя публично, че ако се сформира редовен кабинет, то Петков, Василев и Денков трябва да останат под една или друга форма в него.
Поведението на Иванов обаче може да има и друго обяснение. То е, че ако Петков и Василев създадат собствена партия, тя би отнела част от избрирателите на “Демократична България”.
Какво ще се случи на този етап не е ясно. Сигурното е едно: въпросът за евентуален проект на служебните министри ще бъде един от централните полтически сюжети. Той обаче ще добие по-ясни очертания едва след края на мандата на служебния кабинет. Служебното правителство може да се задържи в управлението до средата на септември, заради актуализацията на държавния бюджет.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
