“Ако са верни слуховете“: разговор с психиатър за душевното състояние на Путин

Интервю на Дойче веле с Д-р Любомир Канов.

ДВ: Д-р Канов, обръщаме се към Вас заради професионалната Ви компетентност като психиатър. Откакто Путин нападна Украйна, започна да се говори, че “този човек е луд”. Това метафора ли е – или откривате в речта и поведението му психически отклонения, които могат да бъдат диагностицирани?

Канов: В случая с Путин не става дума за клинично, а за идеологическо заболяване с месиански характер, с каквито руската история изобилства. Някои го наричат Тотализъм. При Путин то възниква върху Адлериански терен на компенсаторна малоценност, кореняща се в унилото му детство на дребен ленинградски гамен. Днешната му поза на заплаха срещу цялата планета е късен рецидив на тренировките му по джудо с амбицията да покаже, че не е нищожество, а че е голям и силен.

Интелектуална и философска подкрепа намира в неофашистките брътвежи на ментори като Илин и Дугин.
"Ако са верни слуховете“: разговор с психиатър за душевното състояние на Путин

ДВ: Историята още от римско време навежда на мисълта, че има граница, отвъд която концентрирането на власт става разрушително за психиката. Колко власт може да понесе човек и да остане нормален?

Канов: Интересно нещо е въздействието на властта и предположението, че тя има способността да разваля нечия иначе нормална психика. Не вярвам в това. Личност, конструирана здраво върху устоите на добро възпитание и на принципи, приемащи властта преди всичко като отговорност към хората, трудно може да бъде покварена. Твърдят, че властта била афродизиак.

Може, не съм изпитвал никога тази върховнa форма на еротичен подем, а при хора на възрастта на Байдън например това би изглеждало като гротескна разновидност на сенилен сатириазис.

Психолози: Путин има Цезарска лудост

Ако приемем, че властта е своеобразно лечение за еректилна непълноценност, тогава би трябвало, ако не друго, поне да възстанови разклатеното сексуално здраве на властимащия, а не да го разрушава.

Ако трябва сериозно да говорим – това, което наистина застрашава психиката на човека с власт, особено ако тя е безконтролна, е страхът да не я загуби.

ДВ: Какъв е психологическият механизъм на войнолюбието – той архитипично присъщ ли е на мъжа или е социална производна?

Канов: Войнолюбието, за съжаление, според мен е заложено генетично в човешката природа. Затова християнството е толкова парадоксално и контраинтуитивно.

От гледна точка на еволюционната биология и генетика способността да убиеш и да изнасилиш жените на съседното племе вероятно е наложила жестоковидни хора, които са успели да създадат поколение и да се възпроизведат.

Мисля, че историята на Русия с нейния успешен геноцид на кротките и смирените в последните 100 години обяснява политическата подкрепа за Путин днес. За останалите е останало царството небесно.

ДВ: Агресивността химически процес в организма ли е?

Канов: До голяма степен – да. Тестостеронът е стероид, който се произвежда в тестикулите и в надбъбречната жлеза и е отговорен за агресията, както и за нивото на либидото (и при мъжете, и при жените, впрочем). Анаболните стероиди, които са химически близки, както и кортикостероидите, използвани в медицината, могат да увеличат нивото на агресия, а при отделни индивиди да спомогнат и за отключване на манийни психози.

Ако са верни слуховете, че Путин страда от някаква левкоза и го лекуват с кортикостероиди, което обяснява метаморфозата и закръгляването на лицето му, то е възможно поради тази причина да има промени в психиката (не само от властта).

ДВ: Агресивността и суицидността две лица на една и съща монета ли са? Може ли Путин да реши да се самоубие, като натисне руското ядрено копче?

Канов: Суицидността се схваща като крайна форма на агресия – агресия, насочена навътре. Тя е резултат от истинска безизходна болест на психиката. Според моя повърхностен анализ на личността му, която има здраво заседнало ядро на дребен блатар от задните ленинградски дворове, ако Путин натисне копчето, той ще се е осигурил надеждно в бункера – съгласно етиката на криминалните му ментори: Първо ти умри днес, а аз утре.

"Ако са верни слуховете“: разговор с психиатър за душевното състояние на Путин
ДВ: Каква по Ваша преценка е ролята на КГБ в личностното формиране на Путин?

Канов: Огромна. Путин е осиновен под крилото на могъщ закрилник, който може да бие по-едри от него хора, а с неговата благословия и той самият може да бие или да арестува. Най-сладкият плод на съветската власт е била привилегията да си безнаказан, да извадиш служебна карта, когато си поискаш, да ти козируват, да излезеш от смърдящия подвал, където си живял с бащата инвалид от войната и смачканата от живота майка и да се радваш на специално снабдяване “по блату”.

ДВ: А защо според Вас руското общество не само ражда диктатори, но и ги допуска да влязат в унищожителна и за самото него фаза? Едва ли отговорът може да се сведе до особеностите на руската душа и имперските претенции на нацията, защото същото се случва и в Германия с Хитлер.

Канов: Руснаците никога не са знаели как да живеят без диктатори. Тук, разбира се, не говоря за онези 10 000, които ще протестират под паметника на Пушкин. Дядо ми Кано е роден около 1865 година под турско “владичество”. Почти дотогава или до поколение преди това в Русия един селянин е струвал 5 рубли, една крава – 2, а едно дете на 3 години – 50 копейки. Кано не е бил продаван от никого. Имали са своя земя. В Германия и в Русия има нещо, което за българите е неразбираемо.

Това е паганистичното усещане за онова, което философският наставник на Путин Иван Илин схваща като единство между природа и душа, между почва и надпочвения преходен организъм, наречен руски човек. Така е и при Валхалата в нордическите хитлеристки фантазии.

В този смисъл тези два народа, които търсят някакво едва ли не космическо предназначение на тази земя, могат да са много опасни. За Германия след две войни можем да считаме, че този синдром е в ремисия, но за Русия – не.

ДВ: На какво се дължи успехът, поне до войната в Украйна, на кремълската пропаганда на Запад (в България да не говорим), която накара немалки групи да се усъмнят в предимствата на демокрацията? Едва ли отговорът може да се сведе до левичарска заблуда, защото режимът на Путин нито е ляв, нито за разлика от комунистическия има такава претенция.

Канов: Режимът на Путин е много успешен в една фундаментална измама, която успешно пропагандира на Запад, а и не само.

Той се представя като консервативен, десен, защитник на семейството, на традиционните ценности, преграда срещу “гейска Европа”, воин срещу Кончита Вурст. За това до голяма степен е виновна и самата Европа, пък и Северна Америка.

Дивият милиардерски капитализъм под опеката на путиновия режим беше приемлив за онези, които желаеха да се “облажат” и гледаха през пръсти на неговия енергиен и суровинен контрол. Този режим е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Той е деидеологизиран в смисъл, че не се надява Маркс да възкръсне, но се надява на световен тотализъм, в който Русия да бъде начело.

Това е мечтата за нов Тотален Ред, в който на Главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. Докато междувременно действа като Иван Грозни и се представя за благодетел на своите жертви.

След като завладеят и опожарят някой град, Иван Грозни и неговите опричници започват да се каят всред труповете и вдигат някоя и друга църква.

"Ако са верни слуховете“: разговор с психиатър за душевното състояние на Путин

ДВ: Как гледате на пропагандната теза, че Путин може да използва оръжие в суверенни държави, защото така са постъпвали и САЩ в Близкия изток или на Балканите?

Канов: Без анализ на мотивите, тези клишета са като “А вие защо биете негрите?”.

ДВ: Имат ли основание българите днес – за разлика от онова дете в стихотворението на Вазов, което “дава крушки на солдатите без страх”, да се страхуват от Русия? Страхът позорно чувство ли е?

Канов: Страхът е естествено чувство. Но той би трябвало да има един предел, отвъд който животът ти е толкова недостоен и жалък, ако трябва да живееш в унижение, че загубва смисъла си. Не трябва да се страхуваме от никого, освен от себе си, защото имаме голямата задача да не умрем посрамени, че сме живели.

“Ако са верни слуховете“: разговор с психиатър за душевното състояние на Путин

Източник: Дойче веле

Read more

Защо в България масово отричат ваксините и вируса. Разговор с психиатър

Защо в България масово отричат ваксините и вируса. Разговор с психиатър публикуван от Дойче веле.

Давид Иерохам е психиатър и психотерапевт. Роден е през 1947 г. в София, завършва Медицинската академия, където специализира психиатрия, занимава се и с психодрама. Той е университетски преподавател и автор на публикации в областта на психиатрията, психотерапията и културата

Г-н Иерохам, как се отрази пандемичната криза върху душевното здраве на обществото ни? Освен като страничен наблюдател, какви са личните Ви наблюдения от Ваши пациенти?

Давид Иерохам: Не мога да дам генерализирана оценка или да групирам хората. Всеки реагира много или малко индивидуално, съобразно неговия личен характер, история, нагласи. Една част демонстрират естествен страх, отдръпване от живота, затваряне, много тревоги и усилия да се предпазят. От другата страна стои едно безгрижие, смелост, арогантност.

В обществото ни има недостиг на искреност

За съжаление в нашето общество има недостиг на искреност, има много повече лицемерие, преднамереност. Има хора, които пренебрегват, не се страхуват, или просто не обръщат внимание на Covid-19. Важно е обаче да се уважават страховете на другите. 

Защо в България масово отричат ваксините и вируса. Разговор с психиатър.

Антиваксърството и отхвърлянето на коронавируса не са ли компенсаторни механизми, чрез които се прави опит психологически да се премине по-лесно и безболезнено през криза от подобен мащаб? 

Давид Иерохам: Зависи от начина, по който се демонстрира това. Да, има едно арогантно, тип “телевизионно” антиваксърство, протестно. То е начин да се самоутвърдиш – чрез борба срещу статуквото и системата. Винаги, когато има свръхизява, свръхнапрегнатост, свръхутвърждаване и недопускане на чуждото мнение, това е компенсаторно. Това е несъзнаван механизъм, едно отричане, защитен механизъм на психиката, за да не се разпадне тя. А когато понякога отрицателите се докоснат до болестта чрез себе си и своите близки, те се страхуват, че могат да рухнат и да се разпаднат. Това е несъзнаваният страх. Но прекаленото пазене също е компенсация. Проблемът е, че за това ние никога не можем да кажем какво е прекалено, и какво – не. Covid-19 е един коварен враг, той е неизвестен, тайнствен, пристъпва тихо и присяда до нас деликатно, не знаем точно в кой момент става това. Ние не го познаваме. 

Защо в България антиваксърите станаха мнозинство

Рецепта за психично здраве в подобна ситуация

Съществува ли лесна и достъпна рецепта за поддържане на душевно здраве в подобна ситуация? Особено, когато тя продължава с години?

Давид Иерохам: Лесни рецепти за психично здраве не съществуват. Струва си да се отбележи, че за да можем да се пазим, ние трябва да имаме грижа за общественото здраве, не само за хората непосредствено около нас, а и за обществото. Ние даваме много големи жертви пред вируса. Това е, защото сме много уязвими. Чисто физически сме доста болни, както и социално-икономически. Няма здравна система, институциите боледуват и ние би трябвало да обърнем внимание, че всеки има уязвимост, оголваща се, когато бива атакувана. Всеки човек е слаб в уникален и индивидуален аспект на различно място, а вирусът атакува тъкмо там. Трябва да помислим как ние като добри войници и съ-войници можем да платим своя дан, така че обществото да даде по-малко жертви.

Отричане на вируса и недоверие към информацията

Какво е Вашето обяснение за масовото отричане на съществуването на вируса и отхвърлянето на ваксините?

Давид Иерохам: Не съм в състояние да дам задоволителен отговор на този въпрос. Все пак мога да изтъкна една основателна причина – срамът. В нашето общество има твърде много срам. Срам от миналото, както от близкото, така и от далечното минало. Срам от това да се разболееш, да се страхуваш и плашиш, срам от собствената слабост. Срам от това, че е възможно да се грижиш за живота си повече, отколкото си мислиш, че трябва. Ние не осъзнаваме този срам и го преодоляваме с мисли за грандиозност, всемогъщество, омнипотентност: ние сме велик народ, неуязвими, преживели сме толкова неща и няма какво да се занимаваме с някакъв дребен вирус.

Другото нещо е, че има голямо недоверие в информацията. Всякакви мнения влизат нефилтрирани в обществото. И поради това, че сме хора, ние винаги искаме нещата да са по-добри и малко отвръщаме поглед от реалността. А най-голяма драма се преживява след нереалистични очаквания. 

В ситуация на криза, трябва да се действа бързо, решително, даже и авторитарно

Протестиращи нахлуха в магазини без маски и зелени серификати (видео)

В година на избори реалистично ли бе очакването политиците да управляват кризата по-безпристрастно, без да затъват дотолкова в популизъм?    

Давид Иерохам: Аз мисля, че когато има криза, трябва да се действа бързо, решително, в определен смисъл даже и авторитарно. Защото в криза се изискват бързи решения. А това не може да стане чрез създаването на работни групи. Някой трябва да поеме отговорността и последствията за това. Въпросът не е толкова експертите да кажат, а политиците да вземат решение, при това бързо, ефикасно и бих казал авторитарно. Това е като при военно положение, когато армията е в хаос, следва някой да поеме отговорността и да започне да издава заповеди.

А може да се каже, че да не поемаш отговорност е заболяване на нашето общество. И това е не само морален проблем, но и комуникативен. Отговорност означава и да дадеш отговор.

Едно по-твърдо и последователно политическо поведение нямаше ли да получи одобрение от една немалка част от българите?

Давид Иерохам: Аз мисля, че да и мога да обясня защо. Когато се родим, на нашата психична сцена се явяват авторитарни фигури. Това са родителите, от които ние зависим. Ние им се подчиняваме, а откъсването ни от тях става постепенно. В ранните етапи на епидемията можеше да се подходи по-твърдо и мисля, че това би имало по-голям успех. И тогава самите хора биха били подтикнати да взимат по-ясни решения, а не просто да се делят на “за” и “против”.

Провалена общност и провалена държава

Броят на жертвите и щетите, които България понесе, водят ли към извода, че сме провалена държава и общност?  

Давид Иерохам: От гледна точка на починалите, техните близки, болката и мъката им, както и драмата, която преживяват, вероятно наистина приличаме на провалена общност и на провалена държава. Общността е динамична цялост, в нея има турбулентност. Всички държави дадоха сериозни жертви, но ние – най-много. И това е трагичното.

Като че ли в нашето общество намаляха кандидатите за главни герои, които излизат на сцената. Става въпрос за онези, дефиниращи се като герои и заявяващи, че сюжетът ще се развие около тяхната съдба. По-голямата част от нас предпочитат да бъдат в публиката. Да не бъдат нито автори, нито режисьори, играещи, или дори статисти, а да са в публиката и да гледат. На последните избори две трети седнаха и наблюдаваха. Става въпрос за бъдещето на нашето общество, нещата са сериозни. И това е много опасно. 

Три стъпки в преодоляването на травмата

Загиналите от болестта надвишават жертвите от войни, в които страната е участвала. Как се лекува подобна травма? 

Давид Иерохам: Първата стъпка е да видим какво се е случило, да разберем и да си дадем ясна представа за размерите му. И да го озвучим съобразно мащабите. Следващата е траурът – да оплачем нашите загуби и да преминем през оздравителното тъгуване. След това да се опитаме да се отдалечим от станалото и да си дадем сметка за нашите грешки. И да направим опит да поправим това, което е счупено.

Виждате ли хора, които да обговорят тази драма на поносим и разбираем език и да обяснят през какво преминаваме?

Давид Иерохам: Трябва да има такива хора и говорители. Ние имаме нужда те да ни просветлят. Но мисля, че същевременно това е и задължение на всички ни. По своята същност подобно обговаряне е творческа дейност. Всички, които считат, че са творци в занаята си, трябва да го правят. 

Защо в България масово отричат ваксините и вируса. Разговор с психиатър

Източник: Дойче веле

Read more

Covid-19 води до ръст на невротичните заболявания и Синдрома на пещерата, според психиатър (видео)

Covid-19 води до ръст на невротичните заболявания и Синдрома на пещерата, каза в предаването “Офанзивата” по NOVA психиатърът Дроздстой Стоянов.

“Тежките психически заболявания остават без грижа. Това е така заради прекомерния фокус върху конкретно инфекциозно заболяване, което отклонява ресурси от обслужването на други пациенти. Зачестяват и невротичните разстройства – паника и страх от заразяване, а и дори Синдром на пещерата – хората отказват да се върнат към предишния си живот, искат да останат вкъщи със семействата си”. 

Covid-19 води до ръст на невротичните заболявания и Синдрома на пещерата, според психиатър

Как пандемията върна младите в хотел “Мама”

Сериозен е броят на психичноболните, които не попадат в официалната статистика, а това се дължи на липсата на единна информационна система. 

Ръководителят на Катедрата по психиатрия и медицинска психология в МУ-Пловдив коментира склонността на българина да вярва в конспиративни теории. Чуйте какво каза!

Covid-19 води до ръст на невротичните заболявания и Синдрома на пещерата, според психиатър

Източник: NOVA, “Офанзивата”

Read more

Пандемията увеличава психичните разстройства (видео)

Пандемията увеличава психичните разстройства, съобщава NOVA. Това заяви директорът на Националния център по обществено здраве доц. Христо Хинков.

На всяко дежурство от Столичната спешна помощ получават сигнали за тревожни състояния, нервни кризи и панически атаки. Броят на тези обаждания се увеличава през нощта, отчитат от Спешна помощ.

Повечето от тези състояния, за които хората звънят на 112, са вследствие на COVID-19, отчитат го и психиатрите. А понякога психиката, много по-трудно се лекува от физическо заболяване или травма, казват специалистите. Подобен е случая и със Стефан Грозев от Горна Оряховица.

Министър Кацаров: Критична е ситуацията с реанимационните легла заради коронавируса (видео)

Мъжът губи крака си в следствие на прекарана Covid инфекция. Днес, 10 месеца по-късно, той вече е с протеза и физически се справя, но психически все още му е трудно.

„При движението и ритъма на живот който го имах, изведнъж всичко спира. Оказва се, че нямам шанс за реализация. Беше ми много трудно”, разказа мъжът.  

Пандемията увеличава психичните разстройства (видео)

„Остава психическата травма. За проблема трябва да се говори непрекъснато. Смятам, че има нужда дори от намесата на специализирана помощ”, каза съпругата на Стефан – Диляна Грозева.

В момента, в ситуация на COVID пандемия, психическото здраве зависи и от ваксината, казва доц. Христо Хинков.

„Това би довело до някакво успокоение. Подсъзнателно усещане, че си защитен”, поясни той.

Защитена след ваксината се чувства и Ваня Димитрова от Благоевград. Въпреки, че не е боледувала, не е била под карантина тя признава, че пандемията й се отразява на психиката.

Пандемията увеличава психичните разстройства

Източник и видео: NOVA

Read more

Тошко Йорданов: Всеки, който твърди, че имаме връзка с ДПС трябва да отиде на психиатър

“На мен в този парламент вече ми се повръща от лицемерие. На преговорите, които водихме, г-н Христо Иванов заяви в нашата стая, пред 5 човека, че той трябва да одобри който и да е кандидат за министър-председател, който предложим, членовете на МС и всяко едно бъдещо назначение по контролни органи, иначе губим подкрепата им. Ако това не е кадруване, аз съм висок баскетболист, три метра. Това заяви от парламентарната трибуна зам.-председателят на “Има такъв народ” Тошко Йорданов по време на обсъждането на създаването на Временна комисия за “Буджака”.

“Ние ще подкрепим създаването на тази комисия, така както подкрепихме комисията за Росенец. Това е елементарно, ясно и логично. Ще подкрепим и всяка комисия, която четиримата зелени в тази зала предложат за всяко друго извращение с българската природа, било то на морето, или в планината. Ще подкрепим всяка комисия, за да не издевателстват върху българската природа”, добави Йорданов.

“Г-жа Мая Манолова заяви пред мен и Виктория Василева: “Дайте му нещо на Христо Иванов и после не го изпълнете”. Бих отишъл на детектор на лъжата, за да докажа какво казаха тези двама лицемери в този парламент”, отбеляза той.

По думите му “ДПС и ДБ си мерят олигарсите”, пък ИТН имала лидер без имот на Буджака.

За партията е “еднакво гадно дали ще заменят Доган и Пеевски с Иво Прокопиев”, подчерта Тошко Йорданов.

Не закъсня и отговорът на съпредседателя на ДБ, който заяви, че било редно да се съгласуват хората, предлагани за министри, за да получат “ценните гласове” на ДБ.

“Ами, да, искате нашите гласове. Те са точно на половина на вашите, но са много ценни. Редно е да съгласуваме хората, които предлагате, ако искате да подкрепим правителството ви. Това не означава, че ние щяхме да имаме право на вето върху ваши решения. Не е зле, ако ще ходите на детектор на лъжата, да кажете и това”, отвърна Христо Иванов и продължи:

“Не сме искали дялове, не сме искали порции и недейте да лъжете за това! Просто искахме да знаем за кого ще гласуваме. Публично неведнъж съм казвал, че няма да гласуваме за котки в чувал! Майка ми ме критикува и ми каза, че не допускам, че може да има симпатични хора, които не познавам. И като пример даде министърката по ромските въпроси. Обещах на майка ми, че ще кажа това”.

“Благодаря на Христо Иванов, че си призна, че се е опитвал да кадрува. Ние нямаме нужда от такъв партньор! Моля ви, не ни търсете повече за разговори. Тук имате ГЕРБ, ДПС…Всеки, който твърди, че ние имаме нещо общо с ДПС, трябва да отиде на психиатър”, контрира Йорданов.

Източник: Dir.bg

Снимки: БулФото

Read more

Медик, наричан “доктор Смърт”, е подпомогнал самоубийството на 130 души преди да бъде осъден

Медик, наречен “д-р Смърт”, е помогнал на 130 души да се самоубият, преди в крайна сметка да бъде осъден за убийство, пише LadBible.

Мурад Джейкъб “Джак” Кеворкян е бил американски патолог, привърженик на евтаназията. Той е починал през 2011 г.

Испания стана четвъртата страна в Европа, която легализира евтаназията

Патологът е вярвал в подпомогнатото самоубийство като метод за прекратяване на живота на хората, създавайки машина, която действа като устройство за евтаназия. Тя се е казвала „Танатрон“ и е била кръстена на гръцкия бог на смъртта Танатос.

Устройството е работило чрез натискане на бутон, който доставя медикаменти за евтаназия на пациентите.

Кеворкян е съден четири пъти между май 1994 г. и юни 1996 г. за съдействие за самоубийство. Той е бил оправдан три пъти, преди да бъде осъден за убийство.

Медикът е бил изпратен в затвора през 1999 г., но е получил условно предсрочно освобождаване през 2007 г. Той е починал от усложнения, причинени от хепатит С.

Източник: LadBible

Read more

Появиха се скандални чатове между лекаря и психиатъра на Марадона от деня на смъртта му

Два месеца след смъртта на Диего Армандо Марадона разследването продължава, а сега се появиха и скандални чатове и аудиозаписи между личния лекар на футболиста Леополдо Луке, който е един от обвинените за кончината му, и психиатърката Августина Косачоф, пише bTV.

“Знаех, че дебелакът ще умре”, са част от думите на лекаря на Марадона, твърди сайтът Infobae.

Разследват лекаря на Марадона за непредумишлено убийство (видео)

Леополдо Луке, който направи мозъчната операция на легендата няколко дни след 60-ия му рожден ден, вече има проблеми с правосъдието, след като бе доказано, че е фалшифицирал подписа на дон Диего на официален документ.

Косачоф и психологът Карлос Диас откриват тялото на Диего в деня на смъртта му.

“Май е умрял. Студен е. Правим опити със сестрата и готвачката да го съживим, защото няма линейка”, пише Косачоф на Луке.

“Спокойно, вече съм на магистралата. Кой знае какво е направил”, е отговорът на лекаря. “Лео, изглежда умрял. Опитват се да го интубират, но няма полза”, пише Косачоф след пристигането на линейката.

Марадона оставил дългове за милиони евро на наследниците си

“Най-важното е да не кажат, че ние сме виновни”, отвръща той. “Лео, мъртъв е”, е последното съобщение на Августина. “ОК, идвам до 30 минути”, отвръща той.

След това дава наставления да се обяви смъртта му. Аржентинската прокуратура разследва и трите лица за смъртта на Марадона.

Появи се и документ, в който Луке признава, че само той е бил отговорен за състоянието на легендарния футболист.

Източник: bTV

Read more